caress…

Хора с лошо възпитание и култура е имало дори през епохите, когато джентълмените са ставали почтително при влизането на дама. Но не и при влизането на прислужничката, която също е жена. Така, че почитта е била оказвана към статуса, а не към жената по принцип. Днес почит се оказва към жената по принцип, като към човешко същество, и развитието на дадено общество се характеризира именно с отношението му и към жените. Няма как, при това положение, да се съглася с идеята ви за всеобщ културен регрес.

С нескрито любопитство очаквам да разработите темата и в личната си митология.

Хората не посещават терапия с цел придобиване на нови умения. Това не са курсове за машинопис, шев и кройка или готварски курс.

При тези измервания участва и физиологията. За това получените данни са първо - косвени, второ - приблизителни. Те не казват нищо за скоростта на висшите умствени процеси. Когато в споменатия от вас случай се измерва скоростта на психичните процеси, всъщност, се измерва скоростта на физиологичния процес, протичащ между стимула и реакцията, а само косвено психичния процес, понеже се допуска, че едновременно и паралелно с физиологичния процес протича и психическият. Само в този контекст може да се говори за измерване на скоростта на психическите процеси.

В психологията отдавна се използват фисолофски подходи. Един, за който се сещам, например, е феноменологичният. Първоначално феноменологичния подход е създаден от Хусерл, но се съдържа както в хуманистичния подход на Роджърс/Маслоу, така и в Гелщат психотерапията, НЛП, психосинтеза и пр. Редуктивността пък е в основата на психоанализата и психодинамиката. Въпреки това в практичната психология за феноменологичния подход се говори доста рядко. Поведенческият е може би най-популярен, следван от психоаналитичния или психодинамичния, а най-модерният е когнитивният. Докато феноменологичния подход в практичната психология може би е най-разпространен. Но този подход е толкова естествен, че сякаш не се забелязва, а и е логично психологията да използва и борави със собствената си терминология. Феноменологичният подход е подход, в центъра на който не е поведението, а съдържанието на възприятията и преживяванията на съзнанието - т.е. какво виждам и как го преживявам. Феномени са и усещането, и възприятието, и представите, и мислите. Важното в случая е как се преживява от съзнанието, какво ни казва, за какво ни напомня. Ще илюстрирам с пример за повече яснота. Да речем, че в киното се прожектира филм, главният герой на който е един объркан и инфантилен човек, не умеещ да се грижи нито за себе си, нито за другите. През погледа на практичните хора-реалисти - филмът е депресивна боза, но неизвестно защо голяма част от женската публика се връща да го гледа отново и всеки път плаче. Пак го гледа и пак плаче. Съжалява искрено главния герой, съпреживява лутанията и нещастията му. Женската душа откликва на самотата и страданията му, така близки до собствените й преживявания и опит. От логична гл.т. - във филма няма нищо ценно. От феноменологична - филмът е душевно богатство. Т.е. от значение са феномените на вътрешния свят - онова, което живее непосредствено в душата, а всичко друго - като логиката, обективните обосновки и социалната полезност, са от значение само дотолкова, доколкото те са свързани с вътрешните преживявания. В този смисъл феноменологичното е тясно свързано с психологичното. Психологично е и всичко, което е вътрешно и няма рационални обосновки. Онова, което изведнъж се случва, въпреки че според логиката и разума не би следвало да се случва. Логиката, анализът и рационалните изводи, полезност и целесъобразност - не са от този свят. Това е светът на чувствата, усещанията и преживяванията. Отново ще илюстрирам с пример: Може приятели да ти обясняват обективно какъв си късметлия и колко много си постигнал, но ако до теб няма любим човек и ти изпитваш болка и пустота, за какво ти е тази външна обективност? Или ти разказват как някакъв човек е много умен, достоен и талантлив, но ти чувстваш, че това не е човек по твой вкус, не ти е симпатичен, гласът му те дразни, нещо в маниерите му ти се струва фалшиво или предвзето. И ти не задълбочаваш отношенията си с този човек, въпреки че приятелите ти го превъзнасят. Както се вижда от примера, акцентът не пада върху собственото поведение, а върху същността на преживяванията, стоящи зад това поведение - неговата мотивация, емоции и намерения. За това спокойно може да се каже, че когато психолозите говорят за субективността на индивидуалното съзнание, те говорят и от позицията на феноменологичната парадигма. Предполагам, че един философ би могъл да обясни в пъти по-добре същността на разглежданите феномени и за това привествам всякакви допълнения и поправки към написаното от мен.

