makebulgar

Значи ако идеята е да говорим за трако-българи и тем подобни автохтонни неща аз не участвам. Има си предостатъчно паралели в археологията и щом човек задава тоя въпрос значи или не е чел нищо, или просто е автохтонец и действа идеологически въпреки данните. Българските некрополи около Плиска не са римски или тракийски. И са сходни с онези от Северното Черноморие. И е абсолютно сигурно, че Аспарух, Кубрат, Тервел и останалите нямат нищо общо с римляните или траките от земите около Дунав. Няма им ги върху стелите имената им нито в Томи, нито в Дорусторум, нито в Марцианопол, нито в Никополис ад Иструм. Тези автохтонни намеци са пълни нелепици, които пренебрегват купища данни и факти и от хрониките и от археологията.

Е, на Крум му има името. Това какво е: Изобщо, тази теза, че всичко е от Муртаг нататък, аз лично не мога да я разбера. Какво има от българите преди Муртаг тогава според тебе? Или са номадствали 130 години и затова няма нищо, което е точно теорията на Георгиев Е хубаво де, и Крум го има. Той е баща на Муртаг. И Крум взима главата на императора, и вероятно и от тогава им е скимнало на българските владетели да използват римляните да им пишат по стелите. Крум както знаем завладява доста римски земи и някои градове преминават към България, и има стратези в армията му и т.н. И всички те после остават сигурно при Муртаг. Но те не са от рода чакарар, дуло, вокил или друг. А са римляни и всякакви други римски жители. Но преди Крум няма никакви надписи. Но ги има гръцките хроники в които пишат как България води война с империята и как завзема земите северно от Хемус, как се заселват при Варна и т.н.

При Крум както знаем доста ромейн се присъединява към държавата. Това стратези, инженери от изтока, и други. Те стават част от елита, но не са прабългари. Вероятно не е прабългарин и Сабин, който е зет на Кормисош, успява да вземе власта за кратко, но тъй като щял да предаде България на Византия, е подгонен и бяга в Консатнтинопол. Той вероятно е римлянин по принцип, тъй като явно има пристрастия към Империята и тъй като името му е римско. Тоест в елита е имало римляни, един от които чрез свадба достига и до върха, но тези римляни не са прабългари и не са дошли от Крим. Напълно възможно е и надписите да ги е писал и някой от тези привлечени или хванати римляни, но пак не можем да твърдим нищо със стопроцентова сигурност. Това е просто един от възможните варианти. Другия е за наетите по време на 30-годишния мир римляни, като той е по вероятен, тъй като през тези 30 години заемаме един куп неща от Империята и в строителството, и в културата, а и вероятно тогава и много българи се покръстват. И това са събитията довели до създаването на Преслав и покръстването. Културната симбиоза която се вижда в Преслав и която е с пряко влияние от Империята няма как да кажем, че е нещо донесено от Крим от прабългарите. Тоест контактите са били значителни, и съответно е имало римляни които да свършат работата по изчукването на надписите.

Нищо не пречи на тезата, но не може заради нея да отхвърляме всички останали варианти. Тоест който иска да е обективен трябва да допуска и другите варианти - наети или пленени майстори и писачи. Просто тоя вариант е по подходящ за бръснача на Окам. Другите варианти с това Дуло, Вокил и 12-те боляра да са били завършили в Константинопол гръцка литература и филология не изглеждат много вероятни. Нито изглежда вероятно в елита да е имало боспорски елиноезични. Ако ги имаше по пътя от Крим до Дунав все поне един надпис прабългарски на гръцко койне щеше да остане. Примерно за смърта на Аспарух или Кубрат. Или за строежа на Онгъла. Но няма. Традицията да се пишат надписи се появява около Плиска при Муртаг и евентуално при Крум. По-назад просто няма надписи и няма как да твърдим, че тия двуезични прабългарски благородници са се таили век и половина и се сетили да си използват гръцкото койне чак при Муртаг през 9 век.

Еми на Крум ще му дадем надписи ако му има името на тях. При конника може и да е негов. Но като цяло повечето са от времетата след Муртаг. Тогава много майстори ромеи са наети за строежите на Плиска. Може сред тях да е имало и пленници от местните ромеи по Лудогорието и лимеса, но вероятно повечето идват от империята. И сред тях е имало грамотни и образовани баш-майстори, и съответно на българските владетели не им е било проблем да наемат някои от тях за надписите. Били са им подръка, не са ги наемали от Константинопол.

