Б. Киров

Че Сталин се е стресирал говорят някои от съветските лидери, между които Хрушчов. А храна за такива предположения дава най-вече фактът, че той отказва да произнесе реч като глава на правителството и партията в първите часове след нападението. Вместо него такава реч произнася Молотов. Однако, Сталин, мотивируя свой отказ политическими причинами, предложил поручить выступление народному комиссару иностранных дел В. М. Молотову. Члены Политбюро активно возражали против этого, полагая, что народу будет непонятна такая подмена, когда такое ответственное и важное заявление делает не общепризнанный лидер государства, а иное лицо, к тому же именно руководитель страны должен призвать народ подняться на защиту Родины. Г. Н. Пескова. «НАШЕ ДЕЛО ПРАВОЕ». Как готовилось выступление В. М. Молотова по радио 22 июня 1941 года Американският автор не твърди точно, че Сталин се е стресирал, той буквално пише: According to historian John Keegan, Stalin, who had become self-delusioned in the months prior to Operation Barbarossa, was so stunned that he "underwent something like a nervous breakdown."[11] И съвсем акуратно сочи източника, откъдето се позовава, под линия, дори страниците: Keegan, The Battle for History, (New York: Vantage Books, 1995), 15-16. Същото прави и с написаното за Йодъл: [17]. Ibid., 302. Тоест отново ни препраща към труд на Кийгън, The Battle for History https://www.amazon.com/Battle-History-Re-fighting-World-War/dp/0679767436/ref=sr_1_7?keywords=The+Battle+For+History&qid=1574409542&s=books&sr=1-7 От тази гледна точка, позовавайки се на Джон Кийгън, Робърт Даниълс е напълно коректен, той цитира. От друга страна, Кийгън е сериозен изследовател на ВСВ: https://en.wikipedia.org/wiki/John_Keegan той е преподавал 26 години военна история в Кралската военна академия и е бил професор в Принстън и Vassar College Има десетки публикувани книги и много награди: https://www.amazon.com/John-Keegan/e/B000AQ3MOK/ref=dp_byline_cont_book_1

И какво като е подофицер, трябва да има най-малко три големи болта на пагона, за да пише нещо смислено ли? За липсата на зимно облекло за немските войници пред Москва, дължащо се на натегачество и страх да не скършат заповедите на Хитлер, свидетелстват и други автори: https://www.worldcat.org/title/men-of-barbarossa-commanders-of-the-german-invasion-of-russia-1941/oclc/1037915191 https://en.wikipedia.org/wiki/Samuel_W._Mitcham

Според мен, Хитлер губи ВСВ още щом подписва Заповед 21, План Барбароса. Не е имал никакви шансове срещу страна с такива размери и човешки ресурс. Затова и генералите му са реагирали крайно отрицателно, той после уволнява доста от несъгласните, фон Браухич, който е произвел фелдмаршал само преди няколко месеца, мисля че и началник-щаба Халдер.

И по настояване на Флота пускат Лъки Лъчано от панделата, за да помогне на американското правителство срещу немските шпиони на Нюйоркското пристанище, това е факт. Luciano was tried and successfully convicted for compulsory prostitution and running a prostitution racket in 1936 after years of investigation by District Attorney Thomas E. Dewey. He was given a 30 to 50-year prison sentence, but during World War II an agreement was struck with the Department of the Navy through his associate Meyer Lansky to provide naval intelligence; for his alleged wartime cooperation, he was deported back to Italy, in 1946, to live his life freely outside the United States. https://en.wikipedia.org/wiki/Lucky_Luciano Приятелчето му Майер Лански, което урежда цялата сделка, след войната също пледира за антифашистка дейност, но го екстрадират от Израел и е под домашен арест до края на дните си.

Може би са го очаквали Има много спекулации на тази тема, но и доста факти - така например, канадците ги предупреждават с радиограма за японския флот, но кой знае защо Президента се прави на глух... и т.н. Главните им самолетоносачи не са били в пристанището... Само че рискуваме да влезем в теория на конспирациите; нещо като онзи "боен вик" Remember Lusitania!, с който Щатите влизат в ПСВ. https://www.express.co.uk/news/world-war-1/566316/RMS-Lusitania-single-torpedo-sinking

Щом през юни 1941 започват да набират 1.5 млн. през 1940 трябва да е значително по-малко. https://www.nationalww2museum.org/students-teachers/student-resources/research-starters/research-starters-us-military-numbers US Military Personnel (1939-1945) Year Army Navy Marines Coast Guard Total 1939 189,839 125,202 19,432 334,473 1940 269,023 160,997 28,345 458,365 1941 1,462,315 284,427 54,359 1,801,101 1942 3,075,608 640,570 142,613 56,716* 3,915,507 1943 6,994,472 1,741,750 308,523 151,167 9,195,912 1944 7,994,750 2,981,365 475,604 171,749 11,623,468 1945 8,267,958 3,380,817 474,680 85,783 12,209,238

Абсолютно! Голямата чистка сред военните току що е приключила, цифрите там са потресаващи, мисля че ставаше за 90 + процента сред генералитета и голяма част от средно-кадровия състав. The purge of the Red Army and Military Maritime Fleet removed three of five marshals (then equivalent to four-star generals), 13 of 15 army commanders (then equivalent to three-star generals),[36]eight of nine admirals (the purge fell heavily on the Navy, who were suspected of exploiting their opportunities for foreign contacts),[37]50 of 57 army corps commanders, 154 out of 186 division commanders, 16 of 16 army commissars, and 25 of 28 army corps commissars.[38] https://en.wikipedia.org/wiki/Great_Purge Да тръгнеш да атакуваш с новоизлюпени лейтенантчета, които за няколко месеца си произвел в полковници е самоубийство. На Сталин отчаяно му е трябвало време, но според мен, не е взел под внимание човешкия фактор, тоест психологията на Хитлер.

ОК за линка :), но видях, че не излиза текста оттам, не знам защо, и го изрязах и постнах от ПДФ файла, който свалих преди това. Идеята ми е, че руснаците са блъфирали по най-демонстративния начин, докарвайки огромно количество техника /стара предимно/ до самата граница, но без да имат реален потенциал и дори намерения да атакуват. Половината им армия е вътре в страната, а мобилизационните им възможности са огромни. Дрънкали са оръжието, вероятно с цел да изнудват Хитлер за териториални отстъпки, но реално не са били готови за атака, нито са възнамерявали наистина да я започнат. Хитлер се прецаква сам. Генералите му казват "имаме гориво и амуниции най-много за 3 месеца", но той залага като пристрастен комарджия всичко на едно число. И губи естествено.

