-
Брой отговори
9362 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
83
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ makebulgar
-
явно не говорим на един и същ език... при теб ирански означава само съвременен персийски, кюрдски, таджикски и осетински... докато в науката "ирански езици" са цяла група езици от античността до днес... онези античните "ирански" езици не са същите като днешните ирански езици... много са прости тия неща и ако човек не ги асимилира няма как да отцепи от нивото на любителя лаик. разбира се човек може и да ги схваща тия неща, но като си е навил на пръста една идеология или идея (че прабългарите са хуно-евенки) то ще продължава да си плещи същите работи до края на света. идеологията е несъвместима с науката, особено когато е създадена от този който я прокламира.
-
Нищо не разбираш нито от славянство нито от автохтонство, а явно и от прабългарите нищо не схващаш. Рашо Рашев има причина да намеква това, че още по времето на Аспарух българите са били славяноезични, но той не е нито автохтонец, нито е славянолюб. Просто в тази насока говорят фактите. Проблемът е, че за тантин и за много други хора славяните са на първо време раса, археология, бит, исторически извори, докато на практика славяните са на първо място език. И така ако днес ние използваме славянските (български) думи чедо, жена, дан, бог, мога, къде, аз, четири, ям, тича, дар, земя, дъжд, говедо, гоня, жъна, гадая, гадина, деви, дебна, десница, десет, четири, първи, и стотици други, то това ни определя като славяни/славяноезични. Но същите тези думи са и ирански, и са използвани в старите ирански езици в Централна Азия! Това за мен е безспорно доказателство за наличието на славянска лексика в онези земи, въпреки, че в онези земи липсват археологически, топонимно или исторически славяни (склави, анти, венети). Тази лексика можем да наричаме и славянска и иранска или пък славяно-иранска, и тя много вероятно е била изконно майчина и бащина на конните скити и сармати в степите, без да е било нужно те да се славянизират за да я получат.
-
Рашо Рашев говори за тюркска компонента единствено за да изглади хипотезите така че да не са в голям конфликт. Тоест говори за тюркска върхушка единствено заради календара, двата надписа, и няколкото титли, но най-вече за да не се отдалечава много от старите хипотези за тюркския произход, които са световно популарни в науката. По отношение на археологията обаче която му е специалност е катгоричен че нищо тюркско няма при българите! А относно езикът намеква това че българите вероятно са били славяноезични (старобългарски език) още по времето на Аспарух!
-
И къде са доказателствата за това!? Ако днес използваме в езика си римския календар, римски и руско-намски военни и административни титли, и чуждоезични наименования на оръжията, които използваме, означава ли това че сме си сменили езика!? Значи ние можем да използваме куп чуждици, а прабългарите не могат, и ние се смятаме за славяноезични заради разни битови думи които ползваме в семейството, а прабългарите ще ги смятаме за чукчи, евенки, тайландци или марсианци, тъй като имаме три надписа, един календар и няколко административни неславянски думи... чудесна логика.
-
Значи хем си сигурен, че се били превърнали, хем не знаеш нито как, нито кога. Тоест хем знаеш хем незнаш. Явно си много объркан. И логично е при такова объркване да не правиш и разлика между склави и славяни, а скитите да повтаряш, че са евенки, тюрки или манджури, въпреки че учените ти казват че скитите са ираноезични европеиди.
-
Нито прабългарите са дребни, нито конете им са монголски. Старата стогодишна теория, че прабългарите са дребни кривокраки тюрки-номади е отдавна отхвърлана от археологията. Прабългарите са били високи с ръст над средния за Европа по онова време. Конете не са дребни и това се вижда както от археологията така и от графитите по камъните от Плиска. Желателно е всеки който се захване да преоткрива прабългарите първо да прочете на Р.Рашев двете книги Българска Езическа Култура и Прабългарите през 5-7 век. Там има и за антропологията и за конете и други неща написани.
