Б. Киров

Само да уточня, без да адвокатствам, колегата не твърди, че филмчетата не са политкоректни, а че автора на темата е проявил мъжество като е пуснал темата с тях, има разлика

My House My Castle https://www.youtube.com/watch?v=OH81uMcsmmw http://focus-news.net/news/2019/04/12/2645620/pregled-na-komentarite-za-brekzit-v-britanskiya-pechat-agentsiya-fokus.html

За историята на френско-британските отношения след ВСВ и една малко нестандартна перспектива за бъдещето на Великобритания: Brexit Agonistes – Analysis Jolyon Howorth is a visiting professor of public policy with the Harvard Kennedy School. He was a visiting professor of political science and international affairs at Yale University since 2002. He is professor emeritus of European politics at the University of Bath, United Kingdom, and visiting professor at Luiss Universitá Guido Carli, Rome. His recent publications include Security and Defense Policy in the European Union (second edition, 2014) and Defending Europe: The EU, NATO and the Quest for European Autonomy (edited with J. Keeler, 2003). Howorth is currently studying power transition in the contemporary world. MORTOLA INFERIORE /териториално обособена общност в рамките на Империя/: Историците ще доловят тук върховната ирония. При присъединяването си към Европейския съюз Обединеното кралство е било молител, с два пъти наложено вето от генерал Шарл дьо Гол. При напускането си Великобритания отново става молител. На 10 април ЕС принуди Обединеното кралство да остане член до 31 октомври - въпреки че министър-председателят Тереза Мей молеше европейските си колеги да не удължават агонията. Това, че Обединеното кралство не напусна ЕС по-рано, до голяма степен се дължи на онези, които най-горещо искаха да излязат. Торите „Brexiteers“, които потънаха в илюзии за глобалния статут на Обединеното кралство, виждат сделката на Мей като разпродажба на битпазар - недостойна за името Brexit. Илюзиите им имат своите корени в историята. През 1944 г. Уинстън Чърчил посещава дьо Гол в деня на примирието в новия освободен Париж. Генералът споделил с Чърчил, че и двете им страни излизат от световната война с сравнително еднакъв статут: въпреки многото различни за всяка от двете нации събития между 1940 и 1944 г., и двете са се превърнали в умерено влиятелни бивши имперски сили, финансово изчерпани и лишени от голямо влияние в света, управляван от други две суперсили. Великобритания и Франция, предлага на Чърчил дьо Гол, трябва да обединят усилията си за изграждане и ръководене на европейски блок, който като едно цяло ще бъде значително по-влиятелен на световната сцена, отколкото сборът от неговите части. Чърчил отхвърля анализа на своя домакин, като настоява, че Обединеното кралство все още е велика глобална сила. Той вижда страната си да лежи в епицентъра на три припокриващи се кръга - бившата Британска Империя, Атлантика и Европа. Днес, повече от 70 години по-късно, тази негова илюзия се е превъплътила във фантазията за „глобалната Великобритания“. Анализът на генерала някога беше верен и Чърчил, не за първи път, беше самозаблуден. Дьо Гол предприе грандиозно смел политически ход, като подаде ръка на германския канцлер Конрад Аденауер в историческия контекст на многовековната съперничество между двете нации в Европа. Френско-германският двигател задвижи ЕС към истинско единство в многообразието. През 1973 г. Великобритания неохотно влезе в това, което тя нарича "общ пазар", тъй като алтернативите й се оказаха измамни. Британската общност е предимно символичен анахронизъм, а Съединените щати оценяват Великобритания предимно като техен канал към Европа. Тази реалност не се е променила. Въпреки това през 2016 г. 36% от избирателите в Обединеното кралство, които гласуваха за Brexit, не успяха да видят, че всяка алтернатива може да се окаже по-лоша от статута. Повечето британци са склонни да се интересуват по-малко за Европейския съюз, отколкото другите европейци. За британците ЕС е не повече от пазар. Никой политически лидер в Обединеното кралство, с изключение на Едуард Хийт, не се опита да види позитивно Европа като исторически проект. Когато правим такъв извод, императивен пример в този контекста на недобре организирания референдум на Дейвид Камерън от 2016 г., как лидерите на кампанията Remain просто не знаеха как правилно да мотивират своите избиратели. Вместо това, те прибягнаха до тезата за „страх от излизане от общия пазар“, предупреждавайки за икономическа катастрофа. Уви, отрицанието на черното не произвежда бяло. Един комик сравнява Brexiteers с Basil Faulty в комедията на John Cleese Faulty Towers: „портрет на ярост и фрустрация, изследване на импотентността, която се получава, когато светът, какъвто го желаем, е в толкова болезнено противоречие със света, какъвто е". Британците никога няма да бъдат роби; чужденците са автоматично заподозрени. Ситуацията сега изглежда непоносима. Правителството на Мей, като три пъти не успя да спечели парламентарно мнозинство за собствена му сделка, отчаяно се опитва да сключи сделка с Лейбъристката партия на Джеръми Корбин, за да намери какъвто и да е компромис, който може да осигури мнозинство в Камарата на общините. Много депутати, подобно на много британци, искат да се откажат въобще от Brexit. Ето защо какъвто и да е компромис не би задоволил никого и просто ще означава неприятности през следващите години. Най-често изтъкваното евентуално решение в преговорите Мей-Корбин включва митнически съюз, който почти успя да събере парламентарно мнозинство по време на индикативно гласуване на 1 април. Такова споразумение бе определено от министъра на търговията Лиъм Фокс като „най-лошото възможно на този свят“, защото би възпрепятствало Великобритания да