makebulgar

Значи, графиката съвсем не изглежда да е на цената на криптовалутата на дневна база. Толкова еднаква амплидуда от едно до друго ниво е малко вероятна за такъв дълъг период. По-скоро графиката показва нещо съвсем друго. Вероятно показва някакво процентно нарастване спрямо предходния ден или нещо подобно. Но това са някакви относителни математични величини, които представяме за удобство и не представляват физични процеси. Спектралния анализ и бързата фуриерова трансформация се използват за физични величини, които се измерват и които са породени от някакво физично явление, което си има причини и закони. А криптовалутата е пазар, търсене, предлагане, спекулации, инвестиции и т.н. Тоест няма физичен процес, а има процес зависещ от различни социо-икономически фактори. А това, че някои си икономист бил открил някакъв метод, който обаче не споделил, и милиард икономисти по света все още не могат да го измислят, звучи като псевдонаука и като ония истории за Тесла, който открил някакви методи да пренася тока по въздуха, но лошите американци го криели метода, че да печелят пари от преноса на ток по жици. Нелепости. Желанието да се открие подобен лесен път за печалба само чрез изследване на някакви графики е доста добре обяснимо, но е малко ефективно на практика. Ако не се заемеш да изследваш пазара подробно и ако нямаш тонове инфармация за търсенето, предлагането и бъдещото развитие на този вид валута, или пък ако нямащ някаква вътрешна информация за очаквани събития които могат да повлиаят пазара и сегмента, то едва ли ще можеш да предвидиш нещо съществено. То е все едно да искаш да определиш това защо някой човек качва килограми само по електрокардиограмата му, без да отчиташ какво яде, как се движи, и колко пие. Не става така.

Какво означава че имате "числените им стойности"? Съвсем не е ясно и какво искате да предвиждате. Иначе по картинката изглежда, че става на въпрос за някакъв вид периодичен процес от рода на шум и вибрации на някаква машина или нещо друго от рода. Те не се предвиждат, а се измерват и анализират. Използват се честотни анализатори с бърза фуриерова трансформация. Могат да се анализират различни неща чрез времевия сигнал, честотен анализ, анализ на обвиваща крива и т.н.

Е то ти ако искаш всеки път някакви официални лица да ти снасят цялата информация за всяко събитие под небето, и ако не получаваш винаги отговора то за теб това са доказателства за наличие на конспирации и политически причини, значи грешката е в твоя телевизор. Въпросът с Булгаррено, и всички досегашни опити на ровър, ховър, литес и други такива които искаха да правят коли, е че във всички тези случаи нещата никога не са били сериозни. Някой си е навил на пръста, че може да се заеме с този бизнес и тръгва да се пробва, но не става. Друг пък иска да дойде тук и да произвежда евтини коли модел от преди 30 години, като дава на маймуните трици. Или пък трети прави някакви опити да си отваря вратите за европейския пазар и да имитира някакво производство, но да си продава продукцията докарана отвън. Тоест ако човек се зарови може да открие причините защо нещо не се е случило, но за това си трябва усилие, ровене, събиране на информация, а не да искаш премиер министъра да ти докладва защо, кога, къде и кой, и ако не го прави да обвиняваш целия свят че има конспирация и политически пречки. Тоест причини има за всяко нещо, но не всеки може да знае всичко за тях, и това не означава че някой крие някаква информация и че има някаква конспирация зад това. Означава просто това, че не всичката информация е винаги достъпна и не винаги всеки може да я получи просто така. Примерно ако се запиташ Доналд Тръмп с лявата или с дясната ръка си мие зъбите сутрин, и ако не успееш да получиш информация от посолството на САЩ, това ще означава ли, че има конспирация по въпроса и дали ЦРУ или ФБР пази от обществото отговора на този въпрос, или просто никой не го интересува и не би се заел да се занимава. Вероятно ако отделиш достатъчно енергия, ресурси, време и откриеш правилните връзки ще достигнеш до отговора и може и Тръмп лично да ти отговори, но това си е твоя работа и разследване, по твоя инициатива, и никой не ти е длъжен за отговора. Същото е и с примера със Словакия, която произвеждала едиколко си коли на едиколкоси население. Изтъква се някакъв подобен пример (пример-черешка в списъка с логическите заблуди), и се използва за да се убеди някой, че трябва да очакваме, че по целия свят всички страни и паланки трябва да произвеждат толкова колкото Словакия. Минимум. Това България, Сахара, Джибути, Люксембург, Косово, Мозамбик и Андора трябва да произвеждат същия процент коли на световно ниво, без значине от географско положение, население, история, капацитет, ресурс, пазари и т.н. Това звучи буквално като комунистическия план за производство навсяка цена, без съобразяване с условията и ситуацията. Късогледи представи за това да произвеждаме всичко на всяка цена, така че да докажем че можем. Комплесни избивания. Те един куп други страни наред с Русия, Турция, Португалия, Гърция, Белгия, Швейцария и т.н. не успяват да правият коли и да ги продават с печалба, а ние искаме да станеме новата Тесла на Балканите и да превземем от тук света смазвайки конкуренцията. Нелепо е. Нелеп е такъв пример за сравнение като Словакия, която си има наследство в този бранш още от преди сигурно 80-100 години. Чудно какъв е процента на Словакия в производството на контейнеровози и ледоразбивачи, и дали трябва и ние почнем да ги произвеждаме за да сме в класациите и при тях. Или пък вероятно има политически причини и за това, че не изстрелваме всеки месец ракета с провизии и екипаж до нашата си собствена космическа станция. Веднага трябва да свалим правителството заради тия политически грешки. А на Фолцваген можеш да им казваш кой и как да си обучават само ако те направят техен служител, минимум мениджър производство или по-добре изпълнителен директор. И тогава ще можеш спокойно да хванеш трима-четирима от 500-те наши хиляди специалисти по намотаване на кабели за фарове и стопове, или от специалистите по управление на машина за шприцоване на пласмаси за изработка на стъкла за фарове, и да ги превърнеш за пет месеца в изпипани инженери-конструктури, перфектни мениджъри с перфектен немски език, или в технолози по роботите в завода ти. Лесна работа, а и немския е като втори майчин за милионите български гастарбайтери в Германия.