The Soviet-German War 1941-1945: Myths and Realities: A Survey Essay: http://sti.clemson.edu/publications-mainmenu-38/publications-library/cat_view/33-strom-thurmond-institute/153-sti-publications-by-subject-area/158-history https://en.wikipedia.org/wiki/Operation_Barbarossa Червената армия е имала на западните граници 2.6 млн. персонал на 22 юни, около 200 дивизии срещу 3.2 млн.германци, настъплението започва на фронт с дължина около 2000 км:

Както и има оперативни планове "в случай че", което не означава въобще, че ще има такъв случай.

Хитлер е имал дипломатически и политически алтернативи на военната атака срещу СССР - протакане на пазарлъците или мълчалив отказ. При всички случаи, положението му в Западна Европа е било бетонирано, Вермахта е бил в пълна мобилизация и готовност, а при една защитна война съотношението на атакуващите, за да имат успех трябва да бъде 3:1. Червената армия не е притежавала такива способности и това е било добре известно на немското командване. Те са следели с голямо внимание офанзивните операции на Червената армия във Финландия преди това и са били силно изненадани от нейните атакуващи способности, анализирали са тази война. Фактът че руснаците стигат с огромни жертви и сравнително бавно до Берлин през 1945, когато Вермахтът е в руини и се бият 16-годишни деца също е показателен. Западна Европа не е Халхин гол, а германската армия през 1941 е била несравнимо по-силна от японската през 1939, така че едностранното нападение над нея е било обречено на разгром. Какво точно е станало в главата на Фюрера през ноември-декември 1940 е медицински случай.

Според мен Хитлер е преекспонирал съветската заплаха - без Финландия и България и Турция като съветски бази за атака, Червената армия по мое мнение едва ли е щяла да предприеме мащабна атака срещу германските сили. Вероятно събитията биха се развивали в профила на хибридна война, какъвто е случая с преврата в Югославия и подпомагането на партизанското движение там, но Сталин едва ли би рискувал да хвърли цялата си армия срещу Вермахта. За Хитлер обходното движение в базите на Британската империя, Близкия изток и Иран, където е имало находища на нефт, е бил рационалния ход от военна гледна точка. Но очевидно идеологията и маниакалността у него надделяват, по това време вече той си е въобразявал, че е гениален военачалник и лично е поел/иззел от ръцете на генералите си военното командване. Любопитна е речта му по повод нахлуването: https://en.wikisource.org/wiki/The_Führer_to_the_German_People:_22_June_1941 Аз лично не откривам в нея убедителни причини, които да обяснят заповедта му за атака. А призивът му към божията помощ звучи като несигурност: May God help us especially in this fight!

През ноември 1940 “Uncle Joe”/както Ф.Д. Рузвелт е наричал Сталин/ е поискал от Хитлер всички ключове за Втората световна война, ако ги е имал тогава, той е щял да бъде в позиция да диктува условията си както на Хитлер, така и на Чърчил, косвено на Рузвелт. Разположението на Червената армия обаче през юни 1941 не предполага успешна атака по целия западен фронт, там руснаците са държали около 200 дивизии или малко над 3 млн., срещу струпаните от Хитлер около 3.5 млн. елитни немски дивизии.

