baal

Покрай другите книжа са и две книги. Едната с членовете записани чрез код или псевдоним, а другата е ключа за първата и по идея не трябва да се съхраняват на едно място. Ръженков е можел да вземе архива ако вече е бил на едно място и достъпен, но изглежда, че точно той е човека, който е занесъл нареждането за предаването му у Сиркови.

Лесно ти е на тебе да философстваш от топлата соба налегнат от стар ревматизъм или млада жена, само че нашите отели са сламарниците, а пътя ни е из под баюнетите неприятелеви.

На това му се вика пропаганда чрез действие. Даването на личен пример е основен, мотивиращ за последователите, фактор. Така действа и Узунов няколко месеца по-късно, същата мотивация използва и Ботев. Също и Хитов, вярвам и сам ще се сетиш за други подобни примери или ще попаднеш на тях, ако разровиш литературата за революционните борби. Още Раковски пише за пропаганда чрез "пресата и сабята", т. е. чрез слово и дело. Отделен е въпроса имало ли е въобще достатъчно доверен човек комуто да се довери тази уж рутинна задача. За пропагандата чрез действие вече споменах. Ако Левски не беше постъпил така както е постъпил сега Гербов освен за прахосника и властолюбеца Левски щеше да пише и за страхливеца Левски, а смятам, че е ясно, че и тогава е имало хора като Гербов.

Фактът не е никакъв факт, а измислица на Гербов. Може да си повече от сигурен, че архива зашит в самаря на коня не е достигнал до нас в своята цялост. Няколко години мишките го гризат в скривалището у Сиркови, после имаме известие, че още преди Освобождението Бунито е ходил у тях и взимал някакви книжа, след това минават още години докато останалото у Сиркови попада у Захари Стоянов. След неговата смърт при други, докато накрая стигне там където е днес. Впрочем обвиненията по адрес на Захари, че бил написал, че няма документи останали от Левски и за предателството на попа са безпочвени. По времето когато издава биографията на Левски останките от архива още не са у него. Подготвяйки второ издание на книгата той отбелязва и редица въпроси за доуточняване, включително и относно предателството, което показва, че е имал сведения в защита на попа. Това обаче са подробности, които няма как да се знаят от редовия читател, а и някои специалисти явно не са съвсем наясно с тях. По лесно е да напишеш един пасквил отколкото изследване.

Да, а преди тях е много сигурно, особено след началото на арестите. Да не споменаваме и аферата от няколко месеца по-рано.

Защото, съвсем очевидно, там където са, мястото е несигурно, пък и от Сиркови е по-лесно да се изнесат. Поплуканови така или иначе са в полезрението на властите.

Така ли? А Никола Цвятков какъв е по занятие и как му викат?

А как Гербов категорично и безалтернативно установи, че първото е невярно, а второто вярно при условие, че и двете сведения може да са верни. Как пък се довери на Пъшков, който заедно с Марин Поплуканов, след Освобождението осребрява поборничеството си, а не на Данаил Попов, който съвсем незаслужено остава в сянка и дори не се връща да живее в Княжеството.

Първо - такива писма няма и Левски не може да свидетелства, че ги има след като не ги е виждал. Второ - комитетски хан също няма. Латинеца го наема няколко месеца по-рано, но не по поръка на комитета. Къде в Къкрина заптиетата ще търсят Бакърджията и придружителя му, ако не първо при роднината на Бакърджията? Няма тука, ама как, ама защо, ама откъде са знаели. Следвали са елементарна логика, която апологитите на "предателството" не щат да проумеят, щото не им уйдисва на схемата.

Гербов открай време свири на тая нихилистична гайда и се радва на верни почитататели. Виж и другите теми за Левски, а и по други исторически въпроси. С годините не е отстъпил и на йота от нихилизма, обличайки го в псевдоисторически дрешки. Та, с радио не можеш да спориш, скоро сам ще се убедиш. Признавам му обаче, че е умел манипулатор, по отношение на Левски той е това, което са тракоманите по отношение на древните българи.

Географската хипотеза не струва. В рамките на тези десетина точки (десетина места в таблицата е по-вярно), дори непосредствено пред и след България, са държави като Обединени Арабски Емирства, Малайзия и Чили. Да разгледаме и мистериозната корелация между географско положение и успех. В математиката и науките виждаме Китай редом с далекоизточните си съседи, но при четенето го виждане до Испания, Русия, Швейцария, Латвия, Чехия. Да вземем друг пример Швейцария - в математиката е непосредствено след далекоизточните държави, в науките е по-назад до Германия, Холандия, Белгия, Ирландия, а при четенето е на средно ниво, по-горе споменах до кои държави. Турция и по трите показателя е след България, най-малкото с четири места, а Гърция изпреварва България най-малкото с девет точки, докато Румъния изостава само в областта на науките.

Точно така, и преписите са по-стари от Орбини. Ако пък твърдите, че царицата не е еврейка по произход, то е Ваше право, но тя ще си остане такава докато не представите доказателства, че не е.

