ramus

Вижте... изглежда не разбрахте - животът, планетата, звездите... не се интересуват от това дали аз, или някой си ще бил 'по-добре'. Заблудни измишльотинки, за да се почувствал някой си по-добре... Както и самия импулс за "искам да съм добре"... за първосигналните хора означава задължително "искам да съм сигурен". И всъщност "искам да знам" - е подтик не към информираност и когнитивна работа, а е с вектор към емоционалния свят и съвсем примитивни основни невронни зони, характерни за ХОМО далеч преди пещерите. Всички лъжем и си измисляме истории, дори си ги повтаряме, самоуверяваме в тях... дори се сугестираме с тях (наричат се АФИРМАЦИИ) и това е естествена част от всяко развитие и израстване. Това че някои си били лъгали и криели... не създава "почва за конспирации". Почва за тях има само в нуждаещите се от сигурност човешки субекти, които непрекъснато са във наситен и обсебващ тревожен фон. Тук веселият парадокс е, че те са на лов непрекъснато за информация с която да намалят тревожността си, и колкото повече информация стига до тях, толкова фонът нараства, защото те не са в състояние да се справят когнитивно с нея, и остава отново емоционалния (параноичния) план В когнитивно отношение дали отнякъде се е "пръкнал СПИН" е напълно без значение. Но за тревожниците има огромно значение и важност да им се състави приказка. Обаче едни от тях имат нужда от една приказка, други - от друга. И им се подава, или си я измислят и разпространяват сами помежду си. ОФИЦИАЛНАТА ИНФОРМАЦИЯ за Чернобил не означава "ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ". И дали и какво я било причинило... е без значение относно щетите и пряката заплаха за съществуване на многото хора. Просто понятието ИНФОРМАЦИЯ и ИНФОРМИРАН СЪМ има огромно значение за огромната маса от емоционални хора с явни или спящи паранои. Хора, за които тревожния им фон е за цял живот и са непрекъснато на лов за каквото и да е, с което да го намалят. Обсесията на тия хора в "сигурността" е най-показателно.

според кого ( е по-добре)? Вие как точно ще "разкриете" дадена конспирация, след като не правите нищо друго, а да гледате информация сред виртуала? Следователно - щом за нещо се споменава че е конспирация, и че е тайно, го опитвате дали ви се реализира резонанс с останалите ваши си лични системи от легенди (описания) за живота, света, хората. Ако не се реализира резонанс, а дисонанс - е ясно. Ако се реализира - го припознавате и го наслагвате към вашите си системи. След това "то" става ваше, защото припознаването го наслагва към онова с което се идентифицирате като личност, то й служи за опорен скелет и започва да се защитава. Колкото му е по-важна ролята или припознаването е по-дълбоко, толкова по-яростно се защитава... Всичко, което се носи из социалното пространство (без значение дали сред виртуала или извън него) е заемка. Въпросът е, че се основава на инстинктивизми, голяма част от които се обобщават като 'социални'. Това използват и малкото специализирани центрове за "подаване" на предварително приготвени конструкции от... "новини". Принципите на които се прави успешно това са научно обосновани и практически отработени от хилядолетия. Но за мен самия въпрос - как имате самочувствието че "знаете за дадена конспирация" само защото разигравате в главата си серии от проекции, и ги пришивате една за друга чрез т.н. "обяснения"? ================= От друга страна - няма нищо по-естествено от това дадени социални дейности да са покрити с тайни и конспиративност. Това е задължителна част от социалното управление и без него щеше да настане тотален хаос, особено в социални динамики, сред които е положен принципа на демокрацията ( във всякакви вариации). Дори в рамките на едно семейство отношенията между родителите трябва да са тайна за децата ( дори и в зависимост от възрастите им). Дори в рамките на малка фирма, динамиката на самото й управление от собственика, политиките и способите за управление трябва да са неизвестни за персонала на фирмата... Това се съотнася и до глобала... Въпросите на компетентността и възможността за поемане на отговорност са основни за дадени социални дейности, особено когато от тях зависят съдбите, векторите или дори оцеляването на големи групи хора. Това може да се реализира само от хора с редки комбинации от дадености - които по принцип са редки субекти сред огромното множество от некомпетентни и с други "невъзможности". Все някъде "народното управление" е нужно да му се сложи граница. За всяко действие е налице широк спектър от "ехо", рефлектиращо до множество други събития и процеси. Твърде малко хора познават в детайли и широта казусите сред които трябва да взимат решения... Следователно това е сложен процес и разни революционни и бунтарски заблуди от типа "те ме лъжат, трябва да съм сигурен, трябва да ме информират" са инфантилизъм и ехо от неизраснати етапи в личностното развитие. Така е на всички нива и мащаби сред социума и го намирам не само естествено, а и за изключително важно условие. Един от многото тежки и сложни проблеми на растежа дойде от глобалността на информацията и виртуала, сред които т.н. "популизъм" стана твърде груб и сложен негативен фактор. Компетентните хора го разглеждат като "болест на растежа", но за мен това ражда примери като политическите идиоти, някои от които стават твърде важни, с ролята си за целия глобал... Един от тия очевидни примери е ДТ. в САЩ и типичния хаос, който веднага започва с идването на власт на тия некадърници... показва че в системата "народа да избира" има нещо дълбоко сбъркано.

