dora

Натоварването също учи. На това човек бързо да организира и систематизира информация. Леле, колко много имам за четене означава само едно: не съм развил способността да отсявам важното от маловажното, за да прочета и осмисля нещо бързо и ефективно, а тя се развива.... с много четене. Защо когато нашите родители са били ученици - или ние, не сме леели крокодилски сълзи колко сме натоварени? Техният детски мозък да не би да е бил нещо различен от този на днешните деца? Това ми прилича силно на двете снимки на детски площадки. Така като гледам, никой от нас не е пострадал заради това, че е решавал уравнения. Не виждам как би пострадало от четене или решаване на уравнения което и да било дете. Е, да. Ако в първи клас е трябвало всеки ден да чете по една страница, за да може до четвърти клас да е приучило мозъка си да изчете без затруднение цяла книга, а не го е правило, то в осми клас няма да може да прочете по един урок по шест предмета на ден. Но тогава не трябва да се оплаква, че не може да ги изчете и програмата е твърде "натоварена", защото трябва да е развило умението отдавна. Сега, ако едно дете не иска да решава задачи по химия (защото това не му е интересно), то други три в класа му ги решават, или защото им е интересно, или защото са приучени да го правят. У кого тогава е топката? Програмата е виновна? Има и по-натоварени програми - тези в т.нар. "елитни" училища, както и в повечето частни училища на света (там цензът е финансов, не интелектуален). Защо тогава други деца се справят с още по-натоварена програма, да не би да са от друг биологически вид? Не. Но са полагали усилия през цялото време, докато прилагането на всяко умение стане лесно.

Защото във всяко училище - а какво остава в цялата общообразователна система - има много широк микс от ученици. Едни ще са добри в едно, други - в друго. Премахване на дадени предмети за сметка на други означава автоматично от достъп до подходящо за тях образование да бъдат лишени тези, за които съответния предмет представлява интерес, и евентуално бъдеща кариера. Ерго трябва да се учат колкото се може повече предмети, защото за всеки има място под слънцето. Въпросът е кога да става профилирането - и като цяло и това, що годе, сме го измислили вече, няма смисъл да откриваме топлата вода. OECD има статистика за различните области, в които се обучават хората в различните образователни степени, доста подробна. Ето я тук, всеки може да търси по различните филтри: https://stats.oecd.org/Index.aspx?DataSetCode=EDU_ENRL_FIELD#

Бъркате "умение" и "информация" Умение е способността да се борави с информация. Атомната физика е дисциплина, не умение, по която дисциплина се предлага свързана с нея информация. Някъде имаше въпрос какво би трябвало да е училището. Има едни схеми, изследвания за talent distribution, как в произволна група хора се разпределят тези, които се справят най-добре. Училището би трябвало да е ориентирано към горния персентил (не процент!) от учениците, онази част от тях, които - в сравнение с връстниците си в същата група, се представят най-добре. Защото, те първо, задават какъв е критерият за отличност. Откъде нататък се пише шестица Второ, защото ако образованието е ориентирано - критерият се задава от тези по средата, това пречи на развитието на тези, които са в горния персентил, тоест убиваме в зародиш тези, на които някой ден ще разчитаме да създават наука. Трето, защото когато образованието е ориентирано към най-добрите, се създава конкуренция, а тя дърпа изобщо нивото нагоре - най-добрите се състезават помежду си. Четвърто, точно на основата на конкуренцията тези, които са в по-ниските нива, имат възможността да се учат от по-добрите (защото са в една група). Има достатъчно изследвания, че когато бягаш с някой, който е по-бърз от теб, подобряваш собственото си постижение, отколкото ако бягаш с някой, който е по-бавен от теб. Пето, така системата е справедлива, меритократична е. Тези, които полагат усилия, печелят от престоя си в системата с времето. Колкото по-дълго се задържат в нея, толкова повече ще спечелят. Тези, които не полагат усилия, отпадат - това също е житейски урок. Това винаги е било така, тоест няма смисъл да откриваме топлата вода. С каква информация ще захранваме системата - с всякаква. Защото тези от горния персентил могат да станат финансисти, но могат да станат и лекари. Примерно. Училището, прочее, е подготовка за живота. Няма причина защо моделът, на който е формулирано, да не е същият, какъвто ще бъде по-късно, или когато най-добрите се справят най-добре.