Чудно е само ако пък вземем че докараме някакви супер яки политици, които да не създават никакви "политически причини", дали все що има инвеститор по света ще се юрне да си прави инвестициите точно тук при нас. Дали пък освен някаквите хипотетични, конспиративни, задкулисни политически причини, не съществуват и други неща, които определят избора на инвеститоро?! Може пък повече да му харесва Инстамбол, а не София щото там има море, портове, коридори. Или пък може да си е решил, че ще му е по-изгодно да плаща по-малко пари на кюрди, сърби или албанци, а не на горди есъюзници. Или пък му трябват точно определени специалисти, които у нас не се намират.. Дали са само "политически причини"?

Глава РАН заявил о потере Россией космоса - https://m.fishki.net/3485258-glava-ran-zajavil-o-potere-rossiej-kosmosa.html?amp=1

Тантине, явно и от политика не разбираш, щом си толкова краен относно македонците. Твърде некомпетентни мнения имаш. Мисията с Македония е напълно възможна, и се случва. Днешното положение в Македония няма нищо общо с онова преди 10 години примерно. Много неща са се променили, и самите македонци вече се променят. Почнали са да говорят по осъзнато. Още не смеят да си кажат всичко, но е напът да се случи. Щом вече им е в устата темата за общата ни история, въпреки, че все още я отричат, то имаме огромен напредък. А и тантине явно не си ходил там и не си общувал с макетата в Охрид или Битоля примерно, да видиш какво им е отношението към българите. Преди 10 години там покрай Охрид се заговорих с един случаен човек да ме упъти, и като разбра че сме от България, каза "наши хора!". Тантине, нищо не разбираш и за това какво ще донесе включването им в съюза. Те ще си получат парите от съюза, и ще се развият по много линии, както несъмнено стана и с България когато се включи. За ЕС включването им е важно по друга причина. Важни са не за науката на Германия или Франция. Важни са икономически за нас, като част от това ЕС! Ние ще имаме най-голяма изгода от това. Щото реално на нас ни трябва коридор 8! Не на албанците или на Скопие, а на нас, на портовете на Варна и Бургас. Целта ни е да излезем силно и на Адриатическо и на Бяло море, и затова и правим все повече кпп-та с Гърция, и затова ни трябва коридор 8. Това са ни нашите излази на две морета. Това е търговия и транзит.. Същото е и с магистралата за Сърбия. Ще ни отвори пътя. И за всеки от Европа ще е по-лесно да дойде и да си остави парите тук.