сключва търговски споразумения с трети страни. То не би задоволило Brexiteers, които желаят да "се освободят" колкото е възможно най-скоро. Нито пък би удовлетворили истинските Remainers, които с право посочват, че Обединеното кралство ще стане по-скоро изпълнител на чужди правила, а не създател на изгодни за него правила. Накратко, няма рационална точка на златното сечение. В този смисъл, отново по ирония на съдбата, Мей, който твърди, че „Брекзит без сделка е по-добро нещо от Брекзит с лоша сделка“ - макар и ясно да не го артикулира - изглежда е права. Или Обединеното кралство остава пълноправен участник в приключението ЕС, оказвайки влияние върху курса му по смислени начини и, както във всеки брак, приемайки последиците „за добро или за лошо“. Или нацията скъсва с ЕС, опитвайки се да създаде един свой собствен, но изпълненн с опасности път в свят на търговски и геополитически гиганти. Трудностите в процеса на Brexit откроиха ясно този избор, излагайки на показ лъжите и измамите на Brexiteers във всичките им кухи фрази. Ето защо мнозина виждат втори референдум, основан на ясно формулирани факти за реалностите на едно напускане, като жизнеспособно решение. Последните социологически проучвания показват победа за "Остани", но никой не знае със сигурност - социологическите проучвания предвиждаха същия резултат през 2016 г. Страната е поляризирана и ЕС трябва да си зададе въпрос дали победата на Remain е добре дошла за самия ЕС. Доскоро 27-те европейски партньори на Обединеното кралство наистина искаха Великобритания да остане пълноправен и активен член. Това се промени, тъй като кошмарът на Мей показа, че Великобритания е безнадеждно конфликтна за Европа. Нацията, отдавна възприемана като неудобен партньор, въпреки това е допринесла по конструктивен начин за историята на ЕС, макар и да отказва да приеме целия пакет - с откази от единната валута и от Шенгенската зона без граници. Сагата на Brexit предизвика едно принудено преосмисляне сред 27-те. Наистина ли ЕС иска да прегърне една страна, която постоянно натиска спирачката, като периодично агитира да напусне ЕС? Различните държави-членки на ЕС имат различни отговори на този въпрос. Водещият Brexiteer Джейкъб Рийс-Мог, известен в кръговете на Камарата на общините като „уважаемия член от 18-ти век“, пише: „Ако британците са принудени да останат в ЕС през 2019 г., приемайки унижението да участват в парламентарните избори на ЕС, това би могло да им даде „възможност да наложат вето на бюджета /на ЕС/ и да бъдат наистина много трудни участници“. Тази заплаха от смущения подтиква ЕС към необикновени условия към презложеното на Великобритания удължаване на срока. Обединеното кралство, посочва се на срещата на високо равнище на Европейския съвет от 10 април, трябва да поеме ангажимент да „улесни постигането на задачите на Съюза и да се въздържа от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза.“ Ще бъде направен преглед на поведението на Обединеното кралство през юни. Такива предупреждения изглеждат необходими в светлината на потенциалната смяна на Мей от твърд Brexiteer като Борис Джонсън. Някои от бележките на ЕС се отнасят персонално към т.н. „Борисови ключалки“, въпреки че мнозина се съмняват, че те имат правна тежест. Един възможен извод от Brexit Agonistes: Изкривяванията в Обединеното кралство са повлияли директно върху приоритетите на други евроскептични партии. В целия континент популистките лидери, които от години се застъпваха за напускане на ЕС - National Rally на Марин Льо Пен, Lega на Матео Салвини, Sweden Democrats на Джими Акесон - приглушиха Exit във вокалния си репертоар. От друга страна, докато мейнстрийм партии предупреждават срещу популистката вълна на предстоящите европейски парламентарни избори, Brexit е само един фронт в битката за душата на Европа. От края на Втората световна война британците избягват екзистенциалния въпрос за това кои и какви са те, като се възприемат по различен начин като островна държава, глобална търговска сила, европейски партньор и най-големият съюзник на Америка. Те вече не могат да седят на тези три различни стола. Борис Джонсън наскоро призова Мей да каже като Моисей на ЕС: „Пусни народа ми да си тръгне.” Може би това е пътят напред за една нация в търсене на истинската й идентичност. Магията на изолация в средата на Северно море, до голяма степен пренебрегвана от Европа и Америка и все по-далече от идеята за Британската общност, би могла да върне идентичността на Великобритания в съответствие с нейната география. И може би тогава чак визията на дьо Гол ще се сбъдне, след като Великобритания пак кандидатства за членство в ЕС през 2040 г. и в крайна сметка тя би могла да се окаже най-конструктивната страна-членка между всички останали. https://www.eurasiareview.com/12042019-brexit-agonistes-analysis/

Коментари на български зевзеци какво е имало на таблета: Какво имаше на таблета на Ангела Меркел: Путин, гол до кръста язди кон, а след него бурлаците влачат "Адмирал Кукузел" на ремонт..... Снимка на Орбан на нудистки плаж. Лелките се смеят на собствените си снимки. Еднакви на цвят, но на Меркел модела е в стил "ранен Мао"... https://www.dnevnik.bg/photos/snimka_na_denia/2019/04/11/3417819_snimka_na_denia_kakvo_imashe_na_tableta_na_angela/?pic=2#comments-wrapper

Имам предвид /разчитам в думите на Тръмп/ следната възможност - пренавиването като задължително условие Великобритания да участва в Евроизборите с голяма доза вероятност може да предизвика политическа криза, предсрочни избори и нов референдум, като и в двата случая няма никакви гаранции /напротив! индикациите са други/, че тези избори и референдум могат да подпечатат един много твърд Брекзит без сделка за Великобритания, а това вече е хазарт.

