Black Wolf

Става въпрос, че в него може да има остатъци, елементи от шаманизъм. Иначе за древната религия на индо-иранските племена преди да тръгнат на юг има някои податки. http://admw.ru/books/_Ot-Skifii-do-Indii/29 http://www.anaharsis.ru/kultur/tree/tsag_22.htm Прикачвам изданието "Жречество и шаманизм в скифскую эпоху", 1996. zhrechestvo_i_shamanizm_v_skifskuiu_epohu.pdf

По принцип до 16 в. съвсем не всички тюркоезични жители на Османската империя са били мюсюлмани даже формално. Ако прочетете книгата за юруците на А. Кальонски ще видите, че в по-ранните векове, особено при завладяването на Балканите немалко турци въобще не са били мохамедани или са били чисто формално. Юруците, които запазват номадската традиция натюркските си прадеди до 20 в. са имали видими останки от шаманизма в културата си. Така че е напълно възможно у алианите да се е запазило нещо от огузо-туркменския шаманизъм. Всъщност исляма съжителствува с шаманизма доста векове. Практически у всички мюсюлмански народи от Ср. Азия (казахи, киргизи, узбеки, таджики, туркмени, кара-калпаки) той се езапазил до днес. В Индонезия (макар, че там исляма е "по-млад") също си съществуват паралелно.

Нямаме (или поне на мен не са ми известни) никакви конкретни данни за някакво рангово значение на коланите при българите. Само предположения, основани на някакви немного ясни паралели.

Това "ирански" е много... разнозначно. Ираноезичните народи са най-различни - като се почне от "високите цивилизации" та се стигне до "примитивните номади" от степната зона на Евразия. Нито едните са "високи", нито другите са "примитивни", но това е друг проблем. Партите са свързани с народи по-скоро от втората група.

Онтологията я поръчах преди месец и сега я чакам да пристигне от Русия. Книгата на Смоляк е добро изследване, но засяга само народите по Амур (голди, удехе, даури); техния шаманизъм е малко специфичен. Все пак тя има дългогодишни полеви наблюдения върху шаманите от този регион и дама много интересни описания на камланията. Трябва да имаме предвид, че тя започва теренната си работа ако не се лъжа в началото на 60-те години (не помня точно, въпреки че съм чел 2 пъти книгата), когато шаманизма е ерозиран от съветската власт. Шаманите вече не ги пращат по лагери и психиатрии, но атеистичната пропаганда е подронила авторитета им в социума. Т.е. това може и да не е "пълнокравно" шаманство в най-традиционния му вид. между другото има доста статии от последните години за съдбата на шаманизма в СССР и за ренесанса му след формалното падане на комунизма. В САЩ са текли много сходни процеси спрямо шаманите - от страна на правителството и мисионерите. Относно думата "шаман" - абсолютно си е тунгусо-манчжурска (по точно евенкска); вече споменах за предположението на част от учените, че идва от санскр. "шрамана", но според мен тази хипотеза е погрешна. Съгласен съм с Южняка, че шаманът е прото-учен. Той е и прото-всичко (напр. прото-психолог, макар че съдейки по много от прочетеното не е "прото", ами си е психолог от най-висока проба). Гъбата е мухоморка. Използва се главно в Източен Сибир и Чукотка. И настина често шаманът яде гъбите, а хората пият от урината му, където е филтрирано психоактивното вещество. За същата практика съм чел и в Каифорния, макар, че там не става въпрос за мухоморка. http://www.shamanspirit.ru/magicheskij-grib-muxomor/ Въпросът за ентеогените е интересен, но е частен. Ако разглеждаме шаманите по света, в повечето култури все пак не се използват "растения на силата". Прочее, елените на север също се наяждат и надрусват с мухоморка. Еленовъдите много внимават за места с гъба, които заемат доста големи площи в тундрата. Елените могат да се "надрусат" и разбягат и тогава събирането на хиляди разпръснати животни отнема седмици - много лош момент за еленовъдите. При скитите са използвали коноп - Херодот го описва. Както и за техните "женоподобни" жреци. Но за това по-натътък. Сомата е голяма загадка. Има най-различни предположения от какво са я правели. Според мен мухоморката е най-вероятния източник. Явно предците на индо-ариите, които са дошли от днешните земи на Южен Западен Сибир и Сев. Казахстан са познавали това растение и свойствата му. В Иран са я наричали хаома (оттам и името на саките хаомаварга, т.е. "варящите хаома/сома"). Но да се върнем към "женоподобните жреци". Шманският травестизъм е добре известно явление, описано още от първите изследователи на ш-ма. Но не е повсеместен. Среща се частично в Сибир, в Ср. Азия и Америка. Травестизмът може да е чисто социален (т.е. като облекло, поведение, говор), но без да е сексуално обвързан, така и в някои случаи сексуален. Сещам се за един описан случай в книгата на Басилов "Шаманство у народов Средней Азии и Казахстана" за узбекски шаман, който ходи в женски дрехи, говори по женски (те имат мъжка и женска реч) и пр., но е женен, има деца и т.н. В Америка явлението е широко известно. Тук има един материал за Сев. Америка. http://eaglecircle.org/indexbg/docs/resursi/General/bit/berdashi.html В Южна Америка също се среща - напр. мачи (шаманите) при мапуче (арауканите) често са жени или шамани-травестити.

