Du6ko

Преди да сравняваме Сингапур с Китай дайте да сравним Лихтенщайн и Люксембург със съседите си ! Като демократ аз отивам на сайта на ЦРУ COUNTRY COMPARISON :: GDP - PER CAPITA (PPP) GDP - per capita (PPP) compares GDP on a purchasing power parity basis divided by population as of 1 July for the same year. RANK COUNTRY GDP - PER CAPITA (PPP) DATE OF INFORMATION 1 LIECHTENSTEIN $139,100 2009 EST. 3 MONACO $115,700 2015 EST. 4 MACAU $111,600 2017 EST. 5 LUXEMBOURG $106,300 2017 EST. 6 BERMUDA $99,400 2016 EST. 7 SINGAPORE $93,900 2017 EST. 8 ISLE OF MAN $84,600 2014 EST. 12 FALKLAND ISLANDS (ISLAS MALVINAS) $70,800 2015 EST. 13 UNITED ARAB EMIRATES $67,700 2017 EST. 14 SINT MAARTEN $66,800 2014 EST. 15 KUWAIT $66,200 2017 EST. 16 GIBRALTAR $61,700 2014 EST. 17 HONG KONG $61,400 2017 EST. 18 SWITZERLAND $61,400 2017 EST. 19 UNITED STATES $59,500 2017 EST. 20 SAN MARINO $58,600 2017 EST. 21 JERSEY $56,600 2016 EST. 22 SAUDI ARABIA $54,800 2017 EST. 23 NETHERLANDS $53,600 2017 EST. 24 GUERNSEY $52,500 2014 EST. 25 ICELAND $51,800 2017 EST. 26 SWEDEN $51,500 2017 EST. 27 GERMANY $50,400 2017 EST. 28 TAIWAN $50,300 2017 EST. 29 AUSTRALIA $50,300 2017 EST. 30 AUSTRIA $49,900 2017 EST. 31 DENMARK $49,900 2017 EST. 32 ANDORRA $49,900 2015 EST. 33 BAHRAIN $48,500 2017 EST. 34 CANADA $48,300 2017 EST. 35 BELGIUM $46,600 2017 EST. 36 SAINT PIERRE AND MIQUELON $46,200 2006 EST. 37 OMAN $45,200 2017 EST. 38 FINLAND $44,300 2017 EST. 39 UNITED KINGDOM $44,100 2017 EST. 40 CAYMAN ISLANDS $43,800 2004 EST. 41 FRANCE $43,800 2017 EST. 42 JAPAN $42,800 2017 EST. 43 MALTA $42,000 2017 EST. 44 GREENLAND $41,800 2015 EST. 45 EUROPEAN UNION $40,900 2017 EST. 46 FAROE ISLANDS $40,000 2014 EST. 47 KOREA, SOUTH $39,400 2017 EST. 48 NEW ZEALAND $38,900 2017 EST. 49 SPAIN $38,300 2017 EST. 50 ITALY $38,100 2017 EST. Погледнете приятели ! Работливите труженици и труженички Люксембургци и Лихтенщайнци произвеждат по наю 100 000 долара на година ! Съответно 106 и 139 хилядарки ! Погледнете мързеливите Германци - 50 000 , французи и белгийци по 40 000 ! Забележете разликата - Тружениците от Камънаците на ЛИХТЕНЩАЙН прозвеждат 140 000 долара за година , мързеливите им съседи 2 - 3 пъти по малко ! Как така - не е ли позорно и срамно за немци, англиячани , французи италианци с хубавите си държави да произвеждат 1 / 3 от каменистия Лихтенщайн ? Даже китайците от Макао произвеждат в пъти повче от прехвалените японци ! Срамно и позорно . Погледнете работницте, селяните и служителите в БЕРМУДИТЕ произвеждат 99 000 долара продукт на година ! Работливи хора ! Канадци , САЩ и ЕС са мързелици по сравнение с трудолюбивите БЕРМУДЦИ ! Отделно , Бермудският Триъгълник поглъща голяма част от корабите и стоките на бермудците ! Ако го нямаше Бермудският триъгълник , Бермудите щяха да произвеждат не 99 400 ами 299 000 .

