ramus

"МОЖЕ ЛИ НЯКОЙ ДА МЕ ВЪДВОРИ ВЪВ ВЯРАТА СИ" - !!! изглежда дългът прави нещата доста весели, защото горното заглавие на тема, за вас изглежда така: И между другото - автопредставянето ви е доста точно - неприкрит атеист - и... убеден рационалист. Съвсем точно - убеден. Това са хората на дълга, ей ------------ Всеки ваш коментар - без изключение, е в този стил. Тук са само две от изреченията. Разбира се "мисията ви" трябва да ви даде нужната благородна роля, която леееекичко да се допълни с "удоволствието на сладкия моабет сред "съубедителните в рационализма" (си). И споделящите ценностите, които "недокоснати трябва да се предадат след вас". Разбира се - всеки сценарий на мисия, идва с някакъв антигерой, с който мисионера е нужно да се справи и така - да се затвърди в изключителната си роля и функции. Тук антигероя е твърде мижав и някакъв си... там с епитетите, които гледам и че и те са "рационални", академични... А можеше сценария да ме въздигне на висоти и... като се преборите със злия демон, вие ще блеснете много по-силно... В годините имаше и доста такива сценарии, честно казано са твърде повторяеми схематично... но то и това, което ги създава, също си е точно схема и нейното повторение е част от кодираното в невроните... Признавам си, смея се, на моменти, до сълзи. Не ми се сърдете - това също е реакция и няма нищо лично. Както виждате аз не слагам епитети на измисления си опонент в театъра и сценките си в него. Само се смея - все пак някоя игра заслужава овации, нали? Имате ги от мен, поне от мен. Не само че не сте в състояние да се четете, а само подавам резултатите от явлението, при което убежденията се качват в главата и... си отива дори леките наличия на "рацио". Разбира се, рациото отпада, но пък убежденията (в каквото и да е), остават винаги. Те и функцията им е такава - винаги те да останат да крепят. Разбира се резултатите нямат нищо общо с каквото и да е "рацио", но пък убеждението има силата да замества всякакви дефицити. Като все пак - става въпрос че не сте способен да четете собствените си думи. Защото вашите думи не ги пише рациото, нямате умения и практика в авторефлексията, което си е норма сред "убедените". Но и не само - защото вие не си дадохте труд дори да прочетете и чужди думи и интерпретацията ви пак е овладяна отново от убежденията и готовите реакции в отражението, които са неизменни - нещо твърде характерно за тях. Очевидно свободните излияния чудесно ви резонират на "натурата" и човек трябва все пак да отприщва събраното, може и театър да е, но... той "театъра" е само междинно звено между убежденията и дефицитите, които да компенсира. Вие, без да искате пишете "учебник". И... между другото - това също е благородно дело. Просто още не сте способен да видите в колко важна социална мисия участвате, докато играете на други като нея.

Ама разбира се - че е много по значимо. Сигурно е - че за вас само значимите неща, светлите умове, историята, човечеството... имат значение и само това би ви мотивирало да ме разобличавате... Чак ме досмешава докато го пиша, но... какво да се прави - живот шарен, хора всякакви. Вие сте просто защитник и говорител на каузата на "науката", през вашия житейски религиозен поглед. Това вече се видя достатъчно, за да се продължава да се манифестира толкова настойчиво. Чудесно би било ако не се повтаряте. Не че ми пречите - вие имате пълното право да покажете докрай убежденията и вярата си в... Иначе - в други постове се заявявате като а-теист, дори с имитация на рационалист. Но... уви - излиза онова зад маската, отвътре, при писане и реагиране в подходящ контекст. С цел да не продължавате да се повтаряте, аз ще спра, за да дам възможност да решите избликналите си пориви и недоволство и да се успокоите. Така пак ще имате възможността да продължите да се самозаблуждавате колко сте рационален и че "не вярвате", а само знаете чудесно когато "другите вярват" и те са заблудени и... с останалите заучени прилагателни... .

Защо не опитате да не реагирате, защото колкото повече се реагира, толкова повече разкривате какво се случва във вас самия. Отгоре на всичко - не сте способен сам да си го видите и регистрирате. пример: 1. Написаното - НЕ Е ПСИХОАНАЛИЗА! Малко смешно става, защото правите забележка за "правилна думичка", а собствената ви такава - остава невидяна... Като пример - че и да го гледате, няма как да го виждате. 2. Не "ЗНАЯ" да го правя - просто го правя. И за опримеряване че знаЕнето никога не е било достатъчно - предлагам просто предложение: Кант - нали сте го учил, даже ви е идол и велик социален пример. Е - вие сте го учил, но защо не опитате да направите като КАНТ? все пак - защо въобще се учи... ако ще се зацикли само на запомнянето? Ето - имате територия, в която да опитате да покажете личните си опити за извеждане... и още много други неща. Но не се виждат, не се четат. Да сте говорител на готовите заучени репликации и самия Вие да ги репликирате на свой ред... не ви прави дори основателен за претенцията "прецизността в науката е разликата между истината и глупостта". Най-малкото - защото и в това изречение вие имате няколко неточности - не в думите, разбира се. Но те - думите...