Една от основните функции на шамана е да общува с духовете и да взаимодейства с тях за извършване на определена работа - лечение, помощ при някаква беда, съвет, помощ при лов и война, предсказание, откриване на изчезнали хора и предмети и пр. и пр. Какъв е характера на тези взаимоотношения - дали шамана управлява духовете или те него, ще говорим по-нататък. Сега искам да кажа няколко думи как става този контакт. Той се реализира при т. нар. шаманско пътуване (сеанс, камлене), при което шаманът пребивава в ШСС. Пътуването може да е в долния свят, може да е горния. При пътуването шаманът използва различни превозни средства, а основен помощник е тъпана. както и да е - се гтръгвам по горви и планини, а като се върна, ще продължим. Как е устроен тъпана, различни обичаи и вярвания, свързани с него, как той символизира и се трансформира в "превозното средство" (кон, елен, птица, лодка и пр.). И разбира се ще говорим за за самото пътуване.

Вижте и статията на Романа в списанието.

По-нататък може да пробвам да кача материали за ш-ма, но честно казано не знам къде. Те са 3-4 GB.

Този сайт не го бях виждал, но повечето неща са на унгарски. Впрочем книгата на Хопал, която може да се изтегли я имам преснета на ксерокс. Има 1-2 статии на Дьосеги превеждани на руски. Онлайн материали има много - макар че повечето, 99% са от платени бази данни (JSTOR, Project MUSE и пр.). Могат да се намерят някои от статиите та Йоке Хулткранц. http://de.wikipedia.org/wiki/%C3%85ke_Hultkrantz Множество статии и цели сборници онлайн има на руски. Онлайн може да се намери и книгата на моя учител В.Н. Басилов "Избранники духов". Тъкмо бях започнал да я превеждам и да се уговаряме за издаването в България, когато дойде вестта за трагичната му смърт в Мадрид,, където бе на международен конгрес по антропология. То в моя компютър, а и в къщи "на хартия" има струпани толкова книги и материали, че в момента изобщо не знам какво имам и какво не...

