ramus

Абстракция (от латински abstractio - отвлечен) е процес или израз означаващ някакво отвлечено, ирационално понятие или фикция. В този смисъл абстракциите са малко или много нереална, отдалечена представа за действителността. Въпреки това обаче те са особена форма за опознаване на тази действителност. ------- от тълковния речник: 1. Процес на мислено отделяне и обобщаване само на съществените признаци и свойства на предмети и явления от самите предмети и явления. 2. Отвлечено, обобщено понятие, което е резултат от мисловен процес. ==== Обикновено не отварям Уикипедия. Но... реших се на тая 'крайна' стъпка, четейки неща, които пишат толкова деклариращи знания, рационалност и мъдрос, автори. Ще оставя специалистите и "учените" да коментират как така "материята" е абстракция. Като също коментират що е това АБСТРАКТ, или пък ПОНЯТИЕ. Лелееее... какво става бе хора? Интересно - четете ли какво пишете? Значи "материята е абстракция", което значило че МАТЕРИЯТА имала неведоми фини измерения - според кого, и как така ги има, а са неведоми Как нещо, което се определя като АБСТРАКЦИЯ - имало свойства и атрибути. ... Това само в първото изречение. Няма да продължавам - бисери един след друг. Ама вие предположително сте, или сте били, преподаватели ... честно казано до такива "висоти" не съм очаквал че ще се стигне. Разбира се, че накрая на цитата няма как да се разминем без "Кант". Ама - такъв колос на мисълта, такива истини, толкова правдивост и практичност... Ако кант не е написал едно или друго, което после да бъде учено, после запомнено и повтаряно... не знам въобще как щяха да съществуват толкова много хора.

да, абсолютно. Не се занимавам с наука - нито хуманитарна, нито точна, както и психология или философия - за последното вие вече сте сигурен и е твърде очевидно. Не се занимавам и с "не-наука", нито "мета-наука" или "пара-наука". Нямам документ за висше образование, нямам ценз, дипломи или хабилитация... въобще - аз съм си един твърде неук и неопитен ученик - при това, имайки се предвид реакциите и честото отношение на някои дисониращи - направо двойкаджия и вечно повтарящ някоя от прогимназиалните години... (като е истинско чудо че и дотам съм стигнал). Въобще моите занимания са в зоната, за която въобще не би попитал никой хуманитарист. В някакъв смисъл - за такива хора не би трябвало да ме има, не съществувам, само се правя на интересен и оригинален... пък не ми се получава...

Защо да е "превратно тълкуване" всичко това - да речем че аз съм "ученик", при това слаб и неук, неразбиращ, но любопитен - вие, разбира се, сте мъдър, знаещ и опитен учител - задавам питане: Освен философия и от наука, може би не разбирам разликата между "напълно реалните обекти"... и абстракции - като "човешката психика"... Интересно - човешката психика има ли маса, тегло, инерция, импулс, спин, енергия, форма, как взаимодейства с другите "реални обекти"? Или "полеви обекти, или взаимодействия"? По същия начин е и "битието, съзнанието, познанието" - значи това за вас са "напълно реални обекти"? Защото за мен - това няма как да са "реални". Няма как "самочувствието" примерно, да е реален обект. Убеждението и вярата - свободата или безкрайността, вечността или времето - всичко те са "реални обекти", така ли?. Може ли да обясните критериите си и аргументите им?

