Б. Киров

Ако разбие банкомат, ограби банка или магазин и го хванат, лежи в затвора, където кражба на собственост се наказва от законите; същото е с виртуални крадци. Днес голяма част от търговията на стоки се извършва по електронен път. Али Баба и Амазон са гигантски магазини за електронни продажби. В конкретния случай въпросният спамер-трол не просто е задръстил със спам астрономическия форум, след като е бил баннат оттам, той го е атакувал с порно и е наел хакери да го блокират - това е същото като да разбиеш реален магазин за продажби или да го запалиш, защото форумът е бил платформа за продажба на телескопи за неговите създатели. Защо тогава разбиването на платформа за интернет продажби да се тълкува от закона и правото по различно от посегателство върху собственост. Случаят е принципен и е правен казус.

Ами този човек е съсипал бизнеса на цяло семейство и е вкарал главата на семейството в болница, за което е бил осъден да плати 27 000 долара обезщетение. Това не компенсира загубите, какво може да направи цяло семейство лишено от доходите си с тази сума, като издръжката му годишно е поне 4 пъти по-голяма, да не говорим за стреса, съсипаната репутация и здравето. Това си е криминално престъпление отвсякъде и затворът е напълно оправдан, според мен.

Хората ги прецакаха, което оказва се не е толкова трудно - и това поставя въобще въпрос за представителната демокрация като ефективен инструмент на управление при толкова много възможности за манипулиране на общественото мнение и промиване на масовото съзнание чрез медии, както казва Джон Оливър, все едно да отидеш при хирург за операция на апендицит и той да те пита какво да прави, да реже ли или не, за какво по дяволите тогава е той? Въпреки многото опасения, какво би се случило, ако евроскептиците от Великобритания влязат в новия Европарламент, изглежда отговорът е нищо, нещата в общи линии и с тях и без тях, ще останат такива, каквито са и сега, дори с новата партия на Салвини и другите нови популистки партии: Това е с участието на британските евродепутати - ЕНП, Социалистите и Либерал-Демократите имат 418 места от 751 Това е без британците - 411 от 705 В общи линии с тях или без тях все тая. https://www.politico.eu/2019-european-elections/ Според мен всички страсти около Евроизборите и маневрите около тях във Великобритания са подготвителни движения за предсрочни вътрешни избори, които ми се струват все по-неизбежни при сегашния вътрешнополитически възел. Нов референдум? Според мен не би решил въпроса, но отмяна по член 50 винаги е отворена опция, в края на краищата работата на хирурга е да оперира пациента, а не да го пита какво да прави. Междувременно американския посланик в Лондон си е позволил, според мен, извънредно грубо вмешателство, което за повечето наблюдатели отдавна не е изненада, спрямо вътрешните работи на Великобритания: May warned not to sign up to Labour's Brexit plans -'Much more difficult to find partners' THERESA MAY has been warned not to agree to sign Britain up for a customs union with the European Union to protect "enticing" trade deals with the rest of the world after Brexit. Theresa May has been engaging in talks with the Labour Party since her Brexit withdrawal deal was rejected for the third time in Parliament in an attempt to break the deadlock. US Ambassador Woody Johnson warned the Prime Minister against considering signing the UK into a customs union as Jeremy Corbyn proposed to "entice" prospective partners to strike trade deals with Britain. Speaking to BBC News, Mr Johnson said: "From the way I read the tea leaves, that’s going to be more challenging to get control of your own trade policy if you’re still in the European Union as you are now. https://www.express.co.uk/news/uk/1118469/Brexit-news-Theresa-May-UK-EU-withdrawal-Labour-customs-union-US-trade-deal-latest Тръмп идва на посещение във Великобритания през юни т.г. и това е част от силния натиск, което обяснява защо ТМ не маха "червените линии" и защо торите от Комитет 1922 я заплашват с превратче в партията, както и популярността на Борис Джонсън. Но което е писано ще стане.

Mindhunter - ловци на престъпни съзнания Mindhunter (телевизионен сериал) е криминална драма и психологически трилър, по идея на Joe Penhall, сюжетът е базиран на документалната книга"Mindhunter: Inside the FBI's Elite Serial Crime Unit" от John Douglas и Mark Olshaker. https://www.amazon.com/Mind-Hunter-Inside-Elite-Serial/dp/0671528904 В главните ролите са Джонатан Гроф, Холт МакКали, Хана Грос, Котър Смити и Анна Торв. До сега е реализиран един сезон от 10 епизода с продължителност между 35-60 минути всеки. Продукцията е на американската компания McKeesport, Pennsylvania Cinematography, дистрибутор е Netflix, начало на излъчване от 13 октомври 2017 г. Действието се развива през 1977 г. - в ранните дни на криминалната психология и криминалното профилиране във ФБР, главните герои са агентите на ФБР Холдън Форд (Джонатан Гроф) и Бил Тенч (Холт МакКали), които заедно с психоложката от Бостънския университет Уенди Кар (Анна Торв), създават отдел за поведенчески науки на ФБР в отдел „Обучение“ на академията на ФБР в Куантико, Вирджиния. Тримата интервюират серийни убийци в американските затвори, за да разберат как мислят тези престъпни умове, с надеждата да приложат това знание за решаване на текущи следствени дела. Идеята им е да систематизират всички предишни случаи, да съставят нещо като "пътна карта" с общите неща от привидно хаотичните и фрагментирани случаи на вече извършените престъпления, да "влязат в главите" на заловените серийни убийци и да извадят от тях необходимата им информация, за да предотвратяват и разследват следващи подобни случаи. Филмът показва колко трудно е било началото и колко хаотични са били първите стъпки в криминалното профилиране. Отначало всичко е започнало като ентусиазиран и неодобряван от шефовете в Куантико експеримент на един полеви агент, занимаващ се с преговори с терористи и негов колега по поведенческа психология. По-късно към тях се присъединява високоерудиран и блестящ университетски учен, д-р Уенди Кар (АннаТорв), професор по психология, работеща в университета в Бостън, която преодолява съпротивата от инерцията сред шефовете на ФБР, и привлича за каузата на новия отдел мощна политическа и финансова подкрепа за новосформираното Бюро „Наука за поведението“. Сериалът е интересен преди всичко с плътното си придържане към автентичността, защото всички сцени на разпити на прочути серийни убийци са базирани на документални записи и реални личности. Такива са Ед Кемпер, Монти Ръсел, Джери Брудос, Ричард Спек... Авторът на документалната книга, послужила за основа на сценария е бивш агент от ФБР Джон Е. Дъглас. Първоначално този сериал е бил възложен като проект през януари 2010 г. от телевизия Fox 21, на Дейвид Финчър, който по онова време работи като режисьор и продуцент върху политическата драма "Дом от карти", поради което Финчър отказал и предложил като свой заместник Джо Пенхал. През декември 2015 г., вече в напреднал процес на работа, Mindhunter е закупен за излъчване от Netflix. сериалът е оценен като номер 10 от всички сериали през 2017 и влиза в първата стотица на сериалите за всички времена. https://www.imdb.com/title/tt5290382/