Ех още един прогресивен ляв демократ , не може да спи притеснява се за експловатацията на китайските селяни... Ами притеснява ли те гладуващите аборигени в Австралия, индианци в Америка ? Или само китайските селяни им съчувствоваш ? Китайската Народна Република мина както малки гари Англия, Франция, Германия, Япония по БВП, скоро ще ги мине и по продукт на глава от населението. Само ТЪРПЕНИЕ ! Бързата кучка слепи ги ражда. Ами то и Монако и Лихтенщайн са 3 - 5 пъти по богати от съседите си - Франция, Германия, Австрия, Италия, Швейцария ! Ама това не значи че германците, французите и швейцарците са некадърници, мързеливци и нещастници, въпреки че са 3 - 5 пъти по бедни от съседите си в Лихтенщайн и Монкао. В Лихтенщайн има 2 , 5 БАНКИ на 1 ЧОВЕК ! Швейцария само може да диша прахът от чорапите на Лихтенщайн по броя на Банките. Още по - зле се немците и французите по сравнение с Монако. Между другото - град Ханти Мансийск в СИБИР е по - богат от Сингапур, Монте Карли или Сингапур. Голяма част от жителите на Ханти Мансийск обичат да тежкареят в Монако. По броя на Ферарита и Поршета - Ханти Мансийск е много преди Монако ! Имам позната на мой познат. Бащата немец майката англичанка . И тази позната ходи да бачка в Шанхай - гастарбайтерка да преподава на китайчетата английски език . За половин година бачкане в Шанхай може да живее богато 1 година във Виена и да си купува билети за там и обратно. Казва че по сравнение с ШАНХАЙ - Париж и Берлин са села.

ГОРЕЩИ НОВИНИ Китай с финансов контраудар срещу САЩ Пекин пристъпва към разпродажба на американски държавни облигации в размер на 3 млрд. долара 06 Окт. 2018 246 От следващата седмица Китай пристъпва към разпродажба на американски държавни облигации в размер на 3 млрд.долара, предава БГНЕС като се позовава на в. „Уолстрийт джърнъл”. Това ще бъде сред най-големите разпродажби от 2004 г., а причина е започнатата от САЩ търговска война с въвеждането на мита върху китайските стоки. https://www.segabg.com/hot/kitay-finansov-kontraudar-sreshtu-sasht Източната Империя се готви да покаже от къде изгрява слънцето.

И аз така си мислех и казвах. Ама кой ме слуша ? Рано или късно ще стане , ама държавата ще трябва да помага.

Нещо за наименованието - Денисовци , по името на малката пещера Денисовская на която са кръстени тия древни хора.Оказва се, че Денисов е бил някакъв местен бандит - разбойник , който се е криел в пещерата. За местните хора думата - Денисовци звучала нещо както разбойници. За това откривателя на тия древни хора отначало не е искал така да се кръщават тия хора. Но учените не го слушат, и за тях думата Денисовец не се асоцирала с разбойничество.