Психологията наука ли е? Тя има ли предмет на изследване или "РЕАЛНО СЪЩЕСТВУВАЩ ОБЕКТ" на изследване? А философията - тя има ли "РЕАЛНО СЪЩЕСТВУВАЩ ОБЕКТ" на изследване? Също така - убеждението ви - то материално ли е? Вие специално, изследвали ли сте вашите собствени убеждения? Дали подхождате към тях "с научен практицизъм"? Няма как да се определи с крайно и абсолютно дали нещо РЕАЛНО СЪЩЕСТВУВА, вън от предварително подбран контекст и условия. И дали съществува вън от човешкия начин да се отрази. Ако не е налице съзнание, което да го отрази, има проблем - дали въобще нещо има... и дали въобще то е това, което човека е решил консенсусно че е. Съществуват значителни основания за предположения в тази посока. Но убеждението как всичко е ясно, вече поставено, дефинирано, изучено и изяснено, е типично за вярващ в същото, субект. Познанието, както вече по-горе споменах, може да включва всякакви обекти, дори и субекти, като обекти за изследване. Като също така е налице и самия субект, като обект за изследване, от самия себе си. И още доста други варианти. Не ме интересува кой какво казал за "вярата", още повече пък и християнски апостол. Това е преднамерено намиране на подходящо цитиране, с оглед да се докара предварителната собствена вече съставена позиция и убеждения. Нима въпросния Павел, е някакъв авторитет по отношение на ПОЗНАНИЕТО, още повече като се чете и неговото "определение"? Това е странен похват от човек, заявяващ се с убеждения по отношение на науката. И между другото - налице са и понятийни разлики по отношение на думичката ПОЗНАНИЕ, но за вас всичко ли е до философските значения на думите - като че ли света (ви) започва и свършва сред хуманитарните науки. Може би - да, но това означава ли че зоната ви на знаене е предварително вече дефинирана и всичко, което не се побира в нея търпи критиката ви, по един или друг начин?

според какво точно - ефекта е "нула"? Защото всяко нещо носи в себе си възможност за познание. Всяко нещо в човешкия свят, произхожда от човека, и е предназначено за човека дали някой ще вникне сред всеки процес и ще изкристализира от него познания, не зависи от "нещото", а от "познавателя". Може би се има предвид, че не носи познание по отношение на физиката - но физиката не е единственото знание за живота. И все пак - физиката също е една обобщена абстракция - защото ФИЗИЦИТЕ са тия, които определят физиката, като тяхно производно. В този смисъл - СУБЕКТИТЕ определят познанието, дали ще е, дали няма да е. И в горния случай на "твърдото мнение" просто вие нямате възможност да използвате нещо написано за своите си производни и моделите на които си представяте и приемате битието и живота. Колкото до религията - тя, както всичко друго, може да се изучава и да се изследва - за мен - главно субектите, на които тя е производно. Но например има БИБЛЕИСТИКА - има сериозни хора, изследват библейската информация, като се опитват да отсяват, да подлагат на статистическа обработка, анализи, съпоставки... Обобщено - всеки процес или явление, не зависи от тях дали на някого биха носили познание, или не. ПОЗНАНИЕТО е резултат от специфично отношение на даден субект, към контекста вътре и вън себе си... Колкото и да е "твърдо мнението му" - означава че "РЕЛИГИУМА" в него води и определя. Ако е относително, ако е налице съмнения, боравене с условности, вероятности и... всичко онова, което не е "твърдо мнение" - значи в него РАЦИУМА води и определя.

