makebulgar

Априори в науката днес се приема, че славяни (славяноезични) през ранното средновековие могат да са само анти, венети и склави. Това приемане трябва да се преразгледа. На изчезнал неписмен език няма как да знаем какъв е бил, но относно скитските и сарматските езици могат да се извеждат някакви хипотези, доколкото старославянските и староиранските езици споделят много обща лексика, доколкото скити, сармати и славяни имат сходна генетика, и доколкото събитията около тези народи се случват в една обща територия от Карпатите до Памир.

Към момента темата за глаголицата и кирилицата ми е напълно безинтересна. Кирилицата е създадена в Преславската школа през 9-10 век на база на коптската азбука, която пък е на базата на гръцката. Това е безспорно. А добавените букви са повечето от руните ни. Тук просто няма много място за изследване. Америка вече е открита. И топлата вода. Човек може да задълбае да търси единствено произхода на руните ни, но и там вече има достатъчно разработки, като например, книгата на Ж.Войников - Алано-древнобългарското писмо. П.Серафимов пък рови автохтонно в линера А и Б и разбира се и там открива българските руни.

Йорданес не говори за езиците на описаните народи. Според общоприетите научни представи славяноезични са били единствено анти, венети и склави, но няма доказателства, че само те са били славяноезични. Няма доказателства и за това, че не е възможно славяноезичен народ да има друг бит различен от този на анти, склави и венети. Конниците - сармати и скити, ако са били ираноезични и ако в лексиката им са съществували иранските думи аз, жена, мога, къде, бог, шетам, чедо, дан, тича, куче, дар, браня, върша, дам, жив, жъна, гора, художник, говор, говедо и т.н., то можем да видим и тях като славяноезични... в степите... дори и в Азия... Ако един венет хипотетично можеше да си вземе отпуска и да отиде на екскурзия до продината на сарматите при Аралско море (примерно) вероятно със тези сармати щяха да намерят обща приказка... и щяха да се разберат криво-ляво... В лингвистиката трябва да се въведе още един термин означаващ народите имащи сходна лексика и с иранските и славянски народи. Междинна група ирано-славяноезични народи. В степите. Скитите... сарматите...

Айде сега, учените не са наясно с въпроса, а ти си сигурен. Според съвременните изследвания върхушката прабългари са били ираноезични с малко административни заемки по отношение на оръжие и титли, а календарът им не е тюркски! Дори и на Волга нямат никакви данни за езика на волжките българи от най-ранния период на държавата им.

Отново експертно мнение, като онова за скитите, които били тюрки. 8-9 век на Волга много вероятно е българите са си говорели видоизменен български подобен на този на дунавските българи. Чак през 10 век с приемането на исляма вероятно настъпват процесите довели до тюркизация. Ако имаха допирна точка сигурно щяха да са като днешните българи и поляците - една езикова група, но неразбираеми в по-голяма част от речта заради различните източници на заемки.

То ние доскоро бяхме прекъснали тотално контакти с братята македонци, които са ни на границата, а ти питаш за българи на 2000 км разстояние. Така е било в миналото, разделяш се и губиш връзка. Българските мисионери са шетали където могат и докъдето са им стигали финасите. Искали са да покръстят и хазарите, но не са успели. Така да се каже политическо-културната обстановка не е позволявала. Покръстили са Киев и от там насетне мисията им е била изпълнена. Мисията за покръстване на съседните на Киев земи вече е в киевски ръце.

Ако прабългарите са били някакъв скитски или сарматски ираноезичен народ, който за 50 години на Дунав може да загуби езика си и да започне да говори чуждия за него славянски език, то няма причина да твърдим, че същия този прабългарски ираноезичен народ не може да се тюркизира за 100 години съжителствайки с разни чуваши, печенеги и тюрки около Волга. По същият начин няма проблем на Волга прабългарите да бъдат тюркизирани не от ирански, а от славянски език, тъй като археологията сочи те са били в близки отношения с анти и склави още във времената на Велика България и може би още тогава е настъпила "славянизацията".

Глупост може би, ама може и да не е. За езикът на волжките българи няма много данни. Почти никакви са. Най-ранните са от ХI век, като това е мнението на Махмуд Кашгари (1029-1101) който казва, че наречията на българите, суварите и печенегите са тюркски. Преди него ал-Истахри (850-934) казва, че езикът на българите е бил като езикът на хазарите. Но, знаем че ал-Истахри пише, че езика на хазарите се различава от езика на тюрките и на персите. Ето какво пишат по въпроса в руската уикипедия: Писмените източници, отнасящи се до периода на съществуване на самостоятелната държава, които биха позволили пряко да се определи волжко-българския език, не са се съхранили, или, по-точно, са съхранени малко. До наши дни са дошли само написаните с арабска графика епитафии от XIII—XIV век от бившите територии на Волжка България, предполагаемо, оставни от волжките българи. Техният анализ показва, че във Волжка България едновременно е можело да функционират два различни тюркски езика („з-ш“ тип и „р-л“ тип). Надгробията от първия стил са написани на тюркски език „з-ш“ тип, близък, между другото, и до старотатарския език. Най-многочислените надгробия от втория стил (90%) са написани на език „р-л“ тип, имаш сходство с чувашкия език, - и именно той в научния свят днес се нарича, заедно с други близкородствени езици, български език. Най-ранното известно към този момент каменно надгробие (1271 г.) е паметник от първия стил на език „з-ш“ тип, а последния (1358 г.) е паметник от втория стил на език „р-л“ тип. Тоест данни за езикът на волжките българи от най-ранният период на държавата им нямаме, като във времената на Ибн-Фадлан, този език вероятно е бил славянски, ирански или ирано-славянски, така че Фадлан да нарича българите – сакалиби (склави). По-късно, след приемането на исляма във Волжка България, явно настъпва някаква промяна и столетие по-късно вече хората започват да казват, че волжкобългарският е тюркски. Надписите от надгробните камъни са много късни и не могат да служат като доказателство, като при тях се вижда това, че "чувашкото" наречие става масово много късно. В подкрепа на такава теория говорят данните от Дунавска България и от Северното Черноморие. Според археологическите данни българите още по времето на Аспарух са имали много общо с населението от Северното Черноморие, което принципно се определя като „славянско“ – анти и склави. В такъв случай е логично и останалите в Черна България и по-късно преселили се на север при Кама българи да са били от същия вид с много общо с антите и склавите.