ПЕРЕГОВОРЫ О «ПАКТЕ ЧЕТЫРЕХ» В БЕРЛИНЕ И СОВЕТСКО-ЯПОНСКИЕ ОТНОШЕНИЯ В 1940 Г. Идея «пакта четырех» была одобрена Германией еще ранее, в процессе переговоров о тройственном пакте. 13 октября в письме Сталину Риббентроп дал обзор состояния советско-германских отношений, высказал пожелание Гитлера, чтобы отношения СССР с Германией и Японией укреплялись, и выразил мнение, что «историческая задача четырех держав заключается в том, чтобы согласовать свои долгосрочные политические цели и. разграничив между собой сферы интересов в мировом масштабе, направить по правильному пути будущее своих народов». Для переговоров по данному вопросу В.М. Молотов был приглашен в Берлин. Перед поездкой в Берлин В.М. Молотов получил соответствующие инструкции от И.В. Сталина. В секретной записке от 9 ноября 1940 г., которую Молотову продиктовал Сталин, в частности указывалось: «1. Цель поездки: а) разузнать действительные намерения всех участников Пакта 3-х в осуществлении плана создания „Новой Европы“, а также „Велик. Вост-Азиатского Пространства“: границы „Нов. Евр.“ и „Вост. Аз. Пр.“; характер государственной структуры отд. европ. государств в „Н.Е.“. и в „В.-А.“, этапы и сроки осуществления этих планов и, по кр. мере, ближайшие из них, перспективы присоединения других стран к Пакту 3-х, место СССР в этих планах в данный момент и в дальнейшем». Указав, что главным вопросом переговоров должен быть переход Болгарии в сферу интересов СССР, и отметив, что в Турции и Иране у СССР «есть серьезные интересы», с чем должна согласиться Германия и Италия, Сталин продиктовал далее: «3. Транзит Германия – Япония – наша могучая позиция, что надо иметь в виду (во время переговоров. – К. Ч.)… 8. Спросить, где границы «Восточно-Азиатского Пространства» по Пакту 3-х. 9. Относительно Китая в секретном протоколе, в качестве одного из пунктов этого протокола, сказать о необходимости добиваться почетного мира для Китая (с Чан Кайши), в чем СССР, м. б. с участием Германии и Италии, готов взять на себя посредничество, причем мы не возражаем, чтобы Индонезия была признана сферой влияния Японии (Маньчжоу-го остается за Я(понией).). 10. Предложить сделать мирную акцию в виде открытой декларации 4-х держав, если выяснится благоприятный ход основных переговоров (Болг, Турц. и др.) на условиях сохранения Великобританской империи (без подмандатных территорий)[208] со всеми теми владениями, которыми Англия теперь владеет, и при условии невмешательства в дела Европы и немедленного ухода из Гибралтара и Египта, а также немедленного возврата Германии ее прежних колоний… В.М. Молотов прибыл в Берлин 12 ноября 1940 г. На следующий день он встретился с Риббентропом и в ходе беседы последний высказался за достижение договоренности между СССР и Японией о разграничении между ними сфер влияния в Азии[210].Это положение было конкретизировано в тот же день в беседе В.М. Молотова с Гитлером, который предложил, чтобы СССР обратил свои взоры к Индийскому океану, где советская сфера влияния должна была бы граничить на востоке с японской.На второй встрече в тот же день Гитлер предложил В.М. Молотову проекты соглашения трех держав оси с Советским Союзом и приложенных к нему секретных протоколов о разделе мира на сферы влияния. Так, в первом из них эти сферы распределялись следующим образом: Германии – большинство районов Европы и Центральной Африки, Италии – некоторые районы в Европе и в Северной и Северо-Восточной Африке, Японии – Японские острова, Маньчжурия и районы к югу от метрополии, СССР – районы к северу от Индийского океана.Вопреки традиционному утверждению советской историографии о том, что «советская делегация сразу в категорической форме отвергла идею „пакта четырех“ и связанное с ней „продвижение на юг“[212], на самом деле „Молотов одобрил выдвинутые Риббентропом предложения, в реализации которых Советский Союз был действительно заинтересован, – такие как достижение взаимопонимания с Японией, решение вопроса о черноморских проливах, уважение нейтралитета Швеции, решение судьбы Дунайской комиссии и некоторые другие. Не отверг советский нарком в принципе и идею получения выхода к Индийскому океану, где сфера влияния СССР должна была на востоке граничить с японской „сферой сопроцветания Великой Восточной Азии“, концепция которой была провозглашена 26 июля 1940 г. кабинетом Ф. Коноэ. Учитывая пожелание Сталина „не обнаруживать нашего большого интереса к Персии и сказать, что, пожалуй, мы не будем возражать против предложения немцев“, Молотов сказал, что «разграничение сфер влияния также должно быть продумано“ и что на этот счет он намерен посоветоваться со Сталиным и другими советскими руководителями и дать ответ по дипломатическим каналам.25 ноября Молотов сделал заявление послу Германии в Москве Ф. Шуленбургу, что правительство СССР «готово принять проект Пакта четырех держав о политическом сотрудничестве и экономической взаимопомощи» при следующих условиях: отказа Японии от своих прав на угольные и нефтяные концессии на Северном Сахалине и вывода германских войск из Финляндии как сферы влияния СССР при соблюдении экономических интересов Германии, что должно было быть оформлено в отдельных секретных протоколах, приложенных к «пакту четырех», соответственно между СССР и Японией и СССР и Германией. Молотов предложил также внести дополнения в два других, предложенных Риббентропом секретных протокола, а именно: признать район к югу от Батуми и Баку в направлении Персидского залива сферой интересов СССР, добиться, в случае необходимости, путем не только дипломатических, но и военных санкций присоединения Турции к «пакту