в двете ви изречения са налични няколко нонсенса. 1 - ако вие вярвате че има конспирации - е едно. Това се съотнася към вярванията, предубежденията и ролята им за психичния баланс за всеки човешки субект. 2. Ако вие знаете за някаква конспирация - то тя няма как да е конспирация, щом не е конспиративна 3. Ако вие вярвате че има "реално съществуващи" конспирации... то те не са никакви конспирации. 4 Ако дори имате личната заблуда че можете да различите "фалшивата конспирация" от "реално-съществуващата" означава и че не е нищо друго освен самозаблуда.

всъщност ако се погледне сериозно - въпросът кой в какво вярва е без всякаква стойност и значение извън него. За посоченият пример на събития и процеси просто няма как да се знае нещо със сигурност. Политиците от най-високо ниво в държавите се поддържат със сложни информационни системи за да са по-адекватни към събитията, с цел да взимат обективно-адекватни решения. И така трябва да е... Повечето от събитията във висшата политика, на всякакво ниво, са, и ще си останат, скрити за популярната основна маса. И според мен това е практически обосновано и е навсякъде сред социалната организация и управление. Тук разговорите са просто приказки, преди всичко за забава и чесане на съвсем лични сърбежи. От думите тук нищо и никой не зависи и не е нужно да е. Именно заради това субективният момент е максимален, а в него наличието на пристрастност си е нещо напълно естествено. Ама един или друг били 'пристрастни' - разбира се, защото това е обикновен и повсеместен човешки аспект, който няма изключения сред ХОМО САПИЕНС. Той е невронно еволюционно наследство. Проблемът е, че понякога става пречка, при това - сериозна. Тогава се налагат стратегии за противодействие...

Това обобщение е генератор на множество от хипотези. Но водещата сред тях е: Човешките същества образуват все повече когнитивни наслагвания, заради които става възможен научният процес, основан на рационалността, даващ им нов поглед към света и себе си, нови широки хоризонти за усвояване, отношение към себе си и живота им, развитие и повишаване на адекватността спрямо средата си, отношение и вникване в т.н. проблеми, конфликти, пречки, съпротиви, по-висше разбиране за материалния си контекст с който да взаимодействат на съвсем друго ниво... Отделни хора с такива когнитивни качества са били налични още от зората на човечеството, но работата не е само в отделния индивид, защото влиянието му върху общата маса и събитийността не са могли да имат голямо значение и социален отзвук... дори и да са оставили исторически и познавателни следи... Въпросът е... че образно представено някъде в средните векове, сред каменните дворци на Флоренция за първи път кристализира и изяснява идеята че рационалността трябва да смени религиозността... и че тя може да донесе по-голям просперитет на човечеството... Това става възможно защото са се досетили че рационалността също може да се подпомогне в социален план и че религиозността пречи това да се случи... И стигаме до днешно време... в което рационалността се преподава в училищата и е в процес да стане основа на всички социални отношения... Не че това е постигнато, защото човешките атавизми са най-инертното явление в природата... и ехото на същото вътре в самия човек, още не може да се преодолее като съпротива.

през моят поглед НЕ СЕ ГЕНЕРИРА НЕСИГУРНОСТ - тя е налице в тия хора. Тя е налице сред всички хора, без изключение - и в мен, и във вас вкл. Тя е еволюционно наследство. Просто сред интернет те намират повече тригъри, които я изострят. Виртуала спомага по-пълно да се пренесе "реалността" вътре в субекта. Там същия го разиграва според вътрешните си потребности, макар че дори не подозира че го прави. Колкото до адаптивността - тя се корени в някои основни положения.

https://news.microsoft.com/source/features/ai/microsofts-majorana-1-chip-carves-new-path-for-quantum-computing/

https://www.24chasa.bg/biznes/article/19942098

Не си играйте на предположения - вие правите същото, и все повече се 'сраствате" с него. Още повече че намерихте начин да бъдете повече "интересен" и забележим - разни литературни и философски казуси в други теми ги превръщат във ваши самотни монолози. Докато с това - ехееее Не сте и оригинален...

