Иван Д. Стоянов

Ами това е добре известно. Петър I-ви унищожава руския патриархат и превръща РПЦ в нещо като идеологически отдел към властта. Наричало се е Свети синод, били са на заплата към държавата и са работили за нея. Никаква самостоятелност, никакви идейни течения или борби, чисто чиновническа дейност. Парадоксът е, че с идването на болшевизма (по-скоро с падането на монархията) църквата успява да си върне статута на патриаршия и да си избере патриарх. Сега те много обичат да се представят за жертва на комунизма, но всъщност доста бързо намират общ език. Докато сегашната РПЦ си е отвсякъде властова структура на мно-о-о-о-го обилна държавна хранилка.

Липсваха ми компетентните мнения на Frujin Assen! Гърция - напреднала, Русия - и тя напреднала. По принцип съм атеист, но в такива моменти си казвам: "Боже, боже, ние ли те грешно молихме, ти ли ни грешно разбра!" А за сериозните участници във форума ще кажа следното: Православието е било създадено от Византийска империя поради желанието й да има собствена, независима от Римския престол църква. За оправдание на разкола са били измислени няколко незначителни външни различия, но същинската разлика е другаде. Папството винаги се е опитвало и почти винаги е успявало да бъде независимо от светска власт. Духовната му власт винаги е била нейна алтернатива, поради което то се е запазило като единен над-национален и над-държавен център. Православната църква винаги и навсякъде е обслужвала властта. Близката, конкретна власт. Роенето на властта е водило до роенето на православни църкви. Започнато от византийците църковно разцепление продължава и днес. Всяка православна държава си има поне една, а често и повече, православни църковни организации. Смесването на вярата, религията и църквата в едно е вечна, фундаментална манипулация. Шамани, лами и патриарси са правили и правят това с една единствена цел – власт над вярващите. Вярата е индивидуална, тя не може да бъде премахната или насадена насила. Религията е посока на вярата. Дали е насочена към дървета, слънцето или някое върховно същество зависи единствено от нивото на развитие на самото общество. А църквата е организация на тези, които се самообявяват за платени посредници между човека и неговото божеството. Премахването на този самозван посредник е гигантската крачка в човешкото развитие и заслуга за това има европейския протестантизъм. “Райхстагът във Вормс – пише Томас Карлайл – и появата там на Лутер на 17 април 1521 година може да се разглежда като най-великото събитие в съвременната европейска история, като истинска изходна точка за цялата последваща история на цивилизацията. Английското пуританство, Англия и нейният парламент, Америка и цялата грамадна работа извършена от човечеството през тези столетия, Френската революция, Европа и цялото й по-нататъшно развитие до настоящия момент – началото на всичко това е там: ако в онзи момент Лутер би постъпил другояче, всичко щеше да вземе друг обрат!” Премахването на църквата означава издигането на човека, а издигането на човека води след себе си издигане на общества и народи, приели тази промяна. Отделяне на църковната машинария от обществения живот доведе до огромен напредък в обществата, възприели протестантско учение. Предимствата на създаден от тях модел на държавно управление са толкова очевидни, че с времето го възприеха и католическите страни. Съвременната европейска държава, за разлика от феодалната, не се нуждае от църквата като елемент от властта. Тази промяна преобрази Западна Европа, но много по-малко повлия върху нейната източна, православна част. Тук в продължение на векове, на десетки поколения православните църкви не просто са държали народите си в изолация от духовно развитие на Запада. Всичките тези векове и поколения те са ги възпитавали като роби на властта, насаждали са им робски манталитет. При цялото съчувствие, което предизвиква у всеки човек нещастната съдба на роба, трябва да помним че в своята маса това са тънещи в невежество, духовно осакатени хора, свикнали някой друг да държи в ръцете си и най-малките подробности от живота им. Колко далеч са те от свободния и разчитащия на себе си човек, от неговите обществени и морални идеали, от неговите духовни и материални постижения! Е те това е за православието.

Ами с удоволствие, стига да знам - къде да го взема текста на поп Пунчо и с кой текст на Монтескьо да го сравнявам.

Интересното е, че в известната си книга "Сблсък на цивилизациите" Хънтингтон дели цивилизациите не на европейска и азиатска исламистка, а на "протетстанско-католическа" и "православно-мюсулманска". Не че съм му върл привърженик, но е факт, че православна страна напреднала няма. Православието е истинската пречка пред нашето цивилизационно развитие и ще бъде такава още дълго време.

Добре. Само че трябва да се помни, че тоталната деградация в османската империя не спира през 1878 г., а агонията продължава още повече от 40 години. Да се сравняме с този им период не е най-правилното, зяащото за тях това е екстремния минимум. По същия начин в началото на 90-те някой научно изчисляваха БНП на Русия като по-малък от този на Белгия. Дори не споря за цифрите, но нима това може да се възприема насериозно в нормална ретроспектива? Дистанция от век и 40 години си е много по-подходяща и затова питам - днес в какво сме изпреварили турците с толкова много, че да твърдим че сме пред тях в цивилизационно отношение? Ако сме - добре. Ако не сме - ами тогава дали наистина сме си ощетени от историята?

Мисля си, че начина по който се държат бившите имперски нации, много зависи от начина по който самите империи са се разпаднали. Най-яркият пример е Германия. основното, което се е променило там след двата разгрома в световни войни е унищожаването на т.н. "тевтонски дух", т.е. агресивната нагласа на самият народ. Поради това цялата външна политика на страната днес е много по-скромна от реалните й възможности. Турция също така е претърпяла много унизителен военен разпад, при който самото й съществуване е било под въпрос. Това, че сега самочувствието им расте, не е задължително път към ново разрастване. (Ако такова въобще е възможно в днешни дни) Русия не е претърпяла военна загуба и затова самочувствието на руснаците е много високо. Униженията от 90-те години сега се изливат във военни конфликти с беззащитни съседи като Грузия или Украйна. И си мисля, че затова ще бъдат неизбежно наказани с нов срив в държавността.