Е никой не ви говори за обсади на крепости, а говорим за битки на полето. Фактите са, че ги бием здраво, колкото и да са големи специалисти по обсади на крепости. Факт е, и че ромеите заемат леката конница от степняците, а тежката от Персия. Големи специалисти са, ама им се налага да се учат иначе не става. Учат от варварите дето си осоляват конското месо под седлото. Интересно е как уж тук пишат мислещи хора, а не разбират темата и веднага почват да отклоняват в други теми. Темата е битка, която българите провеждат с латинците на полето, и ги залъгват и ги бият, с конници, със засади и т.н. И това го правят много често при минали битки с ромеите. Не говорим за никакви обсади на крепости еле па за корабни битки с гръцки огън.

Другите случаи изглежда ще са неопределими или грешни по условие.

Елементарна задача-залъгалка, ама явно не мислим логично. Лицето разбира се, че е равно на 0. Ъгъла при тези дължини е 180 градуса. Невъзможна фигура е при тези страни и дължини.

Щом са победили значи са имали и техническия и военния потенциал за победата. А това че войните сме си водили по други тактики и стратегии, различни от римските е съвсем различен въпрос. Щом са давали резултати сме ги използвали, и вероятно и това е причината да успяваме и да завземем толкова римски земи. Римляните и латинците са действали по остарели методи и са губели. И затова и адаптират чуждите военни техники и почват да ги използват, особено леката конница. В случая с битката при Одрин просто българите са провели битката в избраното от тях място където са имали предимство, а не в онова избрано от латинците. Много добър избор. Може би сме можели да ги победим и в пряк двубой на открито, ама защо да се рискува, ако можеш да воюваш там където имаш предимство.

Щото такова е изкуството на войната. Ето малко цитати от китайската книга: "Цялото военно дело се основава на заблудата. Следователно, когато можеш да нападнеш, трябва да изглежда, че не можеш. Когато се впускаш в начинание, трябва да изглеждаш бездействен. Когато си близо, трябва да внушиш на врага, че си далеч. А когато си далеч — да му внушиш, че си близо. Подхвърли стръв, за да примамиш врага. Създай привидност за безредие и тогава му нанеси съкрушителен удар. Ако той се е подсигурил във всяко отношение, бъди подготвен да го посрещнеш. Ако те превъзхожда по сила, избегни го. Ако противникът ти е с буен нрав, опитвай се да го раздразниш. Преструвай се на слаб, така че той да стане надменен. Ако не се изтощава, не му давай възможност да си поеме дъх. Ако силите му са единни, разцепи ги. Нападай го, където е неподготвен. Явявай се, където не те очаква. Военните способи, които носят победа, не бива да бъдат разкривани предварително. Само онзи, който е изцяло запознат с ужасите на войната, може да схване в пълнота как тя да се води, та да произтече от нея полза. Върховното превъзходство е да покориш врага, без да се сражаваш. Ще победи този, който е добре подготвен и изчака да издебне врага неподготвен. Древните са наричали умен пълководец онзи, който не само побеждава, но и го постига с лекота. Ето защо вещият пълководец се поставя в положение, при което поражението е невъзможно... Във всяко сражение преките действия се използват при влизане в битка, а косвените ще са нужни, за да се отвоюва победа. Успешно прилаганата косвена тактика е неизчерпаема като Земята и Небето, безкрайна като потоците и реките; тя наподобява слънцето и луната, които залязват, за да изгреят отново, и четирите сезона, които отминават, за да се завърнат пак. Да прикриеш реда зад булото на безредието е само въпрос на устройство. Да придадеш на смелостта вид на боязън предполага наличие на голяма неосвободена енергия. Спотайването на силата зад маската на немощта следва да произтича от тактически съображения. Така пълководецът, вещ в умението да подтиква врага към постоянно движение, възприема мним външен образ, според който ще действа врагът. Той жертва нещо, за да го изкуши. Подхвърляйки стръв, той държи врага в движение, а сетне го издебва от засада с елитна бойна част. Появявай се на места, където у врага ще предизвикаш припряност да се отбранява. Настъпвай изневиделица там, където не те очакват. О, велико изкуство на лукавството и тайнствеността! Ти ни учиш как да бъдем невидими и безшумни — и така ставаме способни да държим в ръце съдбата на врага. Предвиденото място за сражение следва да се пази в тайна, защото тогава врагът ще трябва да се подготвя за отбиване на нападение в няколко различни позиции. Така силите му ще се разпилеят и бойците в точката на удара ще са сравнително малобройни. За всички е видима тактиката, чрез която побеждавам, но нека за никого не бъде видима стратегията, от която е следствие победата."

