dora

`Не го допускам, защото тогава образователната институция ще си загуби лиценза. Това си е за сигнал за корупция, затова и считам, че не е редно да се говори хипотетично и без да се посочва конкретното заведение. Ако имате доказателства, че схемата е такава, сигнализирайте на https://www.gov.uk/government/organisations/department-for-education

Toва нещо ново ли е? Защото по моя представа винаги е имало изрично изискване за предоставяне на документ за владеене на английски език, ако човек не е native - стандартен тест по английски на определено ниво, за да може документите на кандидата да бъдат разглеждани изобщо. Не вярвам да са го махнали? (Някои от университетите, които съм завършила, са британски - University of York, London School of Economics and Political Science. При курсовете, които съм карала към Cambridge University и University of Leeds също е задължително предоставянето на такъв документ преди да се извърши каквато и да било селекция. Съшото е в Уniversity College London, затова ми е трудно да повярвам, че е възможно. Навсякъде другаде по света - University of Amsterdam, където имам степен, University of Cork, където имам степен, пак при кандидатстване за програма на английски език е задължителен документ за ниво на английски език. Изключение се прави за студентите, които са карали предишната си образователна степен на английски - но тогава е ясно, че могат да се обучават на този език). Пример: https://london.ac.uk/applications/how-apply/english-requirements https://www.imperial.ac.uk/study/ug/apply/requirements/english/ Сега нямам време да проверя всички университети, но ето още един пример. Никой британски няма да дундурка студент, само защото той си плаща някакви такси. Нито ще му даде диплома.

Хъм. къде я има тази практика? Има ли посочено конркетно училище?

Toва е поантата - всички, които не страдат от редки разстройства, могат да бъдат обучени Вследствие на пластичността на мозъка (neuroplasticity) в някаква степен и хората с разстройства могат да бъдат обучени поне в някаква степен да могат това, за което се предполага, че е невъзможно да го могат. Тоест това "не мога" е по-скоро "не вярвам, че мога", "не искам да мога", "мързи ме да положа необходимите усилия, за да мога". Което е ОК, разбира се, но причината не е в някакъв генетичен бъг на неспособността, в който да си търсим оправдания

Koлко от децата са милионери на 11-12-годишна възраст? 50% 20%? Няма как инстинктивно да знаят какво ще им е необходимо, защото децата имат право на преценка какво е необходимо и какво - не след навършване на пълнолетие. Едно дете няма нито когнитивната зрялост (развитието на префронталния кортекс, който отговаря за пълноценно, разумно вземане на решения, планиране и потискане на импулсивността у човека приключва около 24тата му година), нито необходимата информация, за да може да взема подобни решения. Затова до пълнолетие за децата отговарят възрастните около тях (родителите им или тези, на които са поверени). Преценката какво е добро за едно дете и какво не е, не е на децата. По същата логика бихме решили, че едно бебе няма нужда да прохожда, защото днес имаме автомобили, или бихме оставили на него да прецени (на основата на все още неразвитите си базисни когитивни процеси и несъществуваща комплексна информация) дали да прохожда или не. Не позволявайте на децата да ви манипулират, само защото ги обичате - и само защото биха направили всевъзможна дивотия и биха извадили какъв ли не довод, само и само да минат метър. Децата трябва да учат. Технологиите може да се развили, но еволюция на човека няма. Неговият мозък си е все същият. И също както и вас, и мен са ме учили да бачкам, така ще се наложи да се научат и малките. Каквито и доводи срещу полагането на усилия да се опитват да извадят Нито ученето е лошо, нито е трудно (иначе нямаше да е предвидено за деца), нито е ненужно. Това всички отлично го знаем

Добре, приемам корекцията.

