makebulgar

Тоест според теб хуните и българите са чисти монголоиди ниски и кривокроки, но същевременно са и високи европеиди, тъй като се женели за усунските принцеси. Нещо си противоречиш.

То това хубаво, но и едните и другите не са дребни кривокраки монголоиди.

Такива си остават за теб очевидно, но за други съществените доказателства вече са налице. Гледната точка е важна, ако си сляп не можеш да видиш цвета на небето. Но това че си сляп не означава че всички други са слепи и. Ако си затворен в мазето не можеш да говориш за височината на небостъргача. Да приемаш една недоказана хипотеза просто защото досега е била популярна, и да отхвърляш всяка друга е късогледство.

За 800 години местят столицата от Кавказ в Охрид.

Разстоянието от Балх до Кавказ е почти същото като разстоянието от Кавказ до Охрид. От Кавказ до Охрид българите стигат за 800 години, и вероятно прабългарската прародина в Балх, Согд, Кандзю или там някъде из Памир трябва да се търси 800 години преди Авитохол. Днес няма как да открием автентични прабългари, тъй като прабългарите са от преди 1300 години. Не можеш да очакваш да ги намериш автентични примерно в чувашите и казанските татари, или пък в съвременните перси, таджики или осетинци. Но като отвориш речника на онези зороастрийците, оставили Авестата, и като прочетеш там изконни български думи и изрази, и като видиш подобни български думи в други стари езици записани преди 2000 години някъде по света, и можеш да видиш там някъде автентичните прабългари...

Тантине, отвори книгите на Голийски, там ги има проучени всички тези неща за Аршак, Варшак и Согд. Ето една карта с вероятните прабългарски местонахождения около Амударая и Сърдарая до Памир.

Кангюйците били номади, но били собственици на земята и били свързани с градовете.

Извадки от статията "Преди повече от век: Когато България въведе задължителната ваксинация" *** "Първите данни за имунизация срещу вариола са от Китай и датират от 15 век - според записите, които са водили дворцовите лекари на китайския император", разказва доц. д-р Георги Томов, отговорник за Медицинския музей на Медицинския университет в Пловдив. Процедурата е изглеждала доста по-различно от днешната: материал от струпеи на болни, оставени да поизсъхнат, се смилат на прах или се смесват със зърно мускус и се овалват в памук. След това заразеният материал се вдухва с тръба в ноздрите на пациента. "Това е било специален ритуал, при момчетата са вдухвали в дясната ноздра, при момичетата- в лявата", обяснява д-р Томов. След процедурата имунизираните са третирани като заразни, оставали са на легло, но са карали болестта много по-леко. Наред с вдухването, за вкарване на заразен материал са прибягвали и до одраскване. Китайската техника стига до Османската империя по Пътя на коприната. В този период България е в рамките на империята и методът се разпространява и тук. Най-силното свидетелство за имунизации по българските земи от началото на 18 век се крие в писмата на лейди Мери Монтагю, една от ярките личности на Августинската епоха, съпруга на британския посланик в Турция. Нейните писма, съдържащи живописни описания на нравите в Османската империя, са литературен бестселър, издадени в книга. В едно от тях, изпратено на 1 април 1718 година до Сара Чизуел, лейди Монтагю пише следното: "С риска да те смутя, ще ти кажа нещо, заради което ще пожелаеш да си тук. Едрата шарка, толкова фатална и разпространена сред нас, тук е съвсем безвредна заради едно одраскване, както те го наричат. Има жени, които правят тая процедура всеки септември и хората ги викат, за да я направят на семействата им. Събират се с тая цел - обикновено 15-16 души, и идва старата жена с черупка от орех, в която има най-добри образци от вариола. Отваря вените с игла и после на върха на иглата слага малко от материала и го вкарва вътре. Това боли не повече от обикновена драскотина. Завързва раната с куха част от ореховата черупка и прави същото на още няколко места - 4-5." В писмото си лейди Монтагю всъщност цитира преки впечатления на френския посланик от онова време. По-нататък тя пише, че гърците - разбирай по-религиозните християни - избират да им направят раните във формата на кръстния знак - на челото, двете ръце и на гърдите, но това не е особено уместно в случая, защото остават белези. След одраскването, "децата продължават да играят заедно в добро здраве до вечерта, когато започва треска и два, по- рядко три дни те остават на легло. Появява се блед обрив, не повече от 20-30 пъпки на лицето, но след осем дни те са здрави. Всяка година хиляди минават през тоя обичай... Няма данни някой да е умрял след него и можеш да си представяш колко съм доволна, че експериментът е толкова сигурен, защото възнамерявам да подложа на него и малкия си син. Аз съм достатъчно голям патриот, за да пренеса тази полезна процедура като мода в Англия...". На територията на България първата документирана епидемия от едра шарка е от времето на Римската империя, наричат я Епидемията на Киприян и се отнася към III в. Навремето 30% от населението загива. По време на Османската империя вариолата е сред най-разпространените инфекциозни болести. След писмото на лейди Монтагю - свидетелство за своеобразна имунизация, първите достоверни статистически данни вече са след Освобождението. 9475 души заболяват в периода 1893-1897 година, от тях 1069 умират. В следващите години до 1903, когато ваксината става задължителна, броят на заболелите варира, но е доста по-нисък. През 1928 година болестта в България официално е обявена за победена и страната се нарежда сред първите в Европа в това отношение - благодарение на усилията на младото българско правителство след Освобождението. Със свой указ от 1881 година княз Александър Батенберг създава специална лаборатория на име "Оспеный телятник" към Разградската окръжна болница с ръководител руския лекар Борис Окс. Д-р Окс не само произвежда ваксина, но събира и статистически данни за нейната ефикасност и това води до задължителното ѝ поставяне и оттам до ликвидацията на болестта в България. Страната е и една от първите в Европа, която въвежда задължителната имунизация.

