dora

Добре де, аз пак не разбирам как самоопределението на македонците като македонци (национално или етнически) по някакъв начин ни пречи на нас да се определим по какъвто и да било начин (национално или етнически).

Това изобщо не е очевидно. В Македония - както и в България - има носталгия към времето на комунизма. Колкото в по-голяма изолация от останалия свят живеят хората, толкова повече се вкопчват в изкривени спомени за миналото си.

Toва е същото.

Как това дали македонецът се определя като македонец ми пречи на мен да се определям като българка? Принципът на самоопределение, заложен в международната система с точките на Уудроу Уилсън, не е zero-sum, или понеже Х се определя еди как си, то У не може да се определя както си пожелае. И Х, и У към даден момент могат да се определят по един начин, а после - по друг. Експати, двойно гражданство... граждански тип нации и т.н. Фалшива дихотомия. И ето, виждате ли? Проблемът е при нас.

И как Македония е заплаха за нашата идентичност? Реално? Ще ни се разпадне държавата или какво? Политиката не бива да се основава на иррационални аргументи, а това правим от тридесет години.

Уф, ами, нищо не стана. Вкараха си троянски кон.

Къде правя това?

Въпросът е каква е нашата полза. Да разрушим македонската идентичност не е точно полза, защото тогава Македония ще трябва да се разпадне. Провалена държава - съсед не е от полза за никого. Тунелното мислене също не е от полза за никого, защото така не проваляме този или онзи политик - така проваляме македонския народ. Какъв е проблемът: два еднакво нещастни, еднакво изстрадали народа си говорят на развален телефон посредством политическата си класа, еднакво обсебена от бившите си служби. Без никакво желание - поне от страна на българския народ - да разбере това.

Защо ЕС ни прие? И не, в опасенията им няма нищо параноично, защото стремежите на българското общество са точно в такава посока, обезличаването на македонската идентичност. Потърсете в Рисърчгейт един доклад, за конференция, "Националната идентичност в Македония - теория за дифузия и теория за реверсия" Пускам оттам два цитата, които, като цяло, са изключително сходими с настроенията в България. Това като как точно не е атака върху правото на идентичност на хората в Македония като македонци? И как точно втория цитат (стр. 19), за "духовния обединител", не е точно същото, което Ердоган се опитва да направи? Неговото било великотурски шовинизъм, понеже касаел домогвания към нашето население, но това, което четете по-долу, изобщо не е българошовинизъм? Аз не съм расист, но негрите трябва да станат бели. Е, да, и аз не съм шовинист, но македонците трябва да станат българи, с оглед на духовното ни обединение, бла-бла. За какво ни е това "духовно обединение"? Не може ли духовно да си се обединяваме в териториални граници? И като се обединим духовно, какво, ще плеснем с ръце, ще се прегърнем и литнем към небесата? Стига сме се правили на кьорави, всички знаем за какво иде реч, но не искаме да го признаем пред себе си. Неотработената травма, чувството за национална непълноценност, желанието да сме по-важни отколкото сме, по-велики, отколкото сме, и понеже на българското ни сърце му е тясно в националните ни граници, то сме длъжни да притискаме съседите си с някакви си наши си проблеми, наши си невъзможни аспирации за идейно и духовно обединение по всички земни кълбета около българщината. Да де, само че не сме Турция. Турция е регионална сила. Ние какво сме? Смаляваща се като население държава, с много мрачни демографски прогнози. На гол тумбак чифте пищови. Освен всичко друго, подобни стремежи Ердоган има други цели. Нашата цел каква е точно? Ето, точно ей това е нередно. Това е директна заплаха за националната сигурност на Македония, колкото и да се правим на "аз съм за гъби". С това - с тези настроения - трябва да се спре. То е ясно като бял ден - докато те продължават да битуват, в българското общество очевидно няма никаква воля проблемите с Македония да се разрешат.

