makebulgar

Списъците са полезни, но още по-полезни са етимологическите речници, тъй като там лингвистите са поработили. Примерно във въпросния списък на Сводеш само при българи и макета имаме думата голям, докато при оснаналите сравнени езици имаме разни варианти на думата велик и руското болшой. Етимологическия речник обаче говори за голям по друг начин - старобълг. голѣмъ μέγας (Номоканон, ХІІІ в.), сръб. голем, пол. стар. holemy „много голям“, словен. holmeš „огромен“, старопол. golemszy (1592 г.), старочеш. holemý „голям“, диал. halama „мъжага“, старорус. голѣмыи „голям, висок“ (ХІІ в.), рус. диал. голямый, галямый „висок, кльощав, дългокрак“, галяма, голяма „множество, куп; (наречие) извънредно много“. Праслав. *golěmъ.

Връзка между прабългарски и ирано-арийски може и да не откриеш, тъй като първия език го определят като тюркски, а ирано-арийски не съществува. Но ако направиш сравнение между примерно старобългарски, авестийски, санскрит и други стари индо-ирански езици се откриват доста паралели. Примерно иранските думи шетам, тича, аз, куче, бог, брат, жена, мощ, дете, чедо, вир, четири, дар, дан, дебна, двери, душа, гадина, грива, говедо, грабя, хубав, къде ...

А с траките имаме ли нещо общо?

То това хубаво, но написаното в Именника е датирано с азиатски календар, а имената на владетелите от Дуло са ирански.

За съжаление имената на животните не са много добър атестат за развитието на езиците, тъй като са едни от най-често заменяните и приемани названия. Просто за хората в миналото животните са били разменна монета и обект на лов и съответно са били една от първите комуникации между непознани племена с различни езици. Ние казваме крава, а в европа казват на козите крава, карва (венец.), краба (сард.), карба, капра (лат.), а и един род елени се нарича карабу, като крав-яд на санскрит е хищник, месояден. Ние казваме говедо, а повечето индоевропейци имат за тях думи като ко, ку, гау, кау, кое, като има и гавер (корн.) и гафр (уелс), които значат коза. Тюрките пък казват кечи/кеши на козите, на овните - коч (тур.) или кос (унг.), а някои тюрки казват на агнетата кузу. Ние имаме козел, а в персийски и урду газал е млад/малък елен, като при арабите имаме и гхазал откъдетто идва и името на газелите. Персите казват на козите боз, а латинците на кравите - боз или бос, и от там и името на бизоните и бозайниците. Ние казваме агне като латинците - агнус, но някои народи ги наричат беран (чеш.), барани (унг.), веруз (мокш.), беркс или бериндир (кюрд.). Българите преди време казвали на овена баран, подобно на чехи, словаци и поляци - баран, норвежци - въран, но и подобно на кюрди - беран и перси - барре. Казваме при това и овца подобно на латинците - овис, но и подобно на санкритското овика "овца". Казваме и бик подобно на повечето славяноезични, подобно на тюркските буга (каз., кирг.), бога (тур.), бика (унг.), подобно на таджикското бука, и монголското бух. Същевременно и в останалата Европа казват на кравите и вака (исп., порт., рум., сард., сиц., венец., неапол.), вакх (фр.) , букх (брет.), бехи (баск.), бугх (корн.). Казваме също така и вол, като подобни названия ползват и много европейци относно бика - бул (англ., нем.), пул (ест.), боли (исл.), булис (латв.), а в много други е бо, бов, бой. Немците казват на воловете окс, подобно на унгарците - окор, което е свързано и с българското шегор, но и с турското и туркменско сигир "крава", със санскритското шикара "рогато животно", или с индийското чикара "равнинен елен" и сагар "вид елен". Това е само за рогатия добитък. Същата мешавица е и при кучета, прасетата, конете, плъховете, петлите и други.

При подобни сравнения не трябва да се пропускат авестийския и санскрита, тъй като тав се виждат някой сходства със старобългарския които показват някои неща. Ето една табличка със подобни сравнения, която отдавна не е опреснявана и редактирана - http://www.bulgaria-is-alive.com/ezik10.html

Това имах в предвид, че смъртността зависи от размера, тъй като погълнатата доза зависи от масата на индивида. Затова и по-малките оцеляват по-лесно в такива случаи, а големите трябва да са по-далеч за да оцелеят.

