AciDBurn

Брат ми в момента работи в Чехия и ми каза, че там здраво протестират. Масово са по улиците с маски на Гай Фокс.

Ами, разбира се. Опази боже да убиете някои престъпник - ужасна загуба на обществото.

Абе...до манталитет си е. И ценности. И може би ред и социална политика в дадена държава. В САЩ само ядрени оръжия нямат в домовете си и пак бъка от престъпления. Иначе, аз като фен на стрелбата нямам нищо против всеки да има оръжие в домът си. Аз си имам

Като тръгна да споря с майка ми по отношение на пътуването - самолет vs. автобус и нейният довод винаги е, че с автобуса, видиш ли "разглеждаш", докато пътуваш. Да бе да - магистрали и бензиностании! Единствения начин да разглеждаш, пътувайки с автомобил е да не пътуваш по магистралите. Иначе и аз съм голям фен на извънградското шофиране!

Напомни ми на един цитат на човека отговорен (до голяма степен) за сформирането на политическите ми убеждения - Ноам Чомски. Наскоро той беше казал: Има само едно нещо, което наистина може да разбуди духовете на иначе сравнително пасивната, бореща се за справедливост via-facebook, западна цивилизация - когато правителството сложи ръка на Интернета!

От 2000'та насам, в мен се заражда едно усещане, че хората с пасивността си или/или страха си са склонни парченце по парченце да се разделят с всичко това, което днес ги прави свободни. Започвайки от всичките "мерки за сигурност", който ограбват дори човешкото ни достойнтво. На някой международни летища съм се чувствала сякаш съм в гинекологичния кабинет! Но това вече е капака на бюрократската наглост. Абсолютна информационна диктатура. Подписките и дори протестите по улиците са най-малкото, което ще се случи. 4chan-вите хакери, всякакви IT & security гений и всички компютърджий с малко или повечко опит в свалянето на правителствени сайтове и прочие, определено ще поведат една онлайн война, която няма да се хареса на авторите и съ-авторите на АСТА.

Страхотен пътепис за едно невероятно приключение! Да не говорим в какви интересни детайли се е впуснала авторката по отношение както на автостопа, така и на дестинациите. Прочетох го на един дъх (и си мисля - добре, че е имало мадама с тях, че да има кой толкова описателно да разкаже за приключението). Лично аз съм пътувала на стоп, но не толкова екстремно. Принципно на по-кратки дестинации и то само в Западна/Северна Европа - там стопа се хваща по-лесно, хората -са доста интересни (всякакви индивиди - от професори по физика до диви младежи). НО винаги човека с който пътувам е момче - не бих се навила две момичета да тръгнем на стоп. Един единствен път го направих този експеримент (в гимназията) и пак добре, че случихме на един журналист от БНТ, но като цяло стоп пътуването предпочитам да е...разнополово Иначе това за Амстердам и стълбите - в цялата столица е така! Колкото пъти съм ходила там и съм спала в хостели, стълбището е просто ужасяващо. Изкачвам ги с 0,001 км. в час от страх, че ще се пребия. За държава, в която вещества като марихуана и псилоцибинни гъби са легални и се продават по магазините, определено не са обмислили сценария, в който някой почерпил се турист - било то с едното, другото или третото (алкохол) не може да вземе завоя на стръмните, тесни, къси стълби на хостела и от третия слиза на първия етаж по бързата процедура. И съм сигурна, че има такива случаи. Като се замисля и трезв човек може да се докара до същото положение.

От България ли са тръгнали на автостоп? Да премине човек Балканите на стоп - за това се изисква кураж Макар, че имах една колежка - бледичка, синеока, русокоса балтийка, която с целият си акъл беше тръгнала из Мексико на стоп (и оцеля), така че човек никога не знае къде е безопасно