Всеки може да бъде обучен на всичко. Стига да положи необходимите усилия. Пример - мъжете имат по-добра способност да преценяват къде се намират в пространството, да преценяват разстояния (напр: https://www.sciencedaily.com/releases/2015/12/151207081824.htm#:~:text=It's been well established that,comes to specific spatial tasks.&text=Using fMRI%2C the researchers saw,the women in the study.). Това не означава, че от жените не става добри шофьори. Въпросът е, че за един и същи резултат ако нещо го нямаш генетично дадено, ти е необходимо повече време и повече усилия да тренираш мозъка си да го прави. Понякога години. И това, че не ти е дадено в степента, в която е дадено на други, не значи да не полагаш усилия. Вижте как хората с различни увреждания се научават да живеят в нашия свят. Кой е обещавал, че дори нещо толкова тривиално като вървене по улицата, ще е лесно? След като хората с увредено зрение могат да се научат да живеят в този свят без едно сетиво, като задълбочат други свои способности, значи всички можем, но с ежедневно упражняване с години. На някого си му се получавало от първия път - чудесно. На другиго - от стотния - още-по хубаво. Защото вторият се е научил на постоянство и на това, че развитието изисква усилия. След като те могат, всеки от нас може. Eто този професор по невропсихология (https://nl.wikipedia.org/wiki/Erik_Scherder) да речем препоръчва на хората над 65, дори 70-годишна възраст да започнат да се учат от нулата да свирят на музикален инструмент. Да, естествено, че е по-лесно, ако почнеш на петгодишна възраст, отколкото на 75. Но на 75 е много по-добре за мозъка ти да полагаш всичкото това колосално усилие - всеки ден, по няколко часа- и да се научиш. Малко или много - колкото - толкова. Стига сме отглеждали лентяи

Ще се подготвиш за бъдеща професия в университета Дотогава има единадесет - дванадесет години. Човек не бива бъкел да си няма идея как работи светът, защото в училище трябвало да учи неща, различни от сферата, в която проявява таланти. Вижте Джокович, който обяснява, че водата се пречиствала с емоции - това донякъде е трагедията на всяко дете, което отрано се посвети само на това, в което има талант, че остава тотално неподготвено за живота извън това. То реално дори да иска да смени професията си по-късно, или това, което са избрали за него в началото на живота му родителите му, няма никаква подготвеност за каквото и да било друго. Остава своеобразен заточеник на сферата, в която е започнало, доживот. И става податливо на какви ли не дивотии. Да, Джокович е милионер, но представете си същото за всяко едно дете, което се занимава само със спорт, без шанса да стане спортист от ранга на Джокович. То милиони няма да изкара, но без да се занимава с всичко, което му предлага като задължителна програма началното, основното и средното образование - колкото и да не му е интересно, ще остане неграмотно. И сега ще ви дам един по-тривиален пример, от който наскоро се потресох. Аз нямам фейсбук акаунт, затова ми пратиха някакъв коментар - съвсем искрен въпрос, зададен в медицинска група. Някакъв напълно нормално изглеждащ млад мъж задава следния въпрос, не цирирам дословно, преразказвам основното: (Аз ще се ваксинирам, обаче) може ли някой от лекарите да ми обясни как работи сега ваксината. Значи, вирусът влизал през носа, а с ваксината ни вкарват антитела в кръвта. И как това ще помогне? Антителата чакат вируса в кръвта, пък той си седи в носа, и после влиза в дроба. Всекиму (който е учил биология в средното училище) е ясно, че това е тотално неразбиране как работят кръвоносните съдове, кръвоносната система изобщо, как работи имунната система, че антитела не се въвеждат с ваксината, а се създават от организма и т.н. Защо аз, която не съм биолог, тридесет години по-късно още помня какво съм учила по биология в средното училище, а той идея си няма? Дори по-лошо, майка ми, която биология е учила преди шейсет години, знае как работи кръвоносната система, какво са Т-клетки, какво са Б-клетки... Представете си го това сега изнесено във всяка друга възможна ситуация в живота на човека, в която на него му се налага да прецени каквото и да било, без капка познания по естествените науки (или по произволни други). Ами, той няма да знае как един аспирин да вземе. В бъдещето ще ни трябват все по-грамотни хора, вкл. защото не само науките стават инегрални, всяка професия започва да изисква интегрален, многопрофилен подход. Животът става все по-сложен. Тесните специалисти ще бъдат обречени да отпаднат от системата. Ако не искат двойки, децата трябва да учат. В това няма никакъв rocket science. Kaкто ако не са искали двойки, всички деца от предишните поколения са правили същото - учили са.

