caress…

Причините за ОКР са генетични. Дали дефектът ще се прояви под една или друга форма, в случая религиозна, зависи само от средата. Съгласна съм обаче, че религиозните практики не са подходящи и следва да се търси професионална помощ. Но съм твърдо против лепенето на етикети спрямо страдащи от всякакви заболявания хора. Те също са хора! В мое присъствие не мога да позволя да се говори за тях презрително. Лично мен един човек следва изключително да ме е раздразнил и да ми е паднал в очите, за да прибегна към лепене на етикети и обиди. И то само в случаи, когато всичко възможно е било вече опитано. Как така с лекота хората лепят етикети за други без дори да се вникне в спецификата, не знам. Но и не ме интересува - всеки отговаря за себе си.

Атеисте, става дума за заблуди и за това, че няма човек, който в някаква степен да не им е подвластен. Това, че сме преодоляли някакви свои заблуди по отношение на религията, да речем, не ни имунизира срещу заблуди от друг вид, за което и горния ви постинг е отличен пример. Това, което Аби прави, е да поднесе различни гледни точки относно всяко разисквано явление, тя показва не само положителните, но и отрицателните страни. Атеизмът, като убеждение, не е единствено положителен, той също може да бъде войнстващ. Защото психическата нагласа, която изгражда всякакъв вид фундаментализъм, е в основата на всяко (пред)убеждение. Една и съща психическа нагласа води до такива ефекти, само идеите, които подхранва, са различни - религиозни, нацистки, сексистки и т.н. Ако държим да подхождаме непредубено, т.е. да мислим наистина критично, е необходимо да виждаме и положителните, и отрицателните страни на всяко явление. По този начин се избягва залитането в крайности.

Хах, че то самите мъже не са равни помежду си, вие търсите поводи за различия на база пол, където те са повече от множество. Дора вече ви писа в тази връзка по-нагоре и линкове дори предложи за допълнителна информация.

Съгласна съм, че еволюцията подминава някои мъже и жени, независимо от сексуалната им ориентация.

Какви са основанията ви за подобна категоричност? И кои са тези "такива" ? Т.е. свободното право за информационен достъп следва да бъде ограничено за "такива"? Долавям нотка на превъзходство в думите ви. Аз също съм атеист, но не мисля, че съм застрахована от заблуди, тъй като те имат множество форми.

Така е, няма как да се обвинява нещо толкова общо и абстрактно, като религията, по този начин само се бяга от отговорност и не се научава нищо. Глупостта е нужна, дори само като контраст. Същото е и със злите намерения. Човек не се променя лесно и често само страданието е отличен учител. Страдащият човек има тази способност да осъзнава кое е наистина добро. Вярата в един добър и всеопрощаващ Господ е идеал, а не панацея. По същия начин човек вярва в доброто, по принцип, но това не трябва да го прави сляп и беззащитен.

Хах, лесно се решават вашите проблеми с жените. Не се обвързвайте с тях. Все пак никой не ви задължава да го правите...

Да, от значение е подкрепата. Колкото повече хора мислят като мен, толкова вероятността да се заблуждавам намалява.

Не, не съм кухненска принцеса, но по стар български обичай спретнах питка с късмети! Весело посрещане на Новата година на всички от мен!

Една статия, на точно определена проблематика, пред която са изправени жените предимно в страните от бившия соцлагер.

Не знам, много е фино разграничението, според мен. Няма гений в историята, който да не е бил работохолик. И точно тази автентична "маниакалност" води и до такива високи резултати. Колко гении почти не са напускали работното си място, всъщност, делото им е било смисълът на живота им. Такова тотално отдаване и посвещаване си е форма на зависимост - лишете такъв човек от занятието му и той непросто ще стигне до абстиненция, а целият му свят ще се срине. Бетовен, дори и глух, не спира да пише музика. Хоукинс, дори сразен от жестока болест, не спира да живее за физиката, която и го държи толкова време жив, независимо от всички лекарски прогнози. Да, знам, че има и по-уравновесени примери, но такива умове са допълващи, а не водещи и новаторски, ако ме разбирате какво се опитвам да кажа. Руснаците имат една много хубава дума за това психично състояние - наваждение. Понякога си мисля, че ние, обикновените хора, не сме в състояние да постигнем такова ниво на продуктивно, творческо "обсебване", защото на голяма част от нас ни се окастря още от рано връзката с въображението. За нас остават нивата на медиократичната реалност, на медиократичните цели и на медиократичната практична рационалност? Пък, ако някой има късмет да запази връзката си с въображението, след като премине през месомелачката, такива хора често стават аутсайдери.