Ако вкараме в текста и липсващите сарматски/ирански следи, които са известни за дунавските българи (но са неизвестни за автора), и ако допуснем по-голяма езикова близост между ранните склави и скитите (сколотите) и сарматите, то ужаса няма да е чак толкова голям...

Статия относно волжките и древните българи, на един татарстанец - Д. Г. Газизов, който явно не е професионален учен, но и на него са му направили впечатление някои несъответствия и грешки в официалната теория. Волжка България (Д. Г. Газизов) (Източник 05.01.2011 в http://welemudr.ucoz.ru/load/istorija/volzhkaja_bulgarija/7-1-0-165) Предците на българите. Кои са те? „Руснак, означава християнин”, „татарин, означава мюсюлманин”. Тези клишета са толкова разпространени, че всякакви разговори за това, че християнството и исляма са чужди за нашите братски народи идеологии, се възприемат с неразбиране и агресия. Впрочем, същата е и позицията за родствеността на татарите (българите) и славяните. Много хора, напълно сериозно считат, че балканските българи са по-близки по кръв с руснаците, отколкото волжките татари. Като аргумент за това служи православието на българите и тяхното славянско наречие, но съвсем не се отчита фактът, че расовите ядра на волго-уралските татари и руснаците са почти идентични (представляват северен и среден клон на източната европейска раса) и много силно се различават от расовото ядро на балканските славяни. Да не говорим за това, че в исторически план е трудно са се намери по-предан на руснаците народ от волжките българи, и е трудно да се намерят по-големи предатели на руснаците от балканските българи. Разделението (и противопоставянето) на руснаците и татарите идва по две основни направления – езиково и религиозно. Относно езикът, съгласно историята дори във времената на Иван Грозни при общуването на българите (волжките) и славяните не били нужни преводачи. В съвременният „татарски” език съществуват множество заемки от арабския и персийския език (влияние от исляма). Ако изключим тези заемки в разглеждането, то се оказва, че болшинството изконни български думи имат същите корени (съгласни звуци), каквито имат думите в руския език, обозначаващи същите или близки понятия. Това, че българският език се е отдалечил повече от „скито-арийският” праезик отколкото руският, се обяснява с по-малката численост и по-тежките условия на живот (в идейно-политическо отношение) на българите в сравнение с руснаците. До преди няколко стотин години българската писменост била руническа, и била достатъчно близка до славянските руни. Българите (волжките) имали своите книги, летописи, които били унищожавани от ислямските и християнски екстремисти плътно до 18 век. Само за откриването на една руническа книга при някой от селяните, можело да изгорят цялото село, а хората преселвали на ново място, където вече имало или се строяла джамия. Освен това, езичниците се облагали с двойни данъци. Набивали им: вие не сте българи, а сте татари; вашият бог не е Тенгри или Буран, а е Алах. Насилствената ислямизация започнала сред българите през 850-та година, което е с 130 години по-рано от аналогичните процеси (християнизацията) в Русия. От тук и по-голямата загуба на национална идентичност при татарите, отколкото при русите. Въпреки че някои елементи на народната култура, обичаите (например календарът на празниците) при татарите били съхранени по-добре. Кои са Волжките Българи? Съществува официална версия, според която Волжка България се образувала от тюркски племена, обединени от българското племе (също тюркско), които пристигнали тук от Приазовието, след разгрома на Велика България, разрушена през VII век от хазарите. Но относително неотдавна са съществували и други версии за произхода на българското царство, които днес незаслужено са забравени. Преди няколко години се заинтересувах от този въпрос и се заех със събирането на материали за културата на България. Не събрах много, но и малкото събрани сведения могат да те накарат да се замислиш. Номади ли са били българите? Този въпрос е много важен, тъй като по образа на живот на народа можеш да определиш корените му. Известно е, че в периода III в.пр.Хр. – II в.сл.Хр. от Централна Азия на запад се придвижват номадските тюркски племена. Съществува версия, че българите са техни родственици. Но, ако погледнем безпристрастно, то се оказва, че българите са – уседнал народ. Въобще не са били номади. Като доказателство за това служат много факти. Първо, още през IX век при българите съществувало развито земеделие. Второ, въпреки че календарът на древните българи е бил забравен, останали народни празници, които доказват, че календарът им е бил слънчев, а не лунен, какъвто е номадския, и е бил свързан с земеделието. Например, и днес в Татарстан широко се отбелязва Сабантуй – празник за завършване на есенните полски работи, и Сэмбелэ – празникът на урожая. Също така широко се отбелязва и Науруз – празникът на пролетното равноденствие. Трето, при българите било добре развито грънчарството, което е характерно именно за уседналите племена, тъй като керамиката не е удобна при преселенията от едно на друго място: тя е твърде чуплива и тежка. Четвърто, добре развитата металургия също говори за уседналост. С това може и да се поспори, но трудно може да се оспори такъв факт: сред продукцията на българските ковачи важно място заемат катинарите. С тях се затварят врати на къщи и дворове, а не юрти. Пето, остатъците от езически култове на българите явно свидетелстват за връзка със светогледа на индоевропейските народи. Шесто, при българите отсъства кумиса, характерен за всички тюрки-номади, но се използва медовина, бира от ечемик или брезов сок. За първите две трябва