четырех», предоставления СССР на условиях долгосрочной аренды территорий для строительства двух военных баз в проливах Босфор и Дарданеллы с целью обеспечения безопасности СССР в этом районе, а также согласиться на заключение договора о взаимопомощи между СССР и Болгарией[213]. https://litlife.club/books/6063/read?page=28 https://ru.wikipedia.org/wiki/Черевко,_Кирилл_Евгеньевич Однако главным требованием нашей стороны стал контроль над Финляндией, а также проливами Черного моря, Босфором и Дарданеллами. Обязательным условием Союза были и советские военные базы в Дании и Болгарии. Во время встречи в канцелярии госсекретарь Гитлера Карл Фридрих фон Вайцзеккер посмеялся над манерами советских чиновников. Однако смеяться над людьми с такими аппетитами было неосмотрительно. Германия была готова предложить СССР только Персию и Индию, которую Советы должны были завоевать самостоятельно. Когда Гитлеру передали требования Москвы, он понял, что союза со Сталиным не выйдет. Из тактических соображений Риббентроп продолжил обсуждать с Молотовым темы присоединения СССР к «Тройственному союзу» и континентальной блокады Англии. Сталин был уверен, что Берлин не сможет вести боевые действия на два фронта - против Лондона и Москвы, поэтому Молотов буквально диктовал свои условия немцам.Вечером 15 ноября произошло заседание Политбюро ВКП (б), на котором Молотов отчитался о поездке. Нарком сказал, что планы Гитлера и Риббентропа сумасбродны, а переговоры носили демонстративный характер и что главная цель Германии - изолировать Россию на Западе. На заседании был сделан вывод, что Токио и Берлин усиленно толкают СССР на Восток - в Иран и Индию, а сами в скором будущем намереваются совершить агрессию в отношении Советского Союза. Историки отмечают, что по завершении берлинских переговоров обе стороны поняли, что война неизбежна. 15 ноября 1940 года Гитлер сказал, что пускать русских в Европу нельзя, а Балканы и Финляндия, которые они требуют, – это гипотетическая угроза с флангов. Фюрер дал указание независимо от исхода переговоров начинать подготовку к будущей войне. Через месяц он подписал «Директиву №21», которая получила название план «Барбаросса». Согласно ему, вермахт должен был, не прекращая войны с Англией, напасть на СССР и за четыре месяца выйти на линию Волга-Архангельск. Ознакомившись с документом, главнокомандующий сухопутными войсками Вальтер фон Браун не поверил, что это правда. Он попросил адъютанта Гитлера Энгеля уточнить, действительно ли фюрер планирует нападение на СССР или это блеф. Такая же реакция была у начальника Генштаба сухопутных войск генерал-полковника Франца Гальдера, который спросил, не шутка ли это. Генералы вермахта считали, что даже с помощью совместного удара Японии, Турции и Испании разгромить СССР не получиться. Первоначально Гитлер планировал напасть на СССР 15-20 мая 1941 года, но из-за необходимости оккупировать Югославию и Грецию и спасать итальянцев в Африке дата вторжения была отодвинута на месяц. https://russian7.ru/post/na-kakikh-usloviyakh-sssr-gotov-byl-stat/ Знаел ли е Сталин за план Барбароса, според мен, определено да, най-надеждният му източник е била "Кембриджката петорка" на Ким Филби, англичаните са четяли шифрограмите на Енигма, като са подхвърляли части от информацията на т.н. Червен оркестър, агентурата на Сталин в Западна Европа, но нецензурираната и пълна информация е идвала от Филби и групата му в Лондон.

The Special Relationship...:) https://kinofen.net/filmi/44012-churchill-chrchil-2017.html

++ Също съм на мнение, че Сталин е бил преди всичко опортюнист, а следователно и ревизионист на марксизма и болшевизма на Ленин. Този разкол започва веднага след началото на 30, по-скоро със смъртта на Ленин, известно е т.н. Завещание на Ленин, в което последния предупреждава за крайното властолюбие на Сталин, и се оказва прав. Сталин органично не понася Лев Троцки и праща НКВД по целия свят да го преследва, и не само по лични причини от страх като съперник за властта в партията. Троцкизмът всъщност е правоверен марксизъм и ленинизъм с теорията му за перманентната революция. Сталин още през 30-те тихомълком се отказва от световната комунистическа революция. Конфликтът с Троцки и троцкистите е бил принципен. В България ги наричат "левосектанти" и безмилостно изчистват партията от тях по указание от Москва, едно от обвиненията срещу Трайчо Костов е в "левосектанщина". В светлината на всичко това, Сталин, според мен, е бил готов на много големи компромиси с Хитлер, дори през ноември 1940 Молотов отива в Берлин с поръчение от Сталин при постигане на съветските териториални искания /едно от тях е военни бази в България/, да изяви готовност за влизане в Оста на СССР като четвърти участник. Точно на тази среща германците предлагат като сфери на влияние на СССР Персия и Индия, но параноята на Сталин вече работи, че се опитват да го изхвърлят от Европа, защото нито една от европейските му претенции не е приета. В случая е бил прав, защото другият маниак вече му е бил скроил шапката, Хитлер е наредил да се разработи план за инвазия в СССР. Сталин по мое мнение, при достатъчно еластични отстъпки от страна на Хитлер, не би започнал пръв война срещу него. За Германия и установяването на комунизъм там си напълно прав, дори през ум не му е минавало през 1940 г. такава идея. Сталин държи с желязна ръка Коминтерна и репресира всички изявени интернационалисти-комунисти в него, нетърпимостта им е била взаимна, между другото. Сталин дори не дочаква края на войната, за да разтури тази пречкаща се в краката му организация и да я подмени с послушното Коминформбюро.