Колеги, с теологията, философията и свободното размислителство според прочетеното, наученото и нагласеното според нуждите си. Но тия академични имитации за положения от познанието, по които някой дочел и недочел.. и с претенция че разбира, излиза малко наивно. Не че нещо - понякога просто изпошлява и най-много да се усмихна. Отношението "маняна", които доста хора защитно ползват, всъщност не е никаква защита, защото неговата характерна лековатост, всъщност е точния подход на много хора. Само да кажа, че използването на Дисонанс, не е в посоката на умния ви прочИтен взор и че освен в когницията са налице и други типове дисонанси. И като цяло - откривателят и нарицателят на КГ го свежда до съвсем тесен профил и обяснителна насоченост. А явлението е изключително широко многолико и многопластово. Всъщност то е в основата на всички принципни механизми за отреагиране спрямо конфликтиращ елемент спрямо заварена вече "изчистена" схема за интерпретиране... Само за прост пример - колегата вече изписа два свои коментара, под последния мой. И в двата се забелязват типични и ясни следи от механизмите които описвам. Само ще дам съвсем очевиден от тях Разбира се - това е напълно неточен изказ и смислово отива твърде встрани от това, което иска да каже. Разбира се, че забележката към самата думичка, е съвсем точна. Аз не се старая въобще да съм прецизен, пиша бързо, имам други приоритети и това на което се обръща внимание е само малка част от възможната критичност, която аз самия си правя, когато се чета. И все пак - мотивността на инкоректус, за да напише това - е твърде ясна. Ако не се интересуваше въобще и за него въобще нямаше значение и той е "над нещата" нямаше въобще да се налага да пише втория си коментар, като се приеме предположението че първия коментар е просто реакция от "бързия тип". Но при поглед към времето между двата коментара - и цялостния емоционален изблик във втория, показва посоката на мотивната схема и нейното ядро от несъзнателни импулси. Нека се обърне внимание, че същия човек, в други свои коментари, е изключително точен в изказите си, достатъчно последователен, дори в тази тема - няма да давам повече примери - те са видими. Просто това е моят начин за изследване насред комуникативната аналитична дисекция. ==== Преднамерено не обърнах аналитично внимание на всеки един от двата коментара, тук публично, с цел да оставя възможност импулсите, които се генерират в него, да си свършат работата. Защото се получава известен "натиск" от моя страна - пиша положения които не давам възможност да се асимилират със заложените алгоритми за разрешения. Те се натрупват, а асимилацията не е достатъчна и твърде неадекватна. Веднъж задействани защитните механизми започват да "стягат" и подтискат именно висшите когнитивни функции. Именно от тях се започва натиска и върви "надолу по етажите на комплексност в отражението". Аби - също премина през това и дори неколкократно да го приложих спрямо нея, вкл. и по други теми, нейния начин си е напълно постановен и повторяем, като неговата функция, значение и цел, е именно такава. Основната й теза - също. ============= Нищо от всичко това не е заради лично отношение - обяснявайте си го който както иска, нагласяйте, привиждайте - нямам никакви претенции. Отгоре на всичко - по самите разисквания обаче, нивото на пристрастие от всичко написано в някои теми, скача до уникални висоти. Всички толкова са свикнали с явлението, че... не се обръща внимание, а и самите пишещи се оставят по инерциите на автоматизмите. Но покриват всичко това с някакви общи абстрактни описателни схеми, които да им вършат работа. В най-общ смисъл - въпроса за интелигентното насочено въздействие, или за същото от естествени процеси, свойствени на динамиката и склонността на самоорганизация в материята - това няма връзка с теологичната идея за БОГ - по същество. За народната идея на религиозните последователи, за БОГ - съвсем няма връзка. Библейското описание на бог, със заложеното отношение и основна абсолютна опора за обосновка, описание и обяснение в цялата концепция - НЯМАТ ПОЗНАВАТЕЛЕН ХАРАКТЕР. Нямат никаква рационална нотка - в кръга на описанието. Нито една реклама по телевизията няма ПОЗНАВАТЕЛЕН ХАРАКТЕР, независимо че са направени с основната презумция - да информират, дори да внушават подобно впечатление. Особеностите на ТАРГЕТА, определят цялата система на похвати в посланието - и това важи за която и да е идеология, включително и религиозни спрямо ТЕОса. Колкото до религиозността - понятието ПОСЛЕДОВАТЕЛ, е събирателно и за мен - доста по-широко от социалното му популярно значение. Нито един от подаващите някакво си "мнение", всъщност не подават нищо, което вече да не е подадено от други, преди него, като просто на моменти се превръщат самите субекти, в говорители и рупори на онова, което са приели за "правилно" и онова, което им е сходно с личните си системи от убеждения. А също повторяемия модел, в който всеки постановяващ нещо си, е с идеята че според него това е смислено, това е логично, задълбочено и че... това е страхотно постижение, само защото му дава усещането за 'позиция', усещане за "нещо свое". НО какво СВОЕ може да е след като е обикновен говорител на неща, които въобще не са негови, не е минал лично през това, не го е въдворил през живота, не е минало тестовете за проверка, за детайлност и особено - отхвърляне, защото покойния КАНТ не е писал за вас, нито за Живота... а за онова, което той е отразявал спрямо същия. И да - написал го е, свършил си е работата - вие тогава защо го повтаряте, а не напишете вие самите "вашия начин" на отразяване, на битието - пак систематизирано, последователно, широко и осмислено. КАНТ, както и който и да е друг концептуалист, не се учи, за да се цитира, и ползва за "доказване" и лични ползи, колеги. По принцип УЧЕНЕТО е процес, който основната му цел не е РЕПЛИКАЦИЯ на наученото. Но тия, които не са способни на "продължението", остават и циклят на ниво репликация и повторение. Така при човешкия социум едни и същи общи моделни абстракции обикалят сред матрицата, само защото според масата и мнозинството, според условия във времето, културата, социалните динамики, е било полезно или нужно и... по-лесно. В същата посока е и друго: Има някои хора, които още не са израснали идолите, които са им възпитани от образователната система и опитомяващата роля на социума спрямо тях. КАНТ - беше само формален пример, заради това го засегнах - защото видях как реагира в тази посока колегата инкоректус. Отношението към авторитетите издава собствен уклон към авторитарност - явленията са свързани... Но това е за съвсем други теми, за други четящи. Липсата на лични размишления, на собствен опит в тях, на възможност за по-задълбочено и самостоятелно осмисляне - се компенсира с копиране и заимстване на готовите шаблони за каквото и да е, подавани в социалните канали. Демонстрацията на множеството линкове, цитати - направи впечатление, че за много хора е не е важно количеството на информацията, само да се намери нужното им за да поддържат предварителната си вече позиция. Дори идеята и представата - да се поднася информация, която някой можел да използва - всъщност ясно показва че би я ползвал, само ако му е от полза. А ползата - нали се вижда кое е основното и приоритета - вие си го показвате в това формално общуване, всеки един толкова ясно си го заявява.