Да, тази среща на ЕС през юни е нещо като чек пойнт как вървят нещата и главно да се отметне участието на Великобритания в Евроизборите. По това време също ще се преброят силите в Европарламента и ще е относително ясно какви коалиции могат да се правят. По повод на новото отлагане и по-специално задължението на Великобритания да участва в Евроизборите като условие да получи Брекзит със сделка /заплахата, че ще има Брекзит без сделка на 1 юни, ако не участва/ Доналд Тръмп е туитнал в неговия си стил: “Too bad that the European Union is being so tough on the United Kingdom and Brexit,” Mr Trump tweeted late on Wednesday. “Sometimes in life you have to let people breathe before it all comes back to bite you!” https://www.independent.co.uk/news/world/americas/us-politics/trump-brexit-twitter-eu-article-50-extension-delay-trade-a8864536.html Който както иска да си го тълкува, но като имаме предвид кой подкрепя Тръмп във Великобритания и откъде и кога стартира кампанията за Брекзит, кои фирми зад океана помагаха на брекзитерите в кампанията им, според мен "преди да се обърнат и да те ухапят" не звучи много безобидно.

+++ Това просто прозира от всичките му /на Корбин/ политически машинации, той се измята като фурнаджийска лопата - един път в Манифеста тръби, че иска Брекзит, втори път е за референдум, трети път не изключва и отмяна на член 50 - за какво ратува всъщност Корбин? При торите поне нещата са ясни - те искат Брекзит и го искат колкото е възможно по-твърд. Ето защо си мисля, че вкарвайки Великобритания в сценарий Европейски избори, ЕС /Туск и Юнкер/ й правят мечешка услуга, а правят такава и на ЕС. Че е заложен капан в новото удължаване нямам съмнение, ето защо: "Лидерите настояха, че Великобритания ще трябва да проведе избори за Европейския парламент на 23 май, ако страната все още е в ЕС. Ако изборите не се проведат във Великобритания, лидерите на ЕС определиха дата 1 юни за излизане без сделка на Великобритания. Г-жа Мей се надява да получи споразумение от Парламента дотогава и многократно е заявявала, че иска да избегне участието си в изборите за ЕС. Но тя се е ангажирала да ги проведе, ако не е постигната споразумение за сделка до датата за изборите." https://www.wsj.com/articles/eu-prepares-to-push-brexit-into-next-year-11554900794?mod=searchresults&page=1&pos=15 И сега какво излиза от тази малка незабележима много клаузичка, която Туск и Юнкер, пробутват на торите: не участвате в нашите избори - аут без сделка. Така отварят вратите на лейбъристите да прекрачат 23 май, която дата предвид и великденските празници, става призрак за постигане на споразумение. След това им дават цели 5 месеца за клатене на стабилността отвътре, даже Туск им подсказва, че могат да задействат артикъл 50 като го отменят. Да но Туск и Юнкер /а скоро след тях и Меркел и цялата стара гвардия на стария евроатлантически либерален естаблишмън на Обама/ си отиват на 31 октомври, не се знае каква ще е новата конфигурация в Европарламента, накъде ще задуха след това вятъра, а през тези пет месеца Великобритания ще бъде изложена на яростни борби между популисти тори /водени от някой като Бо Джо/, които при това ще имат представителство в редиците на Евроскептиците в Европарламента, защото те са позиционирани там и популисти левичари като Корбин, които проявяват безхаберна безпринципност. ЕС давайки данайски дар на Корбин и твърдите брекзитери с по-дълго удължение, обещавайки им даже още по-дълго /Туск/ всъщност излага целия европроект на ефекта на доминото, защото ставащото във Великобритания може да предизвика верижна реакция в Италия, Испания, Германия, Франция, колкото и невероятно сега да изглежда това. Дано не съм прав.

