dora

За мен проблемът има по-широко значение: претенцията за някаква хипотетична, ако щете желана, възнамерявана, митологизирана и активно пропагандирана (като застрашена!) групова идентичност на думи, но нулево приложение на практика. Което показва, че идентичността и до ден днешен се осмисля в далеч по-непосредствени, прагматични категории, отколкото гигантският наратив за нация предполага. Какво, най-общо означава това: отношението на (най-общо казано) средния българин към собствената му държава и общество. Ниска до нулева групова солидарност, ниска до нулева гражданска култура или чувство за отговорност/лоялност към нещо, което надхвърля ползите за непосредственото обкръжение. Затова и разговор за национализма (не тук, в обществото, каквото е днес) няма как да проведем. Той винаги е пожелателен, компенсаторен. Това написано с лична благодарност за спортменството на всички участници в настоящия разговор

Според ООН (ЮНЕСКО) над 3000 езика са на път да изчезнат. С тях ще изчезне и идентичността на хората, говорещи ги. https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/pf0000187026 Това, че българският не е сред тях, не означава нищо. Според мен това е проблемът в дискусиите, които водим тук - българоцентризмът (сблъсъкът на желаното с реапното), който пречи да се разглеждат проблемите, свързани с националното самосъзнание или национализма обективно. И не, с нищо не сме изключителни. Принципите за сформиране и налагане на идентичност, както и неустойчивостта/имагинерността й, важат в еднаква степен за всички хора, вкл. за нас. Макар да разбирам екзистенциалния страх, който ни кара да си мислим, че сме с нещо специални - като народ, като етнос. Не, не сме. И в тази връзка, родините на национализма са две: Франция, с гражданската представа за нация (от Френската революция нататък) и Германия. Националната концепция, на която се основават днешните ни разбирания, е "внесена" в България през 19 век от тънка прослойка от хора, условно казано обучени в чужбина (способни да четат на френски и немски, ако пожелаете или да мислят в "европейски" измерения). Доказателство за това, че тази тънка прослойка от хора не успява да ангажира със своята нова визия за устройството на света българския етнос (условно казано) е доказано чрез трагичната им - самотна - смърт в националноосвободителното ни движение. Точно защото регионалните/родовите идентичности са много по-силни от каквато и да била обединяваща "национална" идея. Да, пиша схематично, но просто нямам време в момента за повече. Визионерството в България и до ден днешен е трудна работа. Във всеки елемент на бита и взаимоотношенията родовата/семейна идентичност и до ден днешен взема приоритет пред националната/гражданската/груповата. Това обяснява и первазивната корупция.

Taзи връзка е въображаема. Иначе асимилация нямаше да съществува. Процесът на асимилация е процес на институционално насилие. Във времето съществуват колкото си пожелаете изчезнали народи и идентичности - и застрашени от изчезване езици, точно защото това, което е въобразено днес, може да бъде въобразено по съвсем различен начин след 100 години.

Не е същото, защото вие говорите за наличието на йерархии в отношенията - такива има и на ниво семейство от трима. Аз говоря за налагане на обща идентичност на големи групи хора, които реално нямат никаква връзка помежду си и при други обстоятелства не биха контактували изобщо - нито през формални, нито през неформални институции. Това са различни принципи на взаимодействие.

В малките - също. Патриархалното българско общество е пълно с принуди. Даже венчавките са често по принуда В големите групи принудата е това, което изобщо помага на групата да съществува като такава. Иначе би се разпаднала на по-малки - родствени, примерно. Какво разбирам под това? Напр. създаването на национална идентичност чрез потискане на регионалните идентичности. Това без институционална принуда не става. Кога е налична подобна принуда? Когато формални (и неформални) институции за осъществяването й съществуват и могат да я налагат сравнително равномерно, целенасочено и дългокрайно (но понякога с променлив успех, вижте напр. баските) върху съответните общности.

