Б. Киров

+++ Между другото, явлението с използването на научни шерпи, според мен не е нещо уникално за България, мой познат, който е работил в германски университет, се оплакваше от същото нещо - шефът му в катедрата си е присвоил негова разработка в свой научен труд, оставяйки го анонимен, човекът след това заминава в Канада и впоследствие в САЩ, където сега работи в Гугъл, но според него подобни неща се случват и там. Според мен водещото в образованието е системата, а не националните особености на хората - страни като Северна и Южна Корея са ярка илюстрация за това, но в по-широк контекст, дори и САЩ, които сега имат смазващо превъзходство като качество и количество в сферата на университетите, в крайна сметка са изградили всичко това за някакви си 150 години. Ако още повече разширим сферата на сравненията, в областта на изобразителното изкуство, например, преди два века американските художници са били просто жалки аматьори и епигони на европейското изкуство, но днес нещата са коренно различни.

Брекзит е повече политическа метафора, в света на финансите няма черно и бяло - Лондон няма да изгуби позицията си на втори финансов център след Ню Йорк с или без Брекзит, но може да получи повече възможности при мек вариант на политически Брекзит, при който има нещо подобно на митнически съюз за стоките с ЕС, който му гарантира отворена граница, но пълна свобода за финансовите услуги по неговите правила, което повишава ролята на Сити като хъб между американските, европейските и азиатските капитали. Изглежда това е най-оптималния вариант за всички. В противен случай, при твърд Брекзит без сделка, конкурентите Люксембург и Ирландия получават всичко в Европа https://www.marketsmedia.com/fund-assets-to-shift-from-uk-after-brexit/ Финансовият сектор е между 8-10 процента от БВП на Великобритания, но тези 10 процента са генерирани само от услугите, а зад тях стоят активи под управление за над 10 трлн. долара в британски ръце, а това е около 35-40 процента от всички европейски активи - при отварящия се нов пазар в Азия, триъгълникът Уолстрийт, Сити, Хонконг /Сингапур, Шанхай, Токио/ ще бъде златна мина през следващите 30-40 години. Като се има цялостната промяна в данъчната политика на САЩ, които най-после изоставиха световната данъчна система и я замениха с хибридна териториална, парите за инвестиции през следващото десетилетие изцяло ще променят маршрутите си на движение с акцент към Азия, защото там са най-големите очаквани печалби. Центрове като Ирландия и Люксембург вече няма да имат такава роля за американските корпоративни пари, каквато имаха досега, но Лондон би могъл да абсорбира голяма част от тяхната роля в Европа. Вариантът мек Брекзит с отворена митническа политика към ЕС и по-либерални правила за финансовия сектор е идеалната рамка за Лондон, САЩ и Азия от гледна точка на финансовите потоци. И защо не лейбъристите във Великобритания да не се явят на бял кон с такова предложение, те отдавна не са управлявали.

Накъде отиват нещата? "ЛОНДОН (10 май): Правителството на Тереза Мей и опозиционната лейбъристка партия на Джереми Корбин преговарят от месец в търсене на компромис. Но дори ако Мей и Корбин постигнат споразумение, може ли те да го прокарат през Парламента? Анализът на цифрите сочи към решение, което е потенциално е най-опасното за Мей: то предлага втори референдум за да се ратифицира сделката. Ето математиката: Цел: 318 Има 650 депутати, но 11 от тях не гласуват, което означава, че Мей трябва да има 320 за мнозинство. Двама депутати от всяка страна на всеки глас правят преброяване, така че не са включени в списъците. Мей трябва да стигне до 318, за да е сигурна в спечелването на глас. Но всъщност тя се нуждае от повече от това. Не трябва просто да спечели един глас. За да получи Brexit чрез Парламента, тя трябва да приеме и Withdrawal Agreement Bill, което означава да спечели още едно гласуване след гласуването. Ето защо нейният кабинет продължава да говори за „стабилно мнозинство“ - такова, който ще оцелее при случайни изчезващи депутати, или бунт по някакъв аспект на законопроекта. Консерватори: 196 Това е броят на консервативните депутати, които гласуваха за сделката на Мей първия път, когато тя се опита да я прокара през Парламента на 15 януари. Ако получи подкрепата на Корбин, тя вероятно щеше да загуби много от торите, коитотогава гласуваха за нея. Лейбъристи: 125 Лейбъристите имат 246 депутати, но колко от тях може да предостави Корбин? Неофициалните гласувания по Brexit показаха, че може да има 121 парламентаристи лейбъристи, които са готови да се разбунтуват срещу партийния камшик, за да спрат Brexit. Това оставя само 125 потенциално подкрепящи сделка. Общо: 321 Това не издържа теста за "стабилно мнозинство". Но какво ще стане, ако Мей отиде по-далеч и предложи референдум за сделката си, нещо, което говорителят на лейбъристите Brexit Кейр Стармър продължава да казва на консерваторите, че ще е необходимо да вземат на борда повечето депутати от лейбъристите? (Мей многократно е казвала, че се противопоставя на друг плебисцит.) Консерватори за такъв референдум: 150? Сега вече сме в сферата на дълбоките спекулации, но добавянето на референдум ще намали броя на торите, подкрепящи сделката. Числото за подкрепата на Мей при такъв сценарий е вероятно около 150: това са т.нар. „Гласуващи за заплати“, хора, които биха загубили платени или неплатени длъжности, ако се бунтуват срещу правителството. Постигането на съгласие за референдум ще предизвика оставки от тази група, но за нашите цели те се компенсират от броя на послушните тори, които никога не се бунтуват срещу партийния бич. Няколко тори, които гласуваха срещу Мей, също биха могли да дойдат на борда, ако бъде предложен друг плебисцит. Лейбъристи с глас за референдум: 200 Тук можем да бъдем по-сигурни, защото в индикативния процес на гласуване на депутатите лейбъристи се видя, че толкова подкрепят референдум. Това вещае повече от 200 желаещи лейбъристи да гласуват за нов референдум. Общо за референдум: 350? Това вече е стабилно мнозинство и дори може да се увеличи, ако в него се присъединят по-малки опозиционни партии, като шотландските националисти, либералдемократите и Промяна за Великобритания, които подкрепят друг референдум." https://www.theedgemarkets.com/article/how-could-may-get-brexit-deal-past-parliament-you-do-math Мей и Корбин договарят детайлите, и според информацията в пресата са съсредоточени върху детайлите - същността на предложената сделка е оставане в митническия съюз до следващите редовни парламентарни избори, т.е. до 2022 г., като Корбин извива ръцете на торите и за други отстъпки, свързани с правата на работниците и общия пазар. Каквото и да си поиска Корбин, Мей ще го приеме, защото няма къде да отстъпва. Въпросът е, дали мнозина, в това число слагам и себе си, не подценяват Корбин? Той може да се окаже "бегач на дълги разстояния", който гледа по-далечен хоризонт от разрешаването на непосредствената криза, а такъв хоризонт е нов референдум. каквото и да се се случи на такъв референдум, лейбъристите отварят врата към предсрочни избори, в които отстраняват торите. И така, ще поиска ли Корбин нов референдум?

Преди години един познат от катедра Българска литература в същия университет се беше явил анонимно на кандидат-студентски изпит с развита от него тема /за майтап/ и проверяващите му писали двойка, човекът беше доцент и преподаваше поне от 20 години – неведоми са пътищата на българската академична мисъл. Той сам го разправяше като куриоз. Друг имаше навика да ни кара като студенти да му разработваме работни картотеки-фишове с информация по време на летните бригади в библиотеката, от които фишове после пишеше обемистите си нАучни трудове. Това е реален разказ, не се майтапя, макар че звучи така.

