ramus

Според кого? Слово... е един от начините за предаване и приемане на низове символна информация. Първо - се създава в самия човек, според заложени и възприети модели, обучение, усвояване и подражание. След това - се изразява, в обмен, чрез говор или писане. Словото НЕ е мисъл. Мисълта може да се кодира чрез слово. Друг е въпроса кое точно е "мисъл", но със сигурност МИСЪЛТА може и да НЕ се прояви чрез слово, а чрез други форми на изразяване. Също така - самия живот и живеещия го предполагат също да е израз на МИСЛИТЕ в "живеещия" и битието му, дори "живеещия" да е ням или неграмотен. Словото - НЕ е и енергия. Енергията може да се прояви чрез слово, може и чрез други форми. Но за словото е нужна енергия, а не му е еквивалентна. НаМИСЪЛТА също й е нужна енергия. ====== Сега - по съвсем друг начин биха изглеждали когнитивно и прагматично горните положения, ако се добавят някои... пояснения. Например: СЛОВОТО, при неговото отражение в човека, се превръща в енергия в интерпретатора му, която може да го задвижи, или последния да го излъчи на свой ред. Но информацията си е просто ... информация. Нито е мисъл, нито е енергия, нито е слово. Но всички тия са във връзка с нея. ========== Всички тия думи - са слова, Вложена е енергия, при определени дадености и обстоятелства - за да е налице кодирана по няколко начина, във вид, според който да се "декодира" - също по много начини. Всички тия думи са и "мисловен отпечатък". Но не са еквивалентни на МИСЪЛТА - само нейни проявления...

