AciDBurn

Всъщност аз въпросната случка на съзнателно ниво много бързо я превъзомгнах - беше си пътуване изпълнено с емоции, а проваленият Дисниленд просто се случи и ние си бяхме виновни. Даже й се чудя на майка ми на времето с какъв акъл е тръгнала с нас двамата, имайки предвид какви идиотчета бяхме Ние си бяхме виновни тогава, защото не я оставихме на мира - напрежението да си в чужбина с две деца и без да говориш френски си беше достатъчно за нея. В никакъв случай, не обвинявам майка ми - по-скоро би трябвало да ме е яд на брат ми и неговата склонност към вечно мръкане. Но като цяло бързо го преживях - станалото - станало. Но явно на подсъзнателно ниво нещо си е останало, защото не е нормално 11 години по-късно да продължавам да го сънувам този сън. Kuna, спокойно - то си е за смях Имайки предвид само 2 години след този Дисниленд какви много по-тежки и травмиращи случки ми се стовариха, ама за тях нищичко не сънувам

Всъщност не е точно така. Не мога да коментирам адекватно, тъй като не съм ходила по мъките на родното висше образование (както се изрази Глишев), но пък имам познати с тукашни бакалавърски степени. И не говоря за вечно мрънкащи мамини синчета/щерки - а за наистина будни, амбициозни и интелигентни млади хора, които проклинат деня, в който са си подали документите за СУ. За късмет, въпросните хора бяха достатъчно амбицирани за да си намерят работа още в първите 3 до 6 месеца по съответната специалност и по-скоро се учиха от практиката, от колкото от теорията в университета. И ще излязат специалисти, но не благодарение на родното висше образование. Всички, които познавам са били поне 1 година по Еразъм някъде в чужбина и не искат да чуват за магистратури в България. Така, че не са само тези, които го нямат или са го посещавали, но нищо не са научили, които плюят по него. Не. Има и такива, които искат да се учат, но нивото на образование предлагано у нас - не ги задоволява. П.П.: Сетихте ме сега за една случка на която се смяхме с една приятелка от факултета по журналистика в СУ. Мацката се върна от една година по Еразъм във Вроцлав и я караха да преравнява изпити по телевизия, защото видиш ли тя в Полша учила цифрова телевизия, пък те в СУ-то преподавали аналогова. Случката става в 21 век.

Exit through the gift shop Година: 2010 Държава: САЩ, Обединеното Кралство Жанр: Документален Режисьор: Banksy С участието: Banksy, Thierry Guetta и Space Invader Един доста провокативен документален филм, направен като музайка. Тери Гуета - ексцентричен френски емигрант в Ел Ей с неутолима страст да заснема абсолютно всичко с камерата си, прави опит да създаде документален филм за така нашумялото за последното десетилетие - street art движение. Филмът е показан на Bansky - известният английски графити артист и политически активист, който е поставен в доста неудобно положение - да сервира на ентусиаста Тери, че филмът му е повече от ужасен. Вместо това обаче, Вansky се захваща сам да прегледа буквално хилядите часове записани на касети и да създаде един 90 минутен документален филм. Филмът се фокусира върху Тери и неговия път от продавач до режисьор до графити артист. Филмът съдържа изключително ценни кадри в студиата на най-добрите street art артисти в днешно време и дори среднощните им подвизи по стените на града. Но най-ценното нещо във филма си остава срещата на зрителя с Bansky - провокативният и абсолютно анонимен графити артист, които е оставил подписа си и творенията си по целият свят (включително и в Палестина - на стената в West Bank). Разбира се, ние не виждаме лицето на Bansky (което по време на целият филм е зад черна качулка), нито чуваме реалният му глас (който също бива подправен с цел да запази абсолютната си анонимност). Но пък влизаме в студиото му, виждаме някои от бившите му, бъдещите и отпаднали проекти (като например десетките кашони пълни с 10 паундови банкноти - толкова добре манипулирани, че изглеждат абсолютно автентични...с една малка разлика - вместо Кралицата, на банкнотата е лика на Лейда Даяна). За любителите на изкуството по стените (истинското такова, а не просто жалки опити на тийнейджъри) - филма ще се хареса! Beyond the summit Година: 2000 Държава: САЩ Жанр: Документален Режисьор: Billy D. Marchese С участието: Sharon Stone (Narrator) Един различен документален филм за Еверест. Не - в този филм, няма да се разказват сълзливи истории за човешките подвизи срещу природата, завършили със смърт. Този филм разглежда покрива на света под друг ъгъл - какво оставят алпинистите след себе си? Tонове боклук, стотици кислородни бутилки и трупове на загинали алпинисти. Филмът разказва за пътешествието на група, организирала почистването на Еверест от боклука оставен от хората покорили го или тези направили опит за това. Екипът потегля към Еверест с 15 шерпи за да разчистят боклука оставен по пътя към върха. В повечето документални филми за Еверест, които съм гледала, винаги наблягат на западните алпинисти изкачили върха - малко се казва за шерпите в тези филми. В действителност шерпите не катерят върха за свое удоволствие - не. Правят го, защото работата е сравнително добре платена (в Непал средо-статистическия годишен доход е 500 долара). И както самите те казват във филма - "Катерим се днес, за да не се налага децата ни да се катерят утре.".

