ramus

с кого "взаимодейства" точно, Дора? Колеги един от големите проблеми на цялата човешка "култура" и толкова величаното "мислителство" е проблемът с дуалното ограничение. Векове наред хората пишат за дуалния си свят и го отразяват несъзнателно с проекция сред света, в който живеят. И привиждат че и "света" е дуален, защото отражението в самите тях, само такова може да бъде - по съответствие. Когато се отнася света и човека, е налице "трети елемент" - това е отражателния леър. Ясно е, че дуалната схема предоставя леснота и удобство. И намесата на "трети" елемент силно смущава това удобство. Съзнанието на човека се образува от отражения. Самото то е отражателно явление. Всички процеси в мозъка, които касаят адаптация, ситуиране, които поддържат хомеостаза на всякакво ниво - са отражателни процеси. Дори не е точно невронните връзки - те са само "проводници" на сигналите - както процесора и проводниците само провеждат и са носителя - вътре протичат сигнали... които дори не са 0 и 1, а тия са само символи и не съществуват физически и реално. Но.. именно чрез тях се взаимодейства. (и отново дуалност - пак заради удобството). Както е отражателната система в човека - целия вътрешен свят е основан на простия процес, при който всички постъпващи сигнали от сетивата се символизират - нещо като "аналогово-цифрово преобразуване". В случая - е аналогово-символно (кодиране). В мозъка се обазуват модели от символен характер и неговата способност да борави с тях, е основното което всички ползваме. От това символно преобразуване на всички сигнали, се поражда ОТРАЖАТЕЛНИЯ СЛОЙ в психичното. Особеността при човешкия апарат за отражение е, че са налице възможности за сложни наслагвания и комбинации от "символи". При животните няма известно да е възможно това - само човешкия мозък засега притежава уникална, отличителна от всичко друго. Човешкия психичен свят, проявява възможност не само за директни отражения, чрез които да се формират "директни" реакции - както са простите рефлекси при повечето животни (само условно, принципно). Но усложняването на вътрешните невронни системи и комуникация между дялове, дава възможност - на базата на получени комбинации от символни отражения и наслагванията им - да се "СЪЗДАВА". И от "създаденото", да се проектира че е някъде :отвън" и наново да се отрази. и отново да се проектира че е отвън - като отново се възприема и на свой ред се отразява... и пак и пак... Философското мислителство и историята му имат съществен недостатък, колеги. Разбираемо е, че понеже всичко това дава простор за сравнително лесен начин на ментални конструирания, все пак е налице ограничението на "дуалната схема" - учен-изучавано, наблюдател-наблюдавано.... В езика - напред-назад, горе-долу, ляво-дясно, беден-богат... Всъщност нищо в света не е дуално, освен нашия човешки начин да го отразим и така да го привидим и проектираме в "онова, което смятаме че наблюдаваме", а всъщност ние самите пораждаме как да го "видим". Всъщност ние виждаме нещо си, а гледаме от "себе си"... И не че е проблем че се случва, а че ние не разбираме че се случва... За мен е странно твърдението че "религиозния човек, взаимодействал с бог - чрез молитвата си". И това е взаимодействие - между кое и какво е точно, Дора. Не е нужно да се цитира пространно - енциклопедиите в наши дни не определят нищо - вече и ГУГЪЛ го прави по-добре от който и да е човек. И ще става все повече разликата. Но пространните информационни данни за едно или друго не пораждат сами по себе си разбиране и вникване. За интерпретацията на тия данни е нужно да се поработи - и тук е въпроса - лично ли (което е трудния и с това твърде нежелан вариант) и с готови шаблони за интерпретиране - което заради близостта му със самите масиви от данни - се запомня заедно с тях. По този начин - заедно с данните се заучава и начина им на интерпретация. Заедно с данните се заучава и начина по който те да се възприемат, да се осмислят и какво да означава едно или друго (казано с прости думи). Докато това стане неразделно и интерпретациите всъщност започват да имат по-голямо значение от самите сурови данни, защото именно те формират - и възприятието и отражението. Така от тия се формира мисленето и нагласите... И се вижда по това, което се чете сред тия теми. (разбира се през моите очи). И се връщам отново пак на основното - най-голямата и универсална колективна проекция - бог, е психичен феномен, основан на психични процеси и явления. Като свързани с "бог" е и проявата на религиозност и явлението ВЯРВАНЕ и общата абстракция - вяра. Това не е философски въпрос, не е и проблем на науката - нито физиката, дори и социалния аспект на нещото, наречено "психология", но поне е значително по-адекватен като посока. Не е толкова важно какво става и от какво е изграден неутрона, колеги. Много по-важно е, че същото няма как да се приложи към психичното. А психичното го има всеки от нас (както и неутрони, разбира се), но не неутроните определят как да живеем и какво да изберем, дали ни е приятно или да сме гневни. Не неутроните определят дали да се молим на бог или да се надяваме, да пропадаме или да екзалтираме... А тия последните се отнасят до всеки един - защото непрекъснато се случва в нас самите - през всичкото онова, което наричаме "живот", и докато самите себе си наричаме всеки от нас "АЗ".

Да, сменяш обекта за вярване, когато той вече не върши работа или привиждаш по-голямата полза за себе си, в друга система от обекти. Не е нужно "ОНЗИ" да вярва в посоченото, за да е "вярващ". Но принципа е че щом го носим всички в себе си, то дори и да е учен - някъде дълбоко вътре - се носи, и работи. И много добре се наблюдава как в миговете на екзистенциалните кризи, когато се усеща изгубен, точно тогава субекта му е най-нужен "парапет", патерички за закрепване... - тогава "нито математиката, биологията, химията и физиката, философията или психологията, най-малкото пък историята или ядрената физика" вършат някаква работа, защото на тях работата и смисъла въобще не е в тази им роля и функция.

за мен - това е детската фаза на човешката мисъл - изобщо. И с тия процеси се бележи твърде ранния етап в трансформацията от ХОМО към САПИЕНС. И продължава вече хиляди години.