Безспорно въпросът не е само финансов, съгласен съм с това, което пишете, но ми прави впечатление, че общата рамка, в която работят българските университети, особено държавните е някак си погрешно очертана, така че да не стимулира активност и автономия от ръководството им. Като правило схемата е да разчитат на сравнително малките държавни субсидии, защото спечелените със собствена инициатива и дейност средства дори не покриват заплатите на преподаватели и технически персонал /които са малки/ - обикновено заплатите и техническата поддръжка надвишават с 20-30 процента заработените от самия университет средства. Прегледах годишните отчети на няколко, това е правило. А не е така на други места - американските, австралийските, канадските, новозеландските и западноевропейските университети, дори когато са на държавна и обществена издръжка, заработват значително повече средства от научни програми, сътрудничество с бизнеса и привличат допълнително спонсори и дарения, които им позволяват да си платят разходите и да натрупват фондове. По принцип този модел на преразпределение през държавния бюджет действа на всички нива в държавните фирми - като се почне от БДЖ, мините и др. и е извор на злоупотреби, мързел и посредственост - раздути щатове, нищонеправене и безвремие "ден да мине друг да дойде и утре е ден". Това е наследство от предишната система, но изглежда има дълбоки корени в националния манталитет и затова е толкова жилава и неизкоренима традиция. Колективна безотговорност.

Сравняваме Атинския университет, еквивалент на СУ "Климент Охридски" в Гърция: Академичен персонал 1964 души; Административен персонал - 1316 Студентите са 105000 от които годишно завършващи се около 50 000 Университетът е включен в списъка USNWR на 279-о място в света и на 1-во в Гърция, на 501-600-то място в годишния списък The Times Higher Education, в QS World University Rankings, той е включен в категория 651-700 с много висока изследователска продукция. Shanghai Ranking (Академично класиране на световните университети) го класира през 2018 г. на 301-400 в световен мащаб. През 2018 г. той е включен в класацията на CWTS Leiden на 232-то място в световен мащаб с голям обем публикациии в областта на биомедицината и здравеопазването. Като се има предвид само общият брой на активните студенти и разделянето му на броя на административните служители, се стига до оценка, че 50 студенти отговарят на един административен служител в Атинския университет. Съответната средна стойност на гръцките университети е 30: 1. Британските университети отчитат средно по-нисък дял на студентите към административен персонал от около 12,5. САЩ отчитат още по-ниско съотношение от не повече от 11 студенти на член на персонала. По данни на Финансовия отдел на Университета за периода 2009-2013 г. намалението на общия бюджет (редовни + публични инвестиции) стигна 52% (от 77,582,062.26 € през 2009 г. на 37,512,589.8 € през 2013 г.). Трябва да се отбележи, че намалението между 2013-2014 г. е още по-голямо (14 млн. Евро е общият бюджет). Първоначалната прогноза за 2014-2015 г. се отнася до сума от около 11 млн. Евро. Тези средства са предназначени за покриване на основните оперативни нужди на университета (сигурност, почистване, поддръжка и подмяна на офис оборудване, лаборатории, клиники, комунални услуги, петрол, разходи за благосъстояние на студентите, общи и лабораторни консумативи, доставка на мастила и копирни документи, чужд език) и учебни помагала и др. Изчислено е, че само разходите за комунални услуги на университета годишно възлизат на около. 9 милиона евро. Атинският университет е твърдо ориентирана към популяризиране на изследванията и върховите постижения. Затова Университетът подкрепя със своите катедри и преподаватели подготовката на значителен брой докторски дисертации. През академичната 2012-2013 г. в университета има 14 708 докторанти. Трябва да се изясни обаче, че 68% от тях са докторанти от Медицинското училище (10.044), факт, който се обяснява с мащаба, обхвата на обектите и инфраструктурата (лаборатории, клиники и др.). Изследователски проекти -ELKE Предпоставка за провеждане на систематична изследователска политика от Атинския университет е наличието на необходимите ресурси за посрещане на нуждите на научните изследвания. В университета работи Специалната сметка за научни изследвания (ELKE) за предоставяне и управление на средства, идващи от различни източници и предназначена за покриване на разходите, необходими за нуждите на проекти, предприети от преподаватели и университета (като отделни звена или като цяло). Тези проекти се изпълняват или съответните служби се предоставят на преподавателите, а останалата част от персонала на университета, както и други учени и студенти участват в тази работа в различна степен. Дейността на ELKE се отнася главно за научни изследвания и образование, и по-общо за развитието и модернизирането на университета. Администрирането на ELKE се управлява от Комитета за образование, изследвания и управление и от Службата на секретаря, прикрепен към и подпомагащ последния и управляващ фондовете на ELKE. Атинският университет осъществява голям брой работи или като концесионер, или под формата на сътрудничество, или съвместно изпълнение на произведение за трети страни. Той също така е предприел изпълнението на цели проекти за развитие, изследвания и услуги за трети страни. Показателно е, че в периода 2008-2014 г. Атинският университет е изпълнявал проекти: - в размер на 125.000.000 € в рамките на оперативните програми на Националната стратегическа референтна рамка (ESPA) - 96.500.000 € по финансиране от Европейската комисия - 63.500.000 € от финансиране от специалната сметка за научни изследвания - 42 500 000 евро, финансирани от трета страна, като дарения, финансови помощи и др., - 98 600 000 евро за предоставяне на услуги в различни сектори и институции, предоставяни от Атинския университет. - 95 700 000 евро Програмни проекти, финансирани от проекти на Европейската комисия, финансирани от други предприятия. Или общо за 6 години Атинският университет е заработил по проекти над 480 млн. евро, което прави по 80 млн. евро годишно https://en.wikipedia.org/wiki/National_and_Kapodistrian_University_of_Athens Средната заплата на преподавател в АУ е 2000 евро месечно https://www.glassdoor.com/Salaries/greece-professor-salary-SRCH_IL.0,6_IN100_KO7,16.htm Средната заплата в Атина е 759 евро месечно https://www.numbeo.com/cost-of-living/in/Athens Обобщено, АУ е почти нефинансиран от държавния бюджет, който е силно рестриктивен, поради дългове, но се самоиздържа от такси - има два пъти повече дипломиращи се студенти и многократно повече докторанти от СУ, заработва годишно по 80 млн. евро от външни източници и грантове Как изглежда бюджета на СУ за 2018: Тук всичко е изложено като на длан, но да го опростя: Щат 3141 Академичен 1768 Учащи 25 743 Приходи: 35 млн. лв. Обучение 19 млн. Такси канд. 0.65 Др. Образ. Д-ти 3.41 Продажба ст.и у-ги: 3.969 Дарения от Б-я 0.1 Дарения от чужбина 4.79 Разходи: 116 млн. лв. Заплати: 46 Др. Възн. 9.63 Издръжка 16.36 Данъци, такси 3 Стипендии 14.5 Осн.ремонти 9.38 Прид.мат.акт. 7.518 Прид.немт.акт 1.052 Остатък от пр.пер: 5.025 Трансфери/ще рече държавни субсидии/: 70 млн. Ако се взрем/взрете по-внимателно в приходната част, ще открието големите разлики с Атинския университет, те са фундаментални: https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/administrativna_struktura/v_treshni_aktove_na_su/byudzhet_i_finansi/byudzhet_2018_g/razpredelenie_na_byudzheta_na_su_po_zvena_s_glasno_chl_90_al_2_ot_zvo