с цитатите няма никакъв проблем - нали всичко е написано, и се вижда. Може би някой не гледа какво той самия пише... може би Ако е за друго, или тема, която да е достатъчно дистанцирана и да не "дразни" - доста обстойно, пространно, логично се изписва, но... когницията при дисониране пропада, сработват програмирани защитни механизми, безотказно за пореден път. Вие, всъщност опитвате да изиграете че не ви пука, че сте над всичко това - но несъзнателното никак не "слуша" тия опити, което си е съвсем в реда на нещата, просто го онагледявам за пред очите на тия, които четат... Толкова рядко са налице достатъчно зрели хора, които да израснат тази "безотказност" чрез разума си. Така, че... "проблемът" е в написаното... и в пишещия. Разбира се - за същия, проблемите са винаги някъде другаде, в някой друг - само и само да са "някъде там", а не в него самия. Явлението сборно е наречено по много начини, но едно от тях е "психична скотома"... Отгоре на всичко - всъщност няма никакъв проблем, налице е известно разминаване между нужни положения и нещо извън тях, дето трудно се контролира и осъвместява. И... се реагира компесаторно заради поддържането на психостазата. Разбираем и естествен порив, бай дъ уей, просто не се вписва в личния съставен образ, лично озаглавен "АЗ, който искам да съм" и "който вярвам че представям автентично". Несъзнателните регулационни механизми не са нещо лошо, нито нещо страшно, гадно или неприятно. Както се поддържат физиологичните процеси - по хомеостазата, така същото е и на "горния етаж" - психостазата. Просто на много хора не им харесва и се плашат от положения, които те не могат да контролират и управляват, а много биха искали да могат, за да няма разминаване между базовите конфликтни принципи - искам-мога-знам-трябва-нужно ми е...

нас??? кои НАС? Сега разбирам че изглежда съм напуснал влака, защото аз не пътувам въобще в тази посока. Той и билетът ми беше само донякъде и слезнах. Шегувам се... но и не съвсем... А каква е точно работата Ви, че се налага да ползвате това неопределено, но съвсем явно "множествено обединително число" ?

повторенията в написаното навеждат на обратното, но... кой съм аз че да се правя че забелязвам. Може би - има основание, но има и условност - това е понятието ПОЛЗА. (както и свързаното с него "стратегическо предимство" ). Въпроса за ПОЛЗАТА, спрямо кое, кого, кои критерии - защото дори малки "премествания" в отправните точки и критериите за съпоставки, и твърдението от цитата става неадекватно.

Значи - с проблема за бог, се занимавала психологията? И се бил разисквал - в първи член на символа на вярата... и нататък... Вие просто от мерак да се изиграете в ролята си на знаещ и мъдър, просто не четете какви глупости пишете. Кант сте го чел и научил, обаче с психологията нещата са плачевни. Но кой съм аз да спирам поривите човешки - да живее свободата. Вече по-горе написах - въпроса е "докъде" порива може да се качи в главата и да заличи предположителните крехки и плахи наченки на здрав разум?

Колега "боли ма фара", други повтарящи се елементи също омръзват - с цикленето си до безкрай и търсенето на поредното място да се презатвърдятс повторение отново и отново... Произволните допускания, граничащи с фантазии, може и да се нарекат "размисли". Допускаме... едно, после - друго, после трето, задава се въпроса "защо"... и всичко е в посока нужна на някого - просто защото си му идва отвътре. Може да се допусне всичко и това зависи само от "Допускащия". Но допускането не означава нищо практическо - то евентуално идва последствие, ако надмогне обикновената нужда нещо си да се обясни. От друга страна допусканията, сами по себе си, не са аргумент за каквото и да било. И няма как някой друг да заиграе същата игра - по едно или друго допускане, защото тя се случва само в главата на играещия се за размишления. Всичко това е обикновена манифестация, в която всеки силно настоява да си намери поредния начин да представи собствените си убеждения и пред-убеждения като рационални, каквито те няма как да са. Съвсем елементарно е да се обобщи, че всеки твърди и настоява нещо си - един имитира логика, друг - допускания - но който и да е от тях задължително тръгва от нещо, което е предварително си е вече постановено в него. Това е цялата игра на толкова много Играещи я.

Значи какво се чете - не ме интересува едно, друго... но "такива като мен" ще помагат... нещата да се случват... Какво ще помагаТЕ, след като ТЕБ не те интересуват...? Кои са тия "неща"? Кои сте ВИЕ - помагачите, дето се манифестирате на идеалните алтруисти? И дали това е помощ, за кого, спрямо кое...? ================= И накрая - егати лицемерието и игрите - само заради някаква си фикция.

