dora

Не се е. Считате желаното за възможно.

Няма такава правна разпоредба никъде. Няма и такъв прецедент, доколкото ми е известно. Международната система няма да се промени заради нас. Колкото и да ни се иска все да сме навъпреки

Kaква причина имаме ние да променяме националната си приказка? Ще си строим друга държава ли? Нали написах многократно, националните приказки са изцяло за вътрешна употреба, затова държавите не си се месят една на друга в националните приказки, фундаментално заложено в идеята, че международната система е изградена от суверенни държави и те могат да си решават как си консолидират държавната власт - с какъв език, с какви официални празници, с каква историческа приказка. Никой никому не е отменял това право. Изграждането на нация от съвременен тип минава точно през това. Постаноявяване какъв е официалният език. Национален химн. Национални ритуали и герои. Национални празници. Национална историческа приказка, която се предава на децата в училище (в националната, общообразователна система) с цел затвърждаване на чувството на принадлежност към държавата. Абсолютно всички съвременни държави са преминали през подобен процес на национална консолидация и тя е подразбираща се, неподлежаща на никакъв коментар изобщо - от никого - в момента, в който държавите в системата я признаят една държава за суверенна, част от международната система. Тя автоматично получава абсолютно същото право да си изгражда нация, както всички други. Правото на създаване на национнална държава с всичките й атрибути е неприкосновена и никой - никоя държава - не може да се бърка на друга в това. Това е антисистемно. По нея причина никоя национална държава, част от международната система, не би приела друга държава да се бърка в суверенния й избор на основата на какво да си гради нацията, това е а no-go. Затова и пиша, че ако искаме да се държик като революционер в международната система, оспорвайки правото на държави да си градят нация СЛЕД като сме ги признали - то успех. Ще ни гледат като паднали от Марс. По нея причина и никоя държава няма да ни разбере съображенията да се месим на македонците за неща, които не само са си тяхна вътрешна работа, тяхно фундаментално ПРАВО са. Ако сме искали друго, да не сме признавали Македония за държава. Можем да настояваме само за неща като уважаване на правата на малцинствата, спазване на международното право, изпълняването на някакъв формален - и общоприет за всички държави в ЕС - критерий. За НИЩО друго. Ето го президентът Радев, най-накрая вчера формулира нещо, което да бъде разбираемо и за ЕС: "България подкрепя европейската перспектива на своите съседи от Западните Балкани като най-сигурна мярка за гарантиране на сигурността, стабилността и икономическия напредък на нашия регион. Затова страната ни очаква постигането на конкретни резултати както в сферите на икономиката и свързаността, така и по отношение на откритите двустранни въпроси в диалога с Република Северна Македония. Сред тях особено чувствително се открояват спазването на правата на македонските българи, езикът на омразата и посегателствата срещу българското-културно историческо наследство. Загърбването на тези въпроси ще забави и напредъка в процеса на европейска интеграция. Активизирането на двустранния диалог с югозападната ни съседка чрез надграждането на постигнатото до момента е позитивен знак. България обаче очаква не нови уверения, а конституционни гаранции за спазване на правата на македонските българи, чрез добавянето им в преамбюла на конституцията на Република Северна Македония, заедно с изброените останали части от народи. Това трябва да се случи преди началото на преговорите за членство в ЕС на югозападната ни съседка. Спазването на човешките права и изпълнението на Копенхагенските критерии за членство не могат да бъдат третирани единствено като двустранен въпрос между България и РСМ, те засягат фундаментални европейски ценности, не могат да са обект на преговори и са ясен показател за европейската зрялост на РСМ. Трудна за приемане е тезата, че в парламента на една страна-кандидат за членство в ЕС няма мнозинство от 2/3, което да изрази категоричната политическа воля за постигане на пълноправно членство. Необяснимо би било и внасянето в Обединена Европа на идеология от бивши тоталитарни режими. Като отговорна европейска държава България не желае да внася в ЕС открити проблеми и очаква разбиране, солидарност и подкрепа от своите европейски съюзници по въпроса за европейската интеграция на РСМ. Признателен съм на посланиците на държавите-членки от ЕС и Швейцария за днешната ползотворна среща." Прочетете внимателно как е формулирано: правата на македонските българи (разбираемо за ЕС и законосъобразно с оглед на разни неща като конвенцията за защита на малцинствата), езикът на омразата (разбираемо за ЕС, защото в много държави има забрани за реч на омразата, напр. забрана за отричане на холокоста и др.), посегателства върху "българското културно-историческо наследство" - рушенето на културно-историческо наследство също има международноправен елемент (ЮНЕСКО, Съветът на Европа, има и Конвенция от Никозия, която обаче България не е подписала: https://www.coe.int/en/web/conventions/full-list?module=treaty-detail&treatynum=221) НИЩО за езика, НИЩО за историята - точно защото подобни аргументи са, леко казано, смехотворни от международна точка - всяка държава има право на национална история.

