makebulgar

Eми не е измукано от пръстите. Има данни за канибализъм при хоминидите още преди 800 000 години, с чисто военни цели, а това означава, че са били почнали да се колят още по рано. The earliest known instance of cannibalism among hominids occurred roughly 800,000 years ago. The victims, mainly children, may have been eaten as part of a strategy to defend territories against neighbors, researchers report online in the Journal of Human Evolution. https://www.smithsonianmag.com/science-nature/early-cannibalism-tied-to-territorial-defense-25950664/

За античността не говорим. Тука гениите нали смятат дали е имало достатъчно растително папане за първобитните хора в Африка. Еми имало е, дори в саваните. И са се раселили по света не заради липса на храна, а заради обичаите си племената да се колят и избиват за щяло и нещяло.

Като си правите сметките да не забравите, че преди 100 000 години хората са били има-няма 50 000. И неандерталците са били толкова малко. Тъй че може да изчислите дали ще им стигнат на тия шепа хора плодовете от милионите диви плодни дървета, семената от милионите декари тревни площи, орехите и жъладите от милионите декари орехови и дъбови гори... и това е в Европа. В саваните на Африка е имало предостатъчно плодове, ядки и кореноплодни, за да се изхрани подобна нищожна популация.

Всички зърнени и бобови храни стават за ядене в сурово състояние, просто трябва да се накиснат във вода за известно време, и стават меки и лесни за ядене. Варенето е просто по-ускорен начин за хидратация на тези храни. С варене става за 1-2 часа, с накисване става за 1-2 дена. При това и зърнените и бобовите могат да се ядат и зелени, когато са все още меки, тъй че проблема е никакъв. При това днес зърнените и бобовите са култивирани и са по-едри, затова на човек му е трудно да си представи как може да ги дъвче без да си счупи зъбите. В миналото семената на дивите некултивирани треви и бобови са били много по-дребни.

А за маниоката чувал ли си?

Най-простото обвинение на псевдоучените (и на много обикновени необразовани хора) към всички, които не са на тяхното мнение е да ги обвинят че малчат, че се правят на расеяни, че не отговарят на гениалните им въпроси, и че скриват някви неща. Твърде елементарно обвинение, с което обвиняващия се опитва да замаже некомпетентостта си. И особено това е в сила, когато отговорите не им изнасят на познанията и мисленето. Преди време тук в форума някъде по темите бях направил един пост, в който бях събрал различните видове диви плодове, които се срещат в саваната дори и днес. Става на въпрос за огромни смокинови дървета, боабаби, плодове подобни на ябълките и много други. Огромни дървета или по-малки. Примерно смокините в саваната са супер огромни дървета, под които могат да се скрият стотици, ако не хиляди хора. И това е в сухата савана, а в джунглите са много повече. И тези дървета осигуряват плодове целогодишно, тъй като там няма зима. Тъй като явно ви мързи за 5 минути да проучите плодовете в саваната ето ви снимки на африканската смокиня, а за бобаба и останалите сами ще си ги потърсите.

Еми можели са, но са се научили и те на по-лесното. Вероятно са видяли, че като накиснеш за кратко зърното в малко вода то омеква, и така са почнали да правят каша. После са разбрали, че като смачкаш зърната и ги накиснеш става още по-бързо, а накрая са открили и това, че като подгреят водата нещата стават супер бързо. И това са неандерталците, а не супер интелигентния хомо-сапиенс. До скоро се смяташе, че грубите неандерталци са набивали само на месо, но вече това клише е оборено. Неандерталците са добър пример, че месоядна или всеядна клонка на рода хомо може да изчезне без това да зависи от типа храна, който яде. Другите растителноядни хоминиди е напълно възможно да са загинали като вид не защото храната им е била бедна, а просто защото са загубили някоя война с близките други хоминиди. И тези войни вероятно са били губени не защото им е била слаба храната, а просто защото победителите са владеели по-добре изкуството на войната и най-вече изкуството на комуникацията. Хомо сапиенс е надделял вероятно именно защото е развил максимално езика и комуникациите.