Koe точно - сред тия "неизвестни" набляга толкова на единния и абсолютен бог - всезнаещ, всеможещ, всесъздаващ, всепораждащ... вечен, но не краен, но пораждащ крайности. Никой никъде не е мислил за наука, когато е създаван образа на единния ИЛ. Съвсем други са били целите, смислите, съвсем други са били нуждите и замисъла - в други епохи, събития, социални процеси и... резултирането на всичко това в цели. Но много се държи сега, като я има науката - да се вкара същото и в нея. Защото има страшно много хора за които това е много важно. Такива като няколко тук. И не само тук. Има страшно много хора, за които инерцията и нуждата ги е заставила да приемат обясненията за бог. Какви ли не виражи с логически и постановителен уклон... какви ли не измислени аргументи... какви ли не уверения и подбор на цитирания, в които обаче материали - са внимателно подбрани, да са точно в същата нужна посока, Или пък предварително да се ползва готовото инфо, с нужната за същата посока интерпретация... Например - през моите очи - тук дебата не е никакъв компромис. А е опит да се манифестира нещо съвсем просто - щом нещо е предварително нужно, ще му се направи "пътечка" чрез която уж да се "докаже" - като извод. И така - да прилича на логически аргументиран - извод. А този "извод" е предпоставен предварително - цялата логическа конструкция идва само и единствено за да го удостовери по модата на "научния критерий". В научния тип картина на света - с лекота може да се допускат всякакви варианти - но това е допускане, борави се с неизвестни, условности, вероятности, хипотези и предположения. Никъде сред това не е нужен бог. Но на много хора именно бог им е нужен и им е нужен да го манифестират и вече в територията на "науката". И си го нагласят в нея, както се прави и в тая тема - от съответните хора, дето им е нужно. ========== Както дуалния тип възприятие, поражда и същото в отражението и после го проектира в "света", по същия начин си върви в комплект с идеята за най-елементарните форми на представност - тая за "началото" и края, както и модела за "причината и следствието". За толкова много хора това са скелет за шаблонизиран начин за работа и ситуиране, само защото предлага леснота и простота в ползването му, Защо е толкова важно НАЧАЛОТО, и за кои толкова хора не могат да схванат идеята за ненужността за плоската линия, чрез която да си създадат модел на битието? Твърде много хора свикнаха с класическата физика, класическата геометрия - базирана на база от прости правила, близки до простия модел на възприятие и отражение. За същите хора квантовия модел им идва объркан, сложен и твърде неподходящ - защото не могат да го ползват опростенчески. Въведоха се относителности в смятани за крайни и абсолютни величини - като времето, например. Смятаното днес за абсолютно и крайно - като например "константата на планк" един ден ще "падне" от абсолютността и крайността си и според други критерии и тя ще остане относителна. Относителностите плашат определени категории хора. А те са най-многото хора. Тия същите хора поглъщат плоските модели, определени от прости опорни точки, които да са им неизменни. И формират представата си за всичко в битието си, на това. И промяната на познанието - не може да мръдне тия хора, защото те вече са се постановили на нещо основно, на нещо важно, на нещо, което те могат да ползват, да ги ориентира и да им дава усещане за ситуиране... и то "правилно". по-горе се каза нещо съвсем просто - никой спин, нито вълна или частица, няма да обяснят защо хората чувстват и изживяват едно или друго. А им трябва - да си го обяснят. С религията това може да се обясни. С наука - още не може. И да може - когато на тия хора им трябва и възниква самата тяхна потребност от това - наука не е възможна. За това е ролята на религиозното. Защото същото е в сила отвътре... и му е нужно съответствие - и "отвън". И вече... науката - да си яде ушите, защото ВЕЧЕ Е НАЛИЦЕ ОТГОВОР, който отгоре на всичко е бил много, много нужен. И вече за него има постановка и обяснение. Кой го интересува дали било вярно, дали било едно или друго, ама имало проблеми - в края на краищата ПОЛЗАТА е винаги по-важната. И за тия хора НАУКАТА се опитва да им бутне и отнеме вече създадените опори. За тях няма друга възможност, освен да ги запазят, като ползват самата наука. Защото другия вариант - Е НЕПРИЕМЛИВ за тях. Това е съвсем проста и елементарна дисекция на тия вечни препирни - между науката и религията. Какво ли вече не е написано, казано, доказвано. А няма никакъв смисъл. Религията не се занимава с познавателния аспект на предложеното от нея. Напълно некоретно е да се постулира религиозна идеология, като логически концепции. Както и - научните описателни картини на света, базирани на рационални похвати и отношение на света. Докато РЕЛИГИОЗНОТО - е основано на ИРАЦИОНАЛНо отношение. Не е въпроса в религията или науката. Проблема е в човешките същества и техните потребности.

чудесно обобщено, през моите очи. Но... защо да не става игра - само се опростява. И нещо друго - цялата работа е измислена в други условия, за друга култура, бит, география и време. За целите и ползите .. Никой не е мислил за наука някаква си. Сега, когато последната е вече налице и няма как да се пренебрегва лесно, почват напъните да се обясняват пак първоначалното - но да изглежда научно. Инерцията е велика сила и още по-здраво влияе, заради ползите. Нужния поет лесен начин за решаване на дисонанси, вече е приет и първосигналния порив е да се запази и съхрани, вместо да се остави патерицата... Ще се върти всичко възможно да се наглася, но... само и само подпрения да не захвърля толкова нужните му патерички. Все пак - каза се за ползата - всичко е до ползата и приоритетите на едни ползи - срещу други.

Само вметка - какво стана с "права ли съм - да, доказах ли го - да, познах - за субатомните частици... "... Сега пък - било "ясно, че са предположения"... Като ще е театър, нека се поддържа една роля в него, че с тия прескачания публиката губи нишката.

Мдаа - колко ниско може да се падне, това е въпросителната - засега вектора го поддържате чудесно. И глупости да са, но да се драска нещо си там... Пуканки имам, малко е суховато и семпло, но поне от уважение за напъните, възрастта... Все пак, някъде си там, се вярва че имало добри намерения...