Доколкото виждам в линка към Политико Politico: Определиха нов краен срок за Брекзит единствено Макрон е подкрепил искането на ТМ за удължаване до 30 юни и този негов ход, според мен, беше най-рационалния срок, който ЕС можеше да даде на Великобритания, ако наистина желаеше да се постигне организиран Брекзит със сделка. Лейбъристите щяха да бъдат притиснати от късия срок и перспективата Брекзит без сделка, същото важи и за торите, което щеше да принуди двете непримирими ядра със скърцане на зъби да намерят консенсус. Сега това вече не е така. Днес слушах едно интервю по Скай Нюз с трима евродепутати от различни държави и това, което ме учуди най-много бе, че на финала на въпроса какво мислят, че ще се случи след 31 октомври 2019 с Великобритания, и тримата отговориха, че тя ще остане в ЕС, без особено да се замислят. Това е трогателно като желание, но не е в сферата на реалполитик, а точно това е посланието, което ЕС излъчва сега. И е донякъде безотговорно както към Великобритания, така и към следващото лидерство на ЕС. Смятам го донякъде за авантюра, защото окуражава левите и десни популисти във Великобритания в политиката да играят хазартно, тоест да се впуснат в предсрочни избори и нов референдум поставящ въпроса за излизането, което още повече ще поляризира политическия пейзаж. Ако искат да елиминират Брекзит, британските политици имаха средството 3 години в ръцете си, и това е много лесно - задействане едностранно на член 50 за прекратяване. Но те не го направиха, няма да го направят и сега, а използват ситуацията за политическа борба, изостряща поляризирането и изтласкваща към върха на партиите екстремни популисти, истинска игра с огъня. Между другото, по всички социологически анкети, Борис Джонсън демонстрира най-голям рейтинг в партията на торите като следващ неин лидер, което лично мен ме тревожи.

Теоретично чрез едностранна отмяна на чл.50 от Британския парламент или нов референдум е възможно, но на практика, според мен, няма да се случи. Най-вероятният сценарий по мое мнение е чрез обвързващи вотове в парламента да бъде одобрен вариант за нова сделка с включена клауза за митнически съюз и/или референдум, в който обаче въпросът да бъде "одобрявате ли така предложената сделка или не", а не "одобрявате ли оставането на Великобритания в ЕС или не"; ТМ ще направи всичко възможно това да стане преди 22 май, за да не участва Великобритания в Евроизборите, лейбъристите вероятно ще се опитат да забавят нещата до изборите /чрез прокарване на точка за референдум/, но така или иначе Брекзит по мое мнение ще има, дори да се наложи ново удължение след 31 октомври, когато между другото е не само Хелоуин, но избори за нов председател на Европейската комисия /сега Юнкер/ и нов председател на Европейския съвет /сега Туск/.

И като я намерих, търся "трол": В жаргонната терминология на Интернет, тролът е човек, който публикува противоречиви, провокиращи или извън темата съобщения във Фейсбук, в онлайн дискусионни форуми, стаи за разговори (chat rooms), блогове, коментари към вестникарски статии и др.п., с основна цел да предизвика емоционален отговор от другите потребители, да ги провокира или тормози, или просто да попречи на нормалния тон на водения разговор. https://bg.wikipedia.org/wiki/Интернет_трол В този форум нямаше ли правила да нямаме помежду си лични нападки, а да дискутираме по темата? Не мислиш ли, че грубо ги нарушаваш?

Калуга Average Monthly Net Salary 369.29 € Нижни Новгород Average Monthly Net Salary 417.07 € https://www.numbeo.com/cost-of-living/in/Nizhny-Novgorod-Russia?displayCurrency=EUR София Average Monthly Net Salary 676.67 € https://www.numbeo.com/cost-of-living/in/Sofia Основното според мен е по-големият пазар, но както се вижда и разликата в заплатите е от порядъка на 50 процента в полза на Русия /по-ниски заплати по-атрактивна работна ръка за инвеститор/. Но не виждам наистина никаква причина като говорим за каквото и да е, да намесваме и винаги Русия, това е някаква тежка форма на обсесия, граничеща с наркомания или алкохолно пристрастяване

Въпреки че демонстрира огромна амбиция за власт, Корбин, според мен е един от слабите лидери на лейбъристите, скоро имаше скандал с напуснали парламентарната му група лейбъристки депутати, обвинявайки го за предаване интересите на работниците и антисемитизъм. Освен това, ако сега се проведат предсрочни избори, най-вероятно да се повтори същата конфигурация в парламента и съответно същото или коалиционно правителство между консерватори и либерал-демократи: https://www.markpack.org.uk/155623/voting-intention-opinion-poll-scorecard/ https://britainelects.com/polling/westminster/ Според мен, това равновесие може да се промени единствено, ако се проведе втори референдум за Брекзит и той бъде спечелен от привържениците на оставащите; ето защо Корбин и партията му така пламенно настояват за референдум, правейки си /криви, според мен/ сметки, че ще оглавят кампанията за оставане и върху нейната вълна ще спечелят изборите след това. Изглежда и това е основната пречка при преговорите за махане на т.н. "червени линии", а не митническия съюз, защото Корбин и компания упорито се опитват да принудят консерваторите да приемат тяхната точка за референдум. Което е пълно политическо лицемерие, според мен, защото в Манифеста им по повод на Брекзит лейбъристите ясно са декларирали позицията си за напускане и спиране движението на хора от ЕС, които заемали британските работни места. ТМ е неудобна фигура за всички и вероятно ще си подаде оставката сама скоро, но кой ще я замести, след като Бо Джо се спряга за основен кандидат?!!

В поста ти няма идея, защото не е вярно, че моделите са "народни каручки" Но явно не си чел горния ми пост, вторият модел е на Шкода и се продава много добре, първият е на Сеат и е определен като "един от стълбовете" на продукцията в сайта на фирмата; и Фолксваген не ги спира от производство, а разширява производството си, като ги измества от фабриките в Чехия в Източна Европа.