При алтернативата на Бевин, доколкото виждам, дори не се предвижда война със Сталин. Изтласквайки британците от тяхната зона в Персия, Хитлер би могъл да постигне пакт за разделяне зоните за влияние, подобен на този за Полша, приложен към Иран. Остава открит въпросът, подготвял ли е Сталин военно нападение срещу Германия, както твърди в дузината си книги Суворов-Резун, или е бил лоялен съюзник на Германия.

Тази идея буквално е била обсебила Хитлер, той я развива пространно и страстно още в "Моята борба", който има нерви и търпение, може да я прочете, книгата е като Библия за националсоциализма. В историята няма "ако", но все пак, ако Хитлер е бил макиавелист, а не обсебен идеологически доктринер, той, според мнозина автори, предимно военни историци и експерти, реално е имал шансове да построи европейска империя. Ето един такъв сценарий: From How Hitler Could Have Won World War II Written by Bevin Alexander Bevin Alexander is the author of eight books of military history, including How Wars Are Won, How Hitler Could Have Won World War II, and Lost Victories, which was named by the Civil War Book Review as one of the seventeen books that have most transformed Civil War scholarship. He was an adviser to the Rand Corporation for a recent study on future warfare and a participant in a recent war game simulation run by the Training and Doctrine Command of the U.S. Army. His battle studies of the Korean War, written during his decorated service as a combat historian, are stored in the National Archives in Washington, D.C. He lives in Bremo Bluff, Virginia. "Около 400 г. пр.н.е. големият китайски стратег Сун Дзъ е написал своето изречение с най-дълбок смисъл, писано въобще някога за войната: „Начинът да се избегне силната страна на противника е да се удари това, което е негова слаба страна“. Адолф Хитлер не знаеше нищо за Сун Дзъ. Но за първите седем години от неговата диктатура в Германия, от 1933 до 1940 г., той избягваше силата на противниците си, и удряше в тяхната слабост. По този път той постигна толкова смайващ успех, че се озова на прага на пълна победа. След 1940 г. обаче Хитлер изоставя този свой курс на действие, който би завършил победата му с триумф. Той атакува фронтално в силната страна на Съветския съюз, позволи на Великобритания и Съединените щати да изградят огромна военна мощ и не успя да им попречи да ударят слабостта на Германия. Сблъсъкът на Съюзниците и германците беше най-титаничния сблъсък в историята. Но резултатът вече беше предопределен от фаталните грешки на Хитлер през 1940 г. и след това. До 1945 г. Германия е разбита, а Адолф Хитлер мъртъв. Хитлер беше едно от най-злите чудовища, които света някога е познавал. Но той също беше умел политик. Талантът му на политик го издигна на власт и му позволи да скрие неговата злонамереност зад големите икономически, териториални и военни постижения, които спечели за Германия. Хитлер обаче не търсеше рационални цели. Целите му бяха тези на маниак. Той вярваше, че може да издигне германския народ в "господстваща раса" чрез ограничаване на бракове и сексуални отношения само сред "арийците", отказвайки да признае, че европейците са се кръстосвали от хилядолетие и не може да има такова нещо като чиста раса "на арийците". Той искаше да спечели Lebensraum или жизнено пространство за германския народ в Русия и Украйна и възнамеряваше да убие или умори от глад милиони славяни, живеещи в тези земи. Освен славяните, Хитлер възнамеряваше да ликвидира цели категории хора - евреи, цигани, лица с умствени и физически увреждания и всеки, който възрази срещу неговите желания. Хитлер притежаваше голямо умение да забележи и да използва уязвимостите на противниците си. Използвайки тези свои дадености, Хитлер постигна удивителна поредица от победи, които започват с инсталирането му като германски канцлер през януари 1933 г. и завършват през лятото на 1940 г., когато победата му над Франция го убеди, че е безпогрешен военен гений. Той не видя, че победата идва не от собствената му визия, а от тази на двама негови гениални генерали, Ерих фон Манщайн и Хайнц Гудериан. Вярвайки, че Великобритания вече няма да бъде основен проблем, Хитлер насочи вниманието си към убийството на евреи и други народи, които презираше, и към унищожаването на Съветския съюз. От този момент нататък тези близнаци - война срещу Съветска Русия и извършване на "окончателното решение" - консумираха по-голямата част от вниманието на Хитлер и огромната част от ресурсите и човешката сила на германския Райх. Този курс доведе направо до неговото унищожение. Не трябваше да тръгва по този път. Стратегията на Хитлер до средата на 1940 г. беше почти безупречна. Той изолира и погълна държава след държава в Европа, спечели Съветския съюз като свой съюзник, унищожи военната мощ на Франция, изхвърли британците от континента и остана само срещу един противник на континента, британската империя, който имаше слаби и уязвими места за нанасяне на удари от негова страна. Неговата империя по онова време обхващаща по-голямата част от Европа, Северна Африка и Близкия изток. Тази германска империя не само щеше да бъде неуязвима отвън, но и щеше да позволи на Хитлер във времето, да завладее света. Това не се случи. Параноите на Хитлер надделяха над политическия му разум. Той се отказа от успешната косвена стратегия да атакува слабото място на своя противник, която следваше до лятото на 1940 г. и се опита да грабне Lebensraum директно и с пълната си сила. Той не успя да види, че може да постигне тези негови цели много по-лесно и с абсолютна сигурност чрез индиректен подход - като удари не това, което е силно, а това, което е слабо. Пътят към победата за Хитлер не беше чрез челна атака срещу Съветския съюз, а косвен подход през Северна Африка. Този маршрут беше толкова очевиден, че всички британски лидери го видяха, както и редица германски лидери, включително Алфред Йодл, началник на операциите на въоръжените сили; Ерик Рьодер, командир на германския флот, и Ервин Ромел, спечелил слава в Северна Африка като Пустинната лисица. След унищожаването на военната мощ на Франция през 1940 г., Великобритания остана само с една бронирана дивизия, която да защити Египет и Суецкия канал. Германия имаше двадесет бронирани дивизии, като никоя не беше използвана. Ако Оста - Германия и съюзникът й Италия - бяха използвали само четири от тези дивизии, за да завземат Суецкия канал, Британският кралски флот щеше да бъде принуден да изостави Средиземно море, превръщайки го в езеро на Оста. Френска Северна Африка - Мароко, Алжир и Тунис - можеше да бъде окупирана, а германските сили можеха да завземат Дакар в Сенегал на западния бряг на Африка, откъдето подводниците и самолетите можеха да доминират в основните маршрути на Южноатлантическо море. Без надежда за помощ, Югославия и Гърция биха били принудени да се капитулират. Тъй като Хитлер спечели подкрепата на Унгария, Румъния и България, Германия щеше да постигне контрол над цяла Югоизточна Европа, без да загуби нито един немски войник. След като Суецкия канал бъде взет, пътят щеше да бъде отворен за германските бронирани колони, които да преодолеят Палестина, Трансйордания, Арабския полуостров, Сирия, Ирак и Иран. Това би предоставило на Германия неограничени доставки на ресурса, от който тя най-много се нуждаеше: нефт. Колкото и важен да беше петролът за воденето на съвременна война, най-големите предимства на германската окупация на арабските земи и Иран биха били изолирането на Турция, прекъсването на британския контрол над Индия и поставянето на германски танкове и оръдия на ударно разстояние от съветските нефтени находища в Кавказ и по бреговете на Каспийско море. Турция щеше да бъде принудена да стане съюзник или да предостави транзитни права на германските сили, Великобритания би трябвало да положи всички сили, за да защити Индия, а Съветският съюз щеше да направи всякакви усилия, за да запази мира с Германия заради застрашената си позиция. Германия нямаше да е изправена пред необходимостта да води война с подводници или авиация срещу британския флот и градове, защото участието на британците във войната щеше да стане с все по маловажно значение. Великобритания никога не би могла да изгради достатъчно военна сила, за да нахлуе сама на континента. Ако нямаха на своя страна цялата военна силата на Съветския съюз, Съединените щати не биха могли да прехвърлят достатъчна военна сила през Атлантическия океан, дори за период от години, толкова голяма, че да завладеят Европа чрез амфибийна инвазия сломявайки непокътнатата немска военна машина. Тъй като САЩ бяха все по-загрижени за заплахата от Япония, те почти сигурно нямаше да предизвикат на война Германия в Европа. По този начин на Германия щеше да остане практически непобедима империя и със свободно време да разработи отбрана и ресурси, които с течение на времето биха й позволили да съответства на силата на Съединените щати. Въпреки че Британия може би щеше да е отказала формално да сключи мир, на практика щеше да настъпи фактическо прекратяване на огъня. САЩ щяха да се концентрират върху отбраната на Западното полукълбо и Тихия океан. Дори ако САЩ бяха пристъпили към разработването на атомната бомба, те щяха да се поколебаят да я използват срещу Германия. Тази книга е за възможностите, които Хитлер е притежавал, които биха могли да доведат до негова победа. Но такова на практика никога не би могла да се осъществи, поради неспособността му да вижда косвения път към победата и неговата фикс-идея върху челно нападение над Съветския съюз. https://www.penguinrandomhouse.ca/books/1829/how-hitler-could-have-won-world-war-ii-by-bevin-alexander/9780609808443/excerpt нещо подобно като идея се развива и тук от професионален военен, който твърди, че пътят за победата за Хитлер е минавал през доверието му към способностите на неговите военни стратези, но... https://www.militaryhistoryonline.com/WWII/GermanysWorstGeneral

