makebulgar

ако купуваш по-малко храна ще гладуваш, и след това пак ще си купиш повече. проблемът е, че никой вече не живее ден за ден и когато отива в магазина пазарува за няколко дни повече храна. ако изчислиш всичко до грам пак може да останеш с по-малко храна и ще се наложи пак да отидеш до магазина. а това е загуба на време и ресурси. тоест презадоволяването е нужно. животните в природата действат по същия начин. презапасяват се с храна когато им попадне дори и да не успеят да я изядат след това.

Наистина много слаби расъждения и етимологични търсения. И в тоя ред на мисли като се сетиш, че до комонь и камань близко звучи и думата камион и можеш да развиеш линията още много широко и да изкараш, че прахунската дума за каруца е камион. Елементарно. Между другото българската дума грива си означава същото и на авестийски и санскрит - "врат", "задната част на врата", "кичури падащи от врата", "върху или на врата".

Това е псевдолингвистика и фолкхистори етимологии. Нищо общо с науката.

Из *komnь от древнего *kobnь; ср. кобы́ла, комонь (см.); Рискованны сравнения Лёвенталя (KZ 47, 146) с греч. κημός "намордник", нем. hemmen "тормозить, сдерживать", лит. kãmanos мн. "кожаная узда".

Човекът е оцелял защото е ял... качествена и вкусна храна. Изхвърлената храна обикновено е развалена или с ниско качество. Развалената или нискокачествена храна води до болести и от там и до смърт. Но никой не иска да умира и да живее зле заради болести. Затова и развалената храна я хвърляме. Не е вкусна по принцип. Има мухъл и други бактерии. А храната се разваля и е трудно човек да успее да контролира това и да я използва до дупка така че нищо да не изостава. И по принцип в природата нищо не се губи. Ние изхвърляме храна и процъфтяват някои видове покрай това.

Айде сега, трябвало да се смесват хората от ямна и алтайци че да се получи културата на ездачите... спекулации са това. Единстевото нещо нужно, за да се научи някое племе да язди коне, е било това да види издалече как някакво друго племе язди коне... Никакво смесване не е нужно. Язденето е културна традиция и съответно се разпространява най-рано и бързо по търговски, военни и други подобни културни линии и контакти.

конь Род. п. -я́, укр. кiнь, род. п. коня́, блр. конь, ст.-слав. конь ἵππος, болг. ко́нят, сербохорв. ко̏њ, род. п. ко̀ња, словен. kònj, род. п. kónja, чеш. kůň, род. п. koně, слвц. kôň, польск. koń, в.-луж. kóń. Из *komnь от древнего *kobnь; ср. кобы́ла, комонь (см.); ср. Богач, LF 33, 106 и сл.; Фасмер, ZfslPh 9, 141 и сл.; иначе Бернекер 1, 561 и сл. Рискованны сравнения Лёвенталя (KZ 47, 146) с греч. κημός "намордник", нем. hemmen "тормозить, сдерживать", лит. kãmanos мн. "кожаная узда".

Такива банкноти има пуснати в различни обяви в olx за по 20 лв дори в по добро състояние. Явно ги има много из колекциите на хората.

Като цяло изречението може и да не е конструирано правилно граматически и от там да идва неудобството. По скоро трябва да се каже: "Такъв филм се гледа (само) с интелигентен и чувствителен човек."

Еми академичния състав може да обсъди на висше ниво банкнотите - как са нарисувани, защо така, и т.н., иначе от olx разбираме, че струват към 20 лв или по-малко бройката.

На един приятел са му подарили четири стари български банкноти и го интересува нещо повече за тях, и разбира се колко биха стрували днес. 250 лв от 1929 г. 1000 лв от 1938 г. 20 лв от 1944 г. 20 лв от 1947 г.

Тантине, ние знаем това, знаем онова, ама не бъди много сигурен какво знаем. Имаме по скоро теории, хипотези, не всички доказани, някои спорни. Ако те интересува как така може да има славяноезични конници виж Херодот какво пише за скитите в Северното Черноморие. Едни от тях са земеделци.... Има и конници, но има и земеделци. Щом има ираноезични номади, значи не е невъзможно да има и славяноезични номади. Разликата между уседнал скотовъдец и подвижен или полу-уседнал скотовъдец е много тънка. Единствено трябва условията да те принудят и или тръгваш да скиташ или се установяваш. При това за прабългарите е трудно да се каже че са били номади. Просто са имали много коне и са воювали с конница. За което степите са подходящи. Но са имали и крепости и земеделие, подобно както и славяноезичните и скитите. Няма доказателства за това, че славяноезични са били само онези склави, анти и венети от ромейските хроники. Нито има доказателства, че освен определените като "славянски" археологически култури не е имало други които са били оставени от славяноезични.

Това през кой век е, през 12 век или през 5 век или 2 век. Щото ако говорим за след 9 век и след славянската писменост, нещата са други и не са същите като по-рано. Изворите ги наричат склави, анти и венети, тъй че явно е имало разлики между тях. А ако е имало и други неизвестни за римските автори славяноезични племена то нещата стават по-сложни. Въпросът е, че не е никакъв проблем в степите да обикалят конници (номади) използващи "славянските" думи аз, жена, дом, къща, къде, кога/када, за, държа, дан, мога, четири, сто, ..., тъй като тези думи са и ирански и вероятно са били в речника на конните скити и сармати!

