ramus

В това е въпросът - ИСТИНАТА НЕ МОЖЕ и НЯМА КАК ДА СЪЩЕСТВУВА. Тя е просто човешки етикет за нещо си. Тя е просто абстрактно понятие, символ... Има човек, има потребности - има и "истина", според която да се ситуира относително спрямо "неговата си реалност". Дори не смятам че е чак толкова сложно... обаче друго си е да се повтаря главно защото на някого "му се губела логиката"...

добре. Можете ли да го повторите отново - може би така ще ви изглежда още по-непоклатимо... 'логически'. В условните 4 типа вие дори сте заложили 'условията" и "отправните точки" - спрямо кое и какво нещо си е "нещото си". Но е друго нещо повторението. Е - добре. Аз приключих с повторенията.

темата не е само това, което ви изразява вас... Просто ви ползвам като формална 'контра' на формална моя "гледна точка". Това е прийом в изразяването. Това е логически трик и не може да бъде твърдение. Хем истината била "една", а имало 'четири типа". А защо да не са 40, 4000 ... ? Типологиите всъщност са чисто условни... Няма такова нещо - и да го повторите 100 пъти няма да го направите релевантно на друго, освен собствените си схващания. С което показвате че участвате само да пишете и изразявате вашето си, а не да четете.

Не, няма такова нещо. Има още множество "методи" за обяснение на света. Причинно-следственият и времево-последователният са само основното, началното ниво. С тях се формира и поставят основите на менталното отражение да бъде максимално доближено до действителността. Има хора, които след това надграждат до други... "методи". Един от тях е т.н. "релативен". Другото понятие е "комплексен подход"... Предполагам че поне долавяте, че комплексният подход е нещо като преминаване от двумерна към многомерна геометрия - поне като най-близка аналогия. Допускат се модели сред които "всичко взаимодейства със всичко", както и че "времето" не се дели на "миг"...

Ми не е така... Скоростта на светлината също е относителна, тя е "максимална" само в определени условия, в други - е различна. Движението - също е относително и зависимо от условия, наречени 'отправна точка". И въобще и двете не означават че са 'непознаваеми'... И сред физиката и живота.. непрекъснато някои "абсолютни постулати" постепенно се превръщат в "релативни"... Обаче вие продължавате да мерите по "дуални клишета, използвани в учебния материал по философия за гимназисти. И дуалната "логика" ( вкл и похвата на взаимното дуално изключване) е само начален етап в логиката и мисленето. Познайте какви етапи "следват" след нея ... ? С други думи - ОТНОСИТЕЛНОСТТА е познаваема, само средствата, похватите, прийомите и типа на Изследователя се различават. За много хора проблемите на квантовата теория също са напълно недостижими, дори и "скандални"... Но си има хора за които това не е проблем... Ок, изразявате вашето си, ок. Вижте - философските клишета са просто в учебниците. Виждам че разделът е ФИЛОСОФИЯ, но аз не съм философ и игрите на "размишления и имитация на логика" са ми безинтересни главно заради липсата им на практичност. Аз съм практичен човек. Заради което и правя обикновена констатация че "не разбирате" онова, което представих по-горе. Можете да постулирате или уверявате каквото си е според вас си - нямам претенции... нито ще навлезна в дебат. Не ме интересува особено "версиите на истини", вкл и моята лична версия. Затова тя сега е една, в друг контекст - друга... Мога да си играя и сам да сблъсквам една с друга - все едно играя сам на партия шах, и с двата цвята фигури. Ето защо ми е малко нелепо да играя на "отстояване" или "защитаване" - просто това не ме изразява с нищичко и го намирам за непрактично.