Всъщност написаното от Шапошников трябва да се прочете много внимателно от всеки, който реши да се занимава с произхода и езика на прабългарите. Човека го е написал много ясно и красноречиво това какъв език се е говорел в Стара Велика България, и как се е стигнало до него. Като цяло е описал нещата доста добре и явно е от малкото лингвисти, които в днешно време се занимават професионално с древнобългарския език. Нашите лингвисти трябва да се поучат от него. И той човека не е кабинетен плъх да систои само в Русия и да пише статии и книги, ами е идвал при нас да си изнася проучванията по нашите конференции за езика и за българите. Но явно историците ни не го четат или по-бавно работят и не го цитират. Ето материалите, които трябва да се прочетат: Александр Константинович Шапошников - научна биография - http://www.ruslang.ru/publica/shaposhnikov Болгарский этногенез в свете новых данных гуманитарных и естественных наук - https://www.academia.edu/30254843/Болгарский_этногенез_в_свете_новых_данных_гуманитарных_и_естественных_наук Опыт реконструкции древнеболгарского языка I–VIIвв.- https://www.academia.edu/44886181/Опыт_реконструкции_древнеболгарского_языка_I_VII_вв_1 Этимология некоторых крымско-болгарских диалектных слов - https://www.academia.edu/30547563/этимология_болгарских_диалектных_слов_pdf Болгаре и сѣверъ в ономастике поволжья - https://www.academia.edu/28553543/БОЛГАРЕ_И_СѢВЕРЪ_В_ОНОМАСТИКЕ_ПОВОЛЖЬЯ_Ономастика_Поволжья_материалы_XV_Международной_научной_конференции_Арзамас_13_16_сентября_2016_г_Под_ред_Л_А_Климковой_В_И_Супруна_Арзамасский_филиал_ННГУ_Арзамас_Саров_Интерконтакт_2016_529_с_ISBN_978_5_9908763_0_9_32_36_ Сарматские и туранские языковые реликты Северного Причерноморья - https://www.academia.edu/24451609/Сарматские_и_туранские_языковые_реликты_Северного_Причерноморья_Этимология_2003_2005_отв_ред_Ж_Ж_Варбот_Ин_т_рус_яз_им_В_В_Виноградова_РАН_М_Наука_2007_397_с_сс_255_322

Македонския вариант е най-близък. Накрая ще се окаже, че шепа е тракийска дума с ирански произход донесена от Александър Македонски.

Примерите дадени от Войников може и да не дават точния първоизточник на нашето шепа/шанпа, но думата все от някъде произлиза. Няма я в останалите славянски езици. Ето като пример и персийския вариант на думата "копито, крак" suṃb (سنب) като тя е с носовка, която се означава с буквата с точка под нея.

Все пак носовката е по-скоро гласна, и не можем да изключим че е съществувала и в иранските езици от степите.

Всъщност носовката си има паралели в иранските езици, както е посочил и Войников: "осетински sæftæg, dzæmby, dzæmbu, žаеmb, пущунски swa, čamba – лапа, копито". Подобни форми има и в някои други езици в Европа.

На Войников не съм му адвокат, и не го защитавам. Той си има доста нелепости, които е написал, особено тълкувайки много неща през разни тюркски и алтайски езици, и желаещ да изкара част от прабългарите задължително че са някакво тюркско племе. В случая защитавам коментара му относто една дума, който е направил в книга за езика на сарматите. След като я цитирах се започна с едни адхоминем коментари срещу Войников, без да се коментира нито самия цитат, нито книгата на Хармата. Това е доста малоумно, без извинение, и говори много за човека отсреща. Войников всъщност не е важен в случая прав ли е или не. Аз съм склонен да приема тълкуванието което е направил Войников за думата шепа (а не за цялото му творчество от как се е родил), тъй като е привел съответните думи за да сравним с тях, и тъй като в старобългарския си съществуват куп ирански думи.

Не е регистрирано, а Войников го предполага, на база съвременната дума шепа. Ако има друго обяснение за тази дума през славянски, гръцки, османски, немски, френски или латински всичко ще е наред и ще го приемем обяснението. Иначе остава това през индоиранските езици.

