makebulgar

В началото на втората четвърт на 6 век Византия установява пряка власт над Боспорското царство. Античния период от историята му плавно преминава във византийския без прекъсване в еволюцията на материалната култура. По онова време в началото на 6 век когато утигурите владеят земите около Азовско море в Боспорското царство се използва титлата комит, която по късно в началото на 9 век се появява в първите български надписи на камък.

Нещо друго. Архаичен междинен диалект съдържащ онази лексика която откриваме и в славянските и в иранските езици.

В случая не говорим за славяните, а за славяноезични народи от ранното средновековие. Точно това е основния проблем на науката в тази насока, че използва късното езиково-племенно название славяни по отношение на племена, народи и събития за времената преди 7 век, което е погрешно. Това, че хроники говорят за склави, анти и венети като един народ и това, че днес приемаме че всички днешни славяноезични народи произлизат само от тези три племена пряко или чрез славянизиране, не означава че това е истина! Това са конструкции изградени през годините които са приети от науката като най-вероятни. Но те не изключват други възможности. Много е вероятно в степите да са препускали конни народи, които са използвали своите си "ирански" думи аз, мога, къде, жена, дар, дете, жар, огън, държа, и стотици други, които днес определяме лесно като славянски, но вероятно са били част от древната скитска лексика в степите. Древната лексика на скитите и сарматите не може еднозначно да се приравнява с лексиката на средновековните ирански народи като перси, бактри, согди и алани. Има причини езиците на скити и сармати да се определят като ирански, но това не ги определя като класически ирански езици подобни на съвременните.

Точно за това говорим. Това са точно онези предрасъдъци за които говоря и които трудно ще се преодолеят. Когато разрешим на славяноезичните да яздят коне из степите, и когато видим в степите и други междинни езици намиращи се между иранските и сравянски езици, тогава ще можем да понесем и други хипотези, които могат да решат проблемите.

Освен старите славянски автохтонни идеи създадени преди 100 години, са възможни и други хипотези с оглед на откритията на археологията през този период до днес. Но да се отърси науката от предрасъдъците в историческо, лингвистично и археологическо направление създадени преди 100 години ще е много трудно. Трудно ще е да се отърси науката от предрасъдъка, че славяноезични могата да са били само анти, склави и венети...

искал е да излети, но със сигурност не и в космоса. 500-600 м не са космоса и няма как да го пишем астронавт.

Славянската теза е допустима единствено ако се допусне възможността за съществуването на славяноезични (или иранославяноезични) конни народи в степите, които народи не произлизат от венети, анти и склавини.

Валовете южно от Киев най вероятно са били направени от киевчани за да се пазят от нашественици от степите. По същия начин и московчани правят валове и засеки южно от Москва за да се пазят от монголи и други татари. Иначе традицията да се ограждат градовете с валове на север от Черно море я има отдавна. Столицата на Боспорското царство - Пантикапей, е била защитена с поне два вала от Черно до Азовско море, които са били дълги много километри.

Е съвсем не ни трябва да четем неговото обяснение. има предостатъчно други източници които обясняват гоненията както в Римската Империя така и по-късно през средновековието.

Ами не са готи-германци, а са средновековни бежанци от Германия в Източна Европа. През средните векове в християнска Европа евреите са подлагани многократно на гонения и избивания (защото са били убили Христос) и съответно те са бягали на изток. По време на кръстоносните походи, по време на чумните епидемии, евреите са го отнасяли недоволството и са били гонени. И няма как да е по друг начин при положение, че в Тората се казва да се убиват християни, а в Новия Завет е заложен антисемитизмът. Полша приютява повечето от изгнанниците от Германия.

Еми не се крият хората, но обикновено публикуват в научни списания или монографии. Там си има определени изисквания така че публикацията да е използваема в бъдеще от учените. И подготовката за такава публикация изисква доста време. От друга страна хвърчащи ежедневни публикации из нета ще са интересни за публиката, но са слабо полезни за другите учени. За тях те са новинарски клюки. И могат да сметнат че този който поства постоянно си няма друга работа. А това че науката има нужда от реклама е ясно, но най-добрата й реклама са научните открития. Ако са достатъчно големи ще бъдат забелязани и от публиката и телевизора.

От статията на Петър за нуждата от всекидневно популяризиране на науката, която създават институтите и учуните - https://nauka.bg/vseki-institut-universitet-da-puska-60-vida-sadarjanie/, възникват някои интересни въпроси. Ако институтите и учените започнат да рекламират по такъв начин науката си, дали няма тя да се размие и да загуби енергията си. Ако всеки учен се разсейва всекидневно с това да поства из социалните мрежи части от проучванията си, как ще успее да се концентрира върху важните неща. И ако разпространява проучванията си как ще успее да претендира за авторство ако някой го копира и представи работите му за свои. Институтите от своя страна ако започнат да имат за цел да публикуват разни неща всекидневно дали ще успеят да осигуряват интересни материали за тези публикации. И ако не намерят дали това ще означава че не си вършат работата... Ако важните и интересни научни открития не се случват всекидневно дали постоянните публикации на маловажни неща няма да намалят интереса на хората към науката. Защото малко хора ги интересува как всеки ден биолозите и химиците разклащат епруветки, но за всички е интересна примерно книгата на Дарвин, която е пазил в тайна дълги години.. Това, че обикновенните хора не разбират науката и работата на учените не трябва да се приема като комплекс от учените, тъй като проблемът не е в презентацията и рекламата на науката, а е в това, че науката е по-сложна от разбиранията на хората и за нея е нужно определено образование и дълги години учене. Няма как да презентираш за обикновенните хора в ежедневни публикации във фейсбук или туитър всичко написано в онези 30 000 книги които е прочел учения или онези 3 000 000 книги на които се основават проучванията на някои институт, и няма как обикновения човек чрез тези постове да стане учен и да разбира сложната материя на науката.