Именно, именно. С разлагане на числата прилагате дадена операция, която ще ви помогне да решите задачата по-лесно. Същата операция на разлагане ще приложите всеки път, когато трябва една комплексна задача да я разделите на по-малки стъпки, за да я решите. Ще можете ли да направите второто, ако никога през живота си не сте упражнявали операцията 'разлагане"? Малко вероятно, защото дори няма да знаете, че това е стратегия за решаване на задачи. Какво остава тази страгетия да я прилагате автоматично и за секунди, когато от вас се изисква да извършите каквато и да било сложна операция. Да не говорим, че за да знаете какво е числото 5, 3, 67, е необходимо да си давате сметка, че то е виртуално, в смисъл представлява мисловна репрезентация на пет обекта, три обекта, 67 обекта. Ами ако числото е дроб? А ако е отрицателно? На какво е мисловна репрезентация? Това няма да го знаете, и изобщо да разбирате концепцията, ако не сте учили математика в училище. Защо ви е необходимо да работите с мисловни репрезентации? За да знаете, че това, което не виждате, съществува и без да го виждате. И да можете да правите с него хипотетични операции, без да трябва наистина да ви е налично. Ще кажете, това пък за какво ми е. Много просто - за да можете да планирате каквото и да било, както и да прогнозирате какво ще се случи, ако извършите нещо (вкл. за да не го извършвате, например какво ще се случи с вас, ако паднете от 16тия етаж, без да опитвате наистина). Математиката - числата, или поне докато зад тях стои нещо конкретно, брой обекти, е най-лесният начин човек да бъде обучен на множество подобни мисловни операции. И колкото по-сложни са тези операции, толкова по-добре за самия него.

Да, ама не. Това, че нещо е генетично заложено, изобщо не следва, че ще се развие. Възприемане - чуване на тона - имат всички животински видове, снабдени с инструментариум за улавяне на звукова вълна Решения вземат всички животински видове. Моторни умения има у всеки вид, които може да се движи волево. Социални умения има у всички бозайници, които живеят в група. Вие предполагате, че човекът е бозайник, но той е много повече от това. Ето ви когнитивните функции (картинка) у ХОРАТА (не у примерно някой хамстер - хамстерите също общуват помежду си и у тях можете да развиете условен рефлекс, тоест като телефонът звънне, да бутнат слушалката. Не само това, и обикновена кокошка можете да приучите на това). Нищо от тези 28 (а не четири-пет) функции, например способност за едновременно допитване до няколко вида информация, не се развива, без да се практикува. Много, системно, дълго и в много ситуации, без да се полага системно усилие. Как виждате примерно функцията "проектиране на хипотетични взаимоотношения" да се развие у някого, който никога не е мислил абстрактно? А "запазване на константи"? Това, което показах в задачата с точки, да знаете, че ротацията не променя формата на нещото, което се върти и да можете да извършите ротацията наум, като същевременно наум си представяте как би изглеждала завъртяната фигура? Да, маймуната и кокошката не са длъжни да мислят абстрактно, защото нямат толкова развит кортекс, колкото е човешкият. Човешкият мозък, ако не го използваме редовно по предназначение, го губим. Както ако дълго не смятате умножение на двуцифрени числа наум, губите способността да уможавате бързо двуцифрени числа наум. Toва казано, колко е 37 х 85? Ама без писане и без елка Колко секунди ви бяха необходими? А колко е 253 х 18,6? И кокошката. Е, ако искате да сведем хората до кокошки, близо сме. Както сме тръгнали да мислим, че всякаква употреба на кортекса е безсмислена.

Няма никакъв спор по въпроса. Само че не училището е прекурсорът за поведението, а родителят. Няма как родителят да е научил едно дете на безпомощност, а училището да го научи на инициативност. Това, което училището дава на децата, е възможността да прилагат уменията си в социална среда, сред връстници, и да ги коригира, когато поведението не отговаря на контекста (клас с 30 деца). Затова училището и родителите трябва да са aligned. Не може родителят да е научил детето да псува, пък училището да го учи колко е лошо да се псува, разминаването между два авторитета за детето никога не влияе добре на развитието му. Няма как родителят да е научил детето, че това, което иска, се постига с агресия, а училището да го научи на дипломация, детето ще реагира на произволна ситуация в училището, която изисква от него нещо, с което то не може да се справи, чрез агресия. Както и че агресията е методът за решаване на каквито и да било конфликти. Това е само един пример. Точно както ако родителят е научил детето да не полага усилия (в годините между 1 и 5), няма как училището да го научи да полага.

