AciDBurn

Ами, върви и ги цапни с един стик за голф у НАТФИЗ, дано им дойде главата в акъла

Ние създаваме обществото, в което живеем. Хора всякакви - съответно и лекари всякакви. Майка ми преди 2 години в частна болница щяха да я убият, защото решиха, че спешно има нужда от операция. От която (при второ медицинско мнение и проблем взет присърце), се оказа, че просто е нямало да се събуди от насрочената операция (детайли не знам/не помня - случката стана, докато бях студентка в чужбина и я чух от трети лица - майка ми досетливо беше потулила случая). Но пък от друга страна, през годините и дори наскоро съм попадала на много кадърни, внимателни и грижовни лекари. И то по държавни болници, без да се налага да пъхаме парички в нечии джоб. Но пък факта, че като цяло здравеопазването ни е в изключително кофти форма - това на всички ни е ясно. Има и един друг момент - виждала съм не малко хора, било то мои връстници, по-големи и дори по-малки - които се записаха да учат медицина. Много от тях, ако станат наистина практикуващи лекари, то...предавам си българското гражданство направо И знаете ли какъв е довода на повечето младежи, студенти по медицина? Защо искат да станат лекари? Ами видиш ли, защото било добре платена професия. Само заради това. И то си им личи по начина по който учат медицината. Добър лекар не се става само с хъса към печелбарство. А пък добре платен лекар само с тази амбиция - абсурд! Та, както казваше сестра ми - като се знам какъв съм икономист, ме е страх да ида на лекар. Има нещо вярно. И има нещо много гнило в днешната младеж, която ще бъде утрешните ни лекуващи лекари. Тези от вас, които са над 40-50 годишна възраст - завиждам ви!

Между другото, знам че баклофена (baclofen) помага с алкохолната абстиненция (в случай, че човек реши да се откаже от пиенето). Но идва и "прекрасния" момент, в който ако пък се привикне към ежеднвената употреба на медкамента за по-дълъг период от време, абстиненцията от него наподобява на бензо и алкохолната. Реших просто да вметна, че се сетих.

Тезата за театъра в българското кино и аз я подкрепям. Но пък съм гледала театър в няколко различни държави и смея (смело) да твърдя, че българският театър е на много добро ниво! Наскоро бях очарована от двама млади актьора в "Червената къща" (особено от единия - Леонид Йовчев) които бяха страхотни в Бекетовата адаптация на "Първа любов". Но виж, българското кино е друга марка водка. За съжаление - злокачествена, със странични ефекти на главоболие и прозрения от сорта "никога повече няма да пия". Но аз понеже съм си алкохолик и имам афинитет към физическата и душевна болка, все пак ходя да гледам българско кино Но според моите виждания - изкуството си е изкуство. И националността му няма особена тежест. Хубавото си е хубаво, та ако ще и от пещерите на Узбекистан да е. Което ми напомня на два филма, по които точа лиги Първият е новата рожба на Аронофски (под секрет ви казвам, че хич не ме впечатли Requiem for a dream - изключвайки саундтрака, кинематографията и Дженифър Конъли - nothing worth all the fuzz. Но виж Pi е друга работа - заради Pi на Аронофски всичко съм готова да му простя). Обещаващ психологически трилър - Натали Портман си я тача от време оно (плюс, има физиката да играе балерина). Във филма участват още две личности, които са ми на сърце - Винсънт Касел и Мила Кунис (утра красивата мацка, която озвучава Мег във Family guy). Само Уинона Райдър не мога да разбера какво прави там, но нищо - до колкото знам се появява за няколко минути, в ролята на залязваща балерина - роля, която много добре й пасва. Другият филм, които ме заинтригува, главно покрай една друга, млада и харизматична английска актриса (Carey Mulligan, след An Education нямаше как да не се влюбя в нея): Филма е създаден по романа на Kazuo Ishiguro - японско-английски писател, за които не бях чувала до момента. Получих като "подарък" аудиокнигата via skype - принципно не тача, пък и не ми вървят особено аудиокнигите, но понеже поръчката ми от Amazon ще се забави (то до тогава филма може и да е по кината), реших да я подхвана по този крайно мързелашки начин. Не знам за вас, но аз много тача английската кино и театрална школа

