makebulgar

Ето старобългарското 8 и старобългарското 50 разликата е незначителна и при ръкопис Н често изглежда като И. Но в случая в текста буквата е по-скоро Н. Освен Уваровия препис имаме и Погодинов препис, в който си пише 100 И 50:

Еми какво очакваш, когато фалшификата е направен от татарстанец е нормално вътре да намираш татарски думи. Фаргат Нурутдинов е булгарист и е водил булгарското движение в Татарстан, като той е и историк и има достъп до цялата научна литература относно българите както във византийските така и в българските извори. Щеше да е хубаво Дажфар Тарихи да съществува и в някакви други варианти и източници, но за съжаление съчинението излиза изключително от кабинета на Нурутдинов, написано на руски език. Фалшификацията много по-лесно щеше да бъде доказана ако се беше пробвал да го напише като оригинал на някакъв старотюркски, волжскобългарски или чувашки. Това са и едни от причините съчинението на Нурутдинов да го определяме като фалшификат. Истинските извори и хроники никога не са толкова обяснителни и не разкриват толкова детайли. В Джагфар Тарихи обясненията са толкова много че реално си личи че са писани като художествена литература, а не като историческа хроника. Научната общност, която се занимава с Джагфар Тарихи е доста малка, като повечето учени са татарстанци, тюрки, руснаци и малко българи. Не е ясно кои са въпросните "доста известни имена" които отстояват автентичност. При нас примерно Голийски смята че Гази Барадж е автентичен извор. Но ще интересно да видим кои са другите доста имена. Ако са само татарстанци, чуваши и руснаци, значи базата не е много известна. Няма да е глупаво, а ще е изоставане в науката. Ако извора е достоверен и това се докаже неоспоримо науката ни бързо ще навакса изоставането. Виж много по-големи глупаци ще сме ако приемем за достоверни някакви съчинения, за които в бъдеще се окаже че са фалшификати. А още по големи глупаци ще сме ако ги приемем днес за автентични, при положение че вече има много историци които показват защо и къде прозират фалшификациите.

Ролята на добавянето на датировките по индиктите е чисто информативна и помощна, доколкото знаем, че за изчисленията със сведението от Чаталарския надпис е нужно да се познават и индиктите. Системата на индиктите на практика представлява един 15-годишен цикъл много подобен и на 12-годишния животински и на 10-годишния числов. Съответно от таблицата може да се види как 15-годишния и 10-годишния цикъл съвпадат при периоди кратни на 10 и 15 години, каквито са годините на Авитохол (300), Ирник (150) и Кубрат (60).

Преди 7-8 години при проучванията си по темата освен всички други изчислителни таблици за смятане на корекции и грешки, направих и една табличка със съпоставка на данните от първата част на Именника и 60-годишната китайска таблица, като за да стане всичко по-ясно добавих и датировките по съвремения календар според изчисленията на М. Москов и според индиктионите на Византия. Целта беше просто да се визуализират циклите и синхронността, затова и ги оцветих в цветове, така че да се набиват в очи. Ето я и таблицата: Представени нещата по този начин ясно показват синхронността на данните от първата част на Именника и това, че са подредени според два цикъла следващи 60-годишния календар.

Синхронизирани са календарните термини и продължителностите на годините дадени относно петимата владетели без значение дали са легендарни или реални. Ако трябва да сме пунктуални за първите двама е указано "живя", но после е уточнено и за тях че "държаха" князуването отатък Дунав. Тоест за съставятеля на Именника те са били познати като легендарни имена които са живяли и князували преди познатите му Гостун, Безмер и Курт, и се е наложило ретроспективно да изчислява назад началните им години. При това в целия Именник само за Курт е указано че "държа". Това обаче не ни ограничава да смятаме че и при останалите смисъла е "държа". Тоест тия термини "жить" и "държа" нямат голямо отношение относно математическите сметки, а са само уточняващи. Математическите сметки на термините и годините си остават точни според 60-годишния календар.

Ако докажем че някой може да живее 300 години това би имало смисъл, но явно няма такива хора и следователно става на въпрос за някакви легендарни образи, а не за период на живот. И датировките им са синхронни доколкото дадените продължителности на властване (легендарни или реални) съпоставени с календарните термини следват циклите на 60-годишния календар.