Национална идентичност няма без нация. Нация няма без национална държава. Национална държава няма до началото на 20 век. Може да има етноси, но те не са нация. Етносът не е хомогенен и непроменлив във времето, също. Защото е ефимерен, създава се чрез поверия, предавани от поколение на поколение, тоест в него няма нищо твърдо и непротиворечиво. А и хора от различни етноси се женят помежду си. От какъв етнос са децата им? Какво е етнос, когато няма историческа памет? Нито аз, нито вие знаете какви са били вашите предци преди 600 години, да речем. (За моя род има непрекъснати сведения от 17 век насам, но преди това се губят. Това, което знам, е че баба ми имаше специфична форма на сърцето си, генетична мутация, която се среща само в северна Италия. И? Българка ли съм или италианка?). Дори такова нещо като национален, официален език, няма, преди национална държава да го регламентира като такъв за себе си, потискайки диалектите, налагайки го за официална комуникация в своите институции и въвеждайки обучение по него през общообразователната система. Богатството на диалектите в България е такова, че понякога в съседни села има разлики. Аз не разбирам хората в Банско. Но друго, тoку-що зачеркнахте Паисий.

Взаимоотношенията в големи групи се основават на различни вектори на принуда, защото неизбежно се създават йерархии, за чието запазване във времето такава принуда е необходима. Принудата идеално се облича в някаква колективна идеология. Колективна, защото за създаване на лоялност на индивида към групата е необходимо на някакво ниво всички да бъдат приобщени по начин, който не биха могли да откажат. Разбирайте да откажат без нежелани от тях последствия: отхвърляне, остракиране, дискриминация и т.н. Този, който отхвърля колективната идея, лесно става враг. Това пък циментира лоялността на групата. Нивото на жестокост и репресия в големите групи е немислимо в малките - точно защото отношенията в големите групи вече не са лични - роднино-приятелски. Малките групи нямат нужда от колективна идеология. Защото споделят други неща - генетично сходство, в случая на роднинството, примерно - а това прави нещата биологично детерминирани.

Атом вече ви е отговорил.

Такова нещо като заедно преживени събития не съществува. Пример: човек А преживява тази година като много лоша за себе си и за семейството си, защото е изгубил работата си и счита, че за това е виновна политическата класа. Човек Б преживява тази година като пълен разцвет, защото фирмата, която е създал, е успяла да се реализира на чужд пазар за първи път и счита, че за това има роля подобряването на икономическия климат вследствие на решенията на политическата класа. И двамата живеят в една и съща държава, под едно и също управление, обаче общото им изживяване е точно нулево. Дори хората в едно семейство не преживяват едно и също събитие по един и същи начин, напр. раждането на дете може да се схваща като радостно събие и лична реализация на най-интимните стремежи на майката, но като провал на личните взаимоотношения от бащата, чиито нужди биват пренебрегвани заради обсебващата грижа за едно малко дете. Давам тривиални примери, знам. Никое събитие не е обединяващо, ако хората не решат, че то по някакъв начин ги касае. А няма как да решат, ако не схващат себе си като част от дадена група. Защо хората се схващат като част от тази или онази група? Защото така са социализирани - тоест чрез обкръжението си са били "научени" към какво "принадлежат". Но точно както днес биха били приучавани, че принадлежат към национална идентичност, само няколко века по-рано лоялността им би била регионална - към рода, към населеното място. С това се е изчерпвал светът на хората тогава. Това е и причината "народ" да е просто концепция.

И локални езици - диалекти. Идеята за един, общ национален език е на възрастта на идеята за националната държава.

Браво за тази публикация.

Така. Това е за сигнал до модератор. Нямате представа с кого си пишете.

Въпросът е към вас.

Експертиза в психиатрията? Невропсихология?

Вие, доколкото разбрах, сте специалист-зъболекар. Участието ви в каквато и да било "експертна" роля в тема, която касае психиатрична симптоматика, е неуместно. Както и каквито и да било претенции, че знаете за какво говорите.

И с това едно попадане на статия считате, че сте компетентен да изпълните безброй страници тук със спам?

Ахам. Значи от вас да чакам отговора, без да ви подсказвам. И? Диагностичните критери за психопатия?

И на вас ли да подсказвам като на cucumerario? Ама само срещу обещание, че след това преставате да пълните темата с нелеп спам

А кои са? Ще подскажа, има стандартни (които се използват от психиатрията) и такива, които се използват в правораздавателната система. Нещо като инвентар. Вие сте на ход.

Това ли са диагностичните критерии за психопатология?

Ахам. Научна секта.

Аз знам. Само че от толкова маймунене и лигондрене от двама дълбоко неподготвени участника в тази тема тя стана нечетима.

Тогава? Каква е ползата да пишете в тази тема?

И какви бяха диагностичните критерии за психопатия? И вие ли не сте запознат?

Ок, не сте запознат. Тогава?