Британският политически Титаник на двупартийната система потъва с музика и весели циркови номера: комунисти влизат като кандидати за евродепутати в партията на Фараж, а сестрата на Бо Джо е знаков кандидат на проевропейска партия, докато баща им също се е кандидатирал за евродепутат от Консервативната партия и приканва Борис Джонсън да оглави партията на Торите, нещо, което при нови партийни избори за лидер вероятно ще бъде факт, защото той води убедително пред съперниците си. междувремено преговорите между противника на капитализма Дж. Корбин и ТМ боксуват, двете страни взаимно се обвиняват, а разгневените "бексбенчъри" от Комитет 1922 /които навремето свалиха от поста и Маргарет Тачър/ се канаят да свалят ТМ от премиерската й позиция: Labour dragging its feet in Brexit talks, Prime Minister claims UK News | Published: Less than an hour ago Тереза Мей обвини лейбъристите, че влачат краката си" в междупартийните преговори по Brexit, след като дискусиите бяха възобновени след 11-дневна Великденска пауза. Министър-председателят призна, че партията на Джереми Корбин води разговорите по "сериозен" начин, но заяви, че те изпитват трудности по отношение на разписанието, а консерваторите настояват за по-голяма спешност. С консервативните депутати, които открито призовават г-жа Мей да посочи дата за оставката й като премиер, Даунинг стрийт отчаяно иска да осигури споразумение навреме, за да предотврати изборите за Европейски парламент следващия месец. Членовете от Комитета на "бекбенчърс" Тори 1922 г. се срещнаха в Уестминстър във вторник вечерта, за да разгледат предложения за промяна на партийните правила, за да могат депутатите да оспорят позицията на г-жа Мей като лидер още през юни. Днес водачите на парламентарната група на торите ще разгледат дали могат да променят правилото за 12-месечено блокиране на възможност за нов глас за доверие, който да накара Тереза Мей да си подаде оставката само шест месеца след като е оцеляла след последния такъв вот. Министър-председателят смята, че тя е в безопасност от вот на недоверие до декември по сегашните правила, след като се изправи пред същия вот преди Коледа миналата година. Но сега силният Комитет 1922 г. предупреди, че групата може да въведе свои собствени правила в хаоса на Brexit. Това може да стане възможно, само ако мнозинството от 94 депутати тори, еквивалентни на 30% от парламентарната им група, подадат писмо за недоверие до сър Греъм Брейди, председател на Комитет 1922. Неговият заместник в Комитет 1922, Найджъл Еванс, призова госпожа Мей да се оттегли от поста министър-председател "днес". Съвместният изпълнителен секретар на Комисията от 1922 г. каза на BBC Today, че консерваторите се нуждаят от ново лидерство и че процесът "не може да започне скоро". Г-н Еванс каза: „За да бъда честен, бих се радвал, ако тя съобщи днес, че обявява оставката си и след това можем да имаме подреден избор, за да изберем нов лидер на Консервативната партия. Вярвам, че единственият начин, по който ще решим правилно тази безизходица, е ако имаме ново ръководство на Консервативната партия. Ако днес имаме отговор на нашето искане от министър-председателя, тогава, разбира се, бихме могли веднага да започнем процеса." В същото време, подкрепящата оставането в ЕС партия Change UK обяви сестрата на Борис Джонсън, Рейчъл и бившия кореспондент на Би Би Си, Гавин Еслер, като свои кандидати за евроизборите на 23 май, докато Найджъл Фарадж обяви бившата комунистика Клеър Фокс за свой кандидат. На първото заседание на кабинета след Великденската ваканция министрите обсъдиха напредъка на междупартийните преговори, включително безизходицата от настояването на лейбъристите за бъдещо участие в митническия съюз с ЕС. Официалният говорител на г-жа Мей заяви пред репортери: „Министър-председателят каза, че дискусиите с лейбъристите са били сериозни, но също така са били трудни в някои области, като и във връзка с графика за преговорите." Премиерът каза, че позицията на правителството е, че е необходимо спешно да се постигне напредък, тъй като е жизненоважно да се постигне резултатът от референдума и Великобритания да напусне Европейския съюз възможно най-скоро. Г-н Корбин обаче прехвърли вината за липсата на напредък в отказа на правителството да измести „червените си линии“. "Ще продължим да поставяме нашата кауза, но честно казано, трябва да има промяна в подхода на правителството", заяви лидерът на труда. "Те не могат да продължат само да повтарят това, което вече беше категорично отхвърлено от Парламента три пъти, трябва да има промяна." Той добави: „Това, което казваме е, че трябва да има динамична връзка, защита на правата на работното място, права върху това, което консумираме и защита на нашата природа, както и, разбира се, достъп до пазари… и митнически съюз, което ще гарантира, че няма твърда граница в Северна Ирландия. Хората може да са гласували да напуснат или да останат на референдума преди почти три години - но те не гласуваха, за да загубят работата си, те не гласуваха, за да имат де-регулирано общество." Правителството е изправено пред състезание с времето за ратифициране на Brexit споразумение навреме, за да отмени европейските избори. Смята се, че ТМ може да се опита да ускори напредъка, като внесе Withdrawal Agreement Bill (WAB) още следващата седмица, дори ако междупартийните преговори не са стигнали до приключване. Министрите са предпазливи да поставят законопроекта за гласумване пред депутатите, освен ако не са сигурни, че ще премине безопасно чрез камарата на общините. WAB е законопроектът, който ратифицира британското споразумение Brexit и неговото приемане е от съществено значение за оттеглянето на ЕС. Ако WAB бъде отхвърлено, то не може да бъде върнато отново, ако правителството не сложи край на парламентарната сесия и не представи нова законодателна програма, изискваща закъснения, които почти сигурно биха намалили надеждите за избягване на европейските избори. https://www.shropshirestar.com/news/uk-news/2019/04/23/labour-dragging-its-feet-in-brexit-talks-prime-minister-claims/ https://www.express.co.uk/news/politics/1117545/brexit-latest-news-theresa-may-no-confidence-vote-brexit-update

Това е едната страна на монетата и всичко изтъкнато /1,2,3/ отговаря на реалността от гледна точка на 90 процента от бизнеса, хората и политиците във Великобритания и ЕС. Но остават още 10 процента, които, според мен, са активната движеща сила в процеса на Брекзит и чиято гледна точка не съвпада с изложената по-горе. БВП и интересите на по-голямата част от бизнеса в случая с тази гледна точка не са от решаващо значение. Говорим за натрупано богатство, обозначавано като AUM (Assets Under Menagement), като в това влизат всички банкови и други активи на корпорации, фирми и хора, които се инвестират. Ако цялото световно богатство е над 320 трлн., а световния БВП приблизително 80 трлн., AUM /инвестираните всяка година активи/ са също около 80 трлн. долара. В сферата на инвестираните активи, за разлика от БВП базиращ се на производителност, Великобритания е гигантът в Европа по много причини, най-важните от които са: 1. Дългогодишно минало на Световна Империя, натрупваща и натрупала богатство от цял свят 2. Световен банков център /хъб/, кръстовище на парични потоци между Европа, Азия и САЩ 3. Добре развита система от офшорни убежища, бивши колонии и сега сателити, като Бермуди, Каймански о-ви, Гибралтар, Нормандските о-ви, Търк и Кайкос и т.н., която на практика представлява система за пране на пари извън контрола на ЕС В областта на всички инвестиционни активи в Европа /не само ЕС/ Великобритания е гигант, това няма нищо общо с БВП - тези активи са наистина глобализирани и не са затворени само в една национална икономика или континент, те се въртят в целия свят и въртят целия свят и това е денонощно 24 часа в денонощието всеки божи ден. И тези пари растат много бързо, независимо от всички икономически кризи, защото ги менажират истински супер-професионалисти: Вижте какво става със световните инвестиционни активи между 2007 /синьо/ и 2017 /сиво/, те буквално се удвояват в Северна Америка и Европа, въпреки бавния ръст на реалната икономика Nicholas Shaxson вярва, че САЩ и Обединеното кралство са най-големите данъчни убежища в света, твърдейки, че САЩ (Делауеър, Уайоминг, Флорида и Невада) са отговорни за около 21% от офшорния бизнес, докато Великобритания е отговорна за около 20 процента. Други 10% произтичат от търговията, извършена през зависимите от Великобритания територии. Швейцария е отговорна за около 6% от офшорната търговия. Лондон е описан като център на паяжина, която свързва Канарските острови, остров Ман и Карибите, обслужвайки нуждите на световния капитал. Treasure Islands: Tax Havens and the Men who Stole the World (2011) is a non-fiction book about the secretive role of offshore banks and tax havens in global economic affairs. The book was written by Nicholas Shaxson, a political analyst and associate Fellow of the Royal Institute of International Affairs. It was first published on 6 January https://en.wikipedia.org/wiki/Nicholas_Shaxson Според някои автори, офшорните /необлагани с данъци/ пари от тези циркулиращи в света 80 трлн. инвестиционни активи всака година са между 12 и 40 процента, като почти всички са единодушни, че във Великобритания този процент е от най-големите, заради паяжината от офшорни сателити. Съществено е да се отбележи, че над 55 процента от всички инвестирани активи са частно богатство, което най-често минава през офшорни сметки и данъчни оазиси Наистина се отклоних твърде много, но гледната точка, която поставям с този текст е, че за собствениците на такива инвестиционни активи във Великобритания, логиката за БВП и икономически ръст в една национална икономика минава на заден план, а това са хората, които финансират политическите партии буквално във Великобритания. Лично моята прогноза за приключването на тази сага е и за трите възможни изхода по 33 процента за всеки: 1. Сделка между лейбъристи и тори за "мек Брекзит" и хепи енд за широката публика 2. Влизане на голяма група евроскептични депутати в ЕС /поне 73 от Великобритания/, като в това число поставям и британските лейбъристи, които отвътре ще работят за "отворена Европа на нациите" и срещу Еврото като валута, в случай, че референдум реши да няма Брекзит и не се постигне 1 3. Референдум или невъзможност да се спази срока, който предопределя Брекзит без сделка. И трите опции имат плюсове за евроскептиците, като дори втория вариант /оставането в ЕС/ би могъл да им донесе по-големи дългосрочни перспективи.