Фолксваген отдавна си произвеждат и продават "каручките" в Русия: Volkswagen Group Rus brings together the work of the seven brands of the Volkswagen Group that are available on the Russian market — Volkswagen, Audi, ŠKODA, Bentley, Lamborghini, Ducati and Volkswagen Commercial Vehicles. In 2018, the company’s sales in Russia reached 211,800 vehicles. 200,000 vehicles were produced at the company’s manufacturing sites in 2018: 143,500 cars — at the Volkswagen Group Rus plant in Kaluga, and 56,500 vehicles — at the production site in Nizhny Novgorod. The market share of Volkswagen Group Rus reached 11.8% in 2018. https://vwgroup.ru/en/company/

Лаконично и точно написана статия в Уолстрийт Джърнъл от вчера, 9 април 2019, която според мен фиксира обективно състоянието с Брекзита на Великобритания към днешна дата. Единствената интрига по мое мнение е дали ще има голямо удължаване и колко голямо ще бъде. Донякъде това е застрахователна полица за ЕС, че е направил всичко възможно да избегне Брекзит без сделка, от друга страна е Троянски кон за Консервативната партия, защото би могло да разпали партизанските амбиции на лейбъристите и заклетите твърдолинейни брекзитери за референдум, предсрочни избори и т.н. партийни борби за власт и да вкара страната в хаос. Великобритания иска още една отсрочка на брекзит, ЕС желае гаранции Лорън Уорнър, Уолстрийт Джърнъл, 9 април 2019 Лидерите на Европейския съюз се готвят да дадат на британския премиер Тереза Мей повече време на среща на върха в сряда, за да спечели подкрепата на Парламента за споразумение за напускане на блока. Г-жа Мей е поискала второ удължение за Brexit до 30 юни. Ако ЕС не предостави удължаване, Обединеното кралство може да напусне блока без сделка веднага след петък, което ще увеличи перспективата за значителни икономически щети за Великобритания и някои държави-членки на ЕС. Обединеното Кралство. първоначално трябваше да напусне на 29 март. Г-жа Мей, чиято сделка за Brexit бе отхвърлена три пъти от британските законодатели, отмени редовно заседание на кабинета във вторник, за да се срещне с германския канцлер Ангела Меркел в Берлин и френския президент Емануел Макрон в Париж. Г-жа Мей информира лидерите за разговорите си с основната опозиционна Партия на труда, към която г-жа Мей се обърна миналата седмица, след като не успя да спечели подкрепата от групата на нейната Консервативна партия. "Лидерите се съгласиха, че е важно да се гарантира организираното оттегляне на Великобритания от Европейския съюз", се казва в изявление на г-жа Мей след срещата й в Берлин. Сделката на г-жа Мей е насочена към организирано излизане на Великобритания от блока. Тя трабва да е съпътствана от правнообвързващо споразумение за въпроси, свързани с развода, като например финансовите задължения на Обединеното кралство към ЕС и преходен период, в който икономическите отношения ще останат същите поне до края на 2020 г. Тя трябва да е придружена и от политическа декларация за очертаване на бъдещите връзки, които не са правно обвързващи. Въпреки че са готови да предоставят удължаване, лидерите на ЕС не са уточнили за колко време. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви във вторник вечерта в писмо до други лидери, че смята, че удължаването на поне една година остава добър вариант. Въз основа на неотдавнашния опит "както и на дълбоките разделения в Камарата на общините", каза той, има "малка вероятност да се смята, че процесът на ратификация може да бъде завършен до края на юни." Всяка една сделка, каза г-н Туск, ще бъде придружена от условия, за да се избегне блокирането на ключови инициативи на ЕС, докато чака Великобритания да напусне, и да се изясни, че настоящото споразумение за оттегляне не е отворено за предоговаряне. Според неговото предложение, ако Великобритания и ЕС приключат ратификацията на споразумението за Brexit, Великобритания може да напусне преди крайния срок. Председателят на Европейския съвет признава аргумента, че по-краткото удължаване ще продължи да оказва натиск върху британците за вземане на решение. "Както знаете, с Brexit няма лесни решения. И двата гореспоменати варианти имат своите предимства и недостатъци, ”каза той. Главният преговарящ на ЕС Мишел Барние заяви, че европейската страна е фокусирана върху това, Великобритания да напусне блока по един организиран начин. "Опитваме се да дадем на Обединеното кралство тази последна възможност, ако то желае, да постигнем нормално оттегляне", каза той след среща на европейските министри по въпросите за Брекзит в Люксембург. "Казваме, че може да е необходимо повече време или по-малко време, в зависимост от вида натиск, който се опитвате да упражнявате, ето за какво става дума." Междувременно продължават разговорите между Консервативната партия на г-жа Мей и основната опозиционна Лейбъристка партия на Великобритания за намирането на начин да се одобри сделка с Brexit. Кабинетът на г-жа Мей заяви, че преговорите са били „продуктивни и широкообхватни“ и двете страни заявиха, че ще се срещнат отново в четвъртък след срещата на високо равнище в Брюксел. Разговорите обаче изглеждат тежки, тъй като лейбъристите докладват, че няма напредък по двате им основни предложения: Великобритания да остане в митническия съюз на ЕС след Brexit - стъпка, която би ограничила възможностите на Великобритания да сключва свои търговски сделки - и да се проведе нов референдум, за да се потвърди обществената подкрепа за всяка сделка. Лейбъристите също така искат гаранция, че всякакви промени, за които те са се договорили да осигурят сделката, няма да бъдат отменени от бъдещ премиер-консерватор. Г-жа Мей каза, че ще се оттегли, след като сделката й бъде приключена. Европейските дипломати подчертаха след срещата във вторник, че тази седмица не очакват криза. Запитан дали очаква Обединеното кралство да напусне в петък без сделка, министърът на външните работи на Люксембург Жан Аселборн каза "със сигурност не". Лидерите на ЕС искат да избегнат поемането върху тях на каквато и да е вина, ако се окаже, че Великобритания катастрофира при излизането й от блока. Дискусиите се съсредоточават върху това какви условия да се прикрепят към удължението. Барние каза, че ЕС би искал да види пътна карта на следващите стъпки от британската страна. Той каза, че план, който посочва, че Великобритания иска да бъде част от митническия съюз на ЕС, ще бъде добър пример за приемлива пътна карта. Френският министър по европейските въпроси Амели дьо Монтшалин каза, че удължаванео повдига въпроси относно това каква роля ще иска да играе Великобритания в процеса на вземане на решения в следващия период. Съгласно правото на ЕС, Великобритания ще запази всичките си права и задължения, докато е член на блока. На практика обаче, британските дипломати вече седят на задната скамейка в някои важни европейски дебати след референдума през 2016 г., тъй като не искат да се намесват в дискусиите, засягащи бъдещето на блока. Обединеното кралство е направило необходимото, за да гарантира, че може да изпълни едно от очакваните изисквания на ЕС: ако все още е в блока, да проведе избори за Европейски парламент на 23 май. Г-жа Мей обаче ясно посочи, че силно желае да избегне провеждането на такива избори и те няма да се състоят във Великобритания, ако Великобритания е напуснала дотогава. https://www.wsj.com/articles/u-k-wants-another-brexit-extension-eu-wants-assurances-11554814799?mod=cx_picks&cx_navSource=cx_picks&cx_tag=contextual&cx_artPos=4#cxrecs_s

