ramus

На последните кадри от камерите на самия кораб, се забелязаха пламъци от пожар в двигателната секция. И... започнаха да се изключват двигателите. Загубата на телеметрия е задействала системата за аварийно взривяване на кораба заради безопасност. Тия неща ще ги оправят така или иначе - това са тестови полети, на тестови машини. Да видим колко време ще трябва за следващият тест...

амиии - може само да го е предположил... Това също е съм кайнд оф мислене... Човекът се е питал - "дали съществувам" и от това възникват някои... странности. Обаче казуса с това ли това е мисъл, дали го е мислил, дали е мислене и дали е твърдение, е спорен. И проблемът със "съществуването" си остава основното. Иначе - всички си "решаваме" нещо си, за нас си. Аз, примерно измислих, да се посмея от сърце, но съм разколебан дали "съществувам", дали смешното "съществува" и доколко "имам сърце".

Ок. Така да е.

Вижте колеги по форум и тема - много добре разбирам както от темата, така и от живота си сред социума, че е далеч по-прегледно и опростено когато всички обяснения се вписват в едномерно-последователната рамка и схема. С нея е лесно да се работи и на определено ниво на екзистенция тя върши чудесна работа, като опростява възприятието и отражението ни за живота, вселената и... "всичко останало". Тази схема ползвам като аналогия на версията за плоската земя - която предците ни са "обобщили" от първоначалните си наблюдения и тя им е вършила чудесна работа по ситуиране сред територия и по време - за оцеляване и преживяване. Всяка следваща 'схема' е вид надграждане... на основната, макар че до голяма степен тя може да достигне и до фрапиращо различие (както е аналогично между класическа и квантова теория във физиката - ползвани само за пример). И въпреки това - всяка схема побира и включва в себе си и "предишната"... - в едномерието е ТОЧКА, в двумерието - ПРАВА, в тримерието... и т.н. Въпросът е - кое "МЕРИЕ" ще изберем за контекст , което всъщност отново е казуса за КОНВЕНЦИЯТА - като изискване за да е налице някаква адекватност в комуникацията и обмена.

ако продължим така, мога всичко да го сведа до условности, защото то е... "Човешките езици" са структурирана система от символи, с които ние хората пренасяме договорен в тия символи смисъл. Дали "СЪЩЕСТВУВАТ" - е пак "спорен въпрос" и е зависим от избора ни на договорка "що е съществуване".

ТАКААА - ето ги знаците за условност: "...да речем" ( да приемем че)... " трябва да приемем, че"... истината е ПЪЛНО обяснение на нещо си, обаче това е идеално. И той разбира се е недостижим - затова е идеал. А идеалните неща са Абстракции .

но всички "тия твърдения" не са еднозначни, а релативни - точно около това се завъртя този обмен. От какво тогава възниква 'обобщението', освен отново от релативен подбор на конкретиката като контекст и взаимното договаряне по него. Това е все едно геометрично описание в риманово пространство някой да го доведе до едномерен обект и така да го постулира като "твърдение".

Не знам - навремето дъщерите ми когато бяха в детска градина ме питаха Слона ли е по-силен или Кита... Така че... силно, силно - колко да е силно Ако е толкова важно да го обобщаваМЕ, тогава аз съм ЗА всякакъв вариант. Демонстрацията на съгласие и съгласяването, обаче, не водят до проблемите с ограниченията и оттам - на развитието и разширението. Поне според мен.

Разбира се Никое твърдение не може да бъде "истина", освен ако не е сключена сделка по това. Това е обобщение, а не ТВЪРДение, дори по-скоро е "МЕКение"

За мен СЪЩЕСТВУВАНЕТО е когато нещо е в действителността - както са стола и масата. ИСТИНАТА е само етикет на неща, които възприемаме, но не и непосредствено. Това я води към понятието АБСТРАКТ Моля ви да четете, защото от уважение към всеки участник се налага да повтарям, а според мен това означава че не е налице съответственост в комуникацията.

Но вие с това показвате как колетата АТОМ не е "прав", освен че е "прав за себе си". Вижте, дихотомията е в това че на всеки отвътре изглежда че е "прав" (правилен). Това е важно за всеки човек по някои... съвсем примитивни причини, в които са встрани от темата. Отвътре и на всяка група - им изглежда че са прави и тук идва въпроса със "съгласието" - защото конвенса не е различния от двата ваши условни типа според което истината била такава и такава. С конвенционалността на истината - вие описвате и двете, защото и двата ваши "аспекта" са всъщност един и същ. ИСТИНА е човешко нарицателно за нещо си. Сред менталните си симулации на действителността ползваме такива похвати - например БЕЗКРАЙНОСТ, СВОБОДА, ВЕЧНОСТ... НУЛА... това са абстракции в които ние хората влагаме сборни значение, макар и фиктивни. Именно това е един аспект от относителността - избираме критерии, избираме условия, отправни точки, контекст сред който нещото да е "валидно"... Но и критериите, условията, отправността или контекста - всичко това ако не бекзрайно, е в доста широк диапазон. Колегата АТОМ въобще не е внесъл сред своите "4"вида истини, въпроса за "конвенционалността". Според мен - защото тезите са му готови, той само ги ползва за себе си, защото го изразяват. Ето това е - всеки ползва онова, което го изразява, с което изразява и степента на сложност на възприятието и организираността му. Дали групово (конвенционално) или личностнонагодено - всички се ситуираме според възможностите си да възприемем и отразим. А всички хора сме РАЗЛИЧНИ в това. Приближенията са просто прийом, но ако задълбаем в подробностите и детайла - почват да личат силно различията... А това е прекалено за някои хора в които представата че "всички сме заедно, всички сме еднакви, за всеки трябва да е "ЕДНО"... и му реагират като на дисонанс. Байдъуей - земята за някои наблюдатели в началото е била "плоска". След това - била сфера. Сега - вече не е и сфера, а с доста сложна форма, макар и сфероподобна. Ако се погледне обаче от контекста на многомерност - тя не е и сфера... За всеки от тия типове наблюдатели, е смятал че е прав. И да - това е релевантно на начина на възприятие, натрупванията, сложността на сравненията и съпоставките...

И какво от това, след като ви дава непрекъснати ваши си основания да се повтаряте до зацикляне. Винаги съм се чудил на това колко е важно на някои хора непрекъснато да се повтарят в обясненията и описанията си, които са приели за да подчертаят с това колко са 'убедени'. Но пък - тяхна си работа.

В това е въпросът - ИСТИНАТА НЕ МОЖЕ и НЯМА КАК ДА СЪЩЕСТВУВА. Тя е просто човешки етикет за нещо си. Тя е просто абстрактно понятие, символ... Има човек, има потребности - има и "истина", според която да се ситуира относително спрямо "неговата си реалност". Дори не смятам че е чак толкова сложно... обаче друго си е да се повтаря главно защото на някого "му се губела логиката"...

добре. Можете ли да го повторите отново - може би така ще ви изглежда още по-непоклатимо... 'логически'. В условните 4 типа вие дори сте заложили 'условията" и "отправните точки" - спрямо кое и какво нещо си е "нещото си". Но е друго нещо повторението. Е - добре. Аз приключих с повторенията.

темата не е само това, което ви изразява вас... Просто ви ползвам като формална 'контра' на формална моя "гледна точка". Това е прийом в изразяването. Това е логически трик и не може да бъде твърдение. Хем истината била "една", а имало 'четири типа". А защо да не са 40, 4000 ... ? Типологиите всъщност са чисто условни... Няма такова нещо - и да го повторите 100 пъти няма да го направите релевантно на друго, освен собствените си схващания. С което показвате че участвате само да пишете и изразявате вашето си, а не да четете.