И нека ви покажа нещо. Историческа фотография показва детска площадка в Далас в началото на 20 век. Защо децата тогава не падат от тези височини, а сега нашите площадки за игра изглеждат така (втора картинка)? Защото твърде много покровителстваме децата си. Малките деца (понеже нямат никакъв опит) имат заложено безкрайно любопитство, вътрешна потребност да се опитват различи неща, вкл. такива, които не са им по силите. Всеки, който е имал бебе, знае, че то, в момента в който може да пълзи, се опитва да се качи по всичко, което му прилича на стълба. Какво правим ние? Вместо да го оставим да се качи, наглеждайки го и помагайки му (само когато трябва!!!!) да се качи по стълбата, му изкрещяваме: "НЕ! ЩЕ ПАДНЕШ" и не му позволяваме дори да опита. Блокираме и любопитството му, и вроденото му желание да полага усилия. Защо го правим? За да си спестим усилието да постоим при него едно половин час, докато то се опитва да се качи, или да си спестим каквито и да било следващи затруднения, ако наистина вземе, че падне. Решаваме собствените си проблеми за сметка на неговото развитие. Същото правим, когато му обуваме чорапите, знаейки, че то ВЕЧЕ има базисна способност за кординация око-ръка и може да преценява каква сила да приложи, за да ги издърпа, само трябва да се опитва да го прави достатъчно често, за да автоматизира умението. По-лошо, научаваме го, че не може. Че е зависимо от нас и няма смисъл да полага усилия, защото ние ще ги положим вместо него, горкото немощно, неспособно дете. Така причувааме децата си на неспособност. Същото е, когато обясняваме, че понеже не щат да прочетат една страница, това е защото образователната система е излишна, понеже книги не им трябват - те си имат телефони. И ги подготвяме утре, ако на пътя им има капка вода, да паднат точно в нея и да се удавят.

Toва абсолютно важи за социалните умения - защото те се учат в контекста на някаква социална ситуация. Това, да речем, е проблемът с дистанционното образование - че то не се случва в социална ситуация. Неща като инициативност, активност, самостоятелност, хуманност имат социален аспект - в сравнение с кого. Това е и един от аргументите в полза на присъственото образование. Но способността да се полагат усилия се създава вкъщи, защото по време предшества ходенето на училище. https://www.firstfiveyears.org.au/early-learning/learning-to-persevere-with-perseverance

Не. Защото не е насочена към индивида - това не са частни уроци. Учителите (освен предмета си, по който са специалисти) учат методика на образованието - тоест да прилагат определени методични принципи, с които да развиват уменията на децата (не да им наливат в главите информация за наизустяване) - (и по методика са специалисти, нещо, което родителят не е), но не са терапевти. Тоест не работят поотделно с всяко дете за развиването на конкретния микс, който на него му липсва, това не им е работата. Затова има домашни - образованието не разчита само на това, което ще се случи в час с тридесет и кусур деца, а на това, че детето ще се занимава самостоятело, ще полага усилия, и то толкова, докато това, което е необходимо, стане. Ако не може от първия път да го реши това уравнение, ще се опита да го реши петдесет пъти, докато свикне как става. Това да приучат децата си към полагане на усилия, е работа на родителите. И това става още от много ранна възраст. Напр. когато не обувате чорапите на тригодишното си дете, а го оставите само да ги обуе, дори това да му струва половин час. Днес ще му струва половин час, утре 15 минути и след месец ще ги обува толкова бързо, колкото и вие. И т.н., това е само пример. Същото е с "аз няма да ти реша задачата, ще ти покажа базисните операции, но ти трябва да си я решиш сам. Освен това, за да схванеш операциите, трябва днес да решиш още десет задачи. Сам."

Проблемът е и в това, че ако човек не разбира как работи граматиката на собствения му език, не може да усвои добре граматиката на никой друг. И аз споделям вашето наблюдение, че обучението по български се срина до потресаващи хъм, дълбочини? Вдлъбнатини?

Съгласна съм. Но за човека е много по-добре да го осъществи, и това не става автоматично.

Ако на някого му е интересно, какво се случва с комплексната фигура на Рей, ако човек има проблем с една или множество когнитивни функции, в картинки. Лезии в лявата част на церебелума, картинка 1 ((a), (b) ,(c) - трите първи изображения. Илюстрация за episodic grasp (запомняне само на определени детайли), но и доста други проблеми (шизофрения), (Figure IX, Luria's graphc series). Шизофрения, една година училище и 30 години престой в (психиатрично) заведение - когнитивните функции се разпадат (Figure 1, Rey's copy). Дефицит на вниманието, дете, картинка 2 (две части, а и б - а е прерисуването с гледане, б е това, кето детето е запомнило, без да гледа). Ей такива деца си отглеждаме сами - с това, че не вдигат поглед от телефоните.