Oт тяхна гледна точка това ще им събори идентичността, да. Ще подкопае липсата на лоялност към крехката им държавност. За нас подобни страхове може да се безпочвени, но за тях не са. Това за ужаса от разпад на идентичността го казва и Методиев. Затова и първият въпрос, който трябва да си зададем, е искаме ли Македония да се разпадне и какво правим, че да не внушаваме у съседите си страха, че целим точно това, да им провалим държавността отвътре, изземвайки им изобщо възможността да си построят някаква обща идентичност, някаква историческа приказка, независима от нашата. Ще се разпадне ли Македония е нещо, което на нашата политическа класа сякаш изобщо не й стои на дневен ред, защото с цялото си непоследователно поведение в последните тридесет години показва, че й е все едно. Да не говорим, че има достатъчно наливащи масло в огъня, в чиито биографии - защо ли - се открива топла връзка с държавна сигурност. Същите тези служби, които, верни на Коминтерна, създадоха "македонско малцинство в България". Сега този творчески проблясък на социалното инженерство го приписваме на Македония, вместо да си спомним, че другарят Димитров с топлите очи ни го погоди. Някой някога у нас някого да е преследвал, някого да е осъдил, заради това, което тогава комунистическата власт направи в Пиринска Македония? Хората, които изби, защото не искат да се пишат македонци? Това име някому днес да е известно: https://bg.wikipedia.org/wiki/Герасим_Тодоров? С лека ръка забравяме всички злини, които сме причинили на тези хора, но настояваме в Македония да признаят своята вина. Присмял се хърбел на щърбел. Още една престъпна непоследователност. Защо? Защото не се лустрирахме. Затова и продължавам да пиша, че от гледна точка на Македония България е непредвидим партньор, с потенциала да носи най-голямата възможна заплаха за националната й сигурност - много повече от гърците, дори повече от албанците. Този страх нямаше да бъде всят, ако следвахме една ясна дипломатическа линия, ако бяхме постоянни, ако външната ни политика беше професионална, не беше в плен на безкрайните разклонения на комунистическите служби (Николай Младенов се опита - безуспешно - да лустрира и военното разузнаване, и външно министерство, но нищо от това не се случи, Каракачанов пък веднага побъра да си назначи ДСтата във военно, да не би България някога да стане нормална Европейска държава) и не зависеше от ненадейния, иррационален политически избор на люшкащия се в нелепи крайности граждански и полтически неграмотен български избирател.* Същото непостоянство и тотална непрозрачност (корупция, дълбока държава) демонстрираме към всичките си други външнополитически партньори, но най-болезнен (по понятни причини) е провалът ни с Македония. Не казвам, че Македонците нямат нужда от значителни реформи. Казвам, че македонската държава в наше лице не разполага с партньор от типа на Германия, Франция, Чехословакия, дори Словения. Македония в наше лице разполага с партньор - провалила се и продължаваща да се проваля във всички сфери на обществения живот политическа класа (държим се, все едно това не го знаем и самите ние). Провалила се вкл. във външната си политика, а там да се издъниш, при условие, че реално цялата ти външна политика в последните тридесет години е била направлявана в посока европеизирането ти, никак не е безобидно. --- *Ето тези кой ни ги избира, не ли ние самите: https://bulgaria.fes.de/fileadmin/user_upload/documents/publications/2021/Grupova_omraza_i_djasno-ekstremistki_naglasi_v_Bulgaria_WEB_BG.pdf

Не мисля, че е готова.

Toва ми е известно. Не се замисляте обаче ащо Македония прекрати взаимоотношенията си с нас след Трайковски. Не се замисляте и за съдържанието на договора за добросъседство, измислен така, че да отчита и налага само интересите на Българската страна. Не се замисляте за нескопосаните, невъзможни клаузи в този договор. Не се замисляте за това, че не е никакъв договор, защото нищо там няма задължаващ характер, някакви тинтири-минтири. Този договор американците ли го написаха или нашата политическа класа го сътвори? Не се замисляте за това, че начинът, по който изобщо се опитваме да развиваме взаимоотношенията си с Македония е от позицията на силата, която изобщо не отчита възможното и невъзможното за отстрещната страна? не се замисляте за потресаващите външнополитически гафове, не се замисляте и за напълно неоправданите жестове. И сега, България щяла да пази небето на Македония. Това, докзто Нидерландия ще пази небето над България, защото нищо - Нищикчко от това, което обещавахме на НАТО преди приемането си, не изпълнихме, боже, не изтребители, дори две подводници се биехме в гърдите, че ще купуваме? Това ли ни е последователната, прозрачна, умна външна политика? Ние ще пазим Македония, Моля? Изхвърляме се непрекъснато, държим се така, сякаш Македония, макар отделна държава, е наша сфера на влияние. Как, според вас, се тълкува това, от държава, която от стотина години (съсвем не безуспешноп) се опитва да се дебългаризира, освен като заплаха за оцеляването й? Претенции към населението й? Да, не е приятно, но е факт, че дебългаризацията стои в основата изобщо на концепцията на държавността там, и след като толкова време й съдействахме заради Коминтерна, сега да имаме други претенции е безобразно късно. Тя Е дебългаризирана (не отсега) и нашите комунисти участваха в това, дейно. Да не говорим, че в днешна Македония живеят много повече албанци, и немалко сърби, отколкото определили се като българи. Но това не ни спира да въжделяваме за някаква отдавна несъществуваща Македония? Не живеем в реалностите на днешния ден. И не проявяваме никакво желание да си признаем колосалните грешки. Вкл. напр. за съдбата на евреите в Македония, Тракия и Пирот. Междувременно десетилетие дундуркаме на власт нечистоплътни ДС-та и фашизоидни индивиди, че им и позволяваме да дирижират външната ни политика, наливайки масло къде? Точно там, където не трябва.

