За мен е повече от ясно, дано се изясни и за читателите, че несъзнателно се бърката от автора и адвокатствуващите му, превъзходното художествено майсторство, художествени умения на Боянския майстор със високия константинополски стил и впечатлени от тези умения ги наричат " столичен" , в противовес " на "провинциален" ( нессръчен, неумел б. а.) или един вид в очите на автора елитен стил, който алвасейро, бърка със високата Константинополска живопис
Когато говорим и пишем за художествени школи, течения, изобщо изкуство, се ограничаваме само с художественото изграждане на образите, без разлика на историческите данни или обслужващата религиозна доктрина и дори без значение са уменията на отделните творци, по-сръчни или умели са те изграждането на образа.
Художественото изграждането на образите, без значение, умело и шлифовано или грубо и несръчно, е постигнато от художника, е това което определя и отличава един художествен стил от друг и моделирането на Боянския майстор няма нищо общо със линеарната и скована, подчератно декоративна византийска живопис.
Сезан изгражда, моделира на платното едни ябълки, не много умело, и му отнемало толкова време, че казват с присмех, че "моделите" му изгнивали, но Сезан създаде една нова художествена по която тръгна западно евроепйското изкуство и научи хиляди творци на един нов подход, различен от " високото" изкуство на старите майстори.
Константинополската живопис е силно линеарна и контурна. Това е отличителната и черта, като художествена школа.
За разлика от декоративната византийска живопис в Бояна се появява съвсем ново и непознато дотогава моделиране на образа, наблягам на думата моделирне, скулптриране, което се разглежда от някои за предвестник на италианския ренесанс, позволява да се постигне тази характерна за него интимност липсваща на безплътната и отчуждена висока византийска худ .школа.
Изграждането по този линеарен и контурен модел води до характерните за византийскта живопис, безплътни и нереални човешки форми, към които ако добавим характерната за " столицата" слабост към задълбочената пищност и декоративност достигаме до гротескността на консервативната византийската худ школа, водеща до характерната и отчужденост, постигната с високи си художествени качества.