makebulgar

Хората и те са инвазивен вид за Финландия.

Стадо слонове са доста по-интелигентни от глутница вълци. Принципно е доста нелепо или направо глупаво да се сравнява интелигентността животни от различни видове на база някакъв ограничен критерий. Ако сме поставили критерий за интелигентност възможността да дебнеш и ловуваш разбира се че при подобно сравнение по-интелигентни ще ни се струват хищниците. Но ако критерия е друг, тоест ако критерия е ръста на популацията или способността за намиране на храна, то ще излезе, че тревопасните се справят по-добре. Ако поставим критерия по-високо, тоест примерно да решат някое тригонометрично или диференциално уравнение, или да наредят кубчето на Рубик, то и тревопасните и хищниците ще си ги определим като тъпи твари, като в случая и много от месоядните човеци ще ги определим като тъпи твари щото и сред тях ще има такива които не умеят да се справят с такива задачи. Тоест подобни сравнения са като онази карикатура на която на маймуната, пингвина, слона и рибата им е поставена задачата да се качат на дървото.

Сметките са много точни и храната и водата която се хаби за крави, свине и други животни пре спокойно може да се използва за изхранване на много повече хора. Там където днес се сеят фуражни сортове могат да се сеят такива за ядене или да се превърнат земите в оранжерии, плодови градини, или други подобни.

Нелепо е това дето гъските, кокошките и патките, а също така и козите и овцете можеш се гледат само пасищно. Ако не им се дава зоб сутрин и вечер подобни твари гладуват, като това не е само в промишлените ферми, а е във всеки двор с 10 кокошки и 10 патки. Баба ми гледаше и кокошки и пуйки и кози и крави и прасета, и винаги сме имали бидони със жито, иначе не става. При това имаме и 2 декара поляна където можеха да си пасат на воля. Да гледаш стока без зоб е почти невъзможно. Възможно е само ако си професионален пастир и практикуваш номадизъм. Този вариант обаче днес се практикува в 0,0001% от случаите, тъй че го изключваме. В днешно време пасищно се отглеждат само някакви малки бройки крави до 15-20 бройки. Като съответно за тях за зимата трябва да осигуриш или тонове сено или зоб. А големите ферми няма как просто да минат без зоб. И именно за тях става дума, че черпят големи ресурси храна и вода, че отделят много отпадъци, и че замърсяват околната среда.

Фактът е, че слона има голям мозък без да е нужно да похапва месце. Тоест твърдението, че яденето на месо е факторът направил хората по-умни и с по-големи мозъци е грешно. Грешно е и твърдението, че лова е направил мозъците ни по-големи. Има много хищни животни които имат малък мозък. Основна причина за уголемяването на мозъка е социалния живот и общуването на висше ниво. Животните с най-големи мозъци - слонове, хора, делфини, живеят в сложни социални съобщества, в които общуват активно. Хората използват сложен език и книги, слоновете използват инфразвуци, а делфините ултразвук.

Добитъка не са само кравите, а са и всички патки, гъски, кокошки, кози, овце, коне и най-вече прасета. Всички те си искат зоба, който е основно жито, овес или царевица.

Значи според теб слоновете, чийто мозък е четири пъти по-голям от човешкия, се скъсват да ядат месо, за да си хранят мозъка!? Перфектна логика.

Еми българите няма как да са просто управляващия род, тоест 30-40 човека. Българите са били маса народ, която е можела още през 5 век да праща армии по границата на Римската империя и в нея. Имената на тези българи сред които е и името на Канас-у-биги Муртаг са основно ирански. Самото име на Муртаг също вероятно е иранско. Календарът им пък не е етноопределящ и е един централноазиатски календар използван от доста народ там, като календарните термини са от 2 или 3 различни езика от различни езикови групи. Една от тях определя произхода му и тя не е тюркска. Ако приемем, че прабългарите са със скито-сако-сарматски произход, то това решава всичките проблеми свързани с тях. Първо, приемането обяснява наличието на алтаизми в прабългарския език, тъй като саките и сарматите в централна азия вероятно са имали контакт с алтайско езични народи, без да е нужно те да са такива. Разбира се напълно възможно е тези алтаизми просто да са заети от тюркския хаганат или от аварите. Второ, ако прабългарите са сако-сармати, тоест степни индоевропейци, това обяснява безпроблемното им общуване с европейските скити и склавите. Били са близки в езиково отношение индоевропейци в земите северно от Черно море и са използвали сходна индоевропейска лексика - аз, къде, жена, живот, бог,... Трето, по логично е прабългарите да са били сако-сарматите, които са носили сако-сарматската култура която наблюдаваме в ПБЦ (погребения, изкуствена деформация на черепа), без да е нужно парбългарите да само върхушка управляваща някакви завладяни сако-сармати.