Особено приятно му става на човек, когато си изчисли разходите по едно пътешествие и ги сравни с "горещите оферти" на агенциите и осъзнае, че хем си е изкарал по-добре, хем по-малко пари е похарчил. Аз лично отдавна не се притеснявам дори да се загубя някъде. Дори и да ми се случи извън континентална Европа Признавам, че най-добре си боравя с добрата стара, хартиена карта, а не с новите GPS джаджи и дори без чужда помощ (а понякога дори когато искат да ти помогнат, не могат, тъй като езиковата бариера си казва думата в някои случаи) успявам да се оправя. Един единствен сериозен гаф в биографията си имам - един път без да искам вместо в Копенхаген отидох в Малмо (Швеция) - добре, че различавам скандикавските езици и северняците имат навика да развяват знамената си на всеки кв.метър и успях бързо да се усетя, че съм в погрешната държава. Аз лично предпочитам да пътувам сама и по пътя се запознавам със всякакви интересни индивиди. Майка ми беше доста скептична и все се притесняваше, особено когато спрях да ползвам услугите на хостели и минах на couch surfing, но вече претръпна и към това. Единствения минус за една жена да пътува сама е, че непрекъснато се намират разни нагли свалячи, които са склонни да вървят след теб дълго време и на развален английски да те канят на бар. Но, намерих хватка и за това - слагам си слушалките (дори и без музика) на плеъра и вървя по-уверено Препоръчвам тази стратегия, ако искате да се отървете от досадници.

Няколко интересни филмови заглавия, които препоръчвам (според зависи филмовите ви вкусове). Whatever works - филм на Уди Алън. Искрено съм се смяла - много рядко в днешно време се правят истински комедии. Историята на възрастен физик, с провален опит за самоубийство и разминал се с Нобеловата награда по физика. Живеещ сам в Ню Йорк, критикуващ всичко и всички в детайлни и саркастични монолози и диалози. Middle men - много ми го хвалиха този филм, а аз с месеци отлагах гледането му, тъй като все не намирах време. След като го изгледах се цапнах по главата, как може да съм се вайкала толкова време. Общо взето - историята за появата на интернет разплащането и как тази система, която днес всички използваме, се е родила покрай...порнографията. И то от уволнен от НАСА ракетен инженер и ветеринарен лекар със съсипана кариера - абсолютни неудачници, унищожили кариерите си в името на алкохола и наркотиците. Че и накрая пак омазаха положението, хем че създадоха бизнес за милиони долари. A Dangerous Method - исторически филм с интересен поглед върху взаимоотношенията между Фройд и Юнг. Режисьора ми е личен фаворит (Дейвид Кроненбърг), а актьорския състав е както следва - Виго Мортенсен (Зигмунд Фройд), Майкъл Фосбендър (Карл Юнг) и Кийра Найтли (Сабина Шпиелрейн / една от първите жени психоаналитици). Препоръчвам! Shame - новият филм на Стив МакКуийн (режисьора на Hunger). Тежка драма (пак) за историята на брат и сестра, които по различен начин осакатяват живота си като зрели хора, поради травми от детството. Филма е доста графичен, но тъй като го чакам от около година - на мен ми хареса.

Господи, защо не съм в гимназията сега. Определено щях да приложа шегата с бесилката на някое контролно по математика.

Когато един-два пъти организираш едно пътуване, всяко следващо става все по-лесно, по-бързо и безпроблемно. А в случай на неочаквани проблеми - просто импровизираш.

Всъщност като проверих има още няколко групи със същото име (от различни държави) и повечето са разни пънк-рок банди... А песента, кояти цитирах е правена някъде 89'та-90'та година.

В момента слушам Nine inch nails

Има и една българска група със същото име.

Забелязала съм нещо уникално за математиците (едва ли казвам нещо ново де) - светкавично бързо и логично мислене. Баща ми беше инженер (много добър математик и с добри познания по физика). Един път на гости беше синът на негов приятел - не помня точно каква беше професията му, но нямаше нищо общо с това, с което баща ми се занимаваше. Той започна да му обяснява някакъв проблем свързан с работата му и баща ми веднага направи "математическото лице" и за отрицателно време вникна в проблема и му помогна да намери решение. Изключително много ме е яд сега, че на времето на се хванах именно с математика и физика. Но за съжаление (и повярвайте ми, лично аз най-мразя да оплювам учители) в средния курс ми се падна ужасна учителка по математика и въпреки доброволното ми участие в олимпиади (ходех за удоволствие), за няколко години успя тотално да убие влечението ми към математиката.