Пастърмите и луканките са единствения безопасен начин да ядеш престояло месо без да го печеш. Ако прачовека преди да открие огъня е ядял месо или го е ял веднага след като го е уловил, или го е ял сушено като пастърма и луканка. Както вече беше казано стомаха на човека не може да се справи с бактериите в престоялото месо, а също и с много от паразитите в месото. Тъй че едвали е ял мърша и престояло месо. Всички всеядни могат да ядат престояло месо. А мечките не могат да се дават като пример за всеядно, тъй като те си имат зъби, с които да разкъсват месо, докато ние нямаме.

Всъщност се оказва, че в саваните на Африка има целогодишно доста диви видове плодове, а и корени и разни грудки могат да се копаят целогодшно. Учените са установили, че неандерталците в Месопотамия си готвили ечемичена каша. Тъй че първобитните на първо време са били събирачи на растителна храна, която преди да бъде култивирана просто е била събирана от природата. Всъщност цивилизаците на човека (тоест градския живот) се базират винаги на отглеждането на растителни нишестени храни - жито, овес, ечемик, царевица, просо. Просто има доста голяма разлика между нишестените храни и общата некомпетентна и глупава представа на някои хора, че да ядеш растителната храна означава да пасеш трева и да ядеш листа от дървета. Човека може да разгражда много добре нишестените храни, за което си има съответните ензими, но не може да разгражда целулозата, тъй че всякакви примери с някакви листоядни или тревопасни ленивци, маймуни, коне или крави с големи търбуси, е нелепо и глупаво.

Разликата е, че нишестето представлява дълги вериги единствено от глюкоза, и при разграждането му то се прервъща само в глюкоза, която навлиза в кръвта и след това се усвоява от всяка клетка на организма за производство на енергия. Захарта от друга страна е 50% глюкоза и 50% фруктоза. Високофруктозния сироп може да е 90% фруктоза. Фруктозата не се усвоява от клетките, а се метаболизира единствено в черния дроб. Като се приемат много захари от този тип съдържащи фруктоза при обичайното за съвремения човек преяждане в черния дроб се получява излишък от продукти от фруктозата, като те се преобразуват или в глюкоза или най-вече в мазнини. Тези мазнини водят до мастно разширение на черния дроб и до повече мазнини в кръвтта, като мазнините са от този вид, който води до атеросклеротичните плаки и от там до сърдечно-съдовите заболявания.

Проблемът е, че захарта и останалите въглехидрати се слагат в един кюп и се демонизират. Вредни са захарта, високофрукзония царевичен сироп и други подобни захарни подсладители, но не и нишестето, тоест брашното. За привържениците на кето-диетите всички въглехидрати са зло, докато учените казват, че проблемът е в захарите и най-вече в количествата изядена храна. И често кето-привържениците освободени от въглехидратите преяждат с месо и мазнини, като си мислят, че кето-магията е перфектна и ще ги избави при всеки случай въпреки преяждането им. И като им кажеш, че едно от трите кето-телата е ацетон, и че той е токсичен, се чудят какво да кажат...

Според арабския историк и географ Ал-Мас’уди (X в.) българите (бурджаните) били огнепоклонници, които изгаряли починалите си съплеменници, а склавите (сакалибите) били съставени от няколко народа като едни били християни, а други били поклонници на огъня и Слънцето, и изгаряли душите си в огъня. Според Ал-Мас’уди един от сакалибските (славянски) храмове се намирал на върха на висока планина, издигнат бил с вещина, с умело разположение на използваните камъни и с разнообразие от цветове, като в храма били направени отвори, които произвеждали ефекти при изгрева на Слънцето. В друг техен храм бил поставен огромен идол с формата на мъж, пред който хората се кланяли.