Цялата тази конструкция на Божилов и Гюзелев е чисто хипотетична и се основава на предположението, че "млад цар" е някаква нова титла, означаваща престолонаследника, и има много слаби страни и една от тях е, че епитета "млад" може да е просто прилагателно - на тъкъв извод ни навеждат факта, че "млад цар" не се споменава редом с "цар" (т. е. титлата на останалите царски синове), а в контекста на властването на "стария" цар. Да не споменаваме, че двата извора, които споменават "млад цар" (единия по отношение на Срацимир, а другия на Шишман), не са точно датирани, което още повече разклаща хипотезата на Божилов. Що се отнася до епитета "багренороден" приложен към Шишман, той също не ни дава основания да приемем, че това е някаква заявка за претенции към първенствуваща роля в престолонаследието, защото съвсем не е уникален случай в българската история и може да не означава нищо повече от това, че е роден през царуването на баща си. Всички виждат в това интриги на "еврейката", но то може да е и следствие на домогването на Срацимир до трона, а не причина (за пръв и единствен път по това време той се величае като "самодържавен цар на българи и гърци"), а това вече обяснява и предпочитанието към Шишман (не интриги на царицата за които няма никакви сведения, а съвсем реални действия на Срацимир са причина за отстраняването му от престолонаследието). Отсъствието на Срацимир от миниатюрите, изобразяващи царското семейство в Лондонското четвероевангелие, може и да е политически мотивирано, но той отсъства и в някои от аналогичните композиции във Ватиканския кодекс.

Тук вече определено манипулирате, защото споменавате синодика, което предполага, че го познавате, или пък го споменавате само за авторитет, защото много преди Орбини в него е записано: Също така няма смисъл от преекспонирането на факта, че Шишман е удостоен с царско достойнство още приживе на баща си. Да не забравяме, че още в първите години на управлението си Александър прави царе и тримата си сина от първия брак.

Не е толкова просто, а и цитираната хроника има доста елементи на историческо митотворчество, включително и дадения пасаж. В историята на Кантакузин ясно личи защо Александър се е отметнал, не е нито заради късогледство нито под давлението на Душан, както се опитва да ни убеди автора. Освен, че е запазвал абсолютния контрол над флота (респ. по свое усмотрение да пропуска османлиите), Кантакузин не дава и абсолютно никакви гаранции, че исканите средства ще отидат по предназначение. Александър може да е остарял, ама не е изкуфял.

Дреме им на фанатиците за аквадуктите когато пари за Храма няма. Кому са изгодни тогава бунтовете и вълненията?

Нещо май не си ме разбрал. Това което си цитирал се отнася до Пурко. От обърканите му писаници става ясно, че той смята езика за застинало понятие, също и по отношение на народността.

Титлите се дават за добита специалност, а не за всичкология. Гадост и помия тук изсипва само един човек с маниакални пристъпи на автохтонизъм, виждайки авторитети там където ги няма, и вече седмици наред бълващ автохтонистки спам.

Хайде пак със стария номер, ама той дофтур, той доцент той академик, ама за никой не се казва какъв е всъщност, достатъчна е титлата. В последното име е допусната грешка, става дума за небезизвестния майстор на бойните изкуства и автор на великобългарско фентъзи Дориан Александров, госпожата над него е преводач от английски, освен тях има и двама астрономи и един физикохимик. Като погледне човек темите разработвани от групичката пишман историци и... излиза от страницата, то не са българи в Междуречието, българи и шумери, еднакви думи в българския и непалския езици и т. н. и т. н.

Някои хора не могат и най-вече не искат да проверяват критично източниците си, защото те се вписват чудесно в предпоставените им тези. Лицето Аспарух отдавна доказа, че се интересува единствено от доказване на собствената си предпоставена теза. За него авторитети в историята са разни маргинали, много от които дори нямат историческо образование. Да не говорим, че няма елементарно понятие за история. Език и народ в превратните му представи са неизменни във времето понятия.

Ами, ако е същата личност, то е ясно защо са му създавали пречки - поради същата причина, заради която са отказали на Табов публикация в "Исторически преглед"... за да скрият "Истината". Ето връзка към въпросния труд: http://chavdarbonev.zvezdi.org/bg/about.html

Връщаме се в епохата на пиктограмите с разни занимателни картинки и клипчета. Регреса е забележителен. Виждаме и пълномащабен антиинтелектуализъм - отричат се утвърдени имена и се фаворизират профани, които са издигнати в култ, пълна безкритично към всеки нов апологет на "Истината" самоокичил се или издигнат от почитателите до историк. За Чавдар Бонев не намерих никакви сведения освен написаното за него в сайта откъдето може да се свали прехвалената му от тракомани те книга. Там се твърди, че бил археолог, аз грам археология не видях във въпросния труд освен псевдолингвистични напъни и безкрайно изброяване на племена и племенца. Госпожата Гелева-Цветкова е изкуствовед.

Заслужаваш не един, а десет плюса за сполучливия удар по тракедонизма. Само малка поправка в Мизия живеят мизи, но определението мизи е единствено по географски признак, по същия начин по който днес с тракиец наричаме жител на географската област Тракия.

Умберто Еко в глава четвърта на „Кант и птицечовката: есета върху езика и познанието” казва, че е добре човек да изследва корените и връзките на своето знание. „Това ще ни помогне – пише – да избегнем заблудата, че сме открили вчера нещо, което Кант е предположил още преди двеста години.” И добавя недвусмислено: „Нека го кажем с едно изречение: Кант не е знаел нищо за птицечовката – и в това няма нищо лошо – но птицечовката, за да преодолее кризата на своята идентичност, би трябвало да знае нещо за Кант.”