AciDBurn

Oще малко снимчици

Именно - аз за това сега съм се съсредоточила върху Близкият Изток. На времето все се канех да попътувам из Сирия и все го отлагах с идеята, че "имам време". И накрая избухна войната, държавата се съсипа, а с тези конфликти заминаха толкова много археологически и исторически обекти Направи си една услуга и недей да четеш глупостите, които ги пише по сайтовете на посолствата за Иран - то са едни предупреждения, едно чудо. Пишеше всякакви глупости от сорта на това, че нямаш право да внасяш книги и брошури, което беше абсолютен bullshit - не само че не ме проверяваха нито на влизане нито на излизане от страната (за разлика от израелците, които ми разфасоваха багажа) ами после като питах, казаха че на туристите не им правят никакви проблеми за това каква литература носят. Изключвайки границата с Афганистан, в Иран е наистина много спокойно. Единственото нещо, което може да те убие е трафика в Техеран - тези хора не вярват в законите на физиката! Аз като сама жена, в началото се прибирах рано в хотела, но след 2 дена като разбрах всъщност колко е безопасно се мотаех до късно вечер по улиците и базарите. Единственото голямо неудобство е че трябва да си носиш парите в кеш - Иран са изолирани от световната банкова система и с изключение на няколко магазина в Исфахан, където продават персийки килими, Visa и MasterCard не работят в страната (в тези магазини имаха връзки с банки в Дубай). И разбира се, трябва да се занимаваш в exchange "бюра" и да внимаваш на колко ти продават риала - единият път като обменях, го правех през прозореца на таксито в което се возех. Пича се опита да ме метне малко с курса, но аз го хванах и като се размърморих ми даде още 1 милион риала, който ми дължеше Междуградският транспорт е чудесен - има едни VIP автобуси, където са с големи кожени седалки, които си дърваш и се опъваш почти като на легло. Вътре сервират напитки и сладки. За 600 км платих 7 евро за билет Идеални са за по-дълго пътуване. Можеш да си обикаляш Иран с тях и ако се забиеш много на далеч, просто вземи един вътрешен полет до Техеран, вместо да биеш 1000+ км с транспорт. Те са към 30-40 евро вътрешните полети. И още нещо - в Иран има една културна особеност наречена ta'arof. Като тръгнеш да си плащаш, понякога ще ти откажат - един вид официална форма на учтивост. Това, че ти отказват да им платиш, не означава, че не трябва да настояваш. След един-два опита ти взимат парите. Аз така си платих на таксиметровият шофьор, който ме закара от летището до центъра (едно 40 км път). Като се чекирах в хотела и го питах колко му дължа, той ми каза "Не, няма нужда, аз често возя чужденци". Беше 6 сутринта и аз много бях уморена, та просто му оставих колкото му беше тарифата на масата и му казах, че принципно съм наясно, че трябва да го попитам до три пъти, ама съм много уморена и нямам сили за това. Той си взе парите разбира се. Иранците са много интересна нация.

Петра? Да, в Израел и Йордания има високо ниво на сигурност особено из по-известните туристически места. Аз там обикалях и в палестинските територии и беше ок - никакви проблеми нямах, хем че пак бях сама. И то нямаше и месец преди войната. В Иран честно казано ми беше по-спокойно от колкото в Рим например. И го казвам с чиста съвест - в Рим на няколко пъти имах индиценди, а в Иран буквално нула проблеми. Предупреждавам само, че местните хората са изключително топли и гостоприемни - и да, казвам го като предупреждение, защото ние хич не сме свикнали на такава гостоприемност. В началото много туристи си мислят, че местните помагайки им ще им искат пари, а те го правят само защото искат да се почувстваш добре дошъл в страната им. Понякога е чак досадно, особено като не си свикнал на такова внимание. Като ги попитах ми обясниха, че в тяхната култура, гост от чужда земя е "дар от Бога" и те много присърце взимат ролята си на домакини. Ако сте с местен гид, често ще ви спират местни, който просто ще ви привестват в Иран и ще ви пожелаят приятен престой. И все пак, трябва да човек да си има едно наум. Таксиметровите шофьори в Техеран ще си качат таксите като ви видях, че сте туристи И не бъдете шматки като мен - аз имам навика да ходя все едно съм безсмъртна и така един път се забих в един афганистански квартал, търсейки някоя порутена сграда на която да се покатеря, че да снимам планините. Две иранки като ме видяха там и за нула време ме измъкнаха и ми се скараха да не ходя сама по тези квартали, че били опасни. Да чукна на дърво, нищо не ми направиха, даже изглеждаха доста стресирани от присъствието ми там. Моята теория е, че който и да ме отвлече, ще ме върне - много говоря и мога да бъде изключително досадна. Така като бях в Палестинските тетиротии се разминах с арест, защото бях влязла без паспорт с един палестински автобус. На едно израелско войниче му надух главата, до степен, до която той не издържа, хвърли ми личната карта и ми каза да се връщам в автобуса към Йерусалим и повече да не си позволявам такива своеволия. За религия почти никога не те питат в Иран - един единствен път ме пита един шофьор в Шираз и то само защото търсеше начин да отвори разговор за това как е атеист, колко мрази исляма и иранското правителство Питат те от къде си, дали ти харесва Иран, защо си решил да дойдеш, женен/омъжена ли си (задължителен въпрос - мъже и жени от всякакви възрастови групи питат). Като ходих в Cheragh Shrine в Шираз, се набутах вътре по време на молитва в най-голямата дандания. Една жена и малката й дъщеря ми помогнаха да се ориентирам в комплекса и ми показаха как се носи чадор (вътре нямаше как да вляза само с шал на главата). Даже прерови половината гардероб да намери чадор, който да ми отива на синият шал на главата Като влязохме вътре ме попита дали съм религиозна и аз откровено й отговорих, че не съм. Нямаше никакъв проблем - зяпах си на спокойствие и обикалях, докато останалите се молеха. Никой не ме е притеснявал. Жалко само, че вътре е забранено да се снимка