Абе като бях малка, ходих с майка ми и брат ми в Дисниленд. Като казвам ходихме, преувеличавам. Влязохме и докато се разхождахме и се чудехме къде първо да отидем се върнахме. И двамата бяхме малки, а майка ни беше в менопауза и много лесно й полазвахме по нервите Аз я дърпах да ходим на едни влакчета, а брат ми нон-стоп я буташе по рамото и мрънкаше: "Мамо - гладен съм! Мамо, гладен съм!" и така в продлжение на 20 минути. Накрая на жената й кипна, навика ни и двамата и ни изкара от Дисниленд. Общо взето от тогава, много (ама много) често го сънувам този Дисниленд с единствената разлика, че сънищата ми свързани с това място са все разни кофти кошмари. Сънищата ми винаги започват добре - безкрайно щастлива, че най-накрая отивам наистина да видя Дисниленд, но после...всичко се превръща в един ужасен кошмар. Лошото е, че съм почи на 21 години и пак ми се случва от време на време да го сънувам този кошмар То пък бива, бива....

Ало, Ало просто трябва да се гледа в оригинал (със или без субтитри), защото дублажа убива половината от удоволствието. Особено що се отнася до французина и неговите английски напъни.

Идва един момент, в които режисьора съвсем игнорира зрителската си аудитория и прави нещо крайно егоистично, което да се хареса/разбере от малък кръг приятели, познати, колеги и може би (може би) от хората, висящи в музеите за модерно изкуство из Европа, възхищавайки се на червен квадрат. И както се изрази един приятел французин, след като изгледа филма: "Has anyone cared about him (Годар) for the past 40 years?". Съмнявам се, че дори да владеех френски, филма щеше да ми донесе различно усещане. Не за пръв път гледам филм на език, който не владея (пример на прима виста: ирански филм в Амстердам с холандски субтитри). В края на крайщата филмите не носят само контекст, а и усещане, а във Film socialisme просто липсваше такова. Иначе аз се сетих за един от любимите ми актьори (Ал Пачино) и за това колко много му отива да играе някои нервак, а гласът му - създаден за крещене - просто прави невероятна комбинация. За това си извадих от архивите The Insider (един от добрите филми на Майкъл Ман) и си припомних колко много ме изкефи преди години!

Evan Handler се казва актьора и наистина е голям образ. А колкото до Духовни - да, дори мен успя да изненада. П.С.: Във филма има една мадама, която много радва - Natascha McElhone

Да ме извините, но аз откровено си умрях от смях на това клипче Все пак съм отраснала с английския хумор и съм гледала Монти Пайтън преди дори да мога да говоря английски (като се замисля аз и български не говорех толкова добре тогава) Иначе клипчето определено не е най-подходящото за еко-кампания.