Подобен пример не е удачен като говорим за средновековието. Тази Мустафа е тук в България за няколко години, и е дипломат от кариерата. Пращат я където е удобно и през няколко години трябва да срича нови езици. И ако опре до някакви договори между България и САЩ, се впрягат най-добрите преводачи, които да преведат комуникацията на висше ниво. През средновековието нещата между България и Римската империя са съвсем различни. По онова време за да станеш дипломат някъде отиваш там и живееш години наред, изучавайки език и култура. То само пътуването по суша тогава ти е отнемало няколко месеца. В държавата си престоявал десетилетия. И съответно си научавал езика на перфектно ниво. Херо Мустафа днес по-трудно ще научи българския, тъй като постоянно общува със своите по интернет. Така е и с повечето други чужденци в България. Постоянно общуват на езика си и по-трудно научават българския. През средновековието обаче дипломата отива в чужбина и остава там 10 години в чуждоезична среда, като комуникацията му със своите е минимална - писма, търговци и пътешественици. Писмата пристигат седмици по-късно, ако въобще пристигнат. През останалото време комуникацията е основно на новия език. И съответно го научават по-бързо и в формата която се използва.

Гръкът който е бил нает от Муртаг или следващите владетели да дяла камъни и надписи е имал от къде да научи названието греки, тъй като първо той вероятно е получавал диктовка преведена от български на гръцки, и второ защото принципно по онова време той е бил на първо време римлянин. При всеки случай надписите ни не са били дялани лично от Муртаг, Маламир или Персиян, и съответно текста е бил предаван от владетеля на каменоделеца чрез посредници - боляри, преводачи, тълкувачи, баш-майстори и т.н. Вероятно е имало и текст на папирус, който е бил уточняван, дискутиран и т.н. За всеки дипломат бил той българин или римлянин участващ в политическата комуникация между страните, и съответно който е трябвало да знае двата езика много добре, е било възможно да участва в комуникацията между владетеля и каменописача. От там и лесно едно название като греки може да се прехвърли от устата на българския княз в длетото на елина каменописач. От друга страна говорим за Римската империя през 8-9 век. Тя е наследник на онази империя в която има два официални езика - латинския и гръцкия. Вътре в тая империя говорещите на гръцки римляни от изтока са били наричани греки. Съответно не им е било проблем да прихванат това название и по-късно да го използват. Въпреки че се наричат ромеи, те са се наричали и греки. Със сигурност българите не са първите които наричат римляните от империята през 7-9 век с това название. Нито българите го измислят, нито гръкоезичните римляни го чуват за първи път от вън от българите. Това си е вътрешно римски политически, езиков и географски термин, който в една или друга степен се употребява в писмените документи. Там обаче приоритет има названието ромеин, тъй като държавата е Романия.

.

Напълно погрешно заключение е това, че ще познаеш някой който е научил чужд език, че не му е роден или първи. Днес си имаме доста хора българи, които знаят перфектно чужди езици и ги говорят без разлика от англичани, французи или немци. Особено това е в сила ако са били на гурбет в съответните страни и са изчистили произношението напълно. И това се отнася и до писането. Когато учим чуждите езици учим граматика и всичко което е нужно и ако ни се налага да го използваме (за дипломация, преводи и т.н ), го учим постоянно през живота. Няма причина да смятаме, че нещата са били по-различни и през 7 или 10 век. Хората по онава време са учили езиците по същия начин, и са успявали да ги говорят почти като родни. Още повече че тогава езиците са били основна наука свързана с политиката. Нелепо е да ги подценяваме толкова онези в миналото. И така това че някой средновековен българин е научил перфектно гръцкия като втори или трети език не трябва да ни учудва и впечатлява толкова много. Не е било невъзможно да се направи, още повече ако е живеел няколко години в гръцка среда в столицата на империята, и още повече ако единствения писмен език за който е имал познания е гръцкия. Като четеш книги на един език го научаваш. Това обаче не означава, че надписите по камъните са правени от българи, защото по времето на Муртаг, когато започват да оставят надписи върху камък, България е в мир с империята, и съответно от там наема майстори строители, от там постоянно идват гръкоезични търговци и дипломати и т.н. 30 години мир са това. Никак не е малко за средновековието. Тоест имало е кой да дяла камъни, и е имало и кой да му диктува превеждайки от български на гръцки. Ако тези гръкоезични каменописачи идваха от Крим щяхме да очакваме навсякъде по пътя от Крим до Плиска да има такива надписи описващи събитията на Аспарух, Кубрат, Батбаян и другите. Но фактът е че надписите стартират едва след като Крум чашонаправя черепа на Никифор.