В града, в близост до който живеем, се намира стара средновековна крепост, в много добро състояние. Днес е добре поддържан парк, от който се открива една от най-живописните гледки към долината на р. Теджо. Седнала небрежно, по турски, на стената на цитаделата, една жена, около 50-годишна, обляна в слънчева светлина, тихичко свиреше ето на този инструмент, докато се наслаждаваше на гледката. За мен това бе един от онези незабравими моменти, които ти спират дъха.

Разбирам гледната ви точка. Дори съм съгласна с нея и я приветствам. Но тя няма нищо общо със смисъла на първоначалния ми пост, който реплекирахте.

Семейното щастие също е крива, а не права, възходяща линия. Да си щастлив, семеен човек, когато се случват само хубави неща, е лесно. Лесно е да си щастлив, когато всичко върви според съвместните планове и очаквания. Да запазиш доверието и обичта, когато семейството е в долната част на кривата - това е по-трудното. Онези, които са усвоили умението заедно да преминават през несгодите, задълбочават връзката си. Семейното щастие не пада от небето.

Човекът, който живее във вътрешно раздвоение, е много по-интересен от онзи, който е хармонично изграден. Какво като изглежда някому "крив" богатият му, често антагонистичен, но многомерен, вътрешен свят. Ако човек постигне заветната зрялостна цялост, той ще загине. Може да й се порадва няколко години, да напише хиляди постинга в прослава на сублимацията на егото си, а след това? Няма да има нищо…

Знаете ли, парадоксът е, че първите поколения преселници чудесно бяха се интегрирали. Хората работеха, гледаха си децата, почитаха обичаите си, учеха езика и се радваха на по-добрия стандарт на живот.

Източноевропейците не са проблем, въпреки някои сериозни разлики в манталитета. Те се интегрират успешно с малки изключения. Африканците от бившата белгийска колония също нямат проблем с интеграцията. Да се разхождаш из Матонге - кварталът на черните в Брюксел, е много пъстро, интересно и жизнерадостно преживяване. Същото е в китайските и еврейските квартали в Анверп. До преди 10 години нямаше проблем човек да се разхожда и из мароканските квартали, но нещата драстично се промениха с появявата на ислямския радикализъм.

Много внимателно прочетох линка и сугестивните подхвърляния във връзка с некомпетентността на феминисткото управление. Докато живеех в Белгия, дълго време се учудвах на "меката" или толерантна линия на управление, с която се характеризира вътрешната политика на страната. За мен тя беше непонятна, имайки предвид, че съм родена и израснала в България с всички последствия за мисленето и манталитета ми. Хората от Източна Европа сме доста грубовати и агресивни в сравнение със западняците-кореняци. Ние сме възпитавани с "твърда ръка", авторитарно, управлявани сме твърдо и праволинейно, и някъде из дебрите на подсъзнанието си повтаряме и очакваме същите твърди модели, където и да се озовем по света. От друга страна, западнякът, през годините на студената война, изгради изключително толерантни, развити икомонически, със силна социална политика общества. Но ги изгради за себе си, базирайки се на манталитета, дисциплината, осъзнатостта и отговорността на гражданите, населяващи тези страни. И всички си живееха задружно и добре в собствените си държави, докато не настъпи глобализацията. Проблемите започнаха да се появяват с емиграцията и разширяването на ЕС, когато на различните нива на гражданска етика, отговорност и осъзнатост им се наложи да съжителстват под един покрив. Защото западнякът се оказа не само икономически по-силен, но и по-високо осъзнат от събратята в Източна Европа, а какво остава за имигрантите от други части на света. За западното мислене би било решителна крачка "назад", ако решат да прибегнат към старите силови и хард стратегии за справяне с проблематиката. Това е крайна мярка, която с всички сили се стараят да не допускат. От друга страна, възпитаваните и управлявани по твърдата метода емигрирали съзнания, не разбират езика и методите на толерантността и ги смятат за проява на слабост или некомпетентност, тъй като няма особен ефект върху манталитета им, а това е сериозна пречка за интеграцията им. Това съответно резултира в нарастване на недоволството и крайно десни политически настроения сред кореняците-западняци, както и желание за провеждане на политика с нулева толерантност. Факт е, че в западната преса не се изнасят или се потулват факти във връзка с престъпните деяния на новодошлите, за да не се налива още масло в огъня. Стараят се с всички сили проблемите да бъдат решени по цивилизован, мирен начин. Засега да държат нещата под контрол, извършвайки законодателни реформи, отделят се средства за "образоване" на емигрантите и се затяга приема на бежанци. Бъдещето ще покаже дали оцелява по-грубият или по-разумният.

