dora

Стига да бъде доказана. Стискаме ли си ръцете поне по това? Защото нещото, за което пледирам през цялото време, е да не се пише без доказателства. Защото целият този безконечен разговор ми прилича на "една жена каза". Или, понеже след като някой се спъна и взе, че умря, значи всички спъващи се умират и това е причинно-следствена връзка.

Не ме четете внимателно или не разбирате какво ви пиша. Когато пиша, че има корелация, значи е установена корелация, а не причинно-следствена връзка. Корелацията не е причинно-следствена връзка и това е известно на всеки, който е запознат с начина, по който се извършва което и да било научно изследване, в което се събират и анализират статистически данни. Потърсете в гугъл correlation versus causation, това е основно разграничение в научната работа. Ето ви пример. What is an example of correlation mistaken for causation? For example, ice cream sales and violent crime rates are closely correlated, but they are not causally linked with each other. Instead, hot temperatures, a third variable, affects both variables separately. Failing to account for third variables can lead research biases to creep into your work.

Върнете се и прочетете всичките ми постинги от самото начало.

Не, или няма статистически данни за това. Има установена от няколко изследвания корелация между substance abuse (прекаляването с вещества) и разстройствата от клъстър Б. Но не и между хомосексуалността и клъстър Б. И другото, което писахме - корелация не значи причинно-следствена връзка.

Така. Това вече е за докладване до модератор, но няма да ме впечатлите. Лошо възпитани хора онлайн има достатъчно, също и агресивни. От никой родител не зависи каква ше бъде сексуалната ориентация на децата му, защото това не се определя от родителите. Нито от неговите гени, нито от неговото поведение. Каквото и да направи родителят, той не може да промени сексуалната ориентация на детето си, в която и да било посока. Ако не можете да приведете научни доказателства за твърденията си, поне можете да престанете да пишете простотии ad hominem. Aко искате. Ако не искайте, излагайте се сам.

И това не е вярно. Бъркате хората с влечение към собствения пол и хората с gender dysphoria, това са съвсем различни неща. Но и това написах многократно.

Няма хормонален дисбаланс. Стига бе, хора. Колко кръвни теста за проверка на хормоналното ниво у хора сте провеждали? А колко от тях са били хомосексуални? Откъде ги вадите тези съждения? Ето, хващаме един хормон, тестостеронът, той намалява средно на година с 1,6% у ВСИЧКИ мъже. Това се нарича стареене. Жени - менопауза. Нейдете така, несериозно е.

Посочете научни доказателства, защото реално оспорвате решение, основано на научен консенсус - хомосексуализмът да не бъде считан за заболяване и да бъде изваден от диагностичния стандарт по психиатрия още преди петдесет години. Това, че в тази тема от няколко участника се повтарят ли, повтарят еднк и същи неверни неща, не значи, че това ще промени нещо. Освен че вашето упорство да ги повтаряте е смайващо.

Вижте, просто ме занимавате не по същество. Което е ОК, но няма смисъл да продължавам.

Това е ясно. Всеки обаче заслужава някакъв временен кредит на доверие.

Какъв въпрос да е аналогичен? Това дали мое дете би било или не би било хомосексуално, не зависи от мен. Въпросът ви е безпредметен. Но не такъв въпрос ми зададохте, попитахте ме дали може някой да ме опровергае. Разбира се, че може, но не с внушения а с факти. Прочетете стринга на това какво ме питате и какво ви отговярам по-внимателно. Иначе, За всички деца е добре да ходят на училище. За всички деца е добре да имат колкото се може повече възможности да опознават света такъв, какъвто е, да пътуват, да се развиват, да създават връзки, да общуват с всякакви хора, да опитват нови неща, докато намерят това, което ще ги направи относително щастливи хора. Относително, защото щастието не е задължително, а възможно. Всички деца на света имат еднакво право на подкрепяща среда и обичащи ги родители, но ако по стечение на обстоятелствата ги нямат, животът продължава. Е и? Или не ме четете внимателно, или не разбирате какво пиша, или просто въртите една и съща плоча с надеждата, че ще получите реакция. Ами ето, получавате я, но толкова, най-малкото защото за целите на форума няма никакъв смисъл да пиша неща, които се подразбират.

Никакво колебание, казвам същото, което написах многократно. Всеки тук може да ме опровергае, ако предложи някакви научни доказателства. Защото аз се позовавам на такива и ако е необходимо, след всеки пост мога да вадя библиография. Не го правя, за да не затормозявам четящите (за които предпочитам по подразбиране да предполагам, че са умни хора и заслужават да бъдат вземани насериозно) с твърде много линкове. Които, като гледам колко сериозно подхождате, вероятно няма и да отворите, та към момента не мисля, че си заслужава времето да се хабя да ги вадя. Ако някой ги поиска, може. Затова и призовавам вместо да се пишат глупости, да се подхожда отговорно. Опровегайте ме, ако можете. Ако не можете, и да се закачате с мен, или да не се, все едно.

Може да ме опровергае само когато предостави потвърдими научни доказателства от достоверни източници.

