makebulgar

Еми чисто фентъзи са си пантюркиските глупости. Проблемът със саките е, че туркоезичните искат да изкарат че саките и скитите, дори далеч на запад в Европа, са били тюрки още във времената на Херодот, което е пълна глупост.

Но докато не дадеш по-добро обяснение за името от това което е дадено към момента и се цитира от консенсуса, твоето мнение не е от значение. По-добро обяснение означава такова което със сигурност ще бъде прието от част от консенсуса, а не такова което е фантастично и невъзможно, антинаучно и идеологическо.

Значи ако имаш правилните сметки ще правиш революции в науката и съответно те ще се прилагат в практиката, няма как да не те отразят и приемат. Това че консенсуса нямал да те чуе е точно част от лакърдиите, които си приказват гаражните гении за да не заспят.

Значи срещу теорията на Айнщайн ако се опълчиш с точни математически сметки, които я оборват, мисля че няма как консенсус някакъв да те спре. Но ако става на въпрос само за теоритични лакърдии на думи е ясно, че консенсуса винаги ще е по-важен, защото консенсуса е стъпил на направените сметки и от Айнщайн и от други. На консенсуса ако му се дадат по-точни сметки на които да стъпи, веднага ще промени позицията си.

И грешиш

Понякога обаче даден експерт във физиката, математиката или химията, през живота си може да добие достатъчно познания и в някои други сфери на познанието, в които не работи професионално, но които го интересуват. И съответно той ще бъде много по добър в тези сфери сравнено със всеки друг любител или журналист, тъй като като учен вероятно при проучванията си ще следва научния метод. Тоест по-голяма е вероятността един учен да направи правилни и научно издържани заключения (но не винаги) относно общи теми които го интересуват, отколкото обикновенните хора. Затова и един физик може да се изказва и по медицински теми, и съществува голяма вероятност той да е прав. Разбира се не всеки физик ще може да го направи тъй като разликата между физик и физик е огромна, и докато единия може да работи в ЦЕРН и да пише научни статии и дисертации свързани космоса, другия може да седи на пресконференция до разни автохтонци и да се опитва да пренаписва учебниците по история чрез генетиката.

Там е проблема, че не всеки човек може да оцени кой е експерт и кой се прави на експерт. Има съществена разлика в експертизата на истинския психолог и на гледачката на ръка. Същото е и с експертизата на мозъчния хирург и на чакръкчията. И на двете страни се доверяваш при определени условия, като експертното ниво на едните се доказва с дипломи и дългогодишна практика, а експертното ниво на вторите се приема на вяра и на думите на хората. И двете страни могат да бъдат наричани от простолюдието с названието експерти, но само първите - професионалистите и изучилите науката, са истинските експерти. Разбира се и сред професионалистите ще има и изключения, и сред тях ще има много които се правят на експерти в други сфери в които не са експерти. При това често мнението на експертите достига до простолюдието не директно от устата на експертите, а достига пречупено през думите на приятели, журналисти, политици, комшии и други междинни звена, и по пътя на счупения телефон мнението може да придобие друг вид.

Саркел няма почти нищо общо с Плиска и Преслав. Саркел си е крепост построена от византийски майстори по типичния за Византия по онова време третип и план. Строена е евтино с тухли, без фундамент на стените (за разлика от българските), с планировка и разположение на кули и порти типични за византийските крепости по онова време, като почти 100% сходна византийска крепост има южно от Батуми. Единствените общи неща с българските крепости е наличието на валове, но те са били използвани и от ромеи и от други в степите, и не са български патент. Общо е и времето когато са построени крепостите - 9 век. Но нищо друго. Иначе българските вероятно също са строени с помоща на римски майстори, но те са дошли от изток. Паралели се откриват с някои персийски крепости.

Рай е иранска дума.