Еее, хайде сега - има проблем, защото когато се доказва нещо, е нужно първо да се формулира. Аз съм рационален тип - посоченото "доказателство" на Гьодел е неговия принос към познанието и не виждам какво е отношението му към БОГ. Това е математическа обосновка, с математически средства. Къде е бог в цялата работа. Къде е бог например в смятания за религиозен АЙНЩАЙН , защото никъде в ОТО или СТО този въпрос - за бога, не участва. А толкова хора постулират какво и как го бил казал Айнщайн, за бог и религиите... Освен това - чии са "огромните количества доказателства" за съществуването на БОГ, при положение, че в качествата на бог, синтезирани в идеалния си максимум, изключват понятието "СЪЩЕСТВУВАНЕ". И още нещо - дали нещо се основава на "умни хора", за рационален тип психика няма никаква стойност - като аргумент. В този смисъл - опитайте се вие самата да го представите сега, тук, по вашия начин. А не да се постулира с "многото умни хора, в допълнение с умна логика"... В определен раздел на форума, пуснах темата за когнитивните лични и колективни заблуди - една от "точките" с латинско име... Мога да посоча много прост механизъм по който пристрастието се проявява като "логично". Това е когато се предпоставя предварително извода, и след това идват неговите аргументи и обосновки. Религиозния тип личност (съвсем условно и принципно ) винаги съзнателно или не - поставя предварително онова, което му е нужно "да се докаже". Именно това се проявява като явлението ПРИСТРАСТИЕ. Логиката в това няма нищо общо, защото тя е относителна и зависима от контекст, условия и постулати. При подходящ подбор на тия, може да се съставят каквито и да са низове от взаимозависимости, които да са "логични". Личните пристрастия и тънката линия през които те преминават, не подминават който и да е човек, та било той и гений. Пристрастието се поражда от вярването и вродената религиозност с която почва битието на всеки човек, дълбоко вкоренена в неговото психично несъзнавано, дори видово несъзнавано.

Как така става очевидно? Как така ако не е с "рациото" значи отива до "емоциото" - нима са само тия двете? Между другото - може ли повече подробности и инфо по това - кое точно наричате "невронауки". Интересно ми е също - как стана така, че обосновахте как и защо вие сте сменили брега на реката. И между другото - не навежда ли някакво подозрение, че е без значение кой е "брега", след като размяната е толкова логична, обоснована и рационален акт - защото вие направихте обяснение - защо и как сте "сменили основните си нагласи" спрямо живота, вселената и... себе си. Малко е странно някой да обоснове - ами аз първо бях атеист, но после нещата се обърнаха, защото.... хххххххх. Странно е да се рационализира по принцип за да се обоснове защо някой приема за вярва - и на кое точно? Много хора вярват в ОТО точно както и в бог. Много хора приемат концепциите и положенията в научните постижения, точно като библия. Обектите на вярването може да са всякакви - и те са, но вярването си остава специфично отношение на субект спрямо света, живота и себе си, като все пак - ако следвахте логиката на невронауките още от ПАВЛОВ - то тия трите всъщност не са нито живота, нито света, нито "себе си", а са техните отражения, сложно съставни многопластови рефлексии в самия субект. Има и нещо друго, доста важно - когато се опира до психичния феномен, наречен ВЯРВАНЕ - тук доста хора претендират че "се съмняват". Всъщност, това е твърде банално и повърхностно твърдение, защото - всъщност ако се подкара логическата верига по реверса на въпроса "ЗАЩО" - задължително ще достигнете до точка, в която няма как да се съмнявате. Разликите между вярващите личности са само по това - докъде си позволяват да се съмняват и докъде - да не могат да си го позволят. Вярването е изключително сложно явление. И търсенето и обосновката му в житейски или философски дисциплини, ми се струва твърде повърхностно, дори и все пак да е "личен избор". И все пак - вярването е психично явление и неговите корени и механизми, са някъде в зоните на психичното. Не е достатъчно просто да се ползват готовите изводи на някакви си "невронауки", за да се решат вътрешните дисонанси от житейски или екзистенциален характер. И за избора - но какъв личен избор може да бъде - след като вие сам посочихте някои "открития" относно "изборите" и че рационализациите идват последствие. Като също така - вие също рационализирахте обосновката си, но пропуснахте да съотнесете собствените си основания към самия себе си, с което те веднага се обезсмислят и идва следващия РАЦИОНАЛЕН ВЪПРОС - тогава емоционалния избор, който направихте несъзнателно - той на какво се основава, как е станал, какво го е определило... ???

От какво/кое? Излиза че все пак "може да се придобие" но не "само чрез учене" - а как и какви са начините да се "ПРИДОБИЕ" вярата? Правите ли разлика между "ВЯРА" и "ВЯРВАНЕ"? Също така имам и въпроси за "основния въпрос на апологетиката бил..." Между другото - чорапеното чудовище, и дядо Коледа също нямат сто процента категорична доказуемост. Както и НЕдоказуемост. Въпроса ми е - не е ли определящо да се доказва нещо - според това "на кого му е потребно"?

не понасям лицемерието. Дори в интелектуална опаковка. Да забелязваш че... когато е нужно всеки един се скрива зад завесата на "заглавието на темата". Така и ти - хем не те интересува едно, хем темата била друга, хем заливам темата... но и - да ме питаш нещо си - ама пак в същата тема. Тия игри и шикалкавения и опити за прикриване на защитни реакции в интелектуални дрехи... за мен лично, са малко инфантилни и не подхождат на зрелите лица и маски, които толкова хора рисуват тук, за да се оглеждат по тях. А си е жив театър. Няма как да заиграя в това и са безсмислени дори провокациите, ирониите и опитите за "закачане". Нищо общо няма с поругаването. Просто - това което пиша, за религиозния, за канона - самия акт на отделяне - е светотатство. Ти не знаеш нищо за канона, тук други може би го разбират повече, но щом не са писали досега значи нямат интерес. Може би го смятат за изгубено време и твърде несериозно, особено в контекста на изразеното ти отношение към въпросите от собствената ти тема. Не ти трябва да снимаш в църкви. Точно ти - въобще не ти е нужно. И затова и няма да ти позволят. Когато се изучават, с изследователски цели, или за целите на изкуството, реставрациите... се намират начини и разбиране. Но за любопитни и некомпетентни - затова са забраните. Нямаш място в храмовете, нито имаш право ти да ги снимаш. Те не са от "твоите" да ги ползваш. Като влезеш в храма, ако си човек от храма... и ако, дори и да не си от "тях", имаш познания, ще имаш и разбиране, за да не питаш повече. А ти ги нямаш и няма никакво значение че "и ти си бил пял, и си бил в много храмове". Очевидно че това няма значение, както и "мненията" на един или друг нямат никакво значение за разбирането на същите. Идеята ти за "въпроси" е по-скоро за раздела и темите в които се разискваше за "дори при липсата на факти, убежденията остават, защото това им е целта - те са последния пристан на страхуващия се". Ти само играеш на питане. По-горе дори ти отговориха, но играта на въпроси ти е по-интересна. А все си мисля... че когато някой решава да пише нещо, избира раздел, заглавие на тема... то би трябвало да го съобрази, осмисли... ------- Наивно е да се ползва "аргумент" от една религия, в контекста на друга. От една система - да се ползват в друга система от условности и относителности, описания и концепции. Така се излиза от принципа на съответствието и резултатите от това стават пълна бъркотия и тя се изписва навсякъде по темите. ---------- Изтриха и редактираха ми предишния пост. Вероятно ще направят същото и с този. Всъщност, няма никакъв проблем да го изтриете напълно. Дори всичките от "рамус" в тази тема. За мен лично, това е без всякакво значение. Но ако ще се трият на този принцип - нека бъде принципно тогава и ако е така - бая постове по толкова много теми и раздели е нужно да се махнат. Да не говорим и за критерия "лична нападка" или "лично отношение". Ако всеки носи отговорност, ако е зрял човек, е немислимо той да не поема отговорност за думите си. Демек, да го кажа с други думи прости - неизбежно е да НЕ се свързват думите с техния автор. Опитите за дистанция на думите от автора е бягство от отговорност. И са толкова много примерите за това - че уж автора много се старае да дистанцира от пристрастието си, но не успява. Никак. Това не е само тук, в този форум. Това е навсякъде, дори и извън виртуала на интернет - по виртуалите на личните приказки, които само се водят че са "живия живот".