И такааааа Сигурни ли сте че попитах? Обърнете внимание на препинателния знак в края на първото ми изречение - който НЕ е въпросителен. Та за какво цитиране въобще можете да говорите, след като вие не сте способен да четете и да осмисляте адекватно прочетеното... Нали се вижда и подреждането и подбора на "цитати' дори от тази форма на развалена комуникация, която е точен очевиден пример как се въргаляте сред собствените си дисонанси - за разликата между декларациите и настояванията - и точните примерни изразявания. Особено примерните податки - на прочит и на коментари, и цитиране. Така вътрешния когнитивен модел, става изключително прозрачен и демонстриран чрез простата симулация между стимул-реакция, която вие чудесно онагледихте. В допълнение към всичко това - вие не сте способен на никаква друга форма на отражение към живота и себе си, ако никога не сте я срещнал да я прочетете, "докоснете" или дочуете от други. Всичко е по образци и готови модели намерени сред социума, усвоени чрез имитация и подражание.И които довеждат субекта да е обикновен репликатор. В живота аналогичното на това, се обобщава като КОНФЕКЦИЯ. Типично, съвсем типично... Направих си серия от последователни опити, заложих точно определени модели на изказ, после проверявам на кои от тях вие реагирате... Така ми разкривате голяма част от вътрешните си процеси и динамика. По този начин сам ми пишете когнитивния си профил, както, между другото, всички ние правим, без никакво изключение. Разбира се - вие няма как да имате идея какво е това - просто защото при него не се получава с учене, заучаване и после репликации... Както и много други аспекти на живота... които за вас просто "не съществуват".

Да попитам - вие точно кое не прочетохте - не ме интересува мнението ви за неща, в които сте и наивен и невеж. Интересното ми е само излагацията докъде може да стигне - къде ли е точно "дъното". За сериозните хора коректността означава друго, но не и за празнословните философски размислители и редовите използвачи, чешещи сърбежите си. И последно - въпросния Исус ( а не Христос), както и въпросния Гаутама (а не Буда) не са написали нито ред, за да им давате цитати. Не че и да ги цитирате бихте изразили друго, освен нивото ви на интерпретация. Като последното - нивото на интерпретация - сте го заучили наготово, и дори по това не сте си направили никаква форма на личен труд. То тук, насред форума, дори толкова прости текстове - а резултата е "слепи петна", кво останало до Гаутама... Ако тия двамата въпросни, можеха да погледнат какви ги редят редовите им използвачи, сигурно биха се разплакали - но не от умиление или радост. Не че ме интересува.

надменност... и то само заради някакъв си дисонанс. Даже той породил и други думички - дето се играят на "спестени". Разбира се - че съм надменен. Не е надменност да говориш за будизма, с идеята колко много знаеш, само защото имало цитати... и зариване с линкове. И да - доказа ли го - ми да. Права ли си - да. Браво!!! Но това падение отвсякъде - цялата маска на интелигентността, дето е само роб на едни съвсем други щения и нужди... И толкова напъни Такава пародия и локуми за будизма е, че просто се смях, от сърце. Всякакви глупости съм срещал... Колегата от другия форум, в темата за будизма, също и той е изкарвал толкова много примери за човешката глупост и невежество... и толкова настоятелното им пледиране... и само от нуждата да си важен, да си значим, заради маската на умен... Оставям лудите да се налудуват. Игрите им са си по-важни и... ползването - разбира се че ще се ползва - всичко е за ползу... Е - не е всичко. Пък и не всеки ден някой си сваля маската толкова точно с "права ли съм - ДА, доказах ли го - да"... И глупостите дето се постват като линкове... тя нуждата от това е ясна, но не ми е ясно защо на постващите не им е ясно че да четеш нещо,... и да го посочиш че си го чел, нищо не означава... И само че някъде нещо е написано, дори книга да е издадена, дори и трудове да са написани - това не е никакъв аргумент за каквото и да било: но пък труд е написал човека. И после някой ще се позове на него - да си направил мнение. После - ще го докаже пред други - защото и него го зове синдрома "права ли съм - да"... И така - никой всъщност не се интересува от същината на нещо си - важно е само дали същото би му било от полза за сърбежите отвътре... И на върха на всичкото това - същите "виждали надменност" ... Може би - тя прашинката в чуждото око е много по-величава от "гредата в собственото"... Но да си с греда - винаги някой друг е надменния. Винаги!!!

Аби - вие погледнахте ли я. Та тя е висшата степен на познание в психичното. И - въобще не се занимава с терапии - всичко е изключително практически ориентирано, каквото е за всяка сериозна източна практическа система. Нещастието на западняка е именно че от мързел и невежество си наглася каквото му е по-лесното. И вечната нужда - да ползва... да ползва - каквото намери, както си го нагласи - но да ползва...

ей в това е целия смисъл. Съвсем точно и ясно. "Как го доказах" - ами с линкове, щото е препълнено с всякакви "научни" публикации по въпроса. Понякога нивото на писането в някои теми слиза на същото като в народния "дир.бг". Иначе: Йогата - и тя така - можело да се ползва за какво ли не. Но да се ползва ЙОГА не е да си ЙОГИН. Както и да ползваш нещо от будистките практики, не означава че си будист и че разбираш от будизъм. ======== Невероятни глупости се пишат за какво ли не, само защото имало публикации в нета и те са напълно достатъчни за "аргументи". Няма да коментирам и глупостите които колегата е написал отново, с цитирането на "положенията за осмократния път" - то просто става само за смях. Идея си няма какво се има предвид, още повече че в будистките институти, осмократния път се изучава няколко години, но за него - пляс, и вече тържество... Няма нищо по-тъжно от невежеството. Не и за невежия, той просто не знае нито какво говори, нито защо. Това, разбира се, подава и една чудесна безотговорност в свободно плямпане и меренето по форумите, като няма значение за какво ще е. Това трябва да се сложи направо в рамка - изразява стилизирано, но съвсем точно, нуждите на толкова много хора.