Тъй като българите са доста късни и преди тях има други племена които преминават през земите на Боспорско царство значи трябва да приемем, че всички те трябва да знаят гръцки. Това сармати, готи, хуни, алани, печенеги, кумани... Но нямаме данни да са го знаели и да са си писали камъните на гръцки, нито пък да са го имали като втори език и да са били двуезични. А българите, те всъщност идват от Кавказ, и в Северното Черноморие са във времена когато тамошните градове са разрушени. Фанагория е била разрушена когато българите са там.

Няма никакъв смисъл да се мерят на кантара броя на защитниците на едната и на другата хипотеза. Това си е логическа грешка. По никакъв начин това, че едните са повече не прави аргументите им по-адекватни. В даденият цитат на руски не става ясно защо трябва да приемаме че писателя на надписите трябва да е бил българин знаещ лошо гръцкото койне и бъркащ буквите, а да не е грък знаещ лошо гръцкото койне и бъркащ буквите. Факт е че не всички римляни са получавали образование в Магнаурската школа, и е факт, че ромеите не са всички елини, а гръцкия става лингва франка в империята на Александър и всякакви туземци из земите на по-късната Римска империя го знаят кой както му падне научено по слух. Така надписа може да го е писал някакъв сириец полуграмотен на гръцки. Може и да е арменец. Възможности много. Сред наемниците в българската армия и строителство е имало всякакви, както и сред поробените. И няма как да очакваме от каменоделец да знае книжовния гръцки, и над главата му със сигурност е имало някой който да му казва какво да пише. Това не е проблем. Относно примерите, е добре да се дават, но само когато са добре измислени. Този с англичаните не върви, тъй като както става ясно греки не е название измислено или използвано само от българите, а е название използвано от римляните. Дори само едно споменаване в римски текст е достатъчно за да направи нищожни всички твърдения че римляните не са използвали названието греки за себе си. Може и да не са го използвали често в книжовния език, но какво пречи да е бил по-популярен сред селяците из провинцията на Балканите. Няма как да знаем дали то не е било по-популярно примерно в околностите на Месембрия, Сердика или Пловдив. Но дори и дадените примери за споменаването на това название са напълно достатъчни. Българите не измислят това название, а го вземат... чуват го от римляните или от други подчинени или гранични на римляните. Във всеки случай няма как да докажем че простонародното койне още повече с печатни и правописни грешки е някакъв официален език. Ако имаше стремеж за използването на гръцкия като официален и като писмен, то и тогава щяха българите да намерят начин да си наемат римляни добре обучени на книжовния си език.

Не е ясно какво искаш да кажеш. В Северното Черноморие е имало гръкоезични и римляни пишещи и говорещи на гръцки и след 4 век. Това обаче няма никакво значение. Дали са били пленени и дали са станали поданици на българите в Северното Черноморие или в Мизия няма голямо значение. Фактът е, че те не са българи и че езикът им няма доказателства да е бил официален в България. Няколко надписа не правят един език официален, още повече при положение че до тогава българите са се справяли достатъчно добре с държавната администрация, без да имат нужда да пишат.

За строителните техники използвани в Плиска и Преслав пишат и Д. Овчаров и Р. Рашев. Те не казват, че са ги ползвали римски майстори, но казват, че не са нещо необичийно и са били популярни в империята. Надписите от Северното Черноморие са оставени отново от гръкоезични. Все пак онези градове там са били създадени от елини преселници от Милет и другаде в Мала Азия. Тоест там имаме гръцки градове-колонии, в които гръцкия е бил основен. Имаме там и елинизирани траки. И чак покъсно сарматите започват да оставят имената си по камъните на тези градове, като имената са на елински тъй като и градовете са елински и основната маса жители са елини. Но това е доста-доста по-рано от Стара Велика България.