Много добър дълъг разказ, прочетох го, за което благодаря. Моето мнение за Ван Гог се различава от концепцията на автора, споменавам го само мимоходом, защото разказът си е завършено художествено произведение, а не изследване на изкуствовед. Онзи момент, когато откупува първите му картини, първото пътешествие във времето, и се връща обратно в бъдещето, където художник Ван Гог само се споменава бегло в енциклопедиите, а на негово място гърми със слава името на Паризо от същия период /такъв реално няма, авторът си го е измислил/, според мен, е фикция на автора. Ван Гог е уникално нещастен и ощетен от случайността художник, той е изключение сред цялата група от импресионисти и постимпресионисти, всеки от които е имал малко или повече публичен успех и слава по време на живота си. Но като талант и способности няма нищо, абсолютно нищо случайно, което след смъртта му да е извадило името му от неизвестност и да го е превърнало в звездата на импресионизма и постимпресионизма. Този холандец, дори да беше живял по времето на големите майстори на холандската живопис, дори да беше рисувал в някакъв друг за епохата му стил, щеше постепенно да си извоюва същото място в ценностната скала на изобразителното изкуство, каквото има и днес, защото е гениален като способност. Велик рисувач, правил съм си експерименти да наложа негова скица за портрет върху завършен портрет с маслени бои, съвпадението е 100 процента, това е нечовешко, защото двете работи са рисувани по различно време и на различен формат с различни медии - окото му е било по-точно от компютър, изумителен талант, който просто не е имал късмет във времето и живота си, но, според мен, нямаше шанс да не бъде открит и забелязан от ценителите. Впрочем, някои от неговите съвременници художници са разбирали какъв чудовищно голям талант притежава този странен човек, Гоген, например, който му е бил близък приятел и много по-успешен като художник, се е отнасял с огромен респект към таланта му, усещал го е.

Изглежда никой не иска сагата да продължава по-дълго от 30 юни, нито излизане без сделка. Ако формално участват в Европейските избори, партиите във Великобритания ще си направят един тест за следващите общи /или предсрочни/ избори, така че всеки от лидерите ще има приблизителна представа какво може да очаква на тях. Доколкото виждам, преговарящите тори и лейбъристи искат да изчакат решението на ЕС, след което ми се струва, че много бързо могат да прокарат вече договореното си споразумение за сделката, в което, според мен ще има нещо подобно на оставане в митническия съюз, това им подсказват като най-рационално и бързо решение и от ЕС. Дори и да им дадат "гъвкаво" по-дълго отлагане, то ще е с възможност за предсрочно прекратяване, когато Британския парламент е готов с политическата си декларация, а моето мнение е, че Великобритания ще използва предсрочно правото си да напусне по-рано от крайния срок. Сега като гледам в ретроспективен план, цялата драма в крайна сметка може да се окаже доста ползотворна за Великобритания, защото тя успя /ако не се препъне/ да измъкне всичко възможно от това дълго люшкане в неизвестност - поевтини си планирано валутата, получи максимум от ЕС, ако остане в митническия съюз, заедно с максимална свобода да си договаря по-изгодни външнотърговски отношения. Големият минус е поляризирането на десни националисти, каквито се групираха в партията на торите и леви популисти, каквито се очертаха лейбъристите, но в моменти на големи икономически кризи това е моделът, така е било и през 30-те години в Европа.