"Homo Explosivus" Защо се самовзривяват хора с ислямска идентичност, но не и хора изповядващи християнството, будизма или юдаизма? Кое прави животът им на тази земя дотолкова безмислен и обезценен, че противно на всички човешки инстинкти, на основополагащата ценност на живота като нещо, което трябва да се защитава на всяка цена и което, дори в животинският свят, е защитавано с отчаяни сили от всички живи същества, които не познават страшната взривна сила на амонита или динамита? Немислимо е някое животно да би направило това, което днес извършва мислещият човек, считащ себе си за правоверен и религиозен. Как след тези ужасни деяния човек да продължи да бъде считан за разумен и религиозен, за върховното творение създадено от Господ и надарено с разум даже в някакъв общ, нерелигиозен смисъл? Как днес да проумеем страшната дилема пред която сме изправени, противопоставяща християнската цивилизация с нейните достижения и начин на живот на онова което представлява в най-отблъсващата си и доктринерска форма Световният Политически Ислям? Ако приемем, че навлизаме в стадий на цивилизационно противопоставяне в планетарен мащаб, където маските са свалени и е вече ясно, че става дума за смъртна схватка кой ще надделее и кой ще остане да живее в крайна сметка върху тази земя, е много важно да се разбере психологията, менталните механизми и енергията, които движат масовият религиозен убиец тръгнал да избие не само друговерците, но да стане убиец на самия себе си, а нерядко и на хора от неговото собствено вероизповедание. Това е загадка, която не е по силите нито на обикновената линеарна логика на Просвещението, на Декарт, Спиноза, нито на древните мислители от антична Гърция, когато са полагали основите на формалната логика и на античната философия. Налага се, при опита да се проумее религиозният фанатик-самоубиец, да се излезе извън петолинието на формалния анализ и да се проникне отвъд – там, където цивилизованото по европейско-християнски модел мислене и общество е напълно неподготвено да търси отговорите или, ако бъдат намерени, да ги асимилира и приеме. Основната пречка за проумяването и причина за този „когнитивен дисонанс“ е успешно вбитото в масовото съзнание вярване, че нещата трябва да изглеждат „политически коректни“ даже и ако това е за сметка на истината по въпроса. Това означава, че ние сме по условие задължени да приемем, фанатизираният джихадистки самоубиец „за един от нас“, понеже „всички сме хора“. Когато „коректността“ се е разраснала до такава степен, че истината е станала ирелевантна, бъдещето на едно общество е под смъртна заплаха и единственото което му остава е да очаква своя екзекутор. След неуспеха на тоталитарните социалистически експерименти, изцяло основаващи се на насилието и лъжата, днес тази опасност идва от тоталитарния войнствен Ислям. Между тези опити в миналото и сегашната заплаха надвиснала над цивилизования свят има голяма прилика в много отношения, като безразборното насилие над личността, произвола, управлението на страха като средство за контрол, взимането на заложници, използването на кордони от пленени, беззащитни маси между себе си и противника, криене в убежища и бункери. Но има и една новост, една важна отлика: фанатичният самоубиец е готов да отнесе в смъртта и себе си, заедно със своите врагове, вярвайки, че чрез самия акт на самовзривяването си той излита и се възнася в обещаният мохамедански Рай. Там, както му е обещано от Корана, той или даже тя, ще бъдат окончателно овъзмездени с нескончаеми сладострастни и гастрономични награди от предимно телесен характер и завинаги ще бъдат освободени от тегобите на този свят населен с толкова неверници. Всъщност, в реалността на гравитацията и физическите закони, той с неговите телесни парчета, кости и гениталии ще се разлети из пространството и ще се превърне в множество проектили, убивайки невинни хора, които нямат нищо общо с него и нищо против него лично. Този на пръв поглед парадоксален и противоестествен начин да убиваш хора, най-често дори не твои истински военни врагове, а просто минувачи, деца, обикновен народ, даже от собственото ти вероизповедание, е нов вид воюване базирано на една нововъзникнала умствена и социална патология, неразривно свързана с квазирелигиозен и тоталитарен начин на мислене. По мое мнение, феноменът може да бъде разбран, ако се направи опит да се проумеят вътрешните механизми на индивидуалният джихадистки атентатор самоубиец, които активират неговата мотивационна reward system до такава степен, че тя преодолява дори най-силния инстинкт в природата – инстинктът за самосъхранение. Преди това е уместно да се разграничат няколко разновидности на решилите да опашат около телата си шахидския пояс с експлозиви. Това са най-често млади мъже от близкоизточен, главно арабски произход, но също и от афганистански, пакистански, кавказки, възможно ирански, кюрдски или северноафрикански произход. Съществува и отделна група – жени атентатори-самоубийци, които са движени от сходна на мъжете, но по-тясно отмъстителна и лична мотивация, като загуба на съпруг или роднина в джихада срещу враговете на Исляма. Съществува и една особено зловеща група от деца, които също се самовзривяват, но това би следвало да бъде обект на различен прочит, защото се предполага, че малолетните не влизат в категорията на вменяемост както възрастните и че тяхната лична преценка не е достатъчно зряла и независима, за да бъде схващана като истински избор. Което, разбира се, прави много трудна реакцията и противопоставянето срещу тези малолетни самоубийци по законов път, както и въздействието върху тях с цел превенция. Това се илюстрира в близкото минало с извършените абсолютно ужасяващи убийства от въоръжени с автомати деца-войници в Африка, подстрекавани от враждуващи помежду си племенни или политически групировки. У нас, значително по-малко смъртоносни, разбира се, са примерите с ромска престъпност, извършвана от деца, ръководени от съответните тартори, които извършват кражби, обири и други подобни с презумпцията, че ще избегнат съдебна и всъщност каквато и да е отговорност, поради възрастовата си „невменяемост“. Ето защо, ще се опитам да разгледам по-подробно единствено „типичният“ джихадист, който избира да се самовзриви на площада, на летището, на пазара, пред обществена сграда с много хора, да отвлече самолет и да го забие в небостъргач с хиляди работещи там и неподозиращи, че са негова цел, а също и въоръженият до зъби джихадист, който разстрелва десетки забавляващи се в нощен клуб, с ясното съзнание, че ще отнесе в смъртта максимален брой хора, желателно и полицаи, преди да бъде убит от тях. Тук може да се направи известно изключение за онези взривяващи самоделна бомба в краката на масов маратон по улиците на града или врязващи се с камион в празнуващото множество, защото желанието им не е точно героична смърт с религиозно-саможертвен елемент, а по-скоро бърз ефект на масово убийство и терор, съчетан с опит за бягство от местопрестъплението и евентуално оцеляване, ако е възможно. Възможните обяснителни механизми са следните: Самовзривяващият се човек, Homo Explosivus, е движен от афект на необикновена ярост, на гняв и омраза към набелязания противник, който надхвърля даже инстинкта за самосъхранение, подобно на онази ярост, даже бяс, който обхваща войника в разгара на отчаяна битка по време на война. Тогава настъпва афективно стесняване на съзнанието, понякога наричано амок, което превъзмогва обикновеното човешко чувство на страх и се тълкува като храброст или безумие, в зависимост от гледната точка на тълкуващия. Допуска се, че индивидите, които са обхванати от афект с такава сила, са движени от много мощен мотивационен идеал, обикновено защитата на общото, рода, ротата, града, Родината или някаква идеална цел трансцендираща индивидуалното съществуване. Тоест, аз като отделна личност, се жертвам, за да да пребъде моят род и подобните на мен, „своите“. В чисто еволюционен и хладно генетичен аспект, такова поведение придобива смисъл, само ако с индивидуалната смърт на един член от тази малка или по-голяма общност, се осигурява и увеличава вероятността за успешното продължаване на живота на останалите, носещи подобни или много близки гени и характеристики. Това включва и културните особености, обичаи и начин на живот, които не носят чисто биологичен смисъл, но са част от така наречените „меми“ – цивилизационната памет, обичаи и начин на живот, за разлика от чисто генетичните. За да бъде успешна една такава саможертва, доколкото „успешна“ в случая е самоубиец, подходящото понятие Homo Explosivus, обхванат от такъв екстремен афект, трябва все пак да е стъпил не само върху яростта си, но и върху солидната основа на някакво родово, племенно и етническо наследство, което да осигурява смисъл на неговия акт на самоунищожение. Ако той или тя, с акта на самовзривяване, прекъсват всякакви генетически връзки подир себе си, това по-скоро би било демотивиращо. Но ако, освен тебе, в твоя род има още 7 братя и 4 сестри, тогава личната ти генетическа загуба става по-малко противоестествена, защото след теб земята все пак ще бъде населена от многобройно поколение, които са твои достатъчно близки родственици, така че дори да нямаш собствени деца, поне ще имаш достатъчно на брой племенници, носещи твоите генетични признаци. Особеното в случая е, че твоята смърт има потенциала да те изведе от множеството просто загрижени да се възпроизвеждат твои съплеменници в ранга на герой, като компенсира загубата на твоя живот с ореола и славата на духовната жертва, на защитник за Правата Вяра, на мъченик. Към това се добавя обаче в доста случаи, както съобщават осведомени, и някаква материална компенсация за семействата на атентаторите, осигурена от джихадистката организация или от Ислямска Държава. Това обаче заземява до известна степен този акт и го доближава до работата на миньора, изкарващ прехраната на семейството си в мина, където избухва газ гризу, а семейството му получава компенсация и застраховка живот. Яростта и даже генетичните равносметки на Homo Explosivus обаче, не биха били достатъчни за обяснение, ако приемем, че той воюва единствено поради омраза срещу врага по родово-етнически причини. Или само защото възприема другородците като противник в цивилизационната война на живот и смърт. В разгара на една реална битка, когато две армии се сражават, войникът е изправен пред дилемата да убие противника или да бъде убит. В действията на самоубиеца този елемент липсва. Той не е изправен срещу въоръжен и видим, ясно обозначен враг, от другата страна на окопите. Напротив, срещу него са изправени невъоръжени цивилни и те даже не са изправени срещу него, а просто си живеят своя ежедневен живот, без да подозират, че са му врагове и че се намират в състояние на необявена война с него. В афекта на самоубиеца, освен Омразата и Яростта на воюващият ислямист, освен Родовото и Племенно основание се вплита и компонентата на уязвената Гордост и Ресантиман. Нищо не би могло да тлее така болезнено и дълготрайно, така предизвикващо желание за мъст, както всекидневното усещане, че ти, като личност и вие като общност, етнос или религия, сте второ качество, че сте по-низши и по-неуспешни като хора, по-надолу в йерархията на модерното общество, по-необразовани и неспособни за напредък и сносен живот. Това е видимо в затрупаните ви с боклуци гета, в жилищата и кварталите, които обитавате из градовете на Европа, типично пълни с дребна престъпност, дрога, хлебарки и зловоние, но също и в онези региони на света от които ти и твоите сънародници произлизате. Безредието, беззаконието, липсата на хигиена, отсъствието на умения и знания, неуредеността и грозотата на ежедневния бит, цялостната изостаналост на населението, мизерността и бедността на съществуването на голяма част от тези общества е толкова характерна, че контрастът с чистотата и просперитетът на западните страни с християнско вероизповедание е болезнено очевиден. Как е възможно това да е станало, ако Аллах е толкова велик? Как е допуснал това? Това трябва да има някакво обяснение! Дори свръхбогатите петролни държави, с техните баснословни кули и златни клозетни чинии, внасят от западната цивилизация абсолютно всичко: от архитектите, работниците и обслужващия персонал, до най-скъпите коли и самолети. Те самите са неспособни да произведат дори най-простите предмети. И обяснението идва лесно, защото в човешката природа е заложено да търсиш вината винаги у другия, а не у себе си. Търсенето на обяснение неизбежно отключва скритият параноиден процес заклеймяващ лошия Запад; от Александър Македонски и Римската Империя, през Кръстоносните походи, та чак до колониализма. Обяснението е просто: ние през цялата ни история, след Великото ни минало като цивилизация, сме жертви на умишлено унижение, завладяване и ограбване от нашите западни, европейски и християнски врагове. Заради тях сега ние живеем зле, а сме станали толкова недоразвити и изостанали, защото те винаги нарочно са ни завладявали, подтискали, пречели и продължават да правят така, че ние да сме винаги отдолу. Това положение е нетърпимо и ние ще им обявим война, тотална война срещу тяхното общество, което ни е поставило в тази непоносима и унизителна ситуация. Теологичната интерпретация. Гореизброените механизми, колкото и да са мощни сами по себе си, не биха били толкова летални, ако не бяха обединени под зеленото знаме на салафизма, под знака на екстремното тълкуване на Корана като политическа доктрина за завладяването на света по религиозна неизбежност. Прогласява се: Аллах е велик, и ние сме велики с него! С негова помощ ще победим неверниците и ще си възвърнем гордостта и законното си място като техни повелители! Техният западен морал е покварен, ние сме прави, ние ще наложим нашата истина със сила и с демографска експанзия и ще придобием отново величието, което ни се полага, защото е завещано от Пророка! Тук се налага да се отличават разновидностите на ислямското вероизповедание едно от друго. Това е задължително, ако искаме да избегнем напълно съвместими със съвременната цивилизация верски общности, каквато е например тази, която преобладава исторически всред турското население на Балканите и в Турция, както и изключително толерантния клон на суфизма, да се слагат под общ знаменател с войнстващият политически Ислям. Ако приемем, че огромното мнозинство от умерени мохамедани по света са хора, които никога не биха опасли около тялото си шахидския пояс, за да се самовзривят пред Кьолнската катедрала, онези които биха го направили, се свеждат в крайна сметка до една неголяма фанатична селекция от джихадисти, които получават напътствия и инспирация или от екстремистки проповедници в джамии и религиозни училища, или се радикализират самостоятелно през улеснените глобални комуникационни средства за общуване. Религиозното индоктриниране служи като последния завършващ щрих на картината в главата на бъдещия джихадист самоубиец. Тълкуването на Корана в неговия екстремен антихристиянски вариант е фитилът, който възпламенява бомбата и който яростно насочва камиона в тълпата и самолета към Световния Търговски Център. В разбирането, че има Свят на мира, който е идеализираният начин на живот на ислямските общности и Свят на Войната, обитаван от неверници и от хора, които отказват да приемат безпрекословно истината на правоверните и на Пророка, се изкристализира вътрешната увереност, че победата е възможна по пътя на Джихад, на Свещената Война за правото дело. Нещо повече – това е единствения път! Тук, в тази опростена версия на това как трябва да бъде устроен света съгласно религиозната доктрина на религиозния фанатик, се съзира и изумителното сходство между неговите възгледи и възгледите на тоталитарния комунист. Войнстващият Политически Ислям и Глобалният Комунистически Интернационализъм са две явления, които споделят почти всичките си постулати и претенции за това как хората трябва да живеят и в какво да вярват. Един правоверен сталинист има абсолютно същото презрение към човешкия живот и правото на индивидуален избор, каквото демонстрира и джихадиста Джон. Масовият убиец чекист Блохин, разстрелвал в главата саморъчно по двеста души дневно в Катинската гора, не се различава по нищо от маскирания главорез варабската пустиня. Погубването на невинни хора в условията на масов терор е обща практика и за двата режима. Това е основен метод за внушаване на страх и последващо подчинение. Фантазията и на двете идеологии е за световно господство, за хегемония, но не само над телата, а и над душата на отделния човек. Това не бива да очудва никого, защото комунизмът е всъщност една извратена модерна форма на религия, където Бог е прогонен с щикове от сърцето на човека и Църквата е разрушена, докато в джихадистката версия на Исляма правоверието сгазва с камион празнуващо множество християни на църковния площад или заколва стареца свещеник в олтара по време на богослужение. Ако обобщим, движещите механизми на атентатора са поне три вида: -лично психологически, -общностно-родови и -религиозно-идеологически. Всички те го водят към едно – геноцидна градско-улична война срещу западния човек и атака срещу неговия начин на живот. Организиран в халифат, в бойна група или индивидуално, радикализираният ислямист е готов да умре за да отмъсти, да накаже и в крайна сметка подчини на престъпната си версия за Истината онези, които той е решил, че са неговите врагове. В тази битка, където той е влязъл с ясното разбиране, че може да загуби живота си, присъства неизбежно и един анализ на цената и ползите от тази саможертва. Този анализ се състои от два компонента. - Единият е преценката за собственият му живот като живот лишен от успехи, постижения, красота и смислена реализация. В общия случай, един мизерен, безмислен живот, без перспектива, в общество, където шансовете му да се интегрира са нищожни, първо, защото той няма никакво чувство за принадлежност към ценностите и начина на живот на заобикалящата го по-голяма общност и второ, защото той едновременно ненавижда и завижда на нейната култура. Тоест, загубата на живота си, той не преживява като особена лична загуба, защото го възприема като безцелен и вече обезценен по условие. - Другият аспект на неговия анализ за цената на собствената му смърт е - колко смърт той самият може да причини, самоубивайки се. Ако неговата перспектива като жив е да влачи един посредствен и мизерен живот, то убивайки максимален брой приети за врагове неверници, все едно дали войници или мирни жители, цената на неговия живот се изкачва на съвсем друго ниво и се добира до смисъл, който дотогава му е бил отказван по време на неговото безрадостно съществувание. Той не само унищожава завършени, образовани, успели и щастливи хора, които винаги страстно е ненавиждал, не само че разбива завинаги семействата им, но той същевременно постига няколко цели или „ползи“: Родово-етническа цел, защото неговите живи роднини винаги ще бъдат по-многобройни от тези на убитите и в обозримото демографско бъдеще винаги ще ги изпреварват като брой. Лично-психологическа, защото придобива значимост, която никога не би притежавал приживе: а) защото получава реванш за обидата „причинена“ от неверниците, той и близките му да живеят всред мизерия и б) защото е постигнал желаната цел да предизвика “справедлив“ страх и терор у тези, които винаги са го превъзхождали, отмъщавайки си за своята лична незначителност. Трансцеденталната цел. Доколкото чрез този акт той става мъченик на вярата, така както е обещано в Корана, на него ще му се даде нов живот в Рая, с всичките онези вечни радости и наслади, които са му убегнали тук на земята и които му се полагат безусловно след тази саможертва. Губят единствено „неверниците“. А в това време огромното пасивно мнозинство от вярващи мюсюлмани за съжаление оглушително мълчи, наблюдавайки как светът се движи към фатален челен сблъсък между Християнството и Исляма, по пътя трасиран от експлодиращите атентатори самоубийци, Пътят, от който няма връщане. ======================================== http://bulgariaanalytica.org/2017/01/06/homo-explosivus/ автор - д-р Любомир Канов. http://bulgariaanalytica.org/author/avtorkanov/