Колкото до храмовете - забраните или позволенията не са на териториален принцип. Защото не обобщавам само за Пловдив, където най-често се налага да пея, нито че са само християнски. Аргумента за "светкавиците" не е актуален вече - налице са техники за снимане в храмове и без светкавици и дори качествените смартфони имат достатъчно за снимане в съвсем слаба осветеност. Има и технологии за "заснемане на светлинната вълна" и после, посфактум да се фиксират в нея изображенията, да се избира фокус... От друга страна - от гледна точка на канона - всички визуални и архитектурни контексти в един храм са създадени за да породят нужния психичен контекст - на мирянина в него. Изваждането на снимков материал, извън контекста на храма, е някакъв вид поругаване срещу самия канон. За целите на нещо доста различно от самата идея на храма - като място за личната или колективна връзка с бог... Иначе в църква не бих стъпил и не заради принципи или идеология, а от липса на какъвто и да е интерес. Човешкия материал в църквите вече ми е напълно безцветен, а мен хората са ми най-интересното за изучаване.

пет пари не давам по предложения казус. Пея в една "българска църква" всяка сряда, когато се налага да замествам певци от операта - когато имат представления или репетиции и са ангажирани. Пял съм в толкова много храмове... и никъде не видях някой да е спирал да се снима. И не само "снима". Така че... в темата не е отбелязано "кои точно български църкви", а като не ги дефинира и задава - значи ги обобщава. А това всъщност е погрешно, защото не е вярно. Цялата тема е напълно измислена и погрешна - още от заглавието си. И нито има връзка с раздела - (наука и религия), нито с някакъв смисъл... извън тоя на автора си. И... темата не ми пречи да напиша онова, което е полезно за мен. Като при това нищо не ме задължава едностранно който и да е четящ да е съгласен, да разбира... само защото му се пораждал дисонанс и реагира защитно. Не виждам нищо специално някой да не разбира нещо. Не разбира - и толкова. Но е доста детска и наивна реакцията да се изразява недоволство спрямо някой, защото друг не го разбирал. Още повече... че за да разбереш се изисква усилието... или поне опит да се разбере. Дисонанса задава несъзнаваното предварително да породи отхвърляне и след това идва изразяването му, през обекта припознат като дразнител. Може би и това да не може да се разбере. Това не ми пречи по никакъв начин. Един разбира едно - друг не разбира първото, но разбира от друго. А трети - не разбират от нищо, докато се изживяват че от всичко разбират, само защото повторенията и репликацията на научена информация, им дава изживяване че я "вникват".

На съгласни или не - е игра за тийнейджъри. Не ми пречат каквито и да са конвенции, като също не ми пречи да ги ползвам - езика примерно. Давам нещо, взимам нещо - това е принципа ми за участие сред конвенции. Нямам никакъв проблем да съм отборен играч и се налага да го правя. Въпроса е - че имам възможността да влизам и излизам - сред каквито и да са конвенции, дори и когато ги изучавам и изследвам. Идеята ми е - че конвенциите не ме определят, нито са ми границата на вселената. Защото да ползваш езика е едно - а да се вместиш сред ползваното - е съвсем друго. А иначе - за формалните точки от "заблудите и когнитивните грешки" - си бяха толкова точни, толкова клиширани. Ето това е примера - че ползването на готовото, задава несъзнателно границата, при неговото репликиране. Когато се свикне да се напуска полето и периметъра на конвенцията... тогава нещата се променят качествено. И да - имам си "свой език". Бъркате непрекъснато с готовия шаблон на колективната игра - че ако някой бил си направил, готовия шаблон означава веднага да го представи да го ползват и другите в "сговора". Но... това което правя няма как да се ползва - от "другите". Готовите клишета с "топлата вода" или "колелото"... са девиз за колективния сговор, но идват точно от обикновените използвачи и потребители. За тях - да ползваш е толкова естествено и обикновено, защото е предложено в сделката. И тяхната задача стига само дотам, че да прекарат повторително това, което самите те повтарят и им служи за координатна система. Една система, бореща се с времето и изменчивостта, като се саморепликира непрекъснато. Между другото - това е заложена програма и е с архетипен характер . Дори не е само "за запазване на вида", а е базов принцип за съхранение и самозапазване. Всичко това не е нищо особено и е сравнително елементарно. Въпроса е - че дори и да се жонглира удобно с думичките, нуждаещите се от определенията им нямат нищо общо с "разума" - нито с думичката, като съществително, нито като абстракция и обобщение, нито като качество. А иначе - колективния организъм се опитва да се самосъхранява чрез "своите клетки". Непрекъснатите изрази на колективните лозунги, чрез базови утвърждения, само показва базовите принципи на които се скрепява "общото". Но както и да се погледне - никъде сред това няма РАЗУМ.