Главната причина за ниското качество на висшето образование в България е липсата на адекватни финансови средства за него. Заплатите на преподавателите са скандално ниски, а над 70 процента от държавния бюджет отива за тях. 37 от 52 университета са държавни. Останалите 15 се финансират от такси и дарения. Цялата бюджетна организация на българското висше образование може да се характеризира с думата „мизерия” или съществуване на екзистенц минимум по-разгърнато. „От 01.01.2019 г., след подписване на анекс към Колективния трудов договор, основните работни заплати на академичния състав в Университета са увеличени средно с 13%, като най- голямо е увеличението на заплатите на асистентите – от 700 на 820 лв, най-малко - при професорите и доцентите – съответно от 1010 на 1100 лв. и от 890 на 980 лв.” https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/osnovnite_rabotni_zaplati_na_akademichniya_s_stav_v_sofijskiya_universitet_sa_uvelicheni_sredno_s_13_procenta_ot_1_yanuari_2019_g Не би могло от професор с основна заплата 1100 лева и асистент с 820 да се очаква голямо качество на научна и преподавателска работа. Как е в Европа и САЩ – университетите се издържат предимно от частни дарения, защото законодателството поощрява дарителите максимално. За сравнение, оперативния бюджет само на Оксфорд е 2.2 млрд. британски лири или 5 млрд. лева, това е 6.5 пъти повече от целия държавен бюджет за висше образование на държавата България, Оксфорд поддържа 50 000 работни места /250 % повече от цялото българско висше образование/, генерира 2.3 млрд. паунда за местната регионална икономика /повече отколкото е целия му оперативен бюджет/, над 5 млрд. лири за британската икономика /два пъти повече приходи, отколкото разходи в национален мащаб/ и 7 млрд. лири глобално /три пъти повече приходи отколкото разходи/. Как стоят нешата при американските университети – те са корпорации за правене на пари и наука, като инвестират парите в наука и науката в парите. Основният им източник на богатство са частните дарения, но това не са точно „дарения”, а печеливши инвестиции, освободени от данъци: Общо частните дарения за американските университети надхвърлят 500 млрд. долара, като целият федерален бюджет на САЩ за образование /в това число висше/ е 68 млрд. долара, тоест даренията надвишават държавния бюджет за образование 8 пъти. https://en.wikipedia.org/wiki/2018_United_States_federal_budget При такава финансова организация и поощряване на частната инициатива, американските университети оперират като самостоятелни финансови единици на пазара и се държат като печеливши корпоративни предпирятия, чиято цел е да увеличават активите си. Така например изглежда финансовия отчет на Харвард за 2018: А така изглеждат обобщената картина на активите на десетте най-големи американски университети: https://www.bloomberg.com/quicktake/university-endowments Всички те, освен университети за преподаване и правене на фундаментална и приложна наука, са и финансови корпорации с активи, които могат да се сравняват с бюджетите на отделна държава, тези активи се управляват от професионални финансови мениджъри и се инвестират в различни инструменти с цел печалба и развитие. Американските и британски университети упражняват стопанска дейност, чиито резултати надхвърлят с пъти годишните им разходи: Това са първите 10 по големина на дарените средства университети в САЩ, всички те са частни и разполагат с активи, които сумарно са по-големи от БВП на средно голяма европейска икономика от калибъра на Белгия. При годишни оперативни разходи от 2.2 млрд. лири британският Оксфорд е реализирал приходи от 5 млрд. лири в британската икономика и 7 млрд. глобално, тоести приходите му надхвърлят разходите повече от 3 пъти. Американският Харвард е инвестирал в оперативния си бюджет 1.8 млрд. долара от дарения, но е получил от управление на натрупания си фонд голям 42.8 млрд. долара годишни приходи над 4 млрд., отделно от предприемаческата си дейност, само от менажиране на натрупаните дарителски фондове с доходност 10 процента годишно. https://www.wsj.com/articles/for-u-s-universities-the-rich-get-richer-faster-1429156904 В България законодателството не стимулира даренията и даренията за университетите са символични. Тук имаме 5 процента приспадане от облагаемия доход за физически лица при дарения, срещу 50 процента в САЩ. Няма никакви реални стимули за дарения към университетите и затова големи такива няма. В миналото е имало дарителски фондове, които са национализирани след 1944: "Такива фондове е имало към БАН, към Софийски университет и т.н. Фондът за образование, за който споменах, е бил през 20-те години вторият по обем фонд след държавния пенсионен фонд. Можете да си представите за какъв огромен ресурс става дума. От него са се изплащали стипендии, издавали са се трудове, подкрепяли са се учители и т.н., а Министерството на просвещението е имало грижата да изпълнява волята на дарителя. Трябва да уточня, че в момента в България даряват фондации, компании и индивидуални дарители. На първо място като обем инвестирани средства са компаниите – над 50-55 %, следвани от фондациите. Реално хората даряват около 4 % от общия обем дарения. Разбира се, трябва да се има предвид, че ние ползваме данни на Национална агенция за приходите, която ни дава информация за ползваните данъчни облекчения. Т.е. ние ползваме статистиката за компаниите и за физическите лица. Има обаче и много дарения, за които не се ползват данъчни облекчения. Така че най-вероятно този процент е малко по-висок, но не много. За сравнение в държавите, в които филантропията е развита и е начин на живот, например в САЩ и Великобритания, 70 % от общия обем дарения са от физически лица, тоест от индивидуални дарители." https://kultura.bg/web/%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5/

"сеченето" е продуктивен начин на мислене, когато е рационално, така че нямам проблем с него :) Бих участвал в такава тема, даже започвам с леко колегиално "сечене" - моята "контратеза" е, че върховенството на закона не е определящ и решаващ фактор при движението на световния капитал, той е важен, но не Граал и ключ за всичко. Доказателство: към 2025-2030 Китай и Азия като цяло ще бъдат хит за AUM (assets under menagemant), това е проиграно и изчислено от акулите в бранша още вчера, между другото Брекзита на британците, според мен, е мотивиран основно от техния крупен капитал да спечели повече от Елдорадото в Китай и Азия: In a white paper, Casey Quirk says China’s fund management industry will account for about the same amount of net new flows as all other global markets put together between now and 2030. By then, the Chinese market should represent more than $17trn (€14.2trn) in assets under management – up from $2.8trn in 2017. The annual growth rate should average 15% through to 2025, moderating to 12% from 2025-30. For foreign fund managers it is not just the sheer size or the rapid growth that makes China such an interesting market. It is also a market with 30-40% profit margins, according to Shanghai-based Z-Ben Advisors. Profitability is set to rise from $4.4bn in 2017 to $32bn by 2027. https://www.ipe.com/reports/special-reports/top-400-asset-managers/china-tomorrows-largest-investment-market/10025007.article https://www.cnbc.com/2017/10/30/global-assets-under-management-to-double-by-2025-as-the-world-population-ages-study-says.html Представяш ли си какво влудяващо число е 30-40 % маргин на печалба за хората от Уолстрийт и Сити, това е неудържимо; "какво тук значи..." каквото и да е било друго, за да ги удържи да не инвестират там. А "там" в Азия, специално в Китай не се славят с върховенство на закона, ето последната класация в тази област: подчертал съм основните кандидати за всмукване на трилиони долари западно богатство, което търси бързи и големи печалби: почти всички, без Сингапур, Австралия, Япония и Нова Зеландия са с нисък рейтинг на върховенство на закона, по-нисък от този на България. И какво от това?! Парите вече тичат към тях.

Има нещо, поне според мен, много робовладелско или феодално в деленето на хората на "работодатели" и "работници", защото все пак ние живеем поне на хартия в държава даваща право на свободно предприемачество. Ако имам, например, висше образование свързано с компютри и програмиране, а на "пазара на труда" няма работни позиции за моята професия, какво, освен лошата икономическа рамка, би ми пречело да открия старт-ъп фирма, в която например да се опитам да създам електронна платформа за продажба на книги и други продукти, подобна на Амазон. Ами пречат ми хиляди невидими на пръв поглед нишки, като се започне от бюрокрацията, нелоялната конкуренция, липсата на финансиране за венчър капитал, във втория постинг от темата съм ги показал с графики всички основни неща - в ЕС у нас е най-трудно да си осигуриш начален капитал за старт-ъп фирма и имаш най-малки шансове като такава фирма да пробиеш пазара и да растеш. Ако погледнем тази схема, която извадих от тук https://m.24chasa.bg/novini/article/4291083 най-големия бизнес като брой работници в България е "ремонт на автомобили и мотоциклети" - 542 000 работещи от близо 2.7 млн., ще рече всеки пети работещ е в автомонтьорския бизнес. Това е така по простата причина, че в България се карат предимно автомобили над 10 години и нагоре, които изискват цяла армия буквално от сервизни работници. От една страна е хубаво - има работа за много хора - от друга е лоша стратегия да ремонтираш отпадъците на европейците, вместо да пренасочиш тези хора в по-добре платена работа за производство на нови автомобили /както е в Чехия и Словакия, например/. А да "оправяш" модерни автомобили вече не е работа за опинци, дошли от гората, там има електроника, много електроника и тя е скъпа - едно недодялано движение на прост човек може да вкара собственика в големи грижи и разходи. Така че, според мен, сбъркан е чипа на икономиката ни.