Може би Камерън си го е представял /референдумът/ като средство за натиск и вдигнат предупредително пръст към Еврозоната, един вид помощно средство за постигане на по-големи правомощия за Великобритания, поне такова впечатление оставя, след като си подаде оставката. Но тогава се питам, ако това е била политиката на цялата Консервативна партия, защо тя не направи възможното, а именно едностранно отмяна на резултата по чл. 50 по парламентарен път, след "гафа" на Камерън, а напротив - постави като "червени линии" излизане от Общия европейски пазар и митническия съюз? При това с мълчаливото съгласие на Джеръми Корбин и водената от него Лейбъристка партия, която записа Брекзит в манифеста си като природна даденост, която не подлежи на отмяна. Сега се издига като непреодолима пречка Ирландската предпазна клауза, поставена от ЕС, но това отново е политическо шикалкавене от двете големи партии, според мен, защото тази клауза е свързана с достатъчно време, за да бъде преодоляна заплахата за твърда граница. Така или иначе, торите в момента са в насипно състояние и пред разпад, техните членове масово мигрират към партията на Фараж, а лейбъристите също не са в добра форма, поради противоречията между техния лидер и ръководството на партията по въпроса за Брекзит. Една остроумна схема за "трилемата на ТМ", постната в мрежата илюстрира целия абсурд на ситуацията: Сега ТМ и Корбин търсят "еднорога" Д в схемата и трябва да го открият бързо

Съгласен съм, "духът е изпуснат от бутилката" /с "ирландско уиски"/ и сега не се знае какво точно ще направи и чие желание ще изпълни. Класическа ситуация след голяма финансова криза - поляризация наляво и надясно и изострен популизъм, справка Германия 1933, Хитлер идва като месия за народа, но финансиран от едрия капитал на промишлената и поземлена олигархия. Умерената социалдемокрация тогава, играеща роля на политически център е пометена с общ сговор съгласувано от националсоциалистическата и комунистическата партии /много мощна по времето на Ернст Телман/, след което десните популисти си разчистват сметката с комунистите и всички останали. Без да правя преки паралели, Джеръми Корбин, според мен, прекрачва границата на умерения ляв лейбъризъм и идеологически отива към твърд държавен капитализъм, неговото заявление за ЕС като "капиталистически заговор" го тласка към Брекзит, точно толкова силно, колкото Фараж с идеологията му за "Великобритания за британците". Ако няма спирачки пред двата крайни популизма, съществува, макар и теоретична възможност, Великобритания да се превърне в десен олигопол или държавен социализъм. Което по мое мнение ще бъде избегнато и овладяно от по умерените консерватори и либерал-демократи в центъра, изразяващи прагматичните интереси на горните 10 процента по богатство във Великобритания. Когато говорим конкретно какво означават тези прословути 10 процента за Великобритания, нещата изглеждат приблизително така: Това е таблица на инвестиционните активи в Европа - от общо 23 трлн. долара за цяла Европа, повече от 33 % се падат на Великобритания. От тези активи над 8 трлн. около 70 процента са собственост на горните 10 процента богати хора. Тук не става въпрос само за финансови услуги, тоест за обслужване на този капитал, а за печалбите от него при инвестиране, които при добър мениджмънт са в пъти по-големи от растежа на БВП, защото парите търсят най-печелещите производства и дейности за инвестиране в целия свят. Тези около 6 трлн. долара в частни ръце търсят най-добрите за тях условия, за да нарастват и да имат сигурност. Не случайно, анонсите на консервативната партия при започване на процеса на Брекзит бяха, че вижда бъдещето на Великобритания като "Сингапур на Темза", нещо което сега се иронизира в медиите, но според мен, това е стратегия с много далечно премерена перспектива и не лишена от смисъл.

През 2012 г., една година преди Дейвид Камерън да обяви решението си за провеждане на референдум за Брекзит, влиятелния британски консервативен мозъчен тръст Open Europe публикува следния анализ /с някои съкращения тук/: Финансовите услуги - кралят британската икономика Индустрията на финансовите услуги е жизненоважна за икономиката на Обединеното кралство. През данъчната 2009/2010 година секторът на финансовите услуги на Обединеното кралство като цяло е направил общ данъчен принос от 53,4 милиарда британски лири. Финансовите услуги също възлизат на 35,2 млрд. паунда търговски излишък през 2010 г. През 90-те и 2000-те години ползите за Великобритания от финансовото регулиране на ЕС се основават на две неща. Първо, въпреки че финансовите правила в целия ЕС често увеличават разходите за спазване на изискванията за фирмите във Великобритания, те като цяло са позволили на правителството да повлияе на регулирането, като по този начин се намалят пречките пред търговията и се създават възможности за фирми, базирани в Обединеното кралство. Второ, Лондон се разглежда (и е) като отправна точка към единния пазар на ЕС в областта на финансовите услуги - пазар, на който през 2000 г. се наблюдава значителен ръст, тъй като финансовите услуги се развиват бързо. Въпреки това, след финансовата криза от 2008 г., нивото на влияние на Обединеното кралство върху новите правила на ЕС за финансовите услуги намаля. Регулирането на ЕС сега е по-малко насочено към растежа на финансовите услуги, тъй като фокусът е изместен към ограничаване на дейността на финансовите пазари, независимо дали тази дейност е добра или лоша. Има поне 49 нови регулаторни предложения на ЕС, които потенциално засягат Лондон или в процес на подготовка, или се обсъждат на равнище ЕС. Макар че някои от тях са оправдани, много малко от тях са насочени към насърчаване на търговията с финансови услуги. Съществува мнение в много континентални столици и в Европейския парламент е, че "англосаксонският" леко регулиран капитализъм трябва да бъде сложен в по-строги граници. Освен това кризата в еврозоната допринесе за създаването на политически стимули за държавите от еврозоната да действат и да гласуват като блок, като опасенията на Обединеното кралство и други страни извън еврозоната са изложени на риск да бъдат разглеждани като периферни в най-добрия случай. Съгласно новите правила за гласуване в ЕС, които трябва да влязат в сила през ноември 2014 г., Еврозоната ще има изградено квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите - което означава, че може да систематично да налага правилата си върху страните извън еврозоната. При такъв сценарий еврозоната може ефективно да започне да пише правилата за ЕС на 28, което ще бъде сведено до политическо разширяване на еврозоната. Тези политически натиск се подсилват от структурната пристрастност в системата на ЕС за гласуване срещу финансовата индустрия на Обединеното кралство. Обединеното кралство представлява 36% от финансовия пазар на едро на ЕС и 61% от нетния износ на ЕС на международните сделки с финансови услуги. Въпреки това, съгласно новите правила за гласуване в ЕС, Обединеното кралство ще притежава само 12% от гласовете в Съвета на министрите и 10% от гласовете в Европейския парламент. Също толкова важно, през следващото десетилетие, възможностите за растеж на финансовите услуги в ЕС вероятно ще бъдат по-ограничени, отколкото навсякъде по света. През 2005 г. петте най-големи икономики на ЕС представляват 27% от глобалните банкови активи. През 2050 г. този дял ще намалее до 12,5%. В същото време делът на страните от БРИКС в тези активи ще се увеличи от 7,9% през 2005 г. на 32,9% през 2050 г. Следователно ползите за Лондон от ролята на портал за Европа стават все по-малко убедителни и необходимостта от отваряне на вратата далеч по-важни за развиващите се пазари по света. Обединеното кралство има две широки стратегии, които може да преследва в отговор на намаляващото му влияние и необходимостта Лондон да остане отворен за бизнес на световния пазар. Да работят със страни, които гарантират, че влиянието на Обединеното кралство върху закона за финансовите услуги на ЕС ще бъде запазено. Това може да бъде кодифицирано в нов „протокол за единния пазар“, въведен чрез първата налична промяна на Договора за ЕС. Подобен протокол би могъл да задължи ЕС за про-растеж, насочен навън и пропорционален регулаторен режим, като същевременно запази Обединеното кралство от решения, взети единствено от Еврозоната за всички 27 държави-членки. Второ, да потърси специфични за Великобритания защитни мерки, които да гарантират, че Обединеното кралство няма да се отрече от жизненоважна финансова мярка и ще затвърди способността на Лондон да прави бизнес и да се конкурира на световните пазари. В списъка на приоритетите в текущите преговори на ЕС, които са неизбежни след кризата в еврозоната, защитата на финансовите услуги трябва да бъде на върха. Финансовите услуги представляват поне 10% от БВП на Великобритания. Следователно е ясно къде Обединеното кралство трябва да концентрира своя политически капитал. Депутатите от Тори ще призоват Дейвид Камерън тази седмица да започне предоговаряне на отношенията на Лондон с Брюксел на фона на предупреждението, че Великобритания рискува да бъде трайно ощетена от законите за финансовите услуги от страните от еврозоната, ако правителството не предприеме действия сега. Откритата Европа, влиятелният евроскептичен мозъчен тръст, казва, че премиерът трябва да използва всяка промяна в договора, за да потърси британска „спешна спирачка“ относно регламента на Европейския съюз в доклада си за британската индустрия за финансови услуги, която ще бъде отпусната за срещата на върха на ЕС тази седмица. Докладът поставя тона на онова, което изглежда да бъде една силна седмица за г-н Камерън, тъй като той се стреми да подкрепи усилията на 17-членната еврозона да постигне съгласие за по-голяма фискална интеграция, като същевременно докаже на евроскептичната си партия, че е ангажиран да осигури по-добра сделка за Великобритания в Брюксел. „Съществува нарастващо различие между икономическите интереси на Обединеното кралство и множеството регулации, идващи от Европа“, казва Матс Пърсон, директор на „Отворена Европа“. "Еврозоната вероятно ще се превърне във все по-доминираща сила и ще прокара своя собствен дневен ред." Г-н Пърсън заяви, че Лондон може да се окаже неспособен да преустанови вредното законодателство, като например забраните за къси продажби, до 2014 г., ако правителството не предприеме бързи действия. Европа вероятно ще доминира в дневния ред на Уестминстър цялата седмица, докато консервативните депутати лобират г-н Камерън преди срещата на върха в Брюксел в четвъртък и петък. „Трябва да оставим някои маркери“, казва Крис Хийтън-Харис, един от основателите на групата Fresh Start и бивш евродепутат. "Ние не искаме да сме себични и да накараме еврозоната да се разпадне, защото искаме да си върнем няколко правомощия в областта на трудовото законодателство или социалната глава ", добави той. "Но трябва да започнем процес, при който има нови отношения между 10-те страни извън еврозоната и 17-те вътрешни страни, които поддържат двете страни щастливи." Групата Fresh Start, съставена от повече от 100 евроскептични тори, и парламентарната група за Европа, ще се срещнат и преди срещата, за да обсъдят доклада „Отворена Европа“ и да изложат исканията си. Усилията на Камерън да задържи по-твърдите искания на евроскептиците за сериозно репатриране на властта или дори за референдум на основата на промяната на Договора за ЕС, бяха подкопани вчера, каза Иън Дънкан Смит, министърът на труда и пенсиите. Пред Sky News, той заяви, че „голяма промяна в договора“ в Европа ще доведе до референдум. "Премиерът винаги е бил ясен: ако има значителни промени, които засягат позицията на Великобритания, тогава той ще отиде на референдум, защото това е казано на британската общественост," това трябва да направим ". Даунинг стрийт усърдно се опитва да избегне въпроса за референдума, като вместо това да упълномощи премиера на Торите да продължи да защитава интересите на Великобритания по време на срещата на върха тази седмица. Очаква се той да настоява по-тясното сътрудничество в еврозоната да не засяга финансовите услуги на Великобритания. https://openeurope.org.uk/intelligence/economic-policy-and-trade/eu-financial-regulation/ Всички популярно припявани "сказки" по медиите, че заплахата от ЮКИП, заради нейната шумна антиемигранска кампания, накарала торите, Дейвид Камерън, да обяви през 2013 г. предстоящия референдум, според мен са несъстоятелни - просто се бърка причината със следствието, което се вижда много ясно от намеренията на Консервативната партия да предизвика такъв референдум, в случай, че не постигне успехи в преговорите си със страните от Еврозоната по отношение на британските финансови интереси. Мотивацията е посочена конкретно в този материал, година преди обявяването на обещанието на Камерън, че ще проведе референдум, политическата причина с раздутия мотив за суверенитет и антиемигранската тема е камуфлаж, защото въобще не присъстват в становището на Open Europe, няма ги, те са добавени по-късно като смокинов лист. Както винаги става въпрос за пари, неприлично много пари.

