dora

Проблемът е в това, че българската държава се държи враждебно към населението си. Ако не тенденциозно, то с отсъствието си. Не говори с тези хора, но им извива ръцете, което няма как да не бъде възприето като репресия. Да обясняваш на някого, че ще му вземеш пенсията. Преди години гледах някакво предаване (което сега не мога да открия, за съжаление) за турцизирането на българските мюсюлмани в последните тридесет години, не под давление на Турция, а поради това, че българската държава отдавна не изпълнява никакви функции в малките населени места. Бедност, липса на медицинска грижа, държавата просто отсъства. Питаха някакъв човек, дори си спомям: "Говорите ли турски"? Той каза не, но въпреки това се самоопределя като турчин... защо изключваме възможността и това да е фактор за тези хора. Ако има "турска" партия, няма защо да няма македонска. Това пак е непоследователност на българската държава. Дъним се. По всички линии се дъним, а не правим нищо по въпроса.

Никак не е задължително да са лумпени, вижте един разговор тук, има интересни и по същество валидни аргументи. Говори се и за доста голяма членска маса: https://www.bghelsinki.org/bg/publication/izmislen-li-e-sport-za-makedoncite-u-nas Оттам: "Ако партията ОМО “Илинден - Пирин” беше регистрирана, тогава Михаил Иванов щеше да види колко много са македонците. Сега за по-малко от два месеца ние събрахме 40 хиляди членове. Партията бе регистрирана, но и отнеха регистрацията и почнаха съдебни дела. При последната акция на полицията и прокуратурата започнаха да привикват нашите хора поотделно в полицията и да искат от тях да подписват декларации, че се отказват от самоопределението си на македонци, внушавайки им, че ако не се откажат, ще ги изхвърлят от работа, а на пенсионерите ще им отнемат пенсията." Ние (другарят Димитров) забъркахме тази каша.

Вижте това, взето от публикацията в Дойче Веле по-горе: "Любопитното е, че първата негативна реакция срещу безцеремонната намеса идва от посланика на Кралство Югославия в Москва Станое Симич. Дипломатът е смаян от натрапването на идеята за македонска нация. Пред заместник-комисаря по външните работи Александър Корнейчук, Симич заявява, че самостоятелен македонски народ не съществува, а хората, които населяват Вардарска Македония, са основно българи и сърби. Според представителя на югославския крал, претенцията, че македонците били „особен народ“, е известна на Белград като българска теза." Македония да признае, че България се е отказала от македонския народ още през 1944, твърдейки, че той е "особен"? За източна Европа е от пагубно значение, че съветските архиви не са отворени (и югославските не са). Историята около края на втората световна война и цялата студена война ерго се пише или по отворените британски, германски и американски архиви, или по косвени източници, без достъп до документите, налични в Русия и Сърбия. Защо не ги отварят, те си знаят.

Ето я колосалната грешка. Тези хора са се идентифицирали като македонци не защото "македонец" значи нещо друго, а заради терора, на който са подложени от Димитров (под натиска на коминтерна) за създаване на отделна Македонска държава. И това започва още през 1944. Кога българската държава ще признае какво стори на хората в Македония, за да се спрат подобни спекулации? "Македонец" значело друго - тинтири-минтири. Значи тероризиран човек, принуден да се пише такъв. Ето: https://www.dw.com/bg/една-от-най-срамните-страници-в-българската-история/a-39101888

Давам ви едно рамо: https://bntnews.bg/news/liderite-na-albaniya-sarbiya-i-r-severna-makedoniya-se-dogovoriha-za-satrudnichestvo-1179501news.html Вижте датата, 21 декември. Малко след като когато Радев и Заев не се разбраха в Брюксел. По-ясен знак от това - къде ти.

Oх, като е само начален и безсрочен, защо се позоваваме на неспазването му?! Например: https://nova.bg/news/view/2022/01/10/352699/радев-4-години-след-подписването-на-договора-рс-македония-не-направи-необходимото/ Ми аз така написах нещо, ама нямах нищо конкретно предвид... Лявата ръка не знае какво прави по-лявата е положението.