Ето как са живеели Вишеградците в древността. Пред пещерата беше тихо. Размахали копия, мъжете още в ранна утрин потеглиха по посока към Бланско или към Раец, ( БЛАНСКО, РАЕЦ — градчета в Моравия на р. Свитава в местността Моравски Крас. Многобройните пещери тук представляват богати находища на костени и каменни оръдия и други следи на човека от ранния и късния палеолит, както и на следи от селища на първобитните ловци. ) където бяха открили следите на стадо елени; през време на отсъствието им жените беряха боровинки из гората и екливите им викове и високото им бърборене само от време на време долитаха насам; децата джапаха някъде долу из рекичката — впрочем кой ли можеше да ги опази тия дечурлига, тая пакостлива и дива сган. И ето, в чудната тишина старият първобитен човек Янечек дремеше под топлите лъчи на октомврийското слънце; собствено той хъркаше и свиреше с носа си, но се мъчеше да се представи, като че ли не спи, а пази пещерата на племето и е пълновластен господар над нея, както се и полага на един стар главатар. Старата Янечкова беше проснала: една прясно одрана меча кожа и се беше заела да я почиства с парче остър кремък. Тая работа трябва да се извърши най-добросъвестно, педя по педя — а не както прави това младата, мина през ума на старата Янечкова; тая лудетина ще я остърже надве-натри и ще хукне при децата да се глезо̀ти и мляска с тях… Тя, и кожата ще трае толкова я, мисли си старата Янечкова, къде ти, ще се спари и ще се скапе; ама аз няма да й се бъркам в нищо, зарича се старата Янечкова, щом синът си мълчи и не й казва нищо… Което си е право, младата никак не умее да пести. Я виж, тук пък кожата е пробита, ето на точно в средата на гърба! Леле, недоумява старата, кой ли е бил тоя умник, та е промушил мечката откъм гърба? Ето сега цялата кожа отива на вятъра! Моят никога няма да направи такова нещо, възмущава се бабичката, той винаги ги улучваше в шията… — Ооох — изохка в тоя миг старият Янечек и потърка очи. — Още ли не са се върнали? — Ами — измърмори старата. — Ще има да чакаш. — Хе — изпъшка дядото и запремига сънен. — Тя, тяхната, е лесна. Ами. А жените къде са? — Да не съм ги пасла? — изръмжа старата. — Хойкат някъде, къде ще са… — Ох-ох-ох — прозина се дядо Янечек. — Хойкат някъде. Вместо да, вместо да, кажи го де, такова… Така е то. Тая работа на нищо не прилича! Замълчаха; старата Янечкова бързо и със злобна припряност стържеше кожата. — Знаеш ли — обади се Янечек, като се почесваше замислено по гърба. — Ще видиш, че пак нищо няма да донесат. И как ще донесат: закъде са те с тия техни костени копия — Колко пъти съм му казвал на сина: „Гледай, думам, няма толкова твърд и як кокал, че да става за копие!“. Макар да си жена, и ти ще признаеш, че нито костта, нито рогът притежават, как да го кажа — такава пробивност, разбираш ли? Удариш на кокал, е и, кокал с кокал пробива ли се, а? Ясно! А вземи каменното копие, ехеее — Вярно, не е лесно да се направи, ама за сметка на това пък излиза копие и половина. Ама той, синът, взема ли ти от дума? — Така е — отвърна с горчивина госпожа Янечкова. — Не щат вече да слушат. — Да не би да им заповядвам нещо — ядосва се дядото. Те от дума не отбират! Вчера, знаеш, намерих ей там под скалата един, ама да знаеш колко хубав плосък кремък. Стига само малко да го клъцнеш по крайчеца, та да се позаостри, и става връх за копие — един път. Взех го аз и го показвам на сина: „Гледай, казвам, парче и половина, к'во ще кажеш?“ — „Ами да, казва той, но за какво ти е?“ — „Ами, казвам му аз, като го поокълцаш, ще стане за копие.“ — „Я остави, тате, рече ми той, кой ще вземе да се пипка с тая работа? Нима няма в пещерата цели купища от тия боклуци, за нищо не стават; както и да се мъчиш да ги привържеш за копието, не могат да се закрепят, за какво са ми?“ — Мързеливци — изкряска изведнъж старецът. — Днес вече никой няма търпение да обработи като хората едно парче кремък, там е работата! Разглезили са се! Разбира се, да направиш костен връх на копие е лесна работа, но пък се и чупи лесно. Нямало значение, казва синът, счупи ли се, слагаш нов и свършено. Хубаво, ама докъде ще я докарат така? Час по час да си сменяват копията! Кажи де, кога се е чувало такова нещо? Едно време с един солиден връх от кремък карахме години! Ти слушай мене, ще видиш, че един ден ще се върнат към нашите изпитани каменни оръжия! Затова ги събирам аз, къде що намеря, ще го скътам: стари стрели и чукове, и ножове от кремък — боклуци било това! Старият човек чак се задушаваше от мъка и възмущение. — Тъй е то — обади се баба Янечкова, дано го разтуши. — Същото е и с кожите. „Мамо, казва ми младата, защо било нужно, кай, да се остъргва толкова кожата, жалко било за труда. Я опитай, казва, веднъж да обработиш кожата с пепел, поне няма да мирише.