някак си.. това филм ли е - че съм на ръба на сериозни когнитивни или екзистенциални проблеми... и ти като грижовна и съчувствена майка ме съветваш и насочваш за да ги решавам, подаваш ми начина, оказваш ми съдействие... Вече втори път ми пишеш какво , как, кое - да прочете... Кое и как трябва да "направи" - някой си рамус. Това е интересен избор за позиция в... твоят филм за "диалог". Чуден образ си ми съставила в сценария ти. По дупето няма ли да ме нашляпаш, ако не влизам в правия път или не слушкам... Щото гледам че върви и "мъмрене" тук-там... Цирк отсякъде. "Тънката линия"... не е чак нито толкова фина, нито толкова тънка. А на друго място го изигра като "опит за диалог"... Май е маниерно това, то си е характер, то си е отвътре... съдейки от това, че и други хора сред форума вече са го "сърбали". извинявай, може ли още по-простичко? И в другата тема тезата е една и съща... посоката на изложение - също. Информацията - добре че в книгите е написано ясно и точно как "сме се оформили като вид". Според кого - ами - според книгите. Според кого - авторите им. Не си спомням досега да съм общувал с "книги", а и дори ако ти самата си го направила както съветваш с такава лекота и с тази фалшива загриженост, виждам че при теб - и да си си 'говорила, прочела, запознала и изучила" пак се налага да си говориш с някого друг, а не със самите книги. И че същите "книги" не са ти дали твърде много отговори, а пък съветваш други да намерят нещо в тях, което ти самата не си. Никой не стигна дотам че да те "насочи и посъветва" да прочетеш повече за "потопите" и "животните" и за още сума други неща, които не разбираш. Основанията ти твои ли са или умело ще прескачаш между "мнението и фантазиите си" и "това, дето са го изучили, открили и изложили другите"? В "сериозните книги за еволюцията" не е ли написано за връзката между животинските видове и ХОМО? И че са налични твърде много общи положения. Същите могат да се видят и във форума. Например - отношенията, изразяването им, интерпретацията им, действието и поддържането им - нямат никаква връзка с интелекта независимо колко умело ще се маскират, какъвто е случаят. А нали е отново "информация" и обработката им, според която ХОМО е стигнал до "ново ниво" в съществуването си? Предложението ти - "да прочета теб" като пример за авторецензия и автокритика спрямо залитането към "интелигентния дизайн" е само част от критичния анализ, който е нужен на всеки човек, спрямо самия себе си. И не за идеологията която му служи да се оглежда... и дори парченца от различни идеологии и "конвенси" които само да се нагаждат и преподреждат до "нуждите" на Ползващата ги. Всъщност такъв "критичен обстоен и безпристрастен самоанализ не е по силите на мнозинството от хората, нищо че са написали книги че са "САПИЕНСИ".

