Black Wolf

Гагаузите какво общо имат с циганите?!? Никога не съм чувал, да ги смятат за "цигани"!

Питаш ме за Америка или за кучетата по принцип? Кучетата като впрегатни животни са се използвали и в Сибир, че даже и в Европа (Германия, Швейцария, Скандинавия). В Америка - и в други чести освен Арктика и Субарктика.

Еленовъдството е сравнително младо. Доскоро наистина се считаше (доскоро-доскоро - допреди 20-30 год.), че сев. елен е одомашен рано и еленовъдството се разпространява на север преди 2-3 хил. години едва ли не. Не е така разбира се. Всички сибирски тундрови народи практически са били ловци на див северен елен до средата на 17 в. Ненци, нганасани, чукчи. Юкагирите си остават такива до ВОСР. В пояса на тайгата евенките започват може би по-рано (14-15 в.?), но при тях еленовъдството е транспортно. Дивият елен си остава основа на тяхното препитание.

Извинявам се, ама чихуахуа са кучета. Чирикауа е съответното племе апачи.

Те СА били чингизиди. Но останалата паплач са били всъщност кумани, че и останки от по-старите номади.

Да, прав си. По памет си представях картата. Наистина коренните монголски територии са източно.

Като говорим за руски филми - свалих си и изгледах първия сезон на сериала "Легавый". Въпреки, че доста го критикуват за разни недостоверности относно епохата, много ми хареса. Добра актьорска игра и интересно действие.

Последното изследване. Въпреки вероятните журналистически неточности май се потвърждава нещо, което от доста време се твърди от антрополозите - че ние сме потомци на население от средиземноморски тип, а не на славяни, иранци и всякакви други. http://dnes.dir.bg/news/prabalgari-proizhod-genetika-15192326?nt=4

Генетично - може би. Културно? Ти какво, майтапиш ли се?!?... Като култура, начин на мислене и пр. нямаме много общо не само с нашите етнически предци, но и с никого от тогавашните хора. Нямаме много общо дори с уж преките си прадеди примерно 150 год. назад.

Несериозно е да се смесват различни епохи и различни исторически ситуации. Вие сравнявате тюрките от 4-6 в. със селджуките и османците 13-15 в. Все едно да сравняваш българите от времето на Калоян с нас. Не смятам, че имаме много общо...

Южните иранци нямат нищо общо със северните си братовчеди в културно отношение. Това са два съвсем различни свята (Еран и Туран), които дори в иранския епос са в смъртна борба. Тюрките донасят на "културните" ирнаноезични номади желязото и ги правят малко по-конкурентноспособни . В културно отношение скити, сармати, масагети и саки са си били "прости" варвари. Друг въпрос е, че в това няма нищо лошо напротив, закостенялото мислене пречи на много хора да разберат, че "варварските" култури с нищо не са по-лоши. Що се отнася до номадите, те тласкат развитието напред през цялата човешка история, защото уседналите "цивилизации" имат склонност към зацикляне и скапване.

А всъщност реално в културен план няма разлика какви са били, защото дори наред с тюркските родове да е имало ираноезични (а вероятно и други), те са имали една култура. Дори до голяма степен ираноезичните са били повлияни от по-високата тюркска култура.

То не се асоциира с петърдобревщина, то си Е петърдобревщина.

Има я в Читанката, но има такива абсурдни текстови грешки (не става въпрос за правописни), че ще се чудя този тест дали може да се използва. Например тук четем „Младежите и девойките на средна възраст от племето на черноногите постоянно организираха бойни походи на групи от по десет-петнайсет души и дори повече.“ Всъщност пише „Младежите и мъжете на средна възраст… на групи от по десет до петдесет човека и повече“. Който е подготвял текста е подходил крайно немарливо!

Все пак индианците имат доста монголоидни черти, които могат да се дължат на по-късни миграции, каквито вероятно е имало на няколко пъти и след потъването на Берингия. Епикантус, монголското петно, кринологични особености - абе има доста писано по въпроса. Но тези неща никога не са ме вълнували особено - аз съм по културата, митологията, религията и пр. Физическата антропология, генетика, расознание и пр. са ми много далечен материал. Там си има други неща - напр. теорията на Березкин за "генетиката" на митологията, но това е съвсем от друга опера. Той намира прасъжетите, и ги датира от много дълбока древност.

За кои останали става дума, не разбрах? Викингското население в Гренландия е било твърде малобройно (под 1000 д.) , а пък до континентална Америка са имали достъп не стотици, а вероятно само десетки хора. Не е ясно дали са проникнали на юг до Нова Англия, а Ню Фаундленд е доста далече от земите, в които са били ирокезите. То на картата изглежда близо, ама реално не е. Ако 20, 50 или 100 викинги са имали потомство (и то оставено в период от 200-250 год.) това какво влияние може да упражни върху генофонда?...

Дж. Шулц е както казах много интересен автор. Аз имам специално отношение към него, като член на James Willard Schultz Society и поради факта, че неговата че книга бе първата прочетена от мен книга, описваща по автентичен начин индианците и техния живот. Това, че творчеството му е белетристика не променя автентичността на поднесения материал. Специално за "Моят живот сред индианците" може да се каже, че е смесица от лични преживявания и худ. литература. В послеслова творческият метод на Шулц е доста точно описан: Тук също има неточности. Стадата бизони в северните равнини изчезват през зимата на 1882-83 г. ("гладната зима"), така че Шулц ги е заварил, наблюдавал и участвал в големите ловове. Последната битка на чернокраките с друго племе (с криите) става през 1885 г., и изследователите на творчеството на Шулц сочат, че той все пак е участвал в няколко военни експедиции през 1878-80 г., така че описва тези походи и като очевидец. Плюс големия брой разкази на индианци за такива походи, които той е записал.