България от едно двадесет и кусур години се прокламира като радетел за европейската интеграция на Западните Балкани. Защо това й е важно също е посочвала многократно. Членството на Македония, Албания и Сърбия се счита от ЕС за нещо като членство в пакет, защото геополитически/икономически така си осигуряват целия югоизточен район, отрязват пътя на Русия към Европа, oбединяват Европа. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/IP_21_5275 EU High Representative for Foreign Affairs and Security Policy/Vice-President of the European Commission, Josep Borrell, said “With today's report, we provide a detailed assessment of the progress made in the Western Balkans and Turkey, and where work remains to be done. We have to maintain a credible enlargement process. This is a two-way street: The new methodology is a merit based approach. It puts a stronger focus on fundamental reforms, such as rule of law, fundamental freedoms, economy and functioning of democratic institutions. Our partners need to address them, in the interest of their citizens and to advance on the EU path. And they need put aside their differences. On the EU side, we need to deliver on our commitments. The EU is not complete without the Western Balkans. It's time we come together and unite in building a stronger Europe.” Commissioner for Neighbourhood and Enlargement, Olivér Várhelyi, said: “Enlargement policy is a geostrategic investment in peace, stability, security and economic growth on our European continent. It's a merit based process, to which we provide a factual and fair assessment as well as a clear roadmap to accelerate and deepen reforms in our partners. This is in line with our revised enlargement methodology, enhancing the credibility of the process. And we are standing by the Western Balkans and Turkey with significant financial support through the new Instrument for Pre-accession Assistance (IPA III). IPA III is also the main funding source for the almost €30 billion Economic and Investment Plan for the Western Balkans, which aims to boost the region's economic development and convergence with the EU as well as the long-term post-pandemic recovery.” Този процес ще се случва със или без България, защото е стратегически. България си използва оръжието веднъж. Друга вероятност да го използва пак няма.

Изхождате от грешното предположение, че македонците са от български произход. Не, около 40% от тях не е от български произход. А могат да се окажат и повече, заради миграцията в последните десет години, вероятно и поради различните демографски характеристи на различните групи, към края на 2022 ще стане ясно как са се преброили. Тях - тези, които са сърби, албанци, турци, роми, босняци, други, какво ги правим? И тях ли ги правим зорлем българи? :)) Македонската идентичност е необходима, за да може различните етнически групи да образуват една държава заедно, към която да са лоялни, независимо от произхода си. Kaк приобщават сърбите към българска национална приказка? Ами албанците? А македонците с носталгия към времето на Югославия, когато икономически са живели по-добре, можели са да пътуват, имаха повече свободи, отколкото имахме ние в България? Тези със запазено югославско самосъзнание? Българоцентристкият поглед не ни върши работа (не само сега, изобщо не ни върши). Не знам защо ни е трудно да си представим, че светът не се върти около нас. Не се, изобщо, и Македония е най-непосредствената илюстрация на това. Eй тук има таблица на родените през 2020 деца, по произход: https://en.wikipedia.org/wiki/Demographics_of_North_Macedonia Определените като такива с македонски произход са 9648 Определените, сумарно, като с друг произход са 9085. Какво ни говори за съотношението македонци (евентуално с български произход) - немакедонци след 20 - 30 - 50 години? Петдесет на петдесет. Не шейсет на четиридесет, както сега. И всичките те - чистокръвни българи, хайде бе. Всякаква българска приказка става все по-иррелевантна в Македония (не че изобщо им е на дневен ред и в момента), така че фактите не говорят в наша полза. Ние трябва да си се съсредочим в причините за нашата демографска ситуация, не да се опитаме да им диктуваме каква да е тяхната.