Тоест заради този частен случай и несъвършенство в конситуцията, за теб всички останали части на конституцията са неточни, формални и съответно това ти дава право да не ги спазваш?! Това е логическа заблуда да се обобщава за цялото по един или няколко частни случая. Ако конституцията беше нещо идеално и нещо неизменно то тогава нямаше да има конституционен съд и велико народно събрание. Който не е доволен от начина, по който са дефинирани нещата в конституцията си има начини, по които да действа. Подава жалби в конституционния съд, агитира партиите и депутатите, и в крайна сметка може и да се свика великото събрание и да се направят промени в конституцията. Който я неглижира като формална, нелегитимна, и т.н. и съответно иска да не я спазва (цялата) или агитира останалите да го правят, трябва да бъде съден за държавна измяна и тероризъм. Трябва да влезе в затвора и да я чете и преписва в междучасията, че да я научи и запомни.

Конституцията не е формален документ нито твърде, нито малко, нито по какъвто и да е друг начин. Тя е основен закон в държавата, който е създаван и надграждан пред десетилетията от всички правителства и парламенти, тоест от избраните от хората техни представители. Това че някой не разбира какви са целите на конституцията или на отделните глави от нея, не означава че те са формални. Означава само че въпросния човек не я е прочел или не я е разбрал. И съответно това му неразбиране ако го накара да я наруши, то той тябва да си понесе последствията и да бъде съден както при всички останали закони.

Не е ясно дали влагаш реална и обоснована стойност в термина "легитимно правителство". На изборите народа гласува за парламент. Тоест за депутати, които да отидат в парламента и да правят закони и да ги гласуват. Това е законодателната власт. И сред тия депутати може да има примерно само 3 партии, или да са 10 партии в зависимост от броя на гласовете им. За да се приемат законите обаче трябва да има 51% гласували ЗА. Иначе новите закони не се приемат и нещата си остават по старому. Съответно този, който прави закона и иска да бъде приет, ако не е спечелил повече от 51% депутатски места, ще трябва да убеди част от останалите депутати от другите партии да гласуват. Ако има само 30% свои депутати, ще трябва да убеди още 21% от останалите да гласуват законите. До тук за законодателната власт. Изпълнителната власт е нещо съвсем друго и тя представлява правителството, тоест премиер министъра и министрите. Те се избират според конституцията, от партиите избрани на изборите. Президента дава мандат на партията с най-много гласове и тя може да направи няколко неща. Първото нещо е да направи еднопартийно правителство. Тоест да си сложи по свой избор министър претседател и министри, от партията или външни специалисти. Тези министри ако са били избрани за депутати се отказват от депутатското си място, като за министри могат да бъдат избрани и само външни специалисти, които не са от партията спечелила изборите и които не участват в изборите. Това еднопартийно правителство ще взема изпълнителни решения, които отиват след това в парламента за гласуване. Ако партията с мандата има над 51% депутати и всички те гласуват ЗА решенията, решенията минават и се изпълняват и изпълнителната власт работи. Ако обаче партията с мандата има примерно само 30% депутати, то за да се приемат решенията, трябва и още 21% от останалите депутати от другите партии да гласуват ЗА. Ако не може да ги убеди да гласуват решенията няма да бъдат приети и работата на изпълнителната власт се блокира. Второто нещо, което може да направи мандатоносителят (първата партия) ако има под 51% гласове след изборите, е да направи коалиция. За да не търси всеки път при управлението си допълнителнителни гласове в парламента от другите партии, се сключва коалиция с някоя от по-малките партии, така че заедно да направят поне 51% депутати. Съответно коалиционното споразумение може да включва различни неща, като това част от министрите да са от малката партия, какви ще са принципите при гласувяне на решенията, как ще се обсъждат решенията преди гласуването им и т.н. Третия вариант е най-голямата партия след изборите да не успее да намери коалиционен партньор. В такъв случай може да реши да направи еднопартийно правителство на малцинството. Тоест да избере министър претседател и министри, и след това да разчита че решенията им ще бъдат одобрявани в парламента. Другия вариант е да се откаже от мандата и да го върне на президента. Президента според конституцията дава мандата на следващата партия по брой гласове, и вече тя прави опит да направи всички тези упражнения за съставяне на правителство. Ако и тя не успее да направи коалиция с над 51% депутати в парламента, мандата отива при третата партия, и т.н. В такъв случай мандата може да попадне дори и при някоя малка партия, която примерно има само 8% от гласовете, но ако тя успее да се договори с част от останалите така че да направят коалиция с над 51% процента депутати може да бъде направено правителство. Малката партия може да реши да направи и правителство на малцинството, като тогава ще трябва останалите партии да гласуват и приемат или отхвърлят решенията на това правителство. При всички тези случаи колкото повече депутати има партията спечелила изборите, коалицията или мандатоносителя, толкова по-лесно ще минават както новите закони, така и решенията на правителството. Ако след изборите те съберат точно 51% не е сигурно през мандата дали няма някои от депутатите да се отцепят и така процента им да стане 49% или 45%, при което вече нямат сигурност и не всички решения и закони ще бъдат одобрявани в парламента. Всички тези случаи на развитие при избора на правителство, които са според конституцията, са легитимни. Тоест термина легитимни се отнася само до законността им според конституцията. Те може да са легитимни, но да са неработещи, тоест ако в парламента не успеят да събират над 51% гласове, ще са неработещи. Нелегитимно ще е правителството ако примерно президента даде мандата след изборите първо не на първата партия, а направо на втората или третата. Нелегитимно ще е и правителство създадено без избори след военен преврат, война или други подобни събития, нарушаващи конституцията.