Най-обективния блогър за космонавтика в България сигурно не е много точно определение. По-скоро трябва да се казва единствения блогър за космонавтика, и съответно за обективността трябва да се търси друг критерий, а не сравнителен тъй като явно други за сравнение няма. Обективната журналистика изисква обективно представяне на фактите, без пристрастия или антипатия към политически обекти (каквито явно личат в случая с тирадата по отношение на руските проекти, прекланянето пред руснаците и споменаването на русофилите, което сочи че автора е русофоб). Относно телескопа не е редно да се правят толкова крайни определения като "излагация", още повече да го прави човек който не е изстрелял нито един телескоп в космоса. Доколкото проекта е иновативен и подобен телескоп не е бил изпращан в космоса досега, съответно е нормално в процеса на изграждане да се появяват нови неща, които да налагат преизчисления, преработка и нови инженерни решения със съответните забавяния и оскъпяване. Предполагам тези неща ако не са били заложени в първоначалния проект с течение на времето са били приемани и проекта е бил дофинансиран. Тъй като вече имаме опит с проблемите на Хъбъл, явно хората искат да не им се налага да ремонтират новия телескоп в космоса веднага след изстрелването му, а гледат да изчистят всички проблеми тук, което ще е и по-евтино. При това не е много коректно да се твърди че примерно цената на телескопа станала много голяма и че той бил много скъп. Ако днес искахме да изстреляме подобен телескоп на цената от 1997 година когато е започнал проекта едва ли щяхме да можем да го направим. При това въпросните 10 мрд.$ които струва телескопа досега са нищожни пари в сравнение с харчовете които правят и американци и европейци за всякакви други неща начело с бомби, самолетоносачи и изтребители. Телескопа струва наполовина на примерно един мост от Хонконг до Макао, а това е технология която не е арматура и бетон, а ще лети из космоса дълги години, без възможност за ремонт.

На първата задача пускаш височина h към страната АВ и делиш АВ на х и 18 - х, и после правиш две уравнения с питагорова теорема за двата триъгълника вътре, като така намираш h, и после смяташ лицето h.18/2 = 89,294 По същия начин намираш и височините на всяка страна във втората задача. Но за тази задача принципно не трябва да смяташ нищо, тъй като височините участват във формулата за лицето и от там следва, че най-малката височина ще е към най-дългата страна.

Еми явно не ти е известно това, че в степите народите са имали своите обсерватории. Един ден много скоро ще прочетеш за тях. Явно не ти е известно и това, че дори и зает календар може да бъде коригиран. И докато при нас случая е хипотетичен, то при персите съществува явен и документиран случай. Персите като завземат Египет взимат и слънчевият египетски календар, който е 12 месеца по 30 дена и 5 допълнителни дни в края на годината. И докато египтяните хиляди години го използват без корекция, то персите заемайки го започват да го коригират и на 120 години добавят по 1 допълнителен месец. Тоест Янков, трябва да познаваш не само математическите сметки, но трябва да познаваш и някои езици, и със сигурност трябва да познаваш и астрономията и календарите на древните, иначе ще ти е много трудно да се занимаваш с древни календари. И разбира се, че ако ти липсват познания в тези области ще викаш че тази или онази теория не била вярна без да осъзнаваш своите си грешни заключения основани на това незнание. Янков, по горе ясно обясних, че математически доказаното наличие на 60-годишен цикъл подобен на китайския в първата част на Именника доказва едновременно съществуването на 60-годишен календар и съществуването на грешка във втората част на Именника. Тоест първата част на Именника е крайно достатъчна за тези доказателства и не ни е нужно да откриваме къде са грешките по натам и да ги дефинираме цялостно. Ако за теб тези доказателства не са достатъчни това не е проблем на календара, на Именника или на доказването, а си е твой проблем на разбирането или на нещо друго. Принципно първата част на Именника доказва всичко, но ако искаш някой да ти прави и останалите открития и да ти търси точно къде е грешката няма да съм аз. За мен първата част на Именника е достатъчна за доказването на наличието на календар с 60-годишен цикъл включващ 12- и 10-годишни цикли. И същевременно щом приемаш че във втората част на Именника съществува грешка, то индиректно подкрепяш и съществуването на 60-годишния цикъл, въпреки че твърдиш обратното. Точната датировка на всички владетели от Именника и откриването на грешките или евентуалните нарочни корекции на календара са тема за съвсем друг анализ.