да се разкаже подробно. Работата е в това, че при славяните и родствените им народи е съществувал обичай, съгласно който при провеждането на ритуалите, посветени на слънчевият бог, се употребявала суря, напитка, направена от мед и билки, а при обредите, посветени на нощните и подземните богове, се употребявала хома – ечемичена бира. Какво се получава? Ако българите не са номади и не са тюрки, то кои са те? Родствените племена, като правило, живеят едни до други. Кой от съседите на българите се явява техен родственик? Да погледнем в историята. През VII век Велика България, намираща се в Приазовието, се разпада. В периодът на разцвета ѝ, тя обхващала голяма територия. В нея влизали земите около Азовско море, в това число съвременната Воронежка област, Приднепровието. Сред българските крепости била и неголяма погранична крепост – бъдещият Киев. Велика България просъществувала кратко. Създал я кан Кубрат (632 – 642 г.), и със смъртта му тя се разпаднала. През 675 година синът на Кубрат Аспарух завел своята орда на Дунав, където била основана България. Колкото и да е странно, но още през VIII и IX век в България няма други племена освен славянските. Същото се случило в Поволжието, където българите също се слели със славяните, за което ще говорим по-натам. Може би българите са – славянско племе? Загадката на българските „обици”. На Императрица Екатерина по някакъв начин подарили древна българска обица, направена от злато. Тя така се харесала на императрицата, че тя пожелала да има още една, за да може да ги носи. Но техниката на изработка, използвана от българските ювелири, била толкова сложна, че никой не се наемал да изпълни царската поръчка. В края на краищата, тя била дадена на тулски майстори, които след поредица грешни опити успели някак на направят втора обица. Ето колко умели били българските майстори. Днес е известно, че това въобще не било обица, а бил кръг за окачване. Тези кръгове не били закачани за ушите, а били прикрепяни към накитите на главата от двете ѝ страни, или ги вплитали в косите. Такива украшения били широко разпространени сред финските и славянски народи в Европа. Но особено важен бил сюжета на кръга. На него е изобразена стилизирана патица, държаща в клюна си камъче, а под нея на верижки са закачени три висулки с форма на жълъд. За незапознатият със славянската митология този сюжет не говори нищо. Между другото, древният мит гласи: „В началото на времето, бог Род, създателят на света създал Небето, Земята и Водата. Но Земята била тежка и потънала във Водата. Тогава от пяната била създадена патица, която плавала по морето, не откриваща никъде място за гнездене. И Род казал на патицата да се гмурне в морето и да извади земя. Три пъти патицата се гмуркала, и донесла земя и вълшебният камък Алатир. Камъкът започнал да расте, и се образувала земята. Алатирът се превърнал във вълшебна планина. Патицата свила гнездо и положила три яйца – бронзово, желязно и златно. От бронзовото се излюпили силите Яви (светът в който живеем), от желязното – силите Нави (духовния свят), а от златното – силите Прави – всесилните богове, поддържащи равновесието на света”. Наистина, сюжета на кръга напълно съответства на мита. Там виждаме и патица, и камъче в клюна, и три яйца. Между другото, кръга е символ на Род, както и патицата. Митът за патицата е разпространен също така и при финските народи. Не без причина звънящите висулки на древните фино-угорски племена в Прикамието са изобразени патешки крака. Съгласен съм, митът може да е бил зает от съседните народи. Да се обърнем към друг факт. За който разказва Габдула Тукай. От всички татарски приказки днес най-популярна е приказката „Шурале”, предадена от знаменития поет Габдула Тукай. Сюжетът ѝ накратко е следният: „Някакъв хитър джигит отишъл в гората през нощта по пълнолуние за дърва. Там го срещнал Шурале, който решил човека да го гъделичка до смърт. Но човека, не пропуснал да помоли злия дух да му помогне да пренесе дървата на количката, а когато наивният горски жител си пъхнал пръстите между дървата, джигита избил клина, защипвайки пръстите на Шурале в купчината”. Приказката е необичайна, и на пръв поглед не е свързана със славянската митология. Но това е само на пръв поглед. Работата е там, че Шурале това е руският Чурил, богът на границите. Татарският език е особен с това, че в него не съществуват звуците „Ч” и „Ц”. Попитайте някоя татарска селска баба, лошо владееща руският език, да произнесе думата „Чурила”, и тя ще я произнесе като „Шурале”, или много близко до това. Но работата, всъщност, не е в самата дума, а в това, че при Шурале напълно са се съхранили функциите на Чурил. Джигитът отишъл в гората – явно нарушение на границите. Отишъл в гората през нощта за дърва – двойно нарушение. Разбира се, трябва да последва наказание. И кой да го осъществи, ако не Чурил? Да, и наказанието е оригинално – гъделичкане до смърт. Много характерно за славянските зли духове. Именно така убивали своите жертви кикиморите и русалките. Както и да въртиш, налице отново е славянска следа. Отново заимстване? Въобще не. Нека разгледаме всичките зли духове, които са споменати във фолклора на казанските татари. Болшинството от тези духове се отнасят до домюсюлманският период. Шурале вече го разгледахме. Няма да се връщаме на него. Албасти – при славяните също има албасти. Това са бивши русалки. Ако хората замърсяват водоема, и той се превръща в блато, русалките, които, като цяло, добре се отнасят с хората, се превръщат в албасти – грозни зли старици, които давят невнимателите пътници, дебнейки ги в тръстиките. Убир – квъросмучеща вещица. При славяните – упири. Дию – жински зъл дух. Какви са нейните функции не успях да определя, но съдейки по името, това е спътница на Дий – древния славянски бог на нощта и нощното небе, бащата на подземните богове. Има и духове, имената на които изглежда се явават или пряк превод от друг език, или изконни тюркски названия. Във всеки случай, те не ни помагат. Такива, например са Су анаси – майката на водите; Су кизи – водно момиче, русалка; Агач Хужаси – стопанина на гората, таласъм, и т.