Б. Киров

Преди 7-8 години мои близки заминаха за Нова Зеландия, и двамата имаха дипломи от български университети - на този, който беше завършил компютърни науки и програмиране в НБУ не му признаха нищо, трябвало е да започва от първи курс отначало; на другия, който беше завършил филология в СУ му признаха частично някои от изпитите.

В България има няколко тежки изкривявания в областта на висшето образование, които ни пречат като държава да извлечем максималните ползи от добрата масовост на завършващите университети. Както споменах, по брой университети и брой на завършващи висше образование, България стои добре дори в рамките на ЕС: Би трябвало, при тези цифри, големия брой работещи хора с висше образование да допринасят много за ефективността, растежа на БВП в регионален и в национален мащаб, поне съпоставимо с други европейски страни, но на практика има някои фактори, които обезсилват ефекта от големия брой. Първо - университетите са фининасирани с много по-малка част от БВП, отколкото това е средно за ЕС, а и за света - не става дума за абсолютни суми, а за проценти от БВП. Червената линия отбелязва ръста на процент от БВП за висше образование в България, по този показател сме предпоследни пред Румъния, тук изключвам Люксембург, защото при тях малкия процент е компенсиран от огромен за броя на населението им БВП. Нещата по този показател изглеждат още по-контрастни в тази графика: Ако в нея включим и африканските държави, България ще си остане на най-долната позиция - около половин процент от БВПе склонно да отделя българското правителство за висше образование за период 1998-2015, по-малко от Сърбия, Турция, Етиопия в пъти. Това е много тъжно и жалко и говори за пълна слепота и политическа тъпотия. Второ: в резултат на малкото средства и някои други фактори, за които ще стане дума по-натам, българското университетско образование е с ниско качество и неконкуретно - единственият български университет влязъл в световните класации сред първите 1000 е СУ Климент Охридски, докато дори съседите ни имат по няколко такива и то на по-високи позиции. Това е пряко свързано с признаването на българските дипломи в чужбина - щом не си в класациите, ако си завършил студент в непризнато българско учебно заведение, а те на практика всички са такива, ще ти трябва да се явяваш на допълнителни изпити и да учиш платено всичко отначало. Трето: в резултат на непризнатите български университети, голям процент български млади хора предпочитат да завършват в чужбина, официално процентът е около 8-9, но реално е над 10. Като резултат от това, почти всички тези хора, а те са каймака на нацията, остават да работят извън България. по този показател ни бие само Албания, но присмял се щърбел на хърбел, както се казва. Четвърто: Вътре в структурата на специалностите има жестока диспропорция, като процентът на техническите и точните науки е по-малък от хуманитарните и тези насочени към публична администрация и право: 140 процента спрямжо 100 процента в точни и технически науки от учещите в българските университети са записали социални науки, според мен, ориентирани предимно към медиите, политиката и държавните служби - нещо което обяснява раздутата администрация и бюрокрация. Вижда се какво е съотношението в други страни от ЕС. Това не е висше образование, ориентирано към приложни науки, иновации в производството и производство, потокът е обслужващ, а не произвеждащ. Тази графика от Евростат детайлизира това при сравнение с другите страни от ЕС: Number of students graduating from tertiary education in science, mathematics, computing, engineering, manufacturing and construction, 2015 (number per 1 000 inhabitants aged 20-29 years) Пето: Изкривяването на специалностите към хуманитарни и социология за сметка на точни науки не е вина единствено на университетите, каквото се търси от фирмите и обществения сектор, това се произвежда като специалност. Фирмите в България не се стремят към иновативни кадри и конкуренция в качество, те са ориентирани към евтино платени изпълнители: Процент на инвестициите на бизнеса в иновации и изследвания Достъп до фондове за започване на старт/ап венчърс капитал в хил.евро по ППС Достъп до фондове за втора фаза на рисков капитал в хил.евро Ако аз като фирма нямам достъп до рисков капитал за иновации и не се интересувам от такива, за какво ми са скъпо платени специалисти във фирмата, ще си търся нископлатени и нискоквалифицирани работници. Донякъде този феномен се дължи на голямата степен на монополизиране на реалния бизнес в България в сравнение с другите страни от ЕС - малко на брой фирми с големи възможности поглъщат малко на брой специалисти, другите нямат ресурс и интерес от това: Степен на доминиране/монопол в корпоративния бизнес от малко фирми Сътрудничество на компаниите със страни от ЕС и Европа в областта на иновациите След като фирмите нямат ресурс и интерес да инвестират в иновации и научна дейност по гореизброените причини, защо да търсят сътрудничество в тези области с други европейски фирми и кръгът се затваря. Сътрудничество с други фирми, сътрудничество с клиенти, сътрудничество с университети в съответната област и международно сътрудничество Няма външно сътрудничество в областта на иовациите, логично е да няма и вътрешно, тъй като липсва стимул. Общата рамка е от цялостната икономическа философия на българската държава и бизнес - те са се ориентирали към производства с ниска добавена стойност, без идея и амбиция за високи технологии и постижения в иновации, което задава рамка и на иначе широко разгърнатото висше образование: Общи условия за растеж на фирмите/бизнеса - Връзка между откриване на нова фирма и условия за растеж В общи линии, проблемите на висшето образование у нас са функция на проблемите на икономиката и допълнително я правят по-малко конкуретна в сравнение дори с развиващите се страни. Хубаво е да пеем от сърце "питат ли ме дей зората", но този път по който вървим не води далече в областта на новата силна конкуренция през 21-ви век. Използвани източници за графиките: https://ourworldindata.org/tertiary-education https://www.segabg.com/node/16861 https://www.iki.bas.bg/english/CVita/angelov/prognosis2020/007Chapter05.htm https://www.researchgate.net/figure/Infrastructure-and-supports-Broadband-access_fig27_324169838