В случая всъщност нямаме много сигурни факти, така че доказването ти не е много обосновано. Ако гледаш фактите от първата част на Именника 60-годишния календар е добре обоснован, особено поради фактът че датировките на Авитохол и Ирник са съчинявани и измисляни ретроспективно от онзи който е решил да пише хронологията. Това че във втората част на Именника имаме разминавания с календара от първата част не означава че 60-годишния цикъл не съществува, а означава просто че втората част е объркана. И именно синхронността на фактите от първата част и разминаванията във втората част могат да служат като доказателства за наличието на грешки. Във втората част освен че липсват данните за един или двама владетеля, може да са били объркани (неволно или целенасочено) освен вторите части на двойните термини, но и продължителностите на управление. И от там "фактите" в тази втора част стават много несигурни и реално не могат да се използват като доказателство. Просто не знаем какво е станало в миналото, и както в нашето близко минало имаме коригиране на календара и преминаване от юлианския към григорянския с цялостно изместване с 12 дни на датировките на много исторически събития, така можем да допуснем че българските астрономи от 8 век може да са превъртели с един или повече порядъка втория цикъл, така, че да съвпада точно с позицията на Сатурн. Циклите на Юпитер и Сатурн са съответно 11,87 и 29,45 години, а това е водело до разминаване на 60-годишния календар и движението им по звездното небе. Това вероятно е налагало и коригирането на сатурновия 10-годишен цикъл през определен период от време. За 60 слънчеви години Сатурн е изоставал почти с 1 година, а това означава, че се е налагало да се коригира и цикъла в календара. За жреците които не са наблюдавали движението на планетите не е било нужно да правят корекция на календара, но за астрономите които са наблюдавали планетите корекциите са били нужни за да могат да предвиждат позициите на планетите и така по-лесно да ги следят. Тоест твърдението че Именника от първото до последното сведение е единен и безгрешен и че трябва да очакваме в него да получим идеално датирани владетели не е много правилно. Така твърдението че разминаванията са факти доказващи липсата на 60-годишен цикъл е невалидно. Просто нещата на които се основава подобна аргументация не представляват факти, а представляват сведения. И тези сведения са несигурни тъй като първо, те са написани от хора, и второ не знаем точно какво е представлявал календара за тях и дали не са го коригирали по някакъв начин. За онези съставили Именника не е било важно да документират историята на властта идеално точно, а е било важно просто да документират по някакъв начин властта, така че да оставят писмена следа за бъдещите поколения, както са правили гърците по онова време.

То е ясно че много неща не ги пишеш от себе си, а само копираш и препредаваш, ама за да имат смисъл писанията трябва да можеш да правиш и разлика между научно обостованата хипотеза и всякакви псевдонаучни или суперстари ненаучни хипотези, пък били те изказани и от някой лингвист или историк от 19 век. Трябва да отсявяш някои неща иначе ще загубиш ценните следи сред сбирщината от всякакви хипотези. И не става ясно кой точно е доказал това, че някой народ може или е получил името си от някакви кожи или други подобни парични средства. Все едно да кръстиш държавата Доларистан, Рублостан или Кронланд щото там използвали такива пари. Нелепости са това и ровенето в някакви такива битови етимологични сфери си е чисто и просто загуба на време. Племената в античността и средновековието са получавали имената си най-често по географски принцип, по професионален принцип или от името на някой родоначалник или от името на някой бог-закрилник, като често родоначалника е обожаствяван и е ставал бог-закрилник. Имената на утигурите, оногурите, савирите, хърватите, баринджарите, кутригурите и ванандците или нандорите (тоест българите) могат много лесно да се изведат от имената на богове като уту, ану, сувар/саурва, котар, барин/перун, харватат, вананд. Суварите от друга страна вероятно са били просто конници от персийската армия където сувар означава "конник". Хазарите вероятно също са били някакви персийски наемници и името им може да идва от персийското хазара "1000", а тъй като и баварците имат легенда че произлизат някъде от Армения то и за тях можем да търсим етимология в персийската военна титулна система, тъй като на персийски байвара означава "10 000". Армията на персите се деляла на подобни хиляди и десетки хиляди, като най-известни са онези 10 000 безсмъртни в армията на Дарий.

Тантине, май не правиш разлика между каменно-медна епоха и късна античност и ранно средновековие. За твое сведение през късната античност и ранното средновековие няма как името на някакъв народ да дойде от някакви белки или плъхове. По онова време икономиката из степите и източните планини вече отдавна е основана на едрия и дребния рогат добитък и на коня. Ловците-събирачи са от друга епоха. Волжка България е била известна из Централна Азия с кожите си, но това не са кожи от белки и плъхове, а са кожи от коне и крави обработени по специален начин така че да станат тънки и меки. Като цяло тая работа с търсенето на етимологии на имената на племената по тоя начин чрез търсене на сходни по звучене думи от разни тонгузо-манджурски, тюрко-алтайски или всякакъв друг вид примитивни степни езици са си просто псевдолингвистични фолк-хистори упражнения и загуба на време. За произхода на думата Сурва по скоро виж кой е Зурван или Саурва, и защо арабите казват, че българите били от Вярята на магите.