Именно. И някои автентични проявления на брилянтната му дипломатична подготвеност, безупречният му външнополитически нюх, високата му международна експертност: https://boulevardbulgaria.bg/articles/karakachanov-razkri-bg-pasportite-na-makedontsi-ot-vmro-dpmne https://www.marica.bg/balgariq/karakachanov-kam-zaev-kato-se-molish-da-ti-otvorqt-pone-se-draj-vazpitano https://www.mediapool.bg/karakachanov-razpali-skandal-v-severna-makedoniya-i-s-chestitka-za-8-mart-news319191.html https://priorities.bg/potomci-na-makedonski-rodove-pitat-krasimir-karakachanov/ Това с продаването на паспорти няма защо да го напомням, всички четящи вероятно са го чели.

Дълъг отговор ги да пиша, или кратък? Най-кряткият: ето така, двоен агент Каракачанов, вицепремиер и режисьор на политиката към Македония в последното десетилетие.

Нищо такова не съм написала, също. Написах, че от гледна точка на Македония България е заплаха за националната им сигурност, заплаха за съществуването на държавата им, и този развой е закономерен с оглед на изключително непоследователната ни външна политика в последните тридесет години. А политиката ни е непоследователна, защото им даваме противоречиви сигнали. Първо, България беше първата държава, която призна Македония, това е единственият ясен знак, който сме им даавали за цялото това време. След това го ударихме на уволнение, решихме, че можем да не правим нищо и напредъкът във взаимоотношенията беше похарчен. А когато решихме да се активизираме, го направихме, първо, по възможно най-аматьорския начин, второ, затвърдихме фаловете си с катастрофалното присъствие на пишман патриотите във властта (хора от нашите служби, че и както се оказва, вербувани и от техните), които направиха всичко по силите си да изгорят всички мостове изобщо и да радикализират говоренето и у нас, и у тях. Нормално е когато съседът ти те държи в напрежение признава ли ти държавността или не, да го считаш за опасен за себе си, особено с оглед на цялата си нова история, с всичките си извършвани по множество направления опити да се "еманципираш" от съседите си (някои от които доста кървави, но така го правим на балканите, нашата лоялност към СССР бе постигната също толкова кърваво, но това не ни пречи особено на русофилията). Още по-закономерно е за държава, на която демократичните традиции не са й в силата, да се опитваш да изкорениш като предатели и врагове на държавността онези, които най-много искат нормализиране на взаимоотношенията с "врага", защото не само не виждаш у тях необходимата за консолидирането на националната ти идея лоялност, а виждаш подривно съучастничество отвътре с това, което считаш за заплаха за националната си сигурност. (Това с "враговете на народа" също повече от добре го знаем как става, същата реторика- но леко фризирана, че иначе ще ни изгонят от ЕС, ни раздават и до ден днешен и нашите нелустросани ДС-та.) Натискът върху българите в Македония, положението им в момента, се дължи И на нефелността на нашата външна политика, радикализацията, в която се вкарахме, не без активното участие на баш воеводите от ДС. Лошото е, че горките - и това го казвам с цялото си състрадание, чукат на нефелна врата. Нашата. А на европейската няма как да почукат, защото Македония не е член на ЕС... Всичко това можеше да не е така, ако навреме бяхме направили лустрация. Но не би. Да, Македония не се е декомунизирала - за това няма никакъв спор. Ние обаче също не сме се (вижте през едно изречение нагоре) и това е основната причина всичките тези тридесет години да се държим толкова непоследователно. Не само към Македония, изобщо. Затова и не приемам аргумента, че те са лошите, а ние - целите в бяло. При условие, че сами отлично знаем за каква степен на проваленост на фундаментални за държавността структури говорим. Нашата държавност, не тяхната. И за какво ниво на некомпетентност. Апропо, къде е външният министър, че нещо на държавата ни не й личи, че такъв има? И не, не е да не знаем с какво си имаме работа - знаем. Обаче това направи ли ни външната политика по-професионална, по-интелигентна, по-малко хаотична? Не. Би трябвало отлично да разбираме Македония, в смисъл, пределно добре да знаем какво стои насреща. Не откъм народ, а откъм политическа конюнктура, политическа класа. Не отсега, от едно сто години знаем. А се оказахме най-големите леваци. Това, че по стечение на историческите обстоятелства в България изтеглихме по-дългата клечка (и влязохме в ЕС), а Македония изтегли по-късата, не трябва изобщо да ни успокоява.

