makebulgar

Направете електронен архив с научна литература. Един вид библиотека на форума, от където хората да могат лесно да си набавят научна литература. Съответно във форума може да се обсъжда какви материали да се качват и на кой какво му трябва. Може участниците да имат възможност да качват файлове или модераторите да следят за линкове и за такива файлове, които качват участниците и след това да попълват библиотеката с тях. Досега качените линкове и файлове се губят из страниците на форума, а при положение че форума няма добра търсачка става почти невъзможно да се намират. Ако тази библиотека стане достатъчно голяма и се обвърже с търсачките на гугъл може повече хора да попаднат на форума и да вземат участие. Идеята е, че има много хора, които са събирали от тук от там информация, книги и статии в електронен вид, но не могат да ги споделят. Има и такива, които си правят собствени интернет страници и качват там книгите и статиите, но често спират да поддържат страниците и достъпа до качените неща се губи. Примерно отскоро Ж.Войников вече не си поддържа сйта, а там беше качил доста интересни книги и статии. Подобна база с литература ще изисква някакво сървърно пространство за съхранение, но едва ли ще е много голямо, а и вероятно при подръжката на форума така или иначе то е налично. Структурата на библиотеката може да следва структурата с разделите на форума. Форума е място за дискусии, но науката е на първо място натрупана научна информация, от която черпят новите учени.

Ако все още някой смята, че поданниците на волжките българи са някаква еднородна маса прабългари, а не са конфедерация от няколко различни племена ето една интересна статия на Алмаз Мухамадеев - Разединението на волжкобългарската общност: Една хипотеза за хазаро-суварски заговор (Първата половина на X в.) - А.Мухамадеев-Разединението_на_волжкобългарската_общност.pdf Освен българи там е имало сувари, беренджери, барсили и есегели, а вероятно и други местни угрофински племена. Авторът нарича държавата на волжките българи конфедерация, и според сведенията в нея нещата не са били идеални. Суварите, които се приемат за предците на чувашите, явно не са били много сговорчиви с властта на българите, и затова и си остават все отделени и различни, а днес наследниците им са нещо различно от казанските татари. Тъй че да се твърди, че видиш ли чувашкия език бил оригиналния прабългарски език, е просто нелогично и не е адекватно на историческите реалности във Волжка България.

Не ги игнорираме, а ги отхвърляме като остарели и неадекватни за сървеменното състояние на науката. Златарски и Микола не са знаели за археологическите разкопки на прабългарските погребения. Методът им да извеждат прабългарския език от термините от Именника е ненаучен. Позоваването на авторитета на "многотомни изследвания" е логическа заблуда, когато не е съпроводено с изнасяне на данни и факти от въпросните много томове.

Тантине, когато говориш несвързано с "горе-долу" и "приетата версия" не можеш да твърдиш толкова твърдо "това е". Тоест това, че има някаква версия, която смяташ за официална, каквото и да значи това официана, не значи, че тази верся е вярна. Най-малкото можем да приемм езика на прабългарите, че е бил кипчакскя на татарите. Ние говорим за език през 5-7 век, а не за татарски и кипчакски от 13 век. Онова което го пишат волжкобългарски текстове са татарски текстове, кипчакски. Нищо общо с прабългарите. Въпросът с езика на прабългарите все още стои отворен, и всеки който твърди, че онова което е писал Злтарски или което пише в официалната енциклопедия Бритника е истинската ли единствената истина относно езика на прабългарите, изглежда не може да мисли адекватно върху историческите, археологическите и лингвистичните въпроси. Постоянното повтаряне без аргументация на някакъв такъв шаблон, че прабългарския език е бил кипчаски, турски, със сигурност чувашки, евенски, хакаски или нещо от рода, е признак на ниска култура на комуникация.

пълни глупости

др.-инд. grīvā́ «затылок, загривок», авест. grīvā́ «затылок» केसर kesara "mane"

Тантине научи си първо урока за късните сармати и за археологията на прабългарските погрбения, която ги определя като сарматски...