Да, шаманът изпълнява различни функции, много от които са били в по-късни епохи поети от други хора. Като цяло той е човек, който трябва да оправи всеки проблем, с който отделния член на племето или общността като цяло се сблъскват. Както вече споменах, дискусията дали ш-ма е религия или не е голяма. Шаманизмът като явление привлича погледите на учените от края на 19 в. Оттогава много от свързаните с ш-ма явления са предмет на дискусии, вкл. дали той е религия или нещо друго. Мнения - колкото щеш. Почти всеки изследовател на въпроса си има своя собствена интерпретация. За мен е религия - може би първата религиозна система. Сложността на въпроса идва от това, че ш-ма често е "инплантиран" в други религиозни с-ми или съществува паралелно с тях и понякога е трудно явленията да се отграничат ясно. Впрочем в края на 19 в. и началото на 20 в. относно ш-ма в науката е била разпространена тезата, че ш-ма е проява на психическо отклонение. Свързвали са го с т.нар. "арктическа истерия" - явление, разпространено сред някои северни народи. През 30-те години има изследвания, вкл. на психолози в САЩ, които сериозно поколебават тази теория. Мисля, че днес тя май вече почти няма привърженици в научния свят. Прочее, сетих се, че има една популярна книжка (авторът е немски антрополог), която е почти единственото що-годе ползвателно нещо, издавано по въпроса на български. Книжката е малка, съвсем популярна, при това подозирам, че на места превода не съвсем точен, но върши работа за начално запознаване с темата. Има я в Читанката. http://chitanka.info/text/8165/23 Известна е книгата на Мирча Илиаде "Шаманизмът и архаичните техники на екстаза", но лично аз имам много големи резерви към нея - от най-различно естество. Все пак е необходимо ако човек се занимава с въпроса за ш-ма да познава това произведение. Има една според мен добра книга, която бе почти напълно осакатена от българския превод... Той е много зле. Особено ме е яд, че тази книга бе редактирана и превода бе до голяма степен оправен, но издателя пусна книгата... без редакцията. В резултат - една съсипана книга. Авторът Холгер Калвайт, който е психолог и антрополог, дава интересни неща.

Част от "прелестите" на земеделските култури... Според мен земеделците проявяват и видим интелектуален регрес в сравнение с ловците.

За възможно - възможно е, но дали има не е ясно. Съществуват подобни практики на огнеходство в различни части на света, и са свързани с различни религии.

Шаманската болест има различни прояви. При някои хора, които отказвали да приемат шаманския дар тя можела да продължава няколко години. В Съветския съюз често проявите на шаманска болест при някои народи от Сибир и Далечния Изток се диагностицирали като психически заболявания. При талтошите няма начин практиката да не е претърпяла трансформации, тъй като няколко века е битувала в една католическа страна. Предполагам, че доста от първоначалните черти са се загубили или трансформирали в нещо, което е било възможно да съществува. Що се отнася до българското шаманство, сведенията са бедни. Исторически в тесния смисъл на думата (прим. в писмени извори няма, макар че отгласи могат да се намерят напр. в "Чудото на св. Георги с българина", поне аз там виждам следи от шаманистични представи). Има някои изображения от Първото царство, които се тълкуват като шамански (вкл. изображения на шамани с тъпан). Във фолклора има сведения. Разбира се интерпретацията там е сложна. Фолклорните източници са използвани от проф. Анчо Калоянов, който написа книга и няколко статии за българското шаманство. Не с всичко в тях съм съгласен, но е издирил и обобщил много обширен фолклорен материал, и дори само това да беше е голям принос.

Както обещах, ще пусна едно описание на шаманската болест. Взето е от книгата "Говори Черният Лос".

Нещата около унгарските шамани показват, че въпреки удивителната идентичност на същността, шаманизма при различните народи е придобил редица специфични културни особености, които нерядко "затъмняват" общите черти. Антрополозите/етнографите, които изследват явлението като външни наблюдатели (отстранената гледна точка) естествено нерядко виждат само външните прояви. Групата антрополози, които се решиха сами да вземат тъпана в ръце (пробива беше направен преди 35 год. от М. Харнър) доста промениха представата за шаманизма. Всъщност етнически обусловените разлики се дължат и на това ,че шаманизма е много древно явление. За произхода му има различни мнения. Има учени, които смятат, че той е сравнително нов, от началото на желязната епоха примерно. Съществува дори теория, че името прозихожда от санскритското шрамана (отшелник, аскет). Други изследователи смятат, че шаманизма е много древен, практически още от палеолита. Лично аз съм склонен да се съглася с тази гледна точка. О. Хулткранц я е аргументирал достатъчно добре в материалите си. Шаманизмът най-добре "пасва" на ловно-събираческите култури. В обществата на скотовъдци и земеделци той се е приспособил, но в тях често се превръща в маргинална (или поне неофициална) религиозна практика. Съществувайки толкова дълго време, шаманизма се развил по различен начин при различни народи. При някои са се обособили различни категории шамани. Разделението е както въз основа на силата им, така и съобразно действията им. Вече споменах, че при някои народи от Сибир и Центр. Азия бялото и черното шаманство се диференцират достатъчно ясно. При други народи шаманите в тесния смисъл на думата понякога преплитат функциите си с други категории религиозни специалисти или култови лица. Например Юуипи са шамани, които пътуват - класическа шаманска практика. http://eaglecircle.org/indexbg/docs/resursi/Plains/bit/yuipi.html В същото време един юуипи уйчаша може да е уйчаша уакан, може да бъде пежута уйчаша (билкар) и пр. и пр.