Съществуват множество научни изследвания за корелацията между висшето образование, качеството на човешкия капитал и икономическия растеж. В тази тема ще представя две такива изследвания: първото е свързано с ролята на университетите за регионалния икономически растеж в националните икономики; второто се опитва да определи ролята на висшето образование за националния икономически растеж, измерено с ръст на БВП 1. THE ECONOMIC IMPACT OF UNIVERSITIES: EVIDENCE FROM ACROSS THE GLOBE Anna Valero John Van Reenen Working Paper 22501 http://www.nber.org/papers/w22501 NATIONAL BUREAU OF ECONOMIC RESEARCH 1050 Massachusetts Avenue Cambridge, MA 02138 August 2016 Ние разработваме нов набор от данни, използвайки изходните материали на ЮНЕСКО за местоположението на близо 15 000 университета в около 1500 региона в 78 страни, някои от които датират от 11-ти век. Ние оценяваме моделите на фиксираните ефекти на поднационално ниво между 1950 и 2010 г. и откриваме, че увеличаването на броя на университетите е положително свързано с бъдещия растеж на БВП на глава от населението (и тази връзка е стабилна и за контролиране на множество наблюдавани, както като ненаблюдавани регионални тенденции). Нашите оценки предполагат, че удвояването на броя на университетите на глава от населението е свързано с 4% по-висок БВП на глава от населението в регионален мащаб. Освен това изглежда, че съществуват положителни ефекти от университетите за географски близки съседни региони. Ние показваме, че връзката между растежа и университетите не е просто продиктувана от преките разходи на университета, неговия персонал и студенти. Част от ефекта на университетите върху растежа се осъществява чрез увеличаване на предлагането на човешки капитал и по-големи иновации. Ние откриваме, че в рамките на страните по-високото историческо присъствие на университетите се свързва с по-силни продемократични нагласи. Силата на нашата статия е изчерпателността на набора от данни по отношение на покритието регионални и времеви периоди. Първо описваме пълната Световна база данни за висшето образование (WHED) във всички страни, с някои ключови световни тенденции и корелации. Световна база данни за висше образование WHED е онлайн база данни, публикувана от Международната асоциация на университетите в сътрудничество с ЮНЕСКО. Като цяло тези резултати показват, че средно удвояването на университетите в даден регион е свързано с 4% до 5% по-висок БВП на човек в регионален мащаб. Великобритания през 2010 г. имаше 171 университета в 10-те региона. Като експеримент добавяме един университети за всеки регион, общо увеличение от 10 университета (6%) на ниво държава. Използване на подобни стъпки, както в нашата хипотетична теза по-горе (но като се вземе предвид действителният брой на университети във всеки регион на Обединеното кралство през 2010 г.), изчисляваме, че общото увеличение на БВП на глава от населението (или БВП, при условие че населението е постоянно) е 0,7% .Прилага се към БВП на Великобритания през 2010 г. (1,614 млрд. паунда разходи според ONS31) и екстраполираме до допълнителни £ 11.3 милиарда годишно растеж. Приблизително сближаването на годишните разходи, свързани с университета, може да се направи въз основа на университета финансови данни: през 2009-2010 г. средните разходи за институция във Великобритания са били около 160 млн. паунда. Умножавайки това от 10-те университета в нашия експеримент, подразбиращите се годишни разходи за допълнителни университети са £ 1,6 млрд., или 0,1% от БВП. Така че в този пример ползите от увеличаването на университетите е пет пъти по-голямо от разходите (0.5% срещу 0.1% разходи). Отбелязваме, че разходите за създаване на университети и методите на университетското финансиране са различни в различните страни така че не можем да обобщим този резултат в други страни, нито да направим изявления за оптималното Общите разходи за 2009/10 г. във Великобритания бяха близо 26 милиарда британски лири в 164 институции, изброени в HESA, което означава около 160 милиона британски лири на институция. Разходите на университета включват разходи за персонал, други оперативни разходи, амортизация, лихви и други финансови разходи. Проверихме дали тази цифра е относително стабилна във времето, като установихме, че до 2013—2014 г. средните разходи са били 180 милиона лири. При този по-висок размер, косвените разходи за нашето разширяване нарастват до 0,11% от БВП. Имайте предвид, че броят на институциите, присъстващи през 2010 г., е 173. По-голямата част от институциите в WHED (156) съответстват на тези, изброени в HESA, но има малък брой несъответствия поради разликите в класификациите на някои институти или колегии между двете обяви. За нашите цели това няма значение, тъй като просто използваме данните от HESA, за да изчислим средните разходи на един типичен университет. Изследването, малка част от което цитирам е много голямо като обем, над 100 страници по 1800 знака, но обобщеният му резултат е в това - регионално удвояването на броя на университетите означава от 4 до 5 процента увеличаване на БВП в съответния регион, като тук основно въздействието е от: качество на човешкия капитал, научни и технологични иновации, пряк икономически ефект от увеличено потребление и не на последно място повишаване на демократизацията и гражданския контрол върху институциите. Базата обаче в конкретния пример е Великобритания. Ако механично прехвърлиме тези валидни за там резултати върху България, ще се появят несъответствия, за които ще пиша по-натам в темата, породени предимно от качеството на университетсткото образование и структурата на икономиката и политическата система. Чисто количествено България изглежда много добре по отношение на брой университети на брой на населението: САЩ – 1 на 100 399 души Великобритания 1 на 235 000 Китай 1 на 627 000 Германия 1 на 176 000 България 1 на 129 000 Турция 1 на 444 000 Гърция 1 на 131 000 Полша 1 на 93 000 Румъния 1 на 184 000 Сингапур 1 на 130 000 По-натам ще се върна в темата към несъответствието между количество/брой на университети и ефект върху икономически растеж във връзка с това, в сравнение с цитирания за Великобритания Второто изследване разглежда в по-широк контекст връзката между висше образование и растеж на национален БВП, за разлика от първото, което екстраполира тази връзка в регионален мащаб вътре в нацията: The relationship between graduates and economic growth across countries AUGUST 2013 Authors: Dawn Holland, Iana Liadze, Cinzia Rienzo and David Wilkinson, National Institute of Economic and Social Research Такива данни наскоро бяха събрани за много от напреднали икономики чрез проекта EUKLEMS. Ние използваме тези данни за 15 страни за периода от 1982 до 2005 година. Основните ни заключения са: - БВП на час заетост се е увеличил от 1982-2005 г. във всички страни. Най-високата средногодишна процентна промяна е във Финландия (2,7%); Япония (2,5%) и Великобритания (2,4%). Тези страни са имали най-ниско ниво на БВП на час за заетост през 1982 г., докато през разглеждания период Нидерландия и САЩ са имали най-висок БВП на час за заетост. - Делът на заетостта с висше образование също се е увеличил от 1982-2005 г. във всички страни. Най-високата средногодишна промяна е в Австралия (5,0%), следвана от Обединеното кралство (4,9%). И двете страни имат относително нисък дял на заетост с висше образование през 1982 г. на 6,0%, в сравнение с 22,1% в САЩ и 18,7% във Финландия. Голямото увеличение затвори разликата, но САЩ и Финландия все още имат по-високи дялове на заетост с висше образование, отколкото Австралия и Великобритания през 2005 г. - Анализът на цифрите за растежа показа, че натрупването на умения на завършилите служители допринася за приблизително 20% от растежа на БВП в Обединеното кралство от 1982-2005 г. Този подход ограничава оценката на въздействието върху повишаването на производителността, пряко натрупано на завършилите, и пропуска всички външни фактори за ВО, което може да повиши производителността на останалата част от икономиката. Иконометричният анализ разглежда тези въпроси. - Нашият иконометричен анализ показва, че 1% увеличение на дела на работната сила с висше образование повишава нивото на дългосрочната производителност с 0,2-0,5%. Тъй като британският дял на работната сила с университетско образование се е увеличил с 57% между 1994 г. и 2005 г., нашите оценки показват, че това ще увеличи дългосрочната производителност на Обединеното кралство с 11-28%. Това означава, че най-малко една трета от 34-процентното увеличение на производителността на труда между 1994 и 2005 г. може да се дължи на натрупването на умения на завършилите работна сила. Множество страни, обхванати от това проучване, съдържат 90% от 100-те най-добри университета в света. Това предполага, че възвръщаемостта на ВО в тази подгрупа страни може да бъде по-висока средно, отколкото в много други страни. Barrell et al (2010) установиха силна корелация между броя на тези институти на милион от населението и производителността. Графика 1 показва броя на елитните университети във всяка страна в нашата извадка на милион от населението. САЩ, най-голямата страна в извадката, имат 47. Ние използваме версията на Times Higher Education Supplement за световните университетски класации за 2012-2013 г., която използва комбинация от изследвания, цитати и преподаване, за да класира най-добрите 100 университета в света. www.timeshighereducation.co.uk/world-university-rankings След Съединените щати, Великобритания е най-предпочитаната дестинация за чуждестранни студенти. През учебната 2010/2011 година близо 300 000 чуждестранни студенти извън ЕС, главно от Китай и Индия, бяха готови да платят по-високи международни ставки за обучение за обучение в Обединеното кралство. В допълнение, 130 000 студенти извън ЕС, които не са от Великобритания, са записани на пълен или задочно обучение на висше учебно заведение във Великобритания. Общо международните студенти съставляват около 17% от студентското население. Неотдавнашният доклад на Комисията за растеж на LSE, „Инвестиране за благоденствие“, подчертава значението на поддържането на финансиране за научни изследвания и отворена работа среда, в която университетите могат да се конкурират за най-добрите умове - както по отношение на студентите, така и по отношение на преподавателите. В доклада се подчертава, че „знанията и разбирането, създадени в университетите, играят централна роля в изграждането на гъвкава и приспособима икономика“. Центровете на ВО се възползват от икономиката чрез своята роля в процеса на развитие на образованието и уменията, както и чрез предоставяне на центрове за изследвания, които развиват иновации за повишаване на производителността. Те също така действат като все по-важен източник на приходи от износ, тъй като ВО се превръща в глобализирана индустрия с огромен потенциал за растеж. Предпочитаната мярка за производителността на труда е БВП на час заетост (Фигура 3). Според тази мярка разликите в темповете на растеж са по-изразени в различните страни. Изтъкват се опитът на Италия и Испания, тъй като и в двете страни БВП на час заетост престава да нараства от средата на 90-те години. Между 1982 и 2005 г. скоростта на промяната в продукцията на един час заетост за Обединеното кралство е сред трите най-високи в нашата извадка от страни. Преминаването към сравняване на БВП на един час на заетост или средно ниво на производителност на труда (ALP) Лидерът на производителността от 1982 г. до 2000 г. Холандия бе изпреварен от САЩ от 2001 г. насам.· Въпреки че Нидерландия е изпреварила всички страни в извадката (с изключение на САЩ) през този период от време, няколко страни значително са намалили разликата в ALP между тях и Нидерландия: Белгия, Франция и Германия стеснили разликите в ALP, като по този начин· 2005 ALP в Белгия и Франция е около 99% от нидерландското ниво, докато германската ALP е 89% от нидерландското ниво. Мерки за човешкия капитал: следващата фигур дава някои статистически данни за дела на заетостта с висше образование в 15-те страни от 1982 до 2005 г. Първата показва, че между 1982 и 2005 г. делът на работниците с висше образование нараства във всички страни, въпреки че темпът на нарастване и началното ниво варират значително в различните страни. Това се вижда по-добре от таблица 2, която показва дела на работниците с висше образование през 1982 и 2005 г. и съответния среден годишен темп на прираст на тези показатели. През 1982 г. Дания е страната с най-нисък дял на служители с висше образование (3,2%), въпреки че през анализирания период средната годишна процентна промяна е сред най-високите (4,0%).·През 2005 г. Дания и Германия са единствените две държави с по-малко от 10% от работниците с висше образование.· През 1982 г. Съединените щати и Финландия имат най-висок дял на работната сила с висше образование.· Те остават страните с най-висок дял на висше образование през 2005 г., въпреки че темповете на растеж на тези дялове в други страни са значително по-високи. Австралия има най-високата (5,0%) средна годишна процентна промяна в дела на работниците с висше образование, следвана от Обединеното кралство (4,9%). Измерване на премиите за заплати и производителност на завършилите висше образование Очакваната икономическа възвръщаемост на индивида от образованието може да бъде ясно идентифицирана чрез сравнение на средната заплата на лицата с различни нива на образование. Базата данни на EUKLEMS ни позволява да изчисляваме средните заплати за работниците с различни нива на образование. Работната сила е разделена на тези с „ниска квалификация“, която се дефинира като начално образование, „средни умения“, което включва средно образование и някои видове професионално образование и „високи умения“, което се определя като университетско образование. Докато дефинициите не са строго сравними в страните с по-ниски нива на образователни постижения, на по-високо ниво (високи умения) съществува висока степен на съпоставимост. Те могат също така да предоставят информация за връщането на образованието в рамките на страната и развитието на тези възвращаемости с течение на времето. Фигурата илюстрира средната заплата на завършилите висше образование и тези със средно образование в сравнение с нискоквалифицираните работници през периода на извадката 1982-2005. В рамките на извадката от държави, завършилите средно са платени 70-180 на сто повече от работниците без формална образователна квалификация.· Съществува също така значителна премия за заплатите спрямо тези със средно образование под висше образование.·Средната заплата на завършилите ВО в нашата извадка е най-висока в Германия, следвана от Обединеното кралство. Премиите за заплати са относително стабилни в повечето страни в хода на нашия извадков период, въпреки че се наблюдава тенденция премиите за заплати на завършващите да се увеличават в САЩ и в по-малка степен в Германия и Канада, докато те са склонни да в Италия, Франция и Австрия. САЩ, Италия и Канада показват най-големи различия в премията за заплати за висококвалифицирани работници, докато Австралия, Швеция и Финландия са най-ниски.· Макар да е ясно, че лицата с висше образование са склонни да имат значително по-висока работна заплата от тези без такова, от гледна точка на политиката е по-голям интерес това как това отразява цялостния производствен капацитет и конкурентоспособността на икономиката като цяло. Ако на някои лица се плаща по-висока заплата, без да имат по-висок производствен капацитет, когато делът на тези лица се увеличава, ще има загуба на конкурентоспособност и неблагоприятни ефекти на макроикономическо ниво. Въпреки това, според пазарните принципи, трябва да има силна корелация между разликите в заплатите и разликите в производителността. За петнадесетте страни в нашата извадка най-бързият средногодишен темп на растеж на БВП между 1982 и 2005 г. е бил в Австралия (3,3%), следван от САЩ (3,2%), Великобритания и Испания (и двете - 3,1%).· Въпреки това, както е показано на фигурата, само около половината от австралийския растеж на продукцията (1.6 процентни пункта) отразява средния растеж на производителността на труда, а остатъкът от разширяване на отработените часове.· За разлика от тях средната производителност на труда (ALP) нараства средно с 2.8% годишно във Финландия, следвана от Япония и Обединеното кралство (2.6%).· В този раздел ние използваме техники за отчитане на растежа, за да разделим растежа на производителността на труда на приноса от задълбочаване на капитала, приноса от натрупването на умения и остатъчния компонент, общия растеж на факторната производителност. И накрая, разделяме приноса от натрупването на умения в приноса на всяка от трите квалификационни групи. Подходът за счетоводно отчитане на растежа обикновено разделя периода на извадката, за да се прецени дали приносът на различните компоненти се е изместил във времето. Също така е типично да се вземат предвид времеви периоди, съответстващи на един бизнес цикъл. Тук разделяме полугодишния период на извадката, за да разгледаме поотделно 1982-1993 и 1994-2005. Връзката между завършилите и икономическия растеж в отделните страни Фигурата показва, че през целия период от 1982-2005 г. приносът на растежа на съвкупните умения към растежа на производството във всички страни е значително по-малък от приноса на растежа на капитала на отработен час (задълбочаване на капитала). Приносът на уменията също е по-малък от приноса на растежа на ОФП в десет от петнадесетте страни.· От петте останали Австралия, Белгия и Италия имат съпоставими вноски, направени от ОФП и растежа на уменията.· Ръстът на ОФП беше отрицателен в Испания и Швеция. В Испания това вероятно отразява относително неефективното използване на капитала и трудовите ресурси, тъй като мярката TFP е силно повлияна от ефективността, с която се комбинират съществуващите ресурси (Hulten, 2001). Подобно на други страни, задълбочаването на капитала в Обединеното кралство е основният фактор, допринасящ за растежа, докато ОФП и уменията заедно са малко над 40%.· Въз основа на този набор от проучвания на чувствителността можем да припишем между 14-20% от растежа на БВП в Обединеното кралство през този период до натрупването на умения на завършилите.·Това е приблизително в съответствие с другите страни в извадката.· Като се има предвид двойната роля на университетите, които осигуряват центрове на образование, както и научни изследвания, това може да подценява общите макроикономически ефекти от разширената система на висшето образование. Той също така няма да успее да улови други външни фактори от ВО, като например подобрени техники за управление, които повишават производителността на всички нива на квалификация. В повечето страни има висока корелация между дела на заетостта с висшето образование и научноизследователската и развойна дейност, Дългосрочен коефициент от 0,2 до 0,5 на дял от заетостта във висшето образование в дългосрочен план означава увеличение от 0.2 до 0.5% на продукцията на час на наето лице, когато процентът на заетост във висшето образование се увеличава с един процент. Този анализ показва, че например 1% увеличение на дела на работната сила с висше образование повишава нивото на производителността с 0.2-0.5% в дългосрочен план. През периода 1994-2005 г. делът на работната сила с висше образование във Великобритания се е увеличил от 12-18,9%, или е нараснал до 57%. През същия период средната производителност на труда в Обединеното кралство се е увеличило с около 34%, което предполага, че поне 1/3 от това може да се дължи на натрупването на умения на завършилите работна сила. От друга страна, при отчитането на растежа беше установено, че прекият принос на уменията на дипломираните специалисти представлява близо 20% от растежа на производителността на труда през периода на извадката. Това предполага, че в действителност съществуват външни фактори за образованието, които имат по-големи макроикономически ползи над и над това, което може директно да се наблюдава чрез премии за заплати. Ако секторът на висшето образование във Великобритания се разшири към размера в САЩ, това може да се очаква да повиши нивото на производителност във Великобритания с 15-30 на сто в дългосрочен план. Второто изследване в резюме отчита, че повишаването на работната сила с ВО повишава средната производителност на човешкия капитал с над 30 % и допринася за увеличаването на БВП с около 0.5 % годишно, без да се отчитат страничните ефекти като повишено заплащане и потребление и приносите в иновации и научни изследвания и патенти. Конкретно как изглеждат нещата за България ще се опитам да развия в следващия постинг.