Наскоро стана въпрос в един друг форум за произхода на населението н Америките, който въпрос е пряко свързан с формирането на монголоидната раса... Затова искам да попитам Южняка като генетик не е ли вярно, че монголоидната раса се е оформила най-късно? Не знам какви са най-новите концепции (то те се появяват всеки ден и са най-различни), но според поне до скоро съществуващите теории, амер. индианци са мигрирали към Берингия и Аляска още преди белезите на монголоидната раса да са окончателно оформени. Т.е. 13-14 хил. г. пр. н.е. нейните белези не са били окончателно оформени и след миграцията на американоидите се е дооформила. Има ли нови виждания по въпроса? Що се отнася до някои белези като разреза на очите, епикантуса и пр., ако пренебрегнем възгледа за хроничния запек , идеята за това като адаптация към вятър и прах през лятото и вятър и снежинки (+ блясък на снега) през зимата ми се вижда съвсем уместна.

Просто фактите от живота на Дж. Шулц са си малко по-инакви.

Навремето така беше представяна. Кой да знае, че всъщност не е баш документална - нямаше хора, които да разбират от тематиката.

Джеймс Шулц - много интересен човек. ТУК. Трябва да допълня статията, защото я написах доста набързо преди време. Все пак искам да подчертая, че "Моят живот като индианец" (това е оригиналното заглавие - My Life as an Indian) не е точно документална автобиография, а белетризирана. Все пак е худож. творба, а не чисто документална. Въобще творчеството на Шулц е изключително интересно, главно като едно автентично пресъздаване на атмосферата от онова време и точното описание на реалиите на индианския бит и култура, но това са си романи. Много достоверни, даващи съвсем автентични описания на индианския бит, обичаи, социални и личностни взаимоотношения, менталитет и пр., но все пак романи. Той има само една документална книга в тесния смисъл на думата - "Децата на Бога Слънце". Писал е и статии в списания, които са ценни от етнограф. гледна точка.

Книгата "Вождът Многото Победи: автобиографията на един индианец от племето кроу" е един от класическите образци на жанра на индианските автобиографии - популярен жанр, който има стотици образци. Някои от тези книги са сухо историко-етнографски, в други авторите (разказвачите и записвачите) са направили един по-ярък и сочен разказ. Във всеки случай тези автобиографични разкази са ценен принос към познанията за индианската история, бит, обичаи, религия и пр. както в по-отдалечените, така и в по-новите времена. Настоящата книга ми направи силно впечатление навремето, и намислих много отдавна да се издаде на български. Книгата беше преведена ок. 1995-96 г., но идеята успя да се реализира чак сега... Доста време мина. "Многото Подвизи" е едно от първите автентични описания на живота на американските индианци през 19 в., които излизат на български език. Ако някой мисли, че това е нещо като романите на Карл Май, Майн Рид и пр., трябва да предупредя, че настоящата книга няма нищо общо. Това е описание на истинската история и живот на индианците от миналото, такива каквито в действителност са били. Поне за мен е страхотна книга. И мечтана 18 години... http://www.book.store.bg/p108410/vozhdyt-mnogoto-podvizi-frank-b-lindyrman.html Американския художник Бил Холм, наш приятел, даде разрешение една от картините меу да се използва за корица, което е чудесно. Всъщност това е втората подобна книга, издавана на български. Първата, изадена през 1995 г. е прочутата "Говори Черният Лос" (която разбира се излезе под промемено заглавие, уж "по -търговско"... )

Това определено има връзка. Ще я прочета. При карачаевците и балкарците доколкото видях?

Котелът от Гундеструп е от 1 в. пр. н.е.,, но и Дания е доста далече от Гърция и Рим. Ориентът колко да е бил познат - Индия специално не особено. А и варварския свят от Северна Европа си е друг свят. В индологията напоследък, май под влияние на "патриотично" настроени индийски учени силно се надценява доарийското наследство. Що се отнася до Дюмезил той достатъчно ясно показва паралелите в митологията и културата на индо-иранците и останалите индоевропейци. Както и да е, в темата става въпрос за шаманизма, а не за Индия и нейната история и митология.

Ариите са си били варвари (не че има нещо лошо в това, напротив даже!) от гледна точка на "цивилизациите". Свободни хора от степите и идването им на Индийския субконтинент ги вкарва в недотом приятна, поне за мен, културна парадигма. Както и да е, това е друг проблем, който няма пряко отношение към темата. Що се отнася до Шива... не знам. В това, което съм чел наистина той е доарийски образ. А именно Шива Пашу Пати (така ли беше?) - т.е. господаря на животните. Обаме неговата иконография (от Харапските печати) поразително прилича на образа на Кернунос (Цернун) на котела от Гундеструп. Т.е. някакво странно съвпадение между един индо-европейски образ (келтски) и един от Индия с неясен прозиход. Лично аз съм съгласен до голяма степен с теориите на Дюмезил и си мисля че Шива може да е все пак донесен от ариите митологичен образ.