За какъв консенсус става на въпрос? Ако е за консенсус в общото медийно пространство начело с разни популярни книжки въхваляващи прабългарите като градостроители бели каменни градове, то това не е точно научен консенсус. Иначе ако се отворят книгите на археолозите, те говорят точно за римски техники използвани при строежите, като се почне от петоъгълните кули, биндер-лойфер подредбата, дълбоките основи на стените с колове, червения хоросан, използването на смесен строеж с емплектон, портите и т.н. и т.н. Ранните български крепости в Североизточна България или по-скоро второстепенните крепости са доста по-примитивни, като същото е и в Северното Черноморие, където крепостите са без фундамент. Относно езика не става ясно кои са тези реално засвидетелствани факти. Фактите са, че е имало ромеи на българска служба, имало е пленени ромеи, имало е и доброволно присъединили се съм България. И доколкото говорим за българските надписи на гръцки, знаем, че повечето от тях са написани след продължителния мир по времето на Муртаг. Това е 30-годишен мир през който между двете държави е имало интензивни търговски отношения, а също така през този период българите са плащали на римски майстори за всякакви услуги, и обратното.

Въпросът е защо всако изображение на лице или човек го интерпретираме като божество?! В гръцката и накои други митологии имаме антропоморфни богове, но не навсякъде е така. Кои са неоспоримите доказателства, че всяка статуйка на човек от неолита на балканите е икона на божество? Ако след 10 000 години археолози изкопаят някой днешен музей със скулптури на хора дали ще ги пишат статуи на богове?

Във връзка с темата за това дали да се доверяваме на експертите и учените има две интересни статийки на Филип Петров, който изчислява какви са вероятностите да сбъркаш или да не сбъркаш когато се доверяваш на авторитетите: Защо е важно да имаме собствено мнение? А кога все пак е добре да следваме авторитета? От изчисленията на Петров излиза, че спора по темата е излишен, и всичко може да се сметне с вероятностни изчисления. От тях става ясно, че когато човек е бос по определена тема и ако трябва спешно да вземе решение, е нужно да се довери на експертите. Когато човек има време да изучи проблема и да стане по-малко бос, вече може да изказва мнение. Мнението му ще има по-голяма вероятност да е грешно колкото по-малко знае по въпроса. Чак когато стане експерт по въпроса вероятността за грешки ще спадне до тази на експертите.

От текста става ясно че използват гръцки букви, а не език. Но дори и да са ползвали гръцкия език, това си е нормално. Гръцкия е бил университетски език в цялата Римска империя, и образованите са го знаели. ПБЦ не е Римската империя, но много римлянин са станали български поданици или пленници. Крепостите на Плиска са строени със строителни техники познати и използвани в империята, тоест наемалисме и майстори. Имаме и римляни на служба при българите и т.н. Тоест имало е кой да говори на гръцки в България, но да го пишем втори или официален език е нелепо. Бил е популярен, бил е използван от част от населението, но не е бил официален. Използван е за надписите на камък тъй като българския тогава не е бил писмен, а гръцкия вече е бил използван по онова време за надписи върху камъни.

Въпросът не да анализираме науката и теориите как се изменят във времето. Въпросът е в настоящият момент ако трябва да се избира между анализи, мнения и консенсус, от различни източници, кои от тях трябва да избере човек - тези на учените (зад които стоят един куп дипломи, научни трудове, изпити и т.н. по темата) или тези на всякакви други неспециалисти, полититици, експерти в други области, журналисти или други. Правилния избор е очевиден. А това, че научните теории се люшкали насам натам според някакъв научен вятър, може да се приеме за негативно само от простолюдието и от онези които не се занимават с наука. В науката промяната на теориите е нещо съвсем нормално, и зависи, както от появата на нови доказателства, така и от промяна на вижданията на учените с оглед на нови анализи. Само за хората извън наукта тези промени са негативни, тъй като хората не могат да добият всички познания по конкретната тема, и за тях трява всичко да е точно и установено. На простолюдието му трябва яснота и отговори, иначе изпада в несигурност. Преди шаманите тази несигурност са я решавали с решението "според Бог отговора е....", и всичко се е оправяло.