Да, съгласен съм, изглежда както и да въртим кубчето на Рубик в тази тема, трудно може да се нареди победител в Европа.

Хм, не ми прилича като предложение за мир, повече на ултиматум в целия текст: "Не мога да завърша разсъжденията си за тази битка, без да мисля за нашия съюзник тук. Откакто съществува националсоциалистически режим, външната му политика е поставила две цели: 1. постигане на истинско разбиране и приятелство с Италия и 2. създаване на същите отношения с Англия. И до днес ме натъжава, че въпреки всичките ми начинания не успях да постигна това приятелство с Англия, което, според мен, трябваше да бъде благословия за двата народа; и най-вече защото не успях да го направя въпреки упоритите си, искрени усилия. В очите на английските политици последните им надежди, освен тези, които почиват върху лоялните им съюзни нации, лежат и върху редица от една клика от държавни короновани глави без тронове; държавници без поданици; и генерали без армии; и те вярват, че могат да постигнат някакъв резултат от това само заради добре доказаната си сръчност в такива манипулации. Истински Ахаузер /символ на заблуда/ сред тези празни надежди е вярата им във възможно ново отчуждение за разделяне на Германия и Русия. Германско-руските отношения са установени завинаги. /Ха!?/ Причината за това беше, че Англия и Франция, с подкрепата на някои по-малки държави, непрекъснато приписват на Германия амбиции да завладее терен, който лежи напълно извън сферата на германските интереси. По едно време Германия уж замисляла окупацията на Украйна; след това отново измислиха, че се стреми да нахлуе във Финландия; в друг момент се твърдеше, че Румъния е заплашена; тогава най-накрая измислиха, че дори Турция е застрашена. Като се имат предвид тези обстоятелства, считах, че е правилно преди всичко с Русия да се предприеме трезво очертаване на интересите, за да се изясни веднъж завинаги какво Германия смята, че трябва да счита за сферата си на интерес за осигуряване на своето бъдеще и какво от нейна страна Русия смята за жизненоважно за нейното съществуване. Въз основа на това ясно очертаване на взаимните сфери на интерес руско-германските отношения бяха преразгледани. Детинско е да се надяват, че в хода на тази ревизия напрежението може да възникне отново между Германия и Русия. Германия не е излязла извън сферата си на интереси, както и Русия. Англия е измамена с надеждата си да доведе до нова европейска криза, за да възстанови собственото си положение, доколкото става въпрос за отношенията на Германия с Русия. Въпреки че британските държавници са хронично бавни в разбирането си на почти всичко, със сигурност ще разберат това с течение на времето. Предполагам, че правилно прогнозирам бъдещото развитие на тази война в речта си от 6 октомври /1939/. Уверявам ви, мои последователи, че нито за миг не бих се усъмнил в победата. Тъй като бях сигурен в този ход на събитията, тогава предложих ръка на Франция и Англия за разбирателство. Вредите която господата Чърчил и Рейно са причинили на милиони хора, чрез своите съвети и нареждания - това те не могат да оправдаят нито в този свят, нито в следващия. Всичко това - както казах - не е трябвало да се е случи. мирно споразумение беше всичко, което поисках от Франция и Англия през октомври. Но господа печалбарите от войната искаха продължение на тази война на всяка цена. Те го имат сега. Аз самият съм твърде много войник, за да не разбирам трагедията на подобно развитие. Все пак всичко, което чувам от Лондон, са викове - не виковете на масите, а на политиците - че сега тази война трябва да бъде продължавана. Не знам дали тези политици имат даже слабо понятие за това как всъщност се води тази война. Те декларират, че ще продължат тази война и ако Англия падне, тогава ще го направят от Канада. Не вярвам, че това означава, че всички англичани ще емигрират в Канада, а по-скоро, че господата печалбари от войната, всички те ще се оттеглят в Канада. Опасявам се, че мнозинството от обикновените хора ще трябва да си останат в Англия. И, сигурно, те ще видят войната с различни очи в Лондон от техните така наречени лидери в Канада. Повярвайте ми, мои последователи, изпитвам вътрешно отвращение към този тип безскрупулни парламентарни унищожители на народи и държави. За мен е почти болезнено да съм избран от Провидението, за да дам тласък на онова, което тези мъже са довели до степен на разруха. Не ми беше амбицията да водя войни, а да изградя нова социална държава с най-висока култура. И всяка година война ме откъсва от тази ми работата. А причината за този грабеж от моето градивно време са онези нелепи нули, които човек в най-добрия случай би могъл да нарече политическото управление на мелницата за демагогия и лъжи, доколкото тяхната корумпирана мерзост не ги представя като нещо необикновено. Мистър Чърчил повтори декларацията, че иска война. Преди около шест седмици той започна тази война на арена, в която очевидно смята, че е доста силен: а именно във въздушната война срещу цивилното население, макар и под измамливия лозунг на така наречената война срещу военни цели. Още от Фрайбург тези цели се оказват беззащитни градове, пазари, села, жилища, болници, училища, детски градини и всичко друго, което може лесно да бъде ударено. Досега съм дал малко като отговор. Това обаче няма за цел да сигнализира, че това е единственият възможен отговор или че ще остане по този начин. Напълно съм наясно, че с нашия отговор, който един ден ще дойде, ще дойде и безименното страдание и нещастие на много хора. Естествено, това не се отнася за самия г-н Чърчил, тъй като дотогава той със сигурност ще бъде на сигурно място в Канада, където парите и децата на най-чевръстите военни печалбари вече са се приютили. Но ще има голяма трагедия за милиони други хора. И господин Чърчил трябва да направи изключение и да ми се довери, когато като пророк аз заявявам: Голямата му световна империя ще бъде разрушена. Световна империя, която никога не съм имал амбицията да унищожа или даже да нараня. Уви, напълно съм наясно, че продължаването на тази война ще приключи само с пълното разбиване на една от двете враждуващи страни. Мистър Чърчил може да си вярва, че това е Германия. Аз знам, че това е Англия. В този час се чувствам принуден, заставайки пред съвестта си, да насоча още един апел към разума в Англия. Вярвам, че мога да направя това, тъй като не искам нещо като победена страна, а по-скоро като победител говоря в името на разума. Не виждам убедителна причина, която би могла да принуди продължаването на тази война. Г-н Чърчил отново може да омаловажи моята декларация, крещейки до небесата, че това не е нищо друго освен симптом на моя страх или съмненията ми за окончателната ни победа. Все пак ще имам чиста съвест с оглед на нещата, които предстоят. Депутати, мъже от германския Райхстаг! Размишлявайки над десетте месеца, лежащи зад нас, всички ние със сигурност ще се почувстваме озарени от благодатта на Провидението, която ни позволи да изпълним толкова голяма задача. То благослови решимостта ни и застана до нас по много труден път. Самият аз съм докоснат като орисан за призванието, което ми е дадено да възстановя свободата и честта на моя Народ. Позорът, който изстрадахме в продължение на двадесет и две години и който имаше своето начало в гората на Компиен, беше заличен завинаги на същото място." Führer and Reichskanzler Adolf Hitler's Address to the Reichstag  (1940) by Adolf Hitler Но вероятно, кой знае, може би наистина е имало реално предложение на 25 май 1940, свързано с "чудото Дюнкерк"... В този патетичен текст на речта има само скърцане на зъби от яд за изпуснатия момент, поне това чувам.