Турция, ако цифрите са коректни в този източник, е в технически фалит, защото й предстоят големи плащания по външния дълг, а тези резерви не ги покриват. Имат и около 500 тона злато, което е равностойно на около 20 млрд. долара, неотбелязани в тази публикация, но ситуацията им с инфлацията на лирата е далече от добра при липса на резерви и евтини кредити. Ще им се наложи да правят големи компромиси или да търсят друго решение, според мен.

Фараж и Борис Джонсън са съвършено различни като политически профил и възможности, както и техните партии - Косервативната и двете партии на Фараж /ЮКИП и Партия Брекзит/. Борис Джонсън е инсайдер в партията на торите, той е бил действащ министър и два мандата кмет на Лондон, както и депутат; Б. Джонсън при цялата му екстравагантност е системен играч и част от елита на торите, дори като произход и образование. Фараж е парвеню, идващо от низините и никога не е стигал по-високо в политическата йерахия от депутат. Впрочем Фараж стартира политическата си кариера също като ревностен член на Консервативната партия. Партиите на Фараж са резервоар от гласове за партията на торите във вътрешнополитически план, те затова се и финансират от същите кръгове, финансиращи и Консерваторите, но едва ли ще им бъде отредена по-голяма роля, освен тази, която сега изпълняват - като депо за недоволни аутсайдери, предимно от кръговете на дребния бизнес и сините якички. Така че, коалиция в смисъл на равностойни управляващи партии, според мен е нереална, но коалиция на ниво преливане на гласоподаватели в предизборни маневри е тактически възможна и я виждаме и в момента при маневрите за Евроизбори. Потенциални съюзници за управление на Консерваторите са северноирландските юнионисти, както и либерал-демократите. Но Фараж би играл роля със способностите си на популист, за да влее гласове към Консерваторите, ако се стигне дотам, както и във формиране на Брекзит блок с консерваторите при втори референдум. Между другото, вчера е публикувано социологическо проучване на агенцията ComRes, което показва доста изравнени позиции с лек превес за лейбъристите, ако предсрочни национални избори се проведат днес във Великобритания: Разгневените Brexiteers са готови да накажат консерваторите на следващите общи избори, като данните от анкетите показват, че торите биха могли да загубят 41 места, включително 29 депутати. Новият анализ на ComRes https://www.comresglobal.com/polls/brexit-express-voting-intention-poll-april-2019/ https://en.wikipedia.org/wiki/ComRes показва, че гласоподавателите тори могат да накажат своята партия, като прехвърлят повече гласове към лейбъристите, либерал-демократите и SNP като протестен вот. Депутати тори казаха пред Телеграф, че бъдещето на тяхната партия е „дяволско“ и че избирателите са описали Уестминстърския елит като „негодници“. Твърди се, че в местните им изборни офиси /на торите/ са получавали обаждания, в които хората питали какъв е смисълът на гласуването, след като Brexit отново се отлага. Ако утре бъде проведено национално гласуване, проучването показва, че лейбъристите ще спечелят 290 места срещу 277 за консерваторите. Джереми Корбин ще трябва да се обърне към SNP, за да подкрепи правителството на малцинството. Изтъкнати Brexiteers, включително бившият лидер на торите, Ян Дънкан Смит и членът на Европейската изследователска група Андреа Дженкинс, могат да загубят своите места. Други катоТереза Вилие и евроскептичния Зак Голдсмит, имат само 15% шанс да задържат местата си. Междувременно избирателите тори заплашват да бойкотират местните и европейските избори заради забавеното излизане на Великобритания от ЕС. Реакцията на членската маса на консервативната партия срещу Тереза Мей е изтласкала лейбъристите нагоре с 28 места, а либералните демократи - с 3. ComRes установяват, че 24 процента от избирателите на торите през 2017 възнамеряват да гласуват за партията Brexit на следващите общи национални избори. Междувременно 35% от тях възнамеряват да гласуват за младата партия на Фараж на предстоящите европейски избори. Председателят на ComRes, Андрю Хоукинс, каза: "Дилемата за консервативните гласоподаватели, подкрепящи Brexit, е, че като изоставят своята партия, те рискуват да увеличат изборните перспективи на левите и кандидатите за Remain." Основател на друга социологическа агенция Electoral Calculus каза: „Двете големи партии никога не са били в такава нестабилна несигурност“. ConRes идентифицираха 48 сега депутати консерватори в риск, да не бъдат преизбрани, както и 32-ма лейбъристи и 10-ма либерал-демократи. Социолигическото проучване за предсрочни избори идентифицира седем гласуващи „племена“, вариращи от твърдо леви марксисти до националисти фенове на Тръмп. https://www.express.co.uk/news/politics/1116587/Brexit-news-Conservative-Party-tory-Theresa-May-election-EU-poll-voting-intention Лично за мен това проучване показва и нещо друго, освен отлив на избиратели тори към партията на Фараж - тяхното недоволство ги тласка натам, заради гнева им, че няма твърд Брекзит без сделка, а това означава, косвено разбира се, че при един нов референдум за или против Брекзит, всички тези хора биха гласували в полза на Брекзит без сделка. Ако се направи проста аритметика, според мен, съотношението "за" и "против" такъв Брекзит е на везна и въобще не е гарантирана победата на привържениците за оставане в ЕС, главно поради появата на новата партия Брекзит на Фараж.