Това че нещо е "всеобщо" не го прави "разумно", при положение че "колкото повече е общо, толкова повече е лишено от разум". Това е дълга тема и това че "има теория на правото", съвсем не означава че тя е рационална... и дори "разумна". Точно пък - "правото"... кое му е толкова 'право' на "правото"? Нека напомня, че "разумност" не е еквивалент на "рациум". И въобще - когато някой започне с думички от рода "всеобщо прието е..."... Ами добре - нека да е, но мен никой не ме е питал, когато е "приемано". Отгоре на всичко - предложението винаги е налице, но няма как да го приема. И не участвам в "сговора". Няма смисъл от илюзии че "общото било разумното... защото няма как да не е така". В един раздел на този форум, има тема - за общите видове заблуди и когнитивни грешки - и в личен и колективен план. Само да напомня, че в три изречения, си ползвал три от тях - ще оставя да си ги видиш, колко са очевидни, а и написани като "по учебник". Но не е в това въпроса - а че нуждата от затвърждаване на убеждение няма нищо общо с разума... Нито с рациума. И все пак, винаги - ползата е приоритета по отношение на каквото и да е "всеобщо приемане". Конвенциите никога не им е приоритета да са "разумни", а само да са от полза за тия в "договорката". Това е основния магнит - за тия, "дето си стискат ръцете". Ползата сама по себе си - не е проблем и тя инстинктивно определя да е "магнит". Същината на проблемите, свързани с конвенциите, са компромисите - докато се договарят. Колкото е прицелено за 'широк таргета' толкова компромисите са повече и по-нашироко. Отгоре на всичко - щом е за "ползата" може да ти се повлияе - твоя полза, чужда полза. А и не само - налице са и убеждение - кое е от полза (полезно) - за теб... за други. А ползата може да е - непосредствена, конкретна... а може и да е предварително внимателно проектирана - но пак в полза, поне като идея, с нужните обещания, дори условия. Но да е полза... Винаги полза. Всяка реклама, всяка пропаганда се основават на ползата (награда), еротиката (секса) и страха (сигурността) - трите бази на всяка колективна и лична сугестия. Между другото - всяка религия също се основава на тия трите. Дори и "научната" религия... Напълно подобно е на всичко колективно в живота - ползата винаги е приоритет - за всички отношения, процеси, взаимодействия, на всички нива, без никакво изключение. И това води "общото"... Иначе никога не би имало "общо"... Може би за някого това е "разум"... "Може би, ама надали!" (по текст от песен)

Мдаааа. Явно душевното равновесие не се изкарва само от лунната светлина и за първи път чета че за неговото балансиране - са нужни "аргументи". Ще чакаме някой да се смили да направи широко и пространно обяснение, но лееекичко подозирам че май "въпросите" са по-интересни и ще възникнат с нова сила... И нови теми. А също така ми е странното - защо църквите да са длъжни всичко в тях да е по реда и рационалните аргументи на който както решава че са "правилни"? Защо по принцип законите да са длъжни да следват аргументи на рационалност, след като те нямат тази цел, нито тази функция и задачи... И дали следва на всички индивидуално вътрешно възникнали казуси, пръкващи се от "нарушаването на душевните равновесия" да се простират като отделни теми сред форум, като дори невротично да се кове отново и отново строгите въпросителни изречения ... насочени към никого... или най-малкото - въобще не към подходящите за целта. Като по този начин става ясно че... отговори въобще не са нужни, защото рационалния подход е съвсем прост и ясен - когато се появяват нужните въпроси, се отправят към тия, които се предполага да подадат отговор... и да се реши въпроса с "душевните равновесия" на питащия.

тя и самата тема е... какво да се прочете? Който каквото го сърби и дали с дясната ръка или лявата да се почеше и... колкото да има да се харчи време за приказки. Дали да направим и тема за "защо вятърът духа от там, откъдето не трябва - някой може ли да ми отговори". Или друго - " защо пилето цвъкна точно на мен - та това не отговаря на теорията на вероятностите? " . Като гледам форума си мисля - че сякаш е нужно да се поддържа задължително някакъв интерес, а някак си - не става. И се ползват толкова несъществени положения - нещо като "нужда от теми за приказки - каквито и да са, само да има някой да се закачи". А те темите... се изчерпват не за друго - заради интереса на пишещите в тях. Разбира се това също е офтопик. Но пък - има и вечни теми - като русофилията или русофобията, като антипод на еврофилията или комунофобията. Или политиката... или футбола... Все теми, които по принцип никога не се изчерпват на пишещи и доказващи се на прави, знаещи, помнещи... нищо че така или иначе все едно и също се пише.

А ти - не си ли срещал... Между другото - всеки патриот може да се нарече А-теист. Но поради патриотични причини са водени всички войни, особено в по-ново време. То всъщност - времето определя мотивите за войните - каквото става, каквото върви, каквото подхожда - за подходящата мотивация. Политиката е само машата на вярата. Дори вярата в парите идва от алчността - като базисно проявление и едновременно импулс на страха в човека. За войни се употребява всичко - и алчността, и страха, и вярата и политиката, и патриотизма... Само да вършат работа. Религиозните войни... са просто войни - толкова, колкото и патриотичните... и всички други. Хитлер дали е вярвал в нещо... и дали вярата му е била в основата на завоевателните му войни. Това са сложни наслагвания, които анализи в дълбочина не са по силите на много хора. А и... когато нещо е "минало"... остава само да се спекулира "кое какво е могло да бъде". Но никога - "как е".

А-теист, не е еквивалент на "не-верник". Най-голям враг на свят, изграден хилядолетия от вярването... е неверника. Разбира се - последователите на световните религии, наричат "друговерец" всеки, дето не вярва в техния конкретен канон, който пък определя лицето, описанието, имената и делата на "основния бог". "Друговерец", е някой който по естествен начин разбират, усещат и не е толкова "страшен". Но виж - НЕВЕРНИКА - това е проявата на сатана, шейтан или зло... Всъщност нещата са сложни - в дълбочината... И прости - в човешките си проявления. От друга страна - твърде много хора "вярват" че са "неверници"... което си е абсурд. А-теиста не е неверник. По дефиниция и смисъл - просто не вярва в бог, но това не означава че не вярва в други варианти на описания, обяснения, концепции... и не вярва - по принцип. Да вярваш - това е обобщение на специфично отношение към света и себе си. Но да твърдиш че "НЕ ВЯРВАШ" по принцип - това е твърде висока летва и огромната маса хора просто не се замислят какво означава това в своята тоталност... Рациума в човека, води към неверие в тотален смисъл... но за да се твърди че даден субект е рационален в тоталност... е смешно да се постулира. Разбира се - ако въобще схваща смисъла на тия думички.