“ — "Мене ще ме учиш ти — сопна се бабичката на отсъствуващата снаха, — знам си аз работата! Открай време само сме ги стъргали и какви кожи ставаха! Е да, като си скъпиш труда, то се знае — само да изклинчат от работа гледат! Затова все нещо измислят, все нещо променят… Да щавиш кожи с пепел. Де се е чувало таквоз нещо!" — Точно така — прозя се Янечек. — Кога ли са признавали за хубаво онова, което сме правили ние. Не били, кай, удобни за държане каменните оръжия. Не отричам, ние не държахме толкова на удобствата; а днес — сакън, сакън, да не ви излязат пришки на ръцете! Кажи ми ти сега, накъде е тръгнало всичко и докъде ще я докарат? Вземи днешните деца. „Остави ги, бе дядо, казва снахата, да си играят.“ Хубаво, ама какво ще излезе от тях един ден? — Поне да не вдигаха такава гълчава — оплака се старата. — Невъзпитани са до немай-къде! — Това е то днешното възпитание — провъзгласи старият Янечек. — А като река понякога да кажа нещо на сина, той ще ми отвърне: "Ти не ги разбираш тия работи, тате, днес е друго време, друга епоха" — то дори и за костените оръжия не можело да се каже, че били последна дума. „Един ден, казва, хората ще измислят още по-инакъв материал…“ Ето това, знаеш ли, вече е прекалено: като че ли някога някой е виждал друг, по-здрав материал от камъка, дървото и кокала! Сега вече и ти самата, която си една глупава жена, трябва да признаеш, че — че — че това минава границите на всичко! Янечкова отпусна ръце в скута си. — Ами откъде — каза тя — се вземат у тях всичките тия глупости? — Абе, казват, че сега това било модерно — фъфлеше беззъбият старец. — Моля ти се, ей там, в тази посока, на четири дни път оттук, се домъкнало някакво ново племе, една такава чужда паплач, и те, казват, така ги правели тия работи… Та да знаеш, от тях са всичките дивотии на нашите. И костените оръжия, и всичко. И дори — дори ги купуват от тях — развика се той ядосан. — Срещу хубавите ни кожи! Като че ли някога от чужденците е идвало нещо свястно! Не бива да има никакво вземане-даване с тая чужда сбирщина! И изобщо добре да се помни това, което са ни завещали нашите прадеди: появи ли се някъде чужденец, връхлитай го и го очиствай. Така си е открай време: какви ти там церемонии, трепи ги наред. Ех, тате, казва синът, днес условията са други, сега се въвежда размяната на стоки… Размяна на стоки! Като утрепя някого и му взема всичко, което има, давам ли нещо срещу това — защо ми е притрябвала някаква си там размяна? — Ех, тате, казва синът, за това се плаща с живота на хората, за тях било жалко! — Там е цялата работа: жалко било за живота на хората! Такива са те, днешните им схващания — мърмореше недоволен старият човек. — Бъзливци са те, там е работата. Жалко, кай, за убитите хора! Ами я ми кажи ти, сине майчин, как ще се изхранят толкова хора един ден, ако не се избиват? Те и сега елените са малко пущините, че после ли! Гледай ги ти, за човешкия живот им е жал; а традициите не зачитат, прадедите и родителите си не уважават… И това ако не е разложение — възкликна възбуден дядо Янечек. — Оня ден, гледам, някакъв сополко драще с въглен по стената на пещерата изображение на бизон. Аз го пернах по главата, а синът казва: „Остави го, бе тате, виж бизона, като жив го е докарал!“ — Е, това вече на нищо не прилича! Кога е било децата да хайлазуват така? Като нямаш друга работа, момче, вземи парче кремък, па го окълцай, а не да рисуваш бизони по стената! Кому са притрябвали тия идиотщини? Старата Янечкова строго стисна устни: — То да бяха само бизони — отрони тя след малко. — Че какво друго? — попита дядото. — Ами нищо — въздържаше се Янечкова, — срам ме е да го кажа… Знаеш ли — реши се тя изведнъж, — тая сутрин намерих… в пещерата… парче от мамутски бивен. Изрязан като… като гола жена. И гърди, и всичко си има, разбираш ли? — Не думай — смая се старецът. — Че кой го е изрязал? Янечкова възмутено сви рамене: — Де да знам. Трябва да е някой от младите. Аз я хвърлих в огъня, но… Ей такива гърди имаше! Тфю! — …Е, бива, бива, ама чак толкова — едвам можа да каже дядо Янечек. — Каква извратеност! Знаеш ли, така е само защото са се хванали за кокала! Такива мръсотии на нас никога и през ума не са ни минавали, те, тия неща, от кремък не могат и да се изрежат. — Ето накъде отива работата! Това са те, техните изобретения! Все ще измислят разни работи, все ще правят нововъведения, докато провалят и унищожат всичко — И ще видиш — в пророческо изстъпление извика първобитният човек Янечек, — тя, тая работа, дълго няма да кара!