Може и да му заменят ефективната присъда с домашен арест, коментираха го след статията, че има такава алтернатива в Калифорния. Иначе за такъв вид престъпления има много тежки присъди, по принцип щом щетите надхвърлят 5000 долара се третира като криминално престъпление, пише го в закона, към който съм дал линк по-горе: In August 2016, after another one of his accounts was banned, Goodyear decided to launch a DDoS attack on the Astronomics website and the Cloudy Nights forum. The attacks started on August 13 and continued intermittently until the end of August, when law enforcement interviewed the man. The 26-month prison sentence is fairly standard for a DDoS attack. Some notable exceptions are the case of John Kelsey Gammell, who was sentenced to 15 years in prison – his sentence also included firearm charges – and the case of Mirai author Paras Jha, who got house arrest after collaborating with the FBI. Another case that made headlines is the one of Austin Thompson, who will be sentenced in March 2019 for launching DDoS attacks on several online gaming companies, including Sony Online Entertainment. He pleaded guilty in November. https://www.securityweek.com/california-man-gets-26-month-prison-sentence-ddos-attacks

Според мен DDoS атаката, която са организирали от HackForums.net не е била съвсем безобидна и любителска, защото е продължила да запушва форума на потърпевшия повече от половин месец. Нито в HackForums.net са били някакви безхаберни индивиди без добри познания по хакерство. Намерих отзиви за този сайт, той е с платено участие и собственикът му се издържа от абонаменти: HF is an amazing place where you can meet tonnes of people. You can make money, have a general chat, learn about a lot of topics I don't think you can find anywhere else. I'd recommend HF to anyone trying to start up an online business, or wanting to just genuinely meet people. This forum is really great, i discovered it year ago and i met ton of great people. There are tons of sections for ppl with any interest! Also, there is a marketplace where u can earn some money or buy cool stuff! Whether you're into cryptocurrency, selling a product, hacking, or just having good discussions this is the place to be. Highly recommend taking a shot and joining Hackforums. https://www.sitejabber.com/reviews/hackforums.net Въпросният Гудиър също не е бил неразбиращ какво прави, когато се е регистрирал в хакерския форум, той е 44-годишен АйТи специалист с добри доходи. Мисля че цялото му обяснение, че оставил един пост с молба някой да атакува астрономическия сайт е леко преувеличено, защото в противен случай федералните и полицията щяха да се занимават с конкретните извършители, а не с него, според мен си е платил, но както и да е. Между другото, в коментарите към разказите за неговия случай, повечето хора коментират, че е хейтър и е прекрачил границите на нормалното с отмъстителността си.

Сега прочетох цялата статия по линка на Александров, оказва се, че Гудиър е имал телескопи на стойност 100 000 долара, с които се похвалил при първото посещение на агентите от ФБР при него, така че сумата от 30 000 долара, постановена като обща глоба от съда едва ли го е разклатила финансово толкова много. Другото нещо, което ни отличава като законодателство от това в САЩ е, поне според мен, може и да греша, е че там има специален закон: https://en.wikipedia.org/wiki/Computer_Fraud_and_Abuse_Act Computer Fraud and Abuse Act (CFAA) в сила от 1984 с множество промени, особено след 2001 и Патриотичния акт, както и много конкретни съдебни дела по този закон. Не знам при аналогичен случай, дали човек, организация или фирма в България биха имали правно основание да си търсят правата в съда?

Ако разбие банкомат, ограби банка или магазин и го хванат, лежи в затвора, където кражба на собственост се наказва от законите; същото е с виртуални крадци. Днес голяма част от търговията на стоки се извършва по електронен път. Али Баба и Амазон са гигантски магазини за електронни продажби. В конкретния случай въпросният спамер-трол не просто е задръстил със спам астрономическия форум, след като е бил баннат оттам, той го е атакувал с порно и е наел хакери да го блокират - това е същото като да разбиеш реален магазин за продажби или да го запалиш, защото форумът е бил платформа за продажба на телескопи за неговите създатели. Защо тогава разбиването на платформа за интернет продажби да се тълкува от закона и правото по различно от посегателство върху собственост. Случаят е принципен и е правен казус.

Ами този човек е съсипал бизнеса на цяло семейство и е вкарал главата на семейството в болница, за което е бил осъден да плати 27 000 долара обезщетение. Това не компенсира загубите, какво може да направи цяло семейство лишено от доходите си с тази сума, като издръжката му годишно е поне 4 пъти по-голяма, да не говорим за стреса, съсипаната репутация и здравето. Това си е криминално престъпление отвсякъде и затворът е напълно оправдан, според мен.

Хората ги прецакаха, което оказва се не е толкова трудно - и това поставя въобще въпрос за представителната демокрация като ефективен инструмент на управление при толкова много възможности за манипулиране на общественото мнение и промиване на масовото съзнание чрез медии, както казва Джон Оливър, все едно да отидеш при хирург за операция на апендицит и той да те пита какво да прави, да реже ли или не, за какво по дяволите тогава е той? Въпреки многото опасения, какво би се случило, ако евроскептиците от Великобритания влязат в новия Европарламент, изглежда отговорът е нищо, нещата в общи линии и с тях и без тях, ще останат такива, каквито са и сега, дори с новата партия на Салвини и другите нови популистки партии: Това е с участието на британските евродепутати - ЕНП, Социалистите и Либерал-Демократите имат 418 места от 751 Това е без британците - 411 от 705 В общи линии с тях или без тях все тая. https://www.politico.eu/2019-european-elections/ Според мен всички страсти около Евроизборите и маневрите около тях във Великобритания са подготвителни движения за предсрочни вътрешни избори, които ми се струват все по-неизбежни при сегашния вътрешнополитически възел. Нов референдум? Според мен не би решил въпроса, но отмяна по член 50 винаги е отворена опция, в края на краищата работата на хирурга е да оперира пациента, а не да го пита какво да прави. Междувременно американския посланик в Лондон си е позволил, според мен, извънредно грубо вмешателство, което за повечето наблюдатели отдавна не е изненада, спрямо вътрешните работи на Великобритания: May warned not to sign up to Labour's Brexit plans -'Much more difficult to find partners' THERESA MAY has been warned not to agree to sign Britain up for a customs union with the European Union to protect "enticing" trade deals with the rest of the world after Brexit. Theresa May has been engaging in talks with the Labour Party since her Brexit withdrawal deal was rejected for the third time in Parliament in an attempt to break the deadlock. US Ambassador Woody Johnson warned the Prime Minister against considering signing the UK into a customs union as Jeremy Corbyn proposed to "entice" prospective partners to strike trade deals with Britain. Speaking to BBC News, Mr Johnson said: "From the way I read the tea leaves, that’s going to be more challenging to get control of your own trade policy if you’re still in the European Union as you are now. https://www.express.co.uk/news/uk/1118469/Brexit-news-Theresa-May-UK-EU-withdrawal-Labour-customs-union-US-trade-deal-latest Тръмп идва на посещение във Великобритания през юни т.г. и това е част от силния натиск, което обяснява защо ТМ не маха "червените линии" и защо торите от Комитет 1922 я заплашват с превратче в партията, както и популярността на Борис Джонсън. Но което е писано ще стане.