Засега не съм чувала за подобен фестивал, но виж заради теб и подобни на теб индивиди, може да се пръкне един Ами кейт Бланшет в Елизабет? А Емили Блънт ми е много...сладка

Е, аз си тача хората на изкуството Нека не ги отписваме - и те не малко са дали на човечеството. Иначе, да - дълъг ми е списъка, но аз съм си социално зависима (да не си помислите само, че много харесвам хората! не, не, не! всичко и всички за малко и с мярка ). Това са тези, за които се сетих на прима виста - може и за някой друг да се сетя. Иначе и аз бих си побъбрила със Стайнбек. Като се замисля ми е един от фаворитите писатели. П.П.: "Доста добри познания по химия", wow, приемам го като комплимент и то не малък, да знаеш Всъщност имам интереси по отношение на химията, а квалификацията ми до момента е толкова далеч от химията, колкото Гренландия е от Европа Но мерси все пак

С цел да не се насажда религиозна нетърпимост от външни обществени фактори (в днешно време много младежи страдат от тази тежка форма на ксенофобия), моето мнение е, че изучаването на религиите като етично-философски системи е хубаво да е налице. Много често слушам как млади хора генерализират една цяла религия, оплюват я и трупат нетърпимост спрямо хората, които я изповядват - всичко това без изобщо да са наясно за какво става на въпрос. Чули/прочели тук-таме. Хубаво е хората да имат знания на тази тема. Но нека никой не ги кара да стават религиозни. Разбира се, стига този предмет да не се превръща в религиозна пропаганда. Ако ще идват свещеници и/или ще карат децата да ходят на сила на църква, то тогава - зарежи.

Мда, определено си ми допада, а Фелини наистина е майстор на този жанр. Много бих искала да му притежавам колекцията от филми, но The Criterion Collection може да са мярка за качество, но определено филмите на DVD от там излизат соленко - за сега съм си позволила само няколко да си поръчам, но подозирам, че една цяла филмография, въпреки многото отстъпки, пак би ми излязла солено. Не че не обичам да давам пари за изкуство, но ми трябват доста повечко в излишък за да имам всичко, което искам За това - нека не съм ламя. След 20-тина години може и да си попълня колекцията с филми (не само на Фелини). А какво ще отсечете за френското кино? И те имат добри попадения. Наскоро гледах Micmacs - последния филм на Жан-Пиер Жьоне и бях приятно очарована. Голям цирк от комични ситуации, харизматични герои и перфектна, просто перфектна кинематография. Сещам се и за Бертолучи - макар да е италианец, много си пада да прави френско-английски филми с поне неколцина френски акьори. The dreamers ми е просто любим - освен, че е енциклопедия с препратки към киното, си остава една ексцентрична история из красивите парижки квартали.

Карл Юнг - друго е да чуя за идеите му и тяхното приложение на живо, вместо да ги чета на хартиен носител. Тимъти Лиъри - въпреки, че има много неща у него, които адски ме дразнят, мисля че двамата бихме провели интересен диалог на тема психеделици. Пък и на драго сърце бих слушала историите за живота му като беглец в Алжир, Швейцария, Австрия, Ливан и Афганистан. Александър Шулгин - като учен химик и фармаколог имам много какво да чуя от него, ако седнем по на едно двойно уиски. Ако някой може да ми разясни най-адекватно приложенията на MDMA в психотерапията, то това е той. (от политиците) Уинстън Чърчил, Джон Кенеди и Стамболов - специално Чърчил и Стамболов, ги намирам за изключително мъдри хора. С удоволствие бих слушала историите от техните времена - все си мисля, че бих ги била зяпнала с отворена уста, сякаш слушам как дядо ми разказва за преживяванията му. А Кенеди - него имам да го питам за много неща свързани с американската политика, за това кои дърпа конците и защо (според него) накрая на него му дръпнаха спусъка. (от писателите) Чарлс Буковски, Уилям Бъроуз, Хънтър Томпсън, Достоевски и Самюъл Бекет - е с тая компания, ако няма какво да си кажа, то тогава за какво съм жива - макар Достоевски и Бекет да не се връзват много с първите трима. (от художниците) Да Винчи, Фрида Кало, Дали, Бош и Фил хейл. (от актьорите) Питър О'Тул, Алан Рикман (за него на тема театър имаме какво да си говорим), Кейт Бланшет, Даниел-Дей Луис и Джак Никълсън (от режисьорите) Андрей Тарковски, Мартин Скорсезе (истински филмов историк, освен добър режисьор!), Бергман, Нолън и Кустурица. Общо взето, това са личностите, с които бих искала да се срещна. По нататък може да се сетя и за още