Е български са били термините, ама не баш. Доколкото календарните термини от Именника в миналото са били използвани като основа за създаването на тюркската хипотеза за произхода на българите днес е нужно двойно и тройно да се подчертава че няколко календарни термина по никакъв начин не могат да определят езиковата група към която се числил езика на древните българи. Просто този подход е бил грешен още преди 150 години и това грешно научно наследство го носим и до днес. И тук е доста нелепо да говорим за политическа конюктура и тем подобни. Тук говорим за развитие на науката и за използавене на научния метод, тъй като явно преди 100-150 години науката не е разполагала с всички данни и сведения с които разполагаме днес. Така ревизията на научните теории която се случва от известно време не е политическа, а е просто естествен процес, доколкото старите теории според научния метод винаги подлежат на ревизия ако има основания за това поради нови открития и данни. Опитите да се включва политически елемент, срещу всеки който изкаже критично мнение срещу теорията за тюркския произход си е чисто и просто манипулативна логическа заблуда. Същото такава манипулация и логическа заблуда е и твърдението, че ревизията на старите теории се правела не защото има основание, а поради комплекси за малоценност на народа във времена на преход и несигурност.

Проблемът за определянето на термините от Именника като част от прабългарския език, е че с изключение на имен-(шегор), което е запазено в старобългарската дума имник ("коняр"), от останалите термини няма никаква следа.

Тантине, принципно грешиш като наричаш по-горе тези думи от Именника прабългарски. Те са календарни термини от календар използван от средвонековните българи, но те може и да не са ги разбирали. Както ние днес не влагаме никакъв друг смисъл освен календарен в думите януари, февруари, септември и декември, и не ги свързваме с Янус, Фебрус, 7 и 10, така и за българите вероятно термините са носили само календарен смисъл. Календарът може да се каже че е български, тъй като само при българите е запазен и документиран в този вид, но термините не могат да се наричат прабългарски и по тях да се вадят генерални заключения относно езика на древните българи. В календарните термини е явно това, че съществуват поне три пласта от три различни езика, а това означава, че календара е получил влияния, бил е пренасян или е бил заеман. Тюркските термини в имената на половината от животните и на едно числително (алтом) са очевидни, но наред с тях другата половина животни (верени, сомор, дван, шегор), имат индо-ирански произход или са използвани от някои индо-ирански народи. Същевременно повечето от числителните и едно от животните (имен-(шегор)) пък са от съвсем друг трети език. Тоест няма как да наречем цялата тази сбирщина от календарни термини от различни езици, че са прабългарски думи и по тях да определяме какъв е бил езика на древните българи. Още повече това е в сила при положение че знаем, че българите са много рано още през II в. в Кавказ, и че тюрския хаганат идва и завладява за кратко земите северно от Кавказ, където по онова време са българите. Календарът може и да е зает и донесен от българите още от прародината им в Централна Азия, но това пак не може да ни помогне много и няма как да твърдим че смесените календарни термини са следствие от смесване на два или три различни народа.

Тантине, не знам дали ти е известно, но част от тези тюркски числа са заемки от индоевропейски език. Най-ясно е това с първото бир, което е общо с нашето първи, индо-иранското паурва и т.н. същото е и с биш което е общо с нашето пет и т.н. А шехтем си е типична индоевропейска форма, която в другите езици е известна като септем, седем, сабат, шухт и други подобни.

Не се притеснявайте. Ако знаете какво ви чака да прочетете по отношение на тракийския календар, ще имате търпение след това да изчакате още малко да видите какво ще напиша за прабългарския..

Ако твърдях примерно, че термините са от езика на атлантите, тогава щеше да е псевдонаука. Можеш да го наречеш езотеризъм, тъй като реално не ти казвам неща, които само аз знам, но не е и това, тъй като вече споделих достатъчно по темата на добра воля, докато езотериците принципно нищо не споделят. А времето което съм загубил да напиша тук един пост не може по никакъв начин да се сравнява с времето което съм загубил, за да направя проучванията си и да открия кой е въпросния език. Когато преценя, че мога да предам на обществеността тези мои открития ще го направя, като може да е в публикация в нета, може да е научна статия, но най-вероятно ще е част от книга. Само при последния вариант бих имал някаква възвращаемост за загубеното време. Същия отговор сигурно ще получиш и ако отидеш при някой адвокат или лекар да му искаш безплатен съвет.

Е и аз искам да бъде разкрит вече, но засега от мен толкова. Индоевропейските езици в Азия се броят на пръстите на ръката, тъй че който има желание ще открие от къде са термините. А който няма желание и възможности ще изчака още може би някоя друга година докато ги публикувам нещата. Сега просто съм зает с едни 300 страници за календарът на траките, и чак после ще подготвя нещо и за този на българите.

