makebulgar

Няма такова нещо, в никакъв такъв съюз не са влизали, или поне няма писмени данни за това. Другото са спекулации. Когато тюркския става лингва франка в Централна Азия българите отдавна не са там, а са в Кавказ. Когато тюрките завладяват Централна Азия пишат на согдийски.

Преди човек да се гмурне в дебрите на историята на тюрко-монголите и угро-маджарите, такава каквато я виждат учените по света, трябва да прочете книгите които са написали българските учени през последните години по отношение на историята и археологията свързани със средновековните дунавски българи. Има сериозни причини основния мейнстрим сред историците ни да е свързан със иранския (сарматски) произход на българите. И тези учени приемат тази хипотеза не от патриотични и антитюркски подбуди, а тъй като има сериозни факти които я подкрепят, и които историците смятат, че ще бъдат приети от учените по света с времето. Любителите обикновено не могат да отсяват от историческите статии онези които са научни и онези които се движат по ръба на псевдонауката или са загазили дълбоко в нея. Примерно обикновения човек може и да повярва че Джагфар Тарихи е оригинален извор, а не е фалшификат. Или пък четийки разни енциклопедии може да допусне че всяка тюркска дума в Централна Европа при маджари, славяни или други е прабългарска, тъй като отвсякъде му казват, че прабългарите били тюрки. Едва ли ще седне да проучи начина по който прабългарите са определени като тюркоезични, и едва ли ще може да анализира достатъчно добре историята на Волжка България, Кавказ, Панония, и степите от средновековието. Официалната версия допуска много лесното изчезване на Дунав на прабългарския език претопен в славянското море, но отхвърля лесно възможността волжките българи да са загубили езика си по аналогичен начин претопени в тюркското море - първо покорени стотици години в Хазарския хаганат, а после покорени и от кипчако-татарите.

Genetic map of Europe based on Eupedia data

Поредната порция псевдонаука от П.Серафимов е налице. В публикация относно българския език и близостта му с тракийския - https://sparotok.blogspot.com/2019/11/blog-post_24.html#comment-form, Серафимов използва различни псевдонаучни похвати и манипулации чрез които се опитва да налага автохтонната си идеология конфронтирайки, я на иранската теория. Първият похват, който той използва, е да неглижира и омаловажи мненията и заключенията относно това, че в българския език има много ирански думи. Това прави като обявява че иранските думи са дошли единствено и само от османския език, като съответно изрежда 5-6 персийски думи преминали в българския език през османския. По този начин иранската версия е отхвърлена и неглижирана така, че тракийската да изпъкне напред. Серафимов обаче не дискутира стотиците старбългарски думи, които имат преки паралели в старите ирански езици, които думи не съществуват в османския. Такива думи, които можем да предполагаме, че са съществували в езиците на скитите и сарматите, тъй като ги има в авестийския и староперсийския, са думи като аз, жена, дете, даден, къде, брат, ад, бог, бая, рай, вир, четири, дан, дар, дебна, дим, двери, душа, шетам, грива, гора, хубав, карам, къща, кога/када, мой, нов, яда и още стотици. Староирански думи които съществуват и в старобългарския, а и в други славянски езици. Някои от тези думи лингвистите приемат че са заемки в славянските езици от степните ирански езици, но за повечето се приема че са еднакви заради индоевропейския произход на славяните и иранците. И в двата случая обаче е напълно възможно те да са в старобългарския език по линия на прабългарите. Вторият псевдонаучен похват който използва Серафимов е да използва речниците с реконструирани чрез ономастиката тракийски думи и да ги сравнява със съвременните български думи при което да обявява огромната близост между двата езика. Той скромно пропуска да спомене това, че реконструираните от топоними, имена и хидроними тракийски думи не е сигурно дали са съществували реално, и че при реконструкцията им лингвистите са използвали основно познатите им български, славянски и други индоевропейски думи. Тоест ако една дума е реконструирана чрез славянска или българска дума, то е нормално реконструираната дума да е близка до образецът чрез който се реконструира. Подобна реконструкция обаче не означава, че съответния топоним или хидроним е дошъл от същата тази дума, тъй като реконструкциите си остават един спекулацион (предположение). Същевременно с това, Серафимов не разглежда по-подробно известните 23 тракийски думи за които се знае от хрониките че са били използвани от траките. Не ги разглежда по-подробно тъй като просто сред тях само 2-3 имат славянски и български паралел, а останалите нямат. Един от псевдонаучните приоми, които използва Серафимов е и използването на логическа манипулация, чрез която да се убеди читателя, че заключенията му са правилни. При тази логическа манипулация се обявява, че тъй като в българския език липсва тракийска компонента, която се предполага по презумция от автохтонците тъй като част от гените и обичаите ни са местни, то следователно българския език е тракийският пряк наследник. Серафимов обаче изключва от картината някъде около 6-7 века римско присъствие на Балканите, и пропуска да анализира латинизацията на част от балканското население и елинизацията на друга част от него. Съответно латинската и гръцка компоненти в старобългарския език не се разглеждат.