Развиването на способността за трансфер посредством използването на същия принцип за решаване на задачи от друга сфера, вкл. социалната, позволява един и същ принцип, веднъж схванат и автоматизиран, да се прилага ефективно към различни ситуации. Затова и трябва да се прилага в колкото се може повече различни ситуации. Вижте "трансфер": https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4169295/ да се трансферират могат всякакви параметри, вкл. processing speed: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/12169801/ transfer, working memory: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6702334/ https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0211321 Примери за близък и далечен трансфер има за всяка когнитивна функция.

Toва да създадат навици на децата си - навик да полагат усилия - е работа на родителите.

Или не четете какво пиша, или не го разбирате. Базисните когнитивни умения се развиват от първата година до към средата на пубертета. Тази фаза не бива да се изпуска в никакъв случай. Пластичността на мозъка до към 24тата година позволява някакво наваксване, защото кортексът придобива окончателните си размери тогава. В педиатрията има едни схеми за разивите на детето от възраст нула до възраст 12 - в началото по месеци. Всяко забавяне в способността му да прави нещо е проблем с развитието*. Проблем с развитието е на 9-годишна възраст да не можете ефективно да прилагате елементарни когнитивни операции. За да решавате ПРОСТИТЕ (шестнадесет удивилтелни - защото общообразователното училище изисква ЕЛЕМЕНТАРНИ неща) уравнение в училище. Или да не можете да прочетете една страница открай докрай, разбирайки за какво става дума, кое е важното. Дали защото има органична причина (нещо във функцията на мозъка ви), или защото никога не ги упражнявате. Забелязвам, че от нормални деца - без никакви медицински причини - си правим непособни, защото не им позволяваме - не ги стимулираме да развиват фундаментални неща като четене с разбиране, или писане на ръка - фундаментално за развитието на мозъка. Щото да не ги напрягаме прекалено, добре им било да си гледат в телефоните. Симтоматика, сходима със синдром на дефицит на вниманието (което е заболяване!). Или с други заболявания, при които екзекутивните функции са нарушени! Да се наваксват базисните когнитивни умения в университета е печално късно. В университета се добавят само знания. Това е - преувеличавам, но - като един човек със забавяне на интелектуалното развитие (по органични причини, примерно с Даун) да го хвърлите да учи в университета. Ако не полагат необходимите усилия да развият умения, днешните поколения ще се точно толкова неподготвени за каквато и да било по-сложна дейност. Ерго ще отпаднат от всяка икономическа дейност в общества, в които за каквато и да било работа е нужно да си все по-образован. И все по-способен да се адаптираш бързо, защото изискванията към работата ти се променят твърде често. Ако преди един век е било достатъчно човек да бъде обучен да изпълнява някакви рутинни дейности, днес дори за работа в производството се изисква висока адаптивност - просто производствените процеси не са прости, че и за да остане дадено производство конкурентноспособно, то трябва често да прилага иновации, на които работещите в него да могат да бъдат обучени. Ако не са се научили да схващат бързо за какво става дума, те просто ще отпаднат. Дори когато не се занимават с абстрактни или изискващи висше образование дейности. --- * https://en.wikipedia.org/wiki/Developmental_disorder

Именно. Точно това е трансфер. Ако уменията за решаване на задачи са налични, няма никакво значение с каква информация ги захранвате. Колкото повече опит в решаване на различни задачи има човек, толкова по-лесно и бързо се адаптира към изискванията за решаване на непознати му дотогава задачи. И принципно това каква е интелигентността му, не е от значение - тоест доколко академичните постижения са неговото нещо. Представете си тези умения като операционната система. Представете си IQто като мощността на процесора. По-мощен процесор - по-бърза работа. Но без ОС работа не е възможна - бавна или бърза. От което изобщо не следва, че на хората с бавен процесор - понеже IQто на хората не е еднакво, не трябва да им се качи (създаде) операционна система. Наличието на такава (това да бъдат обучени на умения да решават задачи) е единственият им шанс да функционират в обществото, а и изобщо. А това, че процесорът им е по-бавен, означава само, че за усвояването на което и да било умение те трябва да полагат много повече усилия. И задължително трябва да ги полагат, ако не искат да останат дисфункционални. Ерго, колкото по-зле се справят с усвояването на нещо в училище, толкова повече часове ТРЯБВА да работят за усвояването му. Вие, от гледна точка на подготвеността си - ще го схванете за десет минути. Те, ако ще го схванат за десет часа, трябва да ги посветят тези десет часа за схващане. И така, докато си развият уменията. Ако обясняват колко ги мързи и колко им било сложно - ок, но тогава изоставането им от вас експонентно ще расте с всяко умение (развиване на дадена когнитивна функция), за което не са положили нужните усилия. Приятно е да се види, че някой разбира за какво говоря.