Подобна версия с постоянно изкачащи реклами, които трябва да затваряш за да видиш съдържанието е доста смущаваща и неприятна. Ако рекламите са за някаква компютърна техника или други технологии рекламите не са много проблемни, но реалността е, че най-агресивни са рекламите на разни лечения и кремове за гъбички по ноктите, брадавици, дентални проблеми и проч, и рекламите са със съответните гнусни снимки на болните места. Такива сайтове запълнени с подобни реклами избягвам и затварям още щом им отворя първата страница и видя първата гнусотия. Собстневиците сигурно печелят от рекламата, и вероятно тя ще помогне на някой да си купи мехлем и да се излекува, но никой по начало не е иска да гледа такива снимки. Затова и ги слагат на кутиите за цигари, за да откажат консуматорите им.

Тъй като ми се наложи да прочета разни неща за захарта, си позволявам да повдигна темата отново. Още през 1972 година д-р Джон Юдкин от Университата на Лондон пише книга по темата, която е и една от първите - "Чиста, Бяла, Смъртоносна". В книгата Юдкин разглежда проблема изцяло, и препоръчва да не ядем бялата рафинирана захар. По късно до същия извод стига и д-р Робърт Лустиг, който е вътрешен лекар и педиатър, специализирал върху отслабването и метаболитния синдром, в Медицинския университет на Сан Франциско. Става световно известен след една лекция през 2009 г, качена в ютюб и наречена Захарта - Горчивата истина. Лустиг разглежда биохимичната страна на проблема и определя фруктозата като отрова и токсин, тъй като се преработва само в черния дроб и има ефекти за него като алкохола. Но реално не е напълно прав, тъй като фруктозата не е токсин. Фруктозата е плодова захар, която има основна функция да се превръща в мазнини, които да се складират като резерв. Това в далечното минало и помагало на хората да оцеляват, но днес вече води до болести. 4 години по-късно Лустиг прави втора лекция като допълнение към първата: Fat Chance: Fructose 2.0, в която разглежда проблема от гледна точка на физиологията. В днешно време проблемите които разглеждат двамата са широко дискутирани и много хора преминават на хранителни режими изключващи напълно бялата рафинирана захар. Този подход срещу захарта приемат почти всички препоръчващи хранителни режими с високо съдържание на мазнини, с високо съдържание на въглехидрати, и веганите. Един интересен експеримент направен наскоро в Австралия показва това, че бялата захар и подобните на нея фруктозни сиропи, от всякакви "здравословни" подсладени храни, приети като замяна на здравословното хранене води до бързо покачване на килограмите, дори без калорийния прием да е по-голям. Историята е описана във филма That Sugar: Film. Филмът може да бъде видян на следния адрес: http://www.documentarymania.com/player.php?title=That Sugar Film

Това са ирански думи, използвани в старите ирански езици, и някои от тях са именно такива характерни ирански думи, които не се срещат в останалите индоевропейски езици. А това, че някои от тях днес звучат като чисто славянски тъй като ги употребяваме не означава, че не са и ирански. Примерно Аз, Хубав, Шетам, Шава, Жъна, Дан, Бог, Рай, и т.н. И не може да мине номера с това, че всички били индоевропейски. Просто няма как да кажеш, че българското Аз го има в немски, английски, латински или славянски. Аз не е нито Их, нито Ай, нито Я, а е кюрдското Ез, и авестийското Азъм. Нито пък Бог го имаме в шведски, английски или италянски.

Ето избрано от староиранските речници, приоритетно от авестийския, но и от други, в български изговор: Аз, Къде, Жена, Дар, Дан, Мога, Тича, Бог, Рай, Куче, Дърво, Двери, Дати, Бран, Да, За, Шетам, Хрущя, Земя, Вир, Че, Мъж, Жив, Къща, Топъл, Хубав, Говедо, Гоня, Гадая, Жъна, Гадина, Душа, Деви, Дебна, Дебел, Държа, Десен, Гора, Художник, Говор, Четри, Зов, Хват, Кара, Крада, Мъртъв, Мед, Нов, Нрав, Опира, Остава, При, Против, Прося, Ръмжа, Ремък, Ридая, Шава, Ща, Слава, Сто, Страна, Тъдява...