-
Всичко това не доказва по никакъв начин каква е била бабата на Кубрат и дядото на Авитохол. Могат да се дават всякакви примери с Атила, Карл Велики или с Наполеон, но това не са данни за прабългарите, а са примери водещи до спекулацион относно прабългарите. По тоя начин можеш да изкараш единия дядо на Авитохол че е евенк, а другия че е марсиянец, и че са си взели жени от Нептун и Плутон. Можеш да напишеш така художествен роман, но не и научна книга. Така прави примерно Токораз Исто - пише романи за Кубрат, Атила и Авитохол... фантазира си.
-
Там е работата, че нямаш данни за това каква е била пра-бабата и какъв е бил пра-дядото. А като нямаш данни и факти оставаш в сферата на фантазиите и фантасмагориите. Може да си се струва напълно възможно някой пра-пра-прадядо на прабългарите да е кимериец, но реално може и нито един пра-пра-прадядо да не е бил кимериец. Тоест когато си градиш мисловната кула освен това което ти изглежда възможно трябва да разгледаш подробно като възможна и другата страна, която отрича това което ти смянаш за възможно.
-
Ами ако не си правият!? До тук видяхме как прабългарите минаха през лингвистиката на евенките, после станаха хуни, заминаха след това и до Балх, и т.н. Много от тези неща са свободен спекулацион (предположния) неподкрепен с факти. От там е нормално и да те нарекат фантаст пишещ глупости. Границата между науката и псевдонауката е много тънка когато става на въпрос за независими изследователи които нямат нужното образование, но имат мерак. Една предполагаема реалност няма как да я обявим за реалност тъй като е предполагаема. Реалността е нещо което може да се докаже или поне нещо което може да бъде подкрепено с достатъчно косвени данни. Относно прабълрите досега има направени някои открития и хипотези, които са подкрепени с факти и данни, и всеки който тръгне да ги преоткрива тези прабългари следва да е запознат с тях. Иначе по две думи и три имена ще изкара прабългарите евенки, японци, чукчи, траки или зулуси. Фантазията е позволена, но само ако води до научни открития. Когато някой те обвини, че пишеш фантасмагории е по-добре да го попиташ да ти обясни защо мисли така, а не да го обвиняваш, че сипе помии. Подобна реакция е съвсем нормална за всеки който иска нещо да твори и да показва. Всеки е недоволен когато някой друг критикува думите и мислите му. Психология е това. Въпросът е че ако човек работи научно и положи достатъчно усилия за да доказва хипотезите си, няма да има проблем с критиката, а тя само ще му помага да развива хипотезите си и да ги прави по-точни. Ако не работи научно обаче и ако няма силите и възможностите да докаже нещо и да пребори критиката с факти, то обикновенно приема критиката като негатив, като помия, започва да обвинява критикуващите че са казионни, платени и т.н. и преминава в графата псевдонаука.
-
Източниците за това че прабългарския е бил ирански са стотици. Това са стотиците ирански думи в старобългарския! Освен това ирански са и имената на Дуло. Курт може и да има тюркска етимология, но има и перфектна иранска... коя си избираш!? Дуло ако е доказано че може да е само тюркско име, съответно това означава, че тюрки са и фамилията грънчари които са слагали печатите Дулес на керамиката около Плиска в римско време. А пък римската фамилия Атилиус са хуни сигурно, щото името Атила може да е единствено тюркско от манджурия.
-
Това е едностранчива и недомислена логика, тоест грешна логика. Значи в 10 век е възможно единия клон да е приел чужд език (на Дунав - славянски), а другия клон не е възможно да е приел друг език (на Волга - тюркски)?! Защо е този двоен аршин? Защо тюркския да е по-устойчив, но да е устойчив само на Волга, но не и на Дунав? Още повече, че по-логично е дунавските (пра-)българи, като изцяло властващ народ да са си запазили езика, докато по-лесно е да са го загубили волжките българи, които първо са подчинени на хазарите и след това живеят в федерация с околните савирски, барсилски или угро-фински племена. За Волжка България хората пишат именно това, че е съставена от три племена.
