Хубав цитат, но той отразява една твърде чиста любов, която ми се струва утопична за съвременния свят. Ежедневието ни е твърде забързано и всички сме подложени на стрес, който някога не е съществувал. Това не е оправдание, но, така или иначе, се превръща донякъде в причина за егоизмът ни и за много други греховни харектеристики на съвременните личности. Всички обичаме, но не толкова примирено. Не сме достатъчно търпеливи, завиждаме (макар и тайно или неосъзнато), раздарзнителни сме, търсим своето (за да не ставаме глупаци, ако се откажем от това, което имаме) и т.н.В този ред на мисли - не ви ли се струва, че май сме позабравили тази моя любима Божия заповед - <Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си>? А какво остава за <Не прелюбодействай>? Живеем в едно тъжно време, но май не го осъзнаваме, а и така е по-добре. Но докога ли ще ни прощава Господ за нашето безхаберие и неблагодарност, който и каквото и да е той!?!