Мдаа - това е тясно свързано с "комплекса за малоценност". Въпреки, че това нарицателно отдавна не се ползва сред психонауките, то е добило популярна известност и с него се обобщават някои характеристики и психични особености. ВЕЛИЧИЕТО, ВЕЛИКОТО е обсесия за комплексарите, защото е техен компенсатор. ВЕЛИЧИЕТО на едно племе или група... само за комплексарите е извор на проекции как те с принадлежността си към същата група стават "велики" - преди всичко като "самоусещане" и оттам - преживяване. Механизмът е елементарен като схема - "малките хора" е относителен етикет, обобщаващ условно някои типологии, характерни за ранните етапи на личностно формиране. Една от особеностите в тази типология е блокажа на израстването при неуспешно преминаване (НЕсправяне) с дисонансите и конфликтите, характерни за всяка човешка екзистенция. Така за "малкият човек" остава много характерно да търси подкрепа, да се основава с приоритет на емоционалните си нагласи, преживявания. ВАЖНОСТТА на предубежденията идва от задължителните "основни постулати" характерни при социализацията сред всяка група. Те се "пренасят" чрез усещането за "ако не е групата, аз съм нищо" и преминава с "каквото казват винаги е правилно". Каквито са "важните" и авторитетите, винаги е "истина". Оттам идва и адекватността на етикета в която втората думичка е "МАЛОЦЕННОСТ" - тя е обобщение на редица от психични особености, характерни за ранните "детски" етапи в израстването, когато за "малкия човек" най-важното нещо е групата/родителите ( средата) защото само в нея то поддържа оцеляването си. Именно това стои в основата да се използва "великото" в популярните заглавия и популистки речи - масовия тип на "малкия човек" и доброто познаване на особеностите, въжделенията и тригърите ( преди всичко емоционални) на тази обща маса. Това е причината и мемът "ВЕЛИК" да е толкова важен за популистите и се ползва относно "всякакви групи" - от фенски, до национални и се ползва "по всякакъв признак" - от расов, до териториален. Тези механизми се основават на един от социалните инстинкти при "малките хора" - непрекъснатото подпиране в "другите" и самоидентификация пак по тях.

е учителско клише от едно отминало вече време... Дано се досетите какво искам да изразя... И въобще не е до 'чувствата'...

Луда работа, ей! Това като на инат - вижте ме, на мойто да стане. Ще си измислям, ще си нагласям... щото имам 'добри чувства към, а вашите са "лоши чувства към същото'.. И ще си ги скрия чувствата, пристрастията... зад всякаква нагласена фасада от "причини, аргументи, контри на обратното"... с упоритостта на всеки лаладжия, който иска да е забелязан...

На последните кадри от камерите на самия кораб, се забелязаха пламъци от пожар в двигателната секция. И... започнаха да се изключват двигателите. Загубата на телеметрия е задействала системата за аварийно взривяване на кораба заради безопасност. Тия неща ще ги оправят така или иначе - това са тестови полети, на тестови машини. Да видим колко време ще трябва за следващият тест...

амиии - може само да го е предположил... Това също е съм кайнд оф мислене... Човекът се е питал - "дали съществувам" и от това възникват някои... странности. Обаче казуса с това ли това е мисъл, дали го е мислил, дали е мислене и дали е твърдение, е спорен. И проблемът със "съществуването" си остава основното. Иначе - всички си "решаваме" нещо си, за нас си. Аз, примерно измислих, да се посмея от сърце, но съм разколебан дали "съществувам", дали смешното "съществува" и доколко "имам сърце".

Ок. Така да е.

Вижте колеги по форум и тема - много добре разбирам както от темата, така и от живота си сред социума, че е далеч по-прегледно и опростено когато всички обяснения се вписват в едномерно-последователната рамка и схема. С нея е лесно да се работи и на определено ниво на екзистенция тя върши чудесна работа, като опростява възприятието и отражението ни за живота, вселената и... "всичко останало". Тази схема ползвам като аналогия на версията за плоската земя - която предците ни са "обобщили" от първоначалните си наблюдения и тя им е вършила чудесна работа по ситуиране сред територия и по време - за оцеляване и преживяване. Всяка следваща 'схема' е вид надграждане... на основната, макар че до голяма степен тя може да достигне и до фрапиращо различие (както е аналогично между класическа и квантова теория във физиката - ползвани само за пример). И въпреки това - всяка схема побира и включва в себе си и "предишната"... - в едномерието е ТОЧКА, в двумерието - ПРАВА, в тримерието... и т.н. Въпросът е - кое "МЕРИЕ" ще изберем за контекст , което всъщност отново е казуса за КОНВЕНЦИЯТА - като изискване за да е налице някаква адекватност в комуникацията и обмена.