еми голяма драма е било щото е нямало кой да му работи на стареца из имотите. но това не е бил някакъв древен български закон от време оно, а е било нужда. на нивите е трябвало някой да работи. а зестрата не е някакъв остатък от времената когато жените са били на власт, а си е чисто и просто традиция която е помагала да се уредят дъщерите с мъже. никой не иска дъщеря му да остане неомъжена вкъщи цял живот. още повече ако дъщерята не е много хубава или има лош характер. вредно е и за нея и за семейството, а и води до пороци.

Не е било точно така както го е описал човека. Синовете щом се оженят са си правили и къщи сами, разбира се когато за е имало нужда. Ако обаче синът е пряко зает с работата в семейното стопанство е оставал в къщата. Онези които са хващали друг занаят и са натрупвали пари са се отделяли, и те не са били малко. Един куп села и махали са с много къщи създадени от отделили се от основната къща синове, и тези села и махали още носят имената на онези които са ги основали.

Слушането не е като да четеш, не се брои. Не можеш да се наречеш читател ако слушаш книги. Също и гледането на филми по книги.

Знаем за Холандия, където много се карат колелета от екологични подбуди, но културата им там явно не е на високо ниво, тъй като колелетата хората си ги изхвърлят в каналите. https://youtu.be/1gAiBu56myo

Превода на това не е "българин по род", а е "роден българин". Тоест роден е в България. Родомь е "е роден/роден е", а не "по род". И днес го ползваме това, когато казваме, че някой е родом от Плевен, Сливен, София или друго място.

Този знак няма как да е на Дуло или Тангра тъй като най-голямо разпространение получава в християнски Преслав. Там са открити най-много негови варианти. От християнския период, когато Дуло отдавна са свалени от други родове. Близо 120 години след последният от рода Дуло. Тези нелепости в статията са копирани от фалшификата Джагфар Тарихи.

няма археологически открити метални стремена, иначе кожени и въжени е имало.

Аланите не са точно кавказци и също идват от Централна Азия. Има ги в китайските книги. Иначе на Балканите дори един римски император е гето-алан по произход, тъй че аланите тук стават част от римляните и след покръстването няма как да ги различиш от римляните. Същото е и с по-ранните сармати.

Българите и аланите са различни, като всички те са различни и от по-ранните сармати. Различни вълни на преселения на сродни народи.

Фактите са: - Няма доказателства Атила да е от Дуло; - Дуло е от 7 век, а Атила векове по-рано; - В Именника има легендарен Ирник който звучи като атиловия Ернак, но Ирник е легендарен, а не реален; - Имената на Дуло са ирански, като и самото име Дуло казват в един извор, че е иранско (аланско).

Българите не търсим свои събратя, а изследваме произхода си. А маджарите малко ни интересуват или съвсем никак. Явно като живееш сред маджари и само маджари ти се въртят в главата. Маджари в главата, маджарски клипове, маджарски цитати и т.н. ..., все безинтересни неща нямащи нищо общо с произхода на българите..

Хипотезата за това, че българите идват от Балхара е на П.Добрев. Той намира тази прародина някъде около гр. Балх или по на изток към Хиндокуш, и приема, че името ни идва от там. Други като П.Голийски примерно я позиционират прародината малко по на север при Самарканд и долините на Памир. Относно онзи регион освен множеството топоними които звучат по български може да се добавш още и това, че и календарът от Именника идва от онези земи. Може и да не е създаден там и може да не е донесен от българите, но идва от там при нас.