Ето конкретни цифри от НСИ за завършилите висше образование през миналата година: Условно съм обозначил с червено всички хуманитарни и социални науки, със синьо всички точни и инженерни, като тук съм прибавил и приложните, като сигурност, транспорт и т.н. Цифрите говорят сами по себе си: от общо 54 480 получили квалификация, 33 184 са "хуманитари" и 21 296 са точни и приложни науки. Ножицата се разтваря все по-широко, процентът вече е над 50 в полза на "хуманитарите" като специалност "бизнес администрация" чупи рекорда с над 15 000 - "много вожд малко индианец" - бизнес-администраторите са почти една трета от всички завършващи, пита се в задачата какво ще администрират, като бизнесите ставата все по-ограничени. Ако продължим пак с актуална статистика: Това е регионално разпределение - от 54 университета само в София и Пловдив са 30, останалите 20 са в други области, като Югоизточния /където е Бургас/ има 3, а Северозападния /най-бедния/ има едно университетче с по-малко от 1000 преподаватели /775/ ; от цитираните данни за регионалните ползи за БВП, които във Великобритания показват 4 процента ръст, може да се очаква и нещо подобно в България при създаване на колежи или университети в най-бедните региони. Ефектът специално за Северозападния район може да го изправи на крака, още повече, че точно там е концентрирано най-много ромско етническо население. Това са парите, които са инвестирани - частни и държавни - за висше образование през 2018. Като се има предвид, че държавните са 0.7 процента от БВП, което е някъде около 0.8 млрд.лв., останалите 0.4 млрд. лв. са частни разходи. Това е твърде малко, всъщност най-малко и по абсолютна стойност и като процент в ЕС, а и сравнение с повечето държави в света. Високо качество на образование с малко пари е утопия, няма как да стане, въпросът е как да се промени в положителна посока този тренд, защото той си остава постоянен близо две десетилетия и, според мен, е една от основните, ако не и главна причина за посредственото и слабо българско университетско ниво.

В различни класации, СУ "Климент Охридски" се закачва в първите 1000, като през последните години слиза надолу, в някои от класациите вече е изпаднал, но си прав, че това не е повод за гордост.

Като стана въпрос за връзка между икономика и университети, това е което липсва най-много в България. Според мен се дължи на инерцията от соц.модела университетите да са на държавна ясла с топли места, пристанище за "синодални старци", както и БАН - претенции големи, работа малко, зацикляне в кръг като коне с капаци - едни лекции се четат на няколко поколения студенти, без в тях да се промени и запетая. Станфорд е феноменален случай на връзка между образование, университет и предприемачество, но не е единствен, в САЩ и ЕС това е масова практика, за съжаление непозната за България. Ето само някои примери изтеглени на прима виста: https://www.crunchbase.com/hub/harvard-university-alumni-founded-companies#section-leaderboard https://www.crunchbase.com/hub/boazii-university-alumni-founded-companies https://www.crunchbase.com/hub/american-university-alumni-founded-companies https://www.quora.com/What-are-some-successful-companies-founded-by-Columbia-University-alumni https://www.oxford-royale.co.uk/articles/14-exciting-local-oxford-companies-started-universitys-graduates.html ... и още безброй примери. Университетите имат свои болници, отбори, които печелят, свои лаборатории, които също печелят и т.н. И най-важното, създават общности от бивши възпитаници, които са щедри дарители, защото законите ги освобождават от данъци върху такива дарения. Но това е дълга, и много интересна, тема, а конкретно за Станфорд: Възпитаниците на Станфорд създават около 3 трилиона долара икономически продукт всяка година Джейми Бекет Джейми Бекет е директор на връзките между обществеността и възпитаниците в School of Engineering в Станфордския университет Проучване на двама професори от Станфорд установява, че компании, основани от университетските възпитаници, генерират трилиони годишни приходи и са създали 5.4 милиона работни места. Станфордският университет отдавна е известен като един от водещите световни центрове за иновации и инкубатор за предприемачи, които са създали - и продължават да оформят - Силиконовата долина. Сега, за първи път, едно проучване поставя в перспектива самия мащаб на икономическото въздействие на университета, не само в Силиконовата долина и Калифорния, но и по целия свят. Изследването показва, че компаниите, сформирани от станфордските предприемачи, генерират световни приходи от 2,7 трилиона долара годишно и са създали 5,4 милиона работни места от 30-те години на миналия век. Проучването озаглавено "Икономическо въздействие на Станфордския университет чрез иновации и предприемачество" описва резултатите от широкомащабно, систематично изследване на възпитаниците на Станфорд и преподавателите и е проведено през 2011 г. от Чарлс Если, асистент в Станфордското инженерно училище и Уилям Ф. Милър, професор по обществено и частно управление в Stanford Graduate School of Business и професор по компютърни науки. Въз основа на резултатите от това проучване, двамата смятат, че възпитаниците и преподавателите в Станфорд са създали 39 900 компании от 30-те години на миналия век, които, ако се съберат колективно в независима нация, ще представляват 10-та по големина икономика в света. "Историята на Станфорд е история на пионерски иновации в научните изследвания, трансфер на открития към по-широката общественост и образование на бъдещите лидери и предприемачи", каза ректорът на Станфорд, Джон Лен Хенеси. "Както показва това проучване, нашите преподаватели, студенти и възпитаници са имали - и ще продължат да имат - огромно въздействие върху световната икономика и подобряване на живота на хората." Компаниите, основани от възпитаниците на Станфорд, включват технологични гиганти като Google, Hewlett-Packard и Cisco Systems, компании, които са гръбнакът на Силиконовата долина, както и непрекъснат поток от стартиращи компании, които захранват регионалния иновационен пазар и допринасят за стабилната икономика на Калифорния. "Хората, научните изследвания и идеите на Станфорд Инженеринг са били катализатор за някои от най-известните компании в света," казват Джеймс Д. Плъмър, декан на инженерния факултет Фредерик Емонс и професорът по Electrical Engineering Джон Флук. "Въпреки, че Станфорд е най-известен със своя принос към Силиконовата долина, влиянието на университета се простира отвъд високите технологии, за да включи и автомобилния производител Tesla Motors, финансовите компании като Charles Schwab и широко признатите потребителски марки като Gap, Nike, Netflix и Trader Joe's. "Станфорд е изворът на някои от най-мощните компании на нашето време", каза Рулоф Бота, партньор в Sequoia Capital, който финансира проучването. „Това беше наша привилегия - да си партнираме с възпитаници като Лари и Сергей, Larry & Sergey, Jerry & David, Sandy & Len, James, Jen-Hsun, Reid и Trip, и ние ще продължим да търсим Станфорд, за да генерираме следващото поколение легендарни основатели на водещи фирми." В допълнение към количественото определяне на икономическото въздействие на Станфорд, докладът разглежда ролята на Станфорд в насърчаването на предприемачеството и описва как университетът създава екосистема, която насърчава творчеството и предприемачеството в училищата и различните колежи.Той също така разглежда върху нарастването на социалните иновации в университета, като оценява, че освен 39 900 бизнес организации, завършилите и преподавателите са създали повече от 30 000 организации с нестопанска цел. Сред най-известните от тях са Kiva, организация за микрофинансиране, както и The Special Olympics and Acumen Fund, която подпомага предприемачите в развиващите се икономики. "Мултидисциплинарното обучение, управленските знания и лидерските умения са от голямо значение за все по-голямото разнообразие от организации, които се стремят да решават системни глобални проблеми като предоставянето на здравни грижи, обществено образование и устойчиво развитие", каза Гарт Салонер, професор и декан на Висшето училище по бизнес. Други ключови резултати от проучването включват: - 29% от респондентите съобщават, че са предприемачи, които са основали организация (бизнес или с нестопанска цел) - 32% от възпитаниците са описали себе си като инвеститор, служител или член на борда в стартиращ бизнес в някакъв момент от кариерата си - 25% от респондентите преподаватели (някои от които също са възпитаници) са съобщили, че са били основатели или служители на фирма в някакъв момент от кариерата си - Сред респондентите в проучването, които са станали предприемачи през последното десетилетие, 55% съобщават, че са избрали да учат в Станфорд, заради неговата предприемаческа атмосфера. - Репутацията на университета като епицентър на иновациите привлича хората от цял свят, които се интересуват от проучване на идеи и които в много случаи остават в региона. - Една четвърт от предприемачите, завършили след 1990 г., формират своите компании в рамките на 20 мили от университета. (Сред инженерните възпитаници, чиито фирми са базирани в Силиконовата долина, този брой нараства до 31%.) - Тридесет и девет процента от всички възпитаници основават фирми, разположени на 60 мили от Станфорд - около един час път с кола. В щата Калифорния се намират около 18 000 фирми, създадени от възпитаниците на Станфорд, които генерират годишни продажби в световен мащаб от около 1,27 трилиона долара и работят над 3 милиона души. https://news.stanford.edu/news/2012/october/innovation-economic-impact-102412.html

Не е, щом пазаруваш на пазара с евро, което се конвертира в долар и обратно и т.н. вече всички сме в една игра с еднакви правила.