Mindhunter - ловци на престъпни съзнания Mindhunter (телевизионен сериал) е криминална драма и психологически трилър, по идея на Joe Penhall, сюжетът е базиран на документалната книга"Mindhunter: Inside the FBI's Elite Serial Crime Unit" от John Douglas и Mark Olshaker. https://www.amazon.com/Mind-Hunter-Inside-Elite-Serial/dp/0671528904 В главните ролите са Джонатан Гроф, Холт МакКали, Хана Грос, Котър Смити и Анна Торв. До сега е реализиран един сезон от 10 епизода с продължителност между 35-60 минути всеки. Продукцията е на американската компания McKeesport, Pennsylvania Cinematography, дистрибутор е Netflix, начало на излъчване от 13 октомври 2017 г. Действието се развива през 1977 г. - в ранните дни на криминалната психология и криминалното профилиране във ФБР, главните герои са агентите на ФБР Холдън Форд (Джонатан Гроф) и Бил Тенч (Холт МакКали), които заедно с психоложката от Бостънския университет Уенди Кар (Анна Торв), създават отдел за поведенчески науки на ФБР в отдел „Обучение“ на академията на ФБР в Куантико, Вирджиния. Тримата интервюират серийни убийци в американските затвори, за да разберат как мислят тези престъпни умове, с надеждата да приложат това знание за решаване на текущи следствени дела. Идеята им е да систематизират всички предишни случаи, да съставят нещо като "пътна карта" с общите неща от привидно хаотичните и фрагментирани случаи на вече извършените престъпления, да "влязат в главите" на заловените серийни убийци и да извадят от тях необходимата им информация, за да предотвратяват и разследват следващи подобни случаи. Филмът показва колко трудно е било началото и колко хаотични са били първите стъпки в криминалното профилиране. Отначало всичко е започнало като ентусиазиран и неодобряван от шефовете в Куантико експеримент на един полеви агент, занимаващ се с преговори с терористи и негов колега по поведенческа психология. По-късно към тях се присъединява високоерудиран и блестящ университетски учен, д-р Уенди Кар (АннаТорв), професор по психология, работеща в университета в Бостън, която преодолява съпротивата от инерцията сред шефовете на ФБР, и привлича за каузата на новия отдел мощна политическа и финансова подкрепа за новосформираното Бюро „Наука за поведението“. Сериалът е интересен преди всичко с плътното си придържане към автентичността, защото всички сцени на разпити на прочути серийни убийци са базирани на документални записи и реални личности. Такива са Ед Кемпер, Монти Ръсел, Джери Брудос, Ричард Спек... Авторът на документалната книга, послужила за основа на сценария е бивш агент от ФБР Джон Е. Дъглас. Първоначално този сериал е бил възложен като проект през януари 2010 г. от телевизия Fox 21, на Дейвид Финчър, който по онова време работи като режисьор и продуцент върху политическата драма "Дом от карти", поради което Финчър отказал и предложил като свой заместник Джо Пенхал. През декември 2015 г., вече в напреднал процес на работа, Mindhunter е закупен за излъчване от Netflix. сериалът е оценен като номер 10 от всички сериали през 2017 и влиза в първата стотица на сериалите за всички времена. https://www.imdb.com/title/tt5290382/

Британският политически Титаник на двупартийната система потъва с музика и весели циркови номера: комунисти влизат като кандидати за евродепутати в партията на Фараж, а сестрата на Бо Джо е знаков кандидат на проевропейска партия, докато баща им също се е кандидатирал за евродепутат от Консервативната партия и приканва Борис Джонсън да оглави партията на Торите, нещо, което при нови партийни избори за лидер вероятно ще бъде факт, защото той води убедително пред съперниците си. междувремено преговорите между противника на капитализма Дж. Корбин и ТМ боксуват, двете страни взаимно се обвиняват, а разгневените "бексбенчъри" от Комитет 1922 /които навремето свалиха от поста и Маргарет Тачър/ се канаят да свалят ТМ от премиерската й позиция: Labour dragging its feet in Brexit talks, Prime Minister claims UK News | Published: Less than an hour ago Тереза Мей обвини лейбъристите, че влачат краката си" в междупартийните преговори по Brexit, след като дискусиите бяха възобновени след 11-дневна Великденска пауза. Министър-председателят призна, че партията на Джереми Корбин води разговорите по "сериозен" начин, но заяви, че те изпитват трудности по отношение на разписанието, а консерваторите настояват за по-голяма спешност. С консервативните депутати, които открито призовават г-жа Мей да посочи дата за оставката й като премиер, Даунинг стрийт отчаяно иска да осигури споразумение навреме, за да предотврати изборите за Европейски парламент следващия месец. Членовете от Комитета на "бекбенчърс" Тори 1922 г. се срещнаха в Уестминстър във вторник вечерта, за да разгледат предложения за промяна на партийните правила, за да могат депутатите да оспорят позицията на г-жа Мей като лидер още през юни. Днес водачите на парламентарната група на торите ще разгледат дали могат да променят правилото за 12-месечено блокиране на възможност за нов глас за доверие, който да накара Тереза Мей да си подаде оставката само шест месеца след като е оцеляла след последния такъв вот. Министър-председателят смята, че тя е в безопасност от вот на недоверие до декември по сегашните правила, след като се изправи пред същия вот преди Коледа миналата година. Но сега силният Комитет 1922 г. предупреди, че групата може да въведе свои собствени правила в хаоса на Brexit. Това може да стане възможно, само ако мнозинството от 94 депутати тори, еквивалентни на 30% от парламентарната им група, подадат писмо за недоверие до сър Греъм Брейди, председател на Комитет 1922. Неговият заместник в Комитет 1922, Найджъл Еванс, призова госпожа Мей да се оттегли от поста министър-председател "днес". Съвместният изпълнителен секретар на Комисията от 1922 г. каза на BBC Today, че консерваторите се нуждаят от ново лидерство и че процесът "не може да започне скоро". Г-н Еванс каза: „За да бъда честен, бих се радвал, ако тя съобщи днес, че обявява оставката си и след това можем да имаме подреден избор, за да изберем нов лидер на Консервативната партия. Вярвам, че единственият начин, по който ще решим правилно тази безизходица, е ако имаме ново ръководство на Консервативната партия. Ако днес имаме отговор на нашето искане от министър-председателя, тогава, разбира се, бихме могли веднага да започнем процеса." В същото време, подкрепящата оставането в ЕС партия Change UK обяви сестрата на Борис Джонсън, Рейчъл и бившия кореспондент на Би Би Си, Гавин Еслер, като свои кандидати за евроизборите на 23 май, докато Найджъл Фарадж обяви бившата комунистика Клеър Фокс за свой кандидат. На първото заседание на кабинета след Великденската ваканция министрите обсъдиха напредъка на междупартийните преговори, включително безизходицата от настояването на лейбъристите за бъдещо участие в митническия съюз с ЕС. Официалният говорител на г-жа Мей заяви пред репортери: „Министър-председателят каза, че дискусиите с лейбъристите са били сериозни, но също така са били трудни в някои области, като и във връзка с графика за преговорите." Премиерът каза, че позицията на правителството е, че е необходимо спешно да се постигне напредък, тъй като е жизненоважно да се постигне резултатът от референдума и Великобритания да напусне Европейския съюз възможно най-скоро. Г-н Корбин обаче прехвърли вината за липсата на напредък в отказа на правителството да измести „червените си линии“. "Ще продължим да поставяме нашата кауза, но честно казано, трябва да има промяна в подхода на правителството", заяви лидерът на труда. "Те не могат да продължат само да повтарят това, което вече беше категорично отхвърлено от Парламента три пъти, трябва да има промяна." Той добави: „Това, което казваме е, че трябва да има динамична връзка, защита на правата на работното място, права върху това, което консумираме и защита на нашата природа, както и, разбира се, достъп до пазари… и митнически съюз, което ще гарантира, че няма твърда граница в Северна Ирландия. Хората може да са гласували да напуснат или да останат на референдума преди почти три години - но те не гласуваха, за да загубят работата си, те не гласуваха, за да имат де-регулирано общество." Правителството е изправено пред състезание с времето за ратифициране на Brexit споразумение навреме, за да отмени европейските избори. Смята се, че ТМ може да се опита да ускори напредъка, като внесе Withdrawal Agreement Bill (WAB) още следващата седмица, дори ако междупартийните преговори не са стигнали до приключване. Министрите са предпазливи да поставят законопроекта за гласумване пред депутатите, освен ако не са сигурни, че ще премине безопасно чрез камарата на общините. WAB е законопроектът, който ратифицира британското споразумение Brexit и неговото приемане е от съществено значение за оттеглянето на ЕС. Ако WAB бъде отхвърлено, то не може да бъде върнато отново, ако правителството не сложи край на парламентарната сесия и не представи нова законодателна програма, изискваща закъснения, които почти сигурно биха намалили надеждите за избягване на европейските избори. https://www.shropshirestar.com/news/uk-news/2019/04/23/labour-dragging-its-feet-in-brexit-talks-prime-minister-claims/ https://www.express.co.uk/news/politics/1117545/brexit-latest-news-theresa-may-no-confidence-vote-brexit-update