Ами те я обосновават, на основата на модернизационната и/или еволюционната теория за национализма, на на примордиалистите. И не са неправи, защото процесът по изграждане на суверенна държава при тях е в края на 20 век, тоест няма как да не е съвместим с доминантната парадигма/ научният консенсус по него време. Да си градяха държавата в 19 век, щяха да си я строят на основата на примордиалистите. Понеже обаче ги притискаме с нашата примордиалистка парадигма, те се някак започнаха да се състезават с нас примордиалистки, с нашите камъни по нашата глава, което обаче изглежда абсурдно, защото не могат току-така едновременно да съчетават и едната, и другата парадигма. Напъните да се присади примордиализъм към модернизационната/еволюционна стратегия, между другото започнаха, по спомени, някъде около 2014. Сметнете по време как това се отнася към злополучния договор, който ги накарахме да подпишат. За мен каузалността е пределно ясна.

Не ме учудва, не може да не можем по-добре, трябва да можем по-добре. Защо да не можем по-добре?

Не си задавате въпроса защо, а отговор написах. Ако в концепцията изобщо на създаването на македонско самосъзнание по подразбиране стои дебългаризацията (и това не е от сега, в една от статиите, които пуснах, става дума за политиката на гърция за дебългаризиране на македония) и това е продължавало цяло столетие, няма как на твърде ентусиазирата българска политика в подкрепа на Македония да не се гледа с известно подозрение. Какво правихме ние? Вместо да намаляваме, подсилвахме това подозрение. Ако това визирате под нереципрочност на жестовете, представете си някого, с когото не искате много-много да имате нещо общо, защото усещате, че е мотивиран от някакви щения към вас, непрекъснато да ви кани на гости, да ви дава подаръци, да ви обяснява колко е добронамерен и как много иска да ви помогне. Too invasive. Грешка номер едно - неразчитане на знаците за препоръчителна дистанция. Когато ударихме на камък, вместо правилно да разчитаме жестовете, го ударихме на сръдня. Да, тиха сръдня, защото междуврменно прекратихме всякакви опити за развиване на взимоотношенията. Взаимоотношения, прочие, означава не това как ги разбираме ние, а как ги разбират двете страни. Грешка номер две - passive aggressive. Като видяхме, че сръднята не работи, минахме в офанзива - тия какво ни мълчат на нас, я да ги натиснем малко. Извиване на ръце, натрапване на договорености, натрапване на някаква тотално измислена от нас комисия. После безкрайни обвинения как те. Все те виновните. Последвани от активиране на шкембе-воеводите, които наложиха не просто стил "слон в стъкларски магазин", а нещо, което не може да се дефинира по никакъв начин, освен открита агресия. Какво следва? Ами катастрофа. Катастрофа, която сега някак си трябва да поправя президентът Радев, като се обяснява като ученик на чуждите посланици. Той обаче все пак формулира нещо умно, от правна гледна точка, и браво за което, интелигентен ход, с оглед на ситуацията, в която е въвлечен. С което да не изглежаме като някакви попаднали кой знае откъде в международната система диваци, които не разбират, че това как някой си пише историята, няма никаква международноправна сила. И кой ни вкара в този сценарий, освен ние самите? Знам, че формулираното е опростенческо, обаче като пиша с терминология (пустия nation-building), сякаш никой не ме разбира. Защо всичко това? От липса на управленски капацитет. Постоянна и професионална външна политика не може да се води, когато няма никаква приемственост между правителствата, когато важни за държавата институции са превзети от бившите служби, а техните интереси са непрозрачни, и когато избирателят се доверява на всеки следващ популист, който му покаже морковче, та ако може все по-некадърни хора да трябва да се занимават с все по-сложни задачи, дипломацията, прочее, от които, е едно от най-сложните. За което, разбира се, ни е виновен някой друг. Македонците, ЕС, американците, марсианците... Защо се паля? Защото ако никога не осъзнаем ей тва по-горе, никога няма да го поправим.