Кало, Дали и Джорджо де Кирико са ми едни от любимците!

Във връзка със Фелини ли питаш? Да - сюреализма специално много си го тача. Във всичките му форми - кино, изобразително изкуство, театър (Арто)! Да, да, братята сърби определено имат какво да покажат като кино индустрия. Особено Кустурица е доста добър екземпляр - сещам се, че и Джони Деп като режисьор беше прихванал от неговия стил (за справка, The Brave). A Das Leben der Anderen си беше филмов шедьовър! Този... Ulrich Muhe направи невероятна роля. Мхм. Масовият български сценарист/режисьор прави някакви про-западно европейски плагиатства, които за нищо не стават. За да се измайстори един адекватен сценарии, нека тези, които ги пишат да излязат по улиците на България и да слушат и гледат за какво става на въпрос - иначе много изкуствени и неадекватни се получават нещата. А колкото до останалата част от европейското кино (btw, специално този естонски филм много исках да го гледам, но не ми попадна в ръцете) - определено има какво да предложи. Скандинавското кино също не е за подценяване, от Балтийските държавици от време на време човек може да попадне на нещо качествено, а като спомена турско кино се сетих за любимеца ми Фатих Акин и последния му филм Soul Kitchen Препоръчвам. Филмите му като цяло са доста добри.

Недей, че ще трябва да се слага червена точка 21 Сега сериозно - наминавам да питам нещо. Ако сте имали някаква "травма" (макар в моя случай, да не е точно травма) като дете, имате ли случай да сънувате един и същ сън свързан с това събитие през годините. Аз наското пак сънувах един такъв. (срам ме е да споделя за каква простотия иде реч, ама ако се наложи - ще ) П.П: За коя "Предизвестена смърт" говорим? За японския оригинал или американската (жалка) адаптация?

Моето мнение е, че масово (и отново) на секса се гледа от двата края на спектрума. От единия край, на секса се гледа като на свещен акт между двама души - към него са навързани морал, духовни ценности и любов. От другия край пък вече до такава степен се парадира със сексалната свобода, че тя се превръща от свобода в слободия и нещата стават грозни. И покрай целият този фарс, един млад индивид израства с тотално изкривени представи за секса. А секса е физиологически индивидуален. За едни секса задъжлително върви ръка за ръка с връзка, чувства, любов - в което няма нищо лошо. Нека всеки го прави, както го чувства правилно за самия себе си. За други пък секса е удоволствие, което не е задължително да бъде озаконено с брак. Казвате, че секса не е физиологическа нужда? Хах. Покажете ми един индивид (без значение от пола) в 20-те си години, оставен дълго време без секс и ме убедете, че не мастурбира и не изпитва чисто физиологическа сексуална абстиненция Секса не винаги предполага чувства като любов. Имах сексуална връзка с мъж, които смело мога да кажа, че ме е научил на истинското удоволстие от секса, но това мисля се костени във факта, че знае изключително много за женската физиология. Обаче извън леглото изобщо не си допадахме като двойка - крайно ексцесивна личност беше за моя вкус, а аз може би бях прекалено принципна за неговия. Но пък по отношение на секса, шаха и музиката си бяхме страхотна компания Не виждам в подобна връзка нищо лошо и неморално. Лошото и неморалното идва, когато човек обръща сексуалната свобода на сексуална слободия. Ако ще се гледа на секса като физиологически акт, нека се гледа до край, включая и възможността от болести предавани по полов път и нежелана бременност. Няма нищо лошо/срамно в това, човек да е наясно със здравето си. Ако и двете страни са толкова open minded, за колкото се имат, то няма да има и проблем да се питат за тези неща и да си отговарят честно. А колкото до нежеланата бременност - опичайте си акъла, друго не мога да кажа. И Бога ми, не правете като моята съученичка, която с целия си акъл забременя в 12 клас и реши, че няма да бъде "убийца" и да направи аборт. И сега какво? Без образование, без работа и без мъж, едвам гледа детето си. За какво бъдеще изобщо си говорим? В аборта няма нищо грешно - shit happens. Аз предпочитам убит фетус, пред поредното сираче в домовете или дете живеещо в абсолютна нищета, лишено от истинска грижа от страна на родителите си. Защото, каквото и да си говорим, безпаричието и безизходицата пораждат и агресията. Проблема не се костени у сексуалната свобода, а в нейната слободия и най-вече - в липсата на елементарна сексуална култура. И още нещо - на 13 години няма как да "усетиш", че си готов за секс. Ето до къде водят тези лозунги - 15 годишна майка, а бащата...на 13! http://www.dailymail.co.uk/news/article-1144244/Teenage-sister-boy-father-13-baby-age.html Чукайте се с акъл, а не само с физиология