Съмсем не ни интересуват съвременните славянски и ирански езици. Думите от тях които използаваме са само мостовете, които ни показват сходствата. Нас ни интересува дали преди 1500 години ония в степите и ония в горите на Централна Европа са се разбирали. Преди 1500 години. А и преди това. Щото колкото по-назад във времето се връщаме толкова по са се разбирали тия дето с в индоевропейското семейство. И ако върнем още по назад лентата някъде по времето на Херодот вероятно са се разбирали още повече. А може и тогава някои от тях да са се разделили. Едните в степите заемат имена от родата на Митрадат и на персите и стават поименни "иранци", а другите са по-близо до разни ранни германци. В началото на темата е описано това, че скитите от Централна Европа имали "славянски" ген. Савроматите говорели на сходен на техния език. Савроматите и други степняци по-късно са наричани сармати. Българите от Дуло имат имена от рода на тия на сарматите, и археологията им е като тяхната. И после българи и склави живеят заедно, а българите ненадейно стават славяноезични, но в езика им има думички, които са в езика на източните бледолики степняци. И са доста повече от една-две банални думички. По скоро са 400-500 банални думички.

Ако скитите са със "славянски" ген, или по-скоро слявяните са наследили скитския ген, то това може да обясни и как така прабългарския език е изчезнал безследно в славянското "море". Тъй като прабългарите са явно основно сармати и археологически и генетически, а от Херодот знаем, че сарматите говорели на развален (тоест на сходен) скитски език, то прабългарите явно са говорели на развален (тоест сходен) славянски език. Днес ако попиташ някои лингвист да ти каже примерно какви езици са полския и българския, вероятно ще ти каже, че са два езика от една езикова група, но ако попиташ Херодот може и да ти каже, че българите говорят на развален полски, или нещо подобно. Дори и днес славянските езици са доста различни основно заради това с какви съседи контактуват. При нас са много повече гръцките и османски заемки, при поляците има повече немски заемки и т.н. Преди 1500 години ги е имало същите различия и онези които са били по на изток в степите са контактували езиково с източните народи, а тези по на запад със западните, и съответно от там и разликата между скитския и "разваления" сарматски език. За Херодот норма е бил скитския и затова сарматския му е звучал развалено. А днес като норма думи като Аз, Жена, Бог, Мога, Къде Държа... се приемат за славянски, но могат да са и други, ако погледнеш извън нормата, тъй като съществуват и в иранските езици. Българското Аз и авестийското Азъм от гледна точка на славянското Я изглеждат като неславянски или развалени форми, но реално просто са от друг сходен език. Същото е и със нормата Жена, и другата форма Жин. Тоест вероятно не става на въпрос за славяно-иранска симбиоза, а просто става въпрос за предефиниране. Днес обобщаваме няколко езика в една група, но преди 1500 години не бихме ги обобщили и бихме казали че са различни. Едните може да са отглеждали мед в горите на Централна Европа, а другите да са воювали из степите на коне. Но и едните и другите са си ползвали същите или сходни думи. Едните с повече заемки от персийския и с източен календар, а другите със германски заемки.

Проблемът на руснаците е просто в това, че не четат българските проучвания. Или дори ако има някои който ги чете то той е сам войн и не може нищо да направи. Проблемът вероятно е и в нашите учени, които не публикуват достатъчно на чужди езици и в реномирани научни списания, нито участват по научни конференции в Москва или Ню Йорк. Историците и археолозите ни публикуват основно на български в български списания, и книгите им обикновено са на български и се продават само тук. И съответно извън България никой не разбира защо в българия подкрепяме ирански произход на българите и го пишат като някаква вътрешна криза на идентичността, която сме си били наложили че да се разграничим от османското робство и турците. И не обръщат внимание на данните и фактите, върху които се опира новата теория.

Аланите са си ираноезични и в Кавказ просто завладяват разни местни кавказки народи, които стават част от държавата им Алания. А осетинския вероятно е наследникът на оригиналния алански. Има достатъчно ирански следи при тях така че няма как да ги пишем други.

Еми поне виж какво е мнението на Т.Чобанов, за който говаря в началото на темата, и защо като археолог смята че прабългарите са били някакви сармати, саки и ли други подобни, и че са били нетюркоезични. Саките подобно на аланите не са тюркоезични.