Не е оттам. Тя не цели проверка на интелигентността, а развиване на когнитивните функции. Целта не е да се открият фигурите за определено време (както би било в тест за интелигентност) - тези задачи могат да бъдат решавани и донякъде, примерно първите няколко квадратчета, както и решавани многократно, в различни конфигурации и в комбинация с различни други задачи. Когато се работи с хора с увреждания, травми, проблеми с определени когнитивни функции, тези задачи се решават многократно, под наблюдението на терапевт, който следи човекът да не си играе на проба-грешка и да ги решава правилно, като упражнява бавно и методично всички операции. На следващата картинка не се преминава, преди да е усвоена стратегията за решаване на предишната, както и докато човекът не усвои дадено умение, върху което се работи. Няма значение дали ще мисли върху една картинка пет секунди или две седмици, защото целта е да бъде научен на самостоятелност при решаването на задачи, както и да се приучава на различни умения сам, като прави необходимия трансфер. Примерно тренирайки само това човекът да може системно да събира визуална информация посредством подреждането на точки, може той да бъде приучен примерно как да знае кои неща трябва да вземе в супермаркета, за да си направи салата, кои му вършат работа за поставената цел и кои - не, както и какво е достатъчно. За две от фигурите са достатъчни четири точки. За салата с домати за един човек са достатъчни 300 грама домати. И какво ли не още. От значение е дори моториката - задачите да се решават с молив на ръка, за да се работи за прецизност. И т.н.

Предметите никога не започват от високо ниво на сложност, то е съобразено с нивото на децата. Те следват и определени стъпки, които надграждат.Много е трудно ако детето не работи по тези стъпки, после да навакса. Затова това, което му е зададено в програмата, то трябва да прави от първия ден в училище. Ако ги няма уменията, които се разработват в трети клас, то няма да може да се справя с информацията в осми. Стъпки в развитието на уменията не бива да се пропускат, защото после цялата структура рухва. Това е и причината децата да трябва да полагат системни усилия през цялото време.

Умението да се решават химически уравнения е същото, като умението да се решават каквито и да било други задачи. В колкото повече различни области ви се налага да прилагате умението да решавате задачи, толкова по-добре развивате умението да решавате всякакви задачи. Щото иначе излиза, че можете да решите квадратно уравнение, защото са ви научили само на технологията на решаване на квадратни уравнения, но не можете да решите каквато и да било практична задача, която изисква: - събиране на адекватна информация от околната среда (първо - да разберете каква е задачата, какво изисква, от какви елементи се състои, кои елементи са важни и кои не) - анализ (разбиване на по-сложната задача на по-прости елементи, разработване на статегия кои операции с кои елементи трябва да извършите в каква последователност, за да постигнете необходимия резултат, обратна връзка от анализа - трябва ли да се върнете на фаза 1 - събиране на информация, защото нещо ви липсва за извършване на всички елементи по стратегията ви) - достигане до крайния резултат чрез прилагане на стратегията и критически анализ на това доколко крайният резулат е този, който е трябвало да постигнете, с възможност да се върнете към предишните стъпки, за да поправите това, което ви е довело до грешен резултат. Както и самата способност да разберете резултатът сходим ли е с това, което се е търсело в задачата или не, тоест способност на основата на саморефлексия да си дадате сметка, че сте сбъркали, както и да промените стратегията си, за да си поправите грешката, без да си счупите цялата структура, тоест това, което е било наред. За да автоматизирате тези процеси, трябва дълго да решавате задачи от колкото се може повече области, една област не стига за генерализация на изброените умения. За да разберете как се решават задачи изобщо - каквито и да било задачи, трябва да сте се опитвали да решавате много различни задачи на основата на много различни правила. Много различни правила има в различните училищни предмети. Това е нещото, наречено транфер. Да видите как едни и същи операции могат да се използват в решаването на уравнения, музикалната хармония, пропорциите в художествените занаяти, начинът, по който от езика се прави смисъл, разликата между граматичните правила на различните езици. До практичните задачи - в каква последователност трябва да направите каквото и да било, и кога е необходимо да си смените стратегията, защото няма да ви изведе до резултата, които искате да постигнете. По-горе беше даден много удачен пример с кантара. Това е проблемът със зубрачеството, че ако човек се научава да прилага една единствена формула или запомня информацията, без да е развил добре способността си да изпълнява бързо и ефективно - в различен контекст - всички гореизброени стъпки, той няма да може да раздели сено на две магарета, нищо, че ще знае наизуст това или онова.