Това е едната страна на монетата и всичко изтъкнато /1,2,3/ отговаря на реалността от гледна точка на 90 процента от бизнеса, хората и политиците във Великобритания и ЕС. Но остават още 10 процента, които, според мен, са активната движеща сила в процеса на Брекзит и чиято гледна точка не съвпада с изложената по-горе. БВП и интересите на по-голямата част от бизнеса в случая с тази гледна точка не са от решаващо значение. Говорим за натрупано богатство, обозначавано като AUM (Assets Under Menagement), като в това влизат всички банкови и други активи на корпорации, фирми и хора, които се инвестират. Ако цялото световно богатство е над 320 трлн., а световния БВП приблизително 80 трлн., AUM /инвестираните всяка година активи/ са също около 80 трлн. долара. В сферата на инвестираните активи, за разлика от БВП базиращ се на производителност, Великобритания е гигантът в Европа по много причини, най-важните от които са: 1. Дългогодишно минало на Световна Империя, натрупваща и натрупала богатство от цял свят 2. Световен банков център /хъб/, кръстовище на парични потоци между Европа, Азия и САЩ 3. Добре развита система от офшорни убежища, бивши колонии и сега сателити, като Бермуди, Каймански о-ви, Гибралтар, Нормандските о-ви, Търк и Кайкос и т.н., която на практика представлява система за пране на пари извън контрола на ЕС В областта на всички инвестиционни активи в Европа /не само ЕС/ Великобритания е гигант, това няма нищо общо с БВП - тези активи са наистина глобализирани и не са затворени само в една национална икономика или континент, те се въртят в целия свят и въртят целия свят и това е денонощно 24 часа в денонощието всеки божи ден. И тези пари растат много бързо, независимо от всички икономически кризи, защото ги менажират истински супер-професионалисти: Вижте какво става със световните инвестиционни активи между 2007 /синьо/ и 2017 /сиво/, те буквално се удвояват в Северна Америка и Европа, въпреки бавния ръст на реалната икономика Nicholas Shaxson вярва, че САЩ и Обединеното кралство са най-големите данъчни убежища в света, твърдейки, че САЩ (Делауеър, Уайоминг, Флорида и Невада) са отговорни за около 21% от офшорния бизнес, докато Великобритания е отговорна за около 20 процента. Други 10% произтичат от търговията, извършена през зависимите от Великобритания територии. Швейцария е отговорна за около 6% от офшорната търговия. Лондон е описан като център на паяжина, която свързва Канарските острови, остров Ман и Карибите, обслужвайки нуждите на световния капитал. Treasure Islands: Tax Havens and the Men who Stole the World (2011) is a non-fiction book about the secretive role of offshore banks and tax havens in global economic affairs. The book was written by Nicholas Shaxson, a political analyst and associate Fellow of the Royal Institute of International Affairs. It was first published on 6 January https://en.wikipedia.org/wiki/Nicholas_Shaxson Според някои автори, офшорните /необлагани с данъци/ пари от тези циркулиращи в света 80 трлн. инвестиционни активи всака година са между 12 и 40 процента, като почти всички са единодушни, че във Великобритания този процент е от най-големите, заради паяжината от офшорни сателити. Съществено е да се отбележи, че над 55 процента от всички инвестирани активи са частно богатство, което най-често минава през офшорни сметки и данъчни оазиси Наистина се отклоних твърде много, но гледната точка, която поставям с този текст е, че за собствениците на такива инвестиционни активи във Великобритания, логиката за БВП и икономически ръст в една национална икономика минава на заден план, а това са хората, които финансират политическите партии буквално във Великобритания. Лично моята прогноза за приключването на тази сага е и за трите възможни изхода по 33 процента за всеки: 1. Сделка между лейбъристи и тори за "мек Брекзит" и хепи енд за широката публика 2. Влизане на голяма група евроскептични депутати в ЕС /поне 73 от Великобритания/, като в това число поставям и британските лейбъристи, които отвътре ще работят за "отворена Европа на нациите" и срещу Еврото като валута, в случай, че референдум реши да няма Брекзит и не се постигне 1 3. Референдум или невъзможност да се спази срока, който предопределя Брекзит без сделка. И трите опции имат плюсове за евроскептиците, като дори втория вариант /оставането в ЕС/ би могъл да им донесе по-големи дългосрочни перспективи.

Може би Камерън си го е представял /референдумът/ като средство за натиск и вдигнат предупредително пръст към Еврозоната, един вид помощно средство за постигане на по-големи правомощия за Великобритания, поне такова впечатление оставя, след като си подаде оставката. Но тогава се питам, ако това е била политиката на цялата Консервативна партия, защо тя не направи възможното, а именно едностранно отмяна на резултата по чл. 50 по парламентарен път, след "гафа" на Камерън, а напротив - постави като "червени линии" излизане от Общия европейски пазар и митническия съюз? При това с мълчаливото съгласие на Джеръми Корбин и водената от него Лейбъристка партия, която записа Брекзит в манифеста си като природна даденост, която не подлежи на отмяна. Сега се издига като непреодолима пречка Ирландската предпазна клауза, поставена от ЕС, но това отново е политическо шикалкавене от двете големи партии, според мен, защото тази клауза е свързана с достатъчно време, за да бъде преодоляна заплахата за твърда граница. Така или иначе, торите в момента са в насипно състояние и пред разпад, техните членове масово мигрират към партията на Фараж, а лейбъристите също не са в добра форма, поради противоречията между техния лидер и ръководството на партията по въпроса за Брекзит. Една остроумна схема за "трилемата на ТМ", постната в мрежата илюстрира целия абсурд на ситуацията: Сега ТМ и Корбин търсят "еднорога" Д в схемата и трябва да го открият бързо

Съгласен съм, "духът е изпуснат от бутилката" /с "ирландско уиски"/ и сега не се знае какво точно ще направи и чие желание ще изпълни. Класическа ситуация след голяма финансова криза - поляризация наляво и надясно и изострен популизъм, справка Германия 1933, Хитлер идва като месия за народа, но финансиран от едрия капитал на промишлената и поземлена олигархия. Умерената социалдемокрация тогава, играеща роля на политически център е пометена с общ сговор съгласувано от националсоциалистическата и комунистическата партии /много мощна по времето на Ернст Телман/, след което десните популисти си разчистват сметката с комунистите и всички останали. Без да правя преки паралели, Джеръми Корбин, според мен, прекрачва границата на умерения ляв лейбъризъм и идеологически отива към твърд държавен капитализъм, неговото заявление за ЕС като "капиталистически заговор" го тласка към Брекзит, точно толкова силно, колкото Фараж с идеологията му за "Великобритания за британците". Ако няма спирачки пред двата крайни популизма, съществува, макар и теоретична възможност, Великобритания да се превърне в десен олигопол или държавен социализъм. Което по мое мнение ще бъде избегнато и овладяно от по умерените консерватори и либерал-демократи в центъра, изразяващи прагматичните интереси на горните 10 процента по богатство във Великобритания. Когато говорим конкретно какво означават тези прословути 10 процента за Великобритания, нещата изглеждат приблизително така: Това е таблица на инвестиционните активи в Европа - от общо 23 трлн. долара за цяла Европа, повече от 33 % се падат на Великобритания. От тези активи над 8 трлн. около 70 процента са собственост на горните 10 процента богати хора. Тук не става въпрос само за финансови услуги, тоест за обслужване на този капитал, а за печалбите от него при инвестиране, които при добър мениджмънт са в пъти по-големи от растежа на БВП, защото парите търсят най-печелещите производства и дейности за инвестиране в целия свят. Тези около 6 трлн. долара в частни ръце търсят най-добрите за тях условия, за да нарастват и да имат сигурност. Не случайно, анонсите на консервативната партия при започване на процеса на Брекзит бяха, че вижда бъдещето на Великобритания като "Сингапур на Темза", нещо което сега се иронизира в медиите, но според мен, това е стратегия с много далечно премерена перспектива и не лишена от смисъл.