Ми как няма да могат да се разберат при положение, че киевските писачи са се учили да пишат по българските книги. Дори и днес руснаците признават че над 55% от езика им е заемка от българския (според тях от църковно славянския). Напълно недоказано голо твърдение е това. И точно в това ти е проблема. Приел си че българите са били тюрки и вече си го превърнал в постулат за себе си, без при това да имаш никакви доказателства. Подобни голи, но представени като убидителни твърдения покават че си стоиш далеч от науката.

Първо трябва да видим хуните какви са... дали не са сармати, дали са монголоиди, дали езика им има нещо общо с онези три думи които изглеждат славянски... Тоест те седят между трите стола и се чудат къде да седнат. Ако и те са някакви сармати, хионити или други, подобни всичко се подрежда, ама не всеки го приема това. А в случая ги класифицирах сред тюрките и другите монголоиди, защото за тантин хуни, прабългари, тюрки и евенки са едно и също нещо или поне са нещо което е едно и също, но трябва да се докаже. Проблема е при тантин.

Значи хем не можеш да коментираш, хем си супер много и тотално убеден, че хипотезата е недоказана!!! Това са две противоречащи си позиции. Ако не си запознат с нещо ще е глупаво да го отричаш. По добре се запознай и тогава аргументирано отхвърляй заключенията на археолозите.

Примерите са достатъчни. Обаче е доста нелепо друго. Нелепо е да отричаш неща, които хората занимаващи се пряко с прабългарите са потвърдили. И това не са историчарите от София, Москва, Берлин или Лондон, които тълкуват гръцките книги, а са археолозите, които копаят около Плиска. Еми според тях прабългарите са сармати... не хуни, не тюрки, не евенки, не буряти, а сармати... Имат сарматски тип погребения, имат традиции с изкуствена черепна диформация като при сарматите, и като сарматите са от европеидната раса антропологически. Като към това се добавят и иранските имена на рода Дуло. Примерите от старобългарския език са просто допълнение към тази картина, която не може да се отрича. Който почва да развива разни локуми за тюрки, евенки, хакаси и чукчи прескачайки преднамерено археологията просто няма място в науката.

Примерите са ирански думи които се срещат в староиранските езици, без да са заети от някакви склави. Така че с много голяма вероятност са били и в речника на скитите и сарматите. От тук е много лесно да се досетиш, че ако българите са били някакви сармати (както показват имената и археологията), то са имали в речника си еднакви думи със склави и севери. Не всички са били еднакви, но доста от основните в разговорната реч са били еднакви или сходни, като започнем от въпросното Аз, минем през Жена, и стигнем до старобългарското Дати (дете, давам), което и в старите ирански езици означава същото - "даден", "създаден". И от тук не е трудно и да схванеш как е възможно българите да си говорят на ранен вариант старобългарски без да има нужда да го заемат от анти или склави. Просто са се смесили там на север от Черно море, и са си съгласували двата сходни по лексика езика. И затова после южно от Дунав се движат заедно, заедно са в една държава, и българите се стремят да завладеят или приобщат с азбуката говорещите като тях.

Аз, Шетам, Жена, Куче, Къде, Кога, Държа, Дан, и още стотици са си чист ирански пласт в старобългарския език. Това, че и разни чехи и поляци използват някакви близки до тия думи, но не винаги, си е техен проблем, а не на тия ирански думи.

Ако разчиташ само на уикипедия ще си останеш под кривата круша. Виж отвори и някоя книга по въпроса. Примерно на Янош Хармата за езика на сарматите. Човека пише, че осетинския език е наследник единствено на езика на аланите. Тоест аланите са ираноезични, но късни ираноезични са, и езикът им явно е бил класически ирански като осетинския и персийския. За езиците на европейските скити и на ранните сармати (яси, роксалани, и т.н.) обаче не можем да твърдим че са предците на осетинския, и не може да се твърди че са били еднакви със аланския. Просто няма доказателства за това. В езиците им е имало ирански думи тъй като някои от царете им носят ирански имена, а и имената на реките Дон, Днепър, Дунав, Днестър се извеждат от иранската дума дон "вода", но не знаем пълния състав на лексиката им. Вероятно в нея е имало много "славянски" думи, тъй като те се намират и в лексиката на класическите ирански езици. Досата ирански думи пък откриваме в старобългарския... Тоест или някъде там се е получило смесване (това е единия вариант, който е най-популярен и общоприет), или се е случило друго и не е имало значително смесване, а просто степните "иранци" - скитите и сарматите, наред с иранските си думи поначало са имали и солидно количество "славянски" думи в езика си още от времената на далечните общи предци на прасклавите и праиранците.