За пръв път пиша тук за това ще кажа няколко думи за себе си: не се за занимавам професионално с история, дори не бих се определил като ентусиаст, защото просто нямам време да подхождам систематично към информацията - автори, цитати, години и т.н. В същото време се опитвам да сглобя за себе си някаква представа за миналото по спомени и впечатления от прочетеното.
Интересът ми към тези неща се засили когато разбрах че “официалните” тези са всъщност “работни” и мненията на напредналите се различават съществено. Знам че звучи наивно, но аз, както и повечето ми познати вярвахме безрезервно на авторитетите. Живеехме с убеждението, че нещата които се учеха в училище са безспорна истина. Сега не спирам да се изненадвам от интелигентни хора, които реагират негативно, или дори агресивно всеки път, когато се появи алтернативна информация, различаваща се от това което са им набивали в главите от малки.
Въпросът ме е за т.н. хуни, за които се смята, че имаме общи корени. Установената представа за тях до голяма степен налива вода в миграционните тези за произхода на българите, което прави темата много интересна за мен.
Значи официалната теза (както аз я разбирам) накратко е: Монголско племе на име Хионгну, Хонгна или нещо подобно нападало Китай от север. Китайската династия Хан (1-2в.) взела нужните мерки. Хионгну се изтеглили на северозапад и за тях не се чуло повече. Век-два по-късно римския историк Марцелин споменава за Сарматска династия на име Куни управляваща територии в днешна Украйна. Част от по-съвременните историци смятат, че тези Куни/Хуни трябва да са били монголците Хионгну, които са се местили на запад и са се смесвали с народите по пътя си. Друга част от историците пък смятат тази връзка за несериозна. Повечето обаче споделят мнението че Сарматите-Куни и по-късно известните в Европа Хуни са идентични или поне участващи в състава на хунските сили. Обаче има и авторитетни историци (Томпсън доколкото разбрах), които оспорват дори и тази връзка.
Другата теза на която съм попадал абсолютно отрича първата, като я смята за политически обременена и конформистка. Разглежда хунските войни, като закономерно европейско явление, произтичащо от грандиозните политически и религиозни реформи в Римската империя - заменянето на политическо-военната форма за подчинение с предимно религиозно-военна. Никейския събор и идеята, че спасението в задгробния живот може да става само с подчинение на Рим.
Хунските събития се явяват като реакция на тази нова и изключително опасна римска политика от набралите сила частично (или напълно) независими северни европейски нации. Привържениците на тази теза разглеждат събитията, като спонтанно и лавинообразно въстание главно в религиозния контекст на тогавашната епоха, отричат съществуването на хунска империя доколкото не виждат сведения за държавно или имперско устройство. Нещо като първата (все)европейска война, в която е било трудно да си неутрален. Самият Атила възприемат като европейски религиозен водач живял някъде по северното крайбрежие на Дунав, който повежда армиите с идеята да премахне тази заплаха и да разобличи арогантността на Рим. В тази връзка той е “божий бич” наказващ “греховната” римска църква.
Очевидно този вариант на историята винаги е бил изключително неудобен за римската имперска църква и всичките и производни. Още по-неудобен е за всичките тези северно европейски нации, които някога са се надигнали срещу имперската църква с идеята да я унищожат а по-късно са политически и културно обвързани с Римо-Католицизма. От тук и охотната подкрепа на тезата за инвазия на диви азиатски орди със силни творчески заемки от монголското нашествие в Европа 900г по-късно. Всъщност в по-ново време използването на монголски препратки е толкова тенденциозно и силно, че повечето обикновени хора не правят сериозна разлика между монголи и хуни, Чингиз и Атила.
За съжаление аз не знам достатъчно за да имам ясно мнение. Какво мислят по-напредналите от вас по въпроса?