н. Има, също така, зли духове, дошли в татарския език от арабския или персийския заедно с мюсюлманството. Такива, например са жен (джин) и шейтан. Шейтан, е всъщност арабска дума, и навсякъде съпътства мюсюлманството. Съответства на християнският сатана. Също както, например, думата Шаббот се е превърнала в събота, така и Шейтан се е превървала в сатана (в литовски – Сэттен). Накрая да си спомним и приказката („Алтънчеч”), където Шурале отмъква красавица. Между другото съществува аналогичен славянски мит, според който Чурил съблазнява Таруса, жената на бог Барма, за което понася заслужено наказание от синът на Барма – Мана. По думите на свидетелите. Когато възникват спорове за някое събитие, викат свидетели. Нека и ние се обърнем към тези, които са видели със собствените си очи древните българи. Арабските пътешественици от онова време са оставили много писмени свидетелства за Волжка България, а също така и за други страни от Източна Европа. Най-пълно описание на Волжка България е оставил Ибн-Фадлан, секретарят на арабското посолство, което пребивавало в България през месец май 922 година и е оставил отчет за този поход. Любопитното е, че думите „българи” и „славяни” той използва като синоними: „... когато пристигна писмото на Алмуш, сина на Джилки Илтивар, царя на славяните…”; „На минбара още преди моето пристигане вече провъзгласяваха от негово име проповедта: „О Боже! Съхрани царя Илтивар, царя на бългтарите!”; „Синът на царя на славяните (българите) е заложник при хазарите”. В тези откъси ясно е указано, че българите са славяни. Но много съвременни изследователи издигат такава версия: Ибн-Фадлан, бидейки арабин, не различавал северните народи. Казват те, че всички им изглеждали с едни и същи лица. Действително, например, ако отидем в Средна Азия ние няма да можем да различим туркмен от таджик по външността. Но не трябва да забравяме, че Ибн-Фадлан не е долетял в България на самолет. Посолството от Багдад, презимувайки в Хорезъм, на 4 март 922 продължило пътя си, и на 12 май навлязло в земите на Волжка България. На коне и камили, минавайки на ден по 32 километра, нощувайки в селата по пътя. И така в течение на 69 дни. Знаете ли, трябва да си сляп и глух, че за тези два месеца да не видиш разликата между тюрките и славяните. Все още не сте съгласни? Тогава да приведем още един откъс: „… българските търговци пътуват към земите на тюрките и карат овце”. Значи, арабина ясно е различавал българите-славяни от тюрките. Толкова ясно той различава и русите (скандинавците) и славяните. Ако някой все още смята, че русите – са руснаците, които плавали за да търгуват с българите, то ще приведа друг откъс, но вече от друг арабски автор: „Русите живеят на остров насред езеро. Островът можеш да обходиш за три дни, и той е покрит с гора и гъсти храсти. Те воюват със славяните и за нападенията си използват кораби…”. Русите се бият със славяните. Какво? Още ли вярвате, че русите и руснаците са едно и също? Тогава продължавам: „… Те нямат нито села, нито стопанства, нито полета. При раждането на сина бащата идва при новороденото с меч в ръка; отпускайки меча той казва: „Не ти оставям нищо. Всичко, което ще ти е нужно, ще завоюваш с меч!”. Единственото им занимание – търговията със самури, белки и други кожи, които продават на всеки, който е съгласен да ги купи”. (Ибн-Руста, X век) Може би, това е знаел Ибн-Руста, но не е знаел Ибн-Фадлан? В никакъв случай. Ето откъс от книгата на Ибн-Фадлан. „Ако пристигне кораб от страната на хазарите в страната на славяните, то царя идва яздейки и пресмята съдържанието му, като взима една десета част. А ако дойдат руси или някакви други племена с роби, то царя, първо избира за себе си от всеки десет глави една глава”. И отново русите и другите племена идват в страната на славяните. А има ли още някакви сведения, които ни позволяват да твърдим, че славяните и българите са едно и също? Косвено това потвърждава фактът, че България и Киевска Русия имали сходна икономика. Както и в Русия вместо пари използвали кожи. Ето какво пише Ибн-Руста за българите: „Собствени сечени монети те нямат, за звънчащи монети им служат кожи от невестулки. Всяка кожа се равнява на две и половина драхми. Бели кръгли драхми им карат от мюсюлманските страни при размяната на товари”. Възможно ли е, Волжка България да е била просто едно от славянските княжества, което през VIII век се е подчинило на Хазарския хаганат? Между другото, това предположение косвено могат да потвърдят и такива откъси: „Външния Булгар е малък град, не заемащ много пространство, като той е известен само с това, че е главен търговски пункт на това царство” (Ал Балхи, X век). „втрешните българи са християни” (Ал-Истахри). „Между вътрешните българи има и християни и мюсюлмани” (Ибн-Хаукал). Царят на русите живее „в града Куяб, който е по-голям от Булгар” (Ал Балхи). „Булгар – град на славяните, се намира на север” (Йа-кут, XIII век). Ако съберем всички тези откъси, то излиза, че Волжка България е славянско княжество, което е събирало мита на Волжко-Камския воден път. А вътрешните българи – това е славянското население на по западните територии, разположени между Булгар и Куяб (Киев), тъй като няма данни за съществуването християнски некрополи на територията на България.