Няма противоречие с това, което пиша във втория си постинг - университетите са функция на икономиката и произвеждат /защото дипломираните студенти са тяхната продукция/ толкова, колкото се търси на пазара на труда. Проблемът е в пазара на труда, а не в университетите, но това, според мен, не означава, че в България не съществува проблем.

Да бе, повярвах ти: прочети малко за връзката между Станфорд и Силициевата долина, тогава пак го повтори това заключение. То там инвеститорите са университета. Stanford University is particularly noted for its entrepreneurship and is one of the most successful universities in attracting funding for start-ups.[44][45][46][47][48]Stanford alumni have founded a large number of companies, which combined produce more than $2.7 trillion in annual revenue and have created 5.4 million jobs as of 2011, roughly equivalent to the 10th largest economy in the world (as of 2011).[49][50][51] Stanford is the alma mater of 30 living billionaires and 17 astronauts, and is also one of the leading producers of members of the United States Congress.[52][53] https://en.wikipedia.org/wiki/Stanford_University

Според мен е проблем и това обяснява спада на преки чуждестранни инвестиции към България. Последният конкретен пример е дилемата на Фолксваген дали да открият завод в България. Пропорцията между технически/точни науки към хуманитарни е изкривена в полза на хуманитарните. В България учат толкова чужди студенти, колкото български учат в чужбина, предимно са гърци, турци и македонци, като преобладаващият им брой е в технически вузове и медицина - празните места в тези университети се попълват от чужденци, става въпрос за около 13 000 студенти.

Според мен навсякъде в изследването, което цитирам, тези хора са изключени от категорията "employees" - "служители", както в Дания, така и в другите държави. Под "висше образование" се разбира "tertiary education", но нямаме еквивалентен български термин. Когато се отчита, че в Дания през 2005 са работели 8.5 % "служители"/наемни работници с "висше образование", това не означава: 1. Че толкова са били хората с висше образование в Дания, те са били поне два пъти повече 2. Че всички хора с висше образование в Дания работят като служители По принцип в това изследване по-интересното, поне за мен, е връзката между растеж на БВП и брой на служители с висше образование, който растеж на практика, след като изследователите са изключили другите два фактора "капиталови инвестиции" /те ги наричат задълбочаване на капитала, такъв е буквалния английски термин/ и ОФП /обща факторна производителност/, както и страничния фактор увеличаване броя отработени часове от работна сила, остава една нищожна част от максимум 0.3-0.5 % при среден растеж на БВП в страните около 2.5-3%. Следователно повишената квалификация/умения на работната сила, човешкия капитал, в общия дял на растежа се определя на около 10-15% от цялото. Основният фактор за растеж във всички страни са били капиталовите инвестиции/задълбочаването на капитал. Това е прекият извод. Но според мен има нещо неказано от авторите - капиталовите инвестиции се увеличават там, където има повишени умения и знания на работната ръка, тези инвестиции се концентрират в такива области, но това не може са измери пряко и еднозначно, още повече в различни национални икономики. Като отклонение, висшето образование в Дания е едно от най-добре развитите в света, както количествено, така и качествено, по брой университети съпоставен с население Дания превъзхожда повечето страни в света, а по класиране тези университети са относително много високо поставени за такава малка държава.

Не мисля, че всичко е загубено. Според мен е въпрос на национална държавна политика и друга концепция към преоринтиране към качество, а не само към количество. И търсене на финансиране от частния бизнес, както е по целия постиндустриален свят. Университетите сами по себе си могат да бъдат генератори на много иновативен бизнес и да привличат частен капитал, но за това трябва политическа и правна рамка и друг поглед към проблемите. Като цяло искам да подчертая, че връзката между университети и икономически растеж не е пряка, а опосредствена от потоците на капитала, капиталите отиват към иновациите и бързата печалба от технологичен прогрес. Ако се създаде такъм тип образование, заедно с регламентираща правна рамка, капиталът сам ще потърси инвестиции във висшето образование. Такова мислене има много силно изразено в Израел и САЩ. А инвестиционния капитал е основен двигател на растежа, не образованието само по себе си, но доброто образование е добър атестат за по-големи инвестиции.

Не съм проверявал за ЕС какви споразумения има, имам познат, на който двамата синове заминаха преди 10-на години за Германия, знам от него, че са учели тук в НБУ, но сега и двамата са записали в германски университети, мога да се поинтересувам по-конкретно. При всички случаи си прав, че може би има рамкови, а и двустранни споразумения, знам за много гърци, по-специално стоматология, които идват тук да си вземат дипломите, защото им е по-евтино, а и вероятно им върши работа като ниво на образование. Във всеки случай, ако се погледне листа на класациите /този линк дава обобщен поглед от няколко престижни класации/ https://www.webometrics.info/en/node/54#content България не стои добре като класиране, единствено СУ отива някъде в дъното на първите 1000, оттам надолу повечето български университети /те са над 50/ са под линията на 5 000. Дори ако се сравним с Турция и Гърция, доста назад сме.

Преди 7-8 години мои близки заминаха за Нова Зеландия, и двамата имаха дипломи от български университети - на този, който беше завършил компютърни науки и програмиране в НБУ не му признаха нищо, трябвало е да започва от първи курс отначало; на другия, който беше завършил филология в СУ му признаха частично някои от изпитите.

В България има няколко тежки изкривявания в областта на висшето образование, които ни пречат като държава да извлечем максималните ползи от добрата масовост на завършващите университети. Както споменах, по брой университети и брой на завършващи висше образование, България стои добре дори в рамките на ЕС: Би трябвало, при тези цифри, големия брой работещи хора с висше образование да допринасят много за ефективността, растежа на БВП в регионален и в национален мащаб, поне съпоставимо с други европейски страни, но на практика има някои фактори, които обезсилват ефекта от големия брой. Първо - университетите са фининасирани с много по-малка част от БВП, отколкото това е средно за ЕС, а и за света - не става дума за абсолютни суми, а за проценти от БВП. Червената линия отбелязва ръста на процент от БВП за висше образование в България, по този показател сме предпоследни пред Румъния, тук изключвам Люксембург, защото при тях малкия процент е компенсиран от огромен за броя на населението им БВП. Нещата по този показател изглеждат още по-контрастни в тази графика: Ако в нея включим и африканските държави, България ще си остане на най-долната позиция - около половин процент от БВПе склонно да отделя българското правителство за висше образование за период 1998-2015, по-малко от Сърбия, Турция, Етиопия в пъти. Това е много тъжно и жалко и говори за пълна слепота и политическа тъпотия. Второ: в резултат на малкото средства и някои други фактори, за които ще стане дума по-натам, българското университетско образование е с ниско качество и неконкуретно - единственият български университет влязъл в световните класации сред първите 1000 е СУ Климент Охридски, докато дори съседите ни имат по няколко такива и то на по-високи позиции. Това е пряко свързано с признаването на българските дипломи в чужбина - щом не си в класациите, ако си завършил студент в непризнато българско учебно заведение, а те на практика всички са такива, ще ти трябва да се явяваш на допълнителни изпити и да учиш платено всичко отначало. Трето: в резултат на непризнатите български университети, голям процент български млади хора предпочитат да завършват в чужбина, официално процентът е около 8-9, но реално е над 10. Като резултат от това, почти всички тези хора, а те са каймака на нацията, остават да работят извън България. по този показател ни бие само Албания, но присмял се щърбел на хърбел, както се казва. Четвърто: Вътре в структурата на специалностите има жестока диспропорция, като процентът на техническите и точните науки е по-малък от хуманитарните и тези насочени към публична администрация и право: 140 процента спрямжо 100 процента в точни и технически науки от учещите в българските университети са записали социални науки, според мен, ориентирани предимно към медиите, политиката и държавните служби - нещо което обяснява раздутата администрация и бюрокрация. Вижда се какво е съотношението в други страни от ЕС. Това не е висше образование, ориентирано към приложни науки, иновации в производството и производство, потокът е обслужващ, а не произвеждащ. Тази графика от Евростат детайлизира това при сравнение с другите страни от ЕС: Number of students graduating from tertiary education in science, mathematics, computing, engineering, manufacturing and construction, 2015 (number per 1 000 inhabitants aged 20-29 years) Пето: Изкривяването на специалностите към хуманитарни и социология за сметка на точни науки не е вина единствено на университетите, каквото се търси от фирмите и обществения сектор, това се произвежда като специалност. Фирмите в България не се стремят към иновативни кадри и конкуренция в качество, те са ориентирани към евтино платени изпълнители: Процент на инвестициите на бизнеса в иновации и изследвания Достъп до фондове за започване на старт/ап венчърс капитал в хил.евро по ППС Достъп до фондове за втора фаза на рисков капитал в хил.евро Ако аз като фирма нямам достъп до рисков капитал за иновации и не се интересувам от такива, за какво ми са скъпо платени специалисти във фирмата, ще си търся нископлатени и нискоквалифицирани работници. Донякъде този феномен се дължи на голямата степен на монополизиране на реалния бизнес в България в сравнение с другите страни от ЕС - малко на брой фирми с големи възможности поглъщат малко на брой специалисти, другите нямат ресурс и интерес от това: Степен на доминиране/монопол в корпоративния бизнес от малко фирми Сътрудничество на компаниите със страни от ЕС и Европа в областта на иновациите След като фирмите нямат ресурс и интерес да инвестират в иновации и научна дейност по гореизброените причини, защо да търсят сътрудничество в тези области с други европейски фирми и кръгът се затваря. Сътрудничество с други фирми, сътрудничество с клиенти, сътрудничество с университети в съответната област и международно сътрудничество Няма външно сътрудничество в областта на иовациите, логично е да няма и вътрешно, тъй като липсва стимул. Общата рамка е от цялостната икономическа философия на българската държава и бизнес - те са се ориентирали към производства с ниска добавена стойност, без идея и амбиция за високи технологии и постижения в иновации, което задава рамка и на иначе широко разгърнатото висше образование: Общи условия за растеж на фирмите/бизнеса - Връзка между откриване на нова фирма и условия за растеж В общи линии, проблемите на висшето образование у нас са функция на проблемите на икономиката и допълнително я правят по-малко конкуретна в сравнение дори с развиващите се страни. Хубаво е да пеем от сърце "питат ли ме дей зората", но този път по който вървим не води далече в областта на новата силна конкуренция през 21-ви век. Използвани източници за графиките: https://ourworldindata.org/tertiary-education https://www.segabg.com/node/16861 https://www.iki.bas.bg/english/CVita/angelov/prognosis2020/007Chapter05.htm https://www.researchgate.net/figure/Infrastructure-and-supports-Broadband-access_fig27_324169838