На мен ми е най-любопитно защо след сто години изневиделица се сетихме за това сега. Асимилацията на населението с български произход продължава горе-долу толкова, сега искаме реверсия на тази асимилация? След като дори я подпомагахме? Поставихме ли въпроса като условие за признаване на Македония? Не. Поддържахме ли политическа линия, че признаваме суверенитета на македонската държава и правото им на самоопределение? Да. The mandalo made hlop толкова отдавна, че всякакви претенции са безпредметни. Моята версия защо се сетихме сега изневиделица сега участието във властта на националполулисти, които иззеха на държавата цели звена, едно от които външната политика. Това беше най-голямата грешка, която сме правили в последните тридесет години - Джамбазки в Европарламента и Каракачанов като вицепремиер и отговарящ за външната ни политика, вкл. към Македония. Да оставиш да налага дневен ред политическа формация, която също толкова е за асимилация и терор над малцинствата в България (не за интеграция, моля), че и да налага тона в преговорите с Македония, като се опитва със закъснение от цял век да търси реверсия на асимилацията, що за шизофрения. Естествено, че при това положение нещата и от двете страни на границата се втвърдяват - как иначе? Но кой започна? Ами, ние, с измятането си от първоначалните си позиции, с всяването на неяснота сега ние признаваме ли македонската идентичност или не я признаваме. Чудим се на македонската свръхреакция? А какво очакваме от млада държава? Не ме разбирайте погрешно, точно защото съм твърдо за защитата на малцинствата - но ВСИЧКИ, не само българското в Македония, считам, че държавата ни се провали и продължава да се проваля във външната си полика (че и във вътрешната), оставяйки важни решения на някакви ултраси. Поразителното, но и закономерно е, че не само успяха в различните си превъплъщения да останат на власт толкова дълго чрез пропаганда и манипулации, заиграване със страховете и изобщо емоциите на българите, експлоатиране на националните травми, само и само да си осигурят някакъв електорат, но и успяха да наложат дневен ред на държавата изобщо, не само по Македонската тематика, което е повече от плашещо. А как? Ами с пропаганда, по методите точно на хибридната война - по стар десарски почин - водена срещу собствения си народ - деморализация, промяна на ценностите, връщане към разбирания от 19 век (расистки, националистически, мизогинни, "традиционните ценности" - тинтири-минтири), завой към Русия, вижте цитата от руския генерал за целите на хибридната война по-горе. Никога българското общество не е било толкова мразещо, колкото сега. Дори не мога да се начудя как е възможно да сме толкова манипулируеми, толкова лесна жертва. Аз лично винаги съм вярвала в прагматичната, рационална жилка в българския народ, но явно такава вече няма.

Kъде видяхте да искат подпис за националната си приказка? Никакъв подпис не искат, защото и да им го дадем, и да не им го дадем, те са в правото си като суверенна държава да си пишат каквато и да било приказка.

Kъде видяхте който и да било да лансира подобна гледна точка? Тръгвате от изначално грешното предположение, че тяхната национална приказка е за външна употреба. Не, за вътрешна е. Всяка национална приказка е за вътрешна употреба, защото цели да консолидира населението в лоялност към националната държава. Нашата национална приказка също. Това е и причината държавите да не се месят в националните приказки на други държави. Ерго опция 4 не съществува.

Не ме предизвиквате, искате да ви психотерапевтирам иррационалните страхове. Това обаче не ми е работа. Предизвикайте ме, като пуснете нешо интересно за четене.

Пиша само там, където има смисъл.

Това откъде следва?