В някои традиции шаманския дар се приема без проблеми. Важното в случая, е че се възприема като ДАР. Ами ако имат саво три деца? Това "бягство" не е повсеместно. Това вече наистина е смешно. Явно унгарския автор, решил да докаже на всяка цена, че талтошите не са типични шамани (каквито са!), го е ударил през просото... Горните твърдения просто не са верни. А и тези описания на талгтоши са по слухове и легенди (тъй като талтоши от много време няма - сега в Унгария се появиха нео-талтоши и то на вълната на интереса към нео-шаманизма ), докато шаманската традиция в много части на света си съществува без прекъсване. Прочее, шаманът е физически и психически здрав, често в своята общност той е един от най-добрите ловци, в миналото често е бил един от най-изтъкнатите воини. В много култури шаманизмът не е свързан с използване на халюциногени (които не са наркотици), а и много от тези култури просто не са познавали алкохола допреди 100-200 год. Това откъде го знае, при положение, че не е виждал жив талтош? Да се подкупи - едва ли. Той сам решава дали да "удари" някого. Впрочем в някои култури (Южен Сибир и Центр. Азия) има разделение на бели и черни шамани, като белите категорично не се занимават със "зловредни" практики. Явно шаманите при монголците, тувинците, бурятите, хакасите, казахите, киргизите, а и при северноамер. индианци в миналото са ходели пеша... Това наистина е смешно като довод. Във всички културие, които могат да се определят като "конни", шаманите са имали бая коне... Както вече споменах, намирането на сила шаманът прави в усамотение, продължаващо понякого месеци наред, в изолация далеч от селището в планината, или далеч в горите. Камленето е свързано понякога с шум и танци, но понякога е тихо, с тихо пеене. Всъщност при повечето шамнски к-ри не се използват халюциногени, това е по-скоро частен случай. Така че горното сравнение пак е насилено... Доколкото знам, талтошите са използвали тъпан, по не такива са истор. сведения. Шаманът да подава своите амулети - това е абсурдно. Дали шумът от тъпана е ужасен - ами не е. Явно автора не е чувал шамански тъпан или се прави на дръж ми шапката (както в цели такст впрочем). Това за тотемните животни е културно обусловено - зависи от митологията на даден народ. Не засяга общите черти на ш-ма. Същото за борбата с бик... Някаква унгарска традиция. Що се отнася до Александра Давид Неел, както показват последните проучвания за живота й, вероятно никога въобще не е стъпвала в Тибет и нейните книги са една литературна мистификация. Така че твърденията й по въпроса са без значение. Като цяло, излиза че талтошите са както вече казах пар екселанс шамани (със съответните културно обусловени особености). то е логично, защото унгарците идват от място, където и до днес има класически шаманизъм сред техните роднини, останали в Сибир. Толкова за талтошите...