Много е вероятно обаче уреда да е медицински или ветеринарен. Има подобни по форма уреди известни като троакар, които се използват за различни пункции. Ето два вида троакар Нашият вероятно е някакъв ветеринарен троакър, с който се прави пункция на крави или други тревопасни, за да им излязат газовете от стомаха и да не умрат от подуване. При пункцията шилото се вади, а втората част остава в кожата на кравата с открит отвор.

Една интересна лъжа, която разпространяват филмите е това, че умрял човек може да бъде съживен с дефибрилатор или с две жици подаващи ток от контакта или от някакъв високоволтов източник. Филмите в които тази лъжа се показва са много, като се почне от Франкенщайн. Реално хората пишат, че дефибрилаторите се използват за съвсем друга цел, като чрез тях може да се въздейства върху някакъв вид аритмия за възстановяване на ритъма, но при клинично живи пациенти. Възстановяването на сърдечния ритъм на клинично мъртви се постигало с масаж или с инжектиране на лекарства.

Попаднах на някакъв друг инструмент имащ сходна форма. Това е уред с който търговците на зърно пробивали чувалите за да вземат проба или мостра за клиентите, без да е нужно да отварят целия чувал и после пак да го шият. Разширените нишки на чувалите след това са се събирали отново и са затваряли отвора.

Дали е възможно човек да се осланя на собствения си разум по 1 000 000 научни въпроса? Може да прегрее. Затова и трябва да избира дали да се довери на експертите или да не се довери. Експертите (учените) са задтанали зад мнението си с цялото си образование, опит, научни трудове и с името си. От другата страна са такива на които им липсва някое от тези неща тоест нямат нужното образование, опит, научни трудове...

В случая не говорим за сляпо доверие, а за избор между експертно мнение и всяко друго мнение. Ако трябва да заложиш 1 милион на едно от двете мнения, кое ще избереш ако имаш притискащ те срок и нямаш време (няколко години) да проучиш въпроса?! Вероятно ще избереш първото. Избираш мнението на експертите защото изглежда по-достоверно. Защото са професионалисти, били са избрани с оглед на образованието им, работят я работата дълго време, писали са научни трудове, работят по научния метод и т.н. и т.н. А не-експертите има по-голяма вероятност да не са преминали през тази пътечка и да не работят по научния метод.

Да, но ти реално нямаш възможността сам да провериш за какво става дума. Нито имаш достъп до лабораториите, нито имаш достъп до първични изследвания и наблюдения, и за всичко разчиташ на публикации и статии на експерти в интернет и библиотеките. И ако нямаш нужното образование за да прецениш дали те са прави в заключенията си, трябва да им се довериш. Примерно относно вирусите, обикновения човек лесно може да осъди този или онзи вирусолог, че лъже и че нямало пандемия. Но за да разбереш наистина защо вирусолога твърди тези неща ти трябва специализирано образование от няколко месеца или години. Не всеки е готов да го премине и съответно има два варианта за него. Първия е да се довери на вирусолога, а втория е да не му се довери. Във втория случай вероятно ще търси и други решения, ще попадне на неспециалисти, псевдоучени, журналисти, и накрая ще е напълно объркан, и вероятно ще премине на псевдонаучната страна.

Не е ясно защо трябва да отхвърляме консенсуса на учените и експертите, а да приемаме консенсуса на всякакви други полу-професионалисти, любители и журналисти с интереси в съответната наука. Учените значи ще ги обвиняваме накуп че са компрометирани, лъжци, псевдо-експерти, платени, и т.н., а любителите ще ги пишем че са чисти души и перфектни мислители, тъй като са независими и непорочни... Няма логика. И това клони към псевдонауката. Явно това си е недостатък на човешката психика и много точно Дънинг и Крюгер са го дефинирали.