Toва е малко конят зад каруцата. Версия за древната македонска история има лансирана още по комунистическо време, сега просто беше извадена от джоба, поизтупана от прах и лансирана отново. Въпросът е в интереса. Защо ако преди 1989 Македония реално беше затворена страница за българите (при признаването й за независима държава също беше затворена страница) в последните десетина години взехме да вадим скелети от гардеробите и да си припомняме, че сме искали нещо си, което никога формално не сме искали? Напротив, сами поддържахме линията на македонизация? Ей ся ни хрумна тази идея? Нищо не се служва във вакуум. Вижте пак статията, която пуснах. Македония е държава с тежък проблем с националната сигурност. И отвън, и отвътре. Всякакви опити за консолидиране на държавността (разумни или не, рационални или не) не могат да се разглеждат извън тази ситуация. Това, което наблюдавам, е типичната фундаментална атрибутивна грешка*. Не отчитаме, че поведението на когото и да било се диктува частично от обстоятелствата, в които е поставен. И отказваме да признаем, че ние сме част от тези обстоятелства. Че ние - не някой друг - сговнява външните обстоятелства около съществуването на македонската държава и те - политическият им елит, а и обществото им - реагира на това с втвърдяване. С какво да реагира? https://en.wikipedia.org/wiki/Fundamental_attribution_error

Няма защо да се срамувате, въпросът е че е невъзможно. Не отсега е невъзможно, не можем да преобърнем стогодишни процеси. Кога ще престанем? Помислете как бихте реагирал на своеобразен "възродителен процес", при условие, че вече сте се определили - не отсега, в последните три-четири поколения се сте определили като някакъв, друг да се опитва да ви конвертира в нещо, което отдавна не сте, не желаете да бъдете, не желаете дори да ви занимават с нещо, което не ви е на дневен ред изобщо. Не знам дали си спомняте раздразнението, което предизвикваха през 1990те пълчищата от американски пастори, дошли да ни конвертират в техния тип протестантство. И то с най-добри чувства. Защо е толкова трудно да си представим, че ние правим същото? -- *Надявам се никой да не се засяга от "възродителен процес" по-горе, използван е метафорично.

Ако не мислех като българка, нямаше да се тревожа толкова за това, което правим.

Има ли Русия полза от консолидирането на европейския континент? България вече е пробита, ранена е, и то нелеко. Не смъртоносно, но пак не е ясно доколко. Вижте какво правим. Според военния министър държава от НАТО е против сили на Нато на собствена територия. Ерго е против сили на себе си на своята си територия. Ами, да поканим руснаците освен да ни пазят държавата? Колко време му отне на Янев да се осафери? А защо? Външната министърка назначава стари ДСта като директори в министерството. Военното разузнаване не е лустрирано. ВМРО, което дори не е във властта, гастролира победоносно по телевизиите. Защо?

Нашата национална приказка включва и това, че сме най-старата държава в Европа. Както и че сме изобретили компютъра и какви ли не други неща. Това вярно ли е? Наукосъобразно ли е? Какво става, когато научният консенсус оспорва нашата национална приказка? И т.н. С това "мислете" ме обиждате, но това е без значение, защото знам, че сме съмишленици и това не се променя с един разговор.

Направете си експеримент: споменете някому за средновековен български империализъм и вижте какво ше се случи :)) (Пазете се да не ви бият, това сериозно)