Ничии деца на стават хомосексуалисти.

Няма такава мода. Има доста периферен дебат (защото има известно разминаване между специалистите) дали някои практики са медицински оправдани и кога. Но това важи за преценката полза-риск за абсолютно всичко. Ако примерно ви имплантират електрод, който да помага на сърцето ви да бие, този електрод е външно тяло и носи рискове. Напр. да се счупи, да мигрира (да се размести), да бъде приет като външно тяло и имунната ви система да го атакува, да се случи така, че ваши тъкани да бъдат изложени на някоя от съставките, от които е направен електродът и т.н.. Само че когато всички тези рискове са оправдани с оглед на това, че иначе можете да умрете и процентите на нежелани събития спрямо броя имплантирани електроди е нисък в достатъчен брой клинични проучвания в различни популации и множество клиники в света, то оценката полза -риск е в полза на имплантирането на електрода. Същото важи примерно и за прилагането на медицински средства за промяна на пола. Но това е такъв малък процент от хората, че от мухата се прави слон. Хората, които се идентифицират като трансджендър, джендър флуид и т.н. в едно изследване са под 3% от младите хора (и под 1% от цялото население. Какъв процент от тях имат сериозна gender dysphoria, за да е медицински оправдано да се положат на терапия, е неясно, но далеч не всички (друго изследване дава на трансхората едва 0,3% от населението, от което не може също да се заключи колко от тях страдат от тежка дисфория). И тогава преценката не е по-различна: какво предпочитаме, мъртъв/самоубил се и без електрод/без терапия за промяна, или жив и с електрод/с терапия за промяна на пола. Кого касае този разговор? Обикновено тези, които са директно ангажирани: лекари, хирурзи, терапевти, хората с дисфория и евентуални техните родители, които до някаква възраст са тези, които да дадат съгласие. Необходимостта от съгласие и прилагането на дадена или друга техника е въпрос за абсолютно всяка интервенция, вкл. където клиничните проучвания не се приключили или статистиката покрива малък брой хора, проследимостта след някакъв период от време още не се е случила и т.н. Точно същото - полза-риск - би бил дебатът за всички, които по някаква причина се подлагат на лечение, което е нетипично (напр. за редки болести). Или с методи, които още са само експериментални, напр. лечението със стволови клетки за множествена склероза, леченията с нови импланти, леченията за промяна на микробиота и разни други неща, имунотерапията за раковите заболявания и т.н. (последно има пробив в лечението на рака на панкреаса с имунотерапия, примерно). Kaто се казва "мода" или "тенденция" все едно половината, че и повече от младежите някой ги кара да си сменят пола, по същия начин, по който примерно е модерно да се носят тесни джински и широки тениски, да се правят татуировки или да се развъждат бради... Този тип внушения имат конкретен източник, но няма да политизирам.

От това не следва, че те успяват да продължат гените си (тоест че имат деца и по този начин добавят своите гени в общия pool), а че хомосексуализмът възниква спонтанно. Както спонтанно възниква цялото разнообразие в света. Toeст на абсолютно всеки родител може да се роди хомосексуално дете. Няма нито един конкретен ген, който да е свързан със сексуалната ориентация, има твърде много компоненти. От ничий геном не може да се предполага какво ще бъде сексуалното му поведение, ето статия тук: https://www.pbs.org/newshour/science/there-is-no-gay-gene-there-is-no-straight-gene-sexuality-is-just-complex-study-confirms

На вас ако ви е тъжно и самотно,сменяте ли си сексуалната ориентация? Въпросът не е зададен насмешливо или недобронамерено, реших, че ако го задам така, е най-лесно да разберете какво имам предвид, без да пиша поредния дълъг постинг (че напълних темата).

Eто статистика от САЩ, в тази инфографика: https://www.cdc.gov/violenceprevention/communicationresources/infographics/yrbs-lgb-suicide.html Този процент би трябвало повече да тревожи специалистите по Социална медицина, отколкото твърденията, че имало специфични хомосексуални болести.

Това е невъзможно. А пиша за психичните заболявания, защото това е единствената група, където е статистически установено, че е с по-висок процент при хората от LGTBQ, отколкото средно в останалото население. Това за двадесет, сто и т.н. партьора е мит. Представяте си хората с влечение към другия пол като някаква версия на Содом и Гомор. Виждате ли как работят предубежденията, след като дори лекар (ако сте) счита, че хората с влечение към собствения пол са някакви ултрапромискуитетни животни или с нещо са различни от когото и да било. A статистика има, примерно има едно австралийско изследване, според което 50% от мъжете с хомосексуална ориентация имат между 0 и 1 сексуален партньор в предишната година, 30% имат между 1 и 9 партньора изобщо в живота си. Нищо драматично, то и хетеро хората така*. Само че при нас никой не се вторачва в това с колко точно партньора спим, че да го излага като довод, специфичен за някакви заболявания, "характерни" за групата на хетеросексуалните. Ако пък ще ги набеждаваме, че примерно има повишен риск от някои видове рак, то да набедим и пушачите за това, че се разболяват от други видове рак. Но друго е по-важно. Ето ви пътят към затруднения достъп до здравни грижи - ако някой от хората с влечение към собствения си пол чете тук, а това не е невъзможно, и вижда как дори медицинската професия го смята абсолютно неоснователно за някакво отвратително, съешаващо се с всеки, който му попадне животно, че и в някакви учебници било пишело как той имал "специфични" болести, то как би имал доверието когато и да било да отиде на лекар. Ами, няма да отиде, ако ще бъде унижаван, дори имплицитно, заради предубедения по подразбиране подход. И със сигурност няма да иска да отиде, ако чете как хора от медицинската професия искат да му причиняват някакви неща. Хормонална терапия, увреждаща здравето, примерно, или пък да чете как лекари пишат за такива като него по обиден, пейоративен, а понякога откровено агресивен, грозен начин. Още една травма. Какво стана с принципа на медицинската професия "Не вреди"? Какво става с хората, които не отиват на лекар знаем. Умират от предотвратими или възможни за контрол болести. За да влязат после в статистиката като по-болни от другите, които отиват. Все едно сами са си виновни... И на психолог/психиатър няма да отидат, ако той пише за тях, както лекари пишат за тях тук. Това докато обмислят да се самоубият. Затова пак призовавам да се пише отговорно. Ако имате статистика, представете я. Ако имате научна публикация, покажете я. Но не така на ангро. Не го считайте за лична атака, аз винаги пиша добронамерено. А пиша, защото се надявам хората, които четат, да помислят. ----- *Eто ви изследване за броя на сексуалните партньори изобщо, мъже и жени. Макар това да зависи от културата. За да се убедите, че хомосексуалните мъже изобщо не са по-промискуитетни от нехомосексуалните, това е статистика на Центъра за контрол и превенция на заболяванията: https://www.cdc.gov/nchs/nsfg/key_statistics/n-keystat.htm Ето ви тук още една картинка, от друго изследване: https://www.researchgate.net/figure/Median-number-of-opposite-sex-sexual-partners-in-lifetime-by-age-and-sex_fig6_7517094

Какво значи "характерни зз тях"? Депресията, пострравматичното стресово разстройство, суицидната идеация не са характерни за никого, защото могат да сполетят всякакви хора. Ей това е вкарването на внушения, набелязването на някаква група и твърденията, че страдат от някакви неназовани, но характерни само за тях болести. Не знам защо не се разбираме. Ако се сещате за някакви данни, че в конкретната група се срещат някакви здравни проблеми, които не се срещат никъде другаде, напишете какви. Говоренето без конкретика е внушение.

Е кога останахте с впечатление, че разговарям с вас, за да съм нещо наопъки? До после, ще отговоря на постинга за медицинските стандарти по-късно.

Не задължително, защото когато разговаряме добронамерено, може фактологично да не сме съгласни, но като хора да се съгласим. Вижте примерно развоя на този разговор. Ако човек пише искрено и не се чувства атакуван, той може да изложи съображения, които са важни в по-общ план. В случая стигнахме до медицинските стандарти и за това, че лекарите се чувстват притиснати, защото считат, че някой политически им натрапва нещо. Макар да не съм съгласна с някои неща, това е достатъчна причина да продължа по стринга по-късно, когато имам малко повече време.

Медицинските стандарти са изработени, за да може да не се вреди, а да се помага и се основават на идеята, че медицинската наука се основава на доказателства. Не на някакво шаманство аз си правя, квот си знам, пък който иска, да ме съди. С което не казвам нищо конкретно за вас, това не е обвинение. В България има явен проблем с медицинските стандарти, както и политическата и професионална воля такива да бъдат създадени и прилагани, но това е друг въпрос. Или може би същият, зашото ако ги имаше и те отговаряха на световните, с вас нямаше на толкова страници да водим този разговор.

Не е вярно това. Всъщност хората избират други хора заради сходимост. Тоест импонират им много повече хора, които приличат на самите тях, отколкото тези, които не им приличат. Не всичко е съревнование, сътрудничеството също играе еволюционна роля. Статия относно избора на партньор, примерно: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3444291/

Защото за целите на форума е важно потенциално увреждащи други хора твърдения да бъдат опровергавани. Да се пише безотговорно не бива, едно на ръка, а когато се лансират неотговарящи на добрите практики тези, то е добре четящите сега или след време да имат възможност да прочетат и това, което е научно обосновано. За да може, ако искат, да проверят сами. Ако не искат, така да бъде, но поне да имат шанс. Ако не пиша в случая, това значи в научен форум да бъдат оставени без корекция нямащи нищо общо нито с науката, нито с добрите медицински практики, твъдения. Аз не пиша ад хоминем, нямам нищо против човека, винаги и към всички пиша добронамерено и това няма да се промени. Нито имам намерение да влизам в някакви безкрайни дебати. Считам за нужно обаче да го коригирам до момента, в които съм посочила достатъчно аргументи за четящите.