Разбира се че може да се изкаже с няколко изречения хипотезата, но въпросът е, че няколко изречения не са достатъчни лаика да я разбере и съответно не са достатъчни за да се осмели да не повярва на онова което пише в уикипедия или в някоя друга чуждоезична енциклопедия или книга. Затова и пишем, че трябва да се прочетат и няколко десетки книги и много статии по темата, които бяха изписани през последните 15-20 години. Основната линия на иранската хипотеза е че прабългарските некрополи са от сарматски тип, антропологично не сме монголоиди, генетично изследванията показват че прабългарите са били западноевразийци, тоест като скити, сармати, склави и други. Езиково също липсва някакъв сериозен тюрко-алтайски остатък в старобългарския език, като направеното в миналото изолиране на "прабългарски"-тюркски език на база няколко календарни термини, титли и въоръжение е спекулативно и пристрастно към състоянието на науката по онова време преди 100 години. От друга страна в старобългарския съществуват стотици ирански думи които се приемани за славянски, но си съществуват и в старите ирански езици. При това имената на рода Дуло са ирански. Историята на Волжка България и волжките българи от друга страна няма как да се използва като доказателство за езика и произхода на прабългарите, тъй като онези българи остават много дълго подвластни на хазарите, после създават държава заедно с няколко не-български племена, смесват се, приемат исляма от изток, после са размазани от татарите и асимилирани езиково. Ето и две предавания относно прабългарите:

Науката в България не я интересува мнението на уикипедия и на незапознатите пряко с българските проучвания чужди учени, а още по-малко я интересуват хипотезите от преди 100 години. Тоест едва ли някой ще тръгне да ти обяснава тук специално защо прабългарите не са тюрки, още повече когато виждаме с какъв ентузиазъм се прокламират отново стари рефрени. Темата относно произхода на прабългарите е дълго дискутирана и проблемът е отдавна решен. Който има желание да научи повече може да чете старите теми във форума, които обсъждат въпроса. И първо трабва да прочете какво са написали по въпроса Р. Рашев, П. Добрев, Д. Нешева, П. Голийски, Т.Чобанов, и останалите. Дори и траколозите ни вече са приели иранската хипотеза като основна!

Голяма смешка Маджарите не са се наличали хуни или унгарци, когато идват от изток. Наричали са се маджари.

Има си методи за приблизително оценяване на числеността. На базата на обработваемата земя: изчисляваш какво количество зърно може да изкараш. На базата на територията по площ и пасищата: може да прецениш максималното количество добитък: овце, коне, крави... Ако караш на лов и риболов: пак е възможно, но не разчитай на огромна популация. А ако караш на грабеж и плячкосване на съседите каква територия ти трябва?

Имаме огромен набор от стари ирански думи в езика си, които вероятно са съществували и в езиците на скитите и сарматите, но днес приемаме че са славянски. Ето малък списък с думички - http://www.bulgaria-is-alive.com/ezik10.html

Е айде сега, били малоброен народ. Че кой ги е смятал и кой ги е броил? Да не би хуно-угорски някакви книжа да са изскочили от някой сейф със точната бройка преброена точно от Атила хунът или от брат му?! Подобни спекулации с малката или супер голямата бройка на българите си остават просто голи спекулации и всички размили и страсти на тяхна база стават за раздумка в кръчмата, но не и за наука. В миналото се спекулираше че прабългарите са били малко тъй като се били претопили и изчезнали в славянското море, но се оказа, че тия спекулации са безпочвени. Генетиката доказа, че българите са били основното население на Първото българско царство на Дунав.

Имало го е езика на българите, но със сигурност не е бил някаква подобна измислена комбинация като "хуно-угрите". Няма такова племе хуно-угри нито има такъв език. И нито чувашкия, нито кипчакския на татарите е прабългарския език. Прабългарския не е алтайски или тюрко-монголски някакъв, а е бил по скоро класичеки северноирански език от групата на скитските и сарматските, като в него е имало и някои алтайски заемки, но много малко и само в разни служебни термини - календарни, титли, оръжие. Заемките са се появили по линия на тюркското и аварското надмощие в степите. По-късно на Дунав прабългарския се слива по естествен път със близките до него в лексикално отношение склавски езици. На Волга българите живеят заедно с няколко други не-български племена, като при инвазията на татарите държавата им е унищожена и в центърът ѝ татаро-кипчаките си правят столица. От там и съвременния татарски език. Нищо общо с прабългарския. Чувашкия пък е някаква смес от езика на хуните сувари и разни угро-фини, но не е прабългарски.

турската дума за граница е синир, и идва от гръцки - σύνορα „граница“ (= sün „с“ + oros „ров“). старобълг. синоръ (ХІІІ в.) от гръцки.