Надценявате ме. Може би надценявате и себе си, но това не е в темата тук, нито аз съм някакъв лектор застанал на катедра. Казусът за ИСТИНАТА, ЗАБЛУДИТЕ и ЛЪЖАТА е най-сложният човешки казус. Ако вие си представяте че ще се изправя срещу цялата ви защитна стена от съпротиви... и ще я боря... за да "разберете" нещо си, от което вие няма как да имате никаква полза. Ама никаква - по-горе направих опит да опиша защо и как става. Няма как да бъда обстоятелствен и подробен - това е "тема-океан" и съм посветил огромна част от личните си ресурси да навлезна в нея. И само съм нещо като "навлезнал", а не "излезнал и изчерпал я". ИЗКУСТВОТО, като думичка в тази тема, за мен лично, е етапът в който дадено човешко същество психично израсне своята зависимост от това да "има гледна точка", освен относителна, формална и временна форма на изказ и израз, с ясното осъзнаване че това е преходно и без да "потъва" в нея сякаш за 'вечността". В това е целият проблем на РЕЛАТИВНОСТТА и смея да спомена, че РЕЛАТИВНОТО мислене е категория обозначаваща съответно на понятието типология на МЕНТАЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ. Такива възможности са качества, далеч надхвърлящи нивото на т.н. "абстрактно мислене". В това е и основния проблем на РЕЛАТИВНОТО МИСЛЕНЕ - представи, реалност, отражение, когнитивни връзки - че неговата сложност прави невъзможността да се съотнесе до голямата част от човешки същества. Тази разлика "в нивата" (условно) няма как да бъде компенсирана или заобиколена. Просто няма как - това е нерешим казус, вкл и в комуникационен аспект .

чудесно е да раздавате защитни етикети, за да отстоявате личните си представи. Вероятно - така го усещате за 'правилно'. Само дето... нищичко не разбрахте от писаното по-горе и цитираното тук ваше изречение чудесно го онагледява... Не пиша това в негативна конотация, нито е лично отношение - просто констатирам, защото за мен е без всякакво значение.

Всъщност понятието изразява цялото си съдържание в прилагателното на първата думичка. Това е големият проблем - нуждите на голяма група от хора от неизменност, постоянство, защото така получават усещане за стабилност. Ето защо РЕЛАТИВНИЯ аспект на живота за тях е неприемлив, защото в него участват условия и е относителна спрямо едно или друго, като в относителностите се намесва и 'преходността' ( времето) Защо това да е толкова важно - защото СИГУРНОСТ е нужна на всяко човешко същество за да функционира психично... Важна е защото има свойството да намалява страховия и тревожния фон сред всеки човек. Ето защо голяма група от човешки същества имат нужда от неизменност, постоянство и им се предлагат идеологични картини в които е наблегнато на "абсолютните елементи", а не на преходните и непостоянните. Всичко това е проблем, обаче, защото сред света всичко е преходно и изменчиво. Именно заради това идеологиите предлагат описание на живота, което подава уж стабилност и ако може - направо абсолютност, вечност и безкрайност ( както е в религиите, например). Откликът на това сред човешките същества е образуването на психично тяхно сборно отражение, което всички наричаме РЕАЛНОСТ. Това стига до крайности, защото за всеки човек неговата "реалност" се конструира от него самия и субективният фактор и аспекти са прекалено определящи - доста повече отколкото на всеки човек му се иска да приеме че са. И когато при възприятията възникне несходство с вече конструираното, то се променя за да се намести сред предварителната лична или групова конструкция. Това "наместване" резултира до психичен комплекс от проявления, наречени общо ЗАБЛУДИ, пристрастия, вярвания, (пред)убеждения. Най-показателният белег за сливането на личността със заблудата се проявява по "защитаването и отстояването" и корелацията "колкото повече, толкова повече"... Както и, че всяка ЗАБЛУДА, за Приелият я за негов контекст и личностен скелет, той я нарича ИСТИНА и я проектира и сред представите "за извън себе си". Всяка идеология е сбор от приемливи за група от хора заблуди... Приемливи - защото ги обуславят и компенсират в голяма степен дефицитите им на сигурност... Идеологиите са толкова, колкото са и аспектите и нюансите на дефицити сред всяка група, която се самоопределя от приказката сред която да живее. Това продължава хиляди години и досега не се е променило с нищо, нито лично аз допускам да се промени в близко бъдеще. Инстинктивното 'животно' дето е вътре сред всеки един от нас играе своята игра "на живот" и въпреки хилядите цветни, красиви, научни, когнитивни или ментални окраски - то продължава неумолимо да определя екзистенцията ни... Именно сред такъв контекст се появява понятието ИСТИНА и четирите "разновидности", които сте изписали са просто клишета и история на един отминал момент сред развитието на познанието. Поне за някои... които се научават да стабилизират дотолкова личностната си конструкция, че да се откъснат от зависимостта и определянето на възпитанието и сугестирането от заварената в социалната му група идеология, която за тази група се нарича договорено ИСТИНА. За мен, именно този тип човешки същества, наричам ЗРЕЛИ - следващата стъпка в психичното развитие...