Бъркате две неща. Задачата е pattern matching. Това е общото във всичките правоъгълничета. Правоъгълничетата обаче не са еднакви. Нито когнитивните функции, които използвате за pattern matching, не са pattern matching. За всяко квадратче трябва да набележите стратегия, която ще ви помогне да видите къде е patternът по-най-ефективния начин. За да решите задачата докрая - всички квадратчета, са ви необходими всичките 28 когнитивни функции. Довършете я и вижте дали можете да установите за себе си откъде нататък блокирате и защо. Опитайте се за всяко правоъгълниче да опишете на глас на себе си какво правите, за да набележите конгитивните операции, които извършвате при всяка стъпка от решаването на pattern matching задачата. Какво е когнитивна операция: the manipulation of mental representations, notably by identifying, organizing, and elaborating such representations or retrieving them from memory. See also cognitive process; operation; symbolic process; thinking. Значи, първо имате mental representation на всяка една от тези фигурки, която остава една и съща по характеристики - форма, размер, брой. За да можете изобщо да ги търсите в правоъгълничетата, трябва да сте способни на mental representation и retention - да можете да запазите в главата си точната форма на нещото, което търсите, както и да разбирате, че с ротация то не се променя - остава си същата фигурка. Трябва да можете да извършвате операцията ротация в ума си - защото тези фигурки не ги въртите на ръка, а наум - това е хипотетично мислене. Ротацията обаче трябва да се случва паралелно с retention - тоест това, че ще завъртите нещо, не означава, че формата му ще се промени. За да виждате всяка фигурка ви е необходимо да пренебрегнете точките, които не са релевантни към нея и да включите само тези, които ви вършат работа. За това трябва да преодолеете проблема с "еpisodic grasp" - тоест да можете едновременно да виждате единичната точка и съвкупността от точки, както и да можете тези точки да ги организирате в някаква смислена форма - и то не коя да е, а тази, която ви е зададена. Концептуално трябва да можете да измислите как да кръстите всяка от фигурките, за да я търсите - това е mental representation, свързан с езика. За две от тях е лесно, но за третата няма термин. Значи трябва да си измислите на какво ви прилича - това е търсене на аналогия. Трябва да можете да организирате точките в едно цяло. За това ви е необходима способност, която се нарича "central coherence". Трябва да можете да се фокусирате върху това, което е важно - особено когато първоначално оранжевите точки ви помагат, а от някъде нататък започват да ви 'пречат", защото логиката, по която са поставени във всяко правоъгълниче е различна. Трябва, ерго, да можете да преминавате от един тип логика (на подеждане на оранжевите точки - от целенасочена подредба) към друг тип логика (случайна подредба). За всяко едно от правоъгълничетата ви трябва прецизност, като изискването за прецизност става все по-голямо от всяка картинка нататък, затова в последното за да ви объркат има точки, поставени съвсем близко една до друга. От вас се изисква прецизност, за да може да произедете точно същата форма - retention - формата на фигурите да се запази, защото ако избрете близката, но грешна точка, това няма да е същата фигура. От вас се изисква и inhibition - първо да измислите стратегия какво да правите, после да започнете да търсите решения, защото ако карате на проба и грешка, ще направите хиляда грешки, без да стигнете до правилното решение. За целта, колкото по-сложен става облакът от точки, толкова по-внимателно трябва да разгледате всички възможности, преди да изберете каква да бъде следващата ви стратегия. Тази стратегия се мени, в зависимост от правоъгълничето. За някои е по-изгодно първо да започнете да търсите по-простите фигури, за други - първо да откриете по-сложната. Това изисква когнитивна пластичност,тоест да можете в зависимост от промените в задачата да променяте стратегията си в реално време. Ако прилагате една и съща стратегия, от някъде нататък няма да можете да продължите, защото фигурите са направени така, че да ви карат да си сменяте стратегията. Постепенни са, за да ви е лесно в началото, но колкото по-нататък се занимавате със задачата, да трябва да обмисляте всяка следваща фигура по различен начин от този, който сте използвал за предишната. Имам чувството, че не разбирате какво се опитвам да ви покажа. Опитайте тогава с фигурата на Рай, пак така - като се опитвате да прилагате metacognition - да анализирате начина, по който мислите, опишете на себе си сам стъпките, които предприемате, за да стигнете до решението, да запомните най-голям брой подробности, както и да ги нарисувате така, както са. Metacognition ви позволява сам да видите за себе си как мислите, как учите, какво да правите, за да коригирате собствените си грешки, и къде се дъните. Metacognition ви позволява видите и какви когнитивни процеси използвате, за да стигнете до решението и кога те не работят. На същото учи математиката. Този тип задания могат да се трансферират към всяка област, като цяло. С далечен трансфер. Както примерно е неохбодимо за всяка точка да знаете за коя фигура е важна и за коя не е, така трябва да знаете думите в едно изречение как съставляват смисъла му. Има едни дървовидни структури в генеративната граматика на Чомски, примерно, които показват как елементите на едно изречение са свързани помежду си и кои - с кои, кога. Това също е далечен трансфер. Ако способността ви да отсявате йерархичната важност на всяка точка за изграждането на всяка фигурка е налична и добре разработена, ще можете да използвате същия йерархично-аналитичен принцип в анализа на смисъла на изреченията. Както и в подрежането в йерархии по важност и търсенето на логически връзки на каквото и да било с каквото и да било, във всяка сфера.