Днеска вицепрезидентаПенс предупреди , че КНР настъпва по всички фронтове. И раздава заеми и пари на партньорите си.

Ужасно еи, че американските астронавти навместо на космически Тесли трябва да се прибират на повредени , крмюизисни , руски космически кораби ... Жалко.

Палеолитните Венери . Най древната истотраните от Вишеградският район. На територията от Пиринеите до Байкал първобитните хора живеещи 20 - 30 000 години преди нас започват да правят 5 - до 30 см фигури на пищни жени. Фигурките са от кости, мамтутови бивни, меки камъни нещо като гипас и дори от глина. Забележете тогава керамиката още не е била открита. Може би най - известната такаква фигурка е "Венерата от Виленсдорф" намерена в Австрия. Разбира се за значението на тия фигури можем само да гадаем ? Някои феминистики издигат теорията за поклонението на " Богинята майка " и матриархата.

Войната заради (убитата) свиня ! Proposed boundaries: Through Haro Strait, favored by the US Through Rosario Strait, favored by Britain Through San Juan Channel, compromise proposal The lines are as shown on maps of the time. The modern boundary follows straight line segments and roughly follows the blue line. The modern eastern boundary of San Juan County roughly follows the red line. Date June 15 – October 1859 (troops stationed on San Juan Island until 1874) Location San Juan Islands Result Bloodless war – San Juan Islands awarded to the United States following third-party arbitration. Belligerents United States Washington Territory United Kingdom Colony of Vancouver Island Commanders and leaders Colonel Silas Casey, Captain George Pickett Rear Admiral R. L. Baynes Strength 461 combatants, 14 cannon 2,140 combatants; 5 warships mounting 70 cannon Заради една застреляна свиня едвам не започва война . И то не война между Баден и Вютемберг, Между Сан Марино и Лихтенщайн а между две гигантсти държави - Британската империя и САЩ !

Веднага се чувства че сме европейци ! По брадите ще ги познаете както е писано в Библията.

Китайската Народна Република са млада държава - само 4 000 години доказана писана история и 10 000 години легендарна. Нямат перспектива, държава със затихваща функция. Освен ако не се демократизират като нас. Само 1 / 5 от населението в света са китайци. Днеска на обед си хапанх в китаското ресторанче. Тука в центъра на една столица обядваме или в турската дюнер кебапчийница, или в арабската пицерия или в китайското ресторантче. Местните иаха някое друго заведение, ама фалираха и затвориха кепенците. Карта на китайските земи в Южно КИТАЙСКО море. В розово се виждат китайските острови тъкмо в средата и центъра на морето ! В червено границите на китайските морета . Виждат се и претенциите на съседите към китайските морета.