защото колкото повече се навлиза в нея, започват да имат значение ползите от една или друга "версия" - къде в личен план, къде в групов. Цялата работа относно самото съдържание на понятието ИСТИНА е свързана с личното усещане и полза от една или друга "нейна версия". От това идват и проблемите, защото хората сме много, идеологиите според които се идентифицираме като личности, са доста разновидни и много от тях влизат в дисонанс помежду си. А в днешния глобален свят, на глобален лесен достъп до информация, се оказва че дисонансът между различните идеологии, става най-висока важност и значение, защото този дисонанс резултира до противоречие и невъзможност за естествено съжителство, защото то трябва да се реализира извън зоната на идеологията, след като през нея резултира непримиримост. Нещо повече - съществуването на дадена идеология, се основава на своя версия на "истина". Тя изпълнява ролята на консолидатор в социалната група, която приема тази идеология за своя идентичност. Обаче такава идеологическа "истина" става голям проблем за друга такава идеология и нейна "истина". И битките прерастват до войни.... отбрана, защитаване, отстояване - точно както и сред всеки човешки живот, вкл и както сред форума тук правим. Възможността на даден човешки субект да узрее да напусне първоначалния си етап на идеологическо личностно обуславяне е твърде сложна и заради това "РЯДКА" случка. Опитите да се реализира някакъв тип ГЛОБАЛНА идеология, която да осъвмести дисонансите на отделните заварени - се проваля и среща огромни непрекъснати съпротиви... защото за някои от групите, това се преживява като "провал" или пък "изгубване". Точно както и всяка личностна конструкция отключва защитаване в програмите за оцеляване - за всеки отделен човешки субект.

Тази нощ се надявам да проследя всичко с интерес. Все пак по план всички етапи на теста са предвидени да са малко над час ( ако всичко протече по зададения график) Който няма тази възможност предвиждам да пусна някое от многобройните клипчета в които се синтезира всичко случило се през тестовия 7-ми полет.

Защо да го прави. Той така и така симулира "мислене", просто пристрастието е по-важно и "мисленето" следва предварителната му посока. МИСЛЕНЕ ( за мен) е най-сложният и висшият когнитивен процес и ( ако въобще се стигне до него) е в далеч в по-късен етап от формирането на личността и основния "й скелет". Така, че на мисленето е отредена второстепенната роля да бъде патеричка на конструкцията на личността, в опитите й да поддържа баланса си. Това определя и цялата обменна картина на човешката комуникация ( със съвсем малки изключения). Тук всеки идва за да изкара подготвените си предварително "защити" за пристрастието си, в опит да се представи като "правилен, сигурен, убеден и истинен". Това не идва от мисленето, а се пришпорва от съвсем чужди на когнитивната висша работа на мозъка, импулси и процеси. Затова последната е винаги в подчинено положение и всеки обмен само имитира "разумност", като се подражава всеки избран за "правилен за някого" казус да се подпре с т.н. "аргументи". Това е игра, която започваме да играем всички още от деца и в нея няма нищо общо с "мисленето". Изключения са хората, които могат да регистрират пристрастията си и да ги "отделят" от поведението и мисленето си. Пристрастията когато са компенсация на дефицити и конфликти в личността, са само проявление на мощните несъзнавани механизми, които ни крепят и за тях няма никакво значение кое какво ще изкривят само и само да прилича, че "кошницата" е единна и работи някак си. Генералното отделяне на мисленето от пристрастията е една от най-значимите предизвикателства в битието на всеки човешки индивид. Именно затова то е толкова "висока летва" и няма смисъл да се изисква от хората да проявяват нещо, на което те самите не са способни и самите те нямат сили и възможности да го преодолеят.