Скенерът ми нещо се прецака, снимка от телефона. На първия ред от лявата страна виждате три оранжеви фигурки. На първия ред от дясната страна има точки, като ги съедините, получавате същите фигурки. След това опитайте да откриете същите фигурки в следващите редове - те може да са разместени, обърнати, но трябва да са същите - по форма, по размер (retention). Упражнението е взето от системата на Р. Фойерщайн. Да се използва хипотетично мислене е необходимо още в първото упражнение с точки на втория ред. Kaкто и едновременно да се използват множество източници на информация - гледате всички точки едновременно, но от облака от точки се опитвате да направите точно същите фигури, тоест преценявате коя от точките за коя хипотетична фигура ви върши работа и в коя фигура не би могла да участва. Изберете ли грешната точка от многото, фигурите няма да се получат. Във всяко квадратче на всеки ред трябва да използвате всички точки (в това упражнение няма липсващи или допълнителни точки). Оранжевите точки понякога може да ви помагат да стигнете до отговора, понякога обаче ше ви пречат, поставени са нарочно да ви объркват. Вие обаче във всяка ситуация трябва да решите дали да се доверите на оранжевите точки - дали ви вършат някава стратегическа работа, или не. Колкото по-трениран е човешкият мозък бързо и ефективно да прилага множество когнитивни функции, толкова по-добре се справя с тази задача, като това пак не зависи от IQ-то. Системата се прилага и за терапия на деменция, алцхаймер, мозъчна травма, интелектуални затруднения. Направена е толкова визуална точно затова - може да се използва и от хора, които не могат да използват функционален език Ерго изобщо не е свързана с това дали някой знае или не как се решават диференциални уравнения, примерно

Taка. Част първа. За всеки, който иска да опита. Комплексна фигура на Рей. Ей тук ще я видите: https://www.clearskymd.com/how-drawing-on-an-ipad-could-lead-to-alzheimers-diagnosis/ Качвам я и на .png. Изпечатайте си тази фигура. Вземете моливи, три или четири цвята, по избор. Задачка номер 1. Взимате лист, гледате фигурата и я прерисувате на своя лист. Изчаквате 15 минути. Прибирате листа с фигурата на Рей и своята рисунка надалеч - за да не се съблазнявате да поглеждате. Задачка две. Взимате цветните моливи. Рисувате фигурата на Рей по памет, като на всеки три стъпки сменяте цвета на молива. Задачка три. Сравнявате това, което сте нарисували по памет, с оригиналната комплексна фигура на Рей. С анализ се опитвате да изградите стратегия как следващия път да хванете всички детайли, Изчаквате 15 минути. Задачка четири. Рисувате фигурата на Рей, пак по памет (без да гледате истинската фигура) още веднъж, но само с един цвят. Задачка пет: Рисувате фигурата на Рей, без да гледате, един ден по-късно. Забележка: това не е тест за интелигентност, защото тази фигура се ползва за проверка на когнитивните функции на хора с травма на главата, хора с алцхаймер, хора с умствено изоставане, хора с високо- или нискофукционален аутизъм, хора с дефицит на вниманието, вкл. деца под 9 години (които няма как да решават тестове за интелигентност). (Напр: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/15814442/) Тя не проверява само работната памет (working memory), a цял дълъг списък с когнитивни функции във всички фази (input, elaboration, output), екзекутивните функции, както и какво (в каква последователност и колко ефективно) ви се случва в процеса на учене. Напр., вкл., колко бързо можете да си разработите ефективна стратегия, за да си поправите собствените грешки, и тази стратегия дали се запазва - тоест доколко можете да я използвате отново на следващия ден.