В конкретния случай ТМ е поискала удължаване до 30 юни 2019, но както го разбирам, новият закон я задължава /и всеки друг министър-председател/ да иска удължаване по чл.50, докато не бъде постигнат Брекзит със сделка. Което сега я поставя в малко неловка позиция, защото тя си е уредила заминаването и срещите, без този закон, който вече й връзва ръцете да залага хазартно Брекзит без сделка, в случай, че не успее да я постигне, всеки министър-председател трябва да иска удължаване до постигане на сделка: "Този акт поставя правно изискване към министър-председателя Тереза Мей да поиска удължаване на член 50, за да се предотврати Brexit без сделка. Лордовете връчиха на Европейския съюз (Оттегляне № 5) законопроект, който беше одобрен на трето четене след само десет минути на разискване. И въпреки че депутатите тори гласуваха срещу този проекто-закон на Лордовете, когато той се върна към Камарата на общините, законопроектът стана закон. Одобреният акт бе представен да получи Кралско съгласие от представителя на Кралицата, което председателят Джон Бъркоу потвърди, че е бил издадено малко след 23 часа. Сега ще бъде внесено предложение до лънчтайм /днес/, за удължаването. Тереза Мей е поискала удължение до 30 юни в нейното предложение - което тя е планирала, но депутатите могат да променят това." https://www.mirror.co.uk/news/politics/brexit-5-fast-facts-you-14266914 Доколкото схващам от текста, не министър-председателят /правителството/ вече, а депутатите определят срока на исканото продължение; реално ТМ като министър-председател е блокирана да приведе в действие Брекзит без сделка, защото парламентът е длъжен да я упълномощи за такова продължение, при което ще бъде постигната сделка. ТМ сега е в неловкото положение да иска нещо от Макрон и Меркел без да има нищо в замяна, освен този закон, който при това е бил утвърден, малко преди тя да тръгне на посещението си при тях изненадващо и в последния момент. То затова имаше и такова медийно затишие. Меркел все пак й слага едно рамо, като се е изказала, че обмисля удължаване на предпазната клауза в споразумението на ТМ за Северна Ирландия до 5 години, но това, според мен е чиста куртоазия, защото Макрон въобще не е толкова приятелски настроен и говори, че продължение ще се даде само при ясен план за излизане със сделка, а по-ясен план от дълго удължение, подкрепено сега и от новия закон, не се очертава, освен ако довечера не се случи някакво чудо, нещо като изваждане на бял заек от ръкава на правителството или парламента. Така че - сори Брекзитери. At Walletinvestor.com we predict future values with technical analysis for wide selection of Forex currency pairs like GBP/USD. If you are looking for Forex pairs with good return, GBPUSD can be a profitable investment option. GBP/USD rate equal to 1.308 at 2019-04-09 (today's range: 1.306 - 1.312). Based on our forecasts, a long-term increase is expected, the Forex rate prognosis for 2024-04-06 is 1.430. With a 5-year investment, the revenue is expected to be around +9.31%. Your current $100 investment may be up to $109.31 in 2024. https://walletinvestor.com/forex-forecast/gbp-usd-prediction Конкретно за какво става въпрос - падане с 40 цента за 5 години, които при задължения в британски лири от около 8 трлн. паунда означават 3.2 трлн. щатски долара по-малко задължения, ако си преминал на доларова позиция, а после вдигане с 13 цента пак за 5 години, което пък при вземанията, дължими на Великобритания, които пак са около 8 трлн. лири означава около 1 трлн. щатски долара изплатени повече, ако си на позиция лира. Как да не въртиш политическото казино при такива суми, докато е възможно?!! При това ако ти си крупието и знаеш кога и къде ще спре да се върти рулетката.

Този нов закон де факто изключва Брекзит без сделка като възможна опция - явно финансовите анализатори са знаели за него, защото курса на лирата спрямо долара се запази сравнително висок и перспектива да расте.

Снощи камарата на Лордовете са изиграли блестящ византийски ход - след 10-минутен дебат, са прокарали закон, задължаващ правителството да иска удължение при всички обстоятелства, ако няма постигната сделка, депутатите в Камарата на Общините са одобрили законопроекта на Лордовете, а Кралицата го е парафирала с подпис и сега това е закон. Така че единствено възможната опция за ТМ сега е, в случай че не постигне споразумение с лейбъристите и не успее да си осигури късо продължение преди започване работа на Европарламента, да приеме предлаганото и от ЕС дълго продължение, което вкарва Великобритания в Европарламента. Ситуацията за брекзитерите е шах преди мат: те нямат почти никакво поле за отстъпление и са пред реалната перспектива да влязат в капана на Брекзит без край или въобще без Брекзит, защото едногодишното удължение може да означава нов референдум, нови избори или задействане едностранно на член 50, отменящ Брекзит и т.н. Естествено, торите брекзитери са бесни от този развой, но това е ситуацията за тях. Сега, в случай че Корбин и ТМ не постигнат общ план за излизане със сделка /натам вървят нещата/ единственият ход на ТМ да постигне нещо е да инициира парламента да гласува с обвързващи вотове довечера с надеждата, че един от тях ще роди така необходимото й споразумение. Което донякъде ще измие ръцете от отговорност на лидерите - в случая ТМ и Корбин - от обвързване със споразумение и ще я прехвърли върху депутатите от техните партии. Ако обаче депутатите пак извъртят номера с никакво споразумение, ТМ отива с празни ръце при Меркел и Макрон утре и няма никакъв друг избор, освен да приеме дългото удължаване, а с това участие в Евроизбори и напълно мъгляви перспективи дали изобщо ще има Брекзит. Това е така, защото има закон, приет от двете камари и парафиран от Кралицата, който я задължава да приеме такова удължаване. https://www.mirror.co.uk/news/politics/brexit-5-fast-facts-you-14266914