Въпросът пак е поставен погрешно. Когато се пита славянския фактор ли е водещия елемент или българския, се изключва възможността българите да са също славянски фактор, тоест да са славянизирани или да са си изначално славяноезични преди Аспарух. Това звучи ненаучно и невежо, но ако допуснем че в езиците на скитите и сарматите е съществувала онази обща ирано-славянска лексика нещата изглеждат по поносими.

Голяма манипулация на читателя от страна на Серафимов. От самото начало хората той разделя на две части - съгласните с него са "разумно мислещи", а останалите - несъгласните - е ясно че са тъпи парчета неразумно мислещи. Читателя напрактика няма избор и доколкото всеки се смята за разумно мислещ трябва да се съгласи с думите на автохтонеца, а ако не се съгласи значи е тъп.

Старобългарски: език = "народ", "език".

Не, моята дефиниция за хуни не е евенки, манджури, чукчи, монголи, сюннюни и т.н. Това е дефиницията, която му се ще на тантин, и която той проучва активно. Иначе мен ако питаш, хуните нямат нищо общо с тия племена, а трябва да ги търсиш по скоро на юг при ефталити, хиони, алани и други подобни индоевропейски народи. Това че Атила е описан тъмен, нисък и с плоско лице със сигурност не го прави монголоид или тюрк. Просто може човека да е бил по-тъмен, по-нисък и по-грозен.

Няма такъв въпрос, тъй като е ясно кои са скитите. Описали са ги и персите и елините, а и гететично са изследвани. Сигурното е, че не са евенки, чукчи, манджуре, монголи или други подобни.

Абсолютно съм сигурен. Скитите не са някакво колапсирало в себе си планинско племе, а са онези многобройни индоевропейски племена в степите, които персите наричат саки и казват, че са същите като тях (арийци по език), но не са зороастрийци. Живеят в така наречения Туран, което име е опозиция на зороастрийския Иран. Андроново, Срубна, Афанасиево. Саките не са тюрки, европеиди са, и генетично са най-често хаплогрупа R1a. Термина предскитски е научен и дефинира исторически период. Скитските погребения от Пазърик и Кизил са на европеиди, а Алтай е индоевропейски скитски/тохарски/усунски, преди да бъде превзет от разни тюрки, монголи, жужани, сюннюни и други подобни.

Е скитите със сигурност не произлизат от Алтай и не са живели в манджурия или Алтай преди да се появят официално на терена. Скитите излизат от Северното Черноморие и заселват степите чак до Алтай, а и по на запад. Освен Афанасиевската култура и Андроновската и Срубната са скитски.

Появи се поредния пример за това как работи псевдонауката, отново в творба на П.Серафимов. В последната му публикация има нагледен пример за това как псевдонаучния метод използва друга статия, като вади от нея неща, които трябва да подкрепят твърденията му, и пропуска неща които на практика противоречат и отхвърлят твърденията му. В публикацията се твърди, че скитите имали злато преди контактите си с елините в Северното Черноморие, като това показвало че те са траки, тъй като най-ранното злато било балканско, тоест тракийско. В подкрепа на тази хипотеза се изтъква мнение от друга статия на руски учени относно откритото до Кизил, столицата на Тува, скитско злато. Според Серафимов: "В тази медия, а и в други бе оповестено, че в Тува, Сибир, в периода 1998-2001 са намерени шедьоври на златарското изкуство и то от времената предшестващи контактите между гърци и скити. Така стана ясно, че скитите са имали свои майстори, на чийто талант гърците са можели само да завиждат." Първата част от това твърдение е на руските учени, но втората представя нещата манипулативно така, че да подкрепят теорията за това, че всичко произлиза от Тракия. На практика в оригиналната статия се казва и това, че откритото злато е украсявало телата на скити - мъж и жена, които вероятно били благородници, като погребенията са датирани 5-6 в.пр.Хр. (The dig near Kyzyl, the capital of the Siberian republic of Tuva, revealed almost 5,000 decorative gold pieces -- earrings, pendants and beads -- that adorned the bodies of a Scythian man and woman, presumably royalty, and dated from the fifth or sixth centuries B.C.) Тази малка подробност е пренебрегната с лека ръка, като така се подвежда читателя, че оригиналната статия говори за някакви времена в които скитите са нямали контакт с елините или други майстори златари, и златото им е могло да бъде създадено единствено от тях. Ако поровим малко в историята се вижда, че скитите са в контакт с елините и с останалия цивилизован свят преди 6 в.пр.Хр.. Така например скитския цар Партатуа е известен от асирийските клинописни плочки, като в тях е записано запитване относно осъществяването на династична връзка между него и асирийска принцеса. Тоест имаме сведение за политически и династични контакти, които както знаем винаги са свързани с подаръци, злато, или други изгоди. Друг пример за подобни контакти е скитската царица Томирис, която побеждава и убива персийския шах Кир Велики. Това събитие ни е предадено от Херодот, като то говори от една страна за съществуването на военен, тоест политически, контакт между скитите и цивилизованите перси (свързан вероятно с размна на подаръци и злато!). От друга страна сведението говори за това, че скитите не са били непознати за елините, какъвто е Херодот, а това показва че скитите не са били откъснати от света и са знаели за елините и вероятно ако не са търгували пряко с тях, то поне е било възможно да са спечелили или пленили и произведено от елините злато, тъй като по онова време персите притежават елинско злато.