Всъщност преди да дойдат ямненци Балканите са обезлюдени в следствие на климатични промени. Екологичните кризи с дълготрайни суши в периода 4600 – 4200 г. пр.Хр., довели до демографски колапс и до загиването на халколитните култури на Балканския полуостров, като след тези кризи през близо 1000-годишният преходен период между каменно-медната и бронзовата епоха, повечето от селищата на полуострова опустели. В края на този преходен период, когато климатичните условия се подобрили, в северната част на Балканския полуостров се заселили нови поселници дошли от Централна Европа, като те постепенно усвоили земите по долното течение на Дунав и земите покрай Адриатическо море. Разпространението на степните индоевропейски народи в земите около река Дунав и на Балканите, започнало още в преходния период между каменно-медната и бронзовата епоха, като то станало най-интензивно в началото на бронзовата епоха около 3100 г.пр.Хр., като за 300 години до около 2800 г.пр.Хр. тези народи се заселили трайно в Дунавската равнина.

Ирански има доста много. Стотици. Аз, куче, дан, жена, жив... Все крайни заключения без кръчмар. А какво правим с аланите. Ираноезични са и са били както в Мизия, така и на запад, но днес няма ираноезични в Италия или Испания. Идват от Централна Азия, но не са тураноидно-тунгидно-манджуридно-монголоиден тип, а са европеиди, защото са индоевропейци. Имат държава в Кавказ от 9 век, но ги знаем из Европа още от 1 век, а преди това са били в Централна Азия. Имат късносарматски обичаи популярни из Централна Азия и характерни и за ранносредновековните българи. Има данни, че са били номади пътуващи с каруците, но имаме данни и че са имали градове в Кавказ, като същото сведение говори и за българи там живеещи както в шатри, така и в градове. Явно автохтонците не могат да разберат, че Централна Азия преди 2000 години е била европеидна (като това не значи тракоидна или макенодоидна), и там по онова време са се използвали думите аз, жена, дете, дан, дар, жив, върша, кара, шета...

И какъв е смисъла от всички тези словоблудства, при положение, че църква си се знае, че идва от гръцки - κυρικόν от κυριακόν. Кuriakós, “на или за господаря/господ”), от κύριος (kúrios, “господар/господ”). Буквално, място/дом за/на Господ/Господаря. Същото като Базилика - βασιλική – „царски дом“.

Получава ти се манджа с грозде, мед, конфитюр, краставица, бонбони, палачинки и за капак и малко въглища. Вкусна, че да ти се отяде. Спамиш здраво темата с тези си псевдонаучни лингвистични напъни, още повече като залиташ по антични и древни народи като кимери, траки и шумери.. А звукоподражателни асоциации от рода на "чичовци" - "чеченци", са убида за всеки, кайто може да мисли. Тоест губиш времето на хората да ти четат глупостите. Затова е препорачително да ти ги трият нещата. Темата е за езика на склавите и този на средновековните ("пра-")българи. И съответно според мен трябва диренето да е насочено към онези думи от езика им, които на пръв поглед са славянски, но реално могат да идват и от друг степняшки индоевропейски език, какъвто вероятно е ("пра-")българския. Думите, които трябва да се нищят са аз, куче, жена, дете, двери, тича, кара, бог, дан, дар, жив, ... които ги чуваме като баш славянски, но е много вероятно да са били в речника на степняците-конници от Памир до Карпатите.