Именно.

къде съм написала, че репресиите срещу когото и да било са допустими? Това, което пиша, е че за валс трябват двама. За каквото и да било решение на каквото и да било следва да се отчитат обстоятелствата и позициите на другата страна и да се търсят взаимно полезни решения. Умен, прагматичен подход, без взаимни обвинения, без радикализация, с отчитане на ситуацията днес, от позицията на уважение, без реваншизъм. Изваждаме всичко, което е непродуктивно към момента и се съсредоточаваме върху това, което можем да направим ние, а не върху това, което трябвало да са били направили те. На нас в последните едно тридесет години външната политика изобщо не ни е силата, ако се съди по многото нескопосани движения по македонския въпрос, а и изобщо, само че изобщо не гледаме какво не сме направили ние, или каква тотална, непрофесионална дивотия сме направили, предизвиквайки закономерно ескалация на недобронмереността у съседите. Мен лично не ме интересува какво трябва да си оправят македонците, а какво трябва да си оправим ние. А и за оправяне имаме много, и за признаване пред себе си имаме много грешки.

напълно споделям това наблюдение.

Именно, на днешна Германия не може да се вменява вина за фашистка Германия. Не се и вменява.

Ретроактивна вина няма. Вината винаги е персонална. Това е същото като децата да не могат да учат висше образование, защото баща им бил враг на народа. Помислете по въпроса.

Жертвите на народния съд имат значение, разбира се. Но новите поколения нямат никаква вина за това.

Сто години по-късно е крайно време нашата идентичност да се прибере в териториалните ни граници, обаче. Отричането на политическите реалности не води до нищо полезно. Това там не е българският народ. Това е друг народ, и това не е отсега. Представете си го така, в нашата бивша къща сега живеят чужди хора. Тя си е тяхна. И то не отсега, от сто години си е тяхна. И могат да си правят по нея каквито си пожелаят ремонти, защото си е тяхна от няколко поколения поне. Какъв е смисълът да претендираме за бивша собственост, бивше родство, като междувременно къщата си е сменила собствениците многократно? И на какво основание? Никакъв и никакво, освен за да се валяме в самосъжалението си - или в желанието да се направим на по-големи или по-важни отколкото сме. Е да де, но не сме важни. Правим се на фактор, какъвто не сме. И колкото по-бързо го приемем, толкова по-лесно ще се излекуваме от сосбтвената си травма. Травма, за която тези хора, новите, които ни живеят в къщата, нямат никаква вина.

Това е любопитно, защо мислите така?

На мен това ми звучи разумно, но консенсус в България няма; въпросът е доколко имаме поличитеска класа, способна да взема целесъобразни, но непопулярни решения.

Препоръчителната дефиниция няма правна сила. Въпросът с териториалната цялост при признаване на малцинства не е никак прост. Когато трябваше да я ратифицираме тази конвенция, и нашите политици непрекъснато се позоваваха на опазването на териториалната цялост (щото ако признаем турско национално малцинство, Турция може да пожелае някакви териториални ревизии). Вижте как Хитлер използва Германското малцинство в Судет, вижте какво направи Русия с Украйна. Тези страхове не са безпочвени, особено когато живееш до по-голям и по-мощен от теб съсед. Да, една държава на НАТО едва ли ще нападне друга държава на НАТО, но това дългосрочно никога не е сигурно, страх лозе пази. Ерго, ако настояваме на признаването на българско малцинство, то какво сме готови да предложим в замяна. С какво ще направим компромис?