Мисля, че принципът е винаги един и същ, разликата е резултатът? Не е ли това обсебване, което или непрекъснато развива даден човек в определени области, или пък го води до деградация? Не са ли всички книжни плъхове обсебени от любопитство и жажда за познание, не е ли всеки учен обсебен от изучавания предмет, всеки творец и въобще всеки човек с наистина дълбоки, нестихващи интереси? Не е ли интерес просто друга дума за обсебване, понеже е с положителен, творящ, а не деструктивен резултат?

Главното недоразумение, според мен, е в неразбирането на парадоксалния израз "заблуда". Образите, идващи от въображението, може да се каже, че са заблуждаващи за разлика от истините на опитната наука или трезвия житейски разум. Заблуждаващи са, но са ценни, защото ни възвишават (сублимират). Цялата поезия е една такава, възвишена заблуда. Но въпреки това тя има собствен критерий за истинност, критерий за истинна ценност, художествена истина. Сублимацията също е един такъв, истинен критерий - онова, което действително ни възвишава, престава да бъде заблуда, в какъвто и да било смисъл, тъй като в своето сублимиране се ражда нова емпирична реалност. Фантастично-заблуждаващият образ на ваятеля, сублимиращ парчето камък в статуя на прекрасна жена, спира да бъде заблуда и се превръща в пълноценна реалност. Разбира се, здравия разсъдък веднага може да направи инфантилна забележка, че това е статуя, а не истинска жена и затова е заблужда. Но този образ е мечта, вече въплътена в камък и вече е напълно реална чрез искуството. Бог е част от реалма на творчеството и въображението, без които дори строгата наука не би могла да формулира хипотезите си. В науката също без тази сублимация не се постига много. Хората с рационален уклон, които не са хуманитаристи, трудно долавят тези нюанси.