не е бил толкова световен. Освен че и по този въпрос се спекулира и са налични толкова много хипотези, като засега най-вероятната е насоката към пробива на БОСФОРА и потопа в черно море... Много са версиите и все пак - много хора имат потребност да докажат че "приетото за предварително правилно" като "свещено писание" съдържа и верни данни... защото няма как да не ги съдържа. Нуждата да ги направят верни... защото в тях се поражда дисонанс между основата и основното... и придобитото, особено в днешни времена на информационна претрупаност.

още в началото на изложението има логичен проблем - от този цитат. И животните наблюдават. При човека въпроса е в ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА на това, което наблюдава. Обикновеното наблюдаване не носи нищо, освен непосредствена визуална информация. И само за вметка - за мен има разлика между гледам, виждам, изглежда ми... и наблюдавам. Кажи при теб как са тия, защото от това би ми се изяснило как са основни елементи в твоята когнитивна схема.

може би са нужни още аргументи. Защото само с декларативно изявление... Кое точно е "очевидно", защо да е очевидно, след като: проблема с това че е трудно и неясно кое и какво точно е "интелект", създава проблеми да се каже при това положение "че очевидно е еволюционна форма на материята". Защото няма как да се разбере. Сегашната условна обобщена картина през очите на рамус, е следната При доста животински видове е налично поведение, което проявено от самия хомо-сапиенс, го нарича "интелект", най-малкото - с белези. И ако все пак висшите бозайници, като делфините, все пак имат език и комуникация, изразяват "чувства", намират начин да работят в екип и да общуват с "друг вид"... Обаче съвсем "гол" откъм обяснение остава поведението на октоподи, които продължават да удивляват изследователите с уменията са се справят с лабиринти. За ХОМО, същото го съотнася до "интелигентност". Навремето един от основните аргументи за "белези за интелект еволюционно" се смяташе ползването на инструменти - предмети, или събрани или направени от самия него. Обаче през годините това се оказа балон - откри се че много маймуни доста сръчно боравят с предмети, също ги ползват за едно или друго. Да не говорим че се намериха доста визуални кадри как същото правят доста птици и хищници... Езиковите умения, езика, словото... Ученето и усвояването - все се смятаха като стожери за "интелигентното начало". Обаче и това се оказа че ХОМО не е оригинален с него... Има разлика между ИНТЕЛЕКТ, и ИНТЕЛИГЕНТНОСТ... а РАЗУМ е съвсем далеч от тия. И все пак - човекът сам си ги постановява и по този начин... някак "логически" му се струва че той е "единствения носител" Колкото до "еволюцията и интелекта". По-горе посочих някои съображения по този въпрос, като условната ми теза е в посока, че са налице проблеми ИНТЕЛЕКТЪТ да се нарече "продукт на еволюцията". Може би по-близо е - че е следствие на игра със случайните мутации, но и това има доста проблемни моменти.