Тия митичните тюркоезични прабългари, които говорели на прабългарския, който бил толкова ранен, че на практика бил неконвертируем с тюркските езици, ги има единствено в главите на фантазьорите тюрколози, които четат само Златарски, Микола и разни други чужденци и тюрколози от преди 100 години или от по-нови времена, и разбира се има ги основно в главите на македонците, чувашите и на четящите само Уикипедия. Подобни изказвания за супер ранния прабългарски език, който идва от Манджурия с хунну и затова не се чете от огузите ми навяват спомени от писанията на видните ни хунолозо-прабългаролози от времената на списание "Авитохол". Много нелепости, много любителство и малко наука. А реално положението е такова, че в старобългарския език наред с десетина алтаизма, има и стотици ирански и ирано-славянски думи, които спокойно могат да са прабългарски, тъй като прабългарите според археологията и имената на рода Дуло би следвало да са късни сармати, тоест ираноезични. Споменатата ингушетска дума чардакх ("кула", "наблюдателница", рус. "вишка") е една от малкото които могат да се свържат с прабългарите, и връзката не е по тюрко-хуно-хакасо-чувашка линия, а е по иранска линия. Старобългарската дума чрьтогъ "дворец, палат" е прабългарска и по произход иранска, като има много силни аргументи за това, че дворците на Плиска са били именно високи кули, от които владетелите са наблюдавали околността.

Еми те аминокиселините не остават свързани само като белтъчини в тялото, а се свързват и с други вещества и съответно губят свойствата си. Пържолата като я хвърлиш на скарата при 300 градуса да се пече и много от белтъчините се свързват със захари и мазнини и вече не са използваеми като аминокиселини, а стават аромати, и други неизползваеми или вредни. Същото става и в тялото, като и там с времето се случва въпросната реакция на Маяр и затова и тъканите остаряват и губят свойствата си. В тялото подобни свързани вещества които губят свойствата си се получават от различните отрови, които се консумират или ни действат. Добър пример е свързването на хемоглобина с въглеродния окис, при което хемоглобина става неизползваем и не може да пренася кислород. Притока на чисти, нови, не-печени и не-свързани аминокиселини трябва да го има.

И съответно е по добре да си набавяш чисто нови резервни части, а не да взимаш втора употреба. Растенията дават белтъчини и аминокиселини, които те са синтезирали от почвата, въздуха и слънцето, докато в месото имаме белтъчини и аминокиселини, които вече са били използвани, така да се каже. Втора ръка. Животинските белтъчини, в това число всички ензими и хормони, са много по-сложни от растителните, но за нас това е без значение, тъй като на нас ни трябват аминокиселините, които те съдържат.

Има още една съществена причина, поради която човек трябва да се замисли дали трябва да яде големи количества месо всеки ден и постоянно. Съдържанието на майчината кърма е 87% вода, 6,9% въглехидрати (лактоза), 4,4% мазнини, 1,1% белтъчини и под 0,6% други. Тоест на бебето, за да расте в първите месеци или година, съвсем не му е нужно толкова голямо количество белтъчини, колкото се приема по принцип. Този 1% белтъчини в майчиното мляко е напълно достатъчен бебето да расте здраво и да наддава килограми без каквито и да е недоимъци от аминокиселини, ензими и т.н. Бебето през първата година може да наддаде над 3 пъти на тегло, и това не са само някакви баластни подкожни мазнини, а са всякакви тъкани, мускули, кости... Явно ниския процент белтъчини не е фактор, който спира растежа. И причина за това е фактът, че за изграждането на структурата на мускулите и тъканите много важни структурни елементи са и мазнините и въглехидратите. Особено мазнините, които изграждат клетъчните стени и много други части от клетката. В месото белтъчините са над 20%, тоест консумацията само на месо би довела до значителен излишък от белтъчини, който излишък както се оказва е вреден за човека и води до някои заболявания. Особено това се отнася за възрастния човек, който вече не расте и не му е нужен съществен излишък от хранителни вещества. Белтъчините, които се губят на ден при възрастния човек са нищожно количество и са загуби от епителни клетки от кожата и клетки от храносмилателната система, косми и незначително количество от слюнката и потта. Единствено при хранителен недоимък на въглехидрати и мазнини е оправдан приема на повече белтъчини, но това е свързано със съответните вредни въздействия върху организма. Както пишат в споменатите по-горе статии причина за нарастването на мозъка на човека са въглехидратите, които е консумирал основно още преди да започне да гони мамути и да пече месо. Затова вероятно и процента на въглехидратите е най-голям в майчиното мляко. А след тях най-висок е процента на мазнините, тъй като те са основни при изграждането на организма. Белтъчините са изключително важни, доколкото изграждат някои от най важните и сложни структури в организма, но явно те не са нужни в толкова големи количества, тъй като организма ги натрупва през детските години и след това ги рециклира доста ефективно.