Еднопартийно правителство можеш да си създадеш и ако си спечелил 30% от вота на изборите без да влизаш в коалиции, но това е възможно само при по-широко скроени политици и депутати в страната. Тоест когато депутатите ти напишат някой закон и когато министрите ти вземат някое решение, трябва да успеят така да ги направят, че повече от 50% от депутатите в парламента да гласуват за тях. Тоест при подобен парламент всеки път трябва да се търси още 21% подкрепа от другите партии. Но обичайно другите при нас застават в твърда опозиция и подобен вариант е почти невъзможен и дейността на парламента и правителството замират. Затова се търси веднага след изборите да се създаде коалиция, която да събере над 50% от гласовете и така по натам да могат да се прокарват решенията и законите. Най-добре е да спечелиш над 51% и да си съставиш сам еднопартийно правителство без коалиционни партньори, но в такъв случай не знаеш дали през годините няма някои от депутатите ти да се отцепят и процента ти да падне под 50%, и да не можеш да прокарваш законите.

Преди време и аз си направих една такава игра, вариант на шаха за четирима, като към традиционната дъска се добавят 4 половинки и става дъска-кръст с хиляди нови възможности и комбинации. Но се оказа, че съществуват подобни варианти всякакви по света, и дори се продават. Пазара ще е силно ограничен за подобни игри в днешно време. Единствено ако е някакъв детски вариант достъпен за най-малките ще може да се продава. По-големите са на компютъра и смартфона.

Това дали си по-умен или по-глупав е функция на натрупаните знания, а не на възможността да мислиш. И така днешния среден човек е много по-учен от античния, просто защото знае много повече. Днешния тинейджър който завършва 12 клас може да знае много повече от Аристотел, Платон и Архимед взети заедно, просто защото е чел това което са написали.

Ние по-скоро издребняваме в детайлите. Но това за науката е от полза, а не е недостатък. Тоест ние говорим че титлите на българите са били канасубиги и ги свързваме с титлата "княз от бога", докато руснаците в това предаване още ни слагат убедително титлата "хан", без тя да е документирана някъде. Тоест провинциализма и кризата ни може и да са просто някакви кухи термини, които ни се налагат за да се убеждаваме колко сме тъпи и че не можем да мислим, така че да слушаме какво ни казват световните учони. Били сме отхвърлили тюркската хипотеза защото сме били в криза, а не защото археологията, лингвистиката и генетиката подкрепят сарматската хипотеза.

Можем спокойно да кажем, че иранската или сарматска теория за прабългарите е не само в мейнстрима на историческата наука в България, но е и в Русия.