Както очаквах стана манджа с грозде. За унгарските талтош - това си е шаманизъм пар кселенс. Та с кое да започнем? Религия ли е шаманизма? Първо трябва да видим що е религия. А тук вече става пълен качамак, защото има най-различни определения. Философи, религиоведи, психолози, антрополози и всякакви други учени хора, вкл. духовници от съответните религии, дават най-разнообразни определения за религията. Същото е и с проблема дали шаманизма е религия - има най-различни гледни точки. Лично аз смятам, че ш. е религия. Думата "шаман", която се е превърнала в термин за съответния религиозен специалист, произхожда от тунгусо-манджурските езици и по-специално от евенкския. Означава "този който познава транса", но тъй като те тълкуват транса като начин на познание, може да се преведе и като "човек на знанието". Разбира се в различните езици на народите по света шаманите си имат съответни названия. В тюркските езици названието е кам или бакшъ; прочее от там идва и термина "камлание" (рус.), който според мен на български би трябвало да звучи като камлене. С японските "ками" доколкото знам връзка няма и подобни етимологии ми приличат на използваните от Раковски (сещате са санскит - сам скрит и пр.). Какво отличава шаманите от другите религиозни специалисти (този термин е общоприет в религиознанието)? Това е общуването със света на духовете в алтернативно състояние на съзнанието - транс, екстаз (според Елиаде) или шаманско състояние на съзнанието (ШСС според Харнър). Лично аз предпочитам да го наричам ШСС. Той може да има различни форми както вече казах - от лека еуфория до тежка каталепсия. Антрополозите, които са работили със шамани обаче установяват, че в повечето случаи шаманът управлява транса и не губи връзка с това, което става около него. Възможно ли е да извършваш шаманско пътуване и да следиш какво става в реалния (уж) свят? Излиза, че е възможно. По време на това ШСС шаманът пътува. Но преди да стигнем до пътуването искам да подчертая нещо. Шаманизмът има удивително сходни черти и се основава на общи принципи в Азия, Америките и Австралия (за Африка нещата са малко по-особени). Затова именно са го дефинирали като явление. Макар че в различните култури ш-ма има детайли и свързани със съответната култура особености, основанта, същността на ш-ма е практически една и съща. Именно това позволява да се говори за него обобщено. Това е позволило и на проф. М. Харнър да създаде своята концепция за същностен шаманизъм (Core shamanism). Впрочем препоръчвам на интересуващите се от явлението да прочетат неговата книга "Пътят на шамана". Ако не друго, освен излагане ма метода му там има и добър обзор на шаманизма като явление (и литературата по въпроса), написано от квалифициран антрополог. Та пътуването. Шаманският космос обикновено има три нива - горен свят, среден и долен (е, в някои култури тези три сфери имат поднива, но това са подробности), които са свързани. В някои култури тези три нива са сварзани с общ път (въпросната Axis mundi ), която често пъти е под формата на Световното дърво. Шаманът го използва в някои случаи за придвижване, макар че пътува и по друг начин - има си транспортни животни (кон, елен, тъпана, метлата като остатък в европейския фолклор и пр. и пр.). Съобразно нуждите на камленето (нека използваме този термин) той пътува в горния или долния свят за да се срещне със съответните духове и да свърши работата си - лечение на болен, предсказание, решаване на някакъв проблем и т.н. и т.н. Как се става шаман? Е те тука има разнообразие. При повечето култури ш. не се става по желание - духовете избират човека, а не той иска да стане шаман. В повечето традиционни култури никой не иска да стане шаман доброволно, защото това е тежко бреме. Практически ш-нът се посвещава изцяло на другите. Животът му е посветен на общото благо - той трябва да е готов да се изправи срещу всяка опасност възникнала пред общността, да поема всяка болка на човек в беда, да се опита да реши всеки проблем на хората от общността - а и по принцип на всеки нуждаещ се, който помоли за помощ. Ш-ните от цял свят са практически единодушни - това е тежка съдба, бреме, което е ужасно. Затова само много и сериозно подготвен човек може да го поеме. неслучайно се е случвало даден човек години наред да не желае да откликне на "зова на духовете, докато накрая се принуждава... Бъдещият шаман "заболява" от т.нар. шаманска болест. Ако успея, ще сканирам съответните страници от автобиографията на Черния Лос, защото там е много ярко описана тази болест. До преди 30-40 год. в науката тази болест (както впрочем и самия шамаизъм) се описваше с термини от психиатрията. Днес тезата, че ш-ма е плод на психическо отклонение има все по-малко привърженици в научния свят. Лично аз смятам, че застъпниците на тази теза имат проблем и трябва да се прегледат при добър лекар (или шаман). Тази болест има различни прояви, вкл. физически проблеми и преминава когато неофита решава да приеме шаманската "повеля", т.е. "зова на духовете", както го наричат в някои култури. Трябва да кажа, че в някои култури, прим. при апачите, шаман може да се стане и по желание на човека, след съответни постове, практики и намиране на покровители. Разбира се след това, както и при шаманите, преминали болестта, започва обучението. Тук има различни културни особености. В много случаи то продължава години и е тежко, направо си е като обучението на тюлените. В някои култури бъдещия шаман се обучава директно от духовете, без човешки учител. Но хайде стига толкова засега. Ето един материал по въпроса, който може би ще бъде интересен на форумците. http://eaglecircle.org/indexbg/docs/resursi/arctika/religion/baliksi.html