мда, твърдо звучи... Обаче пак е с "условия". Например: КОЕ точно е отправната точка за решението кое е интелект - на "носителя" му. И изглежда че само според "носителя", провъзгласил се за единствен "носител", му е убедено ясно че е "единствен носител". С други думи - може и да е "ясно'' на някого, обаче дори и да се постанови като изводност, са му нужни доста предварителни предпоставки. Ако се постанови като постулат, аксиомно, то тогава няма как да е "съвсем ясно", защото това е само условно "начало на логическа конструкция". Но дори и така - аксиомата в логическата верига е "условно консенсусно начало". Друг консенсус може да внесе друго "начало" и да предпостави логическа верига в съвсем друга посока.

имам въпроси и някои... съображения : 1. "предците ни" с каква точно наблюдателност са "разполагали" и на какво се е основавала тя? 2. Да "гледаш небето и земята" е толкова общ "съвет" че може да се изтълкува всякак и не виждам въобще каква му е връзката с темата. При толкова общо значение си е обикновено оприличаване в търсене на каквито и да са съответствия в "свещените текстове". При такова изискване, ще се намерят вероятно огромен брой... Обаче оприличаването и аналогизирането си остават в интерпретатора и неговата потребност, възможности и осъзнаване, колкото и същия да опитва да ги извади от отражателното си поле, някъде сред неговата версия на "представен външен реал". 3. Дори и да се допусне положението че "ставало въпрос главно за "слънчевата система" те дали са разбирали чия система е, от какво е съставена, как работи. 4. Освен това - както и да се допусне, в общ план "свещените писания" се основават на БОГ... думите на бог. Без наличието на БОГ в тях цялата барака остава без материал, защото той е самата нейна тъкан. 5. Интересно ми е също, каква е общата платформа на която се основа т.н. КРЕАЦИОНИЗЪМ, защото изглежда че интерпретациите и версиите по него... са колкото и защитниците му... 6. Ако не беше "научното познание", дори и да е в днешната си социална парадигма, то въобще за какво тълкувание на "свещените текстове" би ставало въпрос. Визирам непрекъснатото позициониране на интерпретациите винаги в сравнение и ползване на научната етапна консенсусна картина на мирозданието... Когато последната не е съществувала, с какво въобще са оприличавани "свещените текстове" като не е имало с какво да се сравни. Просто се е приемало и толкова. При такова ниво на абстракция, при наличните исторически информации за интелигентността, начетеността и знаенето през... примерно 11 век...(най,най-общо). Дали някой въобще би си дал труда да съпоставя ... като не е имало с какво, не е имало и "багаж", както и въобще развити възможности в средностастическия социум.

То ако се подходи иносказателно и според КАБАЛА прочита е според компетентност, знания, познания и ниво на възприятие. В такъв смисъл, не само написаното слово попадат в тия "еквилибристики", а и всяка друга информация. Но в такъв случай - сътворението е изцяло символни кодирани послания и по този начин прочита на колегата НЕМО, е ... неадеватен спрямо ония, дето са го заложили в текстовете. Още повече че едва ли е надниквал в "оригинала", на оригиналния език и изказ (само предположение). Иначе... аналогии между едно или друго може да са всякакви. И да "изглеждат"... че има паралели...

за човешки същества се нарича "МОТИВ". ПОДБУДА е архаичност, само сред "старите книжки" го има. Повод - може ли пояснение - ПОВОД при хората става "стимул", за да предизвика реакция. А твоята интерпретация на пълнежа на думичката каква е, относно този контекст?

познай от 10 опита!

Нещо от другото прочете ли въобще? Или се хвана на версията че "съм прекалил с философията". Аз не съм философ и написаното от мен не е никаква философия. Дори е нещо като анти-философия. Темата си я озаглавил НАУКА и РЕЛИГИЯ - ти си й автор. Антрето на темата няма връзка нито с религията нито с науката. Какво точно искаш от пишещите да видиш? Не - няма връзка между "СЪТВОРЕНИЕ" и ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ. Просто това е начина да се решат дисонансите между научната парадигма и религиозните доктрини от свещености... които "няма как да не са верни, щом идват от бог''

Не, не бихме могли. Няма нищо общо, нито е имало първично яйце, нито първите "мигове", при положение че е нямало "време и пространство" какво е описвано тогава. И още нещо също важно, свещеностите са според някого, те са вид колективно съглашателство за нещо неизменно, когато да се приеме за неизменно, вечно... и тук идва "божествено". Обаче в библейското сътворение има проблем. Логически и когнитивен: В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО... обаче не е имало "начало", защото не е имало нищо :преди него". А словото бе у бог - защо му е на БОГ слово, след като не е имало езици, нито е имало на кого да говори - та нищо не е било сътворено от самия него. И най-важното - кой е бил "Свидетел" на всичко това, след като не е било нищо и никого сътворен, за да се запише с тия думи? Съмненията са винаги някъде в началото на рационалното в човека. Ако никога не се появи съмнение относно онова, върху което стоим, значи никога няма да си разрешим да "мислим" по него от страх че може да 'пропадне" опората на която се крепи личността/групата. Ще дам и прост пример - аз мога да се усъмня в науката, в бог, в религията, в себе си, на всичките неща на които съм намерил да стоя. Готов съм да ги разклатя и да не спирам да задавам "проникващия въпрос" - ЗАЩО. Да си задавам въпрос кое и дали е реално, и дали някъде "не спирам" защото съм приел нещо да е неизменно. Ето това не може да си позволи един религиозен човек. Никога няма да си зададе въпроса - АМИ АКО ГО НЯМА БОГ, ако се лъжа. Ако е всичко е моя проекция, ако това е просто начин да оцелея да ми е по-лесно, по-ясно, по безопасно? Нарушаването на "ограничението към свещеността" се смята защитно като кощунство, като нежелано... Да не говорим че за това са се водили войни и то векове. А и - водят се и до днес... Заради свещености и интерпретации - кой какъв бил, какво бил казал, какво пишело, как трябвало да се разбира...