Статията загатва за поставянето на ясни и недвусмислени граници при общуването с хора, за които не съществуват ограничения и уважение към периметъра на личното пространство на другия. Съществуват хора, за които другите са просто обекти, средства и цели, а не мислещи и чувстващи личности. Енергийните вампири днес имат малко по-научен етикет и той е "токсични хора". Ето една популярна статия, но с малко по-практична насоченост: https://psychology.framar.bg/токсичните-приятели-как-да-ги-открием-и-какво-да-правим-след-това

Това, че с Incorrectus сме на противоположни позиции в тази тема, за мен не е основание да го стигматизирам или подценявам, нито влияе на форумната симпатия, която имам към неговия начин на мислене. Не мисля праволинейно, като Рамус. Хората не са само черни или само бели - многоцветни мандали са. Научете се да виждате и одухотвореното в хората, не само техните "незрелости". Това ще спомогне комуникацията да бъде изведена на по-продуктивно ниво и ще намали невротичността.

Заявявате го така, сякаш в традиционно патриархалните общества не съществуват подобни проблеми…Със сигурност "некомпетентността" е женствена характеристика, мъжествеността е винаги компетентна.

И защо да не "писка"? Има ли закон, който да забранява свободата на словото? А езика на омразата? Какво разбирате под "специални" права?

Вие не сте хомофоб. Не е възможно разумен, конструктивен и ерудиран човек, като вас, да залитне в един толкова краен предразсъдък, без да го осъзнава, осмисля и асимилира. Аз също съм имала проблеми от подобно естество с гей-приятел, но имам и положителен опит. На всичкото отгоре, съм "влюбена" в творчеството на Оскар Уайлд. Повечето от приятелите ми, които са и творци, са гей, присъствала съм на гей-сватба и съм поканена за кума на лесбийска сватба. Както вече писах - преценявам хората според одухотвореността им, а тя варира сред хората независимо от половата им принадлежност и сексуална ориентация. Принципно съм съгласна с приемането и осъзнаването на ограниченията, но когато съществува възможност, въпреки ограниченията, човек да бъде родител, негово пълно право е както да приеме, така и да откаже - независимо от сексуалната му ориентация. Същественото за мен е в това, че има свободата сам да избере. Факт е, че се спекулира за целите на една или друга пропаганда, факт е, че фанатизмът и борбата за налагането на крайни убеждения е присъствало и продължава да присъства, като феномен, на политическата сцена, но без тези крайности в мисленето човек не би могъл да намери равновесната точка на здравия, изчистен от крайни идентификации разум, да отбележи залитанията и последствията от тях, и, в крайна сметка, да изработи по-успешни, по-адекватни решения за предоставяне на по-висококачествени и достойни условия на живот за всеки един човек. Идеалът е необходим - той определя посоката на развитие първо на индивидуално, а след това и на обществено ниво.

Фружине, не сте ме чел внимателно. Моят критерий за оценка не включва сексуалната ориентация, а еволюцията на дадено съзнание. Според този критерий разделям хората на повече и по-малко еволюирали.

Чудесни разсъждения! Няма нужда да стигаме до коитуса, можем да разгледаме и по-тривиални ситуации. Напълно съм съгласна, че Човекът е единство на био-психо-социото и според ситуацията може да се проявява както една от тези градивни компоненти, така и комбинация от тях. За целите на дискусията нека да симулираме ситуация във връзка с джендърството. Да си представим, че се опитват да ви оберат на улицата и именно един такъв джендър ви помага в беда. С дружни усилия "доброто" успява да възтържествува над "злото" т.е. вас не ви обират, а крадците са прогонени с подвити опашки. Като това е най-обикновен пример за ситуативен морал. Друга ситуация. Имате проблем в работата си, крайният срок е "утре" и вие сте ужасно стресиран понеже осъзнавате, че е невъзможно да приключите работата в нужния срок. Колегата-джендър, когото винаги сте презирал поради "джендърството" му, обаче решава да ви подаде ръка, напук на личното ви отношение към него, наравно с вас работи цяла нощ и на сутринта работата е свършена. Защо ви давам тези елементарни примери се питате навярно? За да стане ясно, че за съвременния човек е нормално да преценява другите според социалните им качества и добродетели, а е първобитно да си създава предразсъдъци за тях единствено на база сексуалната им ориентация. Че съществува етика, която е надполова, надраснала инстинктите, че всеки човек е и Дух, не само тяло, и че одухотвореността в човека е стойностното във взаимоотношенията ни с другите. Независимо дали отношенията са интимни, родителски, приятелски, колегиални, съседски, форумни и т.н. Един одухотворен хомосексуален в този смисъл би бил в пъти по-добър родител от един неодухотворен хетеросексуален. В пъти по-етичен и цЕнен приятел, колега, любим.