Полека лека китайците засипват морето и правят острови. А около островите има 200 милни зони. И така териториалните води на Китай растът.

Във Европейския Съюз имаше две ВЕЛИКИ нации и държави. След като ВЕЛИКОБРИТАНИЯ напусне ЕС ще останем само с една Велика дьржава . ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ .

Американски бойни кораби са се опитали да нарушат териториалните води на КНР в Южно китайско море. Китай не е позволил да се нарушава суверинитета му и един капитан на кораб след предупреждение от 40 метра поема курс към чуждия кораб. Американския кораб с бърза маневра напуска китайски води. За сега КНР запазва контрол над млките си острови. Те са много важен пункт по морският път на Коприната - Китай - Сингапур - Коломбо - Карачи - Джибути - Африка и Европа.

За знаещите и наблюдателните. Открийте разликата между напредничавия Европейски и реакционния Руски марксизъм ? ( Погледнете каква дълга мъдра красива брада има Европейският марксизъм и колко млад голобрад е Руският марксизъм )

Интересно нещо са цифрите. Например една девойка под червените фенери в Амстердам или друг град Хамбург, Копенхагет или Лисабон заработва за половин час долу горе 50 евро / долара. Един барел нефт също струва горе долу 50 евро / долара. Ако утре девойките от Амстердам, Париж, Лондон, Хамбург обявят бойкот огромно количество от услуги за 50 евро отиват по дяволите. Неприятно но някак си ще преживеем. Ако не дай си боже стане нещо с тия 50 доларови барели с нефт не се доставят на световния пазар то практически икономиките отиват по дяволите.

https://www.youtube.com/watch?v=RAzEyF24H2U

Благодарение на автомобилите автралийската армия успява да се изравни по мобилност с врагът.

Една жестока , безмилостна война срещу 2 МЕТРА коварен и бърз както вятъра противник ! Войната с ЕМУ ! Първата Световна война над 330 000 австралийска армиия в състава на Австралийско Ново зеландския експедиционен корпус се бие на фронтовете в Европа. При Галипополи турската армия притиска австралийците и ги коси. След това те се бият с германците. Но дакто те се бяит в Европа , на родината натехните нивии ферми напада коварен безмилостен бърз и безпощаден враг - десетки хиляди 2 метрови птици Ему ! https://en.wikipedia.org/wiki/Emu_War Sir George Pearce, who ordered that the army cull the emu population. He was later referred to in Parliament as the "Minister of the Emu War" by Senator James Dunn.[7] Боевете започват 1932 година с атака на артилерийско - картечни батареи на австралиските войски. Но заради дъждовете австралийската армия затъва, докато коварния враг с дългите си крака не му пука от дъждовете ! На 2 ноември местните хора забелязват рота от 50 Ему и заедно с армията устройват засада. Затракват картечниците. Но птиците се разпръскват на малки групи и се измъкват . На 4 ноември артилерията и картечниците устройват засада на 1 000 ( хиляда ) врагове. За съжаление картечницата зачича и от 1 000 птици са убити само 20 . До 8 ноември по време на беовете са убити около 50 протвника, а патроните са на привършване . Ему минава в контраатака и напада пшеничните полета на Западна Австралия. Намесва се премиер министъра Джеймз Митчел на 12 ноември изпраща нови свежи австралийски военни части , които са се сражавали в Европа с турци и германци. Армията е въоръжена с АВТОМОБИЛИ и така войската става МАНЕВРЕННА както противника. На 13 и 14 ноември врагът е разбит. Към 2 декември победата е почти пълна, на 8 декември главнокомандащия австралийската армия се връща в столицата за доклад. В доклада се посова че за 1 убит противник Ему армията е изразходвала по 10 патрона. Счита се че голяма част от ранените противници са загинали понеже Ему нямат болници и санитари. Въпреки това през 1934 , 43 и 48 година фермерите отново искат помощ от правителството , но правителството и армията не участват в бойните действия и фермерите се справят сами.