няма смисъл от игри - дали имаш или нямаш права, е точно като да ме попиташ "гладен ли съм". Да не би аз да раздавам или отнемам права? Ако се опитваш нещо - тогава не е ли нужно първо да го направиш при себе си. И нещо друго важно - ти, дори и да се позовеш, дори да цитираш, дори да копираш или подпреш вече с нещо, дето други са го направили, а ти само го следваш, пак слагаш своя подпис, пак слагаш своя автограф. Но ако наистина твърдиш че изхождаш от "собствени знания", тогава разкрий именно тях и от това да започне нова тема - С ТВОИТЕ ЗНАНИЯ, аргументирани, подредени, структурирани... Вместо да се говори за "свещеностите" защото е несериозно и вече се написа - свещеността не може да е аргумент за каквото и да било, ако ще бог да хване мегафона и да крещи по всички медии, това не е аргумент за каквото и да било. Нужно е извеждане, нужно е избор на постулати - още оттам почва сложното. Нужно е да се зададе периметър на валидност - докъде, как, доколко и защо. Нужно е да се формира обща картина, после от общата да се минава към частното, после - към конкретното... От анализ, към синтез, и пак и пак... Никой тук не е нито идеален, нито безграшен. Но буди респект, ако някой изложи подредени и сериозни аргументи, от елементи в система, структурирани и опрени в житейски явления и процеси. Няма значение че за някого щели да бъдат несериозни, празни, грешни или несъстоятелни. Но да идва от човека, да издава неговата възможност да е размислил по токова многото въпроси на всемира не като репликатор на готовите схеми на готовите описания и идеологични системи. Това го може всеки, защото не се налага да "се може", то просто си е инстинкт.

добре, провокативно ли е да искаш от хората да ти дадат аргументи за нещо, за което ти самия пишеш следното : Как така ти 'заприлича' на нещо си, което по принцип няма как да се "изобрази", налични са само общи предположения за него, и то доста на брой варианти. И излиза че "прилича на "фантазията и въображението ти" за нещо си, с твоя етикет на "ГОЛЯМ ВЗРИВ". Малко е несериозно да питаш останалите за "защо ми прилича на описание на...". Прилича ти, защото ти го оприличаваш. Все едно да питаш някой друг с въпроса "гладен ли съм". НИто едно от изреченията на които си основал антрето на темата , с "въпросите си" няма никаква връзка дори с елементи в космологичните описания на "големия взрив". На мен ми е любопитно например - защо ги аналогизираш, как ги "свърза", на какви основания. Можеш ли да представиш версията си за "голям взрив"... Няколко пъти вече се изписа едно прилагателно "свещени" книги. Знае ли някой какво е "свещеност" - какво означава, каква му е ролята и значението? Писано било в "свещените книги"... какво като е писано. Едни книги - за едни, са обявяани за свещени. Други - от други - за друго, също. В сайта на Ваня Милева много пъти е написано, че "НАУКАТА" не ползва авторитети като аргументи или доказателства. Не само че е несериозно, но и издава невъзможност за лични съждения или за страх от представянето и защитаването им от възможни критики... Дори и да не е за науката - аргумента "популис" е манипулативен и ораторски трик и цели подпиране чрез опиране в несъзнателното поле от рода - щом "другите, умните, важните... дето вече са го измислили, защитили, утвърдили, са го наложили и е прието.. значи няма как да не е вярно, да не е истина". Това е заложено сред всеки човек в несъзнателното му поле и на тия положения работи голяма част от социалното несъзнавано. Но това са религиозни положения. Уклона към подпиране чрез авторитети, и дори свещености, е израз на личност-последовател. Няма значение към коя версия на идеология ще е, ако ще и за вярващите по този начин, да го наричат помежду си "наука". А всъщност само я ползват по религиозната си инерция. Отгоре на

ми не са - те и левки и цска са футболни клубове, ама са противници на терена като играят. Идеята ми е, че нямането на БОГ е проблем на поддръжниците му. И огромните усилия да се извежда индиректно, защото няма как да стане с "опит". А еволюцията е нещо като "да им го върнат тъпкано", понеже има доста проблеми хипотезата, а и обекта й на обяснение е фундаментален и много сложен... И става веднага слабо място за атакуване. Нямането на БОГ, като познаваем... предлага свобода на интерпретация - "нещо дето го усещам, дето нямало начин да го няма, дето няма как не е сътворил всичко"... Но самата идея за "начало" си е чисто човешки представен атавизъм и е инерция от моделите в ежедневния живот. Представността като 'причина-следствие- е идва от модел от тип "лиейно-последователен". И е най-опростения и масов вариант за абстрактен модел на отражение на света, в самия човек. И също е наследство от непосредственото ежедневие. Единствено сред науката КТ предпостави напълно различен модел и заложи съвсем друга форма на отражение - оттам на обяснение, на модели и концепции - едновременности, относителности, холография, многомерности... Това обърква толкова много хора именно заради разликите. А модела на БОГ предпоставя линейност. Големия взрив - също - линейна система от причина следствия, на която се прави обратен реверсинг и се стига до... обикновена проекция от сорта "защото така трябва да бъде" - трябва да има начало, щом нещо налице - да има кой да го създаде, демек - създател... и т.н......