Съществуват множество научни изследвания за корелацията между висшето образование, качеството на човешкия капитал и икономическия растеж. В тази тема ще представя две такива изследвания: първото е свързано с ролята на университетите за регионалния икономически растеж в националните икономики; второто се опитва да определи ролята на висшето образование за националния икономически растеж, измерено с ръст на БВП 1. THE ECONOMIC IMPACT OF UNIVERSITIES: EVIDENCE FROM ACROSS THE GLOBE Anna Valero John Van Reenen Working Paper 22501 http://www.nber.org/papers/w22501 NATIONAL BUREAU OF ECONOMIC RESEARCH 1050 Massachusetts Avenue Cambridge, MA 02138 August 2016 Ние разработваме нов набор от данни, използвайки изходните материали на ЮНЕСКО за местоположението на близо 15 000 университета в около 1500 региона в 78 страни, някои от които датират от 11-ти век. Ние оценяваме моделите на фиксираните ефекти на поднационално ниво между 1950 и 2010 г. и откриваме, че увеличаването на броя на университетите е положително свързано с бъдещия растеж на БВП на глава от населението (и тази връзка е стабилна и за контролиране на множество наблюдавани, както като ненаблюдавани регионални тенденции). Нашите оценки предполагат, че удвояването на броя на университетите на глава от населението е свързано с 4% по-висок БВП на глава от населението в регионален мащаб. Освен това изглежда, че съществуват положителни ефекти от университетите за географски близки съседни региони. Ние показваме, че връзката между растежа и университетите не е просто продиктувана от преките разходи на университета, неговия персонал и студенти. Част от ефекта на университетите върху растежа се осъществява чрез увеличаване на предлагането на човешки капитал и по-големи иновации. Ние откриваме, че в рамките на страните по-високото историческо присъствие на университетите се свързва с по-силни продемократични нагласи. Силата на нашата статия е изчерпателността на набора от данни по отношение на покритието регионални и времеви периоди. Първо описваме пълната Световна база данни за висшето образование (WHED) във всички страни, с някои ключови световни тенденции и корелации. Световна база данни за висше образование WHED е онлайн база данни, публикувана от Международната асоциация на университетите в сътрудничество с ЮНЕСКО. Като цяло тези резултати показват, че средно удвояването на университетите в даден регион е свързано с 4% до 5% по-висок БВП на човек в регионален мащаб. Великобритания през 2010 г. имаше 171 университета в 10-те региона. Като експеримент добавяме един университети за всеки регион, общо увеличение от 10 университета (6%) на ниво държава. Използване на подобни стъпки, както в нашата хипотетична теза по-горе (но като се вземе предвид действителният брой на университети във всеки регион на Обединеното кралство през 2010 г.), изчисляваме, че общото увеличение на БВП на глава от населението (или БВП, при условие че населението е постоянно) е 0,7% .Прилага се към БВП на Великобритания през 2010 г. (1,614 млрд. паунда разходи според ONS31) и екстраполираме до допълнителни £ 11.3 милиарда годишно растеж. Приблизително сближаването на годишните разходи, свързани с университета, може да се направи въз основа на университета финансови данни: през 2009-2010 г. средните разходи за институция във Великобритания са били около 160 млн. паунда. Умножавайки това от 10-те университета в нашия експеримент, подразбиращите се годишни разходи за допълнителни университети са £ 1,6 млрд., или 0,1% от БВП. Така че в този пример ползите от увеличаването на университетите е пет пъти по-голямо от разходите (0.5% срещу 0.1% разходи). Отбелязваме, че разходите за създаване на университети и методите на университетското финансиране са различни в различните страни така че не можем да обобщим този резултат в други страни, нито да направим изявления за оптималното Общите разходи за 2009/10 г. във Великобритания бяха близо 26 милиарда британски лири в 164 институции, изброени в HESA, което означава около 160 милиона британски лири на институция. Разходите на университета включват разходи за персонал, други оперативни разходи, амортизация, лихви и други финансови разходи. Проверихме дали тази цифра е относително стабилна във времето, като установихме, че до 2013—2014 г. средните разходи са били 180 милиона лири. При този по-висок размер, косвените разходи за нашето разширяване нарастват до 0,11% от БВП. Имайте предвид, че броят на институциите, присъстващи през 2010 г., е 173. По-голямата част от институциите в WHED (156) съответстват на тези, изброени в HESA, но има малък брой несъответствия поради разликите в класификациите на някои институти или колегии между двете обяви. За нашите цели това няма значение, тъй като просто използваме данните от HESA, за да изчислим средните разходи на един типичен университет. Изследването, малка част от което цитирам е много голямо като обем, над 100 страници по 1800 знака, но обобщеният му резултат е в това - регионално удвояването на броя на университетите означава от 4 до 5 процента увеличаване на БВП в съответния регион, като тук основно въздействието е от: качество на човешкия капитал, научни и технологични иновации, пряк икономически ефект от увеличено потребление и не на последно място повишаване на демократизацията и гражданския контрол върху институциите. Базата обаче в конкретния пример е Великобритания. Ако механично прехвърлиме тези валидни за там резултати върху България, ще се появят несъответствия, за които ще пиша по-натам в темата, породени предимно от качеството на университетсткото образование и структурата на икономиката и политическата система. Чисто количествено България изглежда много добре по отношение на брой университети на брой на населението: САЩ – 1 на 100 399 души Великобритания 1 на 235 000 Китай 1 на 627 000 Германия 1 на 176 000 България 1 на 129 000 Турция 1 на 444 000 Гърция 1 на 131 000 Полша 1 на 93 000 Румъния 1 на 184 000 Сингапур 1 на 130 000 По-натам ще се върна в темата към несъответствието между количество/брой на университети и ефект върху икономически растеж във връзка с това, в сравнение с цитирания за Великобритания Второто изследване разглежда в по-широк контекст връзката между висше образование и растеж на национален БВП, за разлика от първото, което екстраполира тази връзка в регионален мащаб вътре в нацията: The relationship between graduates and economic growth across countries AUGUST 2013 Authors: Dawn Holland, Iana Liadze, Cinzia Rienzo and David Wilkinson, National Institute of Economic and Social Research Такива данни наскоро бяха събрани за много от напреднали икономики чрез проекта EUKLEMS. Ние използваме тези данни за 15 страни за периода от 1982 до 2005 година. Основните ни заключения са: - БВП на час заетост се е увеличил от 1982-2005 г. във всички страни. Най-високата средногодишна процентна промяна е във Финландия (2,7%); Япония (2,5%) и Великобритания (2,4%). Тези страни са имали най-ниско ниво на БВП на час за заетост през 1982 г., докато през разглеждания период Нидерландия и САЩ са имали най-висок БВП на час за заетост. - Делът на заетостта с висше образование също се е увеличил от 1982-2005 г. във всички страни. Най-високата средногодишна промяна е в Австралия (5,0%), следвана от Обединеното кралство (4,9%). И двете страни имат относително нисък дял на заетост с висше образование през 1982 г. на 6,0%, в сравнение с 22,1% в САЩ и 18,7% във Финландия. Голямото увеличение затвори разликата, но САЩ и Финландия все още имат по-високи дялове на заетост с висше образование, отколкото Австралия и Великобритания през 2005 г. - Анализът на цифрите за растежа показа, че натрупването на умения на завършилите служители допринася за приблизително 20% от растежа на БВП в Обединеното кралство от 1982-2005 г. Този подход ограничава оценката на въздействието върху повишаването на производителността, пряко натрупано на завършилите, и пропуска всички външни фактори за ВО, което може да повиши производителността на останалата част от икономиката. Иконометричният анализ разглежда тези въпроси. - Нашият иконометричен анализ показва, че 1% увеличение на дела на работната сила с висше образование повишава нивото на дългосрочната производителност с 0,2-0,5%. Тъй като британският дял на работната сила с университетско образование се е увеличил с 57% между 1994 г. и 2005 г., нашите оценки показват, че това ще увеличи дългосрочната производителност на Обединеното кралство с 11-28%. Това означава, че най-малко една трета от 34-процентното увеличение на производителността на труда между 1994 и 2005 г. може да се дължи на натрупването на умения на завършилите работна сила. Множество страни, обхванати от това проучване, съдържат 90% от 100-те най-добри университета в света. Това предполага, че възвръщаемостта на ВО в тази подгрупа страни може да бъде по-висока средно, отколкото в много други страни. Barrell et al (2010) установиха силна корелация между броя на тези институти на милион от населението и производителността. Графика 1 показва броя на елитните университети във всяка страна в нашата извадка на милион от населението. САЩ, най-голямата страна в извадката, имат 47. Ние използваме версията на Times Higher Education Supplement за световните университетски класации за 2012-2013 г., която използва комбинация от изследвания, цитати и преподаване, за да класира най-добрите 100 университета в света. www.timeshighereducation.co.uk/world-university-rankings След Съединените щати, Великобритания е най-предпочитаната дестинация за чуждестранни студенти. През учебната 2010/2011 година близо 300 000 чуждестранни студенти извън ЕС, главно от Китай и Индия, бяха готови да платят по-високи международни ставки за обучение за обучение в Обединеното кралство. В допълнение, 130 000 студенти извън ЕС, които не са от Великобритания, са записани на пълен или задочно обучение на висше учебно заведение във Великобритания. Общо международните студенти съставляват около 17% от студентското население. Неотдавнашният доклад на Комисията за растеж на LSE, „Инвестиране за благоденствие“, подчертава значението на поддържането на финансиране за научни изследвания и отворена работа среда, в която университетите могат да се конкурират за най-добрите умове - както по отношение на студентите, така и по отношение на преподавателите. В доклада се подчертава, че „знанията и разбирането, създадени в университетите, играят централна роля в изграждането на гъвкава и приспособима икономика“. Центровете на ВО се възползват от икономиката чрез своята роля в процеса на развитие на образованието и уменията, както и чрез предоставяне на центрове за изследвания, които развиват иновации за повишаване на производителността. Те също така действат като все по-важен източник на приходи от износ, тъй като ВО се превръща в глобализирана индустрия с огромен потенциал за растеж. Предпочитаната мярка за производителността на труда е БВП на час заетост (Фигура 3). Според тази мярка разликите в темповете на растеж са по-изразени в различните страни. Изтъкват се опитът на Италия и Испания, тъй като и в двете страни БВП на час заетост престава да нараства от средата на 90-те години. Между 1982 и 2005 г. скоростта на промяната в продукцията на един час заетост за Обединеното кралство е сред трите най-високи в нашата извадка от страни. Преминаването към сравняване на БВП на един час на заетост или средно ниво на производителност на труда (ALP) Лидерът на производителността от 1982 г. до 2000 г. Холандия бе изпреварен от САЩ от 2001 г. насам.