Струва ми се че идеализмът и вярата в чудеса са успокоително занимание, но според мен мярката винаги има значение.

https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/19539844

според друго инфо бомбата е заложена в тротинетка, която е стояла пред входа.

Проблемът е на западните ни граници, които са преходни за към Италия и Испания, с държави които не са в ЕС и още по-малко Шенген - Македония и най-вече СЪРБИЯ. Няма никакъв шанс да се мине през тия граници в момента без ЛК - нито теоретично, нито практически. Дори сега още повече ще се затегнат с тях проверките. Не знам, хората, които са пътували по-често имат ли идея какъв е пътя през Калафат , Турну Магуреле и Тимишуара - който е най-краткия възможен в посока Унгария? Като целта е да се пренебрегне Сърбия. Любопитното е, че Гърция за първи път в историята си ще има сухопътна граница с европейските държави - през България и Румъния.

През къде точно ще минете - към Испания? Щото още на първата граница в западна посока... и ще се връщате за картата от вкъщи. За удобството ще има да изчакаме Румъния да спретне читави магистрали към Австрия и Унгария... и на север към останалите държави... Тежките транспортни загуби от пътни и гранични такси ще са за Сърбия, но чак след като Румъния поеме трафика.

https://dnes.dir.bg/svyat/ukrayna-saobshti-che-gubi-pozitsii-kray-pokrovsk-rusnatsite-sa-na-3-km-ot-strategicheskiya-tsentar На Покровск май закъсват нещата за ВСУ.

Има - на този етап основната роля на НЕСЪЗНАВАНОТО пред съзнанието е неоспорима и това се налага от обобщенията и практическите експерименти. И да направя едно уточнение - аз не съм психолог, не претендирам че съм компетентен специалист в тази област на познанието. Занимавам се с изучаването й заради съвсем лични мои интереси и практически насоки на които съм се посветил. Имам и среда от специалисти, сред които имам щастието да съм и от които да се уча... ( не само на психопознание, а и че споделят опита си, неуспехите и успехите си, спекулациите и грешките си и т.н). Не си правя никакви илюзии че съм нещо повече от... някакъв "среден любител" и без никакъв афинитет към терапиите, като това не ми пречи да имам теоретичен интерес към същото. Всичко това, обаче ми дава и една различна переспектива от тяхната, която се научих да ми служи добре във вектора, който съм избрал.