От друга страна самата теория на Големия Взрив, е точно израз на представата за "причина"... назад, назад, назад... докато се стигне до една първопричина. Самия автор на идеята, го нарочиха че всъщност е следвал схемата от библейската представа за "един творец", просто я е нагласил и я е представил със средствата на научната парадигма. Същото е и с креационизма - един творец... на всичкото. Разликите са само в "първопричината". Освен това само един от вариантите на еволюционата теория е чрез самопораждане. По-горе се изброиха и други варианти, дори и хибридни. Налице са адаптивни изменения на организмите спрямо средата и предаването им, но има доста проблеми кое, какво и как точно се предават. Защо някъде има връзка, а другаде няма. Защо някъде се поражда изменение, и то сравнително бързо, а другаде милиони години са се запазили организмите без изменения. Дълги години се смяташе че "гените определят всичко", включително и еволюцията. След като разшифроваха генетичния код, се оказа че никак не отговаря на всички въпроси, като дори се появиха други неизвестни. Разликите в гените между различни животни се оказа твърде малка, за да се обяснят разликите само "генетично". В креационизма по принцип настъпиха изменения и самия той .... "еволюира" Защитниците на теорията всъщност се аргументират чрез критика на другата теория. Аз досега не съм срещал публикация на креационистката хипотеза, която да прави критичен анализ на собствените си постановки. Докато в защитниците на еволюционната хипотеза не е така... Така или иначе това е значението и ролята на която и да е хипотеза или теория - да представят възможна система от обяснения. А не да бъде истина, нито да има абсолютен и краен характер.

но креационизма предполага свещени писания. А в тях са означени "годините" на сътворението защото "бог" ги диктувал за да се запишат. Затова "бързат" - в ограничения отрязък време. Между другото и в коментарите на защитничката в началото на темата, едно от основния аргумент беше критиката за "изискването на време". Много време. Стария завет не може да позволи прочит чрез "милиарди години". Получава се дисонанс и приелите "божествените слова" нямат избор, освен да нагласят неоспоримото към нужното им. И двете системи от обяснения имат проблеми. Но за едни нуждаещи се, е нужно да няма проблеми и да има сигурни отговори. Лесните за смилане крайни отговори, предлага само едната концепция. В другата е твърде неудобно за нуждаещите се условностите, изискванията за много информация...

Ех,.. ако можеше само искането да определя.

Няма нищо лошо, ако поне се четяхме. Как да четем другия, ако преди това сами не се четем. Остави на други - да прочетат, те ще си направят сами изводите. Къде с пристрастия към едно... или към друго. И да - Това е най-точния текст, с който се характеризираш. Прав си за това - "достатъчен брой хора"... много точно. А се оказа, че грешиш, като заяви снощи "че само се опитваш да се напиеш". Когницията първа сдава багажа, но е неусетно и невидимо за теб. При положение че си го изписваш и съществува възможност само да се проследиш. Вярата и вярването са фундаментални теми... Всяка от темите тук, им е производна, защото пишат хора, без отношение към коя или каква тема. Там, откъдето тръгва всичко,някъде дълбоко и много навътре, определя цялото битие. Но... така - сред "ВИЕ" нямаш никакъв шанс да се самопрецениш, защото "ВИЕ" те лишават от малката възможност да се огледаш, след като те са точно като теб и резонанса ще е ограничен между "подобното". Както и да е - лека вечер, до другата бутилка. И да - иронията е, че си точно лекар, а бутилките минават и заминават, както и театъра и сенките в него - пак в множествено число. ========== За казуса между двата избора ... Някои хора вече изразиха, че ако на някого му е нужно и важно да има "истина" и тя да е неоспорима, то религията предлага чудесна възможност за това. ПОЗНАНИЕТО не се занимава с "истината", защото хората, дето се занимават с него, са узряли да мислят условно и с относителности, вероятности. Който са му нужни отговори на всяка цена - той избира да е УБЕДЕН, като си подбира и после съчетава квото му падне от готовата конфкция, която се предлага в социален план - точно за ползване в тая посока. Познанието не дава отговори, освен относиттелни. Най-често същинския субект на познанието се занимава с парадоксите, с проблемите, с недостатъците на дадена концепция, отколкото да я защитава като "вярна". Лесно е да си го позволиш, стига критиката да е срещу "чуждата" концепция, или идеологията на другите. Същите могат да си позволят да "не знаят", да нямат данни, да нямат отговор. Не само - но и към вече "уж отговори" да се породят съмнения и да се наложи да се преразгледат. Само заради това ПОЗНАНИЕТО стои отворено и се развива. А религията и религиозните, се самозатварят и това е цената на "готовите и крайни отговори". Дори в популярни статии малцина учени предлагат "липсата на отговори" или грешките, които историята вече е показала. Както и успехите, които вече са реализирани... Малцина са хората, които анализират критично слабости или недостатъци на собствената си поддържана идеология, концепция...

ти четеш ли се, защото се пишеш отново в някакво множествено число. Защо ти е този конформизъм, нали беше от "СПЕЦИАЛНИТЕ", избраните... А с първия цитат се оказваш пристрАстен - с епитети към "другата" група, от повярвали в друго обяснение. А проблема е, че в изписаното си точно като тях - пристрастен. И значи - ВЯРВАЩ, колкото и да не ти пасва на идеята ти за себе си. Ти си убеден, значи си вярващ, ако поне се беше съмнявал... ама много малко хора си пшозволяват съмнение. А най-голямото предизвикателство в живота на всеки човек е - да намери в себе си най-първите си несъзнателни устои... и да ги подложи точно тях на съмнение, после - на преосмисляне, анализ - ама отново безпристрастно. Тия, дето имат куража да стигнат до това са толкова редки, че статистически са "несъществуващи". А ти, с декларацията си с "Нас, дето не вярваме..." много ти се иска да си такъв, но точно заради това не си. Няма как да си рационален и да проявяваш пристрастие. Няма как да си рационален и да си убеден. Както и няма как да се дефинираш че мислиш, но само според множественото число - винаги да ти е нужна конформистка позиция, която да играе ролята да ти предлага колективна принадлежност и с това - защита. И да ти остава да си само рупор, репликатор и говорител, като играеш на защитник, но как - с епитети към "друговерците". Ето точно това е примера - че е налице "проблем". Защото е несъответствено - декларациите и уверенията кой какъв е, нямат съвпадение, като дори е точно обратното. За теб, да си защитник е единственото което е възможно... и го правиш само и единствено заради себе си. Научната картина е просто... средство. Точно както е средстсво "бога" за другите. И да кажем че пиенето на "цялата бутилка ракия", от снощи, вече е отминало... и приказката за "специалните" и супергрупата, дето сте "вие", е била в "старата година", сега какво следва - ще опиташ ли да помислиш над изразеното от себе си или ще се оставиш на пързалката в посока "тия глуповатите... "?