Toва е ужасно.

Абсолютно е пример, но не само в западното мислене я има тази извратеност.

Има една много интересна тема, обаче не знам дали да я отпочваме тук, едната версия е на Mакс-Линигер-Гумаз, който разглежда определени режими в Африка като афро-фашистки (тоест говори за ендемичен - саморасъл фашизъм в Африка), другата е на Робърт Пакстън, според когото за фашистки режим може да се води само този в Южна Африка. Но конкретно за Руанда евгениката/френологията е била важен фактор. Внушили им, че са различни раси и по-европеидните от тях - от по-"висшата". https://www.scielo.br/j/anp/a/mBfHDhXpqWYdx6sK7wnxg7m/?lang=en " However, the importance of explicit racial discrimination of the Rwandan population, introduced by Belgian colonizers, must not be underestimated as a driving force for ethnic stratification and hatred. Before the arrival of the Belgians, Tutsi and Hutu people did not see each other as different races, but both sides soon incorporated the racial question in their discourse and justification for violence. Scientific and medical misconceptions, including phrenology, can be used to justify racist and other discriminatory politics13. The British Phrenological Association only ended in 1967, and there are European sites and associations still promoting phrenology today27,28. Concepts, such as savage or primitive characteristics, are openly discussed there and simple formulas are offered to detect these primitive traits."

Да. Но това било посято от гениалните белгийски колонизатори, които, дълбоко вярващи в идеите на Дарвин за еволюцията - и съответно в евгениката, с радост мерели глави, за да си доказват на себе си как имало преходен период в произхода на човека, някъде между маймуната и него, и как някои чернокожи били по-близко до маймуната от други. И на тези, които по техни представи имали по-европейски вид, започнали да дават привилегии. Тоест да ги поставят във властови позиции. Това с икономическото превъзходство е в по-ново време... После едно радио почнало да всява зловредни идеи, и накрая - всички знаем.

хахаха :)) съседите сменят баня.... Зъбите ми се тресат вече... Още имам травма от времето, когато децата на съседа бяха малки и много искаха пред входната им врата да има направена от дърво къщичка с формата на гъбка. Татееее! Гъбка-гъбка-гъбка-амакогащенаправишкъщичкагъбка,когагкогакогакога! Ефектът - приятна лятна съботна сутрин. 8 часът. Съседът с ъглошлайф прави гъбка под прозореца ни... Отвореният прозорец - нали е лято.... Все едно всяко движение на шлайфа ни вади заспалия гръбначен мозък..

не отстъпва този с по-добрата стратегия

И да продължа, в такава схема не можем дори да си представим какво ще се случи, ако дадем на заден ход. Какво, ако вместо враждебност и параноя, решим да покажем чистосърдечна добронамереност. Защо изключваме, че отсрещната също толкова настръхнала страна, не чака точно този жест на добронамереност, за да си отдъхне малко и да види, че опасенията й са безпочвени, че може да се общува и по друга схема - на диалог и взаимно уважение? Защо настояваме на това да продължаваме да се радикализираме? Днес е 18ти. Премиерът заминава за Македония. Два еднакво тревожни народа от двете стани на границата си играят на мигни пръв. Знам, че сега на "дисиденството ми" ще ми скочат хиляда човека. Но го оставям тук за размисъл.

