makebulgar

Има една интересна статия на Е. Айделман "Къде е границата между изследователите и "революционерите", като в нея първия признак по който могат да се разграничат е образованието. Примерно във физиката истинските изследователи по принцип имат физическо или инжинерно-физическо образование, докато "революционерите", тоест псевдоизследователите които искат да преобърнат науката, обикновено са механици, елетронни инженери, радиоинженери, и др. И в този ред на мисли вероятно можем и програмистите да сложим в групата. И тези псевдоизследователи обикновено публикуват директно книги и монографии без рецензии и без да са публикували в научната литература.

Е как не се брои! Нали точно за това се напъваш да обориш, че няма относителност и различно време. Според теорията на Айнщайн аршина е различен в зависимост от скоростта.

Проблемът е, че не разбираш, че период на полуразпад е относителна величина, която се изчислява чрез времето. Няма как да поставяш твърдост и температура на кипене до разпад в един пример, тъй като периода на полуразпада се дефинира чрез времето. Тоест наблюдаваме логическа заблуда, която се представя като аргумент. При урана константа или физическа величина е скоростта на разпад, тоест радиоактивността. И съответно като умножиш скоростта на разпад по времето в неподвижната и в движещата се със скоростта на светлината система, и съответно получаваш два "пътя", тоест две различни количества уран които са останали след разпада.

.

Всъщност физическа промяна няма. И при човека, който остарява по-бързо движейки се със светлинна скорост и при урана, който се разпада по-бързо не се е променило физически нищо, а просто при тях е изминало повече време. То е същото ако дадем пример с формулата за пътя, скоростта и времето - s=v*t. Ако две коли се движат с една и съща скорост, но едната за 2 часа, а другата да 4 часа, в крайна сметка двете ще стигнат на различно място. Във формулата е различно времето, а скороста си остава същата. Скоростта е физическата величина характеризираща колата, а не времето, и съответно скоростта не се променя. Същото е и с урана. При пътуващия със светлинна скорост уран се променя не някаква негова ядрена или физическа функция, а се променя само времето за което ще се случи съответния разпад. При урана не се променя скоростта на разпадане, а се променя времето за което можем да наблюдаваме разпадането. Проблемът е, че човек трудно осъзнава как времето може да тече по различен начин в зависимост от гледната точка на наблюдаващия. Трудно е това, и не е за всеки. Всъщност ако човек не е физик е почти невъзможно да го схване. Всички останали доценти, доктори, професори във всички останали науки ще се затруднят доста да обяснят как се случва и как се изчислява разликата във времето при различни скорости. Затова и всички останали които не са физици следва да се доверят на сметките направени от физиците за 100 години. Нови изчисления, които да оборят съществуващите изчисления, експерименти и теории, ще могат да направят единствено физици, тъй като познават всички сметки. За лаиците ще е непосилно и само ще се самозаблуждават. Щото това не е история или социология, а е една от точните науки.

Ако беше така нямаше маркетинга да се изучава в университета. Нюха и инстинкта са всъщност плод на маркетингови проучвания, анализ на пазара и клиентите, следене на тенденции, търсене на нови продукти, и т.н.

Камъкът с дупка е или тежест за стан или тежест за рибарска мрежа.

Отиваш в лудницата май. Нали някой беше казал, че гениалността е сходна с лудостта. Особено ако сам си сметнал, че си гениален.

Станимиров, то идеята че СТО е неправилна е добра. Все пак е по-лесно да си представим това, че отправната система няма значение за времето. Обясни обаче експерименталните изследвания, които са доказали, че все пак времето се мени при движение. Обясни ги логично. И ако успееш да обясниш къде са ги объркали експериментаторите значи можеш да ги отхвърлиш експериментите и съответно да премахнеш и СТО.

Дънинг-Крюгер в най-чист вид.

Еми разбирай го иначе. Скитите не са били нито иранци, нито славяни, щото по тяхно време подобни лингвистични групи е нямало. Съответно езикът им не е нито славянски нито ирански, но вероятно съдържал цялата онази обща ирано-славянска лексика, която откриваме и в двете езикови групи. И съответно тия скити и сармати лесно са се асимилирали или в едната или в другата група тъй като езиците им са били близки. Разбирали са се когато са казвали аз, ти, жена, къде, мога, за, държа, дар, дан, и т.н. Консенсуса на лингвистите принципно на неписмените и слабоизвестните древни езици се опитва да намери място в дървото на езиците някъде сред познатите езици. Това е принцип, но той е неточен. Примерно ако арменския език беше изчезнал и не беше познат от текстове, а само от няколко имена на владетели, лингвистите щяха да го сложат като клон на персийския. Но знаем, че арменския е друг индоевропейски клон. Същото вероятно имаме и при скити и сармати. Имаме там разни ирански имена, които могат и да са влияние от Персия, имаме няколко топонима с иранска етимология, но това е всичко. В езика им спокойно е можело да има повече лексика, която днес наричаме славянска. И затова и толкова лесно скити и сармати се претопяват в славянското море. Или по-скоро създават по-голяма част от него. Въпросът опира до разискване на възможността и начините по които биха се смесили два антични близки по произход индоевропейски езика. А този който не може да пребори консенсуса на науката, значи принципно не може да бъде учен. Основен принцип на науката е да се критикува по същество, научно и аргументирано старото положение, грешките и стереотипите, ако има такива. Това че някой си мисли че консенсуса в наука като лингвистиката не може да бъде променен и пренасочен значи е твърде слаб и не може да прави големи неща и голяма наука.