темата е чудесен пример за много неща в хората. Но ми се ще да напиша нещо в друга посока, дори с цената на нещо като ОФтопик. преди доста "страници" от темата се написа няколко пъти за ВЯРА и вярването, защото който и да е при-върже-ник към която и да е от двете версии на обяснение, се оказа че "вярвал", защото го приемал на доверие. Излиза че да "вярваш" означава да приемеш на доверие, наготово, вече направена схема на обяснения. Да вярваш, също означава че след като си приел някаква вече готова версия на обяснение ти ставаш неин защитник, пред други като теб, но с други избори на версии... За мен сред всичко това има проблем. Има проблем и е ясно защо "не се разбират" двата "полюса", които са само формални. Всъщност, вярващите са един и същи тип и разликите идват само заради посоката и вида на приетото готово обяснение, до образуване на УБЕЖДЕНИЯ и последващото им задължително защитаване, особено в контекста на "друго-убедения". В допълнение към това, ето още един извод - при положение че психологичен тип ВЯРВАЩ, заради убедеността си, при него задължително се проявява пристрастие към вече подбрана гледна точка, с която той някак си "повече резонира"... Аргументите след това вече нямат значение, но вярващия тип личност ги намира също както и приетата схема - наготово. В този смисъл отново излиза че защитните на всяка от двете тези - евол юционната и креационистката се различават едни други по направения си избор към една от двете. Защо по-горе казах че "има проблем"... Да, има проблем, защото е налице несъответствие. И този проблем е в самия човек, в самата личност и някои психични особености, които определят типа личност - "вярващ" или "рационален" да е приоритета й. Проблема всъщност е в несъответствието в групата на еволюционистите. Защото те се подпират на положения, които са възникнали чрез... СЪМНЕНИЯ в повярвани положения. Рационалния аспект вътре във всяка личност, се полага на "усъмняване". Рационалния тип личност, се основава на допускания и аргументи в полза на едно или друго. Но не и на УБЕДЕНОСТИ... След усъмняването, след като една вече подбрана версия и схема, се разклатят, то означава че РАЦИОТО е нужно да се адаптира и вместо към стабилност, да приеме относителността, условността... като основни характеристики на отражение на неговия свят... И т.н. УБЕДЕНИЯ човек не може да е рационален, защото преди рациото му стои нещо друго и го компрометира. Преди рациото му стоят набор от несъзнателни и инстинктивни импулси, които вече са изиграли своята роля - да му подадат предварителна платформа на която той да основе своите основи... Когницията тук е само вторична, само надграждаща. Но тя не може да е креативен фактор. Креативността веднага бива сведена до точно установени граници - и това е платформата която е изиграла ролята личността да я привиди като свои устои. Без да съм "учен", без да имам нужното "научно образование, ценз, диплома, признание..." мога да заключа от обикновена статистика, че хората, които правят открития, първо са намирали начин да се усъмнят. Намирали са в себе си начин да напуснат удобните си устои, идващи наготово със социалните инстинкти. Хора, които тръгват по научните пътеки, като вече "убедени" не могат да станат същински субекти на ПОЗНАНИЕТО, защото в него рационалния аспект в човека е приоритетния... ============= Всъщност още от началото на темата (и на повечето други теми, не само в този форум ) са оставили своите следи УБЕДЕНИ ХОРА в една или друга обяснителна система. Това ги прави вярващи - и двете страни. Различават се само по схемата към която са убедени и... :"привързани". Странно, но привличането към една или друга обяснителна версия на живота или света... е въпрос на "предпочитание" и това отвежда в съвсем насъзнателни посоки, някъде в първите месеци след раждането - когато е налична силна нужда от готова схема, която да изиграе ролята си да се "инициализира" по нея поредния социален член.

Дай го тежко, кво ти пука - един повече или по-малко. Разгърни се, таман ще се разтовариш. Щом театъра им върши работа, затова са актьори(те).

браво на "вас"... И жалко за "предците"... Приказката е на ниво "златната ябълка". Дори не е плод на кой знае колко въображение, и подозирам че е обикновен театър. Не че има някакво значение, всъщност. Таман ти е паднало - разгърни се на макс, щом ти идва отвътре.

Мисленето не е просто "отражение". То е плод на ОТРАЗЕНИЯ ЛЕЪР в човека, след определена точка на насищане и усложнение. Мисленето е творчески процес - израз на активна креация. Не е МИСЛЕНЕ онова което се запечатва, повтаря, репликира, имитира или подражава. Продукта на мисленето и самото МИСЛЕНЕ не са едно и също. Продуктите на мисленето могат да се запаметяват, да са информации, да се интерпретират, копират.. НО МИСЛЕНЕТО няма как. МИСЛИТЕ - също. Самата идея че "мислите" на "предците" ... и то не на кой - а на "вашите" (моите предци, а в тях - от техните.. от текста по-горе) има проблем. Изглежда че дори думичката "мислене" се спряга като значение доста произволно и съвсем според "народа". Малко е странно точно това да са "предали дедите" И - някаква двойственост е налице - или е "твоя свят/ нашия свят", или е "на някакви ВАС", различни от :"нас". Искаш ли съвсем просто да задам няколко въпроса, които да покажат принадлежността дали е в субективното или обективното поле. Поне с думите които по-горе изразяваш - е твоята субективна приказка за света, живота и теб си. В един друг форум пък е налице дамски ник, който също доста произволно импровизираше на тема, че "цялата човешка цивилизация била в нейното ДНК и оттам тя черпила информация за "всичко и всички, през бъдеще и минало, без оглед на пространство и време"... Така, че... напрекъснато свеждаше какво й "говори ДНК-то" като посланик между вечността и земните човечета. А си е обикновена емоционално-травмирана млада жена, намерила своя начин да се изиграе на значима, важна, силна и... вечна... Призива ми е - да опитаме малко по-сериозно... Поне като опит. Ясно е, че дори и "сериозното" се съотнася до субекта който определя с това свои "мерки" - по съответствие на самия него. Това не пречи да се опита. Казусите в темата по принцип са сложни и дълбоки. КАсаят мащабни процеси и явления. Като все пак - нали за "мислене става въпрос". Силата на МИСЛЕНЕТО е когато човек поражда мислите, а не когато ги репликира, имитира, плейва или "предава" с идеята че е нещо като "посредник" между голямото, великото, важното, значимото... и "малкия и незначителен свят"...