Няма нищо странно в такава промяна, на сайта на компанията YouGov тя е обяснена в двете последователни статии, придружаващи резултатите от изследванията. YouGov е сериозна компания за изследване на общественото мнение и пазарите, една от 20-те членуващи в British Polling Council, YouGov is an international Internet-based market research and data analytics firm, headquartered in the UK, with operations in Europe, North America, the Middle East and Asia-Pacific.[2] Компанията има над 800 служители и приходи за миналата година от 116 млн. паунда, така че не бих ги причислил към непредставителните компании: https://en.wikipedia.org/wiki/YouGov Друг е въпросът за политическата ориентация на нейните собственици и изпълнителния директор, но това не променя фактите в изследването им. Публикувам тук преведено от мен първото екзит-пол изследване на YouGov от 13 април 2019 от техния сайт, заедно с обяснителния текст към него, а след това и второто им екзит-пол изследване от 17 април /4 дни по-късно/, като двете трябва да се четат взаимно свързани, разликата в процентите е обяснена. Изследването от 13 април: През 2014 г. Найджъл Фараж шокира Уестминстър, като поведе ЮКИП за победа на последните избори за Европейски парламент: за първи път консерваторите или лейбъристите не бяха начело на избори от 1906 г. насам. Brexit партия ще се бори в този кръг от малко неочаквани избори за ЕС. По време на старта Фараж сложи парите си там, където му е сърцето, обявявайки, че е заложил £ 1000 на новосформираната му партия. През уикенда YouGov публикува първата YouGov / Times анкета на предизборната кампания за ЕС. Партията на Фараж понастоящем се намира на трето място с 15%, след консерваторите с 16%, но понастоящем е далеч от лейбъристите, които са с 24%. Въпреки това, има много причини да се вярва, че Brexit партия ще компенсират тази първоначално разлика през следващите седмици. Проучването показва, че значителна част от гласоподавателите, които подкрепиха консерваторите през 2017 г., са недоволни от посоката, в която партията се насочва към Brexit. Само 11% смятат, че правителството се справя добре с Brexit, в сравнение с 84%, които смятат, че се справят зле. Освен това, много повече гласоподаватели, които подкрепиха консерваторите на последните избори, мислят, че напускането на ЕС без сключване на сделка - за което се застъпва партията на Brexit - би било по-добър резултат, отколкото мисълта, че сделката на Theresa May ще бъде добър резултат (48% са за първото спрямо 21% за второто). Това е част от причината, стояща в основата на спада в подкрепа на консерваторите, като само една четвърт (25%) от тези, които подкрепиха партията им през 2017 г., заявяват, че ще гласуват за консерватор в Избори за ЕС. Проблемът на Фараж е, че тези гласоподаватели все още не се присъединяват масово към новата му партия, но са сравнително равномерно разделени между Brexit партията, Ukip и не определили се. Това означава, че основното предизвикателство за партия Brexit през следващите седмици ще бъде да се затвърди като главен глас за недоволни избиратели. И това изглежда като напълно постижима задача. Първо, партията Brexit вече е постигнала 15% дял на гласовете като сила, която все още е сравнително непозната, като теренната работа за тази анкета се провеждаше преди официално стартирането на партията миналия петък. Много избиратели на този етап може би все още не са наясно с партията и критично няма да я свържат с Фараж. Макар да е скандален като характер, Фараж все още е популярен сред неговите ключови избиратели, от които се нуждае, за да спечели. Повечето (56%) от гласувалите, които подкрепиха консерваторите на последните избори, твърдят, че имат положително мнение за него. Междувременно Ukip, който понастоящем разделя гласовия дял, не само загуби основния си говорител /Фараж/, но сега открива, че е открито атакувана от него. Тя може да е събрала 14% от гласовете в нашата анкета за Европейския парламент, но е лесно да се види колко голяма част от това може да се измести, след като кампанията започне. За първи път от 1999 г. изборите за Европейски парламент няма да се провеждат в деня на местните избори. Изборите се очертава да имат много ниска избирателна активност, като едва 24% от избирателите са регистрирали желание да упражнят своя вот. Ефектът от това вероятно ще бъде, че по-малко лоялни поддръжници на двете основни партии ще тръгнат към избирателната секция. В същото време онези от двете полярни мнения на дебата за Brexit ще формират ядрото на избирателите, което допълнително ще увеличи гласовете за партията Brexit. https://yougov.co.uk/topics/politics/articles-reports/2019/04/16/dont-bet-against-brexit-party-winning-eu-elections А това е второто изследване на същата компания от 17 април, вчера: В нашата първа анкета за предстоящите избори за парламент на ЕС миналата седмица новата партия на Найджъл Фарадж навлезе на трето място с 15% от гласовете. Това беше, въпреки че партията Brexit не беше официално открита. Сега, след шумното й публично афиширане, която дойде с официалното им учредяване, нашата втора анкета показва, че партията Brexit се изкачи на първо място с 27% от гласовете. Най-голямо влияние за промяната оказват гласовете за UKIP. Увеличаването на дванадесетте точки, което получава партия Brexit, е отразено със спад от седем пункта за бившата партия на Farage, от 14% миналата седмица до 7% сега. Останалата част от съотношението на гласовете остава приблизително такова, каквато беше миналата седмица, като нито една друга страна не отбелязва промяна от повече от 1% или 2% (т.е. няма промяна по-голяма от допустимата грешка). Лейбъристите бяха получили /в първото изследване/ 24% от гласовете, а торите 16%. https://yougov.co.uk/topics/politics/articles-reports/2019/04/17/brexit-party-leading-eu-parliament-polls Сега моето мнение: не смятам, че Фараж може да спечели национални избори, но мисля, че Консерваторите начело с Борис Джонсън могат да формират силен блок с популистите от Брекзит партията и ЮКИП в едни предсрочни избори, ако агонията не прекъсне преди евроизборите. Референдумът през 2016 не беше случайна грешка на Камерън, а резултат от дълго трупано противоречие между едрия финансов бизнес във Великобритания и регулаторните правила на евробюрократите в Брюксел, ограничаваща експанзията на този капитал извън ЕС. Този бизнес, който е най-големият в Обединеното кралство, никога няма да се примири да остане в ЕС при правила, които спъват растежа му. Така че Брекзит ще има под една или друга форма, въпреки илюзиите на някои мечтатели, че това няма да се случи.

Новото е, че сега сме 2019, след референдум за Брекзит, а предишните европейски избори са били през 2014, преди референдум за Брекзит - британците гласувайки сега за партии, подкрепящи Брекзит, на практика ще гласуват за Брекзит без сделка в един евентуално предстоящ референдум. Това е тест.

Традиционните партии /лейбъристи и тори/ нямат никакъв печеливш ход: ако се споразумеят за нов вариант на сделка, губят най-много от избирателите си, като огромната загуба е за торите, тяхната маса преминава към новата партия на Фараж Ако лейбъристите /въпреки нежеланието на Корбин/ се обявят за референдум, за тях биха гласували малко повече млади избиратели, но пак остават, според това последно проучване, втори след партията на Фараж Новата партия на Фараж привлича към себе си повече от половината недоволни избиратели на консерваторите /тори/ https://www.standard.co.uk/news/politics/back-public-vote-on-brexit-or-hand-europe-victory-to-nigel-farage-voters-tell-jeremy-corbyn-a4120156.html Единственият най-малко болезнен изход за лейбъристи и консерватори е да се споразумеят преди изборите за Европарламент и да излязат с политическа декларация за сделка по Брекзит, което ще им спести катастрофата от евроизборите, а и една евентуална катастрофа на предсрочни парламентарни избори. Референдум, който технически би трябвало да се подготвя поне 6 месеца, означава ново удължение на срока от ЕС и пак изправя торите и лейбъристите пред катастрофа в европейските избори, респективно предсрочни вътрешни, а отваря врата и за пречупване на нагласата за гласуване за оставане в ЕС, защото противниците ще бъдат напълно консолидирани и организирани - дори в това временно проучване на диаграмата, консерватори, Брекзит партия на Фараж, северноирланските юнионисти и ЮКИП /бившата партия на Фараж/ печелят над 50 процента Партията на Фараж "Брекзит партия" е замислена, финансирана и организирана с ясната перспектива да привлече недоволните консерватори, което очевидно е станало успешно. Ако пропуснат да излязат с общо споразумение до 23 май 2019, старите партии на консерватори и лейбъристи се изправят пред позиция наричана в шахмата „цугцванг” - какъвто и ход да направят, положението им става по-тежко и води до разгромна загуба.

Според информация от Германската агенция по печата, страните са България или Турция. Поради това все още не е взето решение - но темата трябва да се разглежда от Надзорния съвет на Фолксваген на неговото заседание след Великден. Състезанието беше отворено, казаха от добре информирани кръгове. И в двете страни разходите за персонал са много по-ниски, отколкото в Германия. Това е около един милиард инвестиции. Групата не коментира. Преди това плановете на VW вече са били обсъждани от работническия съвет на групата: Съветът на работниците се притеснява за използването на капацитета на съществуващите фабрики и призовава вместо да се инвестира, средствата да се реинвестират в един от съществуващите обекти.Това може да бъде една от фабриките за двигатели в Salzgitter, в Polkowice (Polkowice) в Полша или в Györ в Унгария. Според наличната досега информация решението за нов завод следва да се взема само в следващия кръг на планиране на Надзорния съвет през ноември. Предвид големите инвестиции в електромобилността, мощностите за производство на двигатели на автомобилния гигант са подложени на особен натиск. Електрическите двигатели изискват според предишни изявления на изпълнителния директор на VW Herbert Diess 30% по-малко работна сила. Това вероятно ще повлияе на броя на служителите, но той подчерта, че Volkswagen се основава на демографската крива и много от работниците ще искат да се пенсионират на непълно работно време. Напоследък обаче стана известно, че до 7000 работни места могат допълнително да бъдат закрити, поради автоматизация в производството. Волфсбургският производител на автомобили обяви в средата на ноември, че ще увеличи инвестициите си в електромобилност, автономно шофиране и цифровизация до почти 44 милиарда евро през следващите пет години. От тях 30 милиарда евро са предназначени за електрическа мобилност, каза Дийс. Той също така обяви, че производството на Skoda Karoq и Seat Ateca трябва да бъдат преместени в нов, допълнителен завод за който се търси място в Източна Европа. В същото време, производството на Passat ще бъде преместено от Емден в Шкода Чехия, докато в заводите на VW Zwickau, Хановер и Emden ще бъдат построени нови мощности в бъдеще. Новият завод в Източна Европа трябва също да осигури облекчение за Шкода: миналата година, главният изпълнителен директор на дъщерното дружество на VW, Бернар Майер, заяви, че капацитетът на заводите на Skoda е напълно използван. Компанията планира да прехвърли производството си на автомобили с повишена проходимост (SUV) от моделите Skoda Karoq и Seat Ateca в новата фабрика, в която ще работят 5000 служители, от досегашния завод в Квасини, Чехия, посочи Херберт Дийс. Volkswagen все още обмисля решението си – автомобилният производител не иска да остави нищо на случайността при избора на бъдещото си местоположение. Едно възможно решение може да бъде изграждането на нова фабрика. Надзорният съвет на Volkswagen поиска да се сравнят разходите за евентуална нова инвестиция в Източна Европа с тези за използването на капацитета на съществуващите вече мощности. Заводът за двигатели Salzgitter в момента разработва пилотенпроект за производство на акумулаторни клетки за електрически автомобили. https://www.handelsblatt.com/unternehmen/industrie/autobauer-neues-vw-werk-bulgarien-und-die-tuerkei-haben-gute-chancen/24212298.html?ticket=ST-956431-UyeKJ1MSPnMbOj9p6Lwf-ap6 http://bnr.bg/post/101107439/folksvagen-e-svel-izbora-za-nov-avtomobilen-zavod-do-dve-strani-balgaria-i-turcia?forceFullVersion=1