ако продължим така, мога всичко да го сведа до условности, защото то е... "Човешките езици" са структурирана система от символи, с които ние хората пренасяме договорен в тия символи смисъл. Дали "СЪЩЕСТВУВАТ" - е пак "спорен въпрос" и е зависим от избора ни на договорка "що е съществуване".

ТАКААА - ето ги знаците за условност: "...да речем" ( да приемем че)... " трябва да приемем, че"... истината е ПЪЛНО обяснение на нещо си, обаче това е идеално. И той разбира се е недостижим - затова е идеал. А идеалните неща са Абстракции .

но всички "тия твърдения" не са еднозначни, а релативни - точно около това се завъртя този обмен. От какво тогава възниква 'обобщението', освен отново от релативен подбор на конкретиката като контекст и взаимното договаряне по него. Това е все едно геометрично описание в риманово пространство някой да го доведе до едномерен обект и така да го постулира като "твърдение".

Не знам - навремето дъщерите ми когато бяха в детска градина ме питаха Слона ли е по-силен или Кита... Така че... силно, силно - колко да е силно Ако е толкова важно да го обобщаваМЕ, тогава аз съм ЗА всякакъв вариант. Демонстрацията на съгласие и съгласяването, обаче, не водят до проблемите с ограниченията и оттам - на развитието и разширението. Поне според мен.

Разбира се Никое твърдение не може да бъде "истина", освен ако не е сключена сделка по това. Това е обобщение, а не ТВЪРДение, дори по-скоро е "МЕКение"

За мен СЪЩЕСТВУВАНЕТО е когато нещо е в действителността - както са стола и масата. ИСТИНАТА е само етикет на неща, които възприемаме, но не и непосредствено. Това я води към понятието АБСТРАКТ Моля ви да четете, защото от уважение към всеки участник се налага да повтарям, а според мен това означава че не е налице съответственост в комуникацията.

Но вие с това показвате как колетата АТОМ не е "прав", освен че е "прав за себе си". Вижте, дихотомията е в това че на всеки отвътре изглежда че е "прав" (правилен). Това е важно за всеки човек по някои... съвсем примитивни причини, в които са встрани от темата. Отвътре и на всяка група - им изглежда че са прави и тук идва въпроса със "съгласието" - защото конвенса не е различния от двата ваши условни типа според което истината била такава и такава. С конвенционалността на истината - вие описвате и двете, защото и двата ваши "аспекта" са всъщност един и същ. ИСТИНА е човешко нарицателно за нещо си. Сред менталните си симулации на действителността ползваме такива похвати - например БЕЗКРАЙНОСТ, СВОБОДА, ВЕЧНОСТ... НУЛА... това са абстракции в които ние хората влагаме сборни значение, макар и фиктивни. Именно това е един аспект от относителността - избираме критерии, избираме условия, отправни точки, контекст сред който нещото да е "валидно"... Но и критериите, условията, отправността или контекста - всичко това ако не бекзрайно, е в доста широк диапазон. Колегата АТОМ въобще не е внесъл сред своите "4"вида истини, въпроса за "конвенционалността". Според мен - защото тезите са му готови, той само ги ползва за себе си, защото го изразяват. Ето това е - всеки ползва онова, което го изразява, с което изразява и степента на сложност на възприятието и организираността му. Дали групово (конвенционално) или личностнонагодено - всички се ситуираме според възможностите си да възприемем и отразим. А всички хора сме РАЗЛИЧНИ в това. Приближенията са просто прийом, но ако задълбаем в подробностите и детайла - почват да личат силно различията... А това е прекалено за някои хора в които представата че "всички сме заедно, всички сме еднакви, за всеки трябва да е "ЕДНО"... и му реагират като на дисонанс. Байдъуей - земята за някои наблюдатели в началото е била "плоска". След това - била сфера. Сега - вече не е и сфера, а с доста сложна форма, макар и сфероподобна. Ако се погледне обаче от контекста на многомерност - тя не е и сфера... За всеки от тия типове наблюдатели, е смятал че е прав. И да - това е релевантно на начина на възприятие, натрупванията, сложността на сравненията и съпоставките...

И какво от това, след като ви дава непрекъснати ваши си основания да се повтаряте до зацикляне. Винаги съм се чудил на това колко е важно на някои хора непрекъснато да се повтарят в обясненията и описанията си, които са приели за да подчертаят с това колко са 'убедени'. Но пък - тяхна си работа.

В това е въпросът - ИСТИНАТА НЕ МОЖЕ и НЯМА КАК ДА СЪЩЕСТВУВА. Тя е просто човешки етикет за нещо си. Тя е просто абстрактно понятие, символ... Има човек, има потребности - има и "истина", според която да се ситуира относително спрямо "неговата си реалност". Дори не смятам че е чак толкова сложно... обаче друго си е да се повтаря главно защото на някого "му се губела логиката"...