Кастанеда няма абсолютно нищо общо с темата.

Макар че се отнасям много сериозно към шаманизма, напълно в духа му е да се отнася с хумор към нещата, затова и си позволих тази закачка в заглавието на темата. Аз като човек ленив и даже направо мързелив дълго се канех да напиша нещо за шаманизма, но от доста време се офлянквах. Днес открих едно нещо, писано от мен преди 5-6 год. в друг форум и реших да го постна. като отправна точка за евентуална дискусия. Виждам, че мисите са поразхвърляни, ама няма да преправям текста. С червено все пак съм добавил някои неща. И така... В литературата нерядко терминът "щаман" и "шаманизъм" се използват неправомерно, като религиозни специалисти, които не са всъщност шамани се назовават с това име. Ще започна с това, че дефинициая що е това шаманизъм не съществува. Всъщност съществуват множество дефиниции (някой беше преброил, че са над 130 !!!!!!! ), макар че аз в една тетрадка си бях извадил едва ок. 40. Т.е. почти всеки изследоветел на въпроса си дава своя дефиниция и тълкувание, без да има консенсус по въпроса за последните ок. 120 г., когато шаманизма се превръща в обект на научно изследване в края на 19 в. (Според О. Хулткранц практически всеки изследовател дава свое тълкуване на шаманизма). Някои изследователи правят разграничение между шаманизъм и шаманство (както разбирате, те са главно руски, защото в други страни няма такава езикова диференциация. То е като руското разделение на турци (турки) и тюрки - разлика, която се прави единствено в руския и българския. Та каква е разликата? Сперед привълженицете на тази теза шаманизъм е самата религия, т.е. това е идеология, а шаманство е практиката, т.е. самите шамански действия. Демек шаманизма е "теоретичната" основа на шаманството. Не знам каква логика има в такова разделение на "теория" и "практика", но шамънизмът е цялостен комплекс от действия и идеи и повечето учени не правят тази класификационна еквилибристика. Така-а... Все пак има ли някакви признаци, общи черти, които могат да ни насочат към това какво е шаманизъм, и каво не е? Могат да се посочат няколко признака (тук следвам тезата покойния В. Басилов, с който ни свързваше дългогодишна кореспонденция и когото смятам за свой ментор в тази област): 1. Одушествяване и одухотворяване на целия околен свят. 2. Всеобща взаимовръзка на съществата в този свят. 3. Човекът не отделя себе си от обкръжаващата го природа и от Космоса като цяло. 4. Космосът е достъпен за човека - за постоянни посещения. И което е основополагащо - тези посещения се правт в алтернативно състояние на съзнанието. Това е прочутия шамански транс, който според някои изследователи е основната отличителна черта на шаманизма. Тук се причисляват шаманските пътувания и т.н. Тук става деликатно, тъй като всички изследователи си дават свои тълкувания на състояния като транс, екстаз и пр. и пр., опитите за психологическото им диференциране не са според мен особено успешни, тъй като включват доста широк спектър от състояния, които само отстрани изглеждат сходни. М. Харнър използва определението "шаманско състояние на съзнанието", като не му дава теоретична дефиниция, но в произведенията си достатъчно подробно описва (с множество примери) какво представлява това. Пък всеки да си го тълкува както иска. Ще вметна, че отскоро съм и ученик на Харнър, започвайки обучение по неговия метод за Core Shamanism. Повечето изследователи посочват, че "трансът" включва различни състояния (и с различна интензивност) - от тежка каталепсия като при шаманите на саамите, до лека еуфория, като при някои практики в Сев. Америка. Разбира се, има и още отличителни белези на шаманизма, но за тях по-нататък... Лично аз смятат делението на шаманизъв и шаманство за напълно излишно и лишено от соснование, особено когато се касае за явление, което високо цени идеята за единство на света и силите в него. Ако разгледаме религиозните практики на коренните народи в Сев. Америка, ще видим, че типично шамански практики с изпадане в трансови състояния (ШСС) и "пътуване" има при ескимосите, атабаските в Субарктика, при крий и оджибуей, при някои племена в Калифорния. Някои изследователи отричат наличието на шаманизъм в Сев. Америка (като нерядко "аргументът" е, че там е не е известно понятието "шаман" ). Както вече посочих, при част от племетана в Сев. Америка има абсолютно типични шамански практики; при други, при които уж няма "шаманизъм" (напр. лакота, чернокраки и др.) при ритуала на "тресящата се шатра" или при ювипи имаме типичните черти на шаманско пътуване... http://eaglecircle.org/indexbg/docs/resursi/Plains/bit/yuipi.html Ако разгледаме литературата по въпроса, ще видим, че повечето антрополози говорят за shamans and priesta (т.е. за шамани и жреци) при индианците, като диференцират тези две категории религиозни специалисти. Да по функции се различават ясно, но... ако разгледаме историята, ще видим че тези две функции са нерядко са се изпълнявали от една и съща личност, която в дадени случаи е действала като шаман, в други като жрец. Ако видите прим. разказа на Черния Лос за първите му видения в детството и за болестта му, ще разберете, че тове разказ за типичната "шаманска болест", която трябва да премине всеки бъдещ шаман. В същото време като церемониален ръководител на Танца на Слънцето той се явява в ролята на жрец (така се и казва на англ. - Sun Priest). И т.н., и т.н. - литературата е обширна (меко казано), темата е безкрайна...

