j_jivko

а имаш ли идея откъде да дръпна да гледам първия епизод, че го изпуснах като го даваха по ТВ2

Естествено, че са запознати! За изработването на дори и най-незначителната програма на национално ниво се минава през множество правни консултации. Дори аз самия си давам сметка и съм в процес на опознаване на българското законодателство и право като цяло.

Замисли се КГ125, че няма как това със модите да е реален факт, просто защото специалистите за които говоря са си такива много преди да дойдат еврофондовете, много преди да почнат да се усвояват някакви пари. А и примера ти не е достоверен, защото наистина осиновяването е много бюрократизирано, но в момента се подготвят промени в семейния кодекс, които да улеснят процедурата. Тенденцията е децата да бъдат изведени от домовете, а самите домове да се закрият като на тяхно място се открият т.нар. защитени жилища, които м/у другото са страхотна идея която действа успешно по целия свят. Със "Никой не знае по-добре от родителя в 99% от случаите." съм напълно съгласен. Обаче това за противопоставянето би било вредно ако беше вярно. Идеята е не да се противопоставят, а да се подпомагат родителите, на тях могат само да се подсказват варианти за справяне със определена ситуация, НО НИКОЙ НЕ ИМ КАЗВА КАКВО ДА ПРАВЯТ И КАК ДА ПОСТЪПВАТ! А на Галахад мога да кажа, че той явно има нещо лично против "тези брошурки" и "усвояването на субсидии" и тъй като аз незнам откъде идва дази му неприязън повече няма да споря с него по темата. Просто е видно, че напълно отричаш доводите ми и аз няма по какъв начин да те убедя в противното. Но както е казал поета "Разни хора-разни идеали"

Не е толкова лесно да се отхвърлят с лека ръка специалистите! Разбирам, че това е твоето мнение, но неможеш да твърдиш на сериозно "Неглижирането няма ама нищо общо с насилието" и че "Психическия тормоз също не е насилие"! Това го твърдявт всички и е безспорен факт независимо колко анегдота от Чудимир ще приложиш, за да обориш фактите. Съгласен съм, че децата се подлагат на определени въздействия, за да се накарат да направят нещо конкретно, не казвам, че на 2г. хлапе трябва да се седне и да му се обяснява защо е полезно да се къпе. Това е меко казано смешно. Тези въздействия трябва да са съобразени с възрастта на детето, с конкретната ситуация, с вижданията на самите родители и други подобни съображения. Незнам дали е така наистина, но аз имам мнения по тези въпроси, защото от няколко години се интересувам от темата чисто професинално. Нямам деца, защото възрастта ми е прекалено "крехка" за тава. Определено обаче си мисля, че родителите трябва да възпитат децата си така както те сми решат, и в никакъв случай не трябва да определят специалисите като един вид коректив на тяхните методи.

Да аз завършвам същия университет в момента, но друга специалност. Естествено легендите за Йовевска ги знам, но и да ти кажа че почти във всяка специалност си има по една кучка като нея. Казах, че може да ми е попадал щото съм чел доста историческа литература. Тази книга определено не съм я чувал, но ако ми остане малко свободно време ще се разровя да я намеря.

Отново започваш правилни разсъждения, но завършваш съвършенно грешно!Наистина насилието се разглежда като употреба на въздействие. Но обикновенно специалистите включват към понятието и психическо и физическо насилие, както и малтретиране и неглижиране. Немисля че е коректно да оспорваш неща които са решени и уреди далеч преди ти и аз да се вълнуваме от подобни теми. А относно последния ти абзац, мисля че и сам разбираш че не е никак сериозно подобно виждане. Това е нереално и напълно литературно описание на една невъзможна ситуация. И още веднъж...преди да оспорваш това твърдение го потвърди с доказателства на специалисти.

Ами няма да се учудя ако вече съм попадал на него. Затова те моля да постнеш заглавието и ще видим какво ще излезе!

В никакъв случай не се спекулира с проблема! Още по-малко аз го правя! Да прав си, че занемаряването е проява на незаинтересованост от страна на родителите спрямо децата им. Но със сигурност може да се причисли към категорията "насилие над деца". То/занемаряването/ може да се разгледа от гледна точка на това, че като последствие от растящата неангажираност на родителите се появява насилнически тип на поведение. Колкото повече едно дете расте без да му се обръща внимание т.е. е неглижирано, толкова расте и неговото чувство за непълноценност, чувство че по някакъв начин цялото общество му дължи нещо, а това се съгласи е много лесно да се изроди в агресия и/или насилническо поведение. Това и други съображения от този тип позволяват на специалистите да прибавят занемаряването към тази категория. Ако ми нямаш доверие се поразрови из специализираната литература и сам ще се увериш, че съм прав!

Абе колега вече ще всема да си помисля, че имаш нещо лично против тази дама или като цяло мразиш подобни орзанизации. Неотричам, че съществуват много НПО-та които само си клатят краката и се чудят по какъв начин да излъжат някой, да за му оберат парите. Те може и да обикалят веднъж годишно 2-3 училища колкото да отчетат дейност, но си мисля, че ако са решили да се скатават попринцип няма да си направят труда изобщо да ходят до което и да било училище...просто има много начини това да се избегне и заобиколи. Колкото до идиалистичната картина която разбирам, че мислиш за подходяща за децата смятам за напълно погрешна! Извинявай ама няма как да предпазиш едно дете от всички опасности които са навсякъде. Една от основните роли на родителя е да изяснява точно тези проблеми. Или бъркам?