имаш проблем с недостатъчно знания и разбиране по въпроса: Далеч преди будизма, в Китай има още... доста манастири, за съвсем други... "неща", да кажем. И въобще не е вярно че в китай единствено е будизма. А доколкото будизма е религия, не зависи от будизма, а зависи от нуждата и възможностите на последователите. Будизма е развиван хилядолетия в много широк диапазон за да е възможно всеки тип психичен носител, да намери нещо за себе си сред идеологията. За последователите - будизма си е вид религия, което между другото си е леко парадоксално, предвид, че именно никой от Буди-те, като последния от тях е ГАУТАМА, не се занимава въобще с религиозния аспект на битието и, но хората това им трябва, това искат, това правят. Като няма бог, те си обожествяват самия буда, като напомням че буда не е название или етикет на определена личност, а е указание и нещо като "титла", указваща че индивид е навлезнал в състояние на съзнание, при което за него се променя напълно отражението на света, вселената и себе си. Това състояние се нарича БУДА-състояние. Вярващите и невежите продължават да си ползват Буда като нарицателно за Гаутама, но... невежеството по принцип си е съвсем естествено човешко качество и според една сентенция "е безкрайно" Будизма има и философски аспект - във вековете за отделяне и дефиренциация от брахманизма и хиндуизма, се е налагало да се водят сложни философски дебати с твърде важни социални последици. В тази връзка нещо любопитно - по времето на ГАУТАМА-Буда (общо 7-5 в пр.н.е ) нивото на философската мисъл е на сериозни висоти, непознати където и да било другаде в културите на планетата. В сравнение с това ниво, древногръцката философия са като начинаещи аматьори. Да не говорим и че при похода на Македонски до Индия, за първи път се пресичат двете култури и се получава изствестно преливане... както и да е... Същината, обаче, на будизма, не е нито да е религия, нито да е философия. Ядрото и същността е в сложна система от практически стъпки, насочени към изменение на състоянието на съзнание. В този смисъл - всичко останало е само съпътстващо това основно ядро и неговата посока. Колкото до това кой какво може да нарече - всеки си нарича както му е угодно да го отрази - за едни будизма си е религия, за друг - каквото той самия си го е докарал. Същината на будизма е пълното отдаване и посвещение на пътя към целта - промяна на състоянието на съзнание, условно и общо известно като "нирвана" и отвъд него... Това нито е религия, нито е философия... Което не пречи да се ползват тия за нуждаещите и съответните на тях.

Според мен е твърде опростено е твърдението. Само да напомня, че фанатизма не е основното явление, а е само "конкретно проявление" на маниакалност, през призмата на конкретна идеология. За проява на маниакалности сред човека няма никакво значение сред кое и какво ще се проявят - въпрос само на конкретика. И без никаква религия, маниакални субекти изпадат в крайности относно каквото и да е, те се вкопчват, фрустрират, фиксират... проявлението на това във остра фаза - винаги е радикално отражение и поведение. Изменя се целия вътрешен психичен статус... Така де - да не се увличам, мисля че става ясно. Относно аналогията с "китайците" - религиите са забранени, заради една единствена водеща идеология. Но манастирите в Китай, никой, никога не е закривал и те си функционират. Обожествяването отделно от това, не зависи от една или друга политика - за справка, и в БГ в комунистическия авторитаризъм, също си имаше хора, дето си вярваха в бог. А и самия комунизъм си беше съвсем ясно постановена религия и фунционално последователите на която и да е идеология, нямат разлика по същество.