Нужно е на самия човек. Малко по-късно ще сканирам нещо и ще го пусна тук, на пръв поглед съвсем елементарно упражнение, което обаче изисква някаква подготвеност на всички когнитивни функции, вкл - и особено - тази за хипотетично мислене. Ако направите упражнението, ще видите как, макар задачката да е проста и да се развива в елементарни, последователни стъпки, от някъде нататък мозъкът на човек се завързва на възел Тя е за деца над 9-годишна възраст и служи точно за това - за развиване на когнитивните функции. Вкл. за деца с интелектуални увреждания

Ок, но общообразователната система не цели постигането на висока обща интелигентност, а на базисна. С други думи, изобщо не е задължително в техникум по готварство и ресторантьорство да се решават интеграли. Но е нужно човек да е автоматизирал дотолкова необходимите когнитивни функции, че да знае как да решава специфични за която и да било сфера проблеми. Общообразователната система е общообразователна, защото е осреднена. Затова и дадох примера с нашата математичка в подготвителен клас, която изхвърли учебника по математика за осми клас в кошчето. Учебник, по който всяко дете в осми клас, което не е в елитно или профилирао училище, би трябвало да може да се обучава без никакви проблеми, защото е написан така, че да може да бъде разбран без никакви специални интелектуални способности, ерго за деца с коефициент на интелигентност над 75. Под 75 са децата с умствени увреждания. Ако на тези с нормален коефициент учебникът за осми клас им е сложен, това е защото не са полагали необходимите усилия между първи и осми клас. И не са развили необходимия когнитивни умения. От което изобщо не следва, че системата нещо е сбъркана, защото те не се справят в нея. Ако всяка година, всеки срок, от първи клас до осми са си решавали задачите и са се опитвали да ги разберат, в осми клас просто ще правят същото, ще използват вече развитите когнитивни функции - същата оперативна система - за да обработват следващата порция информация.

Зависи какво се има предвид под по-тесен материал. По-малко неща, които се изучават по всеки предмет, по-малко предмети, какво. Въпросът е, че веднъж развита, способността за трансфер експонентно увеличава performance on tasks. Но за да се развие, трябва да се упражнява дълго, целенасочено и в колкото се може по-голям брой ситуации, различен контекст, за да се генерализира умението. Да може да се прилага автоматично, без да зависи от мотивацията. Тоест вие този въпрос да не искате сега да го решите, или да искате да го възложите на друг, защото си имате ваши задачи, но въпреки това вече да виждате какво е решението, защото мозъкът ви се е научил да прилага същия принцип във всякакви ситуации. Това е като да не искате точно сега да пресечете тази улица, но вече да знаете от коя страна идват автомобилите, с каква скорост се движат, какво ще се случи с движението, ако даден водач реши да се престрои в друга лента, тоест способността за хипотетично мислене вече да е там. И тази преценка да ви струва секунди, не наум да изчислявате треакторията на всеки автомобил поотделно, забравяйки, че на пътя всеки момент от някоя пряка може да излезе нов. Способността за бързо и ефективно хипотетично мислене зависи от това колко сте се упражнявали по всички други когнитивни фунции, които се явяват своеобрази прекурсори то да се появи. Същото е примерно с умението за бързо и ефективно боравене с голям обем информация или информация от много източници едновременно. За да можете да го правите, трябва да сте боравили системно с все повече информация, от много източници едновременно. Тоест да не сте прочел 10 страници в живота си, а много пъти по 500 страници, с четене всеки ден.