Има всякакви... но няма разлика - с про-което и да е... с Анти-което и да е. И в двата случая е налице пристрастие, дори и "пробългарски или антибългарски" да е. Проблемът е нуждата на всеки човек от "отношение към нещо". В несъзнателен смисъл това заляга в устоите на неговата идентичност. ЧОвек на познанието става такъв, който успее да надрасне инстинктивния си импулс за дуално отношение... Докато съумее да надрасне въобще "отношението"... защото то поражда пристрастието. Не е проблема в самото пристрастие, но при много хора, по време на екзистенциални, ментални или емоционални кризи ( всички психични кризи, от какъвто и да е характер, са всъщност появата на конфликти в базовите елементи на идентичността) защитните им механизми, се вкопчват именно в "отношенията" като по този начин ролята им за субекта силно нараства и той започва да се разпознава идентично по тях. Социалните рефлекси, определящи социалните взаимодействия и взаимни рефлексии, са допълнителен фактор... образуването на идентичност по принадлежност и по този начин - група, е наследство от първосигнални инстинкти. Няма никакъв разум или съзнание в това - съзнанието идва после, в заварено положение и се налага да му създаде интелектуална, логическа и обяснителна опаковка... защото ако я няма се проявява дисонанс... ПРИСТРАСТИЕТО е проява на фрагментарност. Фрагментарността поражда усещане за липса на цялост. Недостатъчно осъзнати субекти имат потребност от фрагмент и невъзможност за вътрешен синтез. Фрагментарността поражда същото и сред възприятието и отражението. За целите на което дори в интерпретационната матрица се появява "подбор" - на това, което е в дисонанс с вече зададеното и постановеното... Онова, което дисонира, много се внимава да се отхвърли, дискредитира или обезсмисли... Ако не става - се игнорира. Това е основния проблем на ПРИСТРАСТИЕТО и ПРИСТРАСТНИЯ. Пристрастен субект, подбира за себе си нужния информационен багаж, за да съответства на предварителните му нагласи, които няма как да са осъзнати и рационални... В този смисъл - ПРИСТРАСТИЕТО е признак и проява на религиозния аспект на всяка личност. Съвсем прост пример - пристрастията започват още в най-ранно детство. Абе... сложно е за вникване и няма как да изпиша комплексните механизми, колкото и да бих искал...

Айде без полицейски или старшински наставления, моля... Писах по въпроса за т.н. "проблем". Казуса е изключително прост, а възниква като такъв само защото не се разбира и познава природата, значението и произхода на емоциите и другите житейски явления. Причината е, че се гледат през гледната точка на самия човек. Всяко съждение изхождащо от постулиране на човешки ограничения след това ги пренася през своите надграждания. Пак заради същото е и проблемите на ИИ - защото самата идея за ИИ съдържа чисто човешкия начин на възприятие и отражение. Това, че ИИ може да се самообучава, имитира доколкото е възможно начина по който самия човек решава как и по какъв начин се обучава. И се симулира през алгоритми и изчислителни системи. Няма нищо сред ИИ, което да е интелект, освен представата на самия човек за същото. Човека се опитва да се огледа през творенията си, като симулира едно или друго свое отражение на света, в опит да разбере динамиката и значението... и доколко това би решило проблемите му. Наивно е дори да се постулира за емоции в ИИ, ако не бъдат също докарани като симулация. Емоциите са наследство от природата и в човека те имат стойност на еволюционен механизъм. Значението им за битието човешко е защото те са наследство и всеки човек се "оплита" от тях още от преди раждането си. И няма как да мине без тях, те се вплитат в самата му представя за живота и него самия... и това е самата естественост. И написах толкова ясно че казусът не е защото съществува, а защото тук се измисля такъв. Защото възниква заради ограниченията на самите "общуващи" по него. Значението на емоциите в човешкия свят непрекъснато се помпи заради ограниченията и значението на емоциите като контролен и социално-регулиращ механизъм, изпълващ в огромна степен колективните взаимодействия на всички нива. Разбира се че едно "емоционално същество" има ограничението да си представи битие без емоция. И заради това то раздува интелектуално значението и смисъла на емоциите... като дори не може да ги изведе, осмисли и синтезира в по-широка картина някъде отвъд самото ограничение... Това са психични бариери и се формират в психичния свят. При положение че никой от "дискутиращите" няма сериозни познания в психичното... няма как да се очаква да "разбират" ... и играят на измислянето на КАЗУСИ - чрез симулация. Точно както човешките същества правят с ИИ - пак заради ограниченията си... -------------------- Дали нещата които пиша са "мои си неща"... е точно толкова колкото всеки тук си пише "своите си неща", включително автора на темата я е отворил именно заради "своите си неща"... Така, че наставленията "кое къде се пише"... са за...

аз съм практичен човек. Спекулациите в този диспут не ме занимават и се опират на проекции и в двете страни... И съответните на участниците пристрастия и ограничения. И... темата си е просто тема по която си пиша мои си неща и не съм задължен да се пързалям по "същественото" за който и да е, нали?