· Въпреки че Нидерландия е изпреварила всички страни в извадката (с изключение на САЩ) през този период от време, няколко страни значително са намалили разликата в ALP между тях и Нидерландия: Белгия, Франция и Германия стеснили разликите в ALP, като по този начин· 2005 ALP в Белгия и Франция е около 99% от нидерландското ниво, докато германската ALP е 89% от нидерландското ниво. Мерки за човешкия капитал: следващата фигур дава някои статистически данни за дела на заетостта с висше образование в 15-те страни от 1982 до 2005 г. Първата показва, че между 1982 и 2005 г. делът на работниците с висше образование нараства във всички страни, въпреки че темпът на нарастване и началното ниво варират значително в различните страни. Това се вижда по-добре от таблица 2, която показва дела на работниците с висше образование през 1982 и 2005 г. и съответния среден годишен темп на прираст на тези показатели. През 1982 г. Дания е страната с най-нисък дял на служители с висше образование (3,2%), въпреки че през анализирания период средната годишна процентна промяна е сред най-високите (4,0%).·През 2005 г. Дания и Германия са единствените две държави с по-малко от 10% от работниците с висше образование.· През 1982 г. Съединените щати и Финландия имат най-висок дял на работната сила с висше образование.· Те остават страните с най-висок дял на висше образование през 2005 г., въпреки че темповете на растеж на тези дялове в други страни са значително по-високи. Австралия има най-високата (5,0%) средна годишна процентна промяна в дела на работниците с висше образование, следвана от Обединеното кралство (4,9%). Измерване на премиите за заплати и производителност на завършилите висше образование Очакваната икономическа възвръщаемост на индивида от образованието може да бъде ясно идентифицирана чрез сравнение на средната заплата на лицата с различни нива на образование. Базата данни на EUKLEMS ни позволява да изчисляваме средните заплати за работниците с различни нива на образование. Работната сила е разделена на тези с „ниска квалификация“, която се дефинира като начално образование, „средни умения“, което включва средно образование и някои видове професионално образование и „високи умения“, което се определя като университетско образование. Докато дефинициите не са строго сравними в страните с по-ниски нива на образователни постижения, на по-високо ниво (високи умения) съществува висока степен на съпоставимост. Те могат също така да предоставят информация за връщането на образованието в рамките на страната и развитието на тези възвращаемости с течение на времето. Фигурата илюстрира средната заплата на завършилите висше образование и тези със средно образование в сравнение с нискоквалифицираните работници през периода на извадката 1982-2005. В рамките на извадката от държави, завършилите средно са платени 70-180 на сто повече от работниците без формална образователна квалификация.· Съществува също така значителна премия за заплатите спрямо тези със средно образование под висше образование.·Средната заплата на завършилите ВО в нашата извадка е най-висока в Германия, следвана от Обединеното кралство. Премиите за заплати са относително стабилни в повечето страни в хода на нашия извадков период, въпреки че се наблюдава тенденция премиите за заплати на завършващите да се увеличават в САЩ и в по-малка степен в Германия и Канада, докато те са склонни да в Италия, Франция и Австрия. САЩ, Италия и Канада показват най-големи различия в премията за заплати за висококвалифицирани работници, докато Австралия, Швеция и Финландия са най-ниски.· Макар да е ясно, че лицата с висше образование са склонни да имат значително по-висока работна заплата от тези без такова, от гледна точка на политиката е по-голям интерес това как това отразява цялостния производствен капацитет и конкурентоспособността на икономиката като цяло. Ако на някои лица се плаща по-висока заплата, без да имат по-висок производствен капацитет, когато делът на тези лица се увеличава, ще има загуба на конкурентоспособност и неблагоприятни ефекти на макроикономическо ниво. Въпреки това, според пазарните принципи, трябва да има силна корелация между разликите в заплатите и разликите в производителността. За петнадесетте страни в нашата извадка най-бързият средногодишен темп на растеж на БВП между 1982 и 2005 г. е бил в Австралия (3,3%), следван от САЩ (3,2%), Великобритания и Испания (и двете - 3,1%).· Въпреки това, както е показано на фигурата, само около половината от австралийския растеж на продукцията (1.6 процентни пункта) отразява средния растеж на производителността на труда, а остатъкът от разширяване на отработените часове.· За разлика от тях средната производителност на труда (ALP) нараства средно с 2.8% годишно във Финландия, следвана от Япония и Обединеното кралство (2.6%).· В този раздел ние използваме техники за отчитане на растежа, за да разделим растежа на производителността на труда на приноса от задълбочаване на капитала, приноса от натрупването на умения и остатъчния компонент, общия растеж на факторната производителност. И накрая, разделяме приноса от натрупването на умения в приноса на всяка от трите квалификационни групи. Подходът за счетоводно отчитане на растежа обикновено разделя периода на извадката, за да се прецени дали приносът на различните компоненти се е изместил във времето. Също така е типично да се вземат предвид времеви периоди, съответстващи на един бизнес цикъл. Тук разделяме полугодишния период на извадката, за да разгледаме поотделно 1982-1993 и 1994-2005. Връзката между завършилите и икономическия растеж в отделните страни Фигурата показва, че през целия период от 1982-2005 г. приносът на растежа на съвкупните умения към растежа на производството във всички страни е значително по-малък от приноса на растежа на капитала на отработен час (задълбочаване на капитала). Приносът на уменията също е по-малък от приноса на растежа на ОФП в десет от петнадесетте страни.· От петте останали Австралия, Белгия и Италия имат съпоставими вноски, направени от ОФП и растежа на уменията.· Ръстът на ОФП беше отрицателен в Испания и Швеция. В Испания това вероятно отразява относително неефективното използване на капитала и трудовите ресурси, тъй като мярката TFP е силно повлияна от ефективността, с която се комбинират съществуващите ресурси (Hulten, 2001). Подобно на други страни, задълбочаването на капитала в Обединеното кралство е основният фактор, допринасящ за растежа, докато ОФП и уменията заедно са малко над 40%.· Въз основа на този набор от проучвания на чувствителността можем да припишем между 14-20% от растежа на БВП в Обединеното кралство през този период до натрупването на умения на завършилите.·Това е приблизително в съответствие с другите страни в извадката.· Като се има предвид двойната роля на университетите, които осигуряват центрове на образование, както и научни изследвания, това може да подценява общите макроикономически ефекти от разширената система на висшето образование. Той също така няма да успее да улови други външни фактори от ВО, като например подобрени техники за управление, които повишават производителността на всички нива на квалификация. В повечето страни има висока корелация между дела на заетостта с висшето образование и научноизследователската и развойна дейност, Дългосрочен коефициент от 0,2 до 0,5 на дял от заетостта във висшето образование в дългосрочен план означава увеличение от 0.2 до 0.5% на продукцията на час на наето лице, когато процентът на заетост във висшето образование се увеличава с един процент. Този анализ показва, че например 1% увеличение на дела на работната сила с висше образование повишава нивото на производителността с 0.2-0.5% в дългосрочен план. През периода 1994-2005 г. делът на работната сила с висше образование във Великобритания се е увеличил от 12-18,9%, или е нараснал до 57%. През същия период средната производителност на труда в Обединеното кралство се е увеличило с около 34%, което предполага, че поне 1/3 от това може да се дължи на натрупването на умения на завършилите работна сила. От друга страна, при отчитането на растежа беше установено, че прекият принос на уменията на дипломираните специалисти представлява близо 20% от растежа на производителността на труда през периода на извадката. Това предполага, че в действителност съществуват външни фактори за образованието, които имат по-големи макроикономически ползи над и над това, което може директно да се наблюдава чрез премии за заплати. Ако секторът на висшето образование във Великобритания се разшири към размера в САЩ, това може да се очаква да повиши нивото на производителност във Великобритания с 15-30 на сто в дългосрочен план. Второто изследване в резюме отчита, че повишаването на работната сила с ВО повишава средната производителност на човешкия капитал с над 30 % и допринася за увеличаването на БВП с около 0.5 % годишно, без да се отчитат страничните ефекти като повишено заплащане и потребление и приносите в иновации и научни изследвания и патенти. Конкретно как изглеждат нещата за България ще се опитам да развия в следващия постинг.