Някъде в първите страници на темата Ник беше постнал един полудокументален филм /линк към него/, в който се доказваше участието на Ренесанс Технолоджи на Мърсър /един от първата тройка най-големи американски хедж-фондове/ чрез дъщерната му фирма в Лондон за решителна подкрепа на щаба на Брекзитерите, чрез същите манипулации на електронни данни и социални мрежи, каквито са били използвани при изборите в САЩ през 2016. Даже имаше кадри с идването на Стив Бенан и срещата му с щаба и хората на Фараж, но наистина тези неща са трудни за доказване.

Определено е така, всички социологически проучвания го показват, номерът със социалния инженеринг мина на косъм през 2016, но втори път според мен едва ли биха успели да го приложат магьосниците по социален инженеринг, затова заинтересованите ще направят всичко възможно да не стигнат до потвърдителен референдум, според мен, който е най-добрият и демократичен както за ЕС, така и за голямото мнозинство от британците, особено за по-младото поколение. И вече, ако допуснем, че втори референдум определи Великобритания да остане в ЕС, остава открит въпроса тези 75 евродепутати от Великобритания, поне половината от които са евроскептици, как ще действат в Европарламента и как ще се впишат във вече доста голямата маса евроскептични партии там, които определено могат да преобърнат цялата ориентация и облик на евроблока.

Според мен някакъв изход от това положение е оставане в митническия съюз и отчасти в общия пазар и постепенно договаряне на някои ексклузивни клаузи за Великобритания за отношенията й с трети страни извън митническия съюз и общия пазар, но това също ще отнеме време, като все пак целостта на Кралството ще бъде гарантирана от принадлежността на всичките му части. Очевидно обаче има голямо значение от коя страна на интересите се гледа проточването във времето, оттам и "червените линии" на ТМ, които вече е склонна да преразгледа. Така например Великобритания има голямо положително салдо от износ на услуги, всъщност 80 % от БВП е от услуги и едва двайсетина от манифактура, а износът на услуги в САЩ надминава този в ЕС, при това повече от 60 % от изнасяните услуги са финансови. По принцип Великобритания е финансов гигант в ЕС, тя многократно надвишава в това отношение Германия и Франция. Точно този бизнес е най-заинтересован да има преференциални отношения със САЩ, защото на практика Ситито и Уолстрийт са един организъм. Всякакви европейски и бюрократични регулации спъват бързото движение на пари, инвестиции и акции между Лондон и Уолстрийт, така че там стриктните правила на митническия съюз и общия пазар са спирачки, а не предимства.

Brexit: 4 възможни сценария Ройтерс 13 април 2019 г. Обединеното кралство вече има право да напусне Европейския съюз до 31 октомври, но британският политически елит все още се бори за това как, кога и дали да има Brexit. Някои представители на ЕС смятат, че Обединеното кралство може да промени мнението си - грандиозно обръщане, което ще илюстрира силата на блока и ще задържи една от най-големите сили на Европа в клуба. Евроскептичните привърженици на Brexit твърдят, че разводът е под заплаха от това, което те определят като недемократичен заговор, който рискува да подкопае политическата стабилност в Обединеното кралство. По-долу са показани възможните сценарии: 1) Няма Брекзит: Новото забавяне дава време на противниците на развода да настояват за отмяна на официалното уведомление за развод по член 50 или за референдум - или чрез парламента, или чрез нови избори. Премиерът Тереза Мей, която гласува за оставането на ЕС през 2016 г., многократно е изключвала отмяната по член 50 или друг референдум. Но ако тя бъде свалена, наследникът й може да се изкуши да предизвика нови избори. Резултатът от всички избори е несигурен и докато манифестите на двете основни партии подкрепят Brexit, опозиционната партия на труда подкрепя "потвърдителен референдум" за всяка сделка. Лидерът на лейбъристите Джереми Корбин, който гласува против членството през 1975 г. и отказа само неохотно подкрепата си за кампанията на оставащите през 2016 г., сигнализира сега само хладна подкрепа за нов референдум. Неговата партия обаче е ясна, че иска. Финансовият министър на Мей, Филип Хамънд, заяви в петък, че е много вероятно идеята за втори референдум за Brexit отново да бъде внесена в парламента в някакъв момент, въпреки че правителството се противопоставя на всеки нов плебисцит. Парламентът беше в безизходица по отношение на условията на Brexit, след като отхвърли плана за оттегляне на ТМ на три пъти от януари. Когато през последния месец депутатите на два пъти проведоха поредица от гласувания по различните варианти на Brexit, целящи да отключат безизходицата, вторият референдум беше най-популярният вариант, макар да не достигна до мнозинство. На 1 април предложение за нов референдум привлече подкрепата на 280 депутати - 40 местане му стигнаха за мнозинство. Една седмица по-рано това предложение имаше подкрепата на 268 депутати. Ако парламентът се съгласи на втори референдум, Великобритания вероятно ще трябва да поиска удължаване след края на октомври, за да има достатъчно време за кампания. И все пак в Брюксел тази идея не е скандална. Според официалните лица на ЕС и дипломатите, в зависимост от развитието на събитията във Великобритания, още удължения са опция. Трима от четиримата бивши британски премиери, които са все още живи - Джон Мейджър, Тони Блеър и Гордън Браун - заявиха, че референдумът е начинът за разрешаване на кризата. Вероятността за втори референдум може да бъде засилена, ако кандидатите еврофили - главно от лявоцентристките партии - се справят добре в изборите за Европейски парламент от 23-26 май. За да има нов референдум, британският парламент ще трябва да одобри ново законодателство, след което британският регулаторен орган за изборите в идеалния случай ще се нуждае от шест месеца, за да тества въпроса пред обществеността и едва след това да даде срок за провеждане на кампанията, каза говорител. И двете страни по въпроса за Brexit се подготвят за възможността за нов референдум. Не е съвсем ясно как Обединеното кралство ще гласува и дори да гласува да остане, поддръжниците на Brexit ще претендират за трети и решителен вот. Goldman Sachs поставя 40% вероятност за отказ от Brexit. 2) Постигане на сделка: Мей все още се надява, че парламентът ще одобри сделката, която е сключила с ЕС през ноември, въпреки че оттогава тя претърпя три пъти тежко поражение в парламента. Мей обеща да подаде оставка, ако споразумението й бъде одобрено, но това не подтикна нито евроскептичните, нито проевропейските й опоненти в собствената й партия да я подкрепят, така че сега тя предупреждава, че Brexit може никога да не се случи. Ако преговорите с Лейбъристката партия в крайна сметка се сринат, Мей е казала, че ще приеме волята на парламента за това какво да прави по-нататък. Гласовете в раздробената на фракции Камара на общините показаха, че нито една от алтернативите на споразумението на Мей - като например Брекзит без сделка, референдум или много по-близко икономически взаимоотношения след Brexit - не успя да събере мнозинство. Една от възможностите, които биха могли да спечелят депутати лейбъристи, е да се остане в митническия съюз след Брекзит и законите на Великобритания да се приведат в съответствие с много от правилата на единния пазар на блока. Брекзитерите и много от поддръжниците на оставането в ЕС казват обаче, че подобна опция е глупава, тъй като Обединеното кралство ще напусне ЕС без право на глас относно правилата, които ще трябва да спазва. ЕС би бил щастлив да направи това и би могъл да го направи бързо. Такава сделка, според Брекзитерите, ще бъде "Brexit In Name Only". Goldman Sachs поставя 50% вероятност за ратифициране на изменената и смекчена сделка на ТМ. 3) Предсрочни избори: Сделката на Мей отново се проваля, парламентът не може да постигне съгласие какво да прави и Мей, или неин наследник, обявява нови избори. Следващите национални избори във Великобритания не трябва да се проведат до 2022 г., но има два начина, по които може да се предизвика по-ранен вот: а) Две трети от 650-те депутати в парламента гласуват в подкрепа на провеждането на избори. б) Ако предложението за недоверие към правителството бъде прието с обикновено мнозинство от законодателите и никоя партия не може да спечели доверието на Камарата на общините през следващите 14 дни, се провеждат избори. 4) Брекзит без сделка: Хаосът в Лондон се увеличава и твърдите лидери на Брекзитерите в крайна сметка надделяват за излизане без сделка. Това е кошмарният сценарий за повечето бизнеси. С еднократно срязване на сложните външнотърговски връзки на петата най-голяма икономика в света, тя ще стресира финансовите пазари и ще дестабилизира веригите за доставки в Европа и извън нея. Политическото и социалното въздействие е неясно. Без сделка означава, че няма да има преход, излизането ше бъде разтърсващо рязко. Великобритания е член на Световната търговска организация, така че тарифите и други условия, регулиращи търговията с ЕС, ще бъдат определяни единствено по правилата на СТО. Goldman поставя 10% вероятност за излизане без сделка. https://www.nytimes.com/reuters/2019/04/13/world/europe/13reuters-britain-eu-scenarios.html Мой коментар: Корбин има големи противоречия с парламентарната си група и висшето ръководство на своята партия по отношение на референдума, той е против и ще направи, според мен, всичко по силите му, за да го неглижира и прати за гласуване в парламента, като така го остави да отиде в кошчето. Той надделява през 2016 година при опит за вътрешен преврат от парламентарната група на партията, като успява да се задържи на върха с 40 за и 170 против него гласове, единствено заради подкрепата на широката членска маса, която го е избрала с мнозинство. Така че по мое мнение Корбин ще предложи свой вариант за "мек Брекзит" в парламента отделно от предложението за референдум и ще направи всичко по силите му този вариант да бъде гласуван, въпреки съпротивата на някои от парламентарната му група. Това устройва хората около ТМ, дори и нейното предложение да не мине /Корбин я предупреждава да не го предлага за 4-ти път по обяснените горе причини/ Другите варианти са много неясни и проблемни, но по мое мнение бизнесът с финансови и банкови услуги във Великобритания, който единствен имаше /и има/ голям интерес да не попада в търговските регулации на ЕС, ще направи компромис с някакакъв смекчен вариант, пред алтернативата на рязък срив без сделка, който ще засегне и него. И тъй като изборите и партиите във Великобритания се финансират предимно от частни дарения, според мен тези финансови кръгове могат да оказват влияние върху политиците, особено при такава система, при която даренията се получават непосредствено от лидерите, а не от апарата на партиите.