И това не е вярно. В 20 век се развиват съвсем различни технологии на войната. Сравнете окопната война през първата световна война и първата война в залива, примерно. Сравнете войната през прокси по време на студената война. Технологиите днес позволяват войната да се води хибридно. И то доста успешно. Вкл. като се атакува стратегическа инфраструра, разположена изцяло онлайн. Масиви данни. Eй на, "We are approaching a stage of development when no one is a soldier anymore but everyone is a participant in combat action. The task now is not to inflict losses in men and materiel but to thwart an enemy's plans, demoralize it, undermine its worldview, and destroy its intrinsic values." – Maj. Gen. G.A. Berezkin Deputy Head of the Russian Federation Defense Ministry Center of Military-Technical Information Studies, in Lessons from the war in Iraq, Military Thought (May 1, 2003).* Това е значителна промяна, не ли? Как я виждате тази хибридна война преди 200 години? Темата обаче започва да навлиза все повече в иррационалните страхове с конспиративен уклон - кражба на индентичност, унищожаване на българщината и т.н., а това не е особено интересно. --- Взето оттук, презентация на националния институт по сигурност и антитероризъм в Сиракуза: http://www.information-retrieval.info/papers/symmetry/CAS-BANTLE-POSTED.pdf Макар че едва ли има смисъл да го пускам изобщо.

Защото изобщо не е елементарно.

На нищо не ни научи Сребреница, за съжаление. Не виждам обаче каква е връзката със Сребреница? В Сребреница Младич използва слабостта - липсата на мандат- на ООН да пази цивилното население и ликвидира мъжете и момчетата - мюсюлмани (етническо прочистване), след като многократно бе тероризирал холандската база, ограничавал й доставките, атакувал я, дължал я отговорна за това, че се отбранява, обвинявал я, че взема страна, чак пленници си беше взимал. Провал на концепцията за мироопазване. Това какво общо има със спора ни с Македония?

Toва откъде следва?

Кой ще ви я вземе тази идентичност, ако сам си решавате какъв сте? Някой ще ви разпореди да сте нещо друго ли? Кой някой?

Два века, като един цял от които с петдесетина години невиждана научнотехническа акселерация, а с едно стотина години и невидждани идейни трансформации, множество революции, тотална промяна на немалко парадигми, в обществено-икономическите отношения, в политическите структури, вкл. в политическите науки. В 19 век нямаше да можем ние с вас да бистрим политиката тук, нали така? Да не говорим, че без средствата за масова информация нямаше да знаем какво става в съседното село. Това е друг свят, по която и причина всякакви аналогии с 19 век са неприложими. Eдна от много възможни публикации за илюстрация: https://www.theatlantic.com/past/docs/issues/95dec/chilearn/drucker.htm

Това резюмира логиката на всичко, което написахте. Векът е 21ви. Това е може би най-фундаменталното отричане на реалностите.

И като са взаимно изключващи се, какво от това? Какви реални, измерими поражения носи това на България? Никакви. Ето ви пример за реални поражения: Русия създава условия за повишаване на цените на газа. България е зависима на руските доставки. Цените на електричеството се качват. Цените на всичко се качват. Появява се инфлация. Гражданите не могат да си плащат тока. Фалират фирми. Избухват граждански проести. Правителството губи популярност. Нови избори, Герб се връща на бял кон, вариант 1, поредна невъзможност да се сформира правителство - вариант две, цялата държава отново минава в режим на изчакване и т.н. Сравнете с Македонската историография искала Гоце Делчев да е македонски национален герой. Е и? Това ако не е тотална, умело режисирана подмяна на дневния ред, то какво е?

Няма спор, но това в 21 век не й пречи да приема правото на всяка друга нация да създаде такъв исторически разказ. Въпросът не е дали, а в каква степен. Ние сме се вкопчили в историческия разказ, сякаш това е въпрос на живот и смърт. На живот и смърт обаче са въпрос съвсем различни неща. Като например ей това: https://medium.com/migration-issues/why-is-bulgarias-population-falling-off-a-cliff-f695e6ed6603 И ей това: https://nsi.bg/bg/content/18121/basic-page/умирания-в-българия-по-седмици от което изобщо не личи не сме се трогнали особено (но няма да продължавам по стринга). Трудно е човек да не остане с впечатление, че вманиачаването по този или онзи историческият разказ, се явява изместване на темата.