Между абнормално сексуално поведение и пристрастеност към секса трябва да се прави разликата. Преди винаги съм смятала, че "пристрастеност към секса" е термин измислен за да оправдава нездравословния и дори опасен сексуален живот на някои хора. Но преди около година и половина разбрах, че това не е съвсем така и наистина съществуват sex addicts. Преди въпросното време (тогава се убедих, че теорията ми е била изключително невярна) се срещнах с такъв индивид и меко казано бях потресена от начина му на живот. Убеждавам се, че това състояние си е на чисто психологическо ниво и на такова трябва да се третира. Да не говорим, че самата неврохимия на секса предполага и възможност за пристрастяване. offtopic: Понякога като се замисля с какви хора се срещам - алкохолно зависими, хероино зависими, секс пристрастени, хазартни типове - слушайки историйте им все повече се притеснявам за цялостното физиологично и психично здраве на хората. Даже не смея да поглеждам към други медицински дисциплини, защото там нещата сякаш са по-тежки.

Много приятен сайт, който дава добри съвети за това как и защо е по-добре сам да си организираш пътуването. Мерси за интересната информация! Лично аз никога не ползвам туристически агенции, защото мразя организираните и точно разграфени пътувания. Отделно - винаги ми излиза по-евтино сама да си организирам ходенето. Отнема повече време, но пък за сметка на това удоволствието си струва. Отделно, когато пътуваш сам, а не с група туристи, имаш по-голям шанс да се запознаеш с местни хора и наистина да опознаеш държавата, която си избрал за дестинация. Разбира се, подобно пътуване си има и своите недостатъци, но пък ситуациите, които за момента са ти се сторили критични и са покачили нивата на адреналин в тялото ти, днес си ги спомняш с усмивка.

Само за Скандинавия не съм особено съгласна - живяла съм там в продължение на няколко години и честно казано митовете за алкохолизма из тези земи си остават митове. Масово скандинавците пият бира и то не всеки ден. И не държат особено много на твърд алкохол (може би финландците само). Да не говорим, че изключително много се грижат за здравето си - активно спортуват, хранят се здравословно и т.н. По-голяма грижа там им е депресията и самоубийствата, до която води. Особено в по-северните части на Скандинавия, където слънце не огрява. Иначе руснаците, ирландците и бога ми - поляците! Сериозно трябва да се замислят върху алкохолните си навици. Чувала съм (до колко е вярно не знам), че в Русия провеждали някакво състезание по надпиване с водка. Победителят принципно умира в токсикологията и може би вторият или третият "победител" печели титлата. Наградата е нещо от сорта на една каса с водка.

За никоГО не е тайна, че фармацевтичните компании са управлявани на корпоративен принцип - а единствения принцип на корпорацията е максимална печалба. Предполагам, че никой не смята фармацевтичните компании за света вода. Но пък от друга страна, без тях си му е е*ало майката. Именно фармацевтичните компаниии наливат пари в медицината, така че по-добре с тях, от колкото без тях. Друг е въпросът, че хората масово се опитват да се самозаблуждават с неща, които според мен са common sense по отношение на здравето. Холестерола е безобиден, няма лошо да си леко затлъстял, тютюнопушенето не е толкова вредно, колкото го изкарват, завишеното кръвно налягане не е болка за умиране и т.н. О, да! Срещала съм такива хора. Тяхната философия е - абе я да си ям, пия, пуша и веселя, пък дали ще живея 10-15 години по-малко от другите - поне ще съм си живял. Винаги съм казвала, че на който не му се живее, нека си съсипва здравето. Но като мине на 11 различни медикамента и организма му започне постепенно да умира - нека не са му виновни лекарите/фармацевтичните компаниии.