Именно, но ми се иска да обърна внимание на още нещо. Тази потребност не е вродена. Ще започна малко от другаде, вижте склонността ни като общество да прескачаме правилата, да не зачитаме закоините, да гледаме как да минем метър, да ценим повече неформалните отношения -кой на кого е братовчед, да си правим нерегламентирани услуги на семейно-родова основа, да поставяме личната си полза (и тази на непосредственото си обкръжение) над всякаква идея за обществена справедливост. Ерго ако се сдобием с някаква длъжност, задължително да назначаваме на благи постове всичките си роднини до шесто коляно, или роднините на тези, от които зависим. Дотолкова го виждаме това около себе си, че считаме, че е нормално, не само това. Считаме, че след като ние го правим, то значи, че всички го правят. Че и другите народи са толкова склонни да прескачат законите, да не следват правилата, да се правят на тарикати винаги, да прилагат корупционни практики, да базират целия си обществен живот на някакви шуробаджанашки принципи и само да се правят на по-"цивилизовани" от нас, а и те - същите тарикати. Защо ни се правят? Ми за да ни държат стойки и да ни покажат, че са повече от нас (виждате ли порочната логика - че ние сме прецаканите?). Това тотално не е така, но ни служи за оправдание на нас самите си да продължаваме да следваме същите порочни практики. Нормализация на патологията - ми след като и "те" така, значи и аз така. Цялото ни общество се крепи на идеята, че всички хора по подразбиране са лоши, че държат да ни прецакат и че затова враждебността е единственият начин да се предпазим от подмолните им намерения. Състоянието на постоянна бдителност, да не би някой от някъде с нещо да ни прецака, е поведение на дълбока тревожност. Тревожност, която сами поддържаме, защото не можем да си представим какво е да започнем да гледаме на нещата спокойно. Защо това? Защото заради корумпираната система, които сами изграждаме и поддържаме с поведението си, с начина си на мислене, си създаваме общество с висока степен на несигурност, с непрозрачни, неправомерни взаимоотношения, които увреждат всяка транзакция помежду ни. И всичко това поддържаме с тревожността си, че ако не се поддаваме на страховете си, ако не основаваме целия си живот на опасения, то ще се оголим за враговете си и те ще ни изядат с парцалите. Че правата на другия са заплаха за нашите собствени. Вижте примера с биенето на децата и го заменете с биенето на жените, хомосексуалистите, негрите, циганите - каквото пожелаете. Сами си изграждаме среда, в която всеки е враг на всекиго. И не, високата тревожност не е нещо нормално. Патология е. Затова вместо да мислим кой е врагът, е по-добре да помислим - сериозно - за психическото си здраве като пбщество.

Враждебността може да е напълно иррационална. Тоест да не се основава на никакъв конкретен негативен опит с другата група. Може да бъде внушена отгоре. Може да се развива във времето, като е дотолкова откъсната по време и място с другата група, че функцията й да няма нищо общо с реалната ситуация. Може да не следва никаква логика, защото всеки факт или обстоятелство, дори когато опровергават причините за подобна враждебност, се тълкуват в контекста на вече създаденото отношение, за да го поддържат.

Съгласна съм. Консистентна съм с насоката на темата - мисленето "или - или", затова давам сходими с това примери. А че друг тип мислене съществува, и че нищо не се обяснява само с един фактори - разбира се, слава богу

Защото поражда тревога от ревизия на нещата такива, каквито са. Промяната носи неизвестности, неизвестностите пораждат тревожност. Естествено линията на причинно-следствени връзки от "аз мисля х, пък еди кой си мисли у" до "целият свят ще се преобърне и аз ще съм от прецаканата страна" е толкова дълга и толкова хипотетична, че вероятността от точно такъв развой е минимална.

Там има много фактори, не всички фенове се бият. Но нямам време сега да пиша

Не заради нея А заради това дали решим да повярваме, че цяла група хора - и всеки индивид от нея поотделно - е носител на някаква заплаха за групата, към която принадлежим и нас конкретно. Ако кучето на вашия съсед ухапе братовчед ви, вие склонен ли сте да стичате, че от потресаваща кучешка агресия е заплашен човешкият род? Не. На каква (хипотетична) основа решаваме, че понеже някой си прави нещо си, то ние като група - и индивиди - сме обект на (смъртна) опасност. Веднага мога да дам множество примери: идеята, че децата не бива да се бият, е заплаха за българщината. Понеже ние нашите деца си ги бием, а сме българи, значи ако не ги бием, българският народ ще изчезне от картата на света. Значи всеки, който счита, че е важно да се въведат някои разпоредби, които да ограничават колко можем да ги бием тези деца, и колко не е добре да ги бием, е агент на чужди сили, решен да изличи човечеството. Затова протест пред парламента на мига, с лозунги: "Биенето на деца - в основата на човешката цивилизация"! Оставете ни на спокойствие да си бием децата! (Илюстрирам когнитивно изкривяване)