Проблемът е следният: - дали това е избраният подход... ...или това е неизбежният "остатък" от липса на други подходи? (Има съществена разлика) - Импровизациите са от сферата на изкуството, в менталистиката и философията се наричат 'спекулации'. В общ смисъл и двете са прийоми в посока на "нещо ново" , но и двете са прийоми на хора, които са много запознати с "основите" и са много навътре в тях. - Принципно ФИЗИКАТА и ПСИХОнауките имат съвместимост в много малко пресечни 'точки'. Както се вижда дори в сферата на самата ФИЗИКА са налице доста проблемни положения, до несъвместимости и парадокси. Това не пречи с нищо на ФИЗИКАТА, но пречи на много вярващи хора, които търсят сред науката пристан от психотравмирано наследство и спасение от висок фон на тревожност и безпокойство. Такива хора са налице навсякъде и на тях всичко сред живота им е търсене на 'утешителни пристани' или средства за бягство в своя версия на реалност. Такива хора са налице и сред форума тук, както и навсякъде сред виртуала или извън него. За такива хора дори рационалните аспекти на отношението към живота, съдържат в себе си някакъв утешителен или намаляващ тревогите им аспект. Хора, с такава типология, остро се нуждаят от "утроби" във вид на подходящо като за тях съставени приказки, със задължително избягване на дисонанси, несъвместимости, конфликти или парадокси... Колкото повече се нуждаят, толкова повече имат устрем към "спасителните си приказки", до степен на "окончателно изгубване в тях". Работата е там, че е налице "слепотата на личното огледало". Това е мое обобщение на това че "винаги отвътре, субектът се подвежда че си е ок и за него е важно да си е ОК". За да стигне до това се грижи мащабен психичен апарат, който е невидим и работи далеч отвъд зоната на несъзнаваното, който поддържа психичния му баланс. Това е израз на импулса към самосъхранение на системата 'човек' и мозъка в нея е 'център" и диригент, режисьор, сценарист и дърпа конците дори и на "сънищата". А едно от най-сложните предизвикателства в екзистенцията на всеки човек е... да съумее да улови залитанията, пристрастията, заблудите си... защото вътре в него нещо невидимо дирижира и прави всичко възможно той да не допусне да разбере че те са залитания, пристрастия или заблуди.

Не е точно така... Имат роля, както и на още много друго. Според мен малко се увлякохте в подобие на "мисловните и въображаеми пътешествия" в теоретичната физика. Лишаването на мозъка от перцептивните сигнали е експериментирано достатъчно и нашироко. Не е нужно въобще да се 'отделя мозъка' Да, възниква дефицит на сигнали, който се обобщава като "депривация". Тия сигнали мозъка ги замества известно време с такива от паметовите записи - както принципно се гради "личната реалност"... Така тя придобива значение на нещо като "сънуване"... Опитвам се да правя аналогии, за да го изразявам опростено. Всъщност нещата са изключително сложни, но пък така нямат стойност да са популярни. В това е проблемът с компетенцията... и дефицита й не може да се компенсира с клипчета, снимки или разкази. Все пак това е сложен аспект в познанието, и само навлизането в него сериозните хора му отдават години на сериозно обучение... после специализации " до безкрай"..... И дори и така пак са налице "граници"...

Това е погрешно схващане. В психологичен аспект - "сетивата не подвеждат и няма как да го направят". Сетивните сигнали са нищо сами по себе си. "Подвеждането" се реализира от сложен интерпретативен апарат, на който се подават сетивни сигнали от перцепцията, но също така и много други сигнали. ( Резултатите от подмените се наричат общо "ЗАБЛУДИ" и в тях най-малка роля имат "сетивата". Заблудите са най-значимото психично явление сред човешката екзистенция. Тяхно производно е и явлението "ЛЪЖА". ) С други думи, същото се обобщава и чрез разликата между думичките "ГЛЕДАМ" и "ВИЖДАМ" (аналогично "СЛУШАМ'' и "ЧУВАМ" ) . В народният речник от ежедневието тия думички са синонимни, но за компетентен човек разликата в значенията им е направо "качествена'' и твърде важна.

Да. Всъщност момента СЕГА в " осъзнаването" се мери по Психичното време, по което "работят невронните системи". Смесването на две системи с различни "часовници" е извор само на проблеми и недоразумения. Поради "групови" ползи и нужди, се приема за обективно "физическото време", което се явява извън системата на "психичното". Така се прескачат недоразуменията, генерирани от разликите в психичното време, което е динамично и се определя от множество динамични условия и фактори. Психичното време е онова, което е валидно и е за рамките на самия индивид. Физическото - е ясно вече какво е...

МИНАЛО... според кое, какво, кого... ??? Тия когнитивни опити са един доста спорен експеримент и са част от една... "идеологическа кампания" в популярното пространство - на ДЕТЕРМИНИЗМА. Работата е там, че според едно се измерва едно време, а според друго - друго "време" и се смесват доста пристрастно... и твърде манипулативно. Цялата кампания от тия експерименти беше свързана с една клика сред философските залитания, която постулира че "избор не може и няма как да съществува" - това са толкова стари мисловни забежки, колкото е и вечния клиширан дуализъм - идеалното или материалното е в основата.