Всъщност не ви ли писна да се занимавате с тоя Ганчо Ценов?!?... Прекалено много евала му правите, без да заслужава дори 1/10 от времето, което му отделяте...

Естествено, че събирането на диворастящи зърнени храни е предшествало култивирането това мисля, че е отдавна известно. Ако гледаме американските примери, събирането на диворастящ ориз е било широко застъпено от древността (впрочем и досега се прави!). Много са интересни обаче последствията за човека от култивирането на зърнени култури. Снижаване на ръста с средно с 10-12 см. в сравнение с хората от предходните периоди, снижаване на продължителността на живота и на общото здравословно състояние. Вече доста здравословни проблеми могат да се диагностицират от анализа на костите и през неолита здровето на хората се влошава. Това е една голяма тема - физическото и здравословно състояние на ловците-събирачи, на земеделците и пр., влиянието на хранителния режими и физическата активност и пр., но това са други въпроси и да не се отклоняваме от темата.

Такова животно като "Върховен шаман" няма, защото принципно е невъзможно в шаманизма.

Една много голяма част от населението на Златната орда се състои от кумани, които са под властта на Чингизидите. По принцип монголите никога не са били чак толкова много, И както в империята на Чингиз хан, така и при наследниците му монголите са били малцинство в държавата (и държавите, които се образуват след смъртта му - дори в Чагатайския улус, в който влиза изначалната монголска територия).

А, най-после някой хвана цаката. Както става въпрос за гражданската война между руснаци и татари (двете крила на Ордата ) и Куликовската битка и още ред други примери. Казах ви аз, че има пресечна точка между Г. Ценов и Фоменко, но не слушате...

Между другото, статията за Г. Ценов в Уикипедията е приведена в що-годе приемлив вид.