Наскоро умрях да се хиля на една нова тактика на нарко картелите Вече всички обръщат парите си в евро, защото стойността на долара пада, а еврото е по-компактно. И понеже не си броят парите, а ги теглят ( ) им е много по-изгодно да теглят 200 еврови банкноти, чиято стойност е 281 долара.

E, да, пропуснах Californication (Секс до дупка) - за този сериал буквално ме насилиха да започна да го гледам (предполагало се, че ще ми хареса тематиката). Аз хич нямах и намерение да го започвам, защото Дейвид Духовни ми е прекалено антипатичен, но уви...навих се и сериалчето хич не беше лошо. Свалиха го от ефир вече, но направи 3 читави сезона.

Ако нямате нищо против, възнамерявам да извадя темата от килера, да я изтупам от паяжините и да се включа Das Leben der Anderen The lives of others Година: 2006 Държава: Германия Режисьор: Florian Henckel von Donnersmarck Сценарист: Florian Henckel von Donnersmarck С участието: Martina Gedeck, Ulrich Mühe, Sebastian Koch, Ulrich Tukur и др. 1984, Източна Германия прилича на извадка от страниците на известният Оруелски роман. Свят, в които забраненото те задушава, но ако се оплачеш, биваш сериозно наказан, а ако изглеждаш щастлив...биваш подозиран. Историята се върти около трима души - Дрейман (Sebastian Koch), известен писател на театрални постановки и неговата главна актриса и любовница - Криста-Мария (Martina Gedeck), които търсят утеха от тежкия режим в изкуството си и успяват да се насладят на максимум от малката свобода, която имат. Именно това приводно щастие, което двамата споделят кара служител на Щази да ги заподзре - Кафка би припознал логиката, че човек, които изглежда прекалено добър, не бива да му се има доверие. Тук се появява и ключовата фигура във филма - Щази агент Wiesler (Ulrich Mühe) - абсолютно безкомпромисен и желязен в работата си. Именно той поема дейността по подслушването на двойката - всичко от разговорите им, караниците им до любовните им стенания. Филма по-скоро показва метаморфозата на Щази агента, който се влюбва в живота на другите. Spoorloos The Vanishing Година: 1988 Държава: Холандия, Франция Режисьор: George Sluizer Сценарист: Tim Krabbé С участието: Bernard-Pierre Donnadieu, Gene Bervoets и Johanna ter Steege Този филм го гледах преди около 4 години - семейна кино вечер, която приключи към 3 сутринта именно със Spoorloos и лично на мен не ми даде мира чак до сутринта. Една от първите рецензии на филма, които прочетох веднага след като го гледах, беше на Линда от Канада (говорим си imdb) и започваше така: The Vanishing is a movie only those with ice in their veins can ever forget. И има нещо много вярно в това твърдение. Spoorloos е криминална драма/мистерия, чието действие се развива болезнено бавно (за някои - скучно). Рекс и Саския - млада двойка - заминават на ваканция и по пътя се отбиват с крайпътна и многолюдна бензиностанция, която е и финалната спирка на пътуването им, защото Саския изчезва безследно и никога повече не се появява. Приятелят й Рекс прекарва три години в трескаво търсене - дълго след като полицията вече се е отказала. В един момент се появява и похитителят, които (за всеобщ ужас) е поредният обикновен гражданин, с малък бизнес, съпруга и две деца. Рекс сключва сделка с него - за да разбере какво е станало със Саския, Рекс се доверява на похитителя, което в края на крайщата се оказва фатална грешка. Завършека на филма оставя един крайно горчив вкус. Det sjunde inseglet Thе Seventh Seal Година: 1957 Държава: Швеция Режисьор: Ingmar Bergman Сценарист: Ingmar Bergman С участието: Max von Sydow, Gunnar Björnstrand и Bengt Ekerot Концепцията на филма се концентрира в една игра на шах...със Смъртта. Когато шведски рицар се прибира от кръстоносните походи и заварва цяла Швеция опуступена от чума, а останалата част - фанатизирана с идеята да открие и изгори на клада виновника(или по-скоро виновничката) за това зло, всичко разбира се, оправдавано с Божието име - то тогава кръстоносецът е поставен пред доста по-тежка задача - не само да победи Смъртта на партия шах, ами да открие поне една добра причина, заради която си заслужава да продължи да живее. Изключително наситен със символизъм филм, заснет в красива черно-бяла кинематография - един от любимите ми (и според мен), най-добри филми на Бергман. http://www.youtube.com/watch?v=yPxp757lW3E&feature=related Exam Година: 2009 Държава: Обединеното Кралство Режисьор: Stuart Hazeldine Сценарист: Simon Garrity (оригинална история), Stuart Hazeldine (сценарии) С участието: Adar Beck, Nathalie Cox John Lloyd Fillingham, Chukwudi Iwuji, Luke Mably, Pollyanna McIntosh и Jimi Mistry Сравнително сполучлив психологически трилър made in UK. Време и година на действието - неясно. Място - неясно. Това, което разбираме като зрители в първите 10 минути от филма е, че 8 изключително талантливи кандидати са изправени пред един последен тест. Всички се борят за престижна позиция, в най-силната фармацевтична корпорация в света. Осем души, готови на всичко (в буклавния смисъл на думата) за да спечелят позицията. Тестът започва с бързо разяснение на играта - пред всеки кандидат има лист с един въпрос, на които те трябва да дадат отговори. Всеки, които съсипе листа си (нарочно или случайно) - отпада. Ако някой от кандидатите се опита да комуникира с охраната - отпада. И ако някой пожелае да напусне стаята, поради каквато и да е причина - отпада. 80 минути на часовника и целият филм преминава в бурни емоции, мръсни номера и главоблъсканици, особено след като кандидатите обръщат листите си и осъзнават, че са празни. Ако сте наблюдателни и отначало осъзнаете, че това не е просто извратена корпоративна игра, а истински тест за истинска позиция. Тогава става забавно (за зрителя) - бях доволна от моя залог за това кой ще спечели позицията, защото в края на крайщата се оказах права.