Много бързо ги разпредели кой пласт идвал от славяни-скити и кой от хуно-тюрки. Все едно си можел да го говориш езика на прабългарите. От хуните знаем 3 думи, които са славянски! А когато тюрките се сформират някъде в Азия в Европа вече говорят за българите. Голяма нелепост е това прабългарския език да се слага единствено и само в кръга на алтайските езици. Подобен подход показва липса на елементарна способност за аналитично мислене. Преди 100 години подобно асоцииране е било възможно, но днес е неадекватно. Днес знаем вече, че повечето от термините в Именника не са алтайски, и че календара не доказва какъв е бил езика на прабъларите. Днес знаем, че нямаме доказателства за това какъв е бил езика на волжките българи, и че чувашите не говорят на езика на волжките българи. Знаем също, че освен онези 10-15 алтайзма в старобългарския, съществуват още стотици думи в старобългарския, които могат да бъдат наследство от прабългарите, но не са алтайски.

Други интересни вероятно прабългарски думи са грива и кичара. Съществуват в почти същия вид и със същото значение в авестийски и санскрит.

Бик не е нито тюркизъм, нито идва от буча. Думата вероятно е стара индоевропейска дума и при тюрки и монголи е заемка от индоевропейците - скити, тохари... На персийски имаме бакхар "крава, вол" и на таджикски също имаме бука "бик", а също така имаме вака "крава" при испанци, неаполитанци, португалци, румънци, сардинци, сицилианци, венецианци, като имаме вакх "крава" на френски, букх "крава" на бретонски, бехи "крава" на баски, и бугх "крава" на корниш, и разбира се имаме вакка "крава" на латински. Няма как във всички тия езици думите да са тюркизми. Тъй че бик може и да е прабългаризъм, но много вероятно не идва от тюркските езици, а си идва от езика на прабългарите-сармати, и в славянските не са заемки от тюркски.

Ето и малко прабългарско упражнение на тема жреци и монаси. Думите Колобър, Калушар, Коледар, Калугер, които са част от българската лексика звучат доста сходно по смисъл, и само с леки звукови преходи могат да бъдат обяснени една с друга. Но произхода им вероятно е съвсем различен. Има обаче една татарската или волжкобългарска дума КАРАБАШ - монах, която вероятно е получена директно от прабългарското КОЛОБЪР с преход л-р и тюркски преход р-з(ш). Или пък просто може да означава на тюркски "черноглав", доколкото поповете слагат черни шапки.

Относно звукоподръжанията и заемките от чужди езици свързани с прасетата ето един списък, който бях извел преди време: ПРАСЕ, СВИНЯ, ГЪЦИ, КОЧИНА, ШОПАР, ЗВЪН, СВОБОДА, ШЕГОР ПРАСЕ (чешки), ПРАСЕЦ (словенски); ПОРСАС (фински); ПОРСЕЛ (Bergamasco), ПУРЗЕЛ (Bolognese); ПОРСЕЛО (венециански); ВАРАЗА – диво прасе (авестийски); БЕРАЗ (кюрдски); ПОРКУС (латински); СВИН (немски); СВИНА – звук (санскрит); ШВАН – куче (вдигащо шум с лая си) (санскрит); СПАН – куче (авестийски); ШВАПАД – диво (свободно) животно (авестийски); КОЧИНО, ГОЧО, КОЧО – прасе (испански); КОШОН - прасе (френски); КУЧИ – прасе (Quechua); КХУЧИ – прасе (Aymara); СУКАРА – прасе или вид елен (санскрит); ХУ – прасе (авестийски); СУС – прасе (латински); СИКА – прасе (фински); СИГА – прасе (естонски).

Италианците ползват думата не само за кученца, но и за всякакви други малки на животни, а също така и като синоним на "бебе". Означава "поколение", и най-общо е нещо като нашето "мъник"... ситуацията тоест е съвсем различна и произхода на думата е друг. За нас куче си е куче, а на малките кучета викаме кутрета, по същия начин както в санскрита... едва ли става на въпрос само за звукоподръжание. Същото е и със руската дума собака, която също идва от индо-иранските езици.. Принципно можем да пишем всяка дума, че е съвпадение или звукоподръжание, но не винаги, и понякога нещата са очевидни.

Сама по себе си никоя дума не може да докаже какъв е някой език. Затова и даваме 100, 200 или повече думи. Ако примерно в унгарски, киргизки или италянски ги има и останалите ирански думи от старобългарския може и да зачеркнем иранската връзка, но ги няма в подобна комбинация. Това, че куче/кути съществува под някаква форма в славянските, иранските и индо-арийските езици не елиминира възможността да е съществувала и в сарматските и прабългарския. По-скоро я затвърждава.