Турция се пробва, а ако нещата се развият добре ще си задържи територията. Знаят, че вече веднъж се е случвало и Сирия не прави нищо за да си върне Голанските възвишения. Но едва ли ще има по-голям сблъсък между Турция и Сирия. Просто няма как да стане, тъй като въздуха го владеят руснаците. Турците няма да влязат във въздушна война с руснаците. На земята пък турците ще показват мускули, ще бомбят с танковете около Идлиб, но няма да направят нищо. Сценария ще продължи да е същия, и по-натам ще видим ново настъпление на сирийците и руснаците със завладяване на останалата част на Идлиб.

А може човека да се е сбил в кръчмата и от там да му е травмата. Най-често така се получават травмите на очите. И е уволнен дисциплинарно.

Обектът в м.Станиловец всъщност не е един, а са два, под две могили. И квадратната сграда явно е била кула тъй като за това говори дебелината на стените. Ето геодезичния план на обекта Кулата под Малтепе е по-голяма по размер, както като размери на основата, така и като височина. Затова и могилата е по-голяма. Но типологично двата обекта са еднакви - сгради с квадратна основа закопани под могили. Разлики обаче също има. Кулата под Малтепе е с плътна вътрешност и явно е служела като основа за обектът поставен на върха й, който може и да не е бил статуя (!). Това ще е основният вариант ако при следващите проучвания и разкопки не се открие помещение на най-долното ниво на кулата.

Стига с този Виминациум и с разните хипотези за трако-римски императори. Това, че Кисьов изказва някакви хипотези интерпретирайки открития материал не означава, че хипотезите му са точни. Нито гробницата във Виминациум е същата като сградата под Малтепе, нито Максимин Трак е погребан под Малтепе (убит е в Аквилея). В интервютата които прави Кисьов пропуска да спомене това, че в България преди време е разкопана сграда от същия тип като тази от Малтепе. Това е сграда открита под могила в местността "Станиловец" до Велинград, като тя е с квадратен план на основата с размери 6,80 х 6,80 м, и вероятно също е била кула. Вероятно кулата е имала култово предназначение тъй като в областта са открити други подобни обекти покрити с могили и разглеждани като култови сгради.

Темата е археологическа, а не научно-фантастична, тъй че преди да почнем си представяме и фантазираме нещо, чакаме резултатите от разкопките, които могат да се проточат няколко години.

Може и да не е гробница.. има и други възможности. Иначе около Малтепе има няколко по-малки могили. Едната е определена като крематориум.

За съжаление никой от ангажираните с обекта археолози и учени не е обърнал внимание на подобна възможност, и днес вече това се е случило. Срутила се е фасадата на кулата, като Кисьов за това обвинява не себе си или пък Министерството на културата за безхаберието си и липсата на мисъл, а обвинява дъжда и иманярите от 16 век. И тъй като нямаха пари за един найлон или за отводнителен канал, сега ще чупят хиляди левове за фирма която да реставрира срутената стена. А за автентичен изглед вече няма как разчитаме, тъй като едва ли ще могат да го възстановят толкова добре като оригинала. https://plovdivtime.bg/nasledstvo/dazhdat-sruti-fasadata-vnushitelnata-kula-maltepe-8622/

Зависи какво е махалото. Имало някакви съставни махала, при които периода завииси от масата. В случая поставянето на тежест над центъра на въртене променя центъра на масите, което е еквивалентно на скъсяване на дължината на махалото. Иначе ето това са монетите

Ако не изхвърляме храна и купуваме по-малко храна няма да спасим гладуващите в Африка. Просто онези които я произвеждат ще намалят производството и ще вдигнат цените. Производетилите на храна никога няма да произвеждат без пари изпращайки продукцията си на гладните и бедните в Африка или другаде. Подобни кампании: не изхвърляй храна, а я дари на гладните и бедните, имат смисъл примерно в центъра на големия град където живеят гладни и бездомници и където са струпани разни хранителни магазини и ресторанти изхвърлящи негодна храна, но нямат смисъл за населението като цяло и за гладуващите в Африка.

ако купуваш по-малко храна ще гладуваш, и след това пак ще си купиш повече. проблемът е, че никой вече не живее ден за ден и когато отива в магазина пазарува за няколко дни повече храна. ако изчислиш всичко до грам пак може да останеш с по-малко храна и ще се наложи пак да отидеш до магазина. а това е загуба на време и ресурси. тоест презадоволяването е нужно. животните в природата действат по същия начин. презапасяват се с храна когато им попадне дори и да не успеят да я изядат след това.