Като гледам анкетата, май нито един от сериалите, които тача го няма Редовно си гледам: House M.D. (заради пеперливия черен хумор, които в последните епизоди нещо се губи), Breaking bad (едни познати химици от САЩ ме подхлъзнаха по това сериалче - Bryan Cranston се оказа гениален актьор), Damages (харесвам Глен Клоуз и винаги съм знаела, че в Роуз Бърн има много хляб - пък и сериалчето се доближава сравнително добре до интригите в Ню йоркските адвокатски кантори, занимаващи се с корпоративни съдебни дела), Family guy (имало е моменти, през годините, сезоните и епизодите, в които съм го спирала на пауза за да мога да си поема възхуд от смях! Никаква милост и цензура. Единственото хубаво нещо, което Fox като телевизионна медия някога са пускали в ефир /което не пречи на създателите на филмчето, нон-стоп да подиграват Fox/) и South Park ( )

По-скоро интересен екстериор Не ме учудват чудесата на съвременния архитектурен дизайн - това беше наистина много сполучливо!

Мда, гласът на Пачино сякаш е създаден за викане и крещене. Ето няколко мои любими филмови речи: http://www.youtube.com/watch?v=ZIjpP-XngKA Едуард Нортън в 25-тия час, страшен монолог направи! http://www.youtube.com/watch?v=5Za2k5wA3sk&feature=player_embedded От V for Vendetta - една страхотна плетеница от думи. "There is no democracy!" http://www.youtube.com/watch?v=RzSj1yNZdY8&feature=player_embedded

Като си говорим за превземки накуп, на Годар последната превземка Film socialisme просто забива. Уникално описание и концепция (филм, чийто субтитри представляват ключови думи от диалога) и абсолютно празен интериор...

Да, но пумпалът не е негов тотем (реално погледнато) - бил е на жена му. Нали се сещаш, когато Артър обясняваше на Ариадне, колко е важен тотема и как не й даде да докосне неговия, защото всеки личен тотем трябва да си е уникален за индивида.