Статията е доста интересна! На мен лично миотговори на много въпроси. Ако попаднеш на още нещо интересно по темата ще се радвам да го постнеш в темата, за да го прегледам. Още веднъж благодаря, че предостави тази готина статия!

Благодаря за изказаното прдположение! Надявам се, че не е било саркастично! Ами пъро се води разговор със възпитателката и ако е възможно с някой родител който е съгласен да разговяряме. Най-малката възраст с която аз съм работил са 8-9 годишни. Първо се спечелва тяхното доверие и се привлича вниманието и едва тогава чрез различни ролеви игри като разиграване на сценки и ситуации им се обяснява проблема. За съжаление опита ми не е толкова богат на практически личен опит, но благодарение на факта че съм доста любопитен съм разговярял с доста колеги които са ми споделяли различни тънкости от тяхния опит. Всички те са на мнение, че резултата не винаги е на 100 процента но винаги е положителен един такъв разговор, пък дори и само да накара родителите да поговорят по темата с дацата си. ТОВА НЕ Е НИКАК МАЛКО!

Да аз съм бил няколко пъти в ролята на въпросната "патка" и определено мога да ви уверя че никой от нас немисли по презумпция, че всички деца са насилници. Това е коренно грешно схващане, което просто е немислимо. Аз неискам да се явявам като адвокат на въпросната дама, но едвали тя си е мислела точно това като ги е запознавала с проблема. А проблема идва от там според мен, че те са решили че не е нужно да разяснят какви опасности грозят техното дете. Те са хората които да определят до каква степен и точно какво да му кажат, за да не го травмират.

Напротив, даже е много хубаво детето да е запознато с опасностите които могат да го дебнат едва ли не от всеки ъгъл. Не е необходимо да заучава някакви конкретни точки, тази материя все пак не е някоя точна наука, която детето да наизусти. Аз не се питам за какво за родителите, а дори напротив.....смятам че тяхната роля е много голяма да разяснят на детето си по такъв начин и до такава степен проблема, че то да ги разбере и да не се травмира по някакъв начин.

Знам, че за никой няма да е изненада ама отново не съм съгласен! Самия факт, че детето за първи път чува думите "жертва" и "насилие" от устата на тази т. нар. патка е доста печален. Той говори лошо за твоя приятел, а не за въпросната госпожа. Точно родителите на въпросното дете за хората които би трябвало да седнат с него и да си поговорят за опасностите в живота и др. такива. Незнам на колко години е детето, но щом е във училищна възраст за мен е достатъчно голямо за този разговор, а това определено е пропуск на самите родители. Не съм съгласен и че някой се опитва "да се дава акъл на родителя как да възпитава детето". Изцяло негова работа си е да решава как да възпитава децата си. Аз само се опитвам да кажа, че социалния работник трябва да подпомага тези от родителите който са потърсили помощ или на които им е наложана принудително от властите такава. ННо естествено ние българите сме толкова консервативно племе, че ни е трудно да приемем някой да се опитва да ни каже кое е по-добро за нас или децата ни. Да кажа и за прошурите които толкова отричате... Ами аз мисля че са доста полезна идея и макар и да постигат ограничени резултати. А идеята да се правят все по-агресивни има точно такъв смисъл....кара хората да се смущават и шашкат. Като следствие една част от тях се замислят в/у постъпките си...и ето ти го готовия положителен резултат. Това определено е моето мнение, с което не ангажирам никой, но твърдо вярвам в думите си!

По принцип и двамата сте прави по същество! Съгласен съм, че голяма част от хората могат и знаят как да възпитават и отглеждат децата си. Но начина по който иронизирате работата на НПО-тата и твърдите че нямат реални резултати не ми се нрави! Да, прави сте, че те действат на парче, че макар и да имат за цел глобално да променят или решат проблема, реалните резултати са доста по-стеснени и по-малки. Но съгласете се, че не е тяхна работа да решават всички проблеми на социалната политика у нас. И все пак дейността им макар да няма значение за малкия човек в село Х, който непризнава друг модел на възпитание освен боя да е недействаща то погледнато глобално за цялата страна има много действащи инициативи които променят към по-добро живота на много хора. Има една група хорица, на която длъжността им е социален работник/педагог. Това са специалистите които са подготвени да подкрепят семейства изпаднали в някаква нужда. Тяхната роля не е да дават на родителите "акъл" как да възпитават собствените си деца, а да ги запознаят със новите начини за разрешаване на обичайните стари проблеми. Освен тези проблеми с които родителите са свикнали да се сблъскват от стотици години постоянно се появяват нови проблемни ситуации, в които невинаги родителя има някаква идея как да постъпи.Няма нищо лошо, си мисля, ако родителя прецени сам да потърси помощ от тях. Те са длъжни да му посочат множество варианти за справяне с проблема, но в никакъв случай няма да го накарат да постъпи по-определен начин....той сам ще си вземе решението. Не твърдя че хората са идиоти! Просто няма още изобретено "училище за родители", в което да ни учат как да постъпваме правилно във всяка една ситуация. Друг е въпроса, че хората са свикнали сами да се справят както могат без да търсят съвет като считат това за обидно и че по някакъв начин ги прави лоши родители.Докато хората не променят това свое схващане няма как да се научат да се справят успешно с повечето от проблемните ситуации!