Културно самоопределение има само когато идеята за общност по някакъв показател се разпространява дифузно (хаха, с този коронавирус полудяхме) посредством обща образоателна система, която реално налага тази идентичност, този - официален - и приет за обвързващ всички - език. Защото иначе културата на нашето село е различна от културата на вашето село, че и при нас казваме на това еди как си, а вие го наричате по друг начин, и се делим на наши и другоселци. Преди това има регионални идентичности, няма централна - национална - идентичност, ако няма нация. Нация от модерен тип е възможна само след създаването на национална държава с нейните атрибути и институции. Ние национална държава преди освобождението нямаме. Това, че Паисий е изразител на просвещенски идеи, изобщо не означава, че съществува българска нация, нито че населението дори разбира, че съществува нещо като официален български език. Паисий може да е изразител на каквото и да е, но преди огромната част от населението да е прочело на какво е изразител той, това няма никакво значение. Изградена нация от съвременен тип има, когато грамотността достигне до всяко село и паланка, затвърждавайки официален национален език. Македония - за наш лош късмет - остава изолирана от това. Не знам колко пъти написах nation-building в тази тема, мъ понеже на мен не вярвате, а аз следвам официалната дефиниция, ето вижте тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Nation-building Какво пиша по-горе - точно същото. Това не съм го измислила аз. Това е разбирането на учените днес, научният консенсус. Да бе, не ни харесва научният консенсус, когато се прилага към нас и особено много не ни харесва, когато се прилага към Македония. Ами, ОК. Какво трябва да напиша тогава? Някакви угодни фантасмагории?

Познават ги в голяма цялост, защото не разчитат на ограничен брой източници.

Това е търсене на извинения, Ник Виждате ли как не желаем да признаем собствените си грешки?

Toва е нашата национална приказка. Фалшивият аргумент е, че понеже експертите не следват нашата национална приказка, то те са неподготвени, не познават историята (не нещо друго!). Не допускаме, че някъде по света може да има достатъчно сериозни научни изследвания, свързани с балканите, след като заключенията, до които достигат те, не са същите като заключенията, в които сме индоктринирани. Пример. Европейската историография напр. говори за българска империя, имперски стремежи. Ние подскачаме до небесета, ама как империя, това е българското царство! Защото ни е изгодна прикзката за България на три морета, ласкае ни. Откъде следва, че това, което ни ласкае, е исторически вярно? Част ли е Македония от тази средновековна българска империя? Част е. Има ли в империите - съвсем естествено - движение на населението? Има. Вижте Отоманската империя. Какво става, когато една империя се разпадне? Означава ли, че претенцията към изконност на населението, останало извън настоящите територии, е неоспорима? Не. Възможен ли е друг прочит? Да. Възможна ли е флуидна идентичност? Възможна ли е идентичност, която не зависи от етническия прозход? Да. Естествено, че не ни харесва. Но това не означава нищо. Държим се с толкова мелодрама, че все едно сме единствените в историята на човечеството, които някога са губили територии за сметка на съседни държави, или чиито граници са се променяли, с последващи опити за асимилация на населението. Ами, естествено е, имаме Българска империя, тя не може да е вечна. После имаме отоманска. Защо империите се разпадат има множество изследвания. Дали холандците се тръшкат, че Белгия е отделна държава? А обясняват ли на белгийските, че не са никакви белгийци, щото езикът им е същият? Какво трябва да направим? Да се държим последователно и цивилизовано, нищо друго. Какво разбирам под последователно? Признахме Македония за независима държава. От този момент нататък нямаме никакви претенции към идентичността им и ги оставяме да си изграждат националност точно така, както сме имали възможност да си я изградим и ние. Не им се бъркаме в националната приказка, не им обясняваме, че езикът им е български, не се опитваме да ги изнудваме да приемат или признаят неща, които са несъвместими с националния им интерес, поддържаме с тях прагматични и приятелски взаимоотношения. Не като любовника с букет рози, който понеже не получава желаното, почва да изнудва, stalk-ва и използва положението си, за да извива ръце, а като добрия съсед. Точно както бихме направили с всяка друга държава. Първо сваляме претенциите си (трайно, а не днес едно, утре изневиделица - друго), деескалираме, после можем да говорим за каквото и да било. И не им обясняваме как те са кривите, пък ние - целите в бяло. Не поставяме на позиция вицепремиер, способен да ги обижда на "промити мозъци", без да му поискаме оставката на мига, да речем, и да се извиним официално, както би направила всяка нормална европейска държава. И какво ли не още. Низът с дивотии е безкраен. Или, държим се не като тропащи с крак деца, а като възрастни хора.