-
Заглавието тук е променено, но не и първото изречение от публикацията на Глишев. Иначе това да дискутираш относно българската история с историци турци, сърби, румънци или антични македони от заобикалящите ни държави е още по-голяма мисловна грешка... То е все едно да влезеш в спор с плоскоземци или автохтонци. Твърде много пристрастия, предубеждения и неразделена територия... Безсмислени дискусии са това.
-
Не само че говорят за волжките българи, но и го правят след 9 век, а това е минимум 200 години след Кубрат и Аспарух. Този период никък не е малък и през него една тюркизация на живеещите в тюркска среда (в хазарския хаганат и след това заедно със савири, барсили и други) волжки българи е напълно обяснима.
-
Заглавието не си е доизмислил Глишев напълно точно и научно (нали иска да е пунктуално научно точен). Заглавието би следвало да е "Случвало ли ви се е да разговаряте за история с необразовани българи в кръчма или такси?" Нелепостта е в това, че примерите му са свързани с някакви кръчмарски беседи или разговори в таксита, но обобщава в заглавието за българи като вменява това, че всички българи са такива необразовани и лоши събеседници. На Глишев критерия за образованост в историческата наука на събеседника му в статията е мъж, без историческо образование, максимум учител, който обаче не е учител по история. Нормално е в такъв случай заключенията и намеците му да са грешни. Няма как да ходиш да си общуваш с хората по кръчмите и такситата и да очакваш научна дискусия. Дори не можеш да очакваш да си спомнят дословно написаното в учебниците, които те в неговия пример са затворили преди 40 години (през 80-те години на 20 в.). И разбира се Глишев не прави анализ на това дали ситуацията е същата в любимата му Русия, в САЩ или в Италия. Дали ако отиде в тези страни и ако започне да беседва с низшите слоеве по кръчмите и такситата ще завърже научна дискусия каквато на него му се иска?! Едва ли. По-скоро нещо са му криви низшите слоеве българи, гледайки от висотата на образованието си?!
-
Нелепо е да се приравняват термините официален език и официална писменост. Две различни неща са това. Официалния език на владетелския двор може да е различен от използвания език за официални надписи върху камъни. Както днес в много международни организации има само няколко официални езика, така и в миналото езиците на които са се водили международните отношения са няколко. Християнството налага своя триезична догма. В началните години на Първото царство официален международен език около Черно море е койнето, като съответно го използват различни народи за да си пишат кореспонденцията. Българския царски двор също го използва, тъй като основния политически, културен и военен събеседник му е Римската империя. По същия начин днес неофициален втори език в държавата е английския, тъй като английския е международния език днес.
-
Значи според теб прабългарския е език на висшата класа, тоест на петима-шестима боляри и на канасубигито и кавхана. И съответно освен тях е нямало нисша класа прабългари, тоест нямало е ни един селянин прабългарин, нямало е нито един род прабългари, нямало е нито едно племе прабългари. Били са според теб шепа (пра)българи които са се удавили дълбоко в безбрежното славянското море! Точно както твърди старата теория. Само дето археологията говори друго.
-
Това кога, сега или преди 1500 години!? Едно време и келтите са заемали цяла Централна Европа, а днес са анклави във Великобритания и Ирландия. Щото имената Дон, Дунав, Днестър, идват от иранското дон "вода", защото имената на сарматските царе имат перфектни етимологии през ирански, защото на изток има едни саки които си говорят на ирански, защото в персийските книги говорят за събратята си от север в Туран с които говорели на един език, заради аланите, които са предците на осетинците, и т.н. Заберган, Аспарух, Безмер, Кубрат и други са ирански имена. Сарматите не са тюрки, нито скитите, нито са финландци. Хаплогрупите им са като на славяните и като на перси и индоарии - R1a.
-
Разбира се че не защитавам разпалено тази статия точка по точка. Интересно ми е заключението, доколкото има вероятност да е вярно. От гледна точка на евентуалната по-ранна славянизация на българите или от гледна точка на възможността прабъларския (сарматски) език да е съдържал едно ядро от лексика която можем да определим като ирано-славянска (същетвува и в старобългарския и в авестийски), то подобно заключение изглежда правдоподобно и обяснява някои неща.