Трябва непрекъснато да си напомня всеки, че - самото понятие АЗ е психична условна конструкция. Понятието ЛИЧНОСТ - също. - Никое човешко същество не може да регистрира "обективната реалност". Между съзнанието и "такава реалност" стои психичен апарат, формиран от "възприятията" и резултиращ до "отражението". ВСИЧКИ ХОРА имаме достъп до физическия ни контекст през един "посредник" - ОТРАЖЕНИЕТО, а не самата реалност. За човешкия психичен свят ОТРАЖЕНИЕТО формира т.н. "лична реалност". - Изучаването на "физическия ни контекст", ние хората реализираме чрез усложнавящи се комбинации от възприятия и отражения, чрез непрекъснатите "обратни връзки" които се явяват тяхната валидация. Всъщност изучаваме именно процеса на валидиране чрез взаимодействието ни с този контекст и така реализираме максимална адекватност към него. - Именно някои особености в принципното отношение към обективната действителност, която ни се явява контекст през който взаимодействаме, наричаме "РАЦИОНАЛЕН ПОДХОД" и това е основния водещ подход в днешното познание, дал най-много и мащабни резултати на всякакво ниво. Това не е съвсем така. Веднага подавам импровизиран пример с явлението СЪНУВАНЕ... Също така и при конструирането чрез въображение - при което нито физическите закони, нито последователността на времето имат задължителна стойност. Също така - ПРЕДИ, СЕГА, ПОСЛЕ - са също човешки конструкти, с които хората обозначаваме свои представности. Нужни са повече познания в психичните клонове на съвременното познание за да се дебатира този казус. Поне според мен, а темата не е за това - просто исках да вметна, защото се повдигат съвсем неуместни, ( пак според мен ) вметки за влиянието на съзнанието в съвсем друг за него контекст. Мисля че твърде често се объркват периметрите на "философията" и философстването, с рационалното познание. А психологията е винаги там, където е налице човешко същество, отразяващо света, другите и себе си, сред своят комплексен свят, наречен ОТРАЖЕНИЕ. Психологията е клон на познанието изучаващ психичните явления, които формират света ни, вкл и онова, което сами наричаме "ЖИВОТ". Просто според мен непрекъснато се бърка че ЖИВОТ - не е нещо извън човешкото ни възприятие и отражение... Това се отнася и до всичко останало - например, когато ползваме ВСЕЛЕНА - ние ползваме за пълнеж на тази абстракция именно човешките измерения в отражението ни за нея... И САМО ТОВА имаме, независимо че то се усложнява непрекъснато чрез допълване на информация и знания за нея. Нямам достатъчни обратни сигнали за начините по които тия ми думи стигат до всеки, който реши да ги осмисля. А и съм далеч от точността, коректността и изчерпателността. От друга страна - това е огромна тема и е встрани от конкретиката на тази.

1. e тайна и за самото себе си и вече хиляди години "съзнанието" още крие своите тайни. В този смисъл - как и защо, са въпроси и относно самото съзнание, вкл и въпроса "дали е човешко и доколко, как, кое и какво" 2. съществува и понятието ПСИХИЧНО ВРЕМЕ... и когато става въпрос за "усещане" ( за време) тогава изучаването на начина по който се "отразява" времето в психичния ни свят не опира до физиката, вкл и заради това, че усещанията не се влияят задължително от физическите закони и принципи. Парадоксът тук е, че явлението УСЕЩАНЕ ( вкл и за ВРЕМЕ) е обусловено от съвсем биофизически и биохимични процеси, но "резултатите в психичното отражение" на всеки човешки субект, не са задължително обусловени от рамките на законите на материята. Към това се добавят и явленията ПРЕДСТАВИ, ВЪОБРАЖЕНИЕ, ФАНТАЗИЯ... Сънуване...