+ Ерих фон Манщайн потвърждава написаното в дневника на Франц Хадлер, не мисля, че е имало световна конспирация да се фалшифицират дневници и факти, "царят /Хитлер/ е бил гол". За да се усети колко автентично звучи записаното от Хадлер, ето го на български, за мен лично, това е уникален документ, по-ценен от мъглявите теоретични концепции на академичните историци: 24/05/1940 Фюрерът пристигна в щаба на Рундщедт /командващият група армии А/ тази сутрин. а) Той нареди планираните вече действия за днес да се отменят , Иска да говори с ObdH / Командващ цялата армия във Франция, фон Браухич/ / б) ObdH призован да се яви при Фюрера Разговарям по тези въпроси по телефона с ObdH /фон Браухич/, който е в Главната квартира на Шеста армия. Заповеди за „спазване на желанията на Фюрера“ се оформят от мен към група A армии, одобрени от ObdH Von Salmuth съобщава за контраатаки от механизирани вражеските сили в Абевил и Миенс, които са особено енергични в зоните около Корби и в Перон: смята, че това е британски танков корпус ObdH се връща от OKW /The Oberkommando der Wehrmacht (OKW, "High Command of the Armed Forces, Върховното Командване, Хитлер) ; Очевидно, имал е отново много неприятно интервю с Фюрера В 20.20 ч. е издадена нова заповед, която отменя вчерашната заповед и насочва обкръжението да се извърши в района на Dunkirk-Estaires-Lille-Roubaix-Ostend. Лявото крило, състоящо се от нашите бронетанкови и моторизирани сили, пред които не стои никакъв сериозен отпор на вражески сили ... ще бъде стопирано неподвижно по директни заповеди на Фюрера! Довършването на обкръжената вражеска армия да бъде оставено на ВВС !! 25.05.1940 Денят започва с един от тези болезнени спорове между ObdH и Fuehrer относно следващите ходове в обкръжаващата операция. Съставеният от мен план /преди това/ за битка предвиждаше за група армии A: фланг A / чрез тежки фронтални атаки, изтласква противника, и докато той прави планово изтегляне, фланг Б се врязва в тила на вече разбития враг, и му нанася решителния довършващ го удар. Решаващата роля се отреждаше на нашите бронетанкови части. Сега политическото командване формира фикс идея, че решаващата битка трябва да се води не на фламандска земя, а по-скоро в Северна Франция. За да се маскира този /негов/ политически ход, се изтъква твърдението, че Фландрия, която е пресечена от множество разкаляни пътища, не е подходяща за танкова война. Съответно всички танкове и моторизирани войски ще трябва да бъдат прехвърлени, за да стигнат до линията Сейнт Кмер - Бе'тун. Това е пълно обръщане на елементите на моя план, аз исках да направя фланг A на група армии А "чук" и фланг Б на група армии "наковалнята" в тази операция, сега Б ще бъде чукът, а A наковалнята. Когато фланг Б на група армии A се сблъска с консолидиран противников фронт, напредъкът му ще бъде бавен и жертвите високи. ВВС, на който при новия план всички надежди са заложени, зависи от времето.Това разминаване на мненията води до проточване на операцията, която ще ни струва повече нерви, и по големи трудности. Битката обаче ще бъде спечелена, по този или онзи начин. Следобед конференция с фон Brauchitsch, който одобрява препоръките ми без коментар. Конференция в Главната квартира на Fuehrer; както обикновено, той ме приема хладно, почти враждебно. Няма големи промени в плановете ми - за прегрупиране, в които да се подчертаят целите на бронетанковите сили и проблемите на терена. 26/05/1940 През цялата сутрин ObdH /фон Браухич/ е много нервен, мога да му съчувствам напълно, тъй като тези заповеди от върха просто нямат смисъл. В една зона те призовават за нападение срещу вражески фронт, който се оттегля по подреден начин и все още притежаващи поразителната си сила, а на другия ни фланг замразява нашите бронирани войски на място, когато вражеският тил може да бъде разрязан за момент, ако го атакувате. Фон Рундщедт /командващият група армии А/ също очевидно не можеше да издържи повече и замина към предните линии към Хот и Клайст, за да подготви на място следващите движения на бронираните си части. Около обяд телефонно обаждане ни уведомява, че фюрерът е разрешил лявото крило да бъде преместено в рамките на Arty, стреляйки в обхвата на Дюнкерк, за да отсече от сушата непрекъснатия поток на вражески морски транспорт (евакуиращ и пристигащ). Най-накрая фюрерът е дал разрешение да се движим към Дюнкерк, за да предотвратим по-нататъшна евакуация. 30 май 1940г Разпадането на натиканите в "бутилка" вражески сили продължава. Някои от британските единици там все още се борят упорито и решително, други се връщат към брега и се опитват да преминат през морето във всичко, което плува. Сутрешна конференция с ObdH /фон Браухич/: той е гневен и причината е, грубите грешки, които ни бяха наложени принудително от OKW /Върховното Командване, Фюрера/, а именно отклонението в посока Лаон и задържане на танковете ни в St. Omer. Загубихме време и така пропуснахме възможностите на "джоба" със затворените в него французи и британци, и по-лошото е, че "джобът" през цялото време можеше да бъде затворен, само ако нашата броня не беше задържана в бездействие. Да се търсят някакви много "висши" политически съображения на Хитлер да "пощади" британско-френската армия е нонсенс, напротив, едно разбиване на тази армия щеше да размести политическия пейзаж във Великобритания в негова полза. Още по-малко "рицарство" или "хуманност" у Фюрера - следват четири месеца систематично бомбардиране на мирни градове, предимно Лондон, страхотен приятелски жест към британския народ. Така че, според мен, царят е гол, ефрейторът от ПСВ станал вече Фюрер през ВСВ е изиграл може би най-глупавия си ход върху шахматната дъска на ВСВ в Дюнкерк. Слава богу.

От написаното в дневника Фюрерът се държи като пълен военен аматьор, какъвто той всъщност е с военното си образование на ефрейтор, проваляйки грамотната и добре построена работа на опитните генерали. Няма друга причина за "чудото при Дюнкерк" освен пълната военна некомпетентност на Фюрера, и това е документирано ясно в записаното от Франц Халдер - когато пише за авиацията, която щяла да "довърши обкръжения враг" възмутеният генерал е сложил дори две удивителни, най-висша степен на негодуванието му от тази военна тъпота на началника си: will so be stopped dead in its tracks upon direct orders of the Fuehrer! Finishing off the encircled enemy army is to be left to Air Force !! С Други думи, Фюрерът идва, отменя всички заповеди на фон Браухич и Хадлер за нанасяне на танков удар върху насметените британци и французи в затворения "джоб" между клещите на двата немски танкови фланга и морето, докато още корабите им не са пристигнали на 25 и заповядва на танковите корпуси да стоят на място, докато противниковата армия се изнизва 5 дни пред очите на изумените му генерали, едва на 30 тази му идиотска заповед е отменена, но: Morning conference with ObdH: He is angry and the reason is that the effects of the blunders forced upon us by OKW (detour in direction Laon and holding the tanks, at St. Omer. We lost time and so the pocket with the French and British in it was sealed later. Worse, the pocket would have been closed at the coast if only our' Armor had no holding back. Както се казва "след дъжд качулка", на генералите им остава единствено да запишат в дневниците си какво е станало, за да са чисти пред военната си съвест и пред историята.