Критиката на Жижек е в контекста на Nature vs Nurture. Уважавам аргументите му, но не мисля, че те представят достоверно цялата картина, която е комплексна. Всъщност, няма как да не се стигне до противоречие, ако се подхожда едностранчиво, няма как с точност да определим коя част от комплекса Човек е преобладаващата, но когато биологията и социологията биват обединени от психологията, пъзелът се подрежда доста добре. Например, последните ми наблюдения върху хората, наведоха и мен до следните изводи. Съществува основна фундаментална грешка в предположението, че сексът е просто биологична нужда. Мъжкото клише, че сексът е нужда, която може да бъде задоволена от всеки и всичко и е като хранене в ресторант, от една страна. И жените, които твърдят, че сексът може да бъде единствено форма на интимност и любов. И двете твърдения са погрешни и непълни, и двете убеждения могат да създадат проблеми в отношенията. Но за да бъде обяснено в пълнота защо това е така, трябва да обясним психологичните нужди. Всички хора имаме фундаментални психологични нужди, които определят мотивацията и поведението ни. И ако не успеем да ги задоволим, страдаме, ако успеем, се чувстваме здрави и стабилни. Най-фундаменталните ни нужди са 4 - нужда от защитеност, нужда от самочувствие, нужда да сме самостоятелни и нужда да се чувстваме свързани с другите хора. За да се чувстваме удовлетворени и четирите основни нужди следва да са задоволени. Ако някои от тях не са, нашите умове непрекъснато са заети със стратегии как да ги задоволим, дори понякога за сметка на собственото ни здраве. Ако човек дълго време не успява да задоволи нуждата си от самочувствие, може да се стигне до хронична депресия. Ако човек не успее да задоволи нуждата си от самостоятелност, може да изпадне в състояние на хронична зависимост и безпомощност. Някои от стратегиите, които ползваме, са по-абстрактни, други са очевидни. Спортът, например, задоволява нуждата ни от свързаност с други хора и ако победим, задоволява нуждата ни от самочувствие. Здравото семейство задоволява нуждите ни от самочувствие, свързаност и незастрашеност и т.н. Какво е мястото на секса в този пъзел тогава? Сексът е стратегия, която употребяваме, за да задоволим психологически нужди, но не се явява самият той нужда. От къде знам това? Има достатъчно доказателства за асексуалност, сексуално въздържание, които не водят до здравни проблеми. Никой не е умрял досега от недостиг на секс. Но сексът съдържа риск за здравето. Дори има хора, които твърдят, че човек може да сублимира сексуалната енергия за по-добро здраве и работоспособност. С което не казвам, че не следва да имаме секс. Всъщност, сексуалното преживяване е страхотно. Сексът ни прави щастливи и здрави. А казвам, че сексът не е биологична или психологична нужда, а стратегия, желание, инструмент за задоволяване на психологичните ни нужди. Нникой досега не се е самоубил, защото е прекалено загорял. Но много се самоубиват поради липса на свързаност с другите и ниско самочувствие. Хората развиваме неврози, пристрастявания и делюзии основно поради социална изолация и физиологични проблеми.С което не казвам, че няма и други причини за тези проблематични състояния. Идеята, че сексът е стратегия за постигане на психологичните ни нужди, изглежда странна на много хора, тъй като сексът е и физиологично желание, като храненето и спането. Но за разлика от последните две, човек може да преживее целия си живот без секс. Смятам, че хората сме еволюирали да употребяваме секса като инструмент за задоволяване на психологичните ни нужди, а не физическите. И това се вижда чудесно при хората,чпристтастени към порнография - всички те страдат дълбоко, въпреки прекомерното физическо удовлетворение, понеже основното, психологичната нужда, остава незадоволена. Причината за неразбирателството между мъжете и жените във връзка със секса, се крие в това, че двата пола използват тази стратегия за задоволяването на различни психологични нужди. Традиционно за жената, която търси сигурност и защита, за да отгледа деца, го прави чрез брак с успешен мъж. Женската сексуалност дълго време беше подтискана от обществото и затова много жени не използват секса като стратегия за задоволяване на нуждата от самочувствие, но има и такива жени. Болшинството обаче използват секса, за да постигнат свързаност, споделеност и биха се чувствали зле, ако използват тази стратегия за други нужди. При мъжете, традиционно, сексът е статусен символ и е свързан предимно със самочувствието. Мъж, който спи с много жени, се счита за герой. И понеже мъжете и жените традиционно за използвали тази стратегия за постигането на различни нужди, те трудно разбират мотивацията на срещуположния пол. Мъжете често генерализират жените като манипулативни и лепки, а жените смятат мъжете за несигурни в себе си и отчаяни. Когато нуждите ни са задоволени по различни начини - здраво семейство, социален живот, професионално развитие и т.н., тогава желанието за секс произтича от място на удовлетвореност и богатство и това е атрактивно, защото не идва от място на отчаяние и свирепа нужда, което никога не е привлекателно. Мъжете и жените често проектират собствените нужди върху партньора и всички хора, които ги заобикалят. Жените генерализират мъжете като безчувствени и брутални, понеже очакват от тях същата нужда от свързаност и споделеност, която самите те изпитват. А мъжете гледат на жените като на манипулативни и коварни, понеже проектират върху тях собствените нужди от самочувствие и смятат, че жените използват секса за същите цели, за които те го ползват. И в двата случая хората грешат, но това винаги води до невярно, изкривено отражение на човека от другия пол. Хах, какво ли би си помислил Жижек, този невротичен романтико-марксист, ако ме прочете?

Той трябва да е като урва, като бездна, в която да мога да хвърля и да не чуя дъното, да скоча и да не достигна земята... Не може така да обича мъж-непоет.