Според има объркване. Биологичните функции за възпроизвеждане са само две - мъжка и женска. Социалните роли обаче са тези, които са многообразни. Как мислите - отношенията между двама социален или биологичен феномен са? Ако са предимно социален, не е ли точно многообразието от социални роли причината моралът във взаимоотношенията често да е ситуативен(над биологиното) и поради това влиза в противоречие с общия морал, базиран предимно на биологичното?

Чета ви и си мисля - за какво му беше нужно на човека да развива едно… толкова излишно нещо, като мисленето си и културата, след като нещата са си напълно окей и на първосигнално ниво?

Не участвам в дискусията с цел да рекламирам и насаждам "модерния западен стереотип", а заради различната гледна точка. Нали сте ни поставили задачата да дискутираме "джендърството", което за мен означава да обменяме по-високи мисли и идеи от първично биологичните.

Исторически погледнато, опитите с усвояването на единствена адекватна роля, досега винаги завършват с неуспех. Какъвто и да е бил моделът, налаган предимно насилствено, отклонения от него са съществували независимо от сексуалната ориентация. Забраненият плод продължава да е все така сладък и днес. Възможно ли е Юнг да се окаже прав и психически всеки човек да е андрогинен? Формирането на личността и сексуалността са сложни и деликатни процеси, за да раздаваме етикети с лека ръка. Все пак идеалът в любовта е човек да създаде отношения с друг човек, а не с точно определени полови органи, нали? Сексуалността не се проявява изключително в самия секс. Има множество компоненти. Сред тези основни компоненти са емпатията, нежността и топлотата. Като тези компоненти може и да не ни отведат непременно до спалнята, но ще направят отношенията ни с другите хора дълбоки и здравословни, независимо от техния пол! Това не е нищо друго освен здравословното проявяване на нашата бисексуалност, явяваща се следствие от психологичната андрогинност. За нея не е задължително непременно да включва физическата страна, тъй като, очевидно, никой не спи с всички хора, към които се отнася със симпатия и обич - т.е. човешките взаимоотношения никога не са били сведени само до реакциите на генеталиите. Еротичните скулптури в храмовете на Каджурахо имат интересно медитативно предназначение - съзерцавайки ги, човек да се избави от натрапливите сексуални фантазии, като постепенно приеме с разбиране всичко, което те изобразяват. Целта е съзнанието да се пречисти. Забраняването или заливането с кал, внушенията за срам и неморалност по никакъв начин не допринасят за подобряване на ситуацията. Религиите какви ли не правила и забрани измислиха в борбата си с "плътската греховност" и до къде стигна човечеството? До невротичност. Натрапливото влечение към лица от противоположния пол също не е показател за психично здраве и нравствена зрялост. Какво като е "биологично правилното"?

Порнографията отдавна наложи диктата и волята на Божествената еротична женственост и продължава да я възпроизвежда и разпространява масово, докато онемялата и сломена пред мощта й ранима мъжественост, от днес нататък ще тъне низвергната в ролята на "обслужващ, вибриращ персонал". Който персонал, на всичкото отгоре, е и в пъти по-ниско платен на снимачната площадка. В този контекст хомосексуалният мъж - този самотен, свободен и независим стожер на мъжествеността, ще има ролята на сантиментален утешител за идните поколения от мъже, принудени да оцеляват в ерата на Кибера. Хомосексуалистът най-сетне ще получи така дългоочакваното всеобщо признание на "сакрален пазител на безвъзвратно изгубеното могъщество на фалоса". Амин.