Към момента ме интересува най-вече езиковия въпрос около скитите и сарматите и евентуалният "славянски" пласт в лексиката им, който е съществувал в лексиката им не чрез славянизиране или заемане, а изконно заради произхода им от земите където възниква тази лексика северно от Черно Море. Ако такъв пласт е съществувал то много неща от историята ще се подредят. Ето една статия относто волжките българи, която може да отвори много дискусии. Волжка България (Д. Г. Газизов) (Източник 05.01.2011 в http://welemudr.ucoz.ru/load/istorija/volzhkaja_bulgarija/7-1-0-165) Предците на българите. Кои са те? „Руснак, означава християнин”, „татарин, означава мюсюлманин”. Тези клишета са толкова разпространени, че всякакви разговори за това, че християнството и исляма са чужди за нашите братски народи идеологии, се възприемат с неразбиране и агресия. Впрочем, същата е и позицията за родствеността на татарите (българите) и славяните. Много хора, напълно сериозно считат, че балканските българи са по-близки по кръв с руснаците, отколкото волжките татари. Като аргумент за това служи православието на българите и тяхното славянско наречие, но съвсем не се отчита фактът, че расовите ядра на волго-уралските татари и руснаците са почти идентични (представляват северен и среден клон на източната европейска раса) и много силно се различават от расовото ядро на балканските славяни. Да не говорим за това, че в исторически план е трудно са се намери по-предан на руснаците народ от волжките българи, и е трудно да се намерят по-големи предатели на руснаците от балканските българи. Разделението (и противопоставянето) на руснаците и татарите идва по две основни направления – езиково и религиозно. Относно езикът, съгласно историята дори във времената на Иван Грозни при общуването на българите (волжките) и славяните не били нужни преводачи. В съвременният „татарски” език съществуват множество заемки от арабския и персийския език (влияние от исляма). Ако изключим тези заемки в разглеждането, то се оказва, че болшинството изконни български думи имат същите корени (съгласни звуци), каквито имат думите в руския език, обозначаващи същите или близки понятия. Това, че българският език се е отдалечил повече от „скито-арийският” праезик отколкото руският, се обяснява с по-малката численост и по-тежките условия на живот (в идейно-политическо отношение) на българите в сравнение с руснаците. До преди няколко стотин години българската писменост била руническа, и била достатъчно близка до славянските руни. Българите (волжките) имали своите книги, летописи, които били унищожавани от ислямските и християнски екстремисти плътно до 18 век. Само за откриването на една руническа книга при някой от селяните, можело да изгорят цялото село, а хората преселвали на ново място, където вече имало или се строяла джамия. Освен това, езичниците се облагали с двойни данъци. Набивали им: вие не сте българи, а сте татари; вашият бог не е Тенгри или Буран, а е Алах. Насилствената ислямизация започнала сред българите през 850-та година, което е с 130 години по-рано от аналогичните процеси (християнизацията) в Русия. От тук и по-голямата загуба на национална идентичност при татарите, отколкото при русите. Въпреки че някои елементи на народната култура, обичаите (например календарът на празниците) при татарите били съхранени по-добре. Кои са Волжките Българи? Съществува официална версия, според която Волжка България се образувала от тюркски племена, обединени от българското племе (също тюркско), които пристигнали тук от Приазовието, след разгрома на Велика България, разрушена през VII век от хазарите. Но относително неотдавна са съществували и други версии за произхода на българското царство, които днес незаслужено са забравени. Преди няколко години се заинтересувах от този въпрос и се заех със събирането на материали за културата на България. Не събрах много, но и малкото събрани сведения могат да те накарат да се замислиш. Номади ли са били българите? Този въпрос е много важен, тъй като по образа на живот на народа можеш да определиш корените му. Известно е, че в периода III в.пр.Хр. – II в.сл.Хр. от Централна Азия на запад се придвижват номадските тюркски племена. Съществува версия, че българите са техни родственици. Но, ако погледнем безпристрастно, то се оказва, че българите са – уседнал народ. Въобще не са били номади. Като доказателство за това служат много факти. Първо, още през IX век при българите съществувало развито земеделие. Второ, въпреки че календарът на древните българи е бил забравен, останали народни празници, които доказват, че календарът им е бил слънчев, а не лунен, какъвто е номадския, и е бил свързан с земеделието. Например, и днес в Татарстан широко се отбелязва Сабантуй – празник за завършване на есенните полски работи, и Сэмбелэ – празникът на урожая. Също така широко се отбелязва и Науруз – празникът на пролетното равноденствие. Трето, при българите било добре развито грънчарството, което е характерно именно за уседналите племена, тъй като керамиката не е удобна при преселенията от едно на друго място: тя е твърде чуплива и тежка. Четвърто, добре развитата металургия също говори за уседналост. С това може и да се поспори, но трудно може да се оспори такъв факт: сред продукцията на българските ковачи важно място заемат катинарите. С тях се затварят врати на къщи и дворове, а не юрти. Пето, остатъците от езически култове на българите явно свидетелстват за връзка със светогледа на индоевропейските народи. Шесто, при българите отсъства кумиса, характерен за всички тюрки-номади, но се използва медовина, бира от ечемик или брезов сок. За първите две трябва да се разкаже подробно. Работата