Главоблъсканица си е филмчето. Аз след като го гледах си играх да го разнищя - стигнах до някакви изводи, сама за себе си (споделям ги, ама тези, които не са гледали филма, да не се занимават да го четат).

Мда, Кристофър Нолън е изключително иновационен във филмите си, а този е просто черешката на творчеството му засега. Филма е абсолютно изпипан до последният детайл. Zimmer е направил и страхотен саудтрак (тази песен, която си линкнал + Radical notion са ми любимите), а актьорския състав е просто без коментар - хвани едния, удари другия. Аз лично много се зарадван на присъствието на Килиън Мърфи, които добре го раздаваше на арогантно копеле + Марион Котияр и моя любимец - Майкъл Кейн (нищо, че се появи за има-няма 10 минути, но ролята му беше много важна, особено ако се впусне човек да се опита да разбере, какво по дяволите стана ).

Един интересен филмов фестивал на независимото кино в София - закова ме документалният филм В програмата на фестивала са включени ленти от независимото американско кино, разделени в три категории - игрални, документални и късометражни. Голяма част от филмите са били излъчвани, а и награждавани, на престижни форуми като Sundance и други. Фестивала ще се проведе на 5-11 ноември - препоръчвам, които може да отиде, защото има много добри заглавия! Ето и филмите, които ще се прожектират: ВОЙ Howl САЩ, 2010 г., 90 мин., драма Реж. Роб Епстийн, Джефри Фридман С Джеймс Франко, Мери-Луис Паркър, Джон Хам В Сан Франциско през 1957 г. един американски шедьовър е изправен на съд. “Вой” е пълнометражен филм за този ключов момент от раждането на контракултурата. Историята е разказана главно чрез три преплитащи се линии: процесът, възстановки с младия Алън Гинсбърг (Джеймс Франко) и самата поема, анимирана от автора на комикси и сътрудник на Гинсбърг Ерик Друкър като бийт-фантазия с музиката на Картър Бъруел. Прекрачващият жанровите граници филм отразява стряскащата оригиналност на самата поема. Номинация за Златна мечка на Берлинале 2010 Номинация на Голямата награда на журито на Сънданс 2010 ВОЙНАТА Е ОПИАТ The Hurt Locker САЩ/Великобритания, 2010 г., 91 мин., драма/трилър Реж. Катрин Бигълоу С Джеръми Ренър, Антъни Маки, Брайън Джерати, Гай Пиърс "Войната е опиат" е приковаващ вниманието, изпълнен със съспенс портрет на смелостта на непризнатите герои в армията – сапьорите от един взвод, които доброволно решават да предизвикат съдбата, за да спасят човешки животи, вършейки може би най-опасната работа в света. Трима членове на елитния взвод за обезвреждане на боеприпаси се борят с бунтовници и помежду си, докато търсят и обезвреждат бомби по улиците на Багдад, опитвайки се да направят града по-безопасно място и за иракчаните, и за американците. 6 награди “Оскар”, вкл. за Най-добър филм и за Най-добър режисьор Въпреки, че е адаптиран по сценарии на военен журналист (професия, която изключително много уважавам), на мен филма изобщо не ми хареса. ПАПАРАЦО Teenage Paparazzo САЩ, 2010 г., 91 мин., документален Реж. Ейдриан Грение С Остин Висчедик, Мат Деймън, Упи Голдбърг, Парис Хилтън, Мартин Ландау "Папарацо" описва истинската история на отношенията между 14-годишен папарак (Остин Висчедик) и Ейдриан Грение – звездата от сериала на HBO “Антураж”. Вдъхновен от случайна среща с Висчедик една вечер, Грение (който вече се е изявявал като режисьор на документалния филм “Изстрел в мрака”) решава за разнообразие да обърне камерите към папараците и да се опита да документира преувеличения свят на известността. ПЕТРОЛ Crude САЩ, 105 мин., документален Реж. Джо Бърлинджър Със Стинг, Труди Стайлър, Пабло Фахардо, Луис Янса "Петрол" е поглед отвътре към скандалното дело за 27 милиарда долара “Амазонския Чернобил” и е реална съдебна драма с висок залог, която се разиграва на фона на движението за опазване на околната среда, глобалната политика, активизма на знаменитости, защитата на човешките права, медиите, мощта на многонационалните корпорации и бързо изчезващите местни култури. Най-добър документален филм на годината – National Board of Review Наградата за международен „Зелен филм”– Cinema for Peace Най-добър международен документален филм – One World Media Awards И още над 20 награди от престижни фестивали Филма го гледах преди 2 седмици - доста интересно попадение от документалната филмова индустрия. Препоръчвам! ПИАНО БЛУС Piano Blues САЩ, 