Сериозен, може би - изгледах първи сезон. Сериозен в смисъл, че стряскащ колко далече са отишли нещата в т.н. "крони бизнес", където правилата се нарушават от всички - и от държавата, и от бизнеса, и на практика няма никакви ясни правила, те са за малките хорица, но не важат за политици, държавни служители и едрия бизнес. Всъщност двамата главни герои - прокурорът Чък Родес и Боби Акселрод - са обсебени от "играта" си социопати, готови да минат през трупове без никакво колебание, поне дотук. Нещо като Том и Джери с разменящи се роли, за тях няма нищо по-важно от победата/печалбата в живота. В същото време и двамата са на върха на две хранителни вериги, непримиримо воюващи една срещу друга - едната е на свободните индивидуалисти, нещо като героите на Дивия Запад /Боби Акселрод/; от другия лагер са "почтените американци", блюстители на закона и морала, които го мразят заради огромното и бързо забогатяване /Чък Родес/, но всъщност са архи-лицемери, защото не се гнусят да правят същите аморални неща в личния си живот, но прикривайки ги, за разлика от свръхбогатите. "Два свята, единият е излишен", нещо такова, но според мен и двата.

Имаше някакаво затишие в медиите, вероятно поради липса на информация, кога точно ще бъде гласувано новото предложение за сделка в британския парламент. Най-сетне изскочи нещо конкретно - утре, според този източник, при това при доста неясни и противоречиви обстоятелства /Корбин твърди, че ТМ не е махнала прословутите си "червени линии" и пак си изрежда условията/: Mrs May had hoped to put a deal to the Commons tomorrow night. https://www.standard.co.uk/news/politics/brexit-news-latest-conservatives-prepare-to-fight-european-elections-as-may-calls-eu-leaders-a4112466.html Of the cross-party talks, Labour leader Jeremy Corbyn has expressed frustration that the Prime Minister "has not yet moved off her red lines so we can reach a compromise.” He said: "The key issues that we must see real movement on to secure an agreement are a customs union with the EU, alignment with the single market and full dynamic alignment of workers' rights, environmental protections and consumer standards."

"Релативното пространство в живописа на Атанас Пацев" от Алесиян Пацев. Алесиян е син на художника Атанас Пацев, рядка книга, трудна за намиране по книжарници, даде ми я да я чета един общ познат. По стечение на обстоятелства родителите ми бяха приятели с Атанас Пацев, ходил съм на негови изложби и имах обща представа за творчеството му, но след като прочетох монографията на сина му /книгата е албумна, голям формат с десетки цветни репродукции/ разбрах как е мислел чрез образност и какво е искал да изрази. Алесиян е ползвал дневници на баща си и с един много добър стил и израз на писане разкрива стъпка по стъпка неговата художествена идея за релативно пространство без център на гравитация, изключително полезна книга за хора, които се интересуват от изобразително изкуство и синтезът му с философията. https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1688050&title=Релативното пространство в живописа на Атанас Пацев Ако случайно Алесиян чете в този форум, бих го посъветвал да направи електронен вариант на книгата си, да направи един сайт, не е скъпо удоволствие, и да качи на него книгата си в електронния й вариант, така и така работата е свършена с текста и репродукциите, а има и текст на английски, така много повече хора ще се запознаят с творчеството на Атанас Пацев, а ще може и да продава книгата от сайта.

Примерът е забележително неудачен като за хора-чайници. Нали за тези 1000 чайника с газови котлони са нужни и 1000 газови котлона, заедно с газ, за да правят чай. А за електрическите чайници и не са нужни газови котлони, защото правят чай с електричество. После техническата революция, която произвежда електрически чайници, ще може да произвежда и електрически печки, и електрически хладилници, и електрически...каквото се сетиш електрическо, което "чайниците", които пият чай ще си купуват и ще произвеждат, и то все със добавена стойност. Те пак ще си пият чай, но БВП, който са произвели ще е по-голям от този, който преди са произвеждали, от който и заплатите им ще са по-големи и ще им позволяват да си купуват повече неща. Да ти имам логиката, по нея трябваше да си седим в пещерата и да рисуваме с глина по стените още.

Гравитира по-малкото тяло към по-голямото - Русия БВП - 1577 млрд. $ за 2017; ЕС - БВП 17 277 млрд.$ за 2017 https://tradingeconomics.com/european-union/gdp Как да стане 11 пъти по-голямо икономически тяло да гравитира към 11 пъти по-малко икономическо тяло, колега; хайде по-сериозни да бъдем, не става вече с танкове