Въпросът в случая с българите, сарматите, скитите, славяните, и централно азиатските индоевропейци, е доколко в степите е имало само староирански и тохарски езици през античността, и дали не е имало и междинни езици или по-скоро голямо разнообразие от диалекти. Дали е имало ясна езикова граница между праславяните и живеещите близо до тях в степите конници или по-скоро е имало множество сходни диалекти, някои по-близко до източни езици, други до западни. Ако днес за нас в книжовния ни език думи като оти, компир, дечко, дека, и т.н. са неизползаеми, означава ли това, че не са част от разгоровния езика на някой области, и дори на цяло българско племе желаещо да се отцепи от нас. И ако още Херодот говори за това, че скитите и сарматите са говорили на сходни, но същевременно различаващи се езици, трябва ли да приемаме, че те са говорили на един и същ ирански език, или че всички те са били славяноезични, или че са говорили на различни ирански диалекти. Или трябва да приемем че просто в степите е имало езици и диалекти различаващи се, но и съдържащи много обща лексика. Ако допуснем тези неща много лесно картината се подрежда и става ясно как степняците сармато-българи някак си без бой "губят" езика си, но в езика им по-късно откриваме предрешена като славянска цялата онази иранска лексика, която откриваме и на изток при старите иранци.

Това, че "скити" има етимология на български какво трябва да значи?! Че българите са измислили името, или че думата скитам е заета от тези народи или от онзи който им е измислил името?! Относно антропологическия тип на иранците ако обобщаваме като "мнозинство" съвременните ирански народи наистина ще видим, че са по-мургави. Ама какво общо има това с историческите ирански народи, за които си има преки данни че са били бледолики, руси, червенокоси и т.н. Аланите примерно са описани точно такива. А и персите са били такива преди да се смесят яко с месопотамци и араби през дълговековната си имперска власт над тях. И индо-ариите и те са бледолики, и стават по-черни чак когато се заселват в индия сред дарвидите. Нелепи са подобни аргументации на база антропологията на съвременните ирански народи. Ние говорим за античноста и за степите. Няма как тук да включваме в сметките някакъв тракийски език, тъй като за него не знаем почти нищо. Имеме към 23 известни тракийски думи от които само 2-3 имат някакъв паралел със славянски думи. Останалите "тракайски" думи от речниците на Дуриданов, Георгиев и Дечев са свободни лингвистични реконструкции от топоними, хидроними и имена. Реконструирани са на база просто съзвучие най-вече чрез славянските езици, тъй като въпросните лингвисти са българи. Ако бяха албанци или гърци щяха да открият албански или гръцки най-близки паралели. Славянските и староиранските езици се различават по много неща, но по също толкова много лексика се схождат. Просто има прекалено много лингвистични паралели, които не съществуват толкова точни между тях и останалите индоевропейски езици, в това число и в балтийските... от сатем групата са... и т.н.

Прабългарите е абсурд да ги свързваме само ако ги пишем напълно неоснователно, че са някакви тюрко-монголо-чувашо-якуто-евенко-самоедо-чукчи, щото имаме думите бъбрек, шаран, и няколко други подобни в старобългарския. Иначе ако прабългарите са някакви сармати, за което пряко и недвусмислено говорят както археологията, така и имената на Дуло, то имаме резон да ги свързваме езиково както със старите ирански народи от Централна Азия, така и с европейските степняци и близките до тях горски жители от Централна Европа. Авестийския е доста интересен език, и въпреки че е доста късно документиран показва ясно че освен староперсийски, мидийски и согдийски в онези земи са се говорели и други езици, в чийто речник са "славянските" български думи аз, жена, дете, чедо, чета, мога, къде, дом, тича, дар, двери и т.н. Те са славянски, ама са и ирански. Е и индоевропейски са, но това не означава че не са и славянски и староирански. Тоест казвайки че думите са индоевропейски не трябва да си затваряме очите за това че са най-близки при българите (и славяноезичните) и при старите иранци, а това предполага, че са били и в речника на степните "иранци" от античността. Това са си чисто логически положения, които въпреки че не можем да докажем с факти, тъй като степняците индоевропейци нямат книги, са достатъчно приемливи.

Съвременните им ирански паралели в съвременен Иран не ни интересуват много. Интересуват ни иранските паралели в староирански езици като староперсийски, согдийски и най-вече авестийски. В тези езци, особено в авестийския, думите са доста еднакви с нашите.

В текста не е мясница, а е мътеница..