2003, 85 мин., документален Реж. Клинт Истууд С Рей Чарлс, Доктор Джон, Пайнтоп Пъркинс, Джей Макшон, Дейв Брубек Режисьорът и пианист Клинт Истууд (“Пусни ми “Мисти”, “Бърд”, “Непростимо”) изследва вечната си страст към пиано блуса, използвайки безценни редки исторически кадри, както и интервюта и изпълнения на такива живи легенди като Пайнтоп Пъркинс и Джей Макшон, а също и на Дейв Брубек и Марша Бол. Хм, досега не съм попадала на документален филм от Клинт Истууд, но този изглежда доста обещаващ! ПОЛОВА СРЯДА Humpday САЩ, 2009, 94 мин., комедия Реж. Лин Шелтън Сценарий: Лин Шелтън С Марк Дуплас, Алисия Делмор, Джошуа Леонард, Лин Шелтън Изминали са 10 години, откакто Бен (Дуплас) и Андрю (Леонард) са били лошите момчета в кампуса на колежа. Бен се е установил, намерил си е работа, съпруга и дом. Андрю е поел по съвсем различния път на скитащ художник, който кръстосва глобуса от Чиапас до Камбоджа. Когато Андрю се появява без предизвестие на прага на Бен, двамата бързо си припомнят някогашното мачовско перчене. Късно през нощта, по време на диво парти, двамата се оказват впримчени в предизвикателство: да участват заедно в конкурс за порно актьори аматьори... Наградата „Джон Касавитис” на Independent Spirit Awards 2010 Специалната награда на журито за независим дух - „Сънданс” 2009 Номинация за Голямата награда на журито - „Сънданс” 2009 Награди за най-добър актьор (Марк Дюплас и Джошуа Ленърд) и за най-добър режисьор на Международния филмов фестивал в Хихон 2009 ПУСТИНЯТА НА ЗАБРАНЕНОТО ИЗКУСТВО The Desert of Forbidden Art САЩ/Русия/Узбекистан, 2010 г., 80 мин., документален Реж. Чавдар Георгиев, Аманда Поуп Текст зад кадър Едуард Аснър, Сали Фийлд, Бен Кингсли Как оцелява изкуството във време на потисничество? В годините на съветската власт художниците, които остават верни на вижданията си, биват екзекутирани, изпращани в лудници или в лагери. Тяхната трагедия вдъхновява младия Игор Савитски. Той уж купува одобрено от държавата изкуство, но вместо това дръзко спасява 40 000 творби на забранени колеги художници и създава музей в узбекистанската пустиня, далеч от зоркия поглед на КГБ... Златен орел Cine 2010 г. Международен филмов фестивал Палм бийч, САЩ, 2010 г. – Най-добър документален филм Филмов фестивал Прескот, САЩ, 2010 г. - Най-добър документален филм Нямам търпение да ми падне в ръчичките това филмче! ПЪТЕШЕСТВИЕ С МАРТИН СКОРСЕЗЕ ПРЕЗ АМЕРИКАНСКОТО КИНО A Personal Journey with Martin Scorsese trough the American Movies САЩ, 1995 г., 225 мин., документален Реж. Мартин Скорсезе, Майкъл Хенри Уилсън С участието на: Мартин Скорсезе, Катрин Бигълоу, Франсис Форд Копола, Били Уайлдър Мартин Скорсезе, може би най-запаленият киноман от всички велики режисьори, е създал майсторски разказ за най-голямата и най-силна киноиндустрия в света, а страстта му към киното и неговата история го превръща в увлекателен разказвач. Със своите близо 4 часа филмът е съкровищница от откъси, всички представени в оригиналния си екранен формат. Трябва да сте в подобаващо настроение и състояние на съзнанието, готово да поеме години на кино еволюция. Скорсезе ми е един от топ 5 любимите режисьори и от самите му филми, струят познание на кино историята. Също препоръчвам! ПЪТИ ХИЛ Putty Hill САЩ, 2010 г., 85 мин., драма Режи. Матю Портърфийлд С Кори Рей, Дъстин Рей, Джеймс Сийбор, Зои Ванс Млад мъж умира от свръхдоза хероин в изоставена къща в Балтимор. В навечерието на погребението му близки и приятели се събират, за да почетат живота му. Техните спомени рисуват портрет на едно несигурно общество, изкривено от бедността, градския живот и пропастта между поколенията, обединено от търсенето на нова американска мечта. САЙРЪС Cyrus САЩ/Великобритания, 2010 г., 91 мин., комедия/драма Реж. Джей Дуплас, Марк Дуплас С Джон К. Райли; Джона Хил; Мариса Томей; Катрин Кийнър; Мат Уолш Социалният живот на Джон е в пълен застой, бившата му жена е пред втори брак, но омерзеният от съдбата си разведен мъж, Джон, най-после среща жената на своите мечти, само за да открие, че има друг мъж в живота й – нейният син. САМОУБИЙЦИ: ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ Wristcutters: A Love Story САЩ/Великобритания, 2006 г., 88 мин., драма/фентъзи Реж. Горан Джукич С Патрик Фюджит, Ейбрахам Бенруби, Лесли Биб, Том Уейтс Симпатичният, въпреки склонността си към депресия, младеж Зия (Патрик Фюджит) прерязва вените си, само за да разбере, че болката от живота не свършва с настъпването на смъртта. Попаднал в мрачен метафизичен свят, населен изцяло със самоубийци, лутащи се в търсене на радостите, убягнали им във физическия свят, Зия научава, че любимата му е сред наскоро пристигналите в печалната страна на мъртвите... Sundance Film Festival 2006 – Номинация за Голямата награда на журито Independent Spirit Award 2007 – Номинация за най-добър игрален дебют и за най-добър пръв сценарий Ashland Independent Film Festival 2007 – Наградата на публиката Gen Art Film Festival 2006 – Най-добър игрален филм Motovun Film Festival 2006 – Наградата на публиката; Пропелер Philadelphia Film Festival 2006 – Най-добър режисьорски дебют; Награда на журито за най-добър дебют Seattle International Film Festival 2006 – Златна совалка за най-добър режисьор Wisconsin Film Festival 2007 – Наградата на публиката за Best Narrative Film СЕПТЕМВРИЙСКИЯТ БРОЙ The September Issue САЩ, 2009 г., 90 мин., документален Реж. Р. Дж. Кътлър С участието на: Ана Уинтур, Грейс Кодингтън, Жан-Пол Готие, Хилари Рода, Андре Леон Тали, Исабел Толедо, Чарлс Таунсенд Ана Уинтур, легендарната главна редакторка на „Вог” от 20 години, е най-влиятелната и противоречива фигура в света на модата. Скрита зад прическата „боб” и слънчевите очила, които са нейната запазена марка, Ана не е позволявала на никого да рови зад кулисите на списанието й. Досега. Със своя безпрецедентен достъп, новият филм на Кътлър „Септемврийският брой” постига в модата онова, което филмът му The War Room направи в политиката – завежда ни в един свят, който само си мислим, че познаваме. Наградата за операторско майсторство в категорията за документални филми на „Сънденс” 2009 Номинация на Голямата награда на журито за документален филм на „Сънденс” 2009 Не е задължително да се интересувате от мода, да сте чели Vogue (е, може би няма да е зле да знаете, че списанието е най-скъпото издание в печатната медия + септемврийския брой е с теглото на новородено). Лично аз тая интерес и към двете - и модата и печатната медия, за това и филмчето доста ми хареса. Де що съм знаела, че в американския Vogue, редом с Ана Уинтур, работят цяла камара професионалисти, филма определено ме изненада приятно. СЕРИОЗЕН ЧОВЕК A Serious Man САЩ, 2009 г., 105 мин., драма/комедия Реж. Итън Коен, Джоел Коен С Майкъл Стълбърг, Ричард Кайнд, Фред Меламед, Сери Леник Годината е 1967 и Лари Гопник, професор по физика в тих университет в Средния Запад, току-що е бил информиран от съпругата си Джудит (Сери Леник), че тя го напуска. Влюбила се е в един от неговите по-впечатляващи познати – Сай Ейбълман (Фред Меламед), който й изглежда по-надежден от безхарактерния Лари. Негодният за работа брат на Лари, Артър (Ричард Кайнд), спи на дивана, синът му Дани (Аарон Улф) има проблеми с дисциплината и бяга от еврейското училище, а дъщеря му Сара (Джесика Макменъс) краде пари от портфейла му и спестява за пластична операция на носа си. Номинации за Оскар 2010: Най-добър филм – Джоел Коен, Итън Коен; Най-добър оригинален сценарий - Джоел Коен, Итън Коен Номинация за Златен глобус 2010: Най-добро актьорско изпълнение в игрален филм – мюзикъл или комедия – Майкъл Стълбърг Филма е доста забавен, но забавен в стил братя Коен Няма да си загубите времето, нито ще ви е яд за парите. СТРЪКЧЕТА ТРЕВА Leaves of Grass САЩ, 2009 г., 104 мин., криминална комедия/ драма Реж. Тим Блейк Нелсън С Едуард Нортън, Ричард Драйфус, Сюзан Сарандън, Мелани Лински Когато Бил Кинкейд, професор по класическа литература в университет от Бръшляновата лига, научава за убийството на своя отчужден брат близнак Брейди (и двете роли се изпълняват от двукратно номинирания за “Оскар” Едуард Нортън) при осуетила се сделка за марихуана, той напуска североизточния академичен свят и отпътува за родния си щат Оклахома. Когато пристига, установява, че новините за смъртта на брат му са силно преувеличени, и скоро се оплита в опасния непредсказуем свят на търговията с наркотици в затънтения Югозапад. Хмм. Смесени чувства. Филма има притенции за комедия и драма. Но не е нито едно от двете. Като цяло изобщо не ми хареса и единствената причина, поради която го гледах беше Нортън. Независимо в какви уникални бози се снима последно време, добрия актьор си остава добър. Официален сайт на фестивала