През 2012 г., една година преди Дейвид Камерън да обяви решението си за провеждане на референдум за Брекзит, влиятелния британски консервативен мозъчен тръст Open Europe публикува следния анализ /с някои съкращения тук/: Финансовите услуги - кралят британската икономика Индустрията на финансовите услуги е жизненоважна за икономиката на Обединеното кралство. През данъчната 2009/2010 година секторът на финансовите услуги на Обединеното кралство като цяло е направил общ данъчен принос от 53,4 милиарда британски лири. Финансовите услуги също възлизат на 35,2 млрд. паунда търговски излишък през 2010 г. През 90-те и 2000-те години ползите за Великобритания от финансовото регулиране на ЕС се основават на две неща. Първо, въпреки че финансовите правила в целия ЕС често увеличават разходите за спазване на изискванията за фирмите във Великобритания, те като цяло са позволили на правителството да повлияе на регулирането, като по този начин се намалят пречките пред търговията и се създават възможности за фирми, базирани в Обединеното кралство. Второ, Лондон се разглежда (и е) като отправна точка към единния пазар на ЕС в областта на финансовите услуги - пазар, на който през 2000 г. се наблюдава значителен ръст, тъй като финансовите услуги се развиват бързо. Въпреки това, след финансовата криза от 2008 г., нивото на влияние на Обединеното кралство върху новите правила на ЕС за финансовите услуги намаля. Регулирането на ЕС сега е по-малко насочено към растежа на финансовите услуги, тъй като фокусът е изместен към ограничаване на дейността на финансовите пазари, независимо дали тази дейност е добра или лоша. Има поне 49 нови регулаторни предложения на ЕС, които потенциално засягат Лондон или в процес на подготовка, или се обсъждат на равнище ЕС. Макар че някои от тях са оправдани, много малко от тях са насочени към насърчаване на търговията с финансови услуги. Съществува мнение в много континентални столици и в Европейския парламент е, че "англосаксонският" леко регулиран капитализъм трябва да бъде сложен в по-строги граници. Освен това кризата в еврозоната допринесе за създаването на политически стимули за държавите от еврозоната да действат и да гласуват като блок, като опасенията на Обединеното кралство и други страни извън еврозоната са изложени на риск да бъдат разглеждани като периферни в най-добрия случай. Съгласно новите правила за гласуване в ЕС, които трябва да влязат в сила през ноември 2014 г., Еврозоната ще има изградено квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите - което означава, че може да систематично да налага правилата си върху страните извън еврозоната. При такъв сценарий еврозоната може ефективно да започне да пише правилата за ЕС на 28, което ще бъде сведено до политическо разширяване на еврозоната. Тези политически натиск се подсилват от структурната пристрастност в системата на ЕС за гласуване срещу финансовата индустрия на Обединеното кралство. Обединеното кралство представлява 36% от финансовия пазар на едро на ЕС и 61% от нетния износ на ЕС на международните сделки с финансови услуги. Въпреки това, съгласно новите правила за гласуване в ЕС, Обединеното кралство ще притежава само 12% от гласовете в Съвета на министрите и 10% от гласовете в Европейския парламент. Също толкова важно, през следващото десетилетие, възможностите за растеж на финансовите услуги в ЕС вероятно ще бъдат по-ограничени, отколкото навсякъде по света. През 2005 г. петте най-големи икономики на ЕС представляват 27% от глобалните банкови активи. През 2050 г. този дял ще намалее до 12,5%. В същото време делът на страните от БРИКС в тези активи ще се увеличи от 7,9% през 2005 г. на 32,9% през 2050 г. Следователно ползите за Лондон от ролята на портал за Европа стават все по-малко убедителни и необходимостта от отваряне на вратата далеч по-важни за развиващите се пазари по света. Обединеното кралство има две широки стратегии, които може да преследва в отговор на намаляващото му влияние и необходимостта Лондон да остане отворен за бизнес на световния пазар. Да работят със страни, които гарантират, че влиянието на Обединеното кралство върху закона за финансовите услуги на ЕС ще бъде запазено. Това може да бъде кодифицирано в нов „протокол за единния пазар“, въведен чрез първата налична промяна на Договора за ЕС. Подобен протокол би могъл да задължи ЕС за про-растеж, насочен навън и пропорционален регулаторен режим, като същевременно запази Обединеното кралство от решения, взети единствено от Еврозоната за всички 27 държави-членки. Второ, да потърси специфични за Великобритания защитни мерки, които да гарантират, че Обединеното кралство няма да се отрече от жизненоважна финансова мярка и ще затвърди способността на Лондон да прави бизнес и да се конкурира на световните пазари. В списъка на приоритетите в текущите преговори на ЕС, които са неизбежни след кризата в еврозоната, защитата на финансовите услуги трябва да бъде на върха. Финансовите услуги представляват поне 10% от БВП на Великобритания. Следователно е ясно къде Обединеното кралство трябва да концентрира своя политически капитал. Депутатите от Тори ще призоват Дейвид Камерън тази седмица да започне предоговаряне на отношенията на Лондон с Брюксел на фона на предупреждението, че Великобритания рискува да бъде трайно ощетена от законите за финансовите услуги от страните от еврозоната, ако правителството не предприеме действия сега. Откритата Европа, влиятелният евроскептичен мозъчен тръст, казва, че премиерът трябва да използва всяка промяна в договора, за да потърси британска „спешна спирачка“ относно регламента на Европейския съюз в доклада си за британската индустрия за финансови услуги, която ще бъде отпусната за срещата на върха на ЕС тази седмица. Докладът поставя тона на онова, което изглежда да бъде една силна седмица за г-н Камерън, тъй като той се стреми да подкрепи усилията на 17-членната еврозона да постигне съгласие за по-голяма фискална интеграция, като същевременно докаже на евроскептичната си партия, че е ангажиран да осигури по-добра сделка за Великобритания в Брюксел. „Съществува нарастващо различие между икономическите интереси на Обединеното кралство и множеството регулации, идващи от Европа“, казва Матс Пърсон, директор на „Отворена Европа“. "Еврозоната вероятно ще се превърне във все по-доминираща сила и ще прокара своя собствен дневен ред." Г-н Пърсън заяви, че Лондон може да се окаже неспособен да преустанови вредното законодателство, като например забраните за къси продажби, до 2014 г., ако правителството не предприеме бързи действия. Европа вероятно ще доминира в дневния ред на Уестминстър цялата седмица, докато консервативните депутати лобират г-н Камерън преди срещата на върха в Брюксел в четвъртък и петък. „Трябва да оставим някои маркери“, казва Крис Хийтън-Харис, един от основателите на групата Fresh Start и бивш евродепутат. "Ние не искаме да сме себични и да накараме еврозоната да се разпадне, защото искаме да си върнем няколко правомощия в областта на трудовото законодателство или социалната глава ", добави той. "Но трябва да започнем процес, при който има нови отношения между 10-те страни извън еврозоната и 17-те вътрешни страни, които поддържат двете страни щастливи." Групата Fresh Start, съставена от повече от 100 евроскептични тори, и парламентарната група за Европа, ще се срещнат и преди срещата, за да обсъдят доклада „Отворена Европа“ и да изложат исканията си. Усилията на Камерън да задържи по-твърдите искания на евроскептиците за сериозно репатриране на властта или дори за референдум на основата на промяната на Договора за ЕС, бяха подкопани вчера, каза Иън Дънкан Смит, министърът на труда и пенсиите. Пред Sky News, той заяви, че „голяма промяна в договора“ в Европа ще доведе до референдум. "Премиерът винаги е бил ясен: ако има значителни промени, които засягат позицията на Великобритания, тогава той ще отиде на референдум, защото това е казано на британската общественост," това трябва да направим ". Даунинг стрийт усърдно се опитва да избегне въпроса за референдума, като вместо това да упълномощи премиера на Торите да продължи да защитава интересите на Великобритания по време на срещата на върха тази седмица. Очаква се той да настоява по-тясното сътрудничество в еврозоната да не засяга финансовите услуги на Великобритания. https://openeurope.org.uk/intelligence/economic-policy-and-trade/eu-financial-regulation/ Всички популярно припявани "сказки" по медиите, че заплахата от ЮКИП, заради нейната шумна антиемигранска кампания, накарала торите, Дейвид Камерън, да обяви през 2013 г. предстоящия референдум, според мен са несъстоятелни - просто се бърка причината със следствието, което се вижда много ясно от намеренията на Консервативната партия да предизвика такъв референдум, в случай, че не постигне успехи в преговорите си със страните от Еврозоната по отношение на британските финансови интереси. Мотивацията е посочена конкретно в този материал, година преди обявяването на обещанието на Камерън, че ще проведе референдум, политическата причина с раздутия мотив за суверенитет и антиемигранската тема е камуфлаж, защото въобще не присъстват в становището на Open Europe, няма ги, те са добавени по-късно като смокинов лист. Както винаги става въпрос за пари, неприлично много пари.

Турция, ако цифрите са коректни в този източник, е в технически фалит, защото й предстоят големи плащания по външния дълг, а тези резерви не ги покриват. Имат и около 500 тона злато, което е равностойно на около 20 млрд. долара, неотбелязани в тази публикация, но ситуацията им с инфлацията на лирата е далече от добра при липса на резерви и евтини кредити. Ще им се наложи да правят големи компромиси или да търсят друго решение, според мен.

Фараж и Борис Джонсън са съвършено различни като политически профил и възможности, както и техните партии - Косервативната и двете партии на Фараж /ЮКИП и Партия Брекзит/. Борис Джонсън е инсайдер в партията на торите, той е бил действащ министър и два мандата кмет на Лондон, както и депутат; Б. Джонсън при цялата му екстравагантност е системен играч и част от елита на торите, дори като произход и образование. Фараж е парвеню, идващо от низините и никога не е стигал по-високо в политическата йерахия от депутат. Впрочем Фараж стартира политическата си кариера също като ревностен член на Консервативната партия. Партиите на Фараж са резервоар от гласове за партията на торите във вътрешнополитически план, те затова се и финансират от същите кръгове, финансиращи и Консерваторите, но едва ли ще им бъде отредена по-голяма роля, освен тази, която сега изпълняват - като депо за недоволни аутсайдери, предимно от кръговете на дребния бизнес и сините якички. Така че, коалиция в смисъл на равностойни управляващи партии, според мен е нереална, но коалиция на ниво преливане на гласоподаватели в предизборни маневри е тактически възможна и я виждаме и в момента при маневрите за Евроизбори. Потенциални съюзници за управление на Консерваторите са северноирландските юнионисти, както и либерал-демократите. Но Фараж би играл роля със способностите си на популист, за да влее гласове към Консерваторите, ако се стигне дотам, както и във формиране на Брекзит блок с консерваторите при втори референдум. Между другото, вчера е публикувано социологическо проучване на агенцията ComRes, което показва доста изравнени позиции с лек превес за лейбъристите, ако предсрочни национални избори се проведат днес във Великобритания: Разгневените Brexiteers са готови да накажат консерваторите на следващите общи избори, като данните от анкетите показват, че торите биха могли да загубят 41 места, включително 29 депутати. Новият анализ на ComRes https://www.comresglobal.com/polls/brexit-express-voting-intention-poll-april-2019/ https://en.wikipedia.org/wiki/ComRes показва, че гласоподавателите тори могат да накажат своята партия, като прехвърлят повече гласове към лейбъристите, либерал-демократите и SNP като протестен вот. Депутати тори казаха пред Телеграф, че бъдещето на тяхната партия е „дяволско“ и че избирателите са описали Уестминстърския елит като „негодници“. Твърди се, че в местните им изборни офиси /на торите/ са получавали обаждания, в които хората питали какъв е смисълът на гласуването, след като Brexit отново се отлага. Ако утре бъде проведено национално гласуване, проучването показва, че лейбъристите ще спечелят 290 места срещу 277 за консерваторите. Джереми Корбин ще трябва да се обърне към SNP, за да подкрепи правителството на малцинството. Изтъкнати Brexiteers, включително бившият лидер на торите, Ян Дънкан Смит и членът на Европейската изследователска група Андреа Дженкинс, могат да загубят своите места. Други катоТереза Вилие и евроскептичния Зак Голдсмит, имат само 15% шанс да задържат местата си. Междувременно избирателите тори заплашват да бойкотират местните и европейските избори заради забавеното излизане на Великобритания от ЕС. Реакцията на членската маса на консервативната партия срещу Тереза Мей е изтласкала лейбъристите нагоре с 28 места, а либералните демократи - с 3. ComRes установяват, че 24 процента от избирателите на торите през 2017 възнамеряват да гласуват за партията Brexit на следващите общи национални избори. Междувременно 35% от тях възнамеряват да гласуват за младата партия на Фараж на предстоящите европейски избори. Председателят на ComRes, Андрю Хоукинс, каза: "Дилемата за консервативните гласоподаватели, подкрепящи Brexit, е, че като изоставят своята партия, те рискуват да увеличат изборните перспективи на левите и кандидатите за Remain." Основател на друга социологическа агенция Electoral Calculus каза: „Двете големи партии никога не са били в такава нестабилна несигурност“. ConRes идентифицираха 48 сега депутати консерватори в риск, да не бъдат преизбрани, както и 32-ма лейбъристи и 10-ма либерал-демократи. Социолигическото проучване за предсрочни избори идентифицира седем гласуващи „племена“, вариращи от твърдо леви марксисти до националисти фенове на Тръмп. https://www.express.co.uk/news/politics/1116587/Brexit-news-Conservative-Party-tory-Theresa-May-election-EU-poll-voting-intention Лично за мен това проучване показва и нещо друго, освен отлив на избиратели тори към партията на Фараж - тяхното недоволство ги тласка натам, заради гнева им, че няма твърд Брекзит без сделка, а това означава, косвено разбира се, че при един нов референдум за или против Брекзит, всички тези хора биха гласували в полза на Брекзит без сделка. Ако се направи проста аритметика, според мен, съотношението "за" и "против" такъв Брекзит е на везна и въобще не е гарантирана победата на привържениците за оставане в ЕС, главно поради появата на новата партия Брекзит на Фараж.