В случая със скитските и сарматски езици не игнорирам лингвистиката, а я подпомагам. Тъй като нямаме писмени свидетелства за двата езика там нещата са чисто хипотетични и се използват косвени данни - имена и топоними от Северното Черноморие, "скитски" езици от Централна Азия и други подобни. Но все косвени данни. Тъй че лингвистиката е създала определени хипотези, но това не пречи да се създават нови. И ако те са издържани лингвистиката може и да ги възприеме.

Това е така и аз никога не съм казвал нещо различно. Моята теза през цялото време е, че не трябва сляпо да се доверявяш на експертите, а не въобше да не им се доверяваш. Следващият въпрос е дали всичко написано в учебниците и книгите е истина. Виждал съм те да учавстваш в темите за произхода на (пра)българите. По тази тема има доста противоречиви мнения. Значи няма как да не си попадал на "експертна" статия, с която ти не си съгласен. А щом не си съгласен, значи ти не се съгласяваш с ескперта, написал тази статия. Това прави ли те ненаучен?? Аз съм в абсолютното същото положение: чета статии и книги и виждам неща, с които не се съгласявам. Ако не се съгласявам с някоя статия ще е защото имам достатъчно прочетено по темата. А това вече не ме прави лаик по нея, а ме прави експерт. Ако не се съгласяваш с дадено мнение без да си експерт, а просто така, защото така си чул от някъде и другата версия по ти харесва, значи си си останал лаик, но си с мнение. Там е проблемът, че всеки има глава на раменете си и всеки може да си изкаже мнението и да застане на позиция, дори те да са грешни. И Дънинг-Крюгер ефекта е за такива случаи. Той не се отнася за онези които са навлезли навътре в проблематиката на съответната тема. Тоест ако си подкован с достатъчно прочетен материал вече не се включваш в групата на простолюдието, а влизаш в групата на експертите и съответно критиката ти става експертна.

Призива да се доверяваме на експертите не е отправен към всички хора, а е отправен към онези които няма да отделят времето да изледват сами проблема и никога няма да бъдат експерти по него. И призива визира не всички експерти, а истинските. Всеки има право да се съмнява в квалификацията на онзи, който се представя за експерт, но не всеки от тях е лъже-експерт. Има истински експерти по почти всеки въпрос и на тях е добре да се доверяваме.

Еми няма как да е самозаблуждение, тъй като хипотезата за общата славяно-иранска лексика в езика на скитите и сарматите си е напълно осъществима. Нито е доказано какъв е бил езика на скитите, нито можем да оспорим това, че в езиците на българите и на останалите славяни и на много стари ирански народи има голямо количество обща лексика. А географски знаем скитите и сарматите са между славичянете и ираноезичните, и на българите археологията е сарматска. Тоест имаме пъзел, който сега изглежда подреден, но е напълно възможна и друга подредба, тъй като въпроса е отворен. И хипотезата щеше да е самозаблуждение ако не се съобразявах с останалите хипотези и теории, но аз го правя. Просто хипотезата иска още доработка на по-високо ниво. И трябва да бъде публикувана на добро място. И се осмелявам да я лансирам не поради някакви други причини а поради това, че виждам в нея решения на някои проблемни и отворени въпроси относно миналото на българите. По подобен начин видях и календарните термини от къде идват, а по същия начин открих и един куп нови неща за Плиска, Преслав и за траките и календара им, които към момента са непознати за траколозите. Тоест самозаблужденията са възможни, но когато има открития които решават по елегантен и неоспорим начин дълго разисквани научни въпроси, човек може да се убеди, че не се самозаблуждава, а че е на верен път.

Ако си станал експерт в дадена област то това е защото си се доверил на познанието което са създали учени и експерти по темата преди теб. Учебници, книги, статии, които си чел, все са от учени и експерти.

Е аз си мисля че тук хората правят разлика между това да публикуваш и това да публикуваш научно. Разликата е съществена. Да публикува може всеки, ама в научните списания и в издателствата с научни редакции публикуват само учени и такива на които трудовете са минали рецензия. Примерно въпросните вероятно нямат издадени книги от издателството на БАН, тъй като просто не отговарят на критериите за две научни рецензии. Но и това, че не са публикували в научни издателства не означава че някой учен не може да ги цитира и да ги приеме за експерти в дадена област. Вероятно някои от тях има някое точно попадение сред многото псевдонаука и свободни хипотези. Това обаче със сигурност не ги прави. В моя случай с календарните термини мога да кажа, че съм експерт не по лингвистика, нито по астрономия, а че съм експерт по дренните календари и древната астрономия. Тоест запознал съм се с тях на по-високо ниво от всеки у нас, направил съм нужните изследвания, открил съм нужните езици и други неща, и съответно мога да мина за експерт на местно ниво по конкретната тема.