е в това, че при славяните и родствените им народи е съществувал обичай, съгласно който при провеждането на ритуалите, посветени на слънчевият бог, се употребявала суря, напитка, направена от мед и билки, а при обредите, посветени на нощните и подземните богове, се употребявала хома – ечемичена бира. Какво се получава? Ако българите не са номади и не са тюрки, то кои са те? Родствените племена, като правило, живеят едни до други. Кой от съседите на българите се явява техен родственик? Да погледнем в историята. През VII век Велика България, намираща се в Приазовието, се разпада. В периодът на разцвета ѝ, тя обхващала голяма територия. В нея влизали земите около Азовско море, в това число съвременната Воронежка област, Приднепровието. Сред българските крепости била и неголяма погранична крепост – бъдещият Киев. Велика България просъществувала кратко. Създал я кан Кубрат (632 – 642 г.), и със смъртта му тя се разпаднала. През 675 година синът на Кубрат Аспарух завел своята орда на Дунав, където била основана България. Колкото и да е странно, но още през VIII и IX век в България няма други племена освен славянските. Същото се случило в Поволжието, където българите също се слели със славяните, за което ще говорим по-натам. Може би българите са – славянско племе? Загадката на българските „обици”. На Императрица Екатерина по някакъв начин подарили древна българска обица, направена от злато. Тя така се харесала на императрицата, че тя пожелала да има още една, за да може да ги носи. Но техниката на изработка, използвана от българските ювелири, била толкова сложна, че никой не се наемал да изпълни царската поръчка. В края на краищата, тя била дадена на тулски майстори, които след поредица грешни опити успели някак на направят втора обица. Ето колко умели били българските майстори. Днес е известно, че това въобще не било обица, а бил кръг за окачване. Тези кръгове не били закачани за ушите, а били прикрепяни към накитите на главата от двете ѝ страни, или ги вплитали в косите. Такива украшения били широко разпространени сред финските и славянски народи в Европа. Но особено важен бил сюжета на кръга. На него е изобразена стилизирана патица, държаща в клюна си камъче, а под нея на верижки са закачени три висулки с форма на жълъд. За незапознатият със славянската митология този сюжет не говори нищо. Между другото, древният мит гласи: „В началото на времето, бог Род, създателят на света създал Небето, Земята и Водата. Но Земята била тежка и потънала във Водата. Тогава от пяната била създадена патица, която плавала по морето, не откриваща никъде място за гнездене. И Род казал на патицата да се гмурне в морето и да извади земя. Три пъти патицата се гмуркала, и донесла земя и вълшебният камък Алатир. Камъкът започнал да расте, и се образувала земята. Алатирът се превърнал във вълшебна планина. Патицата свила гнездо и положила три яйца – бронзово, желязно и златно. От бронзовото се излюпили силите Яви (светът в който живеем), от желязното – силите Нави (духовния свят), а от златното – силите Прави – всесилните богове, поддържащи равновесието на света”. Наистина, сюжета на кръга напълно съответства на мита. Там виждаме и патица, и камъче в клюна, и три яйца. Между другото, кръга е символ на Род, както и патицата. Митът за патицата е разпространен също така и при финските народи. Не без причина звънящите висулки на древните фино-угорски племена в Прикамието са изобразени патешки крака. Съгласен съм, митът може да е бил зает от съседните народи. Да се обърнем към друг факт. За който разказва Габдула Тукай. От всички татарски приказки днес най-популярна е приказката „Шурале”, предадена от знаменития поет Габдула Тукай. Сюжетът ѝ накратко е следният: „Някакъв хитър джигит отишъл в гората през нощта по пълнолуние за дърва. Там го срещнал Шурале, който решил човека да го гъделичка до смърт. Но човека, не пропуснал да помоли злия дух да му помогне да пренесе дървата на количката, а когато наивният горски жител си пъхнал пръстите между дървата, джигита избил клина, защипвайки пръстите на Шурале в купчината”. Приказката е необичайна, и на пръв поглед не е свързана със славянската митология. Но това е само на пръв поглед. Работата е там, че Шурале това е руският Чурил, богът на границите. Татарският език е особен с това, че в него не съществуват звуците „Ч” и „Ц”. Попитайте някоя татарска селска баба, лошо владееща руският език, да произнесе думата „Чурила”, и тя ще я произнесе като „Шурале”, или много близко до това. Но работата, всъщност, не е в самата дума, а в това, че при Шурале напълно са се съхранили функциите на Чурил. Джигитът отишъл в гората – явно нарушение на границите. Отишъл в гората през нощта за дърва – двойно нарушение. Разбира се, трябва да последва наказание. И кой да го осъществи, ако не Чурил? Да, и наказанието е оригинално – гъделичкане до смърт. Много характерно за славянските зли духове. Именно така убивали своите жертви кикиморите и русалките. Както и да въртиш, налице отново е славянска следа. Отново заимстване? Въобще не. Нека разгледаме всичките зли духове, които са споменати във фолклора на казанските татари. Болшинството от тези духове се отнасят до домюсюлманският период. Шурале вече го разгледахме. Няма да се връщаме на него. Албасти – при славяните също има албасти. Това са бивши русалки. Ако хората замърсяват водоема, и той се превръща в блато, русалките, които, като цяло, добре се отнасят с хората, се превръщат в албасти – грозни зли старици, които давят невнимателите пътници, дебнейки ги в тръстиките. Убир – квъросмучеща вещица. При славяните – упири. Дию – жински зъл дух. Какви са нейните функции не успях да определя, но съдейки по името, това е спътница на Дий – древния славянски бог на нощта и нощното небе, бащата на подземните богове. Има и духове, имената на които изглежда се явават или пряк превод от друг език, или изконни тюркски названия. Във всеки случай, те не ни помагат. Такива, например са Су анаси – майката на водите; Су кизи – водно момиче, русалка; Агач Хужаси – стопанина на гората, таласъм, и т.