Ако говорим за диети нещата вероятно ще са подобни без значение дали диетата е вегетарянска или включваща месо. Диетите в българския смисъл на думата означават ограничен прием на храна като енергия. Тоест примерно консумация само на 1000 или само 500 килокалории на ден. При подобно ограничение без значение дали храната е вегетарянска, веганска или с месо човек ще се чувства по описания начин малко затъпял, изморен, без енергия... просто защото ще е гладен постоянно и няма да има много глюкоза която да му храни мозъка и клетките. За да е правилно подобно сравнение на вегетарянска диета и на друга диета само на месо трябва да се видят количествата. Примерно една строга диета от около 600 килокалории на ден ако е вегетарянска би означавало да изядеш 4 банана и 5 ябълки или общо към 900 грама за целия ден или ако е местна диета да изядеш скромната 1 свинска пържола от около 200 грама за целия ден без нищо друго. И в двата случая ще страдаш и ще мислиш само за храна. От друга страна един пълноценен вегански или вегетарянски хранителен режим съдържащ нужното количество от примерно 2500, 3000 или 3500 килокалории на ден ще засища човек напълно, и съответно той няма да има блянове по пържоли и кюфтета. Просто като ти е пълен стомаха не мислиш за храна. И като си осигуряваш нужните хранителни вещества и енергия не само ще мислиш и работиш по-ефективно, но и може и да е в пъти по-ефективно, тъй като за разграждането на растителната храна се губи по-малко енергия.

Категорията литераторуа трябва да й се коригира името. Иначе преди малко исках да кача един файл, но не бях забелязал че има ограничение за размера на файловете от 22 МВ. Това е доста ограничаващо. Сборника който исках да кача е Плиска - Преслав 13, като го имам в pdf формат и е 52 МВ така че не се вписва в ограничението. От този сборник имам 2 тома, и търся останалите ако някъде ги има сканирани. В библиотеката вероятно ще е най-лесно, от гледна точка на авторските права, да се качват подобни научни сборници издадени от БАН или други образователни държавни организации. Тези сборници вероятно никога вече няма да бъдат преиздадени и едва ли някой от авторите или издателя ще търси права. Подобни сборници днес могат да се открият само в библиотеките или на много висока цена в антикварни книжарници.

Големи са заблудите по отношение на това, че сме всеядни като останалите всеядни животни. Всеядните като прасетата са всеядни не защото са си избрали да са такива, а защото им се налага да оцеляват. Съответно за тях не е проблем ако в гората ядат само пресни ягоди, изпопадали ябълки, ядки от орехи или месото от трупа на някое загинало животно. Те обаче са всеядни не всекидневно тоест не всеки ден на масата им има всичко. Ядат това което намерят. Прасето яде и червеи, жаби и плужаци, но основната му храна е растителна. За живота си не разчита на месото. Същото е и с шимпанзетата. Не разчитат на месото за да живеят. И прасетата и шимпанзетата не доставят енергията или белтъците за живота си от месото. Нито доставят някакви други незаменими хранителни вещества от месото. Правят го единствено когато им падне случай да намерят такава храна. Хората обаче са решили, че да си всеяден означава да ядеш всичко възможно, в каквито си пожелаеш количества, и при това да ядеш не само естествена храна, тоест растителните храни и суровото месо, но и всякаква новообразувана химически чрез топлинна обработка храна. Печеното месо, хляба тортите, пастите, и всички останали преработени храни са далеч от названието естествена или природна храна, и точно това е и причината да имаме нужда да подправяме и овкусяваме тази храна. И тъй като тази храна е загубила много от хранителната си стойност съответно се появяват и болестите. Онези всеядните животни ако ги вкараме в нашия филм с нашата представа за това какво е да си всеяден, тоест да им дадем печено месо, хляб, подсладени напитки и ферментирала риба, в крайна сметка ще се разболеят от човешките болести.

А защо смяташ, че еволюционното развитие не зависи пряко от избора ни. Преди време хората са избрали да ядат мърша, и го приемаме за еволюционно развитие. После са избрали нов път и са извършили неолитната революция наблягайки на хляба и въглехидратите, и някои смятат и това за част от еволюционното ни развитие. А сега когато имаме още по-голям избор твърдим че повече еволюционно развитие не може да има и трябва да се пирдържаме към избора на първите които са започнали да ядат мърша. Тези първите доколкото знаем са минали на мърша поради лошите условия и за да оцелеят. Какъв е проблема днес когато условията са по-добри и оцеляването ни не е застрашено да се върнем към храната на родителите им. Дефинирането на един съвременен хранителен режим като "естествен" е доста условно, тъй като съвременната храна като цяло не е естествена. Нито хляба е естествен природен продукт, нито преминалото през огън месо е пълноценна храна която може да ни задоволи всички хранителни нужди.