По отношение на поддържащите програми (метадон и новоизлюпилите се buprenorphine-и /субутекс и субоксон/) можеш да прочетеш тук (от същият журнал). Обяснпват неврохимията на тези медикаменти, видовете лечения и резултатите от тях, които изобщо не са цветущи. Не съм категорично против тях, а против начина по който се прилагат. Метадона мисля, че трябва да бъде елиминиран като вариант - в момента метадна е новият хероин (в България). Продава се нелегално, инжектира се венозно (а не се пие), правят се всякакви далавери - зависимите взимат повече от допустимата доза, тези които им ги дават се правят, че не виждат и така. Метадона е доказан, че има сериозни последици на здравето. Изсмуква калция от организма, води до буквално унищожаване на зъбите. Предизвиква зависимост, а детоксифицирането от метадон е просто ад. Да се детоксифицираш от опиат с опиат за мен е малоумна идея. Единствената поддържаща програма с която съм съгласна да бъде прилагана е heroin-assisted - провежда се в Швейцария и вече беше спомената в тази тема. Причините са много: 1) Спазване на протокола - за един хероино-зависим се изчислява точно необходимата му доза, която да му позволява нормално съществуване. 2) Доказано е, че тази програма има добри резултати за цялостното здраве на човек - няма страничните ефекти на метадона и детоксификацията е в пъти по-лека. 3) Извършва се само и единствено в стерилни условия. Това, което се прави в България, че и не само тук е едно голямо нищо. Единствените, които печелят са фармацевтичните компании. И метадона и субситола не се контролира като хората - нито като дозировка, нито като начин на употреба. Хората качват толеранса си до невероятни дози като по 180-200мг. Нелегалната дрога се замества с легална такава. И парите пак не стигат и пак се опира до ползване на нестерилни спринцовки и пак се стига до грабежи. Демек ефекта от тези програми и начина по който ги прилагат в момента е нулев. Както за индивида, така и за обществото.

Пето издание на журнала Neuropsychopharmacology. На chapter 10 може да бъде открита богата информация по отношение на всякакви видове вещества - наркотични, психотропни и т.н. - тяхната биохимия, вреди/ ползи и приложения в медицината. Глава 106 е посветена изцяло на марихуаната и какъв е статутът й в момента. Вредите от нея и медицинските ползи. За психотропните вещества и тяхното приложение в психотерапията не смея да казвам голяма дума, но медицинския канабис ще започне да се използва все по-широко през идните десетилетия. Имам близък в Канада, чиято съпруга бе диагностицирана с множествена склероза и в момента третира хроничната болка с канабис по лекарско предписание. Информацията е изключително балансирана и показва и двете страни на монетата. Има и други интересни статии в журнала като Фармакологията на алкохолизма, Молекулна и клетъчна невробиология и патофизиология на опиоидната зависимост и т.н. Като цяло целият журнал е изключително интересен, добре поднесен и достъпен. И не засяга само наркотиците.

Всъщност когато човек си постави за цел да елиминира солта от храните, които поема, след определен период от време подсолените храни имат ужасен вкус. Поне при мен е така. От няколко години не позлвам сол при готвене и не подсолявам храни/салати и т.н. Миналото лято, бях на един обяд при роднини и ми поднесоха подсолена салата. В момента, в който попадна в устната ми кухина, толкова неприятно ми стана, че най-безцеремонно изплюх поетата хапка в салфетка. Беше си чист рефлекс. Явно за тези части от секундата не можах да намеря по-изискан начин.

1.Животът е ценно време, което взимаме назаем, защото как живеем сега, ще бъде определящ фактор за това как ще живеят децата ни утре. 2. Светът е опасен, не защото някой от обитателите му са склонни към злодеяния, а защото голяма част от обитателите му са склонни да толерират тези злодеяния. 3. Природата е съвършена, защото осигурява условия за развитие и еволюция на милиони комплексни живи организми. 4. Бог е различен за всеки и един за всички, защото концепцията му е еднаква. (в чисто не-организирано религиозен смисъл) 5. Човекът е комплексен продукт на еволюцията, но далеч не най-съвършеният такъв, защото е способен на безмерна доброта и безкрайна жестокост. 6. За мен най-висшата ценност е осъзнатата свобода, защото когато човек осъзнае, че свободата му е негово изконно право, а не привилегия, светът може би ще се промени за добро. 7. Моята цел в живота е баланса, защото при липса на баланс последиците могат да бъдат катастрофални! 8. Любовта е временна лудост на неврохомично ниво, защото ни поддиква към неразумни действия. 9. Надеждата е плацебо, защото със своята фалшивост успява да лекува. А ако трябва да се причисля житейската си философия към някоя от предложените, бих се вмъкнала някъде между скептична и цинична.