Продължавайки темата за турското/османско робство/владичество/иго, искам да повдигна такъв въпрос: А как този период се разглежда от турската история? И как гледат към нас турците? Най-вече турските турци, а не българските? Трябва да кажа, че до едно време аз не осъзнавах, че омразата към турците у нас всъщност е резултат не на "наследствена/родова памет", а на държавна пропаганда, включително и реализирана чрез училищна програма. Поради това априорно приемах че турците се отнасят към нас както и ние към тях. И първият тежък удар този ми мироглед претърпя, когато преди 16-17 години отидох за първи път на екскурзия до Истанбул. Там не видях никаква проява на каквото и да е негативно отношение към нас. Дори ме впечатли една случка, когато се обърках с колата из града и до мен се спря една кола, излезе турчин от нашите, попитаме ме на български какво търся и ме напъти съвсем почтено накъде да карам. Тогава видях, че турците нямат към нас никакво лошо отношение. И това ми отвори очите и за едни много по-скорошни събития, а имено разпадането на СССР. Там много добре се вижда същия феномен - освободилите се от имперска власт малки народи активно обвиняват за всичките си проблеми самата имперска нация. Съвсем ествествено към нея се формира и отрицателно отношение, дори омраза, сред редовите хората. Но руснаците не им отвръщат със същото. Те приемат историята както и турците - били сме велики, управлявали сме ги добре докато се научат да се справят сами, те явно не са се научили, но ние не им желаем лошото, колкото и да лаят по нас! Та! Може ли някой да ми светене всички тук - как турската история гледа към нас? Ако въобще. Преди време съм чел "История на Турция" от един френски авторски колектив, но там за нас май въобще нямаше нищо.

Нещо много ми тръгна да се самоцитирам, но преди време в едно друго свое есе (г-н boilad така и не каза, кое от моите есета нарича "пасквил") написах те такива слова: Най-забележимата разлика между успели и неуспели хора е, че първите търсят причини за своите проблеми в себе си, а вторите – в околните. Същото важи и за народите.

А бре чета аз за робството, всички възможни негови разновидности и синоними, и си мисля: А всъщност въпроса в темата е дали Българите сме ощетени от историята. Това не е ли нещо малко по-различно? Връзката тук е ясна. В понятието "турско робство" имплицитено е вградено разбирането че това положение, в което сме се намирали по отношение на една изостанала власт, ни е пречило да се развиваме. Не е ли така? Та ми е интересно следното. Вече 140 години сме си ние. Има ли някаква сфера на живот или дейности или значимо постижение, с което видимо да сме изпреварили същите тези турци. Че ако не сме ... Пак ли те ще са виновни или някой друг?

Ами какво остава на нас, простосмъртните? Във вашия пост първо ме ошашавихте с тезата си за "фактографски полюси" и "полюсни факти". Никога в живота си не съм попадал на такава. Второ, окуражихте уважаемия boilad, който веднага започна да се държи като още по-отвързано куче. И трето - ненатрапчиво подчертахте разлика в нашето служебно положение. За мен, разбира се, е чест че цял един Глобален модератор ми е обърнал на внимание, но какво е моята дума срещу Неговата? Така че какво ми остава освен да се подсмивам се под мустак? Точно като рая по време на турското робство. Нали?

А бре малко ми омръзва да продължавам тази комуникация, но все пак съм попитал нещо повече от ясно: Не виждам нито название, нито източник.

Е кой е този?

Че зададох конкретен въпрос - зададох. Но конкретен отговор не видях. Може ли да посочите название и източник?

Господин Йончев, като чета последните постове на Boilad, се чудя: аз ли го провокирам или вие го поощрявате?

Разбирам какво ми казвате. Но се заблуждавате когато казвате че го "провокирах". Честно казано, аз просто исках да го иронизирам. Скромният ми опит от форумно общение (а както виждате, аз никак не съм от активните) показва, че това е единственият начин който дава поне някакъв шанс свръхактивните "опоненти" да намалят повишената си активност. А как оценявате поста на госпожата Това не е ли "провокация", макар и не много умела. Щях да ви помоля да й го кажете "вече като модератор", но не съм наясно с вътрешните ви правила. Автор на тази тема и активен участник в нея също е "Глобален модератор". Това не е ли неговата епархия? Нямате ли му доверие че ще се справи сам? Що се отнася до мнението ви по същината на спора: то мога да ви уверя, че се заблуждавате. фактите на се разпределят по "полюси". Фактите са такива, каквито са. Това, с което се сблъскваме при изучаването на нашата история, е че много от основните изводи в нея се правят върху фалшифицирани факти. Които всъщност въобще не са факти. А истинските факти съзнателно се крият. пак с риск да се самоцитирам, ще повторя няколко думи от едно мое есе: "Най-важното, което се е случило в България за близо век и половина от най-новата ни история и което продължава да се случва и днес, е повишаването на интелектуалното равнище на нашия народ. Българският читател вече се е развил до състоянието да се задоволява с голи фактове. Задачата днес е те да му станат известни. Познаването на фактите е единствената противоотрова срещу политически и идеологически внушения. Нашата история не се нуждае от нови тълкувания или интерпретации. Тя се нуждае от обективна фактологическа основа. Другото ще се яви само. "