Извинете ме, но мисля, че е нужно когато човек говори по някакъв въпрос - поне да се осведоми достатъчно, а не дотолкова, колкото да си нагласи нужното по библейската си лична схема. 1. БУДИЗМА е "учение" само за западните философски последователи и за източните религиозни такива. Просто това им е начина да смелят нещо, което излиза далеч отвъд тяхната когнитивна и житейска рамка... Будизма не е никакво учение, говорите наизуст, следвайки популярни и популистки писания на автори, които вярват точно в същото. Проблемът със западането на будизма, и особено проблемите на ТИБЕТ са в основата на излизането на будизма сред западния религиозен тип вярващи. Будизмът не е философия, не е и религия, не е никакво учение, макар че се налага да се научават определени положения, чрез които да се формира мирогледен начин на отношение, чрез което да се добият определени психични нагласи за практикуването. Будизмът не е никаква терапия, Аби, дълбоко грешиш за това. Колегата е изключително адекватен в извода си - относно това, че същината и ядрото на предаденото от ГАУТАМА, би хвърлило в ужас редовите последователи, включително - и тия на запад, които дори се самонаричат "атеисти". Будизмът в същността си е практика за управление, насочено изменение и трансформация на съзнанието и начина на авторефлексия и самоосъзнаване. Постигането на целта НИРВАНА е именно това - качествено изменение на съзнанието в даден човешки индивид. Практикуване на будизъм като терапевтични автосеанси е приказка, която дори не е за деца. Никой от свободно говорещите тук няма дори идея какво означава 30 годишен ретрит, в самота и почти непрекъсната вътрешна работа, дори по време на "сън". Много често - на температури близки до нулата или далеч под нея, сред условия, които за западняка са мизерия, сред недохранване и дехидратация... Нещо повече - дори е опасно за практикуване, защото още в първите стъпки лъсват и изскачат от субекта сложни плетеници от неготово несъзнавано и при липсата на подготовка и зрялост в това - неговото развитие, дори се прекъсва и отива в "трета глуха"... образно изразено. Нямате си идея какво означава всичко това. Именно това дава възможност на некомптетентния съвсем произволно да съчинява и наглася към нужното за него - защото е необременен от ПОЗНАНИЕТО. Именно заради това е създадена СУТРАЯНА - улеснена и опростена версия на ДХАРМА, обмислена и съставена спрямо нивото на неподготвените и "проблемни" човешки субекти... Това не са празни приказки, колеги - поне като ще се дискутира нещо, защо първо не се осведомите малко по-нататък от уикипедия и популярните писания - по-скоро популистки. Да, налице са по-сериозни писания за БУДИЗМА, но става ясно че вие не сте ги усвоили... (а и са твърде малко хората, които са навлезли в тази материя). И второ - будологията не е будизъм. Все едно библиология или библеистика, да я наречете че е "християнска". Будологията е научна дисциплина, която се отнася към будизма точно откъм философската, историческата, социалната, доктриналната или описателната част относно будизма. Но това НЕ Е БУДИЗМА. Будологията е сериозно застъпена и в СССР и в предишните и сегашния му вариант, главно в далекоизточните научни институти на РАН, просто имат възможност да изследват автентичните извори в онази част на Азия... Но никой будолог не е пътник по ДХАРМА. И никой такъв пътник, не би се занимавал с будология. От друга страна - за вас, обикновените нуждаещи се от писания, си следвате модела на житейските размислителства и заучени образователни схеми на същото, което за много от вас е имитацията на философстване. Но целта е съвсем очевидна - зад всичко стои личната потребност от съставяне на своя версия на реалност и подреждането на същото до нуждата да се нагласи подходящо и съобразно предварителната система от лични нагласи, която се управлява от несъзнаваното. Ако въобще следвате собствените си заявки и декларации за сериозност и някакво поне елементарно ниво на интелигентност - не отивайте до положения в битието, които съвсем очевидно излизат от нужното за личния житейски и ментален фрейм... Става твърде плоско и нагласено и олеква...

там е работата, че всъщност сте на много ниско ниво, и когато някой е запомнил и си повтаря само Кант, като стане въпрос за будизма... Много съществени... глупости. Изключително сте некомпетентен по последните въпроси, които разисквате. Нещо като "на инат" се получава - да се пише нещо, пък макар и глупости да са. Въпроса е, че по този начин се компрометирате... но и лъсват доста несъответствия. Би било много полезно за вас, ако забележите съществените си пропуски и илюзии, които сте си направили през годините... но "надали", а и за никого друг не е важно, освен за вас. Всъщност - и за вас не е важно, пък дори и на инат да е. Похвата "маняна" проваля чудесни възможни на много хора да вникнат в слабостите на собствените си библии... но от друга страна - те ако можеха, щяха...