Описаното означава, че анализа на Именника трябва да се прави на два етапа. Първо се анализира 12-годишния цикъл, при който съвпаденията са много по-големи и който очевидно не е бил сгрешен, и чак след това се прави анализ на втория 10-годишен цикъл, който е наред в първата част на Именника, но по-късно след минаването на Дунав явно е объркан.

Значи този начин на дефиниране на цикли и циклови години е доста объркващ и може да води до грешки. От първата част на Именника става ясно, че в двойните термини първите части са от 12-годишен цикъл от години, който цикъл е с животински наименования, а втората част е 10-годишен цикъл, с числителни наименования. Тоест сигурно можем да наричаме едното циклови години, а другото цикли, но реално и двете са циклови години! Втория цикъл е нещо много подобно на първия 12-годишен цикъл, и дори можем да го наречем отделен календар, който се използва паралелно и едновременно с 12-годишния животински. Идеята е, че по същия начин по който в Чаталарския надпис имаме сведение дадено по българския календар (цикъл) и паралелно по византийския цикъл от индикти (15-годишен цикъл), то и самият български календар е комбинирана датировка по два различни цикъла - 12-годишен и 10-годишен. Тези въпросните два цикъла не са били измислени случайно в миналото, така че днес само да ни объркват, а са си чисто астрономически цикли свързани с движението на Слънцето, Юпитер и Сатурн. 12-годишния цикъл е точно цикъла на движение на Юпитер, а 10-годишния цикъл е 1/3 от цикъла на Сатурн, който е 30-годишен. Така, ако имаш две обсерватории и в едната астронома следи движението на Юпитер, а в другата друг астроном следи движението на Сатурн, ще чуеш, че първия астроном твърди, че Юпитер се намира на едно и също място на хоризонта през 12 години, а другия ще твърди, че Сатурн след три десетилетия отново се появява на същото място на хоризонта от където е тръгнал. А ако накараш един астроном да следи едновременно движението на Юпитер и Сатурн, врероятно ще го чуеш да ти казва, че ако Юпитер и Сатурн тръгнат по пътя си едновременно от една и съща точка то след 60-години отново ще се срещнат в същата точка на хоризонта. И ако попиташ същия астроном къде се намират в момента Юпитер и Сатурн, той вероятно ще ти отговори нещо от рода на дилом-твирем, тоест Юпитер е в съзвездие Дилом (Змия), а Сатурн е в година (или съзвездие) Твирем (Четвърто). Нашата представа за делене на екваториалните съзвездия на 12 е доста ограничена, и както в миналото е имало още 13, 18 или 36 екваториални съзвездия, така вероятно за движението на Сатурн екваториалните звезди са били разделени на 30 съзвездия.

Книгата на Войников за календара ако съдържа същите неща които той пише в статиите си за календара, значи не може да се приема за много авторитетна по темата. Войников набляга основно на лингвистиката като дълбае здраво в разни алтайски и тонгузо-манджурски речници, и там му е голямата грешка. Наистина от термините няколко са алтайски, но повечето са индоевропейски. Войников не успява да открие езикът от който са индоевропейските думи, като това може би е заради това, че по някаква лична или друга причина е доста критичен (понякога злобно) към написаното от П. Добрев като цяло и в частност относно разработките на Добрев за календара. Той е от групата на любителите историци и лингвисти, въпреки че чете много и пише много.

Янков, вторите термини са числителни, не защото така търсиме, а защото наистина съществуват подобни числителни в един индоевропейски език, и анализите които са правени в тази насока относно окончанията -ом и -ем, които виждаме и в латински и в персийски, са много точни. При това в езика от който идват числителните имаме и една друга дума която звучи много близко до началото на Именшегор, и означава нещо подобно на "пътувам", "яздя". И от там ако Шегор е "добитък" Именшегор става "ездитен добитък". Тоест лингвистиката дава отговорите на някои въпроси, и няма как да е по друг начин. Все пак говорим за думи реално използвани от хората, а не за фантазии.

Числителни са вторите термини, но повечето от тях имат много точни паралели не в чувашки или татарски, а в един друг индоевропейски език използван в Централна Азия. По скоро чувашите и татарите са заели числителни от онзи език. Термините вечем, читем, шехтем, тутом, твирем са числителни. Алем вероятно е скитското арима "първи".

Тоест твърдиш, че в постоянните магнити има някакви скрити движещи се електрически заряди, които пораждат магнетизма!? Така доказваш че постоянните магнити са един вид батерии...