Чудесно написано

Фалшив аргумент, обвиняваме експертите в незнание, защото не ни харесват заключенията им (общо взето същото, което няколко потребителя правят с мен - обясняват ми, че нищо не разбирам. Няма да се засегна, разбира се, но това е несериозно ) А това изобщо не е вярно. Чудесно знаят. Ако прочетете пуснатите статии, ще видите, че подготовката им - вкл. историческа - е отлична. Това пак е нашата (славянска) склонност да считаме, че сме толкова сложни, че никой не ни разбира. Чудесно ни разбира, само че заключенията няма да ни харесат. А няма да ни харесат, защото се разминават с нашата историческа приказка. Само че тя - подобно на македонската - е за вътрешна употреба и от ниъде не следва, че е обективна. Шовинизмът е шовинизъм, в чиято и историческа приказка да е вписан.

Ето, нека илюстрирам бавното сваряване на жабата. Представяте ли си ето този човек като премиер: https://www.facebook.com/Djambazki.VMRO/videos/македония-е-българска-а-българия-е-над-всичко-1/452494945956795/ Настръхват ли ви косите при мисълта? Би трябвало, но вероятно все по-малко. Представял ли си е някой преди тридесет години, че бодигард може да стане премиер и да остане толкова години на власт? Не. Но това, както видяхме, не означава нищо. Свариха ви, скъпи мои, и за целта използваха Македония. По възможно най-нечистоплътния начин. А дори не го виждате - ей това е тъжното. Преди тридесет години това видео би било невъзможно. "Албания все ще ти е отзад", казано от български политик, без никой да му поиска оставката на мига. И то представител на България къде да е, а в Европарламента?! И никой не го хвана за яката и не го изхвърли? Ами не, мълчаливо съгласие. Не просто позор, тотална катастрофа за външната ни политика, че и за цялото българско общество, защото те наложиха дневния си ред. И продължават да го налагат. С нещото, дълбоко познато ни като идеологическа диверсия. Петдесет години сме живели в комунизъм и не можем да разпознаем кога някой ни брейнуошва? Как може?! Къде са съпротивителните сили на българския народ, къде е прагматичната му подозрителност към зловредни идеологии? Каква е правилната реакция на Македония? Игнор? Представете си се на тяхно място. Живеят до държава, където 80% от населението е склонно да мисли по македонския въпрос като - или подобно на - този фашизоид. И това не го правим ние? А кой?

Първо прочетете статията. Това, което наблюдавам след втвърдяването на взаимоотношението, радикализацията на позициите, е тоталното нежелание на българското общество да разбере мотивацията на македонското. Нищо не се случва във вакуум. То се вижда, че в последните десетина години търсените основания за македонска идентичност стават все по-абсурдни, не ли? И това включително следствие на ненадейните (за тях, защото почти сто години си траехме) увеличаващи се български претенции към етническия произход на част от македонците, неотчитането на това, че Македония е мултиетническа държава, българоцентризма, непостоянната ни външна политика, изнудването на Македония да приемат условия, които не биха могли да приемат по никакъв начин, без да си разрушат държавата и т.н. Залитането към античността в последните десетина години какво е? Да, то е посято преди, но сега взе да взема абсурдни размери. Това е случайно? Хайде, бе. Това е резултат от влошената среда за създаване на македонска нация, а я влошаваме с увеличаващите си претенции НИЕ. Защото точно НИЕ - не Гърците, им създваме Security Dilemma. Да, не всичко от българошовинизма ни минава през цедката на официалната позиция, но това изобщо не променя обстоятелството, че той диктува политечския ред и кара политиците ни да се съобразявват с възхода на хипернационализма в България. Защо се съобразяват? Проблемът ми в случая е, че водени от емоционални съображения хората в Bългария отказват да видят по-далеч от носа си, от бавното сваряване на жабата в посока ултранационализъм, отклоняване от европейските ценности, отклоняване от европейската ориентация на държавата, на които съучастничестват. Кой дирижира това разколебаване, това радикализиране? Хибридната война на Русия срещу ЕС, през различни политически проксита, ВМРО, Атака, Възраждане. Toва с хибридната война Руснаците сами го заявяват, вижте го и този документ, който пуснах по-горе, за четвърто поколение войни. Да, знам, че всички сега ше се хванат за сърцето и ще кажат "ама как шовинизъм". Всеки външен наблюдател обаче би потвърдил, че е точно това. По учебник. Не защото е антибългарски настроен, а защото го е виждал в различни контексти и е точно това.