Част от дадените думи от ингушетския начело с Аз, Азар, Ама, Дал/Дар са персийски/ирански/алански и вероятно и прабългарските са били такава. Но от кой народ са отишли при ингушите може да се спори. И аланите са били там и персите владеят Кавказ, а и българите явно са били там. Куп персийски думи по линия на исляма отиват също в Кавказ, а и дори още по на север в Татарстан. Част от думите обаче като чувал, чубиса, балан и другите са си чисти звукови подобия без нищо общо помежду си. ПIаьраска(петък) пък е очевадно гръцка заемка, щото на гръцки Παρασκευή (параскеви) значи "петък". Същото е и с кандилото, което идва от гръцки - κανδήλα, "свещ", което отива в Рим като заемка - candela, „свещ“, и от там отива и при англичаните. Тъй че факти има и се знаят, ама трябва да се познават по-добре и им трябва сериозен анализ преди да се вадят генерални заключения.

Еми въпросът е дали всеки може да разглежда комплексно фактите и дали разбира каква е причината учените да са консервативни. И защо разчитат на първо време на рехавите предположения и догадки, които почиват на данни и факти, а не се впускат по смело в хипотенузи. По-горе въпросните "съвпадения" с ингушетския не само, че не са напълно сходни, но и в някои случаи са си напълно несъстоятелни от каквато и да е лингвистична страна. Останалото пък за етимологията на канасубиги и еквилибристиките с името на Кубрат са си пълна псевдонаука. Тоест комплексно можеш да работиш с фактите, ама само ако познаваш всички факти и ако знаеш как се работи научно с факти. Тоест трябва на първо време да знаеш какво в науката е факт, хипотеза, предположение, теория, мнение, какво е научен метод, какво е и как работи псевдонауката, какви са ограниченията на любителите и т.н. Иначе изтъквайки 5 ингушетски съвпадения псевдонаучно ще игнорираш 700 в авестийски, кюрдски, пущунски, староперсийски, согдийски..

Всъщност нещата са много по-прости отколкото изглеждат. Мутациите принципно са различни видове. Радиационните са причинени от високоенергийни частици проникващи отвън в материята и срещу тях защитата е трудна и почти невъзможна. Високоенергийните частици избиват не нуклеотиди, а само електрони, с което настъпва йонизация на веществата. Тя води до съществени промени във връзките между атомите в материята и ДНК и съответно се променят и функциите им. Химичните мутации са другия вид, като те представляват основно окислителни процеси, при които части от ДНК се свързват по неправилен начин с кислород или други вещества (свободни радикали), с което се променя функцията на ДНК. ДНК може да бъде предпазена от окисление, като се обгради с разни молекули и съединения, които се окисляват по-бързо и неутрализират окислителя. Това обграждане и предпазване може да е възникнало целенасочено, но може и да е просто стечение на обстоятелствата. Тоест, там където около ДНК по някаква причина се натрупват антиоксиданти, там мутациите се случват по-рядко. Натрупването на такъв слой антиоксиданти около ДНК обаче може да си е чисто еволюционно, тъй като реално дава предимство и е логично, че ще се предава и усъвършенства с времето.

Значи парадоксално е, че инзвънземните могат да си копнат от картата книгата и да си я четат в космоса, а хората тук са дискриминирани и трябва да си плащат, за да си я купят от книжарницата. Ще трябва да чакаме някои извънземен хакер да я спусне пиратски от космоса.

С диета и движение се лекуват хроничните болести на метаболитния синдром, не с поликлиники и болници.