Еми тези думи, които съм изброил са ирански, а някои са индоирански, тоест съществуват в старите ирански езици като авестийски, староперсийски, согдийски и т.н. или в разни памирски езици или санскрит, и за това не е нужно някои лингвист да си изкаже мнението, а е нужно само да се отворят речниците. Има ги там, значи са такива, ирански, индо-ирански... Тъй че списъците са си точни, и не са псевдонаука. По-скоро съвременната наука, която ги обявява само и единствено за славянски е грешна. И особено когато се казва че в старобългарския език тези думи идват само и единствено от езика на склавите, това е грешно. И тези твърдения не са подобни на онези на Серафимов, тъй като при него основно имаме спекулации на база речниците на лингвистите по тракийския език и на база ономастика, тоест все неща свързани с несъществуващи думи от недокументирани езици. Докато при нас имаме просто сравнение на лексика от старобългарския и старите ирански и индоирански езици. Все съществуващи и документирани езици и лексика. Ето един пример за иранска лексика в българския език. Ако кажем нещо от рода: "За бога братя, аз искам да бъда богат, не да шетам из къщи!" можем да кажем, че това е славянска реч, но реално всяка една от споменатите думи е и иранска, и съществува със същото значение както в българския език така и в стари или съвременни ирански езици. Много вероятно същите думи са съществували и в езиците на скитите и сарматите, а доколкото прабългарите изглежда са били сармати, са съществували и в езика на прабългарите...

Че кой си ти да даваш оценка на научността на мнението на Войников или Тантин? Виж ако си направиш труда да не коментираш хората, а написаното от тях, може и да имаш значение. Примерно ако аргументирано обориш мнението на Войников и ни покажеш произхода на думата шепа. До тогава паралелите в индо-иранските езици си остават най-точни. И разбира се шепа не е изолирана дума, която като оборим/дискредитираме ще преодолеем иранската теория. Такива ирански думички в езика ни и в старобългарския има купища, като почнем от аз, шетам, карам и т.н. Книгата на Хармата, която Войников коментира, е доста интересна и важна, като там може да се види името Органа, че е иранско. (Ίργανος, име от Танаис от надпис датиран от началото на ІІІ в.; Оύργιος, име от Пантикапей и Танаис.) Тоест уж утигури, оногури и проч булгарски племена са обвинявани, че са тюрки или че имат тюркоезичен елит, но тоя елит по някаква учудваща причина носи ирански имена.

От гледна точка на науката твоето мнение е логическа заблуда ад хоминем. Тоест не коментираш по същество написаното за думата шепа, а коментираш автора. В случая Войников е напълно прав относно паралелите на нашата дума в индо-иранските езици, и това няма нищо общо с това дали Войников е лекар, миньор, зарзаватчия или обущар. От нулево значение, тоест спам или флуд е коментара на атом.

Нищо общо нямат. Единствено звукова прилика има.

Това за шепа е коментар на Живко Войников в неговия електронен превод на книгата на Янош Хармата "Изследване върху историята и езика на сарматите".

Иди после кажи, че в старобългарския език не е пълно с прабългарски (индо-ирански) думи.

Нормалността е относително понятие. За някои е по-тежко, за други по-малко, а при някои живота си тече по старому без промяна. Ето един хубав филм за един нормален ден по време на пандемията – 25 юли 2020 г.

Има версия, и тя е доста сериозна. За да използваш Бръснача на Окъм в дадента област, трябва да си добре запознат с всички хипотези и анализи по нея, а не да си просто любител четящ от тук от там из нета. Ако нямаш пълната картина няма как да отсяваш грешните и по-малко вероятните неща. Който иска да ползва Бръснача на Окъм по отношение на календара на прабългарите трябва най-малкото да е прочел книгата на Москов за календара, онова което е написал Л.Базен за календара, и онези неща които са написали В.Бъчваров, П.Добрев, П. Петров и някои други. И това е не защото те са написали някаква истинска истина, а защото написаното от тях е нужно за да се познава пълната картина. Не са достатъчни само писанията на Микола, Златарски, И.Добрев, Ж.Войников или други, които вадят всичко от написаното от Микола и търсят само в тюркски езици. Силно се съмнявам, че тантин е прочел всички тези неща, или че ще си направи труда да ги прочете някога. Просто това изисква време, изисква купуването на съответните книги или намирането им в библиотеките, а това е малко вероятно да се случи.

Изяснени са нещата, но не са популяризирани. Езикът, от който са повечето термини е индоевропейски, но не точно някакъв древноирански. Календарът е централноазиатски и при българите вероятно е зает, тъй като е невъзможна вероятността въпросният индоевропейски език да е прабългарския. Тантине, ето това е едно типично псевдонаучно или по-скоро лаишко изказване - да казваш че иранците били ползвали вавилонския календар, когато говорим за ираноезичните народи като цяло. Подобно мнение може да каже или някой който просто си приказва за да не заспи, но така че да си подкрепя идеологията (в случая тюркската), или някой който нищо не разбира от календари и от ирански народи. Вавилонския календар наистина се възприема от персите, които са ираноезични, но това не означава че става календар на иранциТЕ, тъй като иранци, тоест ираноезични, са много други освен персите.