История се учи в специалността, да, но не от произволни източници. Учат се и доста други неща - история и теория на външната политика, история на международните отношения, политикономия и икономическа история, история на военните конфликти, управление на конфликти и conflict resolution, мироопазване и международни организации, регионални организации (като например ЕС), политическа философия, обща и политическа социология, социална психология, политическа история на света, национализъм и национално/държавно строителство, евентуално международна сигурност, research methodology, разни други неща, регионални неща напр., като история на конфликта в близкия изток, история на студената война, колонионализъм и постколонилизъм, според профила, който си избере човек. Това понеже ми правите стойки за ЕС, сегиз-тогиз ми се обясняват някакви неща за Афганистан, Сребреница, нейсе. Червен картон oбаче, защото не спирате да ми се лензите, а това е безполезно. Спирам да ви чета. От което изобщо не следва, че ще спрете да ми се лензите, но то си е по ваш избор. На когото му се чете за nation building в Македония, намерете си ето тази студия. Harris Mylonas. 2010. "Assimilation and its Alternatives: Caveats in the Study of Nation-Building Policies", In Rethinking Violence: States and Non-State Actors in Conflict, eds. Adria Lawrence and Erica Chenoweth. BCSIA Studies in International Security, MIT Press. Eто още едно, там има доста интересна библиография: https://www.cambridge.org/core/journals/nationalities-papers/article/abs/nationbuilding-ancient-macedonian-style-the-origins-and-the-effects-of-the-socalled-antiquization-in-macedonia/10797C8B8B6C5866133BE34C2A60DC1D И тук, където подкрепят моята версия, нещото, което пиша от самото начало в тази тема, че създаването на национална идентичност на съвременната Македония е резултат от външния и от вътрешния натиск, заплахата за оцеляването на държавата: https://www.researchgate.net/publication/322928813_Nation-building_Under_the_Societal_Security_Dilemma_the_Case_of_Macedonia "it will argue that the current nation-building project in Macedonia has been developed as a response to internal and external perceived identity threats. Namely, ever since declaring independence the Republic of Macedonia has been facing a double societal security dilemma - an external, stemming from the country's immediate neighbors who constantly dispute the existence of a distinct Macedonian national identity, and an internal reflected in the constant challenges of the character of the State, by the country's ethnic Albanian community. In response, the nation-building project sought to address these concerns.

Oтново българоцентристки поглед. Придавате твърде голямо значение на България. Няма да се учудвам на нищо, защото съм ги чела. Подхождате подигравателно, предполагайки по подразбиране, че ми липсва информация, защото пиша неща, които не ви харесват особено. Перчите ми се, обяснявате ми как сте щели да ми обясните това или онова и накрая ми пишете същите глупости. За ваше сведение, вероятно по въпросите на международните отношения и политическите науки (които са ми специалност), областта на престъпността, сигурността- конкретно антитероризма (т.нар. fourth-generation warfare) (защото и тероризъм и антитероризъм съм учила) знам повече от вас, но това е безпредметно, защото всеки може нещо да знае или не знае, не е в това въпросът. Аз пиша и чета само с хора, които умеят да се отнасят вежливо и уважително към събеседниците си, защото не виждам никаква причина да се занимавам с нечии предубеждения или комплекси или да водя безпредметни разговори с някого, който спори с мен, за да се намира на приказка. Подминавам го досега, но това няма да е безрайно, така че първи жълт картон.