задоволителни... за кого? По принцип - когато за някого "обясненията са задоволителни", това значи че за същия ролята на обясненията е да го задоволяват... Логично. И не е съвсем шега, имам предвид че задавам евентуална посока за осмисляне... Умелото жонглиране между 'теологични', будистки, хиндуистски... и други "цитирания" и позовавания... вероятно това им е целта - да задоволят потребности. Какви са те - се вижда от нивото и посоката на "обясненията", те пък задават посоката на задоволяването, а то - самата потребност. А по потребността - се извежда НУЖДАЕЩИЯ се и неговите основни вътрешни характеристики... защото всички тия са във взаимовръзка и съответствени помежду си. Да напомня че споменаването и аналогизирането на въпроси около съзнанието и неговите особености, спрямо въпроса за имитацията на интелект от машина... е като да се имитират емоции от машина. При всички положения е имитация. И то - на ниво и широта на каквото самите програмисти задават. А последните - извеждат спрямо това, което им е известно и най-важното - на което е възможно да се създадат дигитални алгоритми. Също така - да напомня че най-лесно е да се създадат алгоритми за е-реакциите. Емоционалните "движения" отвътре, са тясно обвързани с точно определени "отвън" и така са имитирани още преди десетилетия - от аниматорите на филми, примерно. Защото дори и Том и Джери, или пък Ну, Погоди, са основани на чудесно систематизирани и изведени положения на които точно да реагира "зрителя". От друга страна - РАЗУМ... е понятие, което не е еквивалент на интелект - нито висш, нито нисш. И най-вече - от едно ниво на разбиране на живота и света, вече е несъответствено цитирането и позоваването, даването на примери и разговори за "чесане на едни или други ментални и емоциионални сърбежи", Типичен пример за същото е позоваванията на теории и описания за "нирвана"... а е наивно и неточно, защото е несъответствено да се говорят неща, които не са просто да си ги говориш, четеш и после - повтаряш когато ти е нужно да (се) затвърдиш нужното свое си... Нека не навлизаме в дебрите на източните науки за съзнанието... защото дори те да са писани,. още никой тук сред този форум не е потъвал в дебрите на АБИ-Д(х)арма. И текстове като тия става съвсем ясно защо е наивно да се заучават, цитират или ползват за философски или други надговорвания... Просто когато става въпрос за ПОЗНАНИЕ от такива мащаби на дълбочина и широта, в посока към самоизучаване и познаване - е нужен опит... ОПИТ в това! Хора с опит в това - са го писали, хора опит ще го "разчетат" адекватно... и не като "учат" думички или слова. ОПит не може да се компенсира с учене и репликации. Именно това е и основната ми нишка в смисъла дори на тази тема - за ИИ. Защото - Изкуствен - означава че е създаден чрез имитация до нивото на познатото за самия "създател". Това, което правят суперкомпютрите - е само имитация. Изглежда само интелект, заради вкарването на обратни връзки и пробата на алгоритми за същото, изведени от когницията в самия човек и в добавка с огромни изчислителни ресурси в скорост и обем на данни за обработка.. Но... особено пък разум - няма как. Разума не може да се имитира. Самата идея за имитация... вече е лишена от разум.

И в допълнение - да посоча нещо, което ми се струва за важно (естествено - за мен ) . Наличен е друг критерий за "съзнателност"... И въобще самото понятие "съзнание" е точно както е и БОГ - всеки си го пълни с онова, което му е възможно и налично... Но при пълненето (на смисъла) не е възможно да се прецени "чашата" празна ли е, пълна ли е - винаги се приема по дифоулт че "е това"... Та - става въпрос за съвсем друг критерий за "съзнателност" - от "променянето на средата". Всъщност е точно обратното - промяната на средата за който и да е вид е част от неговата оцеляваща стратегия и е с напълно несъзнателен и инстинктивен произход. Същината на явлението СЪЗНАНИЕ е до дорасне до възможността да се изменя самия носител - а не да следва несъзнателните си програми за промяна на средата за да оцелее. нали се разбира - ВИД - СРЕДА - докато едното не му е възможно да се самоизменя, то средата е нужно да се наглася ... Най-естествения и несъзнателен стремеж във всеки ХОМО е именно продиктувана от импулса за изменяне на средата около него... за да я направи консонансна на "себе си". Извинете ме ако наранявам нечии "чувства", но присвояването на качества и дадености на ИИ е точно спрямо опитващия да си представи само и единствено представимото (за него самия или колективно допустимото)...

олицетворение на разума - според кого? Направо се посмях на това - нищо лично към Аби, но това изречение ... Получава се съвсем естествено ограничение... което не е ограничение, вътре сред ограничението. В конкретиката - въпроса за ЕМОЦИИТЕ... Емоционални същества имат ограничение по отношение на факта, че въобще е възможно форма на битие, различна от тяхната базова. Принудени са да постулират че емоциите са много важни, много стойностни, много значими... и определящи за всичко... защото за тях е така. Всеки друг вариант би бил абсурден... защото за тях е абсурден и се постановява като невъзможен... А най-веселото е именно с най-универсалната човешка колективна проекция, наречена БОГ, в която се проектират идеалите човешки... и с лекота може да се забележат и ограниченията... Колкото относно самите емоции - мисля че упражняващите се в писане тук не са задълбочили самия въпрос - ЩО Е ЕМОЦИЯ (както и ЩО Е РАЗУМ) , защото за сериозно осмисляне популярните четива и готовата от тях "храна" е неадекватна към същината на явлението и процесите. По същия начин - и представността за "липса на емоции" издава безпомощността на опитващия се да надскочи ограничението си, чрез задаване на другата крайност - има-няма - или-или. Точно като с БОГ - представата за другите крайности, като абсолютности (всесилен, всевиждащ, всеконтролиращ, всеуправляващ, всеможещ... ) са една идеализация породена от опит за надскачане на собствените ограничения... Да напомня - самия термин ИИ и всичко обвързано с него - е проявление на начина по който самия човек си представя и обяснява мозъка си, устройството си, начина по който е стигнал в обяснението си за взамовръзката между него и света... В състояние ли е някой въобще да долови че обясненията колкото и да са внимателни, детайлизирани или широки...не са ОБЯСНЕНОТО. Света не е обясненията ни за него. А спрямо ИИ - човека просто играе своята игра на собствени отражения сред вселената.

Съжаклявам се за грешното място и раздел. Видях го чак след като го пуснах. Моля за преместване в подходящото място, както и да се изтрият тия думи.