Няма нищо странно в такава промяна, на сайта на компанията YouGov тя е обяснена в двете последователни статии, придружаващи резултатите от изследванията. YouGov е сериозна компания за изследване на общественото мнение и пазарите, една от 20-те членуващи в British Polling Council, YouGov is an international Internet-based market research and data analytics firm, headquartered in the UK, with operations in Europe, North America, the Middle East and Asia-Pacific.[2] Компанията има над 800 служители и приходи за миналата година от 116 млн. паунда, така че не бих ги причислил към непредставителните компании: https://en.wikipedia.org/wiki/YouGov Друг е въпросът за политическата ориентация на нейните собственици и изпълнителния директор, но това не променя фактите в изследването им. Публикувам тук преведено от мен първото екзит-пол изследване на YouGov от 13 април 2019 от техния сайт, заедно с обяснителния текст към него, а след това и второто им екзит-пол изследване от 17 април /4 дни по-късно/, като двете трябва да се четат взаимно свързани, разликата в процентите е обяснена. Изследването от 13 април: През 2014 г. Найджъл Фараж шокира Уестминстър, като поведе ЮКИП за победа на последните избори за Европейски парламент: за първи път консерваторите или лейбъристите не бяха начело на избори от 1906 г. насам. Brexit партия ще се бори в този кръг от малко неочаквани избори за ЕС. По време на старта Фараж сложи парите си там, където му е сърцето, обявявайки, че е заложил £ 1000 на новосформираната му партия. През уикенда YouGov публикува първата YouGov / Times анкета на предизборната кампания за ЕС. Партията на Фараж понастоящем се намира на трето място с 15%, след консерваторите с 16%, но понастоящем е далеч от лейбъристите, които са с 24%. Въпреки това, има много причини да се вярва, че Brexit партия ще компенсират тази първоначално разлика през следващите седмици. Проучването показва, че значителна част от гласоподавателите, които подкрепиха консерваторите през 2017 г., са недоволни от посоката, в която партията се насочва към Brexit. Само 11% смятат, че правителството се справя добре с Brexit, в сравнение с 84%, които смятат, че се справят зле. Освен това, много повече гласоподаватели, които подкрепиха консерваторите на последните избори, мислят, че напускането на ЕС без сключване на сделка - за което се застъпва партията на Brexit - би било по-добър резултат, отколкото мисълта, че сделката на Theresa May ще бъде добър резултат (48% са за първото спрямо 21% за второто). Това е част от причината, стояща в основата на спада в подкрепа на консерваторите, като само една четвърт (25%) от тези, които подкрепиха партията им през 2017 г., заявяват, че ще гласуват за консерватор в Избори за ЕС. Проблемът на Фараж е, че тези гласоподаватели все още не се присъединяват масово към новата му партия, но са сравнително равномерно разделени между Brexit партията, Ukip и не определили се. Това означава, че основното предизвикателство за партия Brexit през следващите седмици ще бъде да се затвърди като главен глас за недоволни избиратели. И това изглежда като напълно постижима задача. Първо, партията Brexit вече е постигнала 15% дял на гласовете като сила, която все още е сравнително непозната, като теренната работа за тази анкета се провеждаше преди официално стартирането на партията миналия петък. Много избиратели на този етап може би все още не са наясно с партията и критично няма да я свържат с Фараж. Макар да е скандален като характер, Фараж все още е популярен сред неговите ключови избиратели, от които се нуждае, за да спечели. Повечето (56%) от гласувалите, които подкрепиха консерваторите на последните избори, твърдят, че имат положително мнение за него. Междувременно Ukip, който понастоящем разделя гласовия дял, не само загуби основния си говорител /Фараж/, но сега открива, че е открито атакувана от него. Тя може да е събрала 14% от гласовете в нашата анкета за Европейския парламент, но е лесно да се види колко голяма част от това може да се измести, след като кампанията започне. За първи път от 1999 г. изборите за Европейски парламент няма да се провеждат в деня на местните избори. Изборите се очертава да имат много ниска избирателна активност, като едва 24% от избирателите са регистрирали желание да упражнят своя вот. Ефектът от това вероятно ще бъде, че по-малко лоялни поддръжници на двете основни партии ще тръгнат към избирателната секция. В същото време онези от двете полярни мнения на дебата за Brexit ще формират ядрото на избирателите, което допълнително ще увеличи гласовете за партията Brexit. https://yougov.co.uk/topics/politics/articles-reports/2019/04/16/dont-bet-against-brexit-party-winning-eu-elections А това е второто изследване на същата компания от 17 април, вчера: В нашата първа анкета за предстоящите избори за парламент на ЕС миналата седмица новата партия на Найджъл Фарадж навлезе на трето място с 15% от гласовете. Това беше, въпреки че партията Brexit не беше официално открита. Сега, след шумното й публично афиширане, която дойде с официалното им учредяване, нашата втора анкета показва, че партията Brexit се изкачи на първо място с 27% от гласовете. Най-голямо влияние за промяната оказват гласовете за UKIP. Увеличаването на дванадесетте точки, което получава партия Brexit, е отразено със спад от седем пункта за бившата партия на Farage, от 14% миналата седмица до 7% сега. Останалата част от съотношението на гласовете остава приблизително такова, каквато беше миналата седмица, като нито една друга страна не отбелязва промяна от повече от 1% или 2% (т.е. няма промяна по-голяма от допустимата грешка). Лейбъристите бяха получили /в първото изследване/ 24% от гласовете, а торите 16%. https://yougov.co.uk/topics/politics/articles-reports/2019/04/17/brexit-party-leading-eu-parliament-polls Сега моето мнение: не смятам, че Фараж може да спечели национални избори, но мисля, че Консерваторите начело с Борис Джонсън могат да формират силен блок с популистите от Брекзит партията и ЮКИП в едни предсрочни избори, ако агонията не прекъсне преди евроизборите. Референдумът през 2016 не беше случайна грешка на Камерън, а резултат от дълго трупано противоречие между едрия финансов бизнес във Великобритания и регулаторните правила на евробюрократите в Брюксел, ограничаваща експанзията на този капитал извън ЕС. Този бизнес, който е най-големият в Обединеното кралство, никога няма да се примири да остане в ЕС при правила, които спъват растежа му. Така че Брекзит ще има под една или друга форма, въпреки илюзиите на някои мечтатели, че това няма да се случи.

Новото е, че сега сме 2019, след референдум за Брекзит, а предишните европейски избори са били през 2014, преди референдум за Брекзит - британците гласувайки сега за партии, подкрепящи Брекзит, на практика ще гласуват за Брекзит без сделка в един евентуално предстоящ референдум. Това е тест.

Традиционните партии /лейбъристи и тори/ нямат никакъв печеливш ход: ако се споразумеят за нов вариант на сделка, губят най-много от избирателите си, като огромната загуба е за торите, тяхната маса преминава към новата партия на Фараж Ако лейбъристите /въпреки нежеланието на Корбин/ се обявят за референдум, за тях биха гласували малко повече млади избиратели, но пак остават, според това последно проучване, втори след партията на Фараж Новата партия на Фараж привлича към себе си повече от половината недоволни избиратели на консерваторите /тори/ https://www.standard.co.uk/news/politics/back-public-vote-on-brexit-or-hand-europe-victory-to-nigel-farage-voters-tell-jeremy-corbyn-a4120156.html Единственият най-малко болезнен изход за лейбъристи и консерватори е да се споразумеят преди изборите за Европарламент и да излязат с политическа декларация за сделка по Брекзит, което ще им спести катастрофата от евроизборите, а и една евентуална катастрофа на предсрочни парламентарни избори. Референдум, който технически би трябвало да се подготвя поне 6 месеца, означава ново удължение на срока от ЕС и пак изправя торите и лейбъристите пред катастрофа в европейските избори, респективно предсрочни вътрешни, а отваря врата и за пречупване на нагласата за гласуване за оставане в ЕС, защото противниците ще бъдат напълно консолидирани и организирани - дори в това временно проучване на диаграмата, консерватори, Брекзит партия на Фараж, северноирланските юнионисти и ЮКИП /бившата партия на Фараж/ печелят над 50 процента Партията на Фараж "Брекзит партия" е замислена, финансирана и организирана с ясната перспектива да привлече недоволните консерватори, което очевидно е станало успешно. Ако пропуснат да излязат с общо споразумение до 23 май 2019, старите партии на консерватори и лейбъристи се изправят пред позиция наричана в шахмата „цугцванг” - какъвто и ход да направят, положението им става по-тежко и води до разгромна загуба.

Според информация от Германската агенция по печата, страните са България или Турция. Поради това все още не е взето решение - но темата трябва да се разглежда от Надзорния съвет на Фолксваген на неговото заседание след Великден. Състезанието беше отворено, казаха от добре информирани кръгове. И в двете страни разходите за персонал са много по-ниски, отколкото в Германия. Това е около един милиард инвестиции. Групата не коментира. Преди това плановете на VW вече са били обсъждани от работническия съвет на групата: Съветът на работниците се притеснява за използването на капацитета на съществуващите фабрики и призовава вместо да се инвестира, средствата да се реинвестират в един от съществуващите обекти.Това може да бъде една от фабриките за двигатели в Salzgitter, в Polkowice (Polkowice) в Полша или в Györ в Унгария. Според наличната досега информация решението за нов завод следва да се взема само в следващия кръг на планиране на Надзорния съвет през ноември. Предвид големите инвестиции в електромобилността, мощностите за производство на двигатели на автомобилния гигант са подложени на особен натиск. Електрическите двигатели изискват според предишни изявления на изпълнителния директор на VW Herbert Diess 30% по-малко работна сила. Това вероятно ще повлияе на броя на служителите, но той подчерта, че Volkswagen се основава на демографската крива и много от работниците ще искат да се пенсионират на непълно работно време. Напоследък обаче стана известно, че до 7000 работни места могат допълнително да бъдат закрити, поради автоматизация в производството. Волфсбургският производител на автомобили обяви в средата на ноември, че ще увеличи инвестициите си в електромобилност, автономно шофиране и цифровизация до почти 44 милиарда евро през следващите пет години. От тях 30 милиарда евро са предназначени за електрическа мобилност, каза Дийс. Той също така обяви, че производството на Skoda Karoq и Seat Ateca трябва да бъдат преместени в нов, допълнителен завод за който се търси място в Източна Европа. В същото време, производството на Passat ще бъде преместено от Емден в Шкода Чехия, докато в заводите на VW Zwickau, Хановер и Emden ще бъдат построени нови мощности в бъдеще. Новият завод в Източна Европа трябва също да осигури облекчение за Шкода: миналата година, главният изпълнителен директор на дъщерното дружество на VW, Бернар Майер, заяви, че капацитетът на заводите на Skoda е напълно използван. Компанията планира да прехвърли производството си на автомобили с повишена проходимост (SUV) от моделите Skoda Karoq и Seat Ateca в новата фабрика, в която ще работят 5000 служители, от досегашния завод в Квасини, Чехия, посочи Херберт Дийс. Volkswagen все още обмисля решението си – автомобилният производител не иска да остави нищо на случайността при избора на бъдещото си местоположение. Едно възможно решение може да бъде изграждането на нова фабрика. Надзорният съвет на Volkswagen поиска да се сравнят разходите за евентуална нова инвестиция в Източна Европа с тези за използването на капацитета на съществуващите вече мощности. Заводът за двигатели Salzgitter в момента разработва пилотенпроект за производство на акумулаторни клетки за електрически автомобили. https://www.handelsblatt.com/unternehmen/industrie/autobauer-neues-vw-werk-bulgarien-und-die-tuerkei-haben-gute-chancen/24212298.html?ticket=ST-956431-UyeKJ1MSPnMbOj9p6Lwf-ap6 http://bnr.bg/post/101107439/folksvagen-e-svel-izbora-za-nov-avtomobilen-zavod-do-dve-strani-balgaria-i-turcia?forceFullVersion=1

Някъде в първите страници на темата Ник беше постнал един полудокументален филм /линк към него/, в който се доказваше участието на Ренесанс Технолоджи на Мърсър /един от първата тройка най-големи американски хедж-фондове/ чрез дъщерната му фирма в Лондон за решителна подкрепа на щаба на Брекзитерите, чрез същите манипулации на електронни данни и социални мрежи, каквито са били използвани при изборите в САЩ през 2016. Даже имаше кадри с идването на Стив Бенан и срещата му с щаба и хората на Фараж, но наистина тези неща са трудни за доказване.