София - Варна 70 лв за 5 ч 20 мин с дизелов SUV 61 лв за 50 мин със самолет 32 лв за 6 ч 20 мин с автобус 28 лв за 5 ч 20 мин с малка икономична кола на газ 12 лв за 7 ч 30 мин с влак

Хлебарката ще оцелее от ядрената бомба само при определени условия - да е далече от взрива, да е скрита под разни отпадъци и руини така че да не я жулят много вредните въздействия и т.н. Същото се отнася и за човека, ако е достатъчно далече и се окаже в подходящи условия може и да преживее. При хлебарките и при човека "достатъчно далече" са различни разстояния, които зависят от размера на хлебарките и хората. Тоест хлебарките са не по-малко застрашени от нас. Това, че като им се отреже главата живеят някой друг час без глава не ги прави безсмъртни, и в крайна сметка умират.

И второто се чете у или о (кох/кух, а не кевх/кейвх), но какво ли значени има това при положение че най-важния въпрос в лингвистиката станаха предлозите.

Какъв двар какви пет лева !!! На персийски думата се чете дур, и от там идва и турското дур (стоп, спри).

Остави ги ти предлозите, а виж останалите неща, щото явно ти личи че не разбираш материята, но летиш нависоко. Персийската дума за планина не е някакъв смешен кейвх , а се чете кох или кух! Ето ти един речник с кох и с различните му варианти на употреба - https://dsal.uchicago.edu/cgi-bin/app/steingass_query.py?qs=کوه&matchtype=default

Поляците казват на ромеите (италянците) - влахи, както ние казваме на власите, които се самонарекоха румънци.

Лингвистична взаимовръзка между езиците няма как да се направи по една дума. При това примера с думата планина/kewh/kalnas/kalns/góra е доста неподходящ по няколко причини. Първо, бегъл поглед върху индоевропейските езици показва, че при народите които ги говорят разнообразието от думи по отношение на планините е доста голямо и както при едни думата е монтана/монте, при други е берг, при южните славяни е планина, при другите славяни е гора, при елините е буно, при древните елини е орос, при персоезичните е кух и т.н. Тоест доста трудно е да кажеш коя дума е пра-индоевропейската за планина и от тук да си вадиш генерални заключения за литовци, латвийци, сармати и славяни. Второ, индоевропейците използват по отношение на планините думи отнасящи се до различни характеристики на планините и така в българския език освен планина използваме като синоним и гора, в македонския наред с гора съществува и карпа (скала), а в иранските езици освен кух я има и думата хара (планина), която е известна от митологичната Хара Березайти (Високата Гора/Планина). Трето, балтийските думи kalnas/kalns изглеждат твърде сходни с естонската дума kalju (скала) и финландската дума kallio (скала), тъй че много вероятно не са индоевропейски! Подобни заключения са доста нелепи. Няма такова нещо като сарматски език, че той да еволюира в балтийските. За езиците на народите, които са включвани в групата на сарматите се знае твърде малко за да се вадят подобни заключения. Относно тях могат да се правят само свръхинтерпретирани предположения(спекулацион). Това е така, тъй като нямаме писмени данни за тези езици. Заключенията които са правени относно тях са правени на база топоними и имена от Северното Черноморие и сравнението им с осетинския език, който е единствения оцелял класически ирански език в Европа. Тези заключения обаче няма как да се налагат върху всички така наречени сармати, тъй като термина сармати е обобщаващ и е наложен върху народи които се появяват на историческата сцена по различно време.Такива са ранните "сармати" - язиги, роксолани, савромати, като такива са и по-късно появилите се алани, които обаче никога не са били наричани от античните автори с името сармати. Иранските имена от Северното Черноморие, които се използват за реконструкция на сарматски думи, е много вероятно да за отишли в Северното Черноморие и по линия на Понтийското царство, което е управлавано от аристокрация с персийски произход - Митрадат, Ариобарзан, Фарнак, Дарий... Според Янош Хармата осетинският език не е наследник на всички така наречени сарматски и скитски езици, а е наследник само на аланския, тоест език е на част от късните ираноезични преселници от Азия в Европа. Може да се говори за сарматски езици с уточнението, че понятието "сарматски" е условно. Не може да се говори за един сарматски език при всички степни народи.

По-горе римлянина даде хубав материал относно кимерийския проблем. Сегашното състояние на науката е на светлинни години от състоянието по времето на Раковски, тъй че всякакви кимерийски хипотези са несъстоятелни. За времето на Раковски актулна наука е била онази за индоевропейците, които идват от Индия. Същото е и с кимерийския въпрос. Ако кажем сбогом на Херодот, то тогава можем да забравим съвсем за кимерийци северно от Кавказ и Черно море.

Раковски хубаво е направил, че е търсил някакъв народ-прародител който да дава самочувствие на българите, но от времето на Раковски е изтекло много време и науката е достигнала до много нови неща и относно кимерите и относно древните българи, които отхвърлят кимерийската хипотеза.