Пак ще се ходи в Иран, то се е видяло Много красива страна с едни от най-топлите и гостоприемни хора, които съм срещала! Ето малко снимки:

Мда, Персеполис ми е в списъка - нямам търпение да се добера до там. Ще споделя впечатления със сигурност - както сте се събрали доста историци тук, ще е интересно. Аз специално влязох във форума точно да разровя някоя историческа тема за Иран Само дано да не стане някой калабалък, че в тоя регион никога не знаеш. Преди няколко месеца се разминах в Израел и палестинските територии - тъкмо се прибрах и те започнаха да се бомбандират. Дано и в Иран всичко ми мине по мед и масло (и план).

Хайде декември месец (живот и здраве) като се върна от Иран ще разкажа от първа ръка какво е настроението там. Може пък да се отвори врата за интересна дискусия...

Е да, то е ясно. Ако имаше интерес отдавна да бяха предприети военни действия. Жалко за хората, които са заключени в този филм на ужасите.

Като човек, който все пак е живял достатъчно дълго в Скандинавия, смея да твърдя, че там наистина имат не малко проблеми, но тази статия...прекалено голям bullshit ми се струва. Случки на домашно насилие и малтретиране на деца има по цял свят, но в Норвегия традиции за изнасилване на деца - няма. Сериозни проблеми има - в Швеция примерно статистиката на жени жертви на домашно насилие е доста плашеща. А ксенофобските политики на Dansk Folkeparti на моменти са меко казано смущаващи. Но чак такива ексцесии - хайде да не прекаляваме. Все пак не си говорим за държава от третият свят, а за Норвегия - една от страните с най-висок стандарт в Европа. Ако не им беше толкова гаден климата, сигурно щях да се върна да живея там. Колкото до Брейвик - изроди има по цял свят. За съжаление, Норвегия мина през този ужас - и да, гарантирам ви, беше абсолютен ужас. Представете си как в една държава, която е мирна и военно неутрална и смея да твърдя - доста спокойна и дори сравнително скучна - се случва такова безумие. Брейвик е детенце на посланник, отраснал в западен Осло (предимно upper middle class живеят там). От него се е очаквало да преуспее - имал е всичко необходимо за да го стори. Финансовата подкрепа не само на родителите си, но и да държавата. Достъп до образование, стаж и редица други. Но се е провалил - до колкото съм запозната година или две преди атентата му е успял да докара до банкрут поредната си фирма и накрая се е прибрал при майка си. Скандинавската депресия на никому не прощава и за съжаление е намерил "страстта" в живота си - крайното дясно. В началото всички много се чудеха, защо е отишъл да стреля по деца в младежкият летен лагер на Работническата партия. Той сам си го каза - искал е да изтрепе утрешните лидери, които (както обичате да се изразявате в този форум) в неговите очи са толерасти, съсипващи държавата му и промотиращи т.нар. multiculturalism. Ето до къде водят крайностите, особено когато човек ги вземе прекалено на сериозно. Промит мозък - дано си изгние в затвора. За разлика от други нарушители на закона, този никой няма да го пусне да се реабилитира обратно в обществото.

Мисля, че Куба по-лесно ще се адаптира към промените - те там вече са започнали така или иначе. Да не говорим, че между управлението на Куба и Северна Корея има огромна разлика - в Куба може да е всичко, но много от тоталитарните извращения, които са популярни в Северна Корея ги няма. Най-малкото като се срина съветският съюз (еми няма да го напиша с главна буква!), Кастро бързо реагира и си спаси хората от глад, докато в Северна Корея бая народ измря. Наскоро съм се замислила - дори да се предприемат военни действия и да се сложи край на северно корейската абоминация...какво правим след това? Ако не ме лъже паметта, населението на тази държава е едно 25 милиона - едните умират от глад, другите са затворници на тамошният гулаг, а третите са с невероятно промити мозъци.

Все по-ужасяващи истории от избягали северно корейци се чуват - сега чакам да ми пратят една книга, Escape from Camp 14 - гледах едно интервю с Шин, как обясняваше, че случайно (явно в преумората си) изпуснал някаква машина и я счупил и после как един от пазачите му отрязал с нож средният пръст...човека даже казваше, че бил голям късметлия. Можели цялата ръка да му отрежат... Ако питате мен и атомна бомба да се пусне над тази държава, пак добро ще се стори...

Принципно си имам един RSS feed с доста разнообразни източници на информация, който си преглеждам през Thunderbird всяка сутрин. Но напоследък, предимно през Reddit & Twitter си набавям необходимата информация. Особено ако следя някое събитие на живо, Туитър е безценен. И пак зависи за какъв тип новини си говорим. За научните/техническите и geeky-like нещица си имам няколко любими местенца, където редовно си вися

hi five, братко! И тук сме в един отбор. "Дъртостта" е state of mind, ЕГН-то няма нищо общо с нея. Аз познавам един 28 годишен, с когото ако говориш със затворени очи, оставаш с впечатлението, че приказваш със 75 годишен старец.

Aми гледам има си сериозна агитка по отношение на десните либертарианци, имаме си и крайно десни, та аз малко да разнообразя пейзажа

Аз пък започнах да чета Shantaram (Шантарам) след като 20 човека ми казаха, че това е ебасиякатакнига. Оказаха се прави - има голяма вероятност да ми влезе в списъка с любими четива.