Това е преди няколко века

О, влизат, влизат. Сетих се сега за един мой шеф, цял живот дипломат в ООН, още преглеждайки сивито ми, той каза следното: "Вие сте от България, ние с вас не споделяме общо виждане за историята на отоманската империя. На мен това не ми пречи, надявам се да не ви пречи и на вас". Не че изобщо някога бих се замисляла да влизам в някакви исторически пререкания, но човекът не ме познаваше тогава и явно говореше от личен опит с други. Това - предварителното условие, че няма да участва с мен в спорове относно отоманската империя, бе неговото "да", потвърждение, че иска да работи с мен.

С Турция споделяме ли един и същ национален разказ относно Османската империя? Защо с Турция не отваряме въпроса? Националният разказ на никоя държава не е проблем, защото реално в система от суверенни държави всяка от тях признава, че всяка друга има еднакво право на национално строителство, а това включва създаване на собствена национална приказка със селективен подбор на фактите и тяхната интерпретация в контекста на вече заложената цел - nation building. По нея причина държавите принципно не се интересуват от алтернативния разказ на съседите си, понякога дори на враговете си - непрактично е. Нашата хипербдителност да не би някой нещо да ни направи на разказа е наш проблем. И причината за това е много ясна - лошото ни национално самочувствие днес, което ни кара изцяло да се основаваме на миналото. Този проблем изобщо не е така генерално прехвърлим към другите държави, ерго изобщо не някаква универсална, изконна човешка черта. Политическа мотивация днес гражданите в развитата част на Европа не вадят от националния разказ, а от гражданското си чувство. Ние понеже гражданско общество не направихме, си мислим, че ще се разпаднем, ако не ни свързва някаква историческа приказка. Защо вместо това не се опитаме да изградим гражданско общество? Пак, това е наш, а не универсален проблем и нищо подразбиращо се в реакциите ни няма. Да не говорим, че от гледна точка на развитите демокрации и нищо конструктивно няма в реакциите ни. Ще се борим срещу международната система? Или ще показваме на всички, че сме незрели като държава, след като не можем да допуснем - по исторически съображения - правото на самоопределение на друга такава? И какво предлагаме? Разпад на Македония? Нова война? Подялбата й между нас и Албания? Нищо не предлагаме, но искаме да стане на нашето. Ами ОК, успех.

Добре, и как става това разрушаване? Идентичността е конструкт. Предпочитание човек да се асоциира по някакъв принцип с някаква група. Как предпочитанието на някого да се асоциира с дадена група на вас би ви попречило да се асоциирате с каквото и да било? Сегашният свят е свят на национални държави, нормално е оргомната част да се асоциират с държавата, в която са родени. Асоциирането е избор. Представете си примерно, че държавата с която се асоциирате, престане да съществува (както се случи с бивша Югославия). Тогава имате възможност да се асоциирате отново, на основата на регионална или друга (етническа, религиозна) идентичност. Или да продължите да се асоциирате с несъществуващата си държава (има хора от бивша Югославия, които продължават да считат себе си за югославяни). На избора ви не би могло да попречи нищо, защото той е персонален. Да, в света има държави, където този избор не е добре да се обявява публично, защото лошо. Същото важи за всички дискриминирани групи. Но той винаги може да бъде направен. Може да бъде и променен. Има нещо, което се нарича "fluid identity", или адаптивна идентичност.

Това е и моят аргумент, няма как да им трябваме и да ни искат, ако ни считат за заплаха за националната си сигурност. Въпросът е защо толкова упорито отказваме да го разберем. Поискаха ли ни танкове, когато им подарихме? Не. Поискаха ли ни експертна помощ за влизане в ЕС (откъде накъде точно от нас, понеже сме експерти в евроинтеграцията)? Не. Ние я включихме в алъш-верижа в злополучния договор, за да изглежда някак съразмерно на хартия. Поискали ли са ни сега охрана на въздушното им пространство? Не. Но я предлагаме. Защо? Извинете за аналогията, но това е като верният, но нежелан ухажор, който всеки ден чинно я чака пред вратата с букет рози в ръка. И отказва да разбере, че нито непремерени жестове, нито молби, нито изнудване и извиване на ръце, нито жалване пред вселенския патриарх и арменския поп ще му свършат работа. Това, което се изисква от него, е да нормализира поведението си, да деескалира претенциите си, да намери прагматичен подход - не като потенциален любовник, а като най-обикновен, добронамерен съсед.