Има някои новини за последните преговори между консерватори и лейбъристи, които ми дават основания да предполагам бърза развръзка към сделка между тях. Talks went on between Michael Gove and John McDonnell in hopes the two parties can cobble together an agreement to push through the Commons. And Mr Hammond said this lunchtime: "I think we are in with a good chance of being able to reach an agreement on the way forward in the next few weeks... "I remain optimistic that over the next couple of months we will get a deal done." Mr McDonnell told the media on the way out of talks this afternoon: "We are hopeful, positive. https://www.thesun.co.uk/news/brexit/8847404/theresa-may-and-jeremy-corbyn-edge-closer-to-soft-brexit-deal/ The British prime minister made clear on Thursday she intends to bring her Brexit deal back to the Commons for a fourth time after EU leaders agreed to extend the Article 50 withdrawal process to October 31. Mrs May met briefly with Jeremy Corbyn at Westminster when they agreed to continue efforts to find a common way forward. No 10 is still hoping they can get a deal through Parliament in time to avoid the need for Britain to vote in elections to the European Parliament on May 23. http://www.irishnews.com/news/brexit/2019/04/12/news/cross-party-negotiations-continue-in-whitehall-to-try-to-break-brexit-deadlock-1596976/ Такива съобщения се губят във фойерверките и медийната пукотевица около личности като Фараж, Борис Джонсън и т.н., но имайки предвид цялостното отношение и личността на Корбин, чиято скептична нагласа към ЕС не е тайна, желанието му да провежда независима от ЕС политика на протекционизъм и дотации за британската индустрия и национализация, придружена с големи бюджетни харчове, в негов интерес всъщност е разводът с ЕС да стане преди Евроизборите. Още повече, че ТМ е заявила категорично, че си подава оставката след постигане на сделка с лейбъристите. За Корбин, според мен, Борис Джонсън е по-удобния противник в предстоящи избори, отколкото по-умерен консерватор, защото силата на Корбин също е в популизма, той не е апаратен играч, а популист. Ако успее да постигне прокарване на условията си през парламента, референдум върху сделката, плюс отстраняването на ТМ, пътят на Корбин към спечелването на следващите избори ще бъде по-сигурен, отколкото, ако затъне в дълги избори за Еевропарламент и апаратни игри в собствената му партия, срещу които той по-трудно се справя. Ето защо ми се струва, че е много вероятно ТМ и Корбин да ни изненадат със споразумение до 23 май.

Опасност от "предпазна клауза" безспорно съществува, което е главния аргумент на Брекзитерите да гласуват срещу това споразумение, но има и условие "ако детайлизирани разпоредби не са договорени до 2 юли 2020", тоест както го разбирам, до това време съществува опция да се договорят /може и по-рано/ и "предпазната клауза" автоматично отпада след договорените разпоредби; ако се възприеме реверсивен подход най-напред да има оставане в митническия съюз, а постепенно да се правят ексклузивни "детайлизирани разпоредби", Великобритания пак може да се сдибие със свободата да търгува с трети страни по свои тарифни правила, какъвто е случая с Турция. Следователно цялата опозиция се базира на бъдещи страхове, че такива "детайлизирани разпоредби" няма да могат да се договорят, което ми изглежда само като повод за политическо противопоставяне и разпалване на популизъм на базата на бъдещи страхове Сега с удължения срок за приемане на споразумение политическите страсти се разпалват още по-силно, нещо като Кутията на Пандора се отваря: Фараж основава нова "Брекзит партия", днес гледах това събитие, а като рекламно лице говори сестрата на Якоб Рийс-Мог, дръпна една прочувствена реч, която накара тези хубави хора зад нея да изпаднат във възторг. И което е най-стресиращо, екзит полове за прогнозни резултати дават на тази изникнала като гъба партия много висока прогноза в предстоящите Евроизбори: тя с летящ старт отива на трета позиция, според мен късайки живо месо от торите; хората на Корбин също са във възход, което сигурно е вдъхновяващо за тях и лидера им и едва ли го мотивира да търси бързи компромиси. От своя страна Бо Джо е туитнал следното: накратко, той дава здраво рамо на партията на Фараж и двамата говорят едно и също. Баща му се е кандидатирал за евродепутат от листата на торите и открито публично подканя сина си да поеме лидерството на торите. Интересни времена отвори дългото удължаване.

В 6.47 ТМ казва "За митническия съюз аз мисля, че в действителност имаме повече съгласия /с лейбъристите/ което ни осигурява кредит, но имаме различия в езика /дефинирането/, на различни езици правим това." От казаното изглежда, че проблемът е постигането на един език по отношение вмъкване на промяна в сделката за Брекзит с участие на Великобритания в митническия съюз на ЕС. Проблемът е, че Корбин в същото време говори, че ТМ не е отстъпила от нито една от "червените си линии", една от които е митнически съюз, той не говори за различни езици. Следователно един от двамата лъже. Целият план на ТМ да постигне сделка се основава върху това изменение за митническия съюз - дали в пряка поправка, съгласувана с Корбин или изтръгната като гласуване на депутатите в парламента, но това е Планът. Ако нещата обаче бяха толкова прости, досега това можеше да бъде факт и тя имаше шанс да отиде в Брюксел с вече гласувана такава поправка. Очевидно ключът за такова решение е в ръцете на Корбин, но ми се струва, че той не знае какво да прави с него и си мисли, че може да го използва и за други врати, но какво ще открие зад тях не е ясно и за него, защото загуба на предсрочни избори или категоричен резултат за Брекзит в друг референдум означат катастрофа за партията му. Хамлетовска дилема за Корбин и лейбъристите - да бъде или не?