н. Има, също така, зли духове, дошли в татарския език от арабския или персийския заедно с мюсюлманството. Такива, например са жен (джин) и шейтан. Шейтан, е всъщност арабска дума, и навсякъде съпътства мюсюлманството. Съответства на християнският сатана. Също както, например, думата Шаббот се е превърнала в събота, така и Шейтан се е превървала в сатана (в литовски – Сэттен). Накрая да си спомним и приказката („Алтънчеч”), където Шурале отмъква красавица. Между другото съществува аналогичен славянски мит, според който Чурил съблазнява Таруса, жената на бог Барма, за което понася заслужено наказание от синът на Барма – Мана. По думите на свидетелите. Когато възникват спорове за някое събитие, викат свидетели. Нека и ние се обърнем към тези, които са видели със собствените си очи древните българи. Арабските пътешественици от онова време са оставили много писмени свидетелства за Волжка България, а също така и за други страни от Източна Европа. Най-пълно описание на Волжка България е оставил Ибн-Фадлан, секретарят на арабското посолство, което пребивавало в България през месец май 922 година и е оставил отчет за този поход. Любопитното е, че думите „българи” и „славяни” той използва като синоними: „... когато пристигна писмото на Алмуш, сина на Джилки Илтивар, царя на славяните…”; „На минбара още преди моето пристигане вече провъзгласяваха от негово име проповедта: „О Боже! Съхрани царя Илтивар, царя на бългтарите!”; „Синът на царя на славяните (българите) е заложник при хазарите”. В тези откъси ясно е указано, че българите са славяни. Но много съвременни изследователи издигат такава версия: Ибн-Фадлан, бидейки арабин, не различавал северните народи. Казват те, че всички им изглеждали с едни и същи лица. Действително, например, ако отидем в Средна Азия ние няма да можем да различим туркмен от таджик по външността. Но не трябва да забравяме, че Ибн-Фадлан не е долетял в България на самолет. Посолството от Багдад, презимувайки в Хорезъм, на 4 март 922 продължило пътя си, и на 12 май навлязло в земите на Волжка България. На коне и камили, минавайки на ден по 32 километра, нощувайки в селата по пътя. И така в течение на 69 дни. Знаете ли, трябва да си сляп и глух, че за тези два месеца да не видиш разликата между тюрките и славяните. Все още не сте съгласни? Тогава да приведем още един откъс: „… българските търговци пътуват към земите на тюрките и карат овце”. Значи, арабина ясно е различавал българите-славяни от тюрките. Толкова ясно той различава и русите (скандинавците) и славяните. Ако някой все още смята, че русите – са руснаците, които плавали за да търгуват с българите, то ще приведа друг откъс, но вече от друг арабски автор: „Русите живеят на остров насред езеро. Островът можеш да обходиш за три дни, и той е покрит с гора и гъсти храсти. Те воюват със славяните и за нападенията си използват кораби…”. Русите се бият със славяните. Какво? Още ли вярвате, че русите и руснаците са едно и също? Тогава продължавам: „… Те нямат нито села, нито стопанства, нито полета. При раждането на сина бащата идва при новороденото с меч в ръка; отпускайки меча той казва: „Не ти оставям нищо. Всичко, което ще ти е нужно, ще завоюваш с меч!”. Единственото им занимание – търговията със самури, белки и други кожи, които продават на всеки, който е съгласен да ги купи”. (Ибн-Руста, X век) Може би, това е знаел Ибн-Руста, но не е знаел Ибн-Фадлан? В никакъв случай. Ето откъс от книгата на Ибн-Фадлан. „Ако пристигне кораб от страната на хазарите в страната на славяните, то царя идва яздейки и пресмята съдържанието му, като взима една десета част. А ако дойдат руси или някакви други племена с роби, то царя, първо избира за себе си от всеки десет глави една глава”. И отново русите и другите племена идват в страната на славяните. А има ли още някакви сведения, които ни позволяват да твърдим, че славяните и българите са едно и също? Косвено това потвърждава фактът, че България и Киевска Русия имали сходна икономика. Както и в Русия вместо пари използвали кожи. Ето какво пише Ибн-Руста за българите: „Собствени сечени монети те нямат, за звънчащи монети им служат кожи от невестулки. Всяка кожа се равнява на две и половина драхми. Бели кръгли драхми им карат от мюсюлманските страни при размяната на товари”. Възможно ли е, Волжка България да е била просто едно от славянските княжества, което през VIII век се е подчинило на Хазарския хаганат? Между другото, това предположение косвено могат да потвърдят и такива откъси: „Външния Булгар е малък град, не заемащ много пространство, като той е известен само с това, че е главен търговски пункт на това царство” (Ал Балхи, X век). „втрешните българи са християни” (Ал-Истахри). „Между вътрешните българи има и християни и мюсюлмани” (Ибн-Хаукал). Царят на русите живее „в града Куяб, който е по-голям от Булгар” (Ал Балхи). „Булгар – град на славяните, се намира на север” (Йа-кут, XIII век). Ако съберем всички тези откъси, то излиза, че Волжка България е славянско княжество, което е събирало мита на Волжко-Камския воден път. А вътрешните българи – това е славянското население на по западните територии, разположени между Булгар и Куяб (Киев), тъй като няма данни за съществуването християнски некрополи на територията на България.