Щом го има в старобългарския значи много вероятно го е имало и в прабългарския. А това, че подобни думи за куче съществуват и при други народи, които нямат нищо общо с иранските народи вероятно си има обяснение на индоевропейска почва. Сигурното е, че думата не се е разпространила сред тия народи от османо-турски.

Среща се и при осетинците като куыдз, което е почти същото като куч. Пущуните викат по кучетата куч-куч.

Еми ирански са принципно думите и по въпроса спор не може да има, а щом го отричаш зачи спамиш. И тъй като вече няколко пъти просто отричаш общоприети и научно доказани неща, следва да бъдеш блокиран като професионалин спамър. Има ги думите във авестийския, а куче в осетински, кюрдски, пущунски и на други места.. все ирански езици.

На авестийски худах значи "с добри дарби", а худанго "благотворен".

Моите любими думички са АЗ, ХУБАВ и КУЧЕ. Можеш да се заемеш ди изследваш. Също хубави думи със староиански (авестийски) произход в старобългарския език са ХУДОЖНИК, ДАТИ (създавам, давам, раждам), КЪДЕ...

В речника на чуждите думи на изд. Gaberoff липсва думата харесвам. Не съм казал че в някой речник пише че е иранска заемка. Казах, че думата в руския и украинския език се приема (в разни руски сайтове свързани с осетинския език), че е заемка от ирански/осетински. В речника на Макс Фасмер въобще не се споменава някаква гръцка връзка, и при това там пише, че и паралелите с украинското харний «красивый, хорошенький» и осетинското хорз са съмнителни. Тоест според Фасмер руската дума хороший - https://lexicography.online/etymology/vasmer/х/хороший, е съмнително да има нещо общо с българската харесвам и с българската харен.

Еми имаме данни за погребенията от Първото българско царство, и те са двуобредни. Преди се твърдеше, че трупоизгарянията са славянски, а трупополаганията прабългарски. Сега археолозите твърдят, че и двата обреда са прабългарски. А пък Живко Войников, за да намести някакси в цялата картина и някакъв прабългарски тюркоезичен компонент обявява вече, че трупоизгарянията не били сламянски, а били прабългаро-тюркските, защото били характерни и при тюрките... Сигурното по отношение на погребенията от Първото царство е че част от тях са сарматски тип. И ако към това се добавят и имената на Дуло, иранските обичаи, и генетиката, то лесно можем да пишем че и иранските думи в старобългарския са бил ичаст от тази "иранска" или по-скоро сарматска картина.

Има такива ирански думи в татарския език, но се приема, че са персийски заемки, тъй като там се налага арабицата и е внасяна литература от Персия и Хорезъм. Не е ясно от каква част от волжките българи са оцелели там, тъй като татаро-монголите я разоряват държавата им и си правят столица в Булгар. Има волжко-български градове, които са били напълно унищожени и дори не е останал кой да погребе убитите. А чувашите е малко вероятно да имат нещо общо с българите, а по-скоро са били техни федерати там - сувари.

Това означава, да действаме по този начин и с погребенията. Тоест като се разкопават биритуални погребения, да се казва, че трупоизгарянията са славянски, а трупополаганията български. Но ако и трупополаганията ги пишем, че не са прабългарски, тъй като са сарматски тип, а поданиците сармати ги отписахме като прабългари, то тогава кои остава да са прабългарите?!?! Кубрат и вуйчо му Органа вероятно остава да са прабългарите от върхушката, които носят обаче ирански имена, но и те вероятно са заети от някакви поданици не-прабългари.

Еми отчитаме го това, но това, че една дума в руския или полския съществува, защото е била заета от анти или венети от някакви ранни сармати или скити, не означава, че прабългарите като ирански-сарматски народ не са я използвали. Тоест няма да е коректно да вземем да извадим всички ирански думи в славянските езици, и да обявим, че прабългарски-ирански думи могат да са само онези, които не присъстват в славянските езици. По-рано дадох схема с хипотезата при която прабългарите са имали лексика, която се застъпва със славянската, но същеременно не е напълно една и съща. Там съм отбелязал и това, че в славянските езици може да има ранна сарматска лексика, която да отсъства при праблгарите въпреки, че те са били късни сармати.

Тантине, пак изопачаваш нещата с което манипулираш. Арменците не разграничават аланите от българите по езиков принцип, нито пък защото са смятали българите за хуни, тюрки, монголи или друго подобно. По същия начин ако някой македонец днес ти напише нещо за сърби и българи като различни инароди и каже, че българите са татари, ще означава ли това, че ти говори за езиците им?