Не е зле, колега. Според теб, при интерпретирането на моят текст, ти изглеждам смутен ли? Или "скандализиран"? Не, нито едно от двете. И нито от двете го няма написано. Създадох теза в която нямаше как да се откачиш. Измисли това. Не - това не е битка, нито е война. Но за теб е поредица от защитни стратегии. Гледам ги как ги изписваш и по тях пишеш профила си. Опитвам се да видя дали ще ме изненадаш с нещо, защото през годините... бая години, религиозните хора бяха основния ми обект на изследване - типологично, индивидуално... всичко, което можах да си позволя и да развия. Досега не е имало случай на излизане от коловоза. И няма как да има - именно коловоза е търсеното, заради потребността и инерцията, инстинкта и атавизмите. Това не е лично отношение, нито пиша че си прост, глупак или будала. Това е анализ и синтез. Не се отнася лично до теб, но проблема е, че извън твоята крайна граница, наречена "създател", няма друго. Ти си приел да е така, дори не е избор - просто инстинктивните програми се стремят към най-малкото съпротивление. Не, няма проблем - за никого. Но ако наистина питаш дали има несъответствие - има, при това е сред опит за хитро огледализиране: 1. ти продължаваш да бъркаш А-теиста, с НЕ-вярващ. Това не е еквивалент, но е станало такова в народното разбиране за живота и хората. Просто - въпрос на лесна идентификация и разпознаване по принадлежност спрямо групова идеология. Това, че за теб са едно и също издава че по принцип не разбираш достатъчно проблемите и механизмите на вярата - говоря за чисто психологичните, защото в техния периметър е и самото явление ВЯРВАМ. 2. Проблема ще го перефразирам по следния начин - от двете ти цитирани изречения: - Какъв е проблема да имам една окончателна и крайна граница, отвъд която няма кое, как и защо да съществува. - няма проблем, защото е важно да няма проблем - в твоята картина - защото е елементарно да се осмисли следните два варианта: какъв е проблема ако има граница... и че същото и когато няма тая, същата граница. ...Но не е същото. Там е въпроса, че именно това е силата на РАЦИУМА в човека - че не оставя никоя граница да е окончателна и крайна и няма потребност от такава. Дори не говоря за нещото, наречено СЪМНЕНИЕ. Но пък и РАЦИУМА се проявява в малцина... Докато тук, сред тази тема, само се имитира, да прилича, по общи критерий, който както си ги отразява през себе си. Всичко това ти ми го пишеш, дума по дума, аз само го събирам в обща картина и го поднасям синтезиран вид, за да се чете и ползва от други - евентуално. Ползвам един психичен прийом - целта му е да заобиколя границата на защитните програми при възприемане и интерпретация на текст. В конкретиката - е ходове за избор на определен пример на пишещ, чрез който се извежда типологичен условен профил. Обикновено, за него самия, това е проблем и реагира защитно. Но ти си религиозен, при това широко скроен, и за теб защитното е чудесно формирано и отработено. Дори и да не е - програмите най-много да се обърнат с негативизъм към дразнителя. А пък това за мен не е никакъв проблем и сред темите на форума, в които писах, се видя достатъчно как се прави по една и съща обща схема и че нито се вързвам, нито реагирам. Това обаче е само едната страна - този, който използвам за пример спрямо останалите. Точно те - останалите, всъщност са истинския ми условен таргет. Трика е - че когато те четат, ако нещо е насочено директно спрямо тяхната система от основни базови нагласи, веднага се включва защитното поведение и ... вече е ясно. Но когато четат за друг, през друг, четат интерпретация на негови думи, личната им защита не е раздразнена и не ги натиска. В този смисъл - им оставя място за когнитивен максимум - поне като възможност и наличен потенциал - колкото го имат. Но поне им давам шанс да го проявят - на максимум. През годините това първо беше в мен само идея, после - след проби и грешки, се разви до стратегия, която многократно съм изпробвал и тя сработва. Разбира се - опростявам го - само искам да покажа, че слагам картите на масата - за да са видяни от всички, които си позволят да четат и мислят. Нарочно е написано в края на "дългите ми думи", така тия, които стигат до края, по принцип значи че им е наличен потенциал във възприятието. За тия, дето четат тип "маняна-маняна", за тях няма значение и въобще няма да стигнат до тук.