Може и да му заменят ефективната присъда с домашен арест, коментираха го след статията, че има такава алтернатива в Калифорния. Иначе за такъв вид престъпления има много тежки присъди, по принцип щом щетите надхвърлят 5000 долара се третира като криминално престъпление, пише го в закона, към който съм дал линк по-горе: In August 2016, after another one of his accounts was banned, Goodyear decided to launch a DDoS attack on the Astronomics website and the Cloudy Nights forum. The attacks started on August 13 and continued intermittently until the end of August, when law enforcement interviewed the man. The 26-month prison sentence is fairly standard for a DDoS attack. Some notable exceptions are the case of John Kelsey Gammell, who was sentenced to 15 years in prison – his sentence also included firearm charges – and the case of Mirai author Paras Jha, who got house arrest after collaborating with the FBI. Another case that made headlines is the one of Austin Thompson, who will be sentenced in March 2019 for launching DDoS attacks on several online gaming companies, including Sony Online Entertainment. He pleaded guilty in November. https://www.securityweek.com/california-man-gets-26-month-prison-sentence-ddos-attacks

Според мен DDoS атаката, която са организирали от HackForums.net не е била съвсем безобидна и любителска, защото е продължила да запушва форума на потърпевшия повече от половин месец. Нито в HackForums.net са били някакви безхаберни индивиди без добри познания по хакерство. Намерих отзиви за този сайт, той е с платено участие и собственикът му се издържа от абонаменти: HF is an amazing place where you can meet tonnes of people. You can make money, have a general chat, learn about a lot of topics I don't think you can find anywhere else. I'd recommend HF to anyone trying to start up an online business, or wanting to just genuinely meet people. This forum is really great, i discovered it year ago and i met ton of great people. There are tons of sections for ppl with any interest! Also, there is a marketplace where u can earn some money or buy cool stuff! Whether you're into cryptocurrency, selling a product, hacking, or just having good discussions this is the place to be. Highly recommend taking a shot and joining Hackforums. https://www.sitejabber.com/reviews/hackforums.net Въпросният Гудиър също не е бил неразбиращ какво прави, когато се е регистрирал в хакерския форум, той е 44-годишен АйТи специалист с добри доходи. Мисля че цялото му обяснение, че оставил един пост с молба някой да атакува астрономическия сайт е леко преувеличено, защото в противен случай федералните и полицията щяха да се занимават с конкретните извършители, а не с него, според мен си е платил, но както и да е. Между другото, в коментарите към разказите за неговия случай, повечето хора коментират, че е хейтър и е прекрачил границите на нормалното с отмъстителността си.

Сега прочетох цялата статия по линка на Александров, оказва се, че Гудиър е имал телескопи на стойност 100 000 долара, с които се похвалил при първото посещение на агентите от ФБР при него, така че сумата от 30 000 долара, постановена като обща глоба от съда едва ли го е разклатила финансово толкова много. Другото нещо, което ни отличава като законодателство от това в САЩ е, поне според мен, може и да греша, е че там има специален закон: https://en.wikipedia.org/wiki/Computer_Fraud_and_Abuse_Act Computer Fraud and Abuse Act (CFAA) в сила от 1984 с множество промени, особено след 2001 и Патриотичния акт, както и много конкретни съдебни дела по този закон. Не знам при аналогичен случай, дали човек, организация или фирма в България биха имали правно основание да си търсят правата в съда?