Дневникът на Халдер между 24 май и 30 май 1940 няма нужда от коментар, той казва твърде много за отношенията между началник щаба, главнокомандващия армията и Фюрера: 24.05.1940 The Fuehrer arrived at Rundstedts Hq this morning. a) He orders that new boundary line is not to go into effect today, Wants to talk to ObdH /Командващ армията/ ­b) ObdH summoned to Fuehrer Talk this over on phone with ObdH, who is at Hq. Sixth Army, Orders to' comply with Fuehrer’s wishes 'are issued to Agp. A by myself, to AGp, B by ObdH, Von Salmuth reports-on counter-attacks by mcz. enemy forces in Abbeville and Miens which are especially vigorous area Corbie, and at Peronne) thinks it is a British Tank Corps ObdH returns from OKW; Apparently, again a very unpleasant interview with Fuehrer At 2o.2o a new order is issued, canceling yesterdays' order and directing encirclement-to be effected in area Dunkirk-Estaires-Lille-Roubaix-Ostend'. The left-wing, consisting of Armor.and mot., forces, which has no enemy before it...will so be stopped dead in its tracks upon direct orders of the Fuehrer! Finishing off the encircled enemy army is to be left to Air Force !! 25.05.1940 The day starts off with one of those painful wrangles between ObdH and the Fuehrer on the next moves in the encircling battle. The battle plan I had drafted called for A Gp. A/by heavy frontal attacks, merely to hold the enemy, who is making a planned withdrawal, while AGp. B/ dealing with an enemy already whipped, cuts into his rear and delivers the decisive blow This was to be accomplished by our Armor. Now political command has formed the fixed idea that the battle of decision must not be fought on Flemish soil, but rather in Northern France To camouflage this political move the assertion is made that Flanders, crisscrossed by a multitude of waterways, is unsuited for tank warfare. Accordingly, all tanks and mot. troops will have to be brought up short on reaching the line St. Qmer— Be'thune. This is a complete reversal of the elements of the plan, I wanted to make AGp» A the hammer and AGp, B the anvil in this operation," Now B will be the hammer and A the anvil. As AGp, B is confronted with a consolidated front, progress will be slow and casualties high. The Air Force, en which all hopes are pinned, is dependent on the weather. This divergence of views results in a tug—of -war which costs more nerves them does the actual-conduct of the operations. However, the battle will be won, this way or that. In the afternoon, conference with won Brauchitsch who approves my recommendations without comment. Conference at Fuehrer Hg; As usual, He receives, me in a cool, almost hostile manner No major changes in my plans-for regrouping, in which stress the objectives of the armored forces and the terrain problems involved. Evening report: Resistance continues strong in front of AGp, A and in Douai pocket. Transport movements of enemy to lower Somme seen to continue. Now we have built up such strength that-we have nothing to fear. However, in our next moves we must reckon with stiff opposition there 26.05.1940 All through the morning, ObdH is very nervous, I can fully sympathize with him, for these orders from the top just make no sense.. In one area they call for a head-on attack against a front retiring in an orderly fashion and still possessing its striking power, and elsewhere they freeze the troops to the spot when the enemy rear could be cut into a time you wanted to attack. Won Rundstedt, too, apparently could not stand it any longer and went up front to Hoth and Kleist, to get the lay of the land for the next moves of his armor. Around noon, a telephone call notifies us that the Fuehrer has authorized the left wing to be moved within Arty, firing range of Dunkirk in order to cut off, from the landside, the continuous flow of transport (evacuations and arrivals). At last, the Fuehrer has given permission to move on Dunkirk in order to prevent further evacuations. 30 May 1940 The disintegration of the bottled-up enemy forces is continuing. Some of the British units in there are still fighting stubbornly and with determination, others are streaming back to the coast and try to get across the sea in anything that floats. Morning conference with ObdH: He is angry and the reason is that the effects of the blunders forced upon us by OKW (detour in direction Laon and holding the tanks, at St. Omer. We lost time and so the pocket with the French and British in it was sealed later. Worse, the pocket would have been closed at the coast if only our' Armor had no holding back.

В края на 1943 година американското командване стартира специална програма Alsos Mission, под директното командване на генерал Лесли Гроувс /той курира от страна на военните и Проект Манхатън/, целяща да узнае всичко за и да попречи на германската ядрена програма. В крайна сметка, както и ти пишеш, това разследване стига до заключението, че германската ядрена програма не е достигнала до резултат, позволяващ да се осъществи ядрена реакция на разпад. Ето какво е заключението на сайта Atomic Heritage Foundation днес, то все пак "отваря скоба": Днес има много дебати около неуспешния опит на германците да конструират атомна бомба. Германия беше не само родното място на съвременната физика, но даде и някои водещи ядрени физици на онова време и притежаваше суровините и индустриалната база, необходими за разработването на атомна бомба. Някои, включително самият Хайзенберг, твърдяха, че германците не са разработили бомбата по морални причини; тоест Хайзенберг и колегите му съзнателно възпрепятствали разработването на бомбата, за да попречат на Хитлер да има някога такова оръжие на негово разположение. Други, като Лесли Гроувс, твърдят, че германците не са разработили атомната бомба, защото са направили сериозна грешка при изчисляването на количеството делящ се материал, необходимо за атомно устройство и че просто не са разбрали техническата наука, която стои зад разработването на такова оръжие. Други обаче твърдят, че германската атомна програма за разработване на бомба е стигнала по-далеч, отколкото повечето историци са вярвали, а някои твърдят, че екипът на Дибнер е провел първия успешен тест за ядрено оръжие от някакъв тип при експеримент проведен с такова устройство в Охрудруф, Тюрингия на 4 март 1945 г. Неотдавнашното откриване на над 126 000 барела с ядрени отпадъци, погребани над 2000 фута в изоставена солна мина близо до Хановер, Германия през 2011 г., породи допълнителен спор около степента на германската програма за атомна бомба. https://www.atomicheritage.org/history/alsos-mission "Скобата", според мен е, че вероятно нацистите са стигнали до т.н. "мръсна бомба", при която се разпръскват радиоктивни вещества: https://en.wikipedia.org/wiki/Radiological_warfare https://ru.wikipedia.org/wiki/Радиологическое_оружие Документът, за който говори В. Белокон /той е академик, между другото, работил върху имплозивни ядрени реакции, това се вижда от един от линковете към поста ми/ в цитирания от мен текст на руски по-горе, писмото на Курчатов до Берия от март 1945, е за такъв вид експерименти, проведени на полигон в Тюрингия през 1944-5: На полигоне в Куммерсдорфе в мае 1944г. начались эксперименты по получению неуправляемой термоядерной реакции. В ходе экспериментов Дибнер сумел получить сверхвысокую температуру и давление с помощью кумулятивных взрывов тротила. Подробности их работы сохранил лишь шестистраничный отчет «Опыты возбуждения ядерных реакций с помощью взрывов». Отчет подписали В. Херман, Г. Хартвиц, Х. Раквиц, представлявшие лабораторию в Готтове, и В. Тринкс и Г. Шауб из отдела вооружений сухопутных войск. В отчете говорилось, — «… по инициативе... профессора Герлаха на полигоне в Куммерсдорфе было проведено несколько ориентировочных опытов, которые могут, наконец, позволить нам оценить эту гипотезу с привлечением некоторых экспериментальных данных». Термоядерной реакции получить очевидно не удалось. http://rocketpolk44.narod.ru/stran/hitler.htm

Това с Япония е интересна история. Според мен, не, Япония не се е заблудила. Работата на Зорге в Токио и неговите донесения за заседанията в тесен кръг около Императора са блестящ анализ за намеренията на японското правителство, те са публикувани и се изучават като класика в областта на шпионажа. Японците стигат до заключението, че нямат интерес да воюват срещу СССР след дълго претеглени аргументи за и против, няма нищо случайно в тяхното решение. Това дава възможност на Сталин да прехвърли Далекоизточната армия в битката за Москва и обръща войната. Друг е въпросът, че после тази работа на групата на Зорге се омаловажава и пуска в кошчето, след неговата екзекуция през ноември 1944, Зорге не е бил разменен за японски шпионин, поради параноята на Сталин, че е бил "двоен агент". Според мен пропуска на Хитлер да даде заповед за атака срещу британските сили в Дюнкерк си е... пропуск, грешка, недооценка. Която му е струвала много скъпо по-късно. Аргумент за това, че в поведението му е нямало нищо "рицарско" са почти веднага започналите варварски бомбардировки над цивилни във Великобритания, които костват над 14 000 жертви.