Определено е така, всички социологически проучвания го показват, номерът със социалния инженеринг мина на косъм през 2016, но втори път според мен едва ли биха успели да го приложат магьосниците по социален инженеринг, затова заинтересованите ще направят всичко възможно да не стигнат до потвърдителен референдум, според мен, който е най-добрият и демократичен както за ЕС, така и за голямото мнозинство от британците, особено за по-младото поколение. И вече, ако допуснем, че втори референдум определи Великобритания да остане в ЕС, остава открит въпроса тези 75 евродепутати от Великобритания, поне половината от които са евроскептици, как ще действат в Европарламента и как ще се впишат във вече доста голямата маса евроскептични партии там, които определено могат да преобърнат цялата ориентация и облик на евроблока.

Според мен някакъв изход от това положение е оставане в митническия съюз и отчасти в общия пазар и постепенно договаряне на някои ексклузивни клаузи за Великобритания за отношенията й с трети страни извън митническия съюз и общия пазар, но това също ще отнеме време, като все пак целостта на Кралството ще бъде гарантирана от принадлежността на всичките му части. Очевидно обаче има голямо значение от коя страна на интересите се гледа проточването във времето, оттам и "червените линии" на ТМ, които вече е склонна да преразгледа. Така например Великобритания има голямо положително салдо от износ на услуги, всъщност 80 % от БВП е от услуги и едва двайсетина от манифактура, а износът на услуги в САЩ надминава този в ЕС, при това повече от 60 % от изнасяните услуги са финансови. По принцип Великобритания е финансов гигант в ЕС, тя многократно надвишава в това отношение Германия и Франция. Точно този бизнес е най-заинтересован да има преференциални отношения със САЩ, защото на практика Ситито и Уолстрийт са един организъм. Всякакви европейски и бюрократични регулации спъват бързото движение на пари, инвестиции и акции между Лондон и Уолстрийт, така че там стриктните правила на митническия съюз и общия пазар са спирачки, а не предимства.

Brexit: 4 възможни сценария Ройтерс 13 април 2019 г. Обединеното кралство вече има право да напусне Европейския съюз до 31 октомври, но британският политически елит все още се бори за това как, кога и дали да има Brexit. Някои представители на ЕС смятат, че Обединеното кралство може да промени мнението си - грандиозно обръщане, което ще илюстрира силата на блока и ще задържи една от най-големите сили на Европа в клуба. Евроскептичните привърженици на Brexit твърдят, че разводът е под заплаха от това, което те определят като недемократичен заговор, който рискува да подкопае политическата стабилност в Обединеното кралство. По-долу са показани възможните сценарии: 1) Няма Брекзит: Новото забавяне дава време на противниците на развода да настояват за отмяна на официалното уведомление за развод по член 50 или за референдум - или чрез парламента, или чрез нови избори. Премиерът Тереза Мей, която гласува за оставането на ЕС през 2016 г., многократно е изключвала отмяната по член 50 или друг референдум. Но ако тя бъде свалена, наследникът й може да се изкуши да предизвика нови избори. Резултатът от всички избори е несигурен и докато манифестите на двете основни партии подкрепят Brexit, опозиционната партия на труда подкрепя "потвърдителен референдум" за всяка сделка. Лидерът на лейбъристите Джереми Корбин, който гласува против членството през 1975 г. и отказа само неохотно подкрепата си за кампанията на оставащите през 2016 г., сигнализира сега само хладна подкрепа за нов референдум. Неговата партия обаче е ясна, че иска. Финансовият министър на Мей, Филип Хамънд, заяви в петък, че е много вероятно идеята за втори референдум за Brexit отново да бъде внесена в парламента в някакъв момент, въпреки че правителството се противопоставя на всеки нов плебисцит. Парламентът беше в безизходица по отношение на условията на Brexit, след като отхвърли плана за оттегляне на ТМ на три пъти от януари. Когато през последния месец депутатите на два пъти проведоха поредица от гласувания по различните варианти на Brexit, целящи да отключат безизходицата, вторият референдум беше най-популярният вариант, макар да не достигна до мнозинство. На 1 април предложение за нов референдум привлече подкрепата на 280 депутати - 40 местане му стигнаха за мнозинство. Една седмица по-рано това предложение имаше подкрепата на 268 депутати. Ако парламентът се съгласи на втори референдум, Великобритания вероятно ще трябва да поиска удължаване след края на октомври, за да има достатъчно време за кампания. И все пак в Брюксел тази идея не е скандална. Според официалните лица на ЕС и дипломатите, в зависимост от развитието на събитията във Великобритания, още удължения са опция. Трима от четиримата бивши британски премиери, които са все още живи - Джон Мейджър, Тони Блеър и Гордън Браун - заявиха, че референдумът е начинът за разрешаване на кризата. Вероятността за втори референдум може да бъде засилена, ако кандидатите еврофили - главно от лявоцентристките партии - се справят добре в изборите за Европейски парламент от 23-26 май. За да има нов референдум, британският парламент ще трябва да одобри ново законодателство, след което британският регулаторен орган за изборите в идеалния случай ще се нуждае от шест месеца, за да тества въпроса пред обществеността и едва след това да даде срок за провеждане на кампанията, каза говорител. И двете страни по въпроса за Brexit се подготвят за възможността за нов референдум. Не е съвсем ясно как Обединеното кралство ще гласува и дори да гласува да остане, поддръжниците на Brexit ще претендират за трети и решителен вот. Goldman Sachs поставя 40% вероятност за отказ от Brexit. 2) Постигане на сделка: Мей все още се надява, че парламентът ще одобри сделката, която е сключила с ЕС през ноември, въпреки че оттогава тя претърпя три пъти тежко поражение в парламента. Мей обеща да подаде оставка, ако споразумението й бъде одобрено, но това не подтикна нито евроскептичните, нито проевропейските й опоненти в собствената й партия да я подкрепят, така че сега тя предупреждава, че Brexit може никога да не се случи. Ако преговорите с Лейбъристката партия в крайна сметка се сринат, Мей е казала, че ще приеме волята на парламента за това какво да прави по-нататък. Гласовете в раздробената на фракции Камара на общините показаха, че нито една от алтернативите на споразумението на Мей - като например Брекзит без сделка, референдум или много по-близко икономически взаимоотношения след Brexit - не успя да събере мнозинство. Една от възможностите, които биха могли да спечелят депутати лейбъристи, е да се остане в митническия съюз след Брекзит и законите на Великобритания да се приведат в съответствие с много от правилата на единния пазар на блока. Брекзитерите и много от поддръжниците на оставането в ЕС казват обаче, че подобна опция е глупава, тъй като Обединеното кралство ще напусне ЕС без право на глас относно правилата, които ще трябва да спазва. ЕС би бил щастлив да направи това и би могъл да го направи бързо. Такава сделка, според Брекзитерите, ще бъде "Brexit In Name Only". Goldman Sachs поставя 50% вероятност за ратифициране на изменената и смекчена сделка на ТМ. 3) Предсрочни избори: Сделката на Мей отново се проваля, парламентът не може да постигне съгласие какво да прави и Мей, или неин наследник, обявява нови избори. Следващите национални избори във Великобритания не трябва да се проведат до 2022 г., но има два начина, по които може да се предизвика по-ранен вот: а) Две трети от 650-те депутати в парламента гласуват в подкрепа на провеждането на избори. б) Ако предложението за недоверие към правителството бъде прието с обикновено мнозинство от законодателите и никоя партия не може да спечели доверието на Камарата на общините през следващите 14 дни, се провеждат избори. 4) Брекзит без сделка: Хаосът в Лондон се увеличава и твърдите лидери на Брекзитерите в крайна сметка надделяват за излизане без сделка. Това е кошмарният сценарий за повечето бизнеси. С еднократно срязване на сложните външнотърговски връзки на петата най-голяма икономика в света, тя ще стресира финансовите пазари и ще дестабилизира веригите за доставки в Европа и извън нея. Политическото и социалното въздействие е неясно. Без сделка означава, че няма да има преход, излизането ше бъде разтърсващо рязко. Великобритания е член на Световната търговска организация, така че тарифите и други условия, регулиращи търговията с ЕС, ще бъдат определяни единствено по правилата на СТО. Goldman поставя 10% вероятност за излизане без сделка. https://www.nytimes.com/reuters/2019/04/13/world/europe/13reuters-britain-eu-scenarios.html Мой коментар: Корбин има големи противоречия с парламентарната си група и висшето ръководство на своята партия по отношение на референдума, той е против и ще направи, според мен, всичко по силите му, за да го неглижира и прати за гласуване в парламента, като така го остави да отиде в кошчето. Той надделява през 2016 година при опит за вътрешен преврат от парламентарната група на партията, като успява да се задържи на върха с 40 за и 170 против него гласове, единствено заради подкрепата на широката членска маса, която го е избрала с мнозинство. Така че по мое мнение Корбин ще предложи свой вариант за "мек Брекзит" в парламента отделно от предложението за референдум и ще направи всичко по силите му този вариант да бъде гласуван, въпреки съпротивата на някои от парламентарната му група. Това устройва хората около ТМ, дори и нейното предложение да не мине /Корбин я предупреждава да не го предлага за 4-ти път по обяснените горе причини/ Другите варианти са много неясни и проблемни, но по мое мнение бизнесът с финансови и банкови услуги във Великобритания, който единствен имаше /и има/ голям интерес да не попада в търговските регулации на ЕС, ще направи компромис с някакакъв смекчен вариант, пред алтернативата на рязък срив без сделка, който ще засегне и него. И тъй като изборите и партиите във Великобритания се финансират предимно от частни дарения, според мен тези финансови кръгове могат да оказват влияние върху политиците, особено при такава система, при която даренията се получават непосредствено от лидерите, а не от апарата на партиите.