Мерси, че сподели следващата книга, която възнамерявам да прочета В последно време не мога да се съсредоточа да чета каквато и да било литература (било то художествена или научна), за това го карам на последните броеве на The New Yorker Но пък тази книга определено ме заинтересува!

До колко самоубийството е грях - от морална (не религиозна) гледна точка, приживе имаме много по-греховни постъпки от тази (не всички, разбира се). Самоубийството не е постъпка на страхливец. Да не забравяме, че доброволно да си сложиш край на живота, не е особено лесна постъпка - преполага се (или поне аз така си мисля), че преди подобно радикално решение, човекът добре се преосмислил двете страни на монетата. Съзнателния избор да избереш да не съществуваш, предполагам е подтикнат от безизходица и страдания (било то физически или душевни). За всичко в този свят си има причина. Което ми напомни на Аокигахара - огромна гора в Япония, известна с това, че е любимо място на самоубийците. Ето още малко информация (така, предупреждавам, че под статията има снимки, които не са особено приятни и дори много хора биха ги намерили за доста потресаващи, за това - внимавайте! Да не кажете, че не съм предупредила.) Доста интересно място, което и доста говори за психиката на съвременния японец. П.П.: Надписа на японски на табелата (на една от снимките) означава нещо от сорта "Живота е ценен подарък от родителите ви. Помислете за близките си!" (определено зор са видяли, щом чак и надпис са сложили)