Само да уточня, без да адвокатствам, колегата не твърди, че филмчетата не са политкоректни, а че автора на темата е проявил мъжество като е пуснал темата с тях, има разлика

My House My Castle https://www.youtube.com/watch?v=OH81uMcsmmw http://focus-news.net/news/2019/04/12/2645620/pregled-na-komentarite-za-brekzit-v-britanskiya-pechat-agentsiya-fokus.html

За историята на френско-британските отношения след ВСВ и една малко нестандартна перспектива за бъдещето на Великобритания: Brexit Agonistes – Analysis Jolyon Howorth is a visiting professor of public policy with the Harvard Kennedy School. He was a visiting professor of political science and international affairs at Yale University since 2002. He is professor emeritus of European politics at the University of Bath, United Kingdom, and visiting professor at Luiss Universitá Guido Carli, Rome. His recent publications include Security and Defense Policy in the European Union (second edition, 2014) and Defending Europe: The EU, NATO and the Quest for European Autonomy (edited with J. Keeler, 2003). Howorth is currently studying power transition in the contemporary world. MORTOLA INFERIORE /териториално обособена общност в рамките на Империя/: Историците ще доловят тук върховната ирония. При присъединяването си към Европейския съюз Обединеното кралство е било молител, с два пъти наложено вето от генерал Шарл дьо Гол. При напускането си Великобритания отново става молител. На 10 април ЕС принуди Обединеното кралство да остане член до 31 октомври - въпреки че министър-председателят Тереза Мей молеше европейските си колеги да не удължават агонията. Това, че Обединеното кралство не напусна ЕС по-рано, до голяма степен се дължи на онези, които най-горещо искаха да излязат. Торите „Brexiteers“, които потънаха в илюзии за глобалния статут на Обединеното кралство, виждат сделката на Мей като разпродажба на битпазар - недостойна за името Brexit. Илюзиите им имат своите корени в историята. През 1944 г. Уинстън Чърчил посещава дьо Гол в деня на примирието в новия освободен Париж. Генералът споделил с Чърчил, че и двете им страни излизат от световната война с сравнително еднакъв статут: въпреки многото различни за всяка от двете нации събития между 1940 и 1944 г., и двете са се превърнали в умерено влиятелни бивши имперски сили, финансово изчерпани и лишени от голямо влияние в света, управляван от други две суперсили. Великобритания и Франция, предлага на Чърчил дьо Гол, трябва да обединят усилията си за изграждане и ръководене на европейски блок, който като едно цяло ще бъде значително по-влиятелен на световната сцена, отколкото сборът от неговите части. Чърчил отхвърля анализа на своя домакин, като настоява, че Обединеното кралство все още е велика глобална сила. Той вижда страната си да лежи в епицентъра на три припокриващи се кръга - бившата Британска Империя, Атлантика и Европа. Днес, повече от 70 години по-късно, тази негова илюзия се е превъплътила във фантазията за „глобалната Великобритания“. Анализът на генерала някога беше верен и Чърчил, не за първи път, беше самозаблуден. Дьо Гол предприе грандиозно смел политически ход, като подаде ръка на германския канцлер Конрад Аденауер в историческия контекст на многовековната съперничество между двете нации в Европа. Френско-германският двигател задвижи ЕС към истинско единство в многообразието. През 1973 г. Великобритания неохотно влезе в това, което тя нарича "общ пазар", тъй като алтернативите й се оказаха измамни. Британската общност е предимно символичен анахронизъм, а Съединените щати оценяват Великобритания предимно като техен канал към Европа. Тази реалност не се е променила. Въпреки това през 2016 г. 36% от избирателите в Обединеното кралство, които гласуваха за Brexit, не успяха да видят, че всяка алтернатива може да се окаже по-лоша от статута. Повечето британци са склонни да се интересуват по-малко за Европейския съюз, отколкото другите европейци. За британците ЕС е не повече от пазар. Никой политически лидер в Обединеното кралство, с изключение на Едуард Хийт, не се опита да види позитивно Европа като исторически проект. Когато правим такъв извод, императивен пример в този контекста на недобре организирания референдум на Дейвид Камерън от 2016 г., как лидерите на кампанията Remain просто не знаеха как правилно да мотивират своите избиратели. Вместо това, те прибягнаха до тезата за „страх от излизане от общия пазар“, предупреждавайки за икономическа катастрофа. Уви, отрицанието на черното не произвежда бяло. Един комик сравнява Brexiteers с Basil Faulty в комедията на John Cleese Faulty Towers: „портрет на ярост и фрустрация, изследване на импотентността, която се получава, когато светът, какъвто го желаем, е в толкова болезнено противоречие със света, какъвто е". Британците никога няма да бъдат роби; чужденците са автоматично заподозрени. Ситуацията сега изглежда непоносима. Правителството на Мей, като три пъти не успя да спечели парламентарно мнозинство за собствена му сделка, отчаяно се опитва да сключи сделка с Лейбъристката партия на Джеръми Корбин, за да намери какъвто и да е компромис, който може да осигури мнозинство в Камарата на общините. Много депутати, подобно на много британци, искат да се откажат въобще от Brexit. Ето защо какъвто и да е компромис не би задоволил никого и просто ще означава неприятности през следващите години. Най-често изтъкваното евентуално решение в преговорите Мей-Корбин включва митнически съюз, който почти успя да събере парламентарно мнозинство по време на индикативно гласуване на 1 април. Такова споразумение бе определено от министъра на търговията Лиъм Фокс като „най-лошото възможно на този свят“, защото би възпрепятствало Великобритания да сключва търговски споразумения с трети страни. То не би задоволило Brexiteers, които желаят да "се освободят" колкото е възможно най-скоро. Нито пък би удовлетворили истинските Remainers, които с право посочват, че Обединеното кралство ще стане по-скоро изпълнител на чужди правила, а не създател на изгодни за него правила. Накратко, няма рационална точка на златното сечение. В този смисъл, отново по ирония на съдбата, Мей, който твърди, че „Брекзит без сделка е по-добро нещо от Брекзит с лоша сделка“ - макар и ясно да не го артикулира - изглежда е права. Или Обединеното кралство остава пълноправен участник в приключението ЕС, оказвайки влияние върху курса му по смислени начини и, както във всеки брак, приемайки последиците „за добро или за лошо“. Или нацията скъсва с ЕС, опитвайки се да създаде един свой собствен, но изпълненн с опасности път в свят на търговски и геополитически гиганти. Трудностите в процеса на Brexit откроиха ясно този избор, излагайки на показ лъжите и измамите на Brexiteers във всичките им кухи фрази. Ето защо мнозина виждат втори референдум, основан на ясно формулирани факти за реалностите на едно напускане, като жизнеспособно решение. Последните социологически проучвания показват победа за "Остани", но никой не знае със сигурност - социологическите проучвания предвиждаха същия резултат през 2016 г. Страната е поляризирана и ЕС трябва да си зададе въпрос дали победата на Remain е добре дошла за самия ЕС. Доскоро 27-те европейски партньори на Обединеното кралство наистина искаха Великобритания да остане пълноправен и активен член. Това се промени, тъй като кошмарът на Мей показа, че Великобритания е безнадеждно конфликтна за Европа. Нацията, отдавна възприемана като неудобен партньор, въпреки това е допринесла по конструктивен начин за историята на ЕС, макар и да отказва да приеме целия пакет - с откази от единната валута и от Шенгенската зона без граници. Сагата на Brexit предизвика едно принудено преосмисляне сред 27-те. Наистина ли ЕС иска да прегърне една страна, която постоянно натиска спирачката, като периодично агитира да напусне ЕС? Различните държави-членки на ЕС имат различни отговори на този въпрос. Водещият Brexiteer Джейкъб Рийс-Мог, известен в кръговете на Камарата на общините като „уважаемия член от 18-ти век“, пише: „Ако британците са принудени да останат в ЕС през 2019 г., приемайки унижението да участват в парламентарните избори на ЕС, това би могло да им даде „възможност да наложат вето на бюджета /на ЕС/ и да бъдат наистина много трудни участници“. Тази заплаха от смущения подтиква ЕС към необикновени условия към презложеното на Великобритания удължаване на срока. Обединеното кралство, посочва се на срещата на високо равнище на Европейския съвет от 10 април, трябва да поеме ангажимент да „улесни постигането на задачите на Съюза и да се въздържа от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза.“ Ще бъде направен преглед на поведението на Обединеното кралство през юни. Такива предупреждения изглеждат необходими в светлината на потенциалната смяна на Мей от твърд Brexiteer като Борис Джонсън. Някои от бележките на ЕС се отнасят персонално към т.н. „Борисови ключалки“, въпреки че мнозина се съмняват, че те имат правна тежест. Един възможен извод от Brexit Agonistes: Изкривяванията в Обединеното кралство са повлияли директно върху приоритетите на други евроскептични партии. В целия континент популистките лидери, които от години се застъпваха за напускане на ЕС - National Rally на Марин Льо Пен, Lega на Матео Салвини, Sweden Democrats на Джими Акесон - приглушиха Exit във вокалния си репертоар. От друга страна, докато мейнстрийм партии предупреждават срещу популистката вълна на предстоящите европейски парламентарни избори, Brexit е само един фронт в битката за душата на Европа. От края на Втората световна война британците избягват екзистенциалния въпрос за това кои и какви са те, като се възприемат по различен начин като островна държава, глобална търговска сила, европейски партньор и най-големият съюзник на Америка. Те вече не могат да седят на тези три различни стола. Борис Джонсън наскоро призова Мей да каже като Моисей на ЕС: „Пусни народа ми да си тръгне.” Може би това е пътят напред за една нация в търсене на истинската й идентичност. Магията на изолация в средата на Северно море, до голяма степен пренебрегвана от Европа и Америка и все по-далече от идеята за Британската общност, би могла да върне идентичността на Великобритания в съответствие с нейната география. И може би тогава чак визията на дьо Гол ще се сбъдне, след като Великобритания пак кандидатства за членство в ЕС през 2040 г. и в крайна сметка тя би могла да се окаже най-конструктивната страна-членка между всички останали. https://www.eurasiareview.com/12042019-brexit-agonistes-analysis/