Много интересно видео за знамената и гербовете ни в исторически план.

Всичко на картата си е на място. Едните скити са северно от Бактрия, а другите са в Индия. Първите са саките, а онези в Индия не са никакви ефталити (ефталитите се появяват на сцената векове по-късно), а също са саки и са преселници там. Имеон е името на Хиндокуш. Това са всеизвестни факти, които нямат много общо с българите и езикът им.

Ако угрите са огури, то тогава всички те са огурци, тоест на български - краставици. Логично е. Ако се върнем в реалността, напрактика такова племе огури не същестува и никога не е съществувало. Огурите са обобщена измислица или тюркска езикова група измслена от ливгвистите и историците, които в чувашкия и в хипотетичните прабългарски-тюркски и в разни други изчезнали езици откриват р-варианти на тюркски думи от огузките езици. Огузите са реални племена, а огурите са несъществуващи (фикция) - създадени от лингвистите.

Еми това, че "сармати" е обобщено название което се задава на някои народи, е вярно. Останалото обаче са си псевдолингвистични интерпретаци и мнения. Истинските сармати - савроматите не са никакви савир-меоти (това е псевдолингвистична интерпретация) и не са някакви фино-угри, а според Херодот са били сродни на скитите (които не са тюрки, фини, евенки или манджури) и са говорели език близък до техния. Херодот е познавал тези езици. По негово време няма фино-угри и тюрки около Черно Море, в Кавказ или другаде наоколо.

Значи си пълен невежа относно историята и археологията на язиги, роксалани, и други подобни сармати. Били са на границата на империята северно от Дунав, служат й често, и накрая пред хунската заплаха са приети и разпръснати из империята (основно на Балканите).

Нелепостите на кимеролога Кирил Милчев са ни известни одавна.

В случая не говорим за събитията в северното причерноморие и за българите, а говорим за друг период, за гети и даки по границите на Римската империя, и за траките и ромеите от всякакъв произход на Балканите във времената на Римската империя. При тях се подменя религията с нова, а покорителите ромеи изграждат градове в които заселват чужденци, ветерани, търговци от останалите предели. Тези преселници не са наследници на траки, но заедно с траките стават прародители на балканските ромеи. Даките и гетите от друга страна как можем да твърдим, че са останали на север от Дунав (за да се превърнат по-късно в славяни), при положение, че живеещите с тях и владеещи ги сармати поискали (и получили) убежище в империята заради заплахата от хуните!?

Наследниците на траките от земите на Римската империя просто няма как през 6 век да ги наричаме траки, тъй като за 500 години са се омешали тотално с всякакви римляни, ветерани, пришълци и други емигранти в империята. Процесите на смесване в Римската империя няма как да се сравняват с процесите случили се през 500 годишното турско робство на Балканите, тъй като в Римската империя имаме завладяване на един политеистичен народ от друг политеистичен народ, като при двата народа е имало почитани едни и същи елински божества. През 4 век империята приема обща религия и я налага върху всички римляни, като на Балканите я приемат новата религия и разрушават старите езически капища и върху тях строят църкви. По време на турското робство нещата са съвсем други, като имаме завладяване на християни от враждуващите с християните мюсолмани, и през целия период двете религии си остават разделени, а вярващите християни всячески се делят от завоевателите. Малко трудно ще е по същия начин да се твърди че през 19 век си остават българи еничарите и други ислямизирани и потурчени наследници на българите. Ако говорим само за леки културни промени можем да говорим за съхранение на народа, но ако говорим за тотална смяна на религия, език и култура, заедно с голяма генетична инфилтрация, то нещата са други. Относно северните траки - гети и даки, е трудно да се твърди че те са склавите, тъй като преди 6 век когато за първи път се говори за склави, е имало много събития които са довели до преселенията на тези северни народи на юг в империята. Имаме данните за инвазията на хуните, при която народите северно от Дунав молят империята да ги приеме за да оцелеят.. и тя ги приема. Чак по-късно ромеите започват да пишат за склавите северно от Дунав, които започват да нападат и да се самонаселват.

Ако имаш откритие, което би довело до пренаписване на историята, без значение дали си го описал на 20 или на 220 страници, със сигурност професионалните учени бързо ще го възприемат и ще стане известно в скоро време. Но тук говорим за научно откритие, а не говорим за нова научна (или псевдонаучна) хипотеза издигната от поредния любител. Относно поднесените до момента "открития" виждаме, че реално открития няма, а тантин само представя своите летящи хипотези и "лингвистични" прочити на историята, като всеки път казва, че няма време да опише нещата професионално и че все още не е събрал доказателствата за хипотезите си. Научния метод изисква нещо да бъде обявено за научно откритие не преди събирането на доказателствата, а след това.

Близо до Пистирос имаме и една тракийска подмогилна сграда, а една сграда е имало и под могила до Белово там където са направили пътя. Тоест имало е и тракийска аристокрация в областта. Преселниците от Тасос и всичките културни следи които водят до острова много вероятно са били свързани с елинизирани траки или пелазги някакви. Острова е тракийски преди завземането му от Атина през 436 г.пр.Хр. и се намира в Тракийско море, от север брега е тракийски, а от запад полуостровите Халкидики също били населени с няколко тракийски племена. Ето какво казва гръцкия завоевател и поет Архилох (VII в.пр.Хр.), който се опитал да основе колония на острова: "Цялата нищета на Елада се събра с нас към Тасос; Опасностите на морето, потънали кораби; но стигнахме, това е обетованата земя. Чака ни живот в борбата с кучетата на Тракия за придобиването на земя.„

Човек трябва да прави разлика между заяждане, ирония и научна критика. Разбира се и затова си трябват определени познания. Обикновено създателите на псевдонауката съзнателно или несъзнателно виждат във всяка научна критика към "науката" им заяждане, обида или атака от казионните, платените, непрогресивните, закостенели учени.

Значи излиза, че древноелинските географи и поети са писали на руски език, и са използвали думата гора! Гениално! Точно това е проблема на любителите, лаиците и неосъзнатите псевдоучени, че не четат в оригинал изворите! Но пък за сметка на това смело изказват твърдения на база тази своя некомпетентност.