Михов е прав. Амфетите и коката са "модерни" и с тях има яка злоупотреба по всякакви музикални фестивали, хаус партите, Слънчев бряг и тузарските софийски барове. Ако те се легализират, може и да има бум на зависимости, но пак си мисля, че разликата няма да е кои знае колко голяма. Аз, която имам непоносимост към тези наркотици, на няколко пъти са ми предлагали да си купя (по морето особено). Баси търговците дето са Та за какво си говорим? Колкото до опиатите - и да бъдат легализирани, разлика няма да има. Най-малкото, че за разлика от коката и амфетите за единия опиат си трябва жертва - да си търсиш вена, да се бодеш, пък ако не улучиш, хвърчи кръв, боли...абе не си е работа Иначе няма да ги легализират, понеже паричките от наркотрафик минават през не малко полицейски и дипломатически ръчички и това не е тайна за никой.

Нека ви се изфукам с какво се сдобих онзи ден Две оригинални DVD-та се наместиха в колекцията ми: Ъндърграунд на Кустурица и 8½ на Фелини Всъщност и двата съм ги гледала - Фелиновия наскоро, но за сметка на това Ъндърграунд не съм го гледала от години! Скоро планирвам кино вечер

Според мен злоупотребата с наркотици и развиването на зависимост спрямо даден наркотик е строго индивидуално явление. Особено ако си говорим за опиати или амфетамино базирани дроги. Принципно "проблема" се корени най-вече в семейството и средата - дори в най-добрите семейства има проблеми, които могат да окажат влияние на индивида и да го тласнат към този порочен затворен кръг. Пък и ако средата му е такава - още по-зле. Убедила съм се, че дали наркотиците са легални или нелегални - няма кои знае какво голямо значение, тъй като повечето хора, решили да "пробват" а в последствие се и закачват към дадения наркотик, нито се вълнуват, нито особено им пречи статута на субстанцията. Дали ще има в магазините или ще се търсят при дилърите - и двата варианта са достатъчно достъпни. Които търси - намира. За съжаление е така. Зависимостите си ги има - и пикове и спадове, но те нямат нищо общо с това дали наркотицте са легални или не.

Бил Хикс е голям, но иронията на неговия пушачески хумор беше, че накрая (на 32) умря именно от прекоменрна злоупотреба с тютютн. Иначе беше велик комик.

Роршак е уникален образ в Watchmen!

Е, разбира се, на Дзифт единственото хубаво нещо му беше, че свърши.

Мхм. Всеки сам да си мисли за здравето, защото няма кой друг да помисли вместо него. Черпя с една любима снимка: