ramus

всъщност ако се погледне сериозно - въпросът кой в какво вярва е без всякаква стойност и значение извън него. За посоченият пример на събития и процеси просто няма как да се знае нещо със сигурност. Политиците от най-високо ниво в държавите се поддържат със сложни информационни системи за да са по-адекватни към събитията, с цел да взимат обективно-адекватни решения. И така трябва да е... Повечето от събитията във висшата политика, на всякакво ниво, са, и ще си останат, скрити за популярната основна маса. И според мен това е практически обосновано и е навсякъде сред социалната организация и управление. Тук разговорите са просто приказки, преди всичко за забава и чесане на съвсем лични сърбежи. От думите тук нищо и никой не зависи и не е нужно да е. Именно заради това субективният момент е максимален, а в него наличието на пристрастност си е нещо напълно естествено. Ама един или друг били 'пристрастни' - разбира се, защото това е обикновен и повсеместен човешки аспект, който няма изключения сред ХОМО САПИЕНС. Той е невронно еволюционно наследство. Проблемът е, че понякога става пречка, при това - сериозна. Тогава се налагат стратегии за противодействие...

Това обобщение е генератор на множество от хипотези. Но водещата сред тях е: Човешките същества образуват все повече когнитивни наслагвания, заради които става възможен научният процес, основан на рационалността, даващ им нов поглед към света и себе си, нови широки хоризонти за усвояване, отношение към себе си и живота им, развитие и повишаване на адекватността спрямо средата си, отношение и вникване в т.н. проблеми, конфликти, пречки, съпротиви, по-висше разбиране за материалния си контекст с който да взаимодействат на съвсем друго ниво... Отделни хора с такива когнитивни качества са били налични още от зората на човечеството, но работата не е само в отделния индивид, защото влиянието му върху общата маса и събитийността не са могли да имат голямо значение и социален отзвук... дори и да са оставили исторически и познавателни следи... Въпросът е... че образно представено някъде в средните векове, сред каменните дворци на Флоренция за първи път кристализира и изяснява идеята че рационалността трябва да смени религиозността... и че тя може да донесе по-голям просперитет на човечеството... Това става възможно защото са се досетили че рационалността също може да се подпомогне в социален план и че религиозността пречи това да се случи... И стигаме до днешно време... в което рационалността се преподава в училищата и е в процес да стане основа на всички социални отношения... Не че това е постигнато, защото човешките атавизми са най-инертното явление в природата... и ехото на същото вътре в самия човек, още не може да се преодолее като съпротива.

през моят поглед НЕ СЕ ГЕНЕРИРА НЕСИГУРНОСТ - тя е налице в тия хора. Тя е налице сред всички хора, без изключение - и в мен, и във вас вкл. Тя е еволюционно наследство. Просто сред интернет те намират повече тригъри, които я изострят. Виртуала спомага по-пълно да се пренесе "реалността" вътре в субекта. Там същия го разиграва според вътрешните си потребности, макар че дори не подозира че го прави. Колкото до адаптивността - тя се корени в някои основни положения.

https://news.microsoft.com/source/features/ai/microsofts-majorana-1-chip-carves-new-path-for-quantum-computing/

https://www.24chasa.bg/biznes/article/19942098

Не си играйте на предположения - вие правите същото, и все повече се 'сраствате" с него. Още повече че намерихте начин да бъдете повече "интересен" и забележим - разни литературни и философски казуси в други теми ги превръщат във ваши самотни монолози. Докато с това - ехееее Не сте и оригинален...

Мдаа - това е тясно свързано с "комплекса за малоценност". Въпреки, че това нарицателно отдавна не се ползва сред психонауките, то е добило популярна известност и с него се обобщават някои характеристики и психични особености. ВЕЛИЧИЕТО, ВЕЛИКОТО е обсесия за комплексарите, защото е техен компенсатор. ВЕЛИЧИЕТО на едно племе или група... само за комплексарите е извор на проекции как те с принадлежността си към същата група стават "велики" - преди всичко като "самоусещане" и оттам - преживяване. Механизмът е елементарен като схема - "малките хора" е относителен етикет, обобщаващ условно някои типологии, характерни за ранните етапи на личностно формиране. Една от особеностите в тази типология е блокажа на израстването при неуспешно преминаване (НЕсправяне) с дисонансите и конфликтите, характерни за всяка човешка екзистенция. Така за "малкият човек" остава много характерно да търси подкрепа, да се основава с приоритет на емоционалните си нагласи, преживявания. ВАЖНОСТТА на предубежденията идва от задължителните "основни постулати" характерни при социализацията сред всяка група. Те се "пренасят" чрез усещането за "ако не е групата, аз съм нищо" и преминава с "каквото казват винаги е правилно". Каквито са "важните" и авторитетите, винаги е "истина". Оттам идва и адекватността на етикета в която втората думичка е "МАЛОЦЕННОСТ" - тя е обобщение на редица от психични особености, характерни за ранните "детски" етапи в израстването, когато за "малкия човек" най-важното нещо е групата/родителите ( средата) защото само в нея то поддържа оцеляването си. Именно това стои в основата да се използва "великото" в популярните заглавия и популистки речи - масовия тип на "малкия човек" и доброто познаване на особеностите, въжделенията и тригърите ( преди всичко емоционални) на тази обща маса. Това е причината и мемът "ВЕЛИК" да е толкова важен за популистите и се ползва относно "всякакви групи" - от фенски, до национални и се ползва "по всякакъв признак" - от расов, до териториален. Тези механизми се основават на един от социалните инстинкти при "малките хора" - непрекъснатото подпиране в "другите" и самоидентификация пак по тях.

е учителско клише от едно отминало вече време... Дано се досетите какво искам да изразя... И въобще не е до 'чувствата'...

Луда работа, ей! Това като на инат - вижте ме, на мойто да стане. Ще си измислям, ще си нагласям... щото имам 'добри чувства към, а вашите са "лоши чувства към същото'.. И ще си ги скрия чувствата, пристрастията... зад всякаква нагласена фасада от "причини, аргументи, контри на обратното"... с упоритостта на всеки лаладжия, който иска да е забелязан...

На последните кадри от камерите на самия кораб, се забелязаха пламъци от пожар в двигателната секция. И... започнаха да се изключват двигателите. Загубата на телеметрия е задействала системата за аварийно взривяване на кораба заради безопасност. Тия неща ще ги оправят така или иначе - това са тестови полети, на тестови машини. Да видим колко време ще трябва за следващият тест...

амиии - може само да го е предположил... Това също е съм кайнд оф мислене... Човекът се е питал - "дали съществувам" и от това възникват някои... странности. Обаче казуса с това ли това е мисъл, дали го е мислил, дали е мислене и дали е твърдение, е спорен. И проблемът със "съществуването" си остава основното. Иначе - всички си "решаваме" нещо си, за нас си. Аз, примерно измислих, да се посмея от сърце, но съм разколебан дали "съществувам", дали смешното "съществува" и доколко "имам сърце".

Ок. Така да е.

Вижте колеги по форум и тема - много добре разбирам както от темата, така и от живота си сред социума, че е далеч по-прегледно и опростено когато всички обяснения се вписват в едномерно-последователната рамка и схема. С нея е лесно да се работи и на определено ниво на екзистенция тя върши чудесна работа, като опростява възприятието и отражението ни за живота, вселената и... "всичко останало". Тази схема ползвам като аналогия на версията за плоската земя - която предците ни са "обобщили" от първоначалните си наблюдения и тя им е вършила чудесна работа по ситуиране сред територия и по време - за оцеляване и преживяване. Всяка следваща 'схема' е вид надграждане... на основната, макар че до голяма степен тя може да достигне и до фрапиращо различие (както е аналогично между класическа и квантова теория във физиката - ползвани само за пример). И въпреки това - всяка схема побира и включва в себе си и "предишната"... - в едномерието е ТОЧКА, в двумерието - ПРАВА, в тримерието... и т.н. Въпросът е - кое "МЕРИЕ" ще изберем за контекст , което всъщност отново е казуса за КОНВЕНЦИЯТА - като изискване за да е налице някаква адекватност в комуникацията и обмена.

ако продължим така, мога всичко да го сведа до условности, защото то е... "Човешките езици" са структурирана система от символи, с които ние хората пренасяме договорен в тия символи смисъл. Дали "СЪЩЕСТВУВАТ" - е пак "спорен въпрос" и е зависим от избора ни на договорка "що е съществуване".

ТАКААА - ето ги знаците за условност: "...да речем" ( да приемем че)... " трябва да приемем, че"... истината е ПЪЛНО обяснение на нещо си, обаче това е идеално. И той разбира се е недостижим - затова е идеал. А идеалните неща са Абстракции .