Еми няма научни данни за това "не кради" да е божия заповед. Така е написано в Библията, но там според науката няма божии писания, а човешки. Тъй че да се казва че "не кради" е истина е ненаучно. На хората е присъщо и да присвояват и да лъжат, въпреки, че не е морално. Тия примери са просто напълно ненамясто в тази тема. Особено за Левски. Звучи тая истори с кражбите му добре за в кръчмата и за жълтия вестник, но нищо общо с науката няма и с темата.

Чорбаджията лъже, тъй като парите му са ограбени от труда на поробените и от земята, която им е откраднал. Тоест неговата истина е лъжа и парите му не са негови. Затова и когато се погледнат под лупа истините и фактите на всички, в крайна сметка някои от тях отпадат като лъжи и псевдофакти.

Аз дадох линк към една тема, никакви неща от ежедневието не съм давал като примери. Явно дискусията е безсмислена. Хубав ден! Т.е. ти засега не си експерт, но като публикуваш за тайнствения източен език, от който са календарните термини от Именника, автоматично се превръщаш в експерт, така ли? Разбира се, че трябва човек да публикува научно, за да стане експерт и за да бъде цитиран. Иначе не става. Иначе е гаражен авторитет непознат за никой. Зад мнението му стоят само коментарите му, докато не бъде изложено напълно и всестранно, така че да бъде обсъдено подробно от всички учени.

Ако крадеш от крадеца крадец ли си?! Гледната точка, мнението и фактите на крадеца от когото крадеш дали имат значение, ако ти действащ от чисти подбуди, а той те е поробил. Тоест когато фактите се разгледат под лупа някои от тях отпадат като факти без значение от това твои ли са или на друг.

Има отворени въпроси, но и по отношение на тях има експерти и учени които са по-навътре в нещата и на които е по-добре да се доверим, ако нямаме възможностите, капацитета и времето за да ги изследваме и проучим сами. А и дори да ги имаме, няма гаранция, че ще подходим научно и че резултатите ни ще са издържани. Така можем за проучваме доста дълго, но в резултат да получим само самозаблуда, че сме открили отговорите, а реално да сме навлезли в псевдонауката. Самозаблуждението представлява вяра в знанията ни, които са погрешни.

Точно това е проблема, че незнаещите веднага започват да обиждат знаещите и да ги дискредитират на личностна основа, без аргументи по същество. Докато от друга страна учения и знаещия ще предпочете да си замълчи пред тъпака пред него. Щото има една поговорка убий тъпака с мълчание. И щото ако влезеш в спор с тъпака му падаш на нивото и влизаш в неговата кочина. Това е и разликата между псевдоучения и учения. За псевдоучения учените са противници които не приемат възраженията на псевдоучените, и съответно се почва с едни обвинения, че са джихадисти, платени, антибългари, продажни, държавни подлоги и т.н. И същото и с лаиците, които получават трибуна във фейсбук, във форуми, кръчми или на площада. Просто учения и експерта не обсъждат квалификацията си на площада и в кръчмата, където могат да бъдат атакувани псевдонаучно, манипулативно с всякакви логически заблуди, а ги защитават с публикации в научни списания и книги.

Еми експертите и учените са си в правото да не чуват никой друг освен други експерти и други учени. Просто така работи науката и практиката. Знаещите се допитват до знаещи, а мненията на разни необразовани лаици се филтрират. Ефектът на Дънинг-Крюгер се отнася не за неможещите да мислят, а за неспециалистите в дадена област. Но тъй като от гледна точка на незнаещия той е по-ниско в йерархията от знаещия, то той винаги ще му опонира и ще го дискредитира. Така е в демокрацията в ерата на интернета - всеки има право да се изказва по всеки въпрос след справка в гугле, и от тази свобода и информираност им се вдига самочувствието на неекспертите, че могат да знаят повече от експертите и учените и да решат проблемите по-добре от тях.

Принципно идеята е, че неексперта няма капацитета да оцени дали един консенсус е експертен или е псевдо. Тоест неексперта може да си направи проучване, но то ще е ограничено от слабото му познаване по въпроса. Проучването му никога няма да е достатъчно задълбочено, така че да направи разликата между консенсуса на експертите и псевдоконсенсуса на лъжеекспертите. И затова от двата избора - да избере да повярва на експертите и да избере да повярва на неекспертите и на собственото си проучване, е по-добре да избере първото. В случая с Перник неексперта вероятно ще си направи проучването и ще установи, че въпросният който е изказал хипотезата за връзката Перун-Перник няма доказателства, и това ще го накара да стане скептичен относно статиите, които открива в нета. Поради неекспертността му вероятно той ще пропусне фактът, че авторът на хипотезата изказва научна хипотеза, че в сайтовете няма консенсус, а има интерпретации на хипотезата като твърдение, и ще пропусне това, че подобни отворени научни въпроси не се нуждаят от консенсус за експертите, тъй като за тях въпросът е отворен. Само простолюдието, журналистите и други неексперти искат въпроса да е затворен и да имат отговор какъв е произхода на името на селището Перник.