Такова царство не се е пръквало никога. Единствено в еленските книги понякога Боспорското царство е уточнявано по-конкретно с това че не става на въпрос за царство на познятия на всички босфор между Черно и Мраморно море, а че става на въпрос за другия босфор, който от старите книги на Херодот е известен като кимерийски. В Боспорското царство по време на съществуването му не е живял нито един кимериец, тъй като по онова време кимерите са се изселили от там отдавна. Според Херодот са се изселили от там самостоятелно и страхливо, без нито една битка с приближаващите скити. Толкова страх колкото са брали кимерите от скитите май не е описван другаде през античността.

Истинската истина (история) обикновено се прокламира в раздел псевдонаука... или пък на сайта на Спароток..

Не е вярно това. Кимерийците населявали земите около Меотидския босфор, а не цяла Скития. Земите около Меотидския босфор не са чак толкова големи и ако ги сметнем излизат не повече от площта на Северна Македония + Пиринска Македония. Македонците около Скопие и Охрид се ширят на територия голяма почти колкото полуостров Крим! Тоест въпросните кимери не са били чак толкова многобройни.

Сватбарската музика с акордеон, тромпет и виолончело със сигурност не е от 1878 година, или от преди това, а е по-нова. А за хореографските танци няма как днес да се дава пример от "когато бях дете", тъй като преди 50-60 години вече е имало хореографски школи, които са създавали танци. На база народните хора, но вече стилизирани за сцена и разпространявани по читалищата. Това са всички тези танци с равни групи мъже и жени, които се движат в отделни групи, смесват се, разминават се сложно и т.н. Всичко това което виждаме по гагаузките клипчета е хореография. Заемането от обичаи не е нещо неестествено, като се случва дори и днес. Който е ходил по-редовно на Сурва в Перник сигурно е забелязал, че през последните години във фестивала се включи и една циганска сурвакарска група от Перник или от някъде другаде. Кукери, маски, сурвачки и т.н., всичко заето от българите и представяно от цигани. Същата е работата и с "циганската нова година", която всъщност е заета от българския православен стар стил в календара, като същото е и с гергьовден, който циганите празнуват, но е български. Вероятно по същия начин и гагаузите са заели българските танци, носии и обичаи в по-далечното минало, а в по-близкото минало просто са адаптирали и заели танци и музика от хореографите и композиторите от България. Доколкото са преселници от България и живеят в Молдова и Украйна заедно българи които също са преселници от България.

Танците, а и музиката от клиповете са хореографски, затова и са еднакви с нашите. Явно в миналото някой е работил в тази насока и са заели хореографски танци от България. С музиката е същото. Тромпети, акордеони и други подобни инструменти не са автентични, а са нови, и музиката която се свири на тях явно е заета.

Гагаузите не са българи. Българите са онези които говорят на български език. Гагаузите са се населили някога сред българите, приели са християнството и затова и днес имат еднакви танци, празници и обичаи. Обичаите им са като нашите тъй като кулурата се пренася от религията. Можем да ги пишем българи само ако приемат и езика. Както е станало с печенегите и куманите. Гагаузите няма как да са пра-българи, тъй като езикът им е огузки и е близък до езиците на турци, азери и туркмени, а не е някакъв друг архаичен или кипчакски като на обвинените за пра-български наследници чуваши и татарстанци. Ако бяха някакви прабългари по-скоро щяха да говорят на някакъв осетински диалект... или пък на казашки...

Еми няма такова царство. Има царство на Кимерийския боспор. По същият начин по който има разни царства на Балканите, в Мала Азия, на Апенините...

"Кимерийски" е географско определение. Европа също е географско определение и в нея не живеят европи от античната област Европа до босфора. По същия начин в Азия не живеят ази/яси. Кимерийците са живели някога до меотидския босфор, но някога, а не винаги. Изметени са от скити, после там скитите са изметени от сармати, после там идват разни готи, хуни, българи, авари, татари, узи, печенеги, руси, кумани, маджари, и т.н. Нито всички те са кимери, нито можем да отделим един от тия народи и да го наречем пряк наследник на кимерите. Който го прави е псевдоучен хахологист.

Няма как сарматите да са някакъв оригинал индоевропейци. Има много наследници на праиндоевропейците и всеки от тях е оригинален техен наследник. Въпреки че има и хипотези според които праиндоевропейците не са един корен на разклоняващо се дърво, а е имало няколко корена които са се сливали до получаването на едно стъбло или на сложно оплетени клони. Сарматската теория е археологическа и е подкрепена и с много големият ирански (неосмано-персийски) пласт в езика ни. А също така е подкрепена и от имената на Дуло, повечето от които са ирански. А дали сарматите са били ираноезични е дискусионен въпрос. Със сигурност аланите и техните наследници осетинците са ираноезични, но те никога не са наричани сармати. Скитите и ранните савромати, яси, роксолани и язиги вероятно са били с доста архаичен език в който бихме могли да видим много славянски, авестийски и санскритски думи.