Петте лъжи на Пламен Пасков
I. Лъжа първа: няма славяни
Според Пасков термина се появява през XVII в. за означаване на група народи говорещи родствени езици, т. е. той е политически конструкт на панславизма. За него засвителстваните в гръцките и латински извори "склавини" не са славяни, а "роби" - от латинското "sclavus", както и старославянското "словене" не било "славяни" поради очевидната за Пасков (но не и за специалистите слависти) звукова разлика. Пасков въобще не се интересува, че чуждите автори може да предават изопачени самоназванието на даден народ и, че същите тези автори определят склавините именно като народ, племе, и през ум не минава аналогията с думата за роб. Пасков пренебрегва особеностите на старославянското език и развитието до съвременните му форми, априорно приемайки, че "словене" не може да е по-стар изговор на "славяни". Той много удобно пропуска факта, че в старата дума първото "е" е "двойно", което с времето се развива до "е", или "я", и че неудареното "о" в някои славянски езици се развива до "а". Т. е. "словени" и "славяни", както от историографска, така и от лингвистична гледна точка е едно и също.
II. Лъжа втора: българите са траки
Пасков се спуска по гребена на вълната на автохтонизма, твърдейки че старите автори поставят знак за равенство между траки и българи. Колкото и странно да звучи, никой автор не прави такова отъждествяване и няма един извор в който българите да са наречени траки. Действително много от старите автори в стремежа си да покажат начетеност (специалистите историци са изписали томове литература, обясниваща манталитета им и стремежа за архаизация) отъждествяват българите с племена и народи населявали по едно или друго време Балканите, като някои от тях са тракийски, други не са, а трети са спорни. Така например Йоан Малала, разказвайки за Троянската война, отъждествява мирмидонците с добре известните по неговото време (VI в.) българи; Йоан Цецес пък през XII в. пише, че Ахил бил начело на хуни-българи-мирмидонци, на друго място пък изрично твърди, че пеонците са българи; други автори пък наричат българите мизи (вероятно защото обитават земи, които са били населявани от племето мизи - по същия начин за тях сърбите са трибали, а русите тавроскити). Пасков не го интересува нито манталитета на средновековните автори, нито контекста на отъждествяванията, които правят, а още по-малко пък вътрешната противоречивост (например у Цецес не става ясно все пак българите мирмидонци ли са или пеонци).
Така съвсем удобно се пропускат, без всякакъв коментар, всички извори, които твърдят, че българите осядат на Балканите през VII в.
III. Лъжа трета: българите не са пришълци на Балканите
Пасков категорично твърди, че няма и едно доказателство, че българите са пришълци на Балканите (явно не е внимавал в часовете по история), игнорирайки от раз всички извори които казват това, като така отпада и необходимостта да обяснява противоречието им с тезата му.
IV. Лъжа четвърта: българите не са били езчници преди IX в.
Тук Пасков отново игнорира изворите, които говорят за езичеството на българите и не прави никакъв опит да ги анализира.
V. Лъжа пета: България съществува на Балканите много преди "хан Аспарух"
Тук Пасков буквално преписва Ганчо Ценов, представяйки сведенията на авторите за грабителски и наемнически български отряди на Балканите преди Аспарух като свидетелства, че българите са оседнали на полуострова. Също и произволното твърдение на Ценов, че в Анонимния римски хронограф от 354 г. пишело, че българите живеят на Балканите, когато такова нещо няма, точния запис гласи: "Ziezi ex quo vulgares". Въобще да не споменаваме пък, че някои езиковеди определят това известие като по-късно добавка, най-вероятно от VI в.
Извода, който можем да направим, е за пълната несъстоятелност на Пасков като историк (какъвто той действително не е); отчайващо непознаване на изворовата база или просто подбираме на удобни за тезата извори и прибързани заключения, като така се избягва необходимостта от задълбочено изследване (често разпространени логически грешки, особено когато се работи с предоставени тези); Пасков използва и аргумента от незнание - не са му известни извори, които да казват, че българите са пришълци, следователно те не са пришълци (поредна логическа грешка). Пасков показва и отчайващо непознаване състоянието на съвременната историческа наука и методите й, както и липсата на елементарни познания по история като цяло.