Колега, нищо лично, заявявам го съвсем отговорно и честно. Но написаното: 1. Това не е вярно, защото - "хората" избират и още много типове идеологии, не само "християнската", като в много от тях дори нямат нищо монотеистично. Това е най-явната форма на пристрастие към определена социална идеология и ползването й като база за възглед спрямо живота. 2. религията не подава никакви обяснения, освен на съвсем ниско ниво на отражение на битието. Ти си направил точен пример за това с - идеята за "много основен парадокс" и неговото обяснения, постановка и... за да го заявиш като "парадокс", и то два пъти, с ясно подчертаване как е точно за теб, според твоята рефлексия. НО... това не е никакъв парадокс - не е вярно че сред всеки човек имало "морален закон". Никъде сред никои социални наблюдения и обобщения, сред никои строго систематизирано изучени социални процеси, не е наблюдавано наличието на "някакъв тип вграден морален закон, според който - всеки човек се стремял към ред, красота и справедливост". Това не е никакъв морален закон, нито има каквато и да е обективна платформа. Наличието на подобни форми на интерпретация е като в точка 1 - елементаризирана и опростена версия, без никакъв анализ, без вникване, без никаква следа, че е налице критично замисляне, поне като насока. 3. И веднага - след като е заложен предварително нещо напълно измислено, без каквато и да е фактическа и внимателна обосновка, идва ред на нужния извод - че въпросните се обясняват най-добре, ако зад вселената стои създател. Цялата тирада има тази предварителна теза, всичко останало е само нагласено и съшито, без оглед на вникване, осмисляне... А когато накрая прочетох и думичката "зло"... това вече постави всичко на мястото му... =================== Защо извеждам всичко това - защото това е модел за всички религиозни люде. Абсолютната и крайна истина - идеята за създателя - стои пред, над, зад, под... всичко останало с краен и абсолютен приоритет спрямо всичко останало. И всичко останало се води по това - никое твърдение няма правото да влиза в дисонанс с базовата основна идея. А конструираната стъкмистика се представя като "аргумент" за предварително нужния "ИЗВОД". И неговото безкрайно повторение... и пак... и пак. Всяка мисловна конструкция в религиозния субект, задължително минава през точно определени абсолютни опорни точки, които са заложени като крайни. Да не говорим , че всяка мисловна конструкция, задължително се основава на предварително вече дочути, прочетени или видяни вече шаблони от същото по смисъл, и дори изказ. Непрекъснатото позоваване е твърде подобно като стил - за хората, за които религиозния им аспект е изнесен напред и е тяхното лице пред себе си и света. Защото същите особености сред психичното са налице и за хората от които и да са други религии, включително и тия, които ползват "научното" и науката - за същото. В чисто ментален план: Това е пример за манипулация и самоманипулация - защото: имитация на логика - представят се логични последователности, само защото те трябва да водят към предварително постановен извод. В този смисъл това не е логика, това са грижливо подбрани и съставени имитации, които всички учим как се правят още от деца. Просто... нуждите от имитация на научност и на "научно мислене", в случая са наложителни, заради контекста и тергет групата от пишещи. В друг контекст, от друго ниво на възприятие - ще се поднесат нужните за него нагласени конструкции. Но винаги, зад всички тях... никога не стои съмнението - за СЪЗДАТЕЛЯ. За мен пристрастието довежда до задължителна нужда от заблуда, на всяко ниво на осмисляне и анализ, стои предварително сложена граница. И... резултатите от това -... се четат.

само кажа - във форума на калдата за първи път се докоснах до тази... "тема". За повече от половин година в нея се написаха куп глупости, смехории и какво ли още не. Но какво имам предвид - основните "застъпници" на "истината за плоската земя" при всички случаи, без никакво изключение, са млади хора, с изключително слаби, дори липсващи знания, за каквото и да било. Едни са бунтари, други - просто мързеливци, трети - виждат начин да изпъкнат, да са различни, да са интересни. Втората ясна особеност, е задължителното позоваване на популизма от конспиративните религии. Без него, те дори нямат елементарна платформа за обосновки. Направи впечатление повторението им на аргументи, всичките заимствани от клипчета, снимки и текстове от съответни места в нета, пълна липса за вникване дори в собствените си думи... и доста дефицити от когнитивен и познавателен характер. Също така - толкова ползвания манипулативен трик - за доказване на теза, чрез отрицание неглижиране или ирония на антитезата. Разбира се, това е елементарен номер, който и доста колеги гледам че ползват тук. А и защо да не го ползва, след като им върши работа - всъщност, най-вече спрямо тях си... Та имам предвид - че цялата идеологическа нишка в плоската земя, се крепи на виждането за недостатъци в теорията на кръглата земя. Нито един от тях, при задаване на преки и директни въпроси, не успя да опише модела на "плоската земя" в някакъв поне основен план. Не успя да изрази елементарни взаимовръзки, с които да опише "другата версия", която обаче защитава... Няма да се спирам на психологическите характеристики на няколкото "плоскоземни", защото за мен темата там, ми беше интересна именно с това, но не виждам тук някой да има интерес в тази посока.

Може... може. Всичко може. Но преди да се правят изводи и да се цитира, е добре да се чете, и без натиска на вътрешното, вече формирано отношение. Това не е лесна работа, очевидно... Ако се изключи иронията и сарказма, цитирала си точно което е нужно и си направила и нужния извод. А вече - проблема е в изводната ти част избира пътя на личното отношение, но пък - твое си е отношението - да живее свободата. Аз лично нямам никакво условия или изискване... и нужда - лейте на воля който каквото му е на душата... защото когато се "събира" вповечко - когницията винаги е първия и най-засегнат аспект. А от това всеки неин носител и изразител - само губи. В емоционален план НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ РЕШАТ НИКОИ ДИСОНАНСИ. Никои - нищо в емоционалния свят не е насочено към промяна - Е-света и Е-нивото на отражение, е вид защитна реакция... идеята е да съхрани, да адаптира, да запази нещо... Но не и да решава конструктивно, не и да изменя активно, не и да създава нови пътища или да търси нови възможности. Малко е странно - дори таралежа може да се защитава с бодлите си. Дори папагала може да повтаря и имитира. Непрекъснатото манифестиране на реакции и поведение от тия типове, не знам защо за толкова много хора е признак на нещо... човешко (примерно) и сякаш е вид състезание или парад... ======== Колкото до самия казус: Не е чак толкова трудно - разбира се, че ОТРАЗИТЕЛЯТ може да бъде винаги само СУБЕКТ. Нали за да се отрази по съответствие, е нужен и механизъм и апарат, развит по нивото на същото съответствие. С него разполага само човешкия мозък - разбира се общо, защото няма двама човека, които да отразяват едно и също, с пълно препокриване. Дори един и същ човек, няма два мига, в които той да отрази еднакво и едно и също... Така, че - две думички, за различни аспекти на едно комплексно явление. Всяко живо същество отразява по някакъв начин контекста от условия около себе си, за целите на самосхъранението и оцеляването. Различните живи същества реализират отражение само до степента, до която еволюционно са се съхранили - според съответствието спрямо средата си. Мравката - едно отражение, врабчето - друго, акулата - трето - различни среди, различни условия... НО тук идва друг критерий - НИВОТО на отражение - между мравката и делфина, примерно... Или между гущер или човека... Само при човека нивото на механизма и хардуера му за отражение, е толкова сложен и богат, за да се стигне не само до реализирането на първосигнални или второсигнални отражения... А е много, много по-сложно. ============== Нямате никакъв шанс за поддържане на дуална двойка като единствена форма на постулат. Не защото не можете, а защото е адекватно само сред точен условен контекст, сред който това да е съответствено. Няма явление или процес, който да е отделен и независим, сам за себе си, защото за да протече, са нужни "условията" на нещо около него. Колкото повече "условия" се взимат предвид, толкова по-адекватно става разглеждането на което и да е. Но точно толкова стават неадекватни предишни заключения, основани на отделеност и фрагментиране. Социалната страна на последното е, че предлага простота и елементаризиране. И че - голяма част от хората това им се предлага наготово, става за масово ползване и след това само се репликира. В ролята му е да бъде база и след това да се надгради... Това е и принципно положение и се отнася до всичко и всички - невъзможността за разглеждане на което и да е само по себе си, без да се ползва относителен и условен план. Това е един от основните базови критерии, които са лакмус за относително различаване между отношение на ВЯРА и РАЦИУМ в психичното на даден субект. РАЦИУМА няма как да се развие, ако не получи базови възможности личността да борави с относителности и условности и да се изместят така основните бази на вече формираната идентичност... Именно това я откопчва от нуждата от твърдости и крайности - характерни за етапа на ВЯРВАЩия, за който крайностите са толкова необходими. Жалко е, че именно системи от дуалности се учат като "философия". Но философията е вид упражнение, а не че като се оседлае, тя предлага решения и визия за живота, вселената и човека. С философията не може да се реши никой проблем, особено от практическо естество. А след древногръцките варианти на "философия', та до онова, което се величае като "класическа западноевропейска философия" са налице повтарящи се проблеми от граничен, дори постулативен характер. Но не е проблем това на самата философия, проблем става за ползващите я и пропознали като велик и значим модел за разглеждане, отражение и отноешение към света и... пълната липса на съотнасяне до самия "философ". И нещо друго - доста хора имат проблем - за съотнасянето между абстрактно, през частно до конкретно. А то се прави двупосочно непрекъснато. Доста хора научават и имитират работа с абстракции, но нямат връзката и адекватността им спрямо конкретиката. И като липсва същностна връзка, се запълва с доста произволни на моменти съставни стъкмистики.

о неее, о нееееее. О миг, спри... Апят двойка. За да стане сценката по-добре, може да си намеря отнякъде чин и да пиша тук от него. И в тази връзка - моля ви - направете въпроси, конспект и напишете "програмата" за седмицата - кой час, по какво. Че двойки - добре. Ама с отсъствията... Все пак да опитам и аз да слезна от дърветата, на които явно съм още

да, колеги - не може нищо да вмести толкова големия обем от знания, с които всеки от вас разполага. Не трябва нищо - но съм поласкан - вече ме похвалихте - схванал съм същността (на нещо си ). Сега - бележника очаквам да ми поискате. поне 2.50 дееее, да не се отчайвам толкова че "другия колега" вече ми предрече "липсата на утре"...

ми защо ми е - то "утре-то" вече дойде - вече от 8 минути.

уааауууу. Надявам се да ми простиш - незнаенето. Ама като чета такива неща - имам леката надежда че... и аз ще се науча някой ден. А дано... ( ама надали )

да, чета и се уча от най-знаещите... Браво на тия думи. Велики са - баси аз още живея някъде в пещерите.

Не... аз не разбирам нищо - не се притеснявайте, пишете си спокойно. Гледам карта-гид сте ми направили - от кое ниво идвам, къде отивам... Аз от вярата нищо не разбирам - затова и чета тук, апологетите и компетентните, да науча и аз нещо.

следващия "етап" е да отпадне въобще вярването - не бог, или чорапеното чудовище, дядо коледа или "универсалната сила". Не до един обект за вярване, или друг... Когато не се взимат основанията в психичното, изглежда че вярата се определя от обекта за вярване, защото чрез него тя се проявява. Но внимателния анализ показва обратното - зад всички обекти за вярване, има един общ механизъм. Ако отпадне един обект за вярване, другите нейни обекти не се повлияват. Ако отпадне друг обект за вярване - на негово място ще дойде заместител - на принципа "клин - клина, но винаги да има клин". Така, че - следващия етап е... Но... "дотогава" има твърде много "време"...

това че "има нещо над хората'' е започнало още от пещерите. Може и - от преди това. Не че някой може да каже, не и че е толкова важно. И досега срещам често хора, дето... още не не могат да го израснат. И то доста хора. И според тях - "абе... има нещо си там, някъде"... дето ако не е ТО(й) нас нямаше да ни има. Но знае ли човек - защо да не е обратното, след като има основания да се предположи? Хората може да ги има... или няма, ама заедно с тях ще го няма и бог и още хиляди от другите "съпътстващи". Вече след пещерите, идва ред да измисли и въдвори ВЕчността - все човешко производно си е. Тя Вечността, дори "не знае че я има", ако го няма човека... както и вселена, пространство, време, свобода, ценност - вече от употреба толкова хора свикват че значението на думата има обективно отражение. Вселената не е чувала за философия, или физика, биология... , а е време да я научим, да знае че някакви си човеци имат претенции че познават какво е и "отвъд тях". Но става малко странно - същите човеци постулират за 'бог' някакъв си, а всъщност са в голяма степен невежи (и нехаещи) какво се случва в тях самите.

това е ново за мен. Щом това е "основната цел" - ок. И все пак - остава едно съмнение в мен - не знаех че "науката имала цели". Че тя е някакъв тип субект и има цели, посоки, мотиви... Демек - тя си е субект, достатъчно самостоятелен и обособен и си има "свой живот", цели, битие... Досега смятах че науката е само проявление на целите на човешките същества, но не знаех че тя има "своя цел"

демек - "такъв път" винаги има, но когато го няма, значи че причината е че "ние не можем да го проследим". Това е чудесен и удобен начин за разглеждане. В най-общ смисъл в постулирането на Аби относно казуса - щом има взаимодействие има материя (от някакъв вид) - не е трудно да се схванат основанията. Но има и полеви взаимодействия - изглежда и те са материя - от някакъв вид. Разбира се, че при подходящи стъкмистики и игра с понятия и смисли, относителности и условности - всичко може да се докара . Само да е от полза нечия.

ако се следва... което и да е подбрано или комбинациите им, може да се стигне до всяко удобно твърдение. За "учения" - написах въпроса с уловка - спрямо евентуален прочит. Аз попитах за "учения", а не за "науки" някакви си. Винаги за мен субекта е определящ. Без учен(и) не би имало "наука". Както е и за морала, етиката, законите, правото - всичко се върти около човешкото битие и начина по който човешките същества екзистират.

никога не са били обективни. Дори сред рамките на самите общества и култури в макро мащаб, или на идеологически конкретики сред микрогрупи - тия "ценности" се изменят, дори до степен на взаимноизключващи се. Морала, етиката, естетиката, законите, правилата са начините да се внесе ред в груповия живот, като тия се ползват за регулацията на отношенията на всички нива. В някакъв смисъл - те са патериците на социалното битие. В този смисъл - никъде не постулирам за обективност. Тук има хора с антропологични знания, поне като заявка. Но и да не са те - та социума е нещо, сред което живеем всички, толкова ли да е скрит за иначе научния взор? Къде е отношението на учения към битието, живота, процесите, явленията - от човешки характер...

но това е фактическото обобщение на социалните процеси по принцип. А иначе - религиозната позиция за света, живота и човека - нямат никакви проблеми - за нищо. Продължава усилено казуса с доказване на теза, чрез изключване и отричане на антитезата. Но след като върши толкова добра работа...

По-интелигентен - според кое мерило... или критерий? Да не би да са решавали тестовете за И.Кю - шегувам се, но и решилите тестовете с висок резултат определят някои психични умения, качества и дадености, но това е нищо в сравнение с общия план. Ако позволиш да вметна нещо откровено - за мен е несериозно позоваването като аргумент от рода "името дали щяло да остане в историята...". И между другото в историята са останали имена, от далеч не толкова интелигентни носители. Няма как в една тема, която и да е тя, да не се засягат всякакви други казуси - това означава че по принцип се разглежда в широк план. Но в него, за да е адекватно, би трябвало да са налице опит и умения за синтез. И - най-пожелателното от всичко, си остава извеждането на собствено критично мислене, с внимателен и систематичен контрол за решаване проблема с пристрастията... Разбираемо е защо се предпочита винаги и толкова масово, всеки да предлага позиция, максимално близка до социалните модели на същото. Лесно е да се позовеш на "историята", на утвърденото, на написаното, на приетите за авторитети и имена на величия, на приетото като модели за правилност, истини. Но всичко това е далеч от самостоятелното критично мислене, твърде далеч. Работата и позоваването на готови схеми, шаблони, модели - идващи накуп през социалните канали - не е никакво индивидуално постижение. Това е просто следване, ползване и репликация, каквито по принцип са типичните социални личностни роли. Разбира се - като гледам колко лесно се докачат толкова хора, трябва да слагам навсякъде че "всичко това е света през моя поглед"...