Въпросът е не дали някой е от друго племе, а защо на другото племе се гледа враждебно. Обикновено заради въображаема опасност. Вменяване на другия на (собствените) враждебни намерения. Ако това, което у индивид би било патология (ако вашият съсед ви убие просто така, то той нещо не е наред с главата си), защо считаме, че трибалистичното мислене (само защото се изповядва на основата на групов натиск) не е патологично. Пак опряхме до тревожността и как реагира човек на нея - конструктивно или патологично.

Въпросът обаче не е в това, че човек е склонен по някаква своя характеристика да се причислява в група, а как гледа на групите, в които не принадлежи. И дали основно гледа на взаимоотношенията между хората на основа на една от тези групи. Напр. ние с вас. Вие принадлежите към групата на мъжете, аз - към групата на жените. И двамата обаче принадлежим към групата на българите, към групата на хората с висше образование, към групата на хора, които живеят в град, към групата на хора в еди каква си възраст, в групата на хора с доход над или под еди колко си, в групата на хората които пишат в този форум и примерно в групата на хората, които считат че ("ххх") - все по някоя тема имаме сходимост на мнението. На основата на коя своя принадлежност смятаме да градим идентичността си? Едва ли за вас най-важното на света е че сте мъж и всички, които не са мъже (защото са жени), заслужават само враждебно отношение. Там е патологията. Мизигонията е патология. Същият тип патология (съотносете към която и да било от другите групи, от националността, до възгледите относно нещо си) е аз или вие да мразим хората, които не считат "ххх" като нас двамата. Патология е и да делим хората само по една тяхна характеристика, само по принадлежостта или непринадлежността им в която и да било от тези групи. Патология е взирането изключително и само в различието. Така на едни хора (хуту) дълго им внушавали, че племето с по-големата обиколка на главите, с по-висок ръст и с малко по-различна форма на носа (тутси), с което съжителствали, е по-близко до човешкия род еволюционно (пък те са по-ниско еволюционно и затова не заслужават какъвто и да било обществен престиж). И те накрая тези с по-голямата обиколка на черепите, по-високите, взели, че ги избили. Ей им черепите: Попитани как така ги различавали (ащото тези племена живеят заедно от отдавна, по-високите били скотовъдци, пък по-ниските - фермери, обаче с промяната на условията на живот почнали да се изравняват по външен вид), хутутата отговорили, че не се е налагало да ги различават. Познавали ги по имена, живеели в едно населено място. Просто ги избили. Представете си това на вашата улица. Съседът ви (с когото си живеете отдавна, даже на малко име си говорите) идва и ви убива, просто ей така. След това отива и избива всички, които физически приличат на вас... Ни мъ кефи, че носът ти е еди какъв си, копеуе. Понеже носът, разбира се, е от фундаментално значение и никой с тази форма на носа няма право да живее. Преувеличавам с последното, но то е за да се схване идеята. Идентичността е конструкт. Идея. Нещо, което сами изграждаме за себе си, мисловно. Добре е да не ставаме жертва на собствения си начин на мислене и още по-добре е да не увреждаме други. -- п.с. а, да, който не счита, че "ххх" като нас двамата, е гнусен предател (това като препратка към началния постинг).

Успехи!

Напротив, добре сте ни дошъл (надявам се правилно да тълкувам Езокс като мъжки ник, ако не, поправете ме) Сравнението с ОС донякъде е успешно, според мен. Но и религиите донякъде са морално-етични системи, тоест предполагат индоктринирането на хората в даден морал; не е ясно доколко имат въздържаща роля, в смисъл да пречат на хората да се държат зле, обаче - такова изследване никой не е правил