Мексико и Канада клекнаха пред Тръмп ! Несправедливостта НАФТА е отстранена блгодарение на Д Тръмп ! https://www.segabg.com/hot/kanada-shche-se-prisedini-km-trgovskoto-sporazumenie-mezhdu-sashch-i-meksiko Канада ще се присъедини към търговското споразумение между САЩ и Мексико От 1 ноември USMCA трябва да замени НАФТА

Даже не мога да си представя защо тия поляци се назхвърлят да създават оргомна държава на изток, без да си осигурят някакъв що годе излаз на море например на Балтика ? Даже нашите български ханове и царе са се старали да овладяет градовете по Черно море - Варна, Несебър , Созопол и други и да излезнат на Бяло и Адриатическо море. Ние както и поляците не сме някаква морска държава но все пак винаги сме имали някакъв излаз на море. 1635 година един от най способните полски крале Владислав 4 с помоща на казаците и техните леки корабчета - лодки - чайки успява да нанесе ущърб на шведската флота. Лодките на казаците са били ниски и гюлетата на корабната артилерия на шведите летели над лодките на казаците.

През 17 век Полша като Реч Посполита е на върхъ на могъществото си. Но порочната, корумпирана и доста алкохолизирана шляхта и пановете - магнати - олигаси бързо унищожават държавта си. Продажниците служат на чужди западни държави а не на Полша. Полша заедно с Дания и Швеция се нахвърлят върху Русия на Иван 4 , който се опитва да излезне на Балтика разбивайки кръстоносците на Ливонския орден. Навместо да завладее Тевтонският Орден - бъдещата Прусия и също да се укрепят на Балтика , късогледите поляци започват отначало успешна , но безпрерспективна война с Русия. Отначало Полша завладява цяла днешна Латвия и почти цяла Естония с изключение на северния и бряг и Талин! Огромна гигантска държава ! Огромни ресурси. Над милион квадратни километра земи в Европа ! И тука започават бедите . Швеция която коварно окупира прибалтийските земи на Русия , се нахвърля върху Полша и практически я лишава от излаз на море ! На Полша оставя южна Латвия така наречената Курляндия, ама там няма пристанища и корабостроителници. Прусия и Померания почти са отрязали Полша от Балтика. Град Гданск - Данциг е доста голям и важен стратегически. Той ту е независим град ту признава полския суверинитет но полската власт в Гданск е почти формална. Гданск има собственни монети . Общо взето Полша няма нито корабостроителници , нито пристанища, нито моряци има само дървен материал за кораби. Все пак създава някаква флота от 10 тина кораба заедно с Гданск. Шведите които бият Полша по суша смятат че лесно ще я победят и по море. 1627 година 6 шведски кораба се сблъскват с 10 полски недалече от Гданск. Поляците имат аритметически повече кораби 10 - 6 и повече оръдия и 170 - 140 , но качеството на шведските кораби, моряци и оръдия е било много много по - добро ! И въпреки това Полша чрез смелост и съобразителност извоюва единствената си по - значителна морска победа в историята си ! 2 шведски кораба са загубени . Единият взят в полски плен втория потопен от екипажа за да не попадне в плен . 3 полски кораба са повредени но не и потопени .

Моето скромно мнение. Само по себе учението на Маркс - Енгелс е нещо хубаво и красиво. Само че ... хората са все още несъвършенни. Един ден може и да стане но е още рано. Ако всички бяха изпълнителни, дисциплинирани, умни, красиви, способни, скромни, работливи, ученолюбиви като мене , марксизма може би щеше да живее и пребъде. но не би. В малки затворени общетства , където всички знаят един друг , такова нещо е възможно.Но в големи общества , където живеят много хора , опита за справедливо разпределение довежда до корупция и измами.

Да не забравяме корабитет и закупената белгийска корвета !