10 научни термина, които използваме погрешно --------------------------------------------------------------- Много понятия са напуснали света на науката и са вече част от нашето ежедневие и език. И за съжаление, те почти винаги се използват неправилно. Група учени разказват кои научни термини са най-често неразбрани. Главният редактор на io9.com Аналий Невит ни представя 10 от тях. 1 Доказателство Физикът Шон Керъл: Бих казал, че "доказателство" е най-неразбраното понятие във цялата наука. То има ясно определение (логическа демонстрация на това, че някои изводи следват от определени предпоставки), което противоречи на смисъла, който се влага в обикновен разговор, където е по-близо до простото "свидетелство в полза на нещо". Налице е несъответствие между това какво говорят учените и това, което хората чуват, защото учените обикновено имат предвид по-строгото определение. А по това определение, науката никога нищо не доказва! Така че, когато ни питат "Какво е вашето доказателство, че сме еволюирали от други видове?" или "Може ли наистина да се докаже, че изменението на климата е причинено от човешката дейност?" ние предпочитаме тактично да замълчим вместо да отговорим "Разбира се, че можем". Фактът, че науката никога не доказва нищо, а само създава повече и по-надеждни и изчерпателни теории за света, които постоянно ще се обновяват и подобряват, е една от основните причини за успеха на науката. 2 Теория Астрофизикът Дейв Голдбърг: Когато хората извън научната общност (а също и идеологически ангажираните хора) чуят думата "теория" , те я интерпретират като "идея" или "предположение". Но ние, учените, знаем по-добре. Научните теории са цели системи от проверяеми идеи, които са потенциално опровергаеми или на ниво теория или експериментално. Най-добрите теории (в които аз включвам специалната теория на относителността, квантовата механика и еволюцията) са устояли на сто или повече години на изпитания или от хора, които искат да докажат, че са по-умни от Айнщайн или от хора, които не обичат метафизични предизвикателства към собствения си мироглед. И накрая, теориите са пластични, но не безкрайно. Теориите може да се окажат непълни или неверни в някои специфични подробности без цялата постройка да бъде съборена. Теорията на еволюцията, например се е променяла много през годините, но не толкова, че днес главната й идея да не може да се разпознае. Проблемът с фразата "това е просто теория" е в това, че в нея се съдържа предположението, като че ли научната теория е нещо незначително, но тя не е такава. 3 Квантова неопределеност Голдбърг добавя, че има още едно понятие, което се тълкува погрешно дори по-често от "теория". Това става, когато някои използват понятия от физиката за нюейдж или за мистични цели: Това понятие от квантовата механика се експлоатира от определена порода спиритисти и фенове на "самопознанието", като олицетворение на мерзостта е [филмът] "Какво си мислим че знаем?" ("What the Bleep Do We Know?"). Всеизвестно е, че в същността на квантовата механика е измерването. Наблюдателят, измерващ координатите, импулса или енергията, предизвиква "колапс на вълновата функция" с недетерминиран (неопреден) резултат. (Всъщност, аз направих една от първите ми вестникарски колони на тема "Колко умни трябва да сте, за да колапсирате вълнова функция?"). Но това, че Вселената не е детерминирана не означава, че вие лично сте този, който може да я контролира. Не може да не отбележим (и честно казано, с тревога) колко плътно определени кръгове свързват квантовата неопределеност с идеята за душата или с хора, които могат да контролират Вселената или някакъв друг вид псевдонаука. В крайна сметка, ние се състоим от квантови частици (протони, неутрони, електрони) и сме част от квантовата вселена. Това е готино, разбира се, но само в смисъл, че цялата физиката е готина." 4 "Вроден" и "придобит" Еволюционният биолог Марлен Жук: Първият въпрос, който често ми се задава е дали едно поведение е "генетично" или не, което е недоразумение, защото всички черти, през цялото време са в резултат и от приноса на гените, и от информация от околната среда. Само една разлика между чертите, а не самата характеристика, може да бъде генетична или придобита. Например ако имаме еднояйчни близнаци, които се отглеждат в различни среди и те правят нещо по-различно (като това да говорят на различни езици),тогава тази разлика е придобита. Да се научим да говорим на френски или италиaнски не става от само себе си, защото очевидно човек трябва да има определена генетичена наследственост, за да може да говорят въобще. 5 "Натурално" Синтетичният биолог Тери Джонсън: "Естествено" е дума, която най-често се използва, за да се направи разграничение между явления, които са свързани с човешката дейност и такива, които не са. Това обаче предполага, че хората са по някакъв начин отделно от природата и всичко направено от тях е "неестествено", сравнено с това създадено от бобрите и пчелите например. Когато се говори за храна, "естествено" е още по-трудно за обясняване понятие. Има различни понятия в различните страни. От Администрацията по храни и лекарства в САЩ, например, са се отказали от опитите да дадат ясно определение за "натурална храна" (най-вече в полза на органичната такава, друг термин с мъгляво значение). В Канада, например, може да продавате жито като "естествен продукт", ако в него няма добавени или премахнати редица неща. В същото време обаче, житото е продукт, който не би съществувал без човешка намеса и е резултат от хилядолетия на подбор от страна на хората. 6 "Ген" Джонсън изразява дори по-голямо безпокойство, за това как се използва термина "ген". Два дни е отнело на 25-тима изследователи да стигнат до заключението, че генът е малка, дискретна частица от ДНК-то, която можем да посочим и да кажем " това прави нещо или регулира създаването на нещо". Обикновено терминът "ген" се използва погрешно, ако е последван от "за", от което възникват два проблема. Например всички хора имат "ген" за хемоглобин, но не всички имаме за "сърповидно-клетъчна анемия". Различните хора имат различни гени за хемоглобин, наречени "алели". Има хемоглобинови алели, които се свързват със сърповидно-клетъчни заболявания, а други не. Така един ген се отнася до семейство на алели, но само няколко членове на това семейство, ако изобщо има, са свързани със заболявания. Генът сам по себе си не е лош- повярвайте, няма да живеем дълго без хемоглобин - проблемът може да е конкретната му версия. 7 "Статистическа значимост" Математикът Джордан Еленбърг: "Значимост" подсказва важност. Тестът за "статистическа значимост" обаче, разработен от британския статистик сър Роналд Айлмер Фишър, не измерва значимостта или размера на влияние, а само дали човек е в състояние да ги разграничи, като използва най-точните си статистически инструменти, започващи от нула. "Статистически значим" или "статистически видим" ще е много по-точно. 8 "Естествен подбор" или "Оцеляване на най-годният" Палеонтологът Жаклин Джил: Първо, това не са точните думи на Дарвин и второ - има недоразумение за това какво значи "най-годен". Това не означава "най-силния" или "най-умния". Просто означава организъм, който най-добре се е пригодил към заобикалящата го среда. Това може да е "най-малкият" или "най-податливият" до "най-отровният" или " най-подходящо екипираният да живее без вода седмици наред". Освен това създанията не винаги еволюират по начин, който може да се определи като адаптиране. Техният еволюционен път може да минава през случайни мутации или черти, които другите членове на този вид намират привлекателни. 9 "Геоложки епохи" Гил, чиято работа е съсредоточена върху Плейстоцен, който е бил преди повече от 15 000 години е потресена от пълното неразбиране на хората за геоложките епохи на Земята. Всичко свързано с праисторическата епоха сякаш се смесва в съзнанието на хората и те си мислят, че преди 20 000 години са съществували коренно различни видове (Не!) или дори динозаври (Не!Не!Не!). Не помага и факта, че често играчките за деца, които са за тази епоха освен динозаври включват и мамути, и праисторически хора. 10 "Органично" Ентомологът Гуен Пиърсън: По думите й има съзвездие от термини, които "се движат заедно" с думата "органично", като например "без химикали", "без консерванти" или "натурално". Всяка храна е "органична" или "натурална", защото съдържа въглерод и т.н. По-големият проблем е как тези термини се използват, за да се минимизират или пропуснат съществени разлики в производството на храни и продукти. Някои неща могат да са и "органични", и "натурални" и въпреки това да са доста опасни за хората. А могат да са "синтетични" и "изкуствени" и да са безопасни. И понякога са по-добрият избор. Например, ако приемате инсулин има големи шансове той да е от ГМО бактерия и реално да спасява човешки животи. http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/10-nauchni-termina-koito-izpolzvame-pogreshno_445.html --------------------------