Четене на авторитетни книги - прави и всеки религиозен последовател. Четенето не е равно на познание. Нито че е източник на същото. Най-малкото четенето на авторитетни книги, но и с готовите шаблони за интерпретирането им... Иначе - да, четете ги, но... направих си опит с вас - ако не се предлага готова схема за интерпретация, извън шаблона, който сте усвоил за същото, нямате никаква възможност за схващате, няма пластичност, няма никаква ментална понятийна адаптивност... Всичко е до боравене с изучен и усвоен готов шаблон. При това "твърде тесен и ограничен". Като човек, за който не са ми нужни авторитети, нито аз самия съм си такъв, ще си кажа най-свободно, че пет пари не давам за Кант, нито Кант би дал за мен. Построенията му са ми интересни с концептуалността си, но намирам доста проблеми сред тях. И вече посочих - че виждам проблем с липса на отношение на построението, спрямо автора си. Нито ще познавам Кант, нито той мен. Вие - също няма начин никога да разберете, просто повтаряте каквото сте научил - както е всеки религиозен последовател. Просто вашата религия е спрямо друго "божество", но си имате библия, канон, 10-те заповеди... А училището дето сте го учили - все едно е било "неделно". Все пак - в едни бивши времена, на образованието се гледаше сериозно - чак прекалено. Принуждаваха да се учи - кой може, кой не може - да покрива "норматив"... Просто - това е наследството. Не се обиждайте - това няма нищо лично към вас, няма и защо да го има. Просто ползвам прийом - писах вече за него. Свързване и единение - не е никакъв абсурд. И да - с дуална логика, с педагогическо или академично образование - не става. Не става и още с много други неща, но... все пак тук са приказки тип "маняна"... В цитата на АБИ никъде нямаше спомената думата ДУША. Прочетох го внимателно - вие просто сложихте вашата интерпретация и я проектирахте в думите на АБИ, а си е просто вашата интерпретация. Разбира се, АБИ не разбира от будизъм, освен от четеното тук-там, но и не е важно дали го разбира. Будизма няма как да се разбира, в него може да се посветиш и да тръгнеш по пътя, който предлага - съвсем практически и изчистен път - но само за "подготвен и узрял пътешественик". Не че е лесно... никак даже. Но свободното философстване по тема, като будизъм е доста проблемно, защото за будизма не става просто да прочетеш и да постваш цитати. Не че не го ползват и за това - както и всичко останало. Но е напълно несъответствено да се цитират будистки текстове - това е предназначено да е "път" само за религиозен тип хора, които по принцип са повечето не само на изток, а и по нашите ширини, както и навсякъде другаде. Само за протокола - за субекти с изнесен напред религиозен аспект в психичните си особености, дадености и възможности, за тях е предназначен цял дял в будизма. Разбира се - те нямат никакъв шанс за "бързата писта", която се явява ВАДЖРАЯНА. Именно - заради това е адаптирана и разработена версия на будизъм - СУТРАЯНА и внесен подходът "ЛАМ-РИМ"... ( СУТРАЯНА - типично за религиозните люде, нищо че в случая няма основно божество, но са налице внимателно обмислена сложна система от "заместители". Четенето на "свещени текстове", запомнянето им наизуст, начин на живот чрез предписания, модели, ритуали и дарове за духовете... спазване на обети, режими, дисциплиниране - всичко това е твърде познато и сред значително по-назапад от Индия и Тибет т.н) (ЛАМ-РИМ - преносно - стъпка по стъпка, нещо като Тик-так - внимателна и точна последователност от взаимосвързани практически стъпки, без възможност и изясняване, защо не трябва да е налице никакъв стремеж за "прескачане". Въведено е именно като противовес на тенденциите за "нетърпение" относно проблемът с интелектуалниченето или с маниакалностите... и проблемите от несъответствията, които възникват и не само че провалят пътя към НИРВАНА, но и го застопоряват още повече... ) Всичко това са практически подходи, свързани с внимателно и прецизно познание за много дълбоките психични равнища. А познанието за това - е именно от внимателното поддържане на "колективен канал' относно движението по пътя на всеки будист. Системата е доста "смазана" и изключително рационална. Разбира се - с вековете в нея настъпват и проблеми... но това е друга тема, при това - огромна.

дааа, и какво още ви разказа Кант, докато вие го слушахте внимателно? А попитахте ли го лично какво той разбира под едно или друго понятие. Защото това - четенето - може да не е достатъчно. Има и друг проблем - понеже в абстракциите неяснотата е характерна част от самото явление, такива като КАНТ, се предлагат направо с готовите обяснителни шаблони кое как трябва да се интерпретира. За да им е по-удобничко за запомняне и репликиране. И формиране на "руслото". Дали правя разлика между субстанция и съдържание, материя и познание - кой съм аз че да знам - вие сте капацитета. Но ми се струва, че Вие още не правите разлика между умопостроителните абстрактни упражнения и ролята им за битието. Това че се опитвате да ги прилагате в обяснението си за света и с тях да формирате отношението си към себе си и битието - е ... как да кажа - "несъответно", примерно. И идва точно заради неразличаване на смисъла и значението на онова, което се учи... И пак - заради удобство. Това, че доста хора учат абстракции не означава че ги разбират. Проблема е, че хора като КАНТ са извървели пътя от конкретното, през частното, към общото и обратно. Докато тия, които ги учат, взимат наготово и си присвояват цялото "пътешествие", с идеята че като са го научили и могат да си нагласят резултатите за към своите си щения, значи че път не им трябва. ====== Само да обобщя нещо - в коментарите от последните няколко страници, се опитва да се постанови абстракта МАТЕРИЯ. Направих си труда да си направя таблица на "версиите". Не е въпроса коя, дали, в какво - е адекватна, според кое и защо. Въпроса е, че дори нещо толкова основно, има проблем дори в представянето му от всеки един. Всеки има основание да постанови своя версия за МАТЕРИЯ, или да е говорител на обществена консенсусна (версия) за същото. Разликата между всеки един и КАНТ (примерно и предположително, само условно) е че въпросния си е дал труда да извърви пътя към едно генерално осмисляне от основните блокове във фундаментите, към техните следствия - макар да става въпрос само за ментални концептуални построения. Но дори и така - при заучаването и усвояването на същото от хора, които не са извървели този път, са налице значителни пропуски и несъответствия, защото който и да е автор му е невъзможно да остави в писмен вид всеки детайл по изминатото вътре в себе си. Още повече че примерно, при г-н КАНТ няма биографични данни, че е имал идея за смисъла на насоките си. Научните ментални школи по онова време, въдворяват един типичен суховат модел, съвсем логичен и описателен... но - без всякаква връзка между построението и субекта, който се явява негов автор. Например - Фройд е имал значителни лични проблеми в частния си живот. Интересното е, че са налице маса биографични примери, които са доста странни на фона на това, което той е преподавал на другите, създавайки и развивайки си теориите си. Обобщено - налице е разминаване между личното пространство и онова, което се постановява пред света. Разбира се - този модел е чудесен и се приема за даденост. Защото - е твърде удобен, за субекти, които нямат вътрешната си връзка - между собственото си битие и формите му на отражение, пазейки в себе си един слой - в изживяванията. А "отвън" - един нарисуван от образованието и възпитанието, угоден и нагласен образ, според социалните нужди, обкръжение и потребности. И продължава това - имам навсякъде примери в живота си, в които някой си присвоява роля да се провъзгласи че е знаещ, познаващ и компетентен за нещо, което в самия него силно липсва. Пример, че има хора, които имат проблеми с пътя от общото към конкретното - и да ги уважа, че са недоволни и се усещат пренебрегнати Та пример - първото което се сещам е от миналата седмица - човек, който добре познавам, от много години, организирал курсове и лекции, семинари и занятия по лечение, тай-чи, даоски техники... И - какво се вижда, в самата "черупка" - самия човек дори съвсем видимо, е с проблеми - наднормено тегло, големи сенки около очите, уморен и отпаднал поглед... и... липсва живец... И този човек - ще преподава точно обратното на "себе си". По същия начин се предлагат курсове за отслабване, от хора с наднормено тегло. Или семинари за психична самопомощ - от хора с доста видими психични проблеми. Типичен е примера за професията "психолог", ако не знаете, за някой който му е любопитно - интерес и професия психологията става за хора, които са преживели сериозни травми и в опита си за несправяне, когато не успяват към себе си, те компенсират със същото за към "другите". Това е обикновена статистика - над 80 процента от хората направили психологията своя професия, са всъщност със собствени психични травми, които НЕ СА РЕШЕНИ и АСИМИЛИРАНИ. Та така - познавам чудесни философи, изключително компетентни и знаещи, дори даващи признаци за разбиране и вникване - а са на непрекъснато на ръба на житейските кризи. И с психични проблеми - от наркотици, до пристрастявания и залитания, до депресии и давещи проблемите с алкохол и дроги, нещастни и объркани бракове и родителски отношения... и какво ли още не. За много хора модела - да учиш едно... а да живееш с друго лице, си е просто част от живота. Ето това е когато ученето замества път. Защото се учи не как да се върви и да се извърви, а просто се хвърля огромен капацитет за усвояване на чужд за субекта познавателен материал, а за него самия остава дефицита на същото.

от време оно - играта е проста, ролите - ясни - предлага се вярата - вече като стока. От врата на врата - точно както е новие тип "маркетинг". Ако мине, ако се припознае, ако се улучи подходящия момент на слабост и да се привиди "подаденото" като решение или спасение - се съставя игра - стара, колкото света. Все пак - се играе - хиляди години, и продължава. Начините за психично повлияване работят още от зората на човека, защото механизмите продължават да са същите и са фуннкционални. И досега... Не се виждат изгледи за промяна - поне през моите очи. По реакциите, се има предвид че доста хора тук сред форума им създавам дисонанс, след като интерпретирам изразеното от тях религиозна психична посока. Очевидно не им харесва че имат в себе си религиозен аспект... тва все едно да не си одобряваш тялото, щото на мода били "други тела". Но с наука или не - идеята да си адаптивен, а не статичен. Да имаш граници, но да са еластични и без никакви абсолютни или крайни признаци и качества... да боравиш с относителности и условности, вероятности и възможности. Да не взимаш насериозно никой свой "бърз" импулс, или реакция, а да си наясно какви са и да ги прескачаш и оставяш да отшумят... Но и да си критичен към своето постановено, да си наясно че оставено на несъзнаваното, веднага се връща в руслото на вече начертаното, изясненото, с тенденция да повтаря валидираното... И така...

Ами... нееее - по принцип не ги разбирам тия работи, но - имам въпрос - кажете ми вие, като четящ Кант, и разбиращ го, според вас как Кант е вникнал в "материята", след като тя е "вещ в себе си", и !!!! "следователно е и непознаваема"? Интересно ми е - как "непознаваемото" става ясно на Познаващия го - в случая, на КАНТ, а и на вас самия ? Ако "МАТЕРИЯТА" е вещ в себе си, няма как да се проникне в нещо, което е "само в себе си", защото това е пример за абсолютно затворена и независима система. Това, добре. но за един външен наблюдател, това би била напълно несъществуващ свят - затвореното само в себе си... А пък това точно относно "материя" - вече идват само усмивки... ---------- Не се подигравам на Кант. Опитвам се иронично да кажа нещо на тоя, дето го цитира. Кант не ме занимава с нищо - чудесна логика и систематичност, но само това не са достатъчни за нещо, което за мен е важно и има значение. И да кажем,.. че съм го чел. То всички могат да го четат... но и да напомня, че - ето темата, форума - уж всеки чете, пък след прочита - "изненадааааа" С това пояснявам че работата не е в това дали някой чете някого, макар това да е фактор, но е далеч по-опростения. Другаде - след прочита, е ключът. Но... тия неща явно не ги преподавате в училище. И както става ясно от думите в предишния абсац - и да го преподават в училище - на много се преподава, много учат, някои запомнят, други - не толкова, но да учиш - е като да "четеш" - не е достатъчно, за нещо, което за мен има значение.