... Като хванат една линийка и си карат по нея. А няма да споменавам колко "тълпа" се рои около въпросния, може би точно заради проверените от времето баналности... Не може да се хване на малкия пръст на Ваклуш Толев, ама последния вече не е сред живите.И точно както и след Дънов, последователите му се скъсват да се състезават кой колко по-добре е разбрал учителя и кой да го 'продължи'... Между другото - на това народно явление, му сложих името "духовна чалга". Години ми трябваха за да загрея кое и какво сред народа, означавало 'духовност'... Просто думи нямам - относно невежеството, за което нито има граници, нито история, нито раса, народ или нация... И между другото имам простичък, но съвсем битиен въпрос: КЪде, според четящите тук, е границата между глупостта и невежеството?

"Когато говорим за имена на велики учени, се сещаме за Исак Нютон, Галилео Галилей или пък Николай Коперник. Интересен е фактът обаче, че думата „учен“ започва да се използва доста след смъртта им– едва през 1834 г., а вдъхновението за създаването на думата, неочаквано за времето и епохата, е жена – Мери Самървил. Мери Феърфакс Самървил е шотландска писателка и енциклопедистка По това време участието на жени в науката не е било насърчавано, но въпреки това тя е всестранно развита личност, която се учи сама в сфери като математика, астрономия и геология. Мери има широк спектър от интереси, брилянтен ум и две Х хромозоми - фактори, които алармират за нуждата от наименование за хора като нея. През 1834 г. енциклопедистът Уилям Ууел прочита впечатляващата дисертация на Мери “Connexion of the Physical Sciences”, превърнала се в една от най-продаваните енциклопедии на XIX в. Той е изумен от труда на 53-годишната дама и иска да напише блестяща критика върху него, но се сблъсква с един основен проблем – учените по това време са главно мъже и думата за тях е „мъж на науката“, словосъчетание, което не пасва на Самървил. Така умелият в словото Ууел измисля думата „учен“ за Самървил. Той не създава просто една дума, различна от „мъж на науката“, която да може да се използва и за жени. Прокарва наименование, съдържащо в себе си цялата всестранно развита природа на Самървил – тя е била не само математик, астроном, физик и т.н., а един интелектуално надарен човек, притежаващ съобразителността и умението да използва всичките си познания целенасочено и успешно. Точно това според Ууел е значението на думата „учен“. Още като дете Мери показва своята любов към науката, въпреки че както повечето жени по това време, е нямала същата въможност за образование като мъжете. Родена в Шотландия през 1782 г., тя прекарва ранните си години в разходки край морето и женски занимания, докато братята й ходели на училище. За нейно щастие е дъщеря на вицеадмирал Сър Уилям Джордж Феърфакс, който не може да си позволи дъщеря му да остане съвсем неука, и след като осъзнава, че тя не може да чете нищо друго, освен няколко абзаца от Библията, я изпраща за кратко в пансион. Мери Самървил Източник: Getty Images Там тя се научава да чете, пише и да смята. Скоро се връща у дома, защото е придобила знанията „достатъчни за една жена“, но това не я спира да учи тайно нощем вкъщи и да слуша уроците на братята си без да я видят. След като изхабява почти всички свещи в дома, майка й разбира какво прави дъщеря й и как се занимава с неща, които не са за жени, и заповядва нощно време всички източници на светлина да бъдат скривани. Дори без светлина Мери продължава да учи, като вече интересите й са преминали и към астрономия и други науки. Родителите й я женят през 1804 г. за неин далечен братовчед – Самюел Грейг, за да й попречат да стане „книжен плъх“ и да посрами семейството. Младоженците се местят да живеят в Лондон. Съпругът на Мери също й забранява да учи, подкрепяйки всеобщото мнение, че на жените не им се отдава науката. Принудителният брак е неприятен, но за сметка на това доста кратък, защото Самюел умира след три години. Самървил остава вдовица с две деца, но най-после получава спокойствието да се отдаде на истинската си любов – науката. Тя се завръща в Шотландия, където научен ръководител й става д-р Джон Плейфеър професор по математика в Университета в Единбург. Той й възлага да се запознае с труда за небесна механика на френския математик Пиер-Симон Лаплас – нещо, което напълно променя живота й. През 1827 г. Самървил превежда „Небесна механика“ на английски по молба на млад юрист на име Хенри Броугхам. Мери не само превежда научния труд, ами и обяснява всички уравнения в него. На този етап тя отново живее в Лондон, където научните среди са впечатлени от уменията й. Много от английските математици по това време не разбирали всички уравнения и това спечелва на Самървил уважение и признание сред тях. Вървейки по пътя на самоусъвършенстването и с цел да използва наученото, вече 50-годишната „дама на науката“ започва да пише своя научен шедьовър „Connexion of the Physical Sciences“. След като публикува книгата за пръв път, тя я преиздава още девет пъти до края на живота си, обновявайки и оптимизирайки нейното съдържание. Нейните писания не са просто теории, те допринасят за истински открития в бъдещето. Например в третото издание обяснява, че може би трудностите при изчисляването на положението на Уран могат да бъдат индикатор за наличието на друга планета – това води до откриването на Нептун. Признанието за приноса й към науката не закъснява. Тя получава почетни членства в елитни и уважавани научни дружества, като Научното общество на физиката и естествената история в Женева, Кралското общество по астрономия, Американското философско общество, Американското географско и статистическо общество и Италианското географско общество. Тя умира на 91-годишна възраст през 1872 г. в Неапол, Италия. Мери Самървил е една изключителна историческа личност, която оборва стереотипите, че „на жените не им се отдава науката“ и дава огромен принос в различни сфери. Освен всичко това обаче, тя е и вдъхновението за една дума, без която днес би ни било трудно да пишем за великите умове в научните среди, а именно „учен“... " ------------- https://vesti.